Глава седма – Израел и Царството

Павел казва, че не всички онези, които са от Израел са Израел[1], и не всички, които са юдеи външно са юдеи.[2] Израел беше името, което Бог даде на Яков, когато той имаше една среща с Него в Битие, при Фануил. Там Яков се бори с Бог през нощта и извика: „Аз видях Бог лице в лице и душата ми е спасена“. Името Израел означава принц или управник с Бог и човека. Яков по-късно стана нация и Бог се обръщаше към цялата нация с това име.

Божия завет с Израел винаги е бил условен по отношение на това да бъдат царско свещенство и да се наслаждават на специални благословения и привилегии:

„И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете Мое собствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя“. – Изход 19:5 

„А ако слушаш усърдно гласа на ГОСПОДА, своя Бог, като внимаваш да вършиш всички Негови заповеди, които днес ти заповядвам, ГОСПОД, твоят Бог, ще те постави високо над всичките народи на земята“. – Второзаконие 28:1

Първородния син повикан от Египет

Когато Бог освободи Израел от Египет, Той каза на Мойсей:

„А ти кажи на фараона: Така говори ГОСПОД: Израил Ми е син, първородният Ми;“ – Изход 4:22

Това Писание е удивително, понеже има страхотно пророческо изпълнение. Един човек, Израел става цяла нация и Бог ги нарича Свой син, Неговия първороден. Пророк Осия пророкува стотици години по-късно:

„Когато Израил беше млад, го възлюбих и от Египет повиках сина Си“. – Осия 11:1

Пророк Осия, посочва към Изхода на Израел като млада нация. Но почти 1500 години по-късно, в пълнотата на времето, Бог довежда Своя вечен Израел в света – Исус, първородния Син, който ще стане нация, Божия Израел.

Когато Матей написа историята за раждането на Исус, той каза:

 „И тъй, той стана, взе Детето и майка Му през нощта и отиде в Египет, където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.““ – Матей 2:14

Евангелието от Матей тълкува тази история от Осия като отнасяща се за момчето Исус. Той заявява, че Исус е първородния Син, който беше извикан от Египет и така Бог идентифицира Исус, Своя първороден, с Израел.

Това е ключа за разбирането на значението на „Израел“. Исус е истинската лоза и маслиновото дърво. Той е корена на Давид, строителя на Давидовия дом. Той беше преди Авраам, Давид и Яков. Това помазано дърво е дървото на Живота, маслиновото дърво и всеки, който не носи Неговия плод се маха.

Яков беше образ и сянка на вечния Израел. Яков се бори през нощта с един Човек. Този Човек го благослови и му даде името Израел. След това преживяване, той е видял Божието лице. В Новия завет, научаваме, че Божието лице е Исус Христос.[3]

Яков срещна Господа в този Човек, точно както Авраам Го срещна в Мелхиседек, Мойсей Го срещна в горящия храст, а Седрах, Мисах и Авденаго Го срещнаха като четвъртия човек в огъня.

Божия Израел включва всеки, който вярва в Него и носи Неговото семе. В Стария завет това беше ограничено до една нация в сезона на закона, но сега след кръста, благодатта е на разположение за всеки, който вярва. Тези, които не вярват в Него са отмахнати, а тези, които Го приемат са присадени към корена на Давид, Исус Христос, Първородния Син, лозата, маслиновото дърво и истинския Божий Израел.

„А обещанията се изрекоха на Авраам и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като за мнозина, а като за един: „и на твоя потомък {букв.: семе, ед.ч.}“, който е Христос“. – Галатяни 3:16 

„Защото всички сте Божии синове чрез вярата в Иисус Христос,“ – Галатяни 3:26 

„понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли“. – Галатяни 3:27 

„Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Исус“. – Галатяни 3:28 

„И ако сте Христови, то вие сте Авраамово потомство и наследници по обещание“. – Галатяни 3:29

Когато Сина даде живота Си на Голгота, Той умря, за да умножи Себе Си[4] и да стане свят народ и царско свещенство, както заявява Петър в 1 Петрово 2:5-10.

Един нов човек

Когато Павел отнася въпроса към Израел, той казва, че ако естествения Израел не остане в неверие, те ще бъдат присъдени обратно към Христос, маслиновото дърво. Няма спасение без вяра в Исус Христос. Юдеите и Езичниците, които вярват в Исус Христос съставляват Църквата и Божия Израел.

Църквата трябва да спре да бърка юдеите, които вярват в Исус като ги нарича месиански юдеи. Библията ги нарича братя, светии и вярващи. Те са част от Църквата на Исус Христос. те не са някакъв друг план на Бог. Ако разберем това много важно нещо, много погрешни разбирания и обърквания ще бъдат разрешени.

Няма два храма, две нации и две царства. Църквата се състои от юдеи и езичници. Заедно ние сме Неговия храм и Новия Ерусалим. Повече никога не може да има разделяне между Църквата и Израел, защото заедно в Него ние сме Божия Израел – един Нов човек,[5] Ново създание.[6]

 „Защото Той е нашият мир, който направи двете едно и събори средната стена, която ги разделяше, като в плътта си унищожи враждата, тоест закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си от двата един нов човек и така да въдвори мир,“ – Ефесяни 2:14-15 

„защото сте съградени върху основата на апостолите и пророците, като Сам Христос Исус е крайъгълен камък, в когото сглобено, цялото здание расте за свят храм в Господа, в който вие също се вграждате заедно в Духа за Божие обиталище“. – Ефесяни 2:20-22

Автора на Евреи в глава 12 нарича Църквата, „Църквата на първородния“. Яков не беше първороден в естественото, но Бог му даде благословението на първородния като го нарече принц с Бог и човека. Яков имаше среща лице в лице с първородния Син и прие природата на Принца на Мира.

По същия начин всеки, който среща Бог чрез делото на кръста на Христос приема същата Природа и става наследник и част от Божия Израел в Христос.

„Който победи, ще наследи всичко това и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син“. – Откровение 21:7 

„…чрез които ни се подариха най-големи и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество…“– 2 Петрово 1:4а

Църквата е един корпоративен син и свята нация, която включва всяка култура, пол и раса.

Църквата не е езическа Църква: тя е новото създание и Божия Израел. Аз не вярвам, че Църквата замества Израел. Църквата е първоначалния и вечен план на Бог. Израел в Стария завет загатваше за Църквата. Царството вече е тук и ние не трябва да чакаме за естественото възстановяване на юдейската нация. Стената на разделението беше премахната и ние сега сме една свята нация в Христос. Павел казва, че повече няма разлика между юдеи и езичници, роби и свободни, или мъже и жени. В Него, всички предубеждения са уредени завинаги.

В Закона, Бог заповяда на свещениците да благославят децата на Израел по следния начин:

„И ГОСПОД говори на Моисей и каза: Говори на Аарон и на синовете му и им кажи: Така да благославяте израилевите синове, като им говорите: ГОСПОД да те благослови и да те опази! ГОСПОД да осияе с лицето Си над теб и да ти окаже милост! ГОСПОД да издигне лицето Си над теб и да ти даде мир! Така да възлагат Името Ми върху израилевите синове и Аз ще ги благославям“. – Числа 6:22-27 

Чрез това благословение Бог потвърждаваше, че Израел е носител на Неговото Име.

В Новия завет Исус каза, че победителите ще носят името на Бог. Това е наследството на Църквата на първородните, а също и белег за легитимността на църквата като Божия Израел.

„а пристъпихме при хълма Сион, при града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди ангели, при празничното събрание и при събранието на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници, при Исус, Посредника на нов завет, и при поръсената кръв, която говори по-добре от тази на Авел“. – Евреи 12:22-24 

„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог и той няма вече да излезе вън; и ще напиша на него Името на Моя Бог и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново Име“. – Откровение 3:12

Бележки:

[1] Римляни 9:6

[2] Римляни 2:28

[3] 2 Коринтяни 4:6

[4] Йоан 12:24

[5] Ефесяни 2:11-22

[6] 2 Коринтяни 5:17