Глава пета – Лозето

Какво общо има Лозето с Есхатологията? Отговора е: Всичко!

Апостолите бяха научени от Исус и Святия Дух да тълкуват Закона, Пророците и Псалмите. Те използваха Писание, за да тълкуват новозаветните реалности. Исус използваше Стария завет, за да покаже как той свидетелства за Него.[1]

Дявола и религиозните учители използваха буквата или писаното Слово, а не Духа, и така това произведе смърт и легализъм вместо откровение и живот. Винаги ме учудва това, че религиозните и образованите водачи не разбираха Исус и Писанията. Те бяха толкова преднамерени, контролирани от парите и притежавани от позицията, че не искаха да слушат тайните на Царството, да се покаят и да бъдат спасени.[2]

Стария завет е сянката и образа на същността на Христос. Всичко намира своето изпълнение в Него, Който беше там преди сянката и образа. Всъщност не можете да имате сянка без същинския предмет, който хвърля сянката.[3]

Исус каза: „…преди да е бил Авраам, АЗ СЪМ“.[4] Дори Йоан Кръстител каза; „…Той беше там преди мен“[5]

Израел, пазители на лозето

Ясно е от Стария и Новия завет, че Бог вижда Своите хора, Израел, като Неговата скъпоценна лоза, която се предполагаше да Го представя.[6] Той я освободи от робство и я посади на един плодороден хълм. Издигна стена около нея и я отдели от народите, за да можеше да произвежда най-доброто качествено грозде. Той също изкопа яма за тъпчене за гроздето. Но тази скъпоценна лоза произведе диво и кисело грозде.

Пророк Исая заяви това за Ерусалим и за жителите му:

„Сега ще пея на възлюбения си, песен на обичния си за лозето Му. Възлюбеният ми имаше лозе на много тлъст хълм. Окопа го, очисти го от камъните и го насади с избрана лоза, построи сред него кула, изкопа в него и лин. И очакваше да роди грозде, но то роди киселици. 

И сега, ерусалимски жители и юдови мъже, съдете, моля, между Мен и лозето Ми! Какво още можеше да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо очаквах да роди грозде, а то роди киселици? 

И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано. И ще го запустя — няма да бъде подрязано, нито прекопано и ще обрасне с тръни и бодили. Ще заповядам и на облаците да не валят дъжд над него. Защото лозето на ГОСПОДА на Войнствата е израилевият дом и юдовите мъже са насаждението, което Го радва. И Той очакваше правосъдие, но ето, кръвопролитие; очакваше правда, но ето, писък“. – Исая 5:1-7

Той избра народа Израел, като пазители на Неговото Царство, за да произвеждат плода на Царството. Бог ги отдели от другите народи чрез един закон на божествена благосклонност и любов. Той изкопа яма за тъпчене на гроздето посред тях, за да им бъде ясно какво очакваше Той от тях. Те трябваше да произвеждат Неговото вино за народите. След това Той постави стражи на кулите, за да им дават навременни предупреждения за приближаваща опасност. Той идваше отново и отново, за да почиства лозата, да я наторява и да събира гроздето чрез пророците.

Но те отказаха да произвеждат плода на Неговото Царство. Те произвеждаха собствените си гнили традиции и религия. Не само че Израел беше виждан като приятна лоза, но псалмиста казва, че лозата е синът на Божията десница:

„Извадил си лоза от Египет, изгонил си езичниците и си я насадил. Приготвил си място за нея, вкоренил си я и тя изпълни земята. Планините се покриха със сянката й и клоните й станаха като Божиите кедри. Тя простря клоните си до морето и филизите си — до реката. 

Защо си съборил стените й, за да я берат всички, които минават по пътя? Глиганът от гората я опустошава и полските зверове я изпояждат. Боже на Войнствата, молим Те, върни се, погледни от небето и виж, и посети тази лоза и защити това, което е насадила десницата Ти, и издънката, която си направил силна за Себе Си! Изгорена е с огън, отсечена е. Погиват при намръщването на лицето Ти. Нека ръката Ти бъде върху мъжа на десницата Ти, върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си“. – Псалм 80:8-17

Лозата, Израел, беше оприличена на първородния син на Бог. Пророк Осия каза, че Бог извика сина Си от Египет.[7] Тази нация се предполагаше да донесе Божието Царство до народите, да бъдат носители на Неговия Дух и инструменти на Неговата радост. Но сърцето им беше разделено. Израел не се покори на Бог и последва пътищата на народите. Те не опазиха лозето, и не произведоха управлението на Бог на земята. Затова Господ през цялата история пращаше пророци и посланици до Своето лозе, за да надзирава и събира плода. С някои от тях те се отнасяха лошо, други замеряха с камъни и ги убиваха.

Пророка предсказва тяхната участ в Исая глава 5:

„И сега, ето, ще ви известя какво ще направя на лозето Си: ще махна оградата му и то ще се похаби; ще съборя стената му и то ще бъде потъпкано“. – Исая 5:5

Проблема с Израел беше неговите водачи. Това все още е проблема и днес. Неправилни, егоистични водачи ограбват Царството и го превръщат в пустиня:

„Много пастири развалиха лозето Ми, потъпкаха дяла Ми, обърнаха скъпоценния Ми дял в пустинна степ“. – Еремия 12:10

Но лозето щеше да бъде дадено на други. Едно избрано поколение, едно царско свещенство, една свята нация, Неговите специални хора ще прокламират хвалата Му. Народ, който някога не е бил народ, но сега са придобили милост.[8]

Лозата е картина на Божието Царство на земята. Когато Исус разказа на религиозните водачи притчата за лозата и за лозарите, които убиха наследника, техният отговор подпечата присъдата им:[9]

„Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им. 

Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това и чудно е в нашите очи“? 

Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който ражда плодовете му. И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже. 

И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че говори за тях“. – Матей 21:41-45

Лозето, Израел, се предполагаше да произвежда праведност, мир и радост в Святия Дух. Но те никога не произведоха виното на Царството. Затова, когато Христос, истинската Лоза[10] беше изявен, Той също така избра нови мехове в учениците, които да могат да носят виното на Новия завет и да изпълнят земята с Божията радост. Защото Сион се предполага да бъде радостта за цялата земя.[11] Но старите мехове винаги ще предпочитат старото вино.[12] 

Според притчата за лозето, ще се случат следните неща на тази бунтовна Старозаветна нация, които бяха пазители на Царството:

• Унищожение на злите пазители.
• Царството се дава на друга нация, Църквата, която ще дава плода му.

Исус е истинската Лоза

В Новия завет, Исус е истинския Син на Божията десница, Първия плод на възкресението, и началото на новото създание. Тези, които са в Него са част от новото творение. Старото премина, и ето всичко стана ново.[13]

Самия Исус е също така Лозата и Собственика на лозето. Неговата Църква, състояща се от юдеи и езичници е сънаследник на Царството. Ние сме града на хълма според Исая глава 2-ра.

„Аз съм Истинската Лоза и Моят Баща е лозарят“. – Йоан 15:1 

„Стойте в Мен, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не стои на лозата, така и вие не может3е, ако не стоите в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който стои в Мен, и Аз – в него, той дава много плод; защото, отделени от Мен, не можете да направите нищо“. – Йоан 15:4-5

Според Псалм 80, лозето също така е картина и на Сина на Неговата десница. Божието намерение за Израел беше да ги издигне и да ги укрепи като първороден, за да носят Неговото Царство и благословенията му на народите. Мойсей беше инструктиран да каже на фараона, че Бог вижда Израел като Своя първороден син.

„А ти кажи на фараона: Така говори ГОСПОД: Израил Ми е син, първородният Ми“ – Изход 4:22

За жалост Израел не се покори на Божията инструкция и отпадна от този призив. Така че когато се изпълни времето Бог изпрати Своя истински първороден Син, Христос Исус, за да извърши първоначалното Му намерение.[14] Доста интересно е, че Матей тълкува пророчеството на Осия като пророчество относно Исус, първородния Син.

„където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.““ – Матей 2:15

Бог винаги е искал нация от истински синове, които да бъдат за благословение за народите по земята. Божието намерение за Израел да бъде царство от свещеници и свят народ беше условно обещание.

„И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете Мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя. 

И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и свят народ. Това са думите, които трябва да кажеш на израилевите синове“. – Изход 19:5-6

Исус Христос е истинския Син и скъпоценната лоза. Който вярва в Него става участник в Неговото обещание на благодат. Апостол Петър потвърждава тази позиция за тези, които са в Христос, казвайки на Църквата:

„Но вие сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестявате добродетелите на Този, който ви призова от тъмнината в Своята чудна светлина,“ – 1 Петрово 2:9

И така, всеки, който е в Христос е станал част от истинската лоза и Божието Царство, произвеждайки скъпоценен плод, за да бъде благословение за народите.[15] Праведност, мир и радост в Святия Дух е  този плод.

Бележки:

[1] Лука 24:27

[2] Матей 13:11-15

[3] Колосяни 2:16-17

[4] Йоан 8:58

[5] Йоан 1:15

[6] Исая 5:7

[7] Осия 11:1

[8] 1 Петрово 2:9-15

[9] Матей 21:41-45

[10] Йоан 15:1-2

[11] Псалм 48:2

[12] Лука 5:39

[13] 2 Коринтяни 5:17

[14] 1 Петрово 2:8б

[15] Йоан 15:8