Глава дванадесета – Битката при Армагедон

Разположена почти в средата на книгата Откровение е мистериозната битка при Армагедон. За да разберем реалността на тази голяма битка, трябва да можем да тълкуваме системата от символи в Откровението на Йоан.

Средства за тълкуване

Ключа за разбиране на Откровението, е да забележим формата, в която то е било освободено и представено на Йоан.

„Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан,“ – Откровение 1:1

Думата „показа“ в гръцкия буквално означава да донеса на полезрението или да разкрия чрез символи. Тези символи трябва да бъдат декодирани точно, за да се разбере тайната на Видението. Следователно има някои важни понятия, които трябва да знаем, за да разберем и тълкуваме записаните събития.

Система от символизъм

Символите използвани в Откровение са добре установени в Стария завет. Това е част от система на символизъм, която пророците използваха, за да предават посланията си. Това е важен ключ, когато разглеждаме тайното събитие наречено „Битката при Армагедон“. Невежеството или пренебрегването на този много важен факт отваря вратата за широка, небиблейска спекулация. Много филми за последното време, произлизат от спекулативно и небиблейско тълкуване от така наречени пророци.

Известният и уважаван теолог Алберт Барнс, в своето изложение на Откровението точно заявява:

„…метода на разкриването им е бил главно чрез символи“. – Алберт Барнс – Изложение на Откровението.

Използването на символи ни е много добре познато днес. Златния медал даден на един атлет означава, че той е спечелил своето състезание. Златния медал предава история на победа. Никой няма да посмее да промени значението или да даде свое собствено тълкувание на този символ.

Друг добър пример се намира в книгата на Данаил, където във видение той вижда четири звяра да излизат от морето. Четирите звяра представляват четири земни царства, които идват от езическите народи на земята.

„Данаил проговори и каза: Видях във видението си през нощта, и ето, четирите небесни ветрища се спуснаха върху голямото море. И четири големи звяра се надигнаха от морето, различни един от друг“. – Данаил 7:2-3

Данаил не спекулира или да гадае значението на видението, посланика му казва тълкуванието.

„Приближих до един от стоящите и го помолих да разбера достоверно истината за всичко това. И той ми каза и ми даде да разбера тълкуванието на тези неща. Тези големи зверове, които са четири, са четирима царе, които ще се издигат от земята“. – Данаил 7:16-17

Апостол Петър ни предупреждава да не спекулираме или да даваме свое собствено тълкувание на пророчество:

„И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в Писанието не става от собствено разяснение, защото никога не е идвало пророчество по волята на човека, а (светите) Божии хора са говорили, движени от Светия Дух“. – 2 Петрово 1:20-21

Понеже Святия Дух е бил източника на цялото пророчество, ние не можем да разчитаме на нашето въображение да тълкуваме тези пророчества.

Исус ни предупреди в Откровение:

„Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството на тази книга: ако някой прибави нещо към тях, Бог ще прибави върху него язвите, написани в тази книга. И ако някой отнеме от думите на книгата на това пророчество, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и от светия град, за които е писано в тази книга“. – Откровение 22:18

Писанието тълкува Писанието

По принцип, Писанието трябва да тълкува Писанието когато изследваме тайните на Божието Слово. Самия Исус и апостолите постоянно използваха този метод. Те потвърждаваха това, което казваха с пророческите слова на Стария завет.

„Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение, за да можем ние чрез търпението и утехата на Писанията да имаме надежда“. – Римляни 15:4 

„А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка:“ – Матей 2:5

Игнорирайки този принцип нашето разбиране ще бъде замърсено от собствените ни страхове и вярвания.

Откровението е написано (68 г. сл. Хр.) за Църквата от първи век в Мала Азия, която разбирала Стария завет и неговите символи. Те разбирали символичния език на Откровение и така агнето не било едно буквално агне с четири крака, но сочело към Исус, Божието Агне, което било убито заради греха на света.

Ако римските преследвачи прочетат Откровението, те няма да разберат символите съдържащи се в него, защото те са нямали достъп до Стария завет. По същия начин, ако искаме да разберем Армагедон в Откровението, ние трябва да отидем в Писанията, за да открием истинското му значение.

Времева рамка

Освен разбирането на библейския символизъм на Откровението, остава още един важен ключ, който е времевата рамка на Откровението. Не всичко показано на Йоан беше в бъдещето. Инструкцията на Исус беше ясна:

„Напиши това, което си видял, и това, което е, и това, което ще бъде след това“. – Откровение 1:19

Видението включва неща от миналото, настоящето и бъдещето. Когато Йоан видя и записа видението, нещата, които бяха бъдеще за него, не бяха всичките в далечното бъдеще. Това, което беше бъдеще за него не е непременно бъдеще за нас днес. Ангела продължи да споменава, че нещата са надвиснали. Бързо, скоро и приближили, бяха някои от термините, използвани от ангела, донасящ до вниманието му спешността и близостта на видението.

„Блажен този, който чете, и онези, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него, защото времето е близо“. – Откровение 1:3 

„Каза ми още: Не запечатвай думите на пророчеството на тази книга, защото времето е близо“. – Откровение 22:10

Произхода на Армагедон

Думата Армагедон не се намира в Стария завет и е спомената само веднъж в Новия завет.

„…Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. – И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон“. – Откровение 16:15-16

Битката при Армагедон е неразделна част от поученията за последното време на тези, които се придържат към диспенсационното гледище. Поучавано е, че след грабването на Църквата в небето, злите нации ще се съберат около Ерусалим. Нации като Китай, Русия и други предполагаеми антихристки нации. В тези учения, Ерусалим и Близкия Изток ще бъдат географското място, където ще се случи тази последна битка.

Поради това буквално тълкувание, се е вярвало, че тази битка ще се води на коне и с древни оръжия, което ще причини кръвта от убитите да стигне до юздите на конете, на разстояние от много мили в равнините извън Ерусалим.

За да се постигне това буквално, кръвта ще трябва да напълни цялата долина от планината Кармил до Средиземно море. Покрай река Кисон през долината Магедон и Езраел до реката Йордан. След това тече на юг, през полето на река Йордан, и след това през Мъртво море. Накрая, тя би трябвало да тече напред през долината на пустинята Цин, покрай Кадис-Варни в Синайския полуостров! Освен това, много по-малко кръв се пролива в съвременните начини на воюване, отколкото в дните на мечовете и копията.

„Това е абсурдно, и напълно невъзможно! Дори и гърлата на всички земни жители и коне да бъдат прерязани, ПРОСТО НЯМА ДОСТАТЪЧНО КРЪВ! – Кели Варнър

Когато новинарската медия съобщава за събития като, звезди и планети нареждащи се в редица, за метеори движещи се в посоката на земята, за сриване на компютърните системи, (Y2K) затопляне на земята, цунамита, наводнения и други бедствия, това се тълкува, че Армагедон е близо. Според диспенсационното учение това също означава, че антихриста и голямата скръб трябва да са близо.

Аз вярвам, че най-добрия сезон за Църквата предстои. С Бог най-доброто вино винаги се пази за накрая. Това не е сезона  да се евакуираме от земята, но да нахлуем в нея с Евангелието на Божието Царство.

„Защото злодеите ще бъдат отсечени, а онези, които чакат ГОСПОДА, те ще наследят земята“. – Псалм 37:9

С това в ума нека да погледнем отблизо думата Армагедон. Думата е съставена от две думи. Армагедон се превежда от една еврейска дума, която означава: „хълма или планината Магедон;“ (Конкорданса на Сторнг)

АР е: „планина или планинска верига“ а МАГЕДОН означава: „предварително определена среща, място на тълпи или множества“.

Прибавянето на планина към името на града наречен Магедон, взема буквално и географско място и го издига до друго измерение. Запомнете, че няма географска, планина Магедон на тази планета. Това трябва да бъде гледано като символично име, посочващо символична и духовна битка. Армагедон в Откровение разкрива една голяма духовна битка. Тя взема своя символизъм от битките, които са се водили при Магедон в Стария завет.

Планините като царства

Из целия Стар завет планините са били места, където са се случвали духовни срещи. Мойсей срещна Бог на планината Синай и получи закона и модела за скинията. Илия предизвика пророците на Ваал на планината Кармил. Авраам занесе сина си Исаак на планината Мория, за да го пожертва там както Господ му беше заповядал. Цар Давид също занесе ковчега на завета на планината Сион.

В Новия завет Исус занесе трима от учениците Си на място, което днес се нарича Планината на Преображението. Там Той се промени пред очите им и дрехите Му започнаха да светят като слънцето и говори с Мойсей и Илия.[1] Също така беше на място наречено Голгота, (мястото на черепа) извън града Ерусалим, където Той беше разпънат.

Апостол Йоан на остров Патмос беше занесен в Духа на една много висока планина, за да види града украсен като Булка, Жената на Агнето.[2]

В Писанията, планините са позиции, които са издигнати или небесни, където Бог среща човешките дела, и човека среща Божиите дела.

Планините в Библията са също така метафори за царства. Това може да бъде видяно в съня на вавилонския цар, който Данаил изтълкува. В съня на цар Навуходоносор, той видя един камък идващ от една висока планина, без помощта на човешка ръка, унищожаващ образа.[3] Самият камък стана планина и изпълни земята. Бог даде на Данаил тълкуванието на съня. Камъка, който стана планина е Божието Царство, което ще бъде установено на земята и то ще изпълни цялата земя. Това царство ще бъде дадено на светиите на Всевишния и никога няма да им бъде отнето.[4]

Този принцип също се прилага в Исая втора глава, когато се говори за дома на Господа като за планина:

„В последните дни хълмът на дома ГОСПОДЕН ще се утвърди на върха на планините и ще се възвиси над хълмовете, и всичките народи ще се стичат на него“. – Исая 2:2

Промяната на старозаветното име, Магедон, на Армагедон в Откровение, издига битката от един земен естествен сблъсък на сили, в битка в небесата между опозиционни царства.

Историята на Магедон

В историята на Израел поне две забележителни битки са се случили при Магедон. Първата е когато Девора и Варак поразяват армията на Сисара при Магедон. След победата, Девора и Варак пеят песен за тази знаменита битка:

„ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето на Едом, се разтресе земята и закапа небето, и облаците изляха вода“. – Съдии 5:4 

„Дойдоха царе и воюваха; тогава ханаанските царе воюваха в Таанах, до водите на Магедон; сребърни трофеи не взеха. От небето воюваха, звездите от пътищата си воюваха срещу Сисара. Потокът Кисон ги помете, древният поток, потокът Кисон. Потъпкала си силните, душо моя! Тогава затропаха конските копита от препускането, препускането на силните им. 

Кълнете Мироз, каза Ангелът ГОСПОДЕН, ‘горчиво прокълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните“. – Съдии 5:19-23

Тази битка при Магедон била една от най-великите битки. Тук Израел поразява цар Явин от Ханаан и Сисара, неговия генерал, който имал мощна армия от 900 железни конници. Сисара бил убит, когато черепа му бил прободен в палатката на Яил.

В песента на Девора, тя споменава, че земята трепери, звездите напускат курса си и потока Кисон помага на Господ в битката Му. Девора също така пее за копитата на конете удрящи земята. В тази древна битка, конете са били силата на врага.

Втора битка се е водила при Магедон между Египет и Асирия срещу Израел. По време на тази битка, цар Йосия от Юда, бил убит от фараон Нехао от Египет. Йосия бил един от най-великите реформатори в историята на Израел, върнал хората обратно към Бог.  

„В неговите дни фараонът Нехао, египетският цар, се изкачи против асирийския цар при реката Ефрат. И цар Йосия излезе срещу него, а той, като го видя, го уби в Магедон“. – 4 Царе 23:29

В тази битка царете на Египет и Асирия се събират при река Ефрат и убиват един от най-великите царе в Юда, цар Йосия.

Реката Ефрат играе голяма роля в тази битка. Царете се събират там и я използват като магистрала за битка. Кир, персийския цар, завладява вавилонския цар Валтасар, като временно изкарва Ефрат от курса й, позволявайки на армията си да прекоси речното корито към града, завземайки го с изненада.[5]

Магедон в Стария завет, е място на война между съперничещи царе и царства, които са влияели на световната история.

Голгота

За мен е съвършено ясно, че битката при Армагедон, както е описана символично в Откровение се е случила на Голгота, хълма на черепа. Там, Исус се бори с ордите на ада напълно Сам. Там беше на мястото на черепа, извън града, където Той смачка главата на змията, наранявайки я смъртоносно и оставяйки я безпомощна, както го казва автора на Евреи.[6]

Исус порази царството на тъмнината и направи едно открито шоу от тях.[7] Завесата на храма беше съдрана на две отгоре до долу, земята се разтресе, и скалите се разпукаха.

Йоан Кръстител беше, който каза, че Исус стои на гумното готов да го изчисти изцяло. Идването на Исус в Израел беше описано като време за жътва. То беше края на века – юдейския век.

„А като видя, че мнозина от фарисеите и садукеите идваха да се кръстят от него, им каза: Рожби на усойница! Кой ви предупреди да бягате от идещия гняв?“ – Матей 3:7 

„Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си, и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори в неугасим огън“. – Матей 3:12

Исус ясно каза на религиозните водачи, че беше време за жътва.

„Не казвате ли: Още четири месеца, и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, повдигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва“. – Йоан 4:35

Като Наследника на Царството Той изискваше плода от него.[8] Зидарите отхвърлиха Краеъгълния камък. Те Го отхвърлиха като Го убиха извън града.

„И още един ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп, като каза: Прати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божията ярост. И линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина и стигна дори до юздите на конете на едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии“. – Откровение 14:18-20

Гетсимания (пресата за масло) беше мястото, където Христос, Помазаника, се моли през нощта и прие чашата на Божия гняв относно нашия грях, заради нас.

Натиска беше  толкова силен през онази нощ, че потта Му стана на кръв. Той накрая извика в пълно предаване: „…не Моята воля, но Твоята да бъде“. На Голгота Той стана грях за всеки, който щеше да Го приеме като Господ и Спасител.[9]

Голгота беше мястото, където Исус Сам стъпка пресата на Божия гняв извън града. Пророк Исая описва тази битка седемстотин години преди нейното осъществяване.

„Кой е този, който идва от Едом, с червени дрехи от Восора, този славен в облеклото си, който ходи във величието на силата си? Аз съм, който говоря в правда, мощен да спасявам. Защо има червено по облеклото Ти и дрехите Ти са като на някой, който тъпче лин? Аз сам изтъпках лина и никой от народите не беше с Мен. Да, стъпках ги в гнева Си и ги смазах в яростта Си, и кръвта им изпръска дрехите Ми и омърсих цялото Си облекло, защото денят на отмъщението бе в сърцето Ми и годината Ми за изкупление настана. Огледах се, но нямаше помощник и се изумих, че нямаше опора; тогава Моята ръка Ми донесе спасение и яростта Ми, тя Ме подкрепи. И стъпках народите в гнева Си и ги опих с яростта Си, и излях кръвта им на земята“. – Исая 63:1-6

Исус се би в битката на Голгота и осигури победата в полза на всеки, който вярва в Него. Но не всеки прие Неговото спасение. За тях Исус каза, че ще се върне, но този път като крадец в нощта. Той обеща, че това ще се случи в едно поколение и че това ще доведе до разрушаването на храма и до голямата скръб на това поколение.

Последствията за това поколение

Ангела също каза на Йоан, че убиването на всички пророци през вековете беше причината за битката при Армагедон.

„…понеже те проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; защото те заслужават това“. – Откровение 16:6

Кой е този, който е убивал пророците и светиите? Исус ясно ни каза кой е убивал всичките пророци изпратени на земята.

„Горко на вас, книжници и фарисеи, лицемери! Защото зидате гробниците на пророците и украсявате гробовете на праведните, и казвате: Ние ако бяхме живели в дните на бащите си, не бихме станали техни съучастници в проливането на кръвта на пророците; с което свидетелствате за себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. 

Допълнете и вие мярката на бащите си. Змии! Рожби на усойница! Как ще избегнете осъждането на пъкъла? 

Затова, ето, Аз изпращам до вас пророци, мъдреци и книжници: едни от тях ще убиете и ще разпънете, други от тях ще биете в синагогите си и ще гоните от град в град, за да дойде върху вас всичката праведна кръв, пролята на земята – от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, Варахиевия син, когото убихте между храма и олтара. 

Истина ви казвам: всичко това ще дойде върху това поколение“. – Матей 23:32-36

От тези и други писания е ясно кого обвиняваше Исус за смъртта на всички пророци през историята. Той има каза, че те ще изпълнят мярката на своето осъждане като убият Сина и наследника на Бог. Това беше поколението, чийто дом щеше да остане пуст, и ще трябваше да се изправи пред деня на отмъщението, пророкуван от старозаветните пророци.  Това беше поколението, към което Той се обръщаше по време на земното Си служение.

„за да се изиска от това поколение кръвта на всичките пророци, която е проливана от създаването на света –“– Лука 11:50

Това беше великата майка на блудниците, която е описана в Откровение 17:5-7. Тя имаше чаша в ръката си, пълна с кръвта на светиите и мъчениците за Исус. Йоан беше удивен от нейния блясък, понеже тя беше пременена в пурпур и алено, и беше окичена със злато и скъпоценни камъни. Но ангела го смъмри и му разказа тайната за тази жена и за звяра, който я носеше. Звяра със седем глави е метафора за римската империя, която е построена на седем хълма, върху които седи жената. Тази жена беше невярващата юдейска религиозна система, която накрая щеше да бъде опустошена от самия звяр.[10]

Битката при Армагедон е също тясно свързана с идването на Господа като крадец в нощта за тези, които не вярват и с Великия ден на Господа. Както видяхме това беше Неговото идване в съд срещу Ерусалим.

„Защото те са духове на демони, извършващи знамения, които отиват при земните царе и при целия свят, за да ги съберат за битката на великия ден на Всемогъщия Бог“. 

Ето, Аз идвам като крадец. Благословен [е] този, който изпере и пази дрехите си, за да не ходи гол и да видят срама му“. 

И те ги събраха на мястото наречено на еврейски, Армагедон“. – Откровение 16:14-16 

„защото те са духове на демони, които вършат знамения, и отиват при царете на целия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог.

– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам.

– И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон.

Армагедон има две измерения.

• Едната страна беше Голгота, където Исус плати цената за греха. Там Той стъпка пресата на Божия гняв относно греха и победи дявола, греха, болестите и смъртта. В процеса Неговата кръв изцапа дрехите Му. Голгота беше победата на Месията и на тези, които вярват в него. Това беше наречено годината на Неговата доброта и благодат.
• Другата страна беше разрушаването на Ерусалим 70 г. сл. Хр., където съдът падна върху Ерусалим, неговия храм и едно зло поколение, което отхвърли своя Месия. Това поколение, което отказа Неговото спасение и Добрите новини на Неговото Царство. Те избраха проклятието на Закона. Това доведе Деня на Господа, също наречен деня на отмъщението.

 „– Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат неговия срам. – И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон. – Откровение 16:15-16

Бележки:

[1] Матей 17:2: Марк 9:2-3: Лука 9:28-36

[2] Откровение 21:8

[3] Данаил 2

[4] Данаил 2:44

[5] Данаил 5

[6] Евреи 2:14

[7] Колосяни 2:14-15

[8] Матей 21:34

[9] 2 Коринтяни 5:21

[10] Откровение 17:16