Глава десета – Антихрист и голямата скръб

Библията не говори за личност наречена „антихрист“.

Това може да дойде като шок за мнозина. Господ Исус никога не спомена личност наречена антихрист в своето служение на земята. Йоан в книгата Откровение не споменава антихрист. Нито Павел нито Петър пишат нещо за такава личност.

През вековете религиозните хора са си създали един свой обект и образ на страх. Те комбинират мерзостта на запустението, за която говори Исус, Павловия син на погибелта, звяра в Откровение и числото 666 и си създават образен обект на страх наречен антихриста, който ще управлява по време на така наречената голяма скръб.

Нека да разгледаме тези неща.

Голямата скръб

Много популярни пророци на последното време използват Данаил глава 9-та и неговите 70 седмици, за да докажат своята теория за седемте години на голяма скръб. Както видяхме няма неизпълнен седемгодишен период. Данаил глава девета не може да се използва, за да се прави такова твърдение.

Голямата скръб, която повечето религиозни хора очакват вече е дошла, когато почти 800 000 до 1000 000 юдеи били убити в техния град Ерусалим по най-ужасния начин. Това било изпълнението на утеснението на Яков.[1]

Павел пише на солунците и потвърждава думите на Исус в Матей 24:8-11 и на ангел Гавраил в Данаил глава 9, казвайки:

„Защото вие, братя, станахте подражатели на Божиите църкви в Христос Исус, които са в Юдея, понеже и вие пострадахте по същия начин от своите сънародници, както те – от юдеите, които убиха и Господ Исус, и пророците и прогониха и нас, и на Бога не угаждат, и на всички хора се противопоставят, като ни забраняват да говорим на езичниците, за да се спасят и те. Така те винаги допълват греховете си, но гневът ги постигна окончателно“. – 1 Солунци 2:14-16

Йосиф Флавий, юдеин, който е свидетел на падението на Ерусалим и за ужасните събития, и ужасите на деня, съобщава, че думите не могат да опишат как жените и децата били брутално убивани. Историята свидетелства, че 500 юдеи били хвърляни от стената на града всеки ден от собствените си братя на римляните, които ги разпъвали около града Ерусалим, докато не останали повече дървета в Палестина. Това било брат срещу брат, и домовете били разделени срещу себе си, точно както каза Исус в Матей 24-та глава.

Повече от 80% от нацията били брутално убити от четвъртия звяр – Римската империя, който Данаил вижда в своето видение. Не само че те били убити в града, но много села били заличени от римските войници.

Историците съобщават, че на някои места като Галилея, водата станала червена от кръв и конете на римските войници газели в кръвта, за да убиват юдеите, които влизали във водата, за да избягат.

Нека да погледнем някои извадки от историческия доклад за падението на Ерусалим и неговата голяма скръб, както е записано от Йосиф Флавий през първи век:

„…римляните, поради гнева, който имаха от този опит, не спираха, нито през нощта нито през деня, изгаряйки местата и превръщайки ги в равнини, и разграбвайки добитъка, който беше в страната, и убивайки всичко, което изглеждаше способно да се бие вечно, и отвеждаха слабите хора в робство; така че Галилея цялата се напълни с огън и кръв…“[2]   

„Но някои от тях си помислиха, че да умрат от собствените си мечове е по-лесно отколкото от морето, и така те се самоубиваха преди да бъдат удавени; въпреки че по-голямата част от тях бяха отнесени от вълните, и разбити на парчета в отвесните скали, до такава степен, че морето беше кърваво дълго време, и крайбрежните части бяха пълни с мъртви тела; защото римляните дойдоха върху тези, които бяха отнесени на брега, и ги унищожиха; и броя на телата, които бяха хвърлени по такъв начин в морето беше четири хиляди и двеста души. Римляните също така превзеха града без опозиция, и напълно го унищожиха“.[3] 

„…не мога да не мисля, че това е защото Бог е обрекъл на погибел, като един осквернен град, и е решил да очисти светилището си чрез огън, …“[4] 

„…и когато щяха да бъдат взети, те бяха принудени да се защитават от страх да не бъдат наказани; тъй като след като са се борили, те си мислели, че е твърде късно да правят някакви молби за милост; така че те първо бяха бити, и след това бяха мъчени с всякакви видове мъчения, преди да умрат, а след това бяха разпънати пред стената на града. Тази отвратителна процедура накарала Тит силно да ги съжалява, докато те хващали всеки ден по петстотин юдеи; “[5]  

„По този начин нещастията на Ерусалим ставаха все по-лоши и по-лоши всеки ден, а бунтарите все още бяха доста ядосани от бедствията, дори докато гладът ги измъчваше, след като беше измъчвал народа. И наистина множеството трупове, които лежаха на купчини един върху друг беше ужасна гледка, и доведе до заразна воня, която пречеше на тези, които атакуваха извън града, и се сражаваха с врага:“[6] 

„…Един фалшив пророк беше причината за унищожението на тези хора, който беше направил публична прокламация в града в същия този ден, че Бог им заповядва да отидат в храма, и че там ще получат чудотворните белези на своето избавление. След това имаше много лъжепророци подучени от тираните, за да изиграят хората, които им донесоха това, че трябва да чакат за избавление от Бог; и това беше, за да им попречи да избягат, и да могат да бъдат повече ободрени отколкото да се страхуват и да се грижат за такива надежди…“[7]

Не е съвпадение, че тези събития се случват в рамките на едно поколение от пророчеството на Исус за падението на Ерусалим и Неговото послание за Царството чрез  притчите.

„…Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им“. – Матей 21:41 

„А царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им“. – Матей 22:7 

„Истина ви казвам: всичко това ще дойде върху това поколение. Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците… …Ето, вашият дом ви се оставя пуст“. – Матей 23:36-38 

„Истина ви казвам: това поколение няма да премине, докато не се сбъдне всичко това“. – Матей 24:34

Нехуманното убиване на милиони юдеи от Хитлер в Европа не може да се сравни с интензитета на скръбта през 70-та г. сл. Хр., когато Ерусалим с повечето му хора, храма, първосвещеника и целия левитски ред били унищожени и заровени под земята.

„ … но за всичко останало от стената, тя беше толкова напълно изравнена със земята от тези, които я окопаха до основата, че не остана нищо, което да накара идващите след това да вярват, че някога е била обитавана“. – Йосиф Флавий – Войните на юдеите.

Антихрист

Йоан е единствения апостол, който пише за антихрист. По тази причина, трябва да прочетем и да вземем под внимание това, което той казва. Следните интересни заключения са направени от изучаване на писанията на Йоан:

1. Първо, антихрист не е човек някъде в бъдещето.

„Дечица, последно време е; и както сте чули, че идва Антихрист, така и сега са се явили много антихристи; от това знаем, че е последно време. От нас излязоха, но не бяха от нас; защото, ако бяха от нас, щяха да останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас“. – 1 Йоан 2:18-19

Йоан нарича незрелите в Църквата дечица. Той им обяснява, че това е било последния час и че много антихристи вече са присъствали. В този контекст, антихристите били онези, които са излезли отсред тях и са се обърнали срещу Христос. Те са описани като антихрист.

2. Този, който отрича Бащата и Сина е антихрист.

„Кой е лъжецът, ако не този, който отрича, че Исус е Христос? Той е антихристът, който отрича Бащата и Сина. Всеки, който отрича Сина, няма и Бащата; а който изповядва Сина, има и Бащата. – 1 Йоан 2:22-23

Вярването само в Бащата, без да се признава Сина, е описано като антихрист. По същество, този лъжлив дух не само отрича Сина, но също така и като естествена последица от това и синовството на всички вярващи. Исус каза, че няма друг път към Татко освен чрез Него.

3. Трето, антихрист е дух, който не изповядва, че Христос е дошъл в плът.

„а всеки дух, който не изповяда, че Исус Христос е дошъл в плът, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега вече е в света“. – 1 Йоан 4:3

Да се вярва в Исус само като исторически религиозен водач или в Неговите плътски атрибути, без да се разпознава, че Той е Христос (Помазаника), също квалифицира някого за антихрист.

4. Четвърто, антихрист е измамник.

„Защото много измамници излязоха в света, които не изповядват идването на Исус Христос в плът. Такъв е измамник и антихрист“. – 2 Йоан 1:7

Много е ясно от тези новозаветни писания, че антихриста е лъжлив и измамлив дух, който намира своя израз в множество хора, вече изявени във времето на апостол Йоан.

Не съм открил никакво доказателство в Библията за един отделен човек да управлява света като бъдещ антихрист. Нито пък вярвам, че това е бил някой човек в историята. Нито цезар Нерон, нито папата, както предполагат някои. Въпреки че е възможно някои хора в историята да се оперирали чрез този дух.

Антихриста е по-близо и по-опасен отколкото това, което сме карани да вярваме. Този дух се проявява в религиозния ум и посред събранието на домочадието на вярата. Той се изкарва като последовател на Исус, но работи активно срещу истината и присъствието на Христос. Този дух мрази и се страхува от факта, че Христос е дошъл в плът и все още идва в плът чрез Своето тяло, Църквата, и накрая ще дойде в Своето славно явяване.

Когато Исус дойде на земята, Той беше обявен за Христос, Сина на живия Бог. Когато Исус, Христос, напусна земята при Своето възнесение, Той, като Глава напусна, но тялото на Христос остана на земята. В нощта когато беше предаден Той взе хляб и заяви: „Това е Моето тяло дадено за вас…“

Този дух на антихрист действа по много начини. Той не оспорва факта, че Исус е дошъл, понеже той не е анти-Исус, но е анти-Христос. Това, което плаши и паникьосва този дух е факта, че Исус е Христос, който дойде в плътта и понастоящем е телесно представян на земята чрез Църквата, тялото на Христос.

Духа на антихрист представлява една далеч по-опасна реалност от измисления, странен, футуристичен антихрист, който изкарват религиозните хора.

Павел и човека на греха

Мнозина допускат, че апостол Павел сочи към антихриста, стоящ в храма в Ерусалим, когато пише на солунците. Когато Павел пише за сина на погибелта във 2 Солунци 2:8, той не използва гръцката дума „хиерон“, която е използвана в Новия завет, за да се опише буквалното свято място в храма. Вместо това той използва гръцката дума „наос“, която описва Църквата като святото събрание и храма на Святия Дух.[8] 

По пътя Си към кръста, Исус каза на религиозните водачи: „разрушете този храм и за три дни Аз ще го съградя“. [9] Апостол Йоан обяснява, че Исус говореше за Собственото Си тяло като храма.[10] След кръста Църквата стана Неговото тяло, възстановения храм и Дома на Татко съставен от много обиталища. Павел заявява, че вярващите са храма [наос] на Бог.[11]

Нека да погледнем отблизо 2 Солунци 2:3-8:

„Никой да не ви подмами по никакъв начин; защото това няма да дойде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъздига над всичко, което се нарича Бог или на което се отдава поклонение, така че той като Бог да седне в Божия храм, като представя себе си за Бог. 

Не помните ли, че ви казах това, когато бях още при вас? И сега знаете онова, което го възпира, за да се открие той в своето си време. Защото тайната на беззаконието вече действа, но не се открива само докато не се отдръпне Онзи, който сега я възпира; 

и тогава ще се открие беззаконният, когото Господ Исус ще премахне с дъха на устата Си и ще унищожи с явлението на пришествието Си,“ – 2 Солунци 2:3-8

„Отстъплението“ не е тайното грабване на Църквата преди идването на антихриста. Това „отпадане“ е гръцката дума: „апостасиа“ и тя описва отстъпничество и измяна на истината. Тя сочи към неточност и грешка, които първо ще дойдат. Този човек на греха и син на погибелта, е зрял корпоративен израз на едно фалшиво и разрушително измерение сред истинската Църква. Това е една фалшификация, която ще бъде изобличена. Но има нещо, което задържа изобличаването на този човек на греха. Преди да дискутираме какво задържа разкриването на този беззаконник, нека да погледнем какви са последствията на неговото разкриване. 

Гръцката дума за „разкриване“ е: „апокалипсис“ и означава да открия, изложа или разкрия. Когато истината е разкрита, открита или изложена, тя идва в сила и ни освобождава. Но когато лъжа или измама е разкрита тя губи силата си.

Нещото, което пази лъжата и й дава управление е липсата на знание или невежество. Когато истината дойде в ума на лъжата, тя открива, разкрива и детронира лъжата и измамата.

Има една фалшива Църква, която изглежда като истинската Църква и говори велики неща. Тя е корпоративен човек на греха и син на измама. Истинската Църква е корпоративния Божий син и тялото на Христос. Павел нарича сина на греха тайна, която по онова време вече е действала до времето когато ще бъде разкрита.

В притчата за сеяча този принцип е изложен и отстраняването е ясно обяснено. Когато работниците попитаха сеяча дали могат да изнесат фалшивото жито (плевелите) отсред истинската реколта, сеяча отговори:

„Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и пшеницата. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще кажа на жетварите…“– Матей 13:29-30а

Времето на узряване на житото е наречено време за жътва. Това също е времето, в което и плевелите узряват. В това време Бог изпраща посланиците Си, за да махнат от Царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие.

Бог през вековете е отделял плътта от Духа във времето на жътва или зрялост. В дома на Авраам имаше две жени, робинята Агар, която произведе за плътта и Сара, която произведе обещанието според Духа. Исмаил и Исаак пораснаха в един и същ дом. Когато дойде времето на зрялостта, Бог заповяда на Авраам да отпрати слугинята и сина й.

Павел заявява, че тайната на беззаконието вече работи само докато това, което я възпира не се махне отсред. Аз вярвам, че невежеството трябва да се махне. Невежеството пази лъжата да не бъде изложена. Но когато е махнато фалшивото ще бъде открито и поразено. Павел повтаря Словата на Исус в Матей 13, когато Той каза:

„Тогава праведните ще блеснат като слънцето в Царството на своя Баща“[12] 

В този апостолски сезон също така, Бог изпраща ангелите Си (посланиците), Своя апостолски глас и когато истината идва посред Неговото Царство, тя излага сина на измамата и разчупва силата му.

Бележки:

[1] Софония 1:15

[2] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [Iii: IV: 1]

[3] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [Iii: ix: 2-4]

[4] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [Iv: v: 1-4]

[5] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [V: hi: 1-2]

[6] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [Vi: i: 1]

[7] Йосиф Флавий – Войните на юдеите – [Vi: v: 1-2]

[8] 2 Солунци 2:4

[9] Йоан 2:19

[10] Йоан 2:21

[11] 1 Коринтяни 3:16; 2 Коринтяни 16:16

[12] Матей 13:43