Глава четвърта – Като крадец в нощта

Като млад християнин си спомням страха, който тези думи създадоха в сърцето ми. Ставайки посред нощ, и мислейки си, че може да съм бил оставен. Посланието на проповедника ме беше завладяло:

„Ако си направил нещо грешно, в думи, дела или дори в мисли, ще бъдеш оставен, защото Господ идва като крадец в нощта, за да вземе хората Си у дома. Готов ли си?“

Като тийнейджъри, в края на 60-те години на 20-ти век, ние бяхме силно повлияни от филмите за „последното време“. Спомням си, че се молех: „Моля Ти се, Господи, не идвай сега, бих искал да се оженя за това красиво момиче, което видях в църквата“.

Но проповедника беше толкова помазан, когато ни обясни: „смокинята, Израел, разцъфна през май 1948 г. с независимостта на Израел, и в рамките на едно поколение (40 години), ние ще видим тайното завръщане на Господа“. Цитирайки Исус, който каза: „Това поколение със сигурност няма да премине докато всичко не се случи“. Неговото тълкуване на този пасаж беше, че поколението, което вижда смокинята да разцъфва, със сигурност няма да премине докато всички неща, за които Той говори в Матей 24-та глава не[1] се случат.

Ние чакахме със страх и очакване 1988 година, 40 години след независимостта на Израел. Защото проповедника каза: „Имате само един шанс, ако го пропуснете, ще трябва да се изправите лице в лице с голямата скръб,[2] и единствения начин да бъдете спасени тогава ще бъде да умрете за собственото си спасение“.

Спомням си колко хора отказваха да пращат децата си в университет, защото това щеше да бъде загуба на време и на пари. Беше грях да имаш дългосрочно видение. Много книги бяха написани в онези дни, книги, които бяха преработени веднага след като предсказанията им се провалиха. Новите книги обясняваха, че грабването не се е случило и обясняваха какво ще бъде новото очаквано време за изпълнението. В началото някои казваха, че това ще стане през 1988 година, други прибавиха трите години и половина на „голямата скръб“. Така че новото предсказание беше 1991 година.

Аз бях млад пастор в първата си църква през 1976 година, и бях убеден, че ще преживеем грабването всеки момент. Южна Африка премина през голямо расово вълнение през тази година. Това беше 7-дневната израелска война и Соуето беше в пълен хаус срещу системата на апартейда. Много християни бяха хванати от лапите на страха. Това беше страхотен климат да се проповядва тайното грабване на Църквата.

Аз бях толкова убеден за това, че организирах цяла драма по темата. Тя имаше такъв успех, че бях поканен да изнеса тази драма и в други църкви. Все още си спомням как виждах страха по лицата на хората. По време на призива за олтара, хората бягаха напред със страх и треперейки.

Можем ли да забравим паниката, която заплахата от Y2K причини, когато световната икономика се очакваше да спре в прехода към 21-ви век? 2000-та година, щяхме да види срива на компютърния свят и с него и на икономиките на света. Това отново беше използвано от така наречените пророци на последното време, които виждаха това хаотично време като възможното време за антихрист да направи крачка напред и да донесе решения за света. Един пастор ми показа своя сутерен, запасен с всякакви неща от първа необходимост за оцеляване, пакетирани трайни храни, парафин и генератори за мощност.

Всички тези събития винаги се свързваха с книгата Откровение и последните дни. 2000-та година дойде и замина, а същите пророци продължават да пишат още книги.

Никога не можех да разбера защо Бог би замислил план за бъдещето, който да създаде страх, песимизъм, пасивност, бедност и апатия в Неговата Църква? Защо Той, като крадец, влиза с взлом в Собствения Си дом и краде Собствения Си имот? Това е противно на Неговата природа на превъзходство. Той не е крадец, който краде, дявола и религията са единствените крадци.

Как тогава трябва да разбираме думите на Исус: „като крадец през нощта“. Апостол Павел, тълкува думите на Исус:

„защото вие добре знаете, че Господният Ден ще дойде както крадец нощем“. – 1 Солунци 5:2

Най-накрая, след много години на изследване на Писанията, Господ започна да ми показва, че има много неточности и неправилни разбирания относно края. Това, което обикновено се е проповядвало за края, за последните дни и за бъдещето не е била Неговата идея или тази на апостолите Му. Тези теории, точно както теорията за еволюцията, са извратили начина на мислене на хиляди, дори милиони от Божиите хора. 

Последните дни

Един много важен ключ за разбирането на тези много важни събития е разликата между: „последните дни“ и „края“.

Първо човек трябва да разбере, че „последните дни“, за които говорят Исус и апостолите не е „края на времето“ или изпълнението и възстановяването на всичко, за което се говори от Петър[3] и Павел[4] в някои от техните писания. Възстановяването на всичко се отнася за неща като, зрялостта на Църквата, всичките Негови врагове да бъдат поставени под краката Му, физическото завръщане на Господа на земята, възкресението на мъртвите и последния съд.[5]

Господния ден, когато Исус ще дойде като крадец в нощта, както в Ноевите дни, се отнася за последните дни на Стария завет. Той ще дойде, за да съди религиозните, които не са приели своя Месия. Исус плака над града, Ерусалим, обявявайки неговото запустяване.

„Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте! Ето, вашият дом ви се оставя пуст“. – Матей 23:37-38

Йоан Кръстител, когато подготвяше пътя за Месията, заяви на фарисеите: „Покайте се“, а ако не го направите „осъждане идва върху вас“.[6]

Исус дойде, за да сложи началото на Новия завет и доведе Стария до неговата край.[7] Това бяха последните дни на старозаветната епоха. Исус, чрез Своето възкресение, щеше да бъде поставен от дясната страна на Божията сила, получавайки цялата власт на небето и на земята и после ще се върне да съди всички онези, които са нарушили завета Му и са отхвърлили благодатта Му. Исус потвърди това като каза на първосвещеника в нощта на Своето изпитание:

„Ти каза. Но казвам ви, отсега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на Силата и идещ на небесните облаци“. – Матей 26:64

Той не говореше за последното Си завръщане, или както някои казват: за Неговото „второ идване“. Това идване беше за тези, които го прободоха.[8] Това щеше да бъде време на голямо плачене и щеше да донесе четирите седемкратни съдби за престъпниците на Стария завет.[9] Това беше утеснението на Яков.

„Горко, защото велик е онзи ден, не е имало подобен на него. Това е времето на голямата скръб на Яков, но ще бъде спасен от нея“. – Еремия 30:7

Всички пророци предсказаха Деня на Господа. Исус обяснява Исая 5-та глава в притчата за лозето.[10] Лозето (Царството) ще бъде отнето от дома на Израел и ще бъде дадено на друг народ, Църквата, състояща се от юдеи и езичници, които ще дават плода му.[11]

Фарисеите сами отговориха на Исус в тази притча, когато Той ги попита какви ще бъдат последствията за убиването на Наследника:

„Казаха Му: Злосторниците лошо ще погуби, а лозето ще даде под наем на други лозари, които ще му дават плодовете на времето им“. – Матей 21:41

След като Исус прокле смокинята, Той отиде в храма в Ерусалим и отново обърна масите и стоките. Това беше нещо необичайно за Исус, Който обичаше и прощаваше на всички. Това беше пророческо действие предсказващо края на старозаветната епоха.

В Матей 23-та глава, Исус постановява неволите на Бог за това поколение. Той ги обвинява за кръвта на всички пророци от Авел до Захария и им казва, че те ще убият и Господа и апостолите Му. Той завършва неволите с тези думи:

„Истина ви казвам: всичко това ще дойде върху това поколение“. – Матей 23:36

Беседата на Елеонския хълм

Идването като „крадец в нощта“ е свързано с беседата на Елеонския хълм, записана в Матей 24-та глава. Тук Исус обяснява Своето по-раншно изявление за Ерусалим, неговите хора и храма.

В Матей 24-та глава Исус отговаря на въпроса на Своите ученици:

„И когато седеше на Елеонския хълм, учениците дойдоха при Него насаме и Му казаха: Кажи ни кога ще бъде това. И какъв ще бъде белегът на Твоето пришествие и за свършека на света?“ – Матей 24:3

Много е важно да се разбере какво искаха да знаят те:

• Кога ще бъде разрушен храма?
• Какъв е белега на Твоето идване?
• Кога е края на века (айон)?[12]

Те зададоха тези въпроси в отговор на Неговото изявление за Ерусалим и храма. Въпросите могат да бъдат комбинирани и зададени по следния начин:

„Какъв е белега на идването на Човешкия Син, който ще донесе Деня на съда, разрушаването на храма и края на тази старозаветна юдейска епоха?“

Много е важно да помним, че те не знаеха или не разбираха в този момент, че Той ще умре и ще бъде възкресен след три дни, да оставим настрана завръщането. Едва 40 дни след възкресението Му, ангелите им казаха, че Исус ще се върне физически на земята.

Така че техният въпрос не се отнасяше за физическо завръщане, понеже Той още дори не беше ги напуснал. Но е твърде вероятно те да говорят за идване с облак в Съд, според старозаветните пророчески изразявания.

Идването в Съд

Исус обясни в евангелията на Матей и Лука, идващия съд за дома на Израел: 

„Но това да знаете, че ако домакинът знаеше в кой час ще дойде крадецът, щеше да бди и не би оставил да му подкопаят къщата“. [13]

Той обясни идващия огън за неверния слуга и неговата къща.

„Огън дойдох да хвърля на земята и как искам да се беше вече запалил!“ – Лука 12:49

Исус им казваше, че техния град ще бъде посетен от съд. Това щеше да бъде по време на тяхното поколение, като крадец в нощта. Това е идването на Господа като крадец в нощта. Никой няма да знае деня или часа, и ще бъде както в дните на Ной.

 „А за онзи ден и час никой не знае – нито небесните ангели, нито Синът, а само Моят Баща. И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в онези дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ной влезе в ковчега, и не разбраха, докато дойде потопът и завлече всички – така ще бъде и пришествието на Човешкия Син“. – Матей 24:36-39

Само Бог знаеше времето на потопа. Ной трябваше да подготви ковчега, без да знае отначало кога щеше да започне да вали. Бог го информира седем дни преди точното време.

Защото още седем дни, и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи и ще изтребя от лицето на земята всичко, което съществува, което съм сътворил. И Ной направи според всичко, което му заповяда ГОСПОД“. – Битие 7:4-5

Учениците знаеха, че деня на отмъщението щеше да бъде в техните дни, понеже Исус им каза, че тяхното поколение няма да премине докато всичко не се изпълни. В Матей 24-та глава, Исус им дава една ясна индикация за това какви ще бъдат предупредителните белези преди идването на този велик и ужасен ден. Но фарисеите не можеха да разпознават белезите на времената, точно както хората по времето на Ной.[14] За тях, Неговото идване щеше да бъде като това на крадец, носещо унищожение, загуба и запустяване на дома им, в час, който те не очакваха.

Бащата разкрива времето на Своя Син, а Сина изпраща ангела Си, за да информира Своя слуга Йоан, да предупреди Неговите ученици в седемте църкви в Азия.

„Откровението на Исус Христос, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което скоро трябва да стане, и изпрати и го извести чрез ангела Си на Своя слуга Йоан,“ – Откровение 1:1

Тези в Ерусалим също знаеха заплахата от Неговото идване. Исус им даде определени предупредителни белези. Като факта, че Ерусалим ще бъде обграден от армии. Също, щеше да има слухове за войни, преследване, фалшиви пророци, глад, земетресения и др. Тези неща са били нещо преобладаващо в Рим и Ерусалим, според историческия доклад на Йосиф Флавий.

Следователно първата Църква не е била изненадана от Неговото идване „като крадец“. Апостол Павел ни казва, че само невярващите ще бъдат хванати неподготвени.[15] Точно както невярващите в Ноевите дни бяха изненадани от внезапното и неочаквано идване и бяха пометени от него.

Кой ще бъде взет и кой ще бъде оставен?

 „Тогава двама ще бъдат на полето: единият ще се вземе, а другият ще се остави. Две жени ще мелят на мелницата: едната ще се вземе, а другата ще се остави. Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът знаеше по кое време щеше да дойде крадецът, щеше да бди и нямаше да остави да му подкопаят къщата“. – Матей 13:38

Противно на предишните учения, които ни караха да вярвам, че невярващите са тези, които ще бъдат оставени, виждаме, че обратното е истина. Господ им каза, че Неговото идване ще бъде като потопа на Ной. Невярващите бяха взети (унищожени)[16] в съда, когато дойде потопа. Само Ной и неговото семейство влязоха в ковчега и бяха оставени недокоснати от опустошението, което донесоха водите. Идването на Господа е паралелно с това.

„И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“. – Матей 24:37

Града Ерусалим, храма и невярващите в него, ще бъдат взети изненадващо и ще бъдат унищожени от идването на Господа. Църквата беше оставена недокосната и невредима, точно както Ной и семейството му. Това е в съгласие с Псалмите на Давид, в които праведните винаги остават, а грешните се отмахват.[17]

Притчата за житото и плевелите потвърждава този модел.

 „нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите – синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света (века); а жетварите са ангелите. И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света (века). 

Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всички съблазни {или: препънки, поводи за грях} и онези, които вършат беззаконие; и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби“. – Матей 13:38-42

Четейки историческите доклади за съда, който е дошъл върху Ерусалим, ние научаваме, че съда е дошъл срещу Ерусалим под формата на римските армии през 69-70 г. сл. Хр. Християните, спомняйки си думите на Исус, напуснали Ерусалим на време и избягали от града. Почти 1,5 милиона юдеи умрели в и около Ерусалим в най-ужасната скръб и 800,000 били взети в плен и продадени като роби.

Наистина брадвата била при корена на дървото. Веялката за жито била в ръката Му, за да отмахне плевелите и да ги изгори с огън.[18] Това се случило 40 години след служението на Месията. Наистина, това поколение не преминало докато всичко, което Исус каза в Матей 24-та глава не се изпълнило.[19]

Крадец за нас?

Апостол Павел е, който поставя перспектива на думите на Исус в следващите писания към Църквата в Солун:

„А за годините и времената, братя, няма нужда да ви пиша, 

защото вие добре знаете, че Господният Ден ще дойде както крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност; тогава ще дойде върху тях внезапна погибел както болките върху бременна жена; и няма да избегнат. Но вие, братя, не сте в тъмнина, че денят да дойде върху вас като крадец“. – 1 Солунци 5:1-4

Всичките Новозаветни книги са предупреждение за Църквата, но също и утеха за тези, които принадлежат на Господа. Те няма да бъдат връхлетени от Деня на Господа и взети в съд, но ще бъдат запазени от този съд.

Църквата беше оставена, а религиозните невярващи и техния град бяха взети и унищожени чрез огън. Мисля, че те са прокламирали с радост:

„Оставени, оставени. Благодариме Ти, Всемогъщи Боже, че сме спасени и оставени!“

Бележки:

[1] Матей 24:32

[2] Матей 24:21

[3] Деяния 3:21 – когото небето трябва да приеме до времето, когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог от древността чрез устата на Своите свети пророци.

[4] Ефесяни 1:10

[5] „Плерома“: Стронг от G4137; насищане или завършване, което е, (субективно) това, което изпълва (като съдържания, допълнение, изобилност, умножаване), или (обективно) това, което е изпълнено (като контейнер, представление, период): – което е поставяне, за да се запълни, част, която е изпълнена, изпълнение, пълен, пълнота.   

[6] Матей 3:7

[7] Евреи 8:13

[8] Откровение 1:7

[9] Левит 26:18; Левит 26:21; Левит 26:24; Левит 26:28

[10] Матей 21:33-44

[11] Матей 21:42 (Исая 5:1-13)

[12] Айон: век; Стронг: от същото като G104; правилно възраст; разширено вечността (също миналото); косвено света; специфично (юдейския) Месиански период (настояще или бъдеще): — период, курс, вечност, (за) винаги, вечно, (начало на, докато) света (започва, без край). Сравнете с G5550.

[13] Лука 12:39

[14] Матей 16:2-3

[15] 1 Солунци 5:1-5

[16] Лука 17:27-29

[17] Псалм 37:9

[18] Матей 3:7-12

[19] Матей 24:34; Матей 23:36