Глава втора – Кой има правото да управлява?

Пророк Данаил ни дава едно много полезно прозрение в царствата, които ще дойдат на власт от времето на вавилонците под царуването на Навуходоносор (604 г. пр. Хр.), до римската империя с нейните десет цезаря по времето на Христос и Църквата от първи век.

Съня на царя

Данаил изтълкува съня на цар Навуходоносор относно последните дни.[1] Той сънува за пет царства до края. Щяха да минат четири езически царства преди петото и последно царство. Това последно царство е едно вечно Царство, което ще изпълни цялата земя. Това Царство ще принадлежи на светиите на Всевишния и никога няма да бъде дадено на друга нация.

Четирите царства представени в образа бяха:

• Първото царство щеше да бъде главата от злато, представляваща вавилонците с Навуходоносор за цар (604 г. пр. Хр.)
• Второто по-малко царство щеше да бъде гърдите и ръцете от сребро, представляващо мидо-персийците под управлението на цар Дарий. (от 538 г. пр. Хр.)
• Третото царство щеше да бъде корема и бедрата от бронз, представляващо гърците под управлението на Александър Велики.
• Четвъртото и последно езическо царство щеше да бъде краката от желязо, и ходилата отчасти от желязо и отчасти от глина. Това представляваше ужасната, жестока римска империя със своите десет цезаря.

Този сън се отнася за четирите езически царства, които ще тъпчат Ерусалим под краката си докато времето на народите се изпълни. Исус споменава, че Ерусалим ще бъде тъпкан под краката на народите докато времето им се изпълни.[2] Този сън по-късно щеше да бъде потвърден на Данаил в едно видение за четири звяра.[3]

Четирите звяра от Данаил глава седма

Пророк Данаил имаше едно видение относно четирите ветрове, които вълнуват морето и за четири звяра, излизащи от морето. Ние знаем от библейските образи, че морето е метафора за езическите народи.[4]  Тези четири звяра излязоха от морето и бяха същите езически царства, които бяха представени в образа. Когато Библията говори за зверове, това се отнася за земни правителства или царства.

• Лъвът с орлови криле представлява вавилонското царство.
• Мечката представлява мидо-персийската империя.
• Леопарда с четири криле представлява гръцката империя.
• Ужасния звяр с железни зъби представлява четвъртата и последна световна империя. Това е римската империя с цезаря Нерон, който убил други императори, за да дойде на власт. Числовата стойност на името „Нерон Цезар“ била 666. Този звяр убил собствената си майка, жена и други цезари и яростно преследвал Църквата. Той царувал три години и половина преди да се самоубие. По време на неговото управление Ерусалим бил обграден; Веспасиян накрая унищожил града Ерусалим, чрез сина си Тит през 70 г. сл. Хр.

Юдейския генерал Матиас Джоузеф, чието име било променено от цезаря на Йосиф Флавий, бил един свидетел на юдейския бунт. Като историк той оставя ценни писания, които потвърждават библейското пророчество. Историята ни учи на точността на тези пророчески срещи на Данаил.

Данаил също така ни казва за появата на петото Царство след последното езическо царство. Месията ще дойде и ще установи Своето царство на земята и Неговото царство ще бъде вечно и ще изпълни цялата земя и никога няма да бъде дадено на друга нация.

 „И в дните на тези царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши и управлението му няма да бъде оставено на друг народ; а то ще разбие и довърши всички тези царства и самото то ще пребъде до века, понеже си видял, че от планината се е откъснал камък, но не с ръце, и е разбил желязото, бронза, глината, среброто и златото. Великият Бог е известил на царя какво ще стане след това. Сънят е верен и тълкуванието му — достоверно“. – Данаил 2:44-45

Съня на Навуходоносор не свършва с римската империя като последното царство на земята. По времето на тези царе един Камък (Канара) идва от една висока планина. Тя е отсечена без човешки ръце и смачква желязото, бронза, глината, среброто, и златото, и става голяма планина, която изпълва цялата земя.

Ключа за разбиране на динамиките на Божието Царство се намира на следната страница:

„…и управлението му няма да бъде оставено на друг народ“ – Данаил 2:44

Данаил също ни казва, че светиите на Всевишния ще получат това Царство.[5] Решителния въпрос, който трябва да си зададем е: Кога ще стане това? Мнозина са съгласни с това, че римската империя е била четвъртото царство, но са отложили Божието Царство до „второто идване“  на Господ Исус.

Аз вярвам, че трябва да изучаваме Писанията и да оставим Словото да тълкува Словото относно точното време на петото и последно Царство – Божието Царство.

Неговата смърт, възкресение и възнасяне

Данаил видя не само четирите световни царства издигащи се от народите, но също и тяхното осъждане чрез разпъването, възкресението и възнасянето на Исус, Човешкия Син.

„Гледах, докато се положиха престоли и Старият по дни седна. Облеклото Му беше бяло като сняг и косата на главата Му — като чиста вълна, престолът Му — огнени пламъци и колелата Му — горящ огън. Огнена река изтичаше и излизаше отпред Него, хиляди по хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него. Съдът седна и се отвориха книги. 

Тогава гледах заради гласа на големите думи, които рогът говореше; гледах, докато звярът беше убит и тялото му погубено и предадено на горящ огън. А колкото за другите зверове, тяхното владичество беше отнето и животът им се продължи до време и година. 

Гледах в нощните видения, и ето, с небесните облаци идваше един като Човешки Син и стигна до Стария по дни; и Го доведоха пред Него. И на Него се даде владичество и слава, и царство, за да Му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се разруши“. – Данаил 7:9-14  

Съдът на Стария по дни е поставен в небето и книгите са отворени. В това видение Данаил пророчески е свидетел на победата на Христос. Това е победата извършена чрез кръста, възкресението и възнесението на Господ Исус. Исус ни каза какво ще извършат смъртта и възкресението Му в следните стихове:

„Сега е съд на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън“. – Йоан 12:31 

„…и за съд, защото князът на този свят е осъден“. – Йоан 16:11 

„за да унищожи чрез смъртта този, който има властта на смъртта, тоест дявола“ – Евреи 2:14

Всичките горни писания сочат към победата на Човешкия Син чрез кръста.

Когато Данаил вижда Човешкия Син идващ с облаците, той Го вижда да идва при Стария по дни, а не от Стария по дни. Това очевидно не е завръщането на Исус, а сочи към възнесението на Човешкия Син. За това събитие учениците свидетелстват, че са Го видели да се възнася с облаци при Своя Баща, Стария по дни.[6]

В разпъването и възкресението беше когато Той унищожи този, който имаше власт над смъртта, на Голгота. На кръста властта на тези царства беше отнета, въпреки че съществуването им продължи.

Когато Човешкия Син идва на облаците при Стария по дни, Той получава Царство, власт и господство. Това не е описание на завръщането на Господа на земята, а на възнасянето Му при Татко. Както Самият Той заяви, на Него вече Му е дадена цялата власт на небето и на земята.

„…Даде ми се цялата власт на небето и на земята“. – Матей 28:18

Единственото Царство, което е законно с истинска власт на небето, на земята и под земята е Царството на Неговия Син и на светиите. И това Царство никога няма да отслабне нито някога ще бъде съборено.

Пророк Исая потвърждава това като ни казва, че то е едно постоянно нарастващо царство:

„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и Името Му ще се нарече: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Баща на вечността, Княз на мира. Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това“. – Исая 9:6-7 

Престола на Давид

Изявлението „на престола на Давид“ в Исая 9:6 е много важно. Повечето учени са съгласни, че когато Исус сяда на Давидовия престол, постоянно разширяващото се Царство е установено. Бог обеща на Давид Потомък, който ще седне на престола му след смъртта му.

„Когато се изпълнят дните ти и легнеш при бащите си, Аз ще издигна потомъка ти след теб, който ще излезе от тялото ти, и ще утвърдя царството му. Той ще построи дом за Името Ми и Аз ще утвърдя престола на царството му до века“. – 2 Царе 7:12-13

Ние знаем, че това обещание към Давид действително се отнася за идването на Христос, потомъка на Давид. Соломон беше поставен за цар преди Давид да отиде да почива с бащите си, посочвайки природата на Месията от обещанието.[7] Давид разбираше, че този потомък беше Христос. И въпреки, че Той щеше да дойде от неговото родословие, Давид Го нарече Господ. Този Господ няма да построи естествен храм, а Собственото Си тяло за три дни.

Юдейското очакване за Месията беше, че Той ще дойде в Ерусалим и ще седне на естествения престол на Давид, за да управлява юдейското царство. Но престола на Давид представлява вечния престол на Бог. Този престол е бил преди времето и преди Давид. Давидовия престол представлява единствено Божието Царство и Престол. Той управлява на земята в полза на Бог и затова Неговия престол беше наречен престола на Давид.

Христос ще седи на този вечен престол, на който беше прототип Давидовия престол. Това, Исус го изпълни чрез Своето възкресение и възнесение.

Давид пророкува в Псалмите:

„Каза ГОСПОД на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти“. – Псалм 110:1 

„Аз ще възвестя наредбата на ГОСПОДА. Той Ми каза: Ти си Мой Син, Аз днес Те родих“. – Псалм 2:7

Това постановление от Татко беше изпълнено в Новия завет, когато Татко обяви Исус за Своя първороден Син, в Когото Той се наслаждава. Писателя на Евреи също потвърждава, че това уверение се е случило когато Исус ни очисти от греховете ни и седна от дясната страна на Величието на високо.[8]

За да отмахне всяко съмнение, апостол Петър заявява на деня на Петдесятница, че Христос сега седи на престола на Давид от дясната страна на Татко.

„Братя, нека да ви кажа свободно за патриарха Давид, че и умря, и беше погребан, и гробът му е при нас и до днес. И така, понеже беше пророк и знаеше, че Бог с клетва му беше обещал, че ще постави един от неговите потомци на престола му, той предвидя и каза за възкресението на Христос…“– Деяния 2:29-31

В това писание е ясно, че възкресението е времето, в което Исус отиде да седне от дясната страна на Татко, което се споменава като престола на Давид. Това Писание не е за второто идване на Христос, че тогава ще седне на Давидовия престол. Но това се изпълни във възкресението на Христос. От тогава нататък Царството беше установено и дадено на светиите завинаги.

„Разширяващата се власт и мирът няма да имат край на престола на Давид и над неговото царство, за да го утвърди и поддържа чрез правосъдие и чрез правда, отсега и до века. Ревността на ГОСПОДА на Войнствата ще извърши това“. – Исая 9:7              

Христос и Неговата Църква са петото и последно Царство управляващо и царуващо на земята след възкресението на Христос. Всеки ден поразения дявол е в повече неприятности, когато Царството и славата на Бог започват да изпълват земята и враговете са поставяни под краката Му. Ние не трябва да бъдем премествани от земята. Не, господа! Врага не става по-силен и по-силен, а Христос по-слаб и по-слаб. Тази лъжа сега е изобличена. Истината е, че ние се придвижваме от слава към слава и от сила към сила.

Исус ни обясни природата на Божието Царство като използва много притчи.  Царството е като синапово семе. То започва като едно много малко незначително семенце, но накрая става едно много голямо дърво, под което дори птиците, които в началото са заплашвали семето, могат да дойдат и да си направят дом.

Царството е като квас, който е сложен в три мери тесто. Въпреки, че е по-леко по тегло, то работи в себе си и в тестото, така че накрая се разпространява в тестото по такъв начин, че никога не може да бъде отделено от тестото.

Божието Царство е като сеене на семена на поле. После земеделеца отива да почива, а семената растат и се развиват самички, по един невидим начин, докато накрая произвеждат голяма жътва.

Идването на Божието Царство не означава, че нощта е напълно свършила и че ние сме оставени без врагове и предизвикателства. Не! Царството идва поради самата тази причина – да отмести всички незаконни управления и царувания.[9]

„Владей сред враговете си!“ – Псалм 110:2б 

„но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога; и оттогава насам чака, докато враговете Му се положат за Негово подножие“. – Евреи 10:12-13 

„защото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си. Последният враг, който ще бъде унищожен, е смъртта“. 1 Коринтяни 15:25-26

Когато Бог създаде небесата и земята, Той ни показа Своя ритъм. Той започва всеки ден с вечерта и го завършва с сутринта. С Бог най-доброто вино е запазено за накрая. Божия замисъл винаги се движи от семето към пълната жътва.

Бележки:

[1] Данаил 6:28

[2] Лука 21:24

[3] Данаил 7

[4] Откровение 17:15

[5] Данаил 7:18

[6] Деяния 1:9-10

[7] 3 Царе 2

[8] Евреи 1:3-5

[9] Деяния 3:21