Вяра в Бога, първа част - Екипиране на светиите

Втората доктрина или учение споменати от автора на Евреи в 6^та глава от неговото послание е Вяра в Бога.

ЕДНА ВЯРА

Ако попитате християните в какво вярват, ще получите най-разнообразни отговори. Но като цяло повечето не могат да кажат конкретно в какво вярват. Както не моагт да дадат дефиниция за покаянието, по същия начин не могат да кажат и в какво вярват. Ние тряба да имаме точен отговор: “Вярвам в това, това, това и това”. Повечето от нещата, в които християните казват, че вярват не са точно Библейски.

Истината е, че ние не можем да си вярваме в каквото си искаме. В Ефесяни 4:5 се казва, че има само една вяра. А във 2 Петрово 1:1 се казва, че сме получили еднаква скъпоценна вяра. Всички сме получили една и съща вяра. Това означава, че всички трябва да вярваме едно и също нещо.

В Ефесяни 4:12-13 се казва, че целта на петкратното служение е да се усъвършенстват светиите докато всички достигнем до единството на вярата и на познаването на Божия Син. Само че тази дума единството не е правилния превод. Правилния превод казва, че трябва да стигнем до една и съща вяра и до еднакво познаване на Господа. При единството, всеки може да си вярва в каквото си иска, но заради единството да правим компромис и да се приемаме с различните си вярвания. Това прилича на обединяването на всичките религии. Но когато говорим за една и съща вяра, това означава, че всички вярват абсолютно едно и също. Всички вярваме едно и също нещо за Бог. Всички вярваме едно и също нещо за Христос. Всички вярваме едно и също нещо за Святия Дух. Всички вярваме едно и също нещо за водното кръщение, за покаянието и за всичко останало. Това означава да бъдем едно. Другото е единство. Така че когато говорим за тези неща нашата цел е да бъдем едно.

Както Бог и Исус не са в единство, а са едно. Исус никога не каза; “Аз и Моя Баща сме в единство”. Каза: “Аз и Моя Баща сме едно”. Има голяма разлика между тези две неща. Главното нещо, което правеше Сина беше, че Той правеше само това, което Баща Му Му казваше да прави. Вършеше само това, което виждаше от Него, нищо друго. Не казваше: “Аз разбирам нещата по малко по-друг начин. Ние сме в единство, но Аз мога да ги правя по друг начин”. Няма такова нещо. Това означава, че Бащата и Сина нямат абсолютно никакви различия помежду си. Така и нашия стремеж не е единство, а е едно.

РЕД/ПОДРЕДБА НА ВЯРАТА

В Колосяни 2:5 се казва: Защото, ако и да не съм с вас телом, пак духом съм с вас и се радвам, като гледам вашата уредба и постоянството на вашата вяра спрямо Христос.

В превода на Верен се казва: …и се радвам, като гледам вашия ред и твърдостта на вашата вяра в Христос.

Говори се за ред или подреденост на вярата. Това означава, че не можем да си вярваме каквото си искаме. Има ред има подредба на вярата. Всички трябва да знаем точно какво вярваме.

И доктрината за вярата е наречена „вяра в Бога“. Когато четем това, първото нещо, което прави впечатление е, че това е вяра в конкретно нещо. Има точно определено нещо, в което вярваме. Тази доктрина не е спомената просто като вяра. Можеше да бъде наречена вяра. Но тя не е наречена вяра, а е уточнен специфично обекта на нашата вяра. Интересно е, че не се казва, че това е вяра в чудесата, вяра в изцелението, вяра в просперитета или в каквото и да е друго нещо. Казва се, че това е вяра в Бога.

Малко по-нататък ще разгледаме обекта на нашата вяра, който е Бог, за сега само установяваме, че нашата вяра не е в нищо друго освен в Бог. Всичко друго е изкривяване на Божието Слово, и дори с чиста съвест можем да го наречем идолопоклонство. Понеже това, в което поставяме вярата си, то става нашия Бог. Дори правилните еща, които идват от Него могат да станат идолопоклонство. И Писанието и историята са пълни с такива примери.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ВЯРА

В Писанието имаме определение какво представлява вярата.

Евреи 11:1

А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат.

Тука виждаме, че вярата е свързана с нещата, за които се надяваме. И се казва, че тя е даване на твърда увереност в нещата, за които се надяваме. Кой я дава тази твърда увереност? Аз мисля, че ние трябва да го правим. Ние сме тези, които сме уверени в тези неща. След това се казва, че тя е да сме убедени в нещата, които не се виждат.

Истината е, че вярата не е само да се надяваме, че нещо може да се случи. Тя е да бъдем твърдо уверени в това, за което се надяваме, че ще се случи.

След като вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, аз мисля, че не можем да разберем вярата, ако не знаем в какво се надяваме. Хората се надяват за различни неща. Някои хора се надяват един ден да забогатеят, други се надяват нещата в България да се оправят, други се надяват да преживеят съживление. Изобщо хората се надяват във всевъзможни неща. Но Библията казва много ясно каква е нашата надежда. И за да знаем в какво е вярата, ние трябва да знаем каква е нашата надежда. И също казва, че вярата е да имаме твърда увереност в тази надежда. Не казва, че трябва просто да се надяваме. „Надявам се ама…“ В съвременния свят фразата “надявам се” означава “а дано, ама на дали”. Това не е, което казва Библията. Говори се за твърда увереност в надеждата. След това се казва, че ние сме абсолютно убедени в тази надежда.

Нека да видим някои стихове от Писанието, за да разберем каква е надеждата ни и по този начин ще разберем в какво вярваме, и ще имаме подредба на нашата вяра.

ЕДНА НАДЕЖДА

На първо място трябва да кажем, че както с вярата, не може всеки да има различна надежда. Всички тярвба да имаме една и съща надежда.

Ефесяни 4:4

Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една надежда на званието ви:

От този стих виждаме, че както тялото е едно и както Духът е един, по същия начин и надеждата е една. Ако някой казва, че всеки може да си има каквато си иска надежда, това е същото като да каже, че има повече от едно тяло и повече от един Дух. Има едно тяло, има един Дух, и има и една надежда.

Евреи 6:13-20

¹³Защото когато Бог даваше обещание на Авраам, понеже нямаше никого по-голям, в когото да се закълне, закле се в Себе Си, като каза:

¹⁴„Наистина ще те благословя премного и ще те умножа и преумножа.“

¹⁵И така, Авраам, като прояви търпение докрай, получи обещаното.

¹⁶Защото както човеците се кълнат в някого, по-голям от тях, и клетвата, дадена в потвърждение на думата, слага край на всеки спор между тях,

¹⁷така и Бог, като искаше да покаже по-пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо, си послужи с клетва,

¹⁸така че чрез две неизменими неща, в които не е възможно за Бога да лъже, да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда;

¹⁹която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата;

²⁰където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.

Виждаме, че заклевайки се на Авраам Бог не направи това само заради него. Той направи това, за да покаже на наследниците на обещанието, че намерението Му е неотменимо.

Кои са наследниците на обещанието?

Галатяни 3:29

И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

Не е земния Израел, естествения, вие сте, които са Христови. Голяма част от естествения Израел не са Христови, понеже Го отхвърлят.

Галатяни 4:28

А ние, братя, както Исаак, сме деца на обещание.

Наследниците на обещанието са тези, които принадлежат на Христос. С други думи, когато Бог се закле на Авраам, Той се закле на нас. И на тях Бог искаше да покаже, че намерението Му е неотменимо.

И след това се казва, че Той направи тези неща, за да можем ние, наследниците на обещанието да имаме голямо насърчение ние, които сме прибягнали да се държим за поставената пред нас надежда; която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е вътре зад завесата. Кое прониква там? Надеждата прониква зад завесата. И тя е сравнена като котва. Функцията на котвата е да държи кораба застопорен на едно място. Кое е мястото, към което трябва да бъдем застопорени? Това е най-святото място в цялата вселена, намира се зад завесата. Там, където в стари времена само един човек можеше да влезе веднъж в годината. А сега ние имаме право да живеем там. И не само това, имаме надежда, която ни държи закотвени там. С други думи, това означава, че никога не трябва да си тръгваме от това място. Там трябв да бъде нашия живот.

Затова не трвба просто да пеем песни за влизане и излизане от Божието присъствие, а трябва да живеем в Божието присъствие. Нашите песни трябва да бъдат от Божието присъствие и да Му се възхищаваме, а не песен, която да ни помогне да влезем в Божието присъствие. Това е предишния сезон, но Бог сега прави нещо ново.

Трябва да забележим, че тази надежда, която имаме не е за духа ни, а за душата ни. Душата ни е свързана с ума, с чувствата и с волята ни. Надеждата е поставена за тази област от човешкото същество.

И се казва, че надеждата е поставена пред нас и ние трябва да се държим за нея.

Как е поставена тази надежда пред нас?

Колосяни 1:21-23

²¹И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела,

²²сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни,

²³ако останете основани и твърди във вярата и без да се помръднете от надеждата, открита на вас в благовестието, което сте чули и което е било проповядвано на всяка твар под небесата, на което аз, Павел, станах служител.

Виждаме, че надеждата ни е открита или е поставена пред нас чрез благовестието. А благовестието достига до хората чрез проповядване и чуване.

Римляни 15:4

Защото всичко, което е било писано отпреди, е било писано за наше поучение и чрез твърдостта и утехата от Писанията да имаме надежда.

Апостол Павел казва, че чрез твърдостта и утехата от Писанията можем да имаме надежда. Така че надеждата идва и чрез Писанията. Тя идва чрез благовестието, идва и чрез Писанията.

Евреи 7:19

(понеже законът не е усъвършенствал нищо), а се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

Казва се, че чрез надеждата се приближаваме до Бога. Ако не беше надеждата, няма приближаване до Бога. Щяхме да си бъдем извън завесата, извън святото място, във външния двор, и да се опитваме да Му служим. Но сега ние не се опитваме, ние направо Му служим. Понеже тази по-добра надежда вече е въведена.

Това означава, че за да се приближим до Бога трябва да имаме тази надежда. Но за да я имаме първо трябва да я знаем каква е тя. Ако не я знаеме каква е ще използваме термина както е в съвременния свят; “Надявам се, ама… Надявам се Бог фа ме обича. Надявам се Бог да ми прости греховете. Надявам се да ме изцели”. Това не е библейско мислене.

Евреи 10:23

нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това;

Тука отново виждаме, че трябва да държим надеждата непоколебимо. Това означава, че ако не я държим можем да я изтървем. Друго, което означава е, че някой или нещо може да се опита да ни я измъкне от ръцете. Затова трявба да я държим, за да не избяга.

Също виждаме, че надеждата трябва да се изповядва, трябва да се говори, трябва да се казва. Но за да се изповядва, трябва да знаем какво да изповядваме.

Ако попитате християните за какво са призовани, ще получите всевъзможни отговори. Но Писанието ни казва много ясно за какво сме призовани.

Ефесяни 1:18

и да просветли очите на сърцето ви, за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство

Към какво ви призовава? Към надеждата.

Апостол Павел казва на ефесяните, че те са призовани към точно определена надежда. Това бяха вярващи хора, към които той пише това послание и от думите му разбираме, че те все още не познаваха каква е тази надежда. Така че може да сте вярващи от известно време, но все още да не познавате надеждата. Затова той се моли Бог да просвети очите на сърцето им, за да могат да я познаят. Понеже тази надежда се вижда само с вътрешните ни очи.

1 Петрово 3:15

А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надежда.

Трябва винаги да сме в готовност да говорим на всеки, който ни пита за нашата надежда. Тука виждаме, обаче, че това не трябва да става с нахалство. Не се казва да говорим на всеки, без значение дали иска или не иска да слуша. Казва се да говорим на всеки, който ни пита. Какво да ни пита? Какво ще бъде времето ли? Не. На всеки, който ни пита за нашата надежда. А откъде ще знаят за тази надежда. Тя променя целият ни живот. И когато хората ни видят, те разбират, че ние живеем като хора, които живеят с някаква надежда.

ако погледнем съвременното общество, всички са отчаяни, всички са безнадеждни. Лошото е, че и доста християни са такива. И хората ще видят, че имате надежда и ще ви питат: “Ти, в какво се надяваш, бе”. И тогава започвате: “Надявам се а това, за това, за това, за това”.

В КАКВО Е НАДЕЖДАТА НИ

Сега ще видим няколко аспекта, в които се изразява нашата надежда, но не трябва да забравяме, че тя е една надежда.

1 Петрово 1:21

които чрез Него повярвахте в Бога, Който Го възкреси от мъртвите и Му даде слава, така че вашата вяра и надежда да бъдат в Бога.

Виждаме, че и вярата и надеждата ни са в Бога. Те не са в нищо друго освен в Бог.

1 Тимотей 1:1

Павел, апостол на Исус Христос, по заповед на Бога, нашия Спасител, и на Христос Исус, нашата надежда,

Тука пък виждаме, че надеждата ни е Христос Исус.

Така че надеждата ни е в Бога, а Той от Своя страна е направил Христос Исус нашата надежда.

За какво по-точно обаче се надяваме и вярваме или се доверяваме на Бог във Христос Исус?

В Деяния 26:6-7 апостол Павел казва, че надеждата е в обещанието, което Бог е дал на бащите. Въпросът е какво е обещанието? То включва няколко неща.

Деяния 23:6

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в Синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

1. Надеждата е учението за възкресението на мъртвите.

Ще има възкресение на мъртвите. И това нещо променя целият ни живот. Ако вярваме във възкресението на мъртвите живота ни трябва да бъде напълно различен. Възкресението на мъртвите означава, че след това ще има и съд. Възкресението на мъртвите означава, че трябва да променим живота си. ПОнеже всичките тези шест доктрини са свързани една с друга — покаянието, вярата, възкресението, съда, всичко е свързано, всичко е преплетено и се препокриват и си взаимодействат една с друга.

Тит 1:2-3

²в надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, Който не лъже,

³а в своите времена яви словото Си чрез посланието, поверено на мене, по заповед на Бога, нашия Спасител,

2. Надеждата е за вечния живот.

Този вечен живот или тази надежда е обещана от Бог, Който не може да лъже. И това се е случило още преди вечните времена. Времената са вечни, което означава, че съществуват вечно. И Бог е обещал тази надежда преди тях. Така че вечния живот не е нещо, което ние можем по някакъв начин да заслужим, да изработим, да спечелим. Той е обещан преди въобще идеята за време да съществува, а колко повече ние да съществуваме. Това е надежда, това е обещание, това е подарък.

И Бог изявява тази надежда в Словото Си, което става чрез посланието, което проповядваме.

1 Солунци 5:1-11

¹А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише,

²защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем.

³Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапна погибел като родилните болки на бременна жена, и никак няма да я избегнат.

⁴Но вие, братя, не сте в тъмнина, за да ви постигне онзи ден като крадец.

⁵Защото вие всички сте синове на светлината, синове на деня; не сме от нощта, нито от тъмнината.

⁶И така, да не спим, както другите, а да бъдем будни и трезвени.

⁷Защото които спят, нощем спят, и които се опиват, нощем се опиват;

⁸а ние, като сме от деня, нека бъдем трезвени и нека облечем за бронен нагръдник вярата и любовта и да сложим за шлем надеждата за спасение.

⁹Защото Бог ни е определил не за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос,

¹⁰Който умря за нас, така че, дали сме будни или спим, да живеем заедно с Него.

¹¹Затова, насърчавайте се помежду си и се назидавайте един друг, както и правите.

Тука се говори за Господния ден. Аз лично смятам, че Господният ден вече е дошъл. Това се случи през 70^та г.сл.Хр. Има много пасажи в Писанията, а и в исторически документи, които говорят за това.

Апостол Павел сравнява този ден като внезапна погибел. Нещо неочкавано се случва изведнъж. И той казва, че той е тъмнина или неизвестен за хората, които спят, което означава, че са мъртви. Но за вярващите казва, че те не са в тъмнина, за да ги постигне онзи ден като крадец. Това означава, че за тях той е бил известен предварително. Той не е бил изненада за тях. Историята също доказва това. Всички вярвящи в Ерусалим са били предупредени. Нито един, който е принадлежал на Христос не е загинал в този ден. Абсолютно всички до един са били спасени.

И след това казва, че понеже сме от светлината, или от деня, затова трябва да бъдем трезвени и да облечем за бронен нагръдник вярата и любовта и да сложим за шлем надеждата за спасение.

По-преди видяхме, че надеждата е за душата ни. Сега се казва, че трябва да я сложим като шлем. Всичко това е свързано с ума ни, с чувствата ни, с волята ни, всичко това е свързано с душата ни. Това означава, че трябва да облечем ума си с надеждата. Каква е надеждата в случая? Той казва, че когато дойде онзи ден страшния на тъмнината виеще бъдете избавени. Това е надеждата — надеждата за спаението. И казва да сложим тези мисли за спасение в ума си.

3. Надеждата е за спасение.

Тука виждаме, че не е само надеждата, но на гърдите си, което говори за сърцето, слагаме вярата и любовта, а на главата, което говори за ума слагаме надеждата. Това са онези три неща, за които апостол Павел казва в 1 Коринтяни 13:13, че остават – вярата надеждата и любовта. И тези, които имат тези три неща ще останат заедно с тях. Каквото и да се случва в този свят, ако имаме тези три неща, ще оцелеем, понеже те винаги остават, и тези, които ги притежават ще останат заедно с тях. Те са тези, които ще ни спасят. Както ковчега на Ной спаси осем човека и им даде ново начало.

Тит 2:11-14

¹¹Защото се яви Божията благодат, спасителна за всички хора,

¹²и ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем благоразумно, праведно и благочестиво в настоящия свят,

¹³като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос,

¹⁴Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.

4. Надеждата е славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.

Спомнете си, че надеждата ни е в Бог и в Исус Христос. И тука се казва, че тя е в явяването на Бог. Става въпрос за Неговото завръщане.

В 1 Петрово 1:13 се казва: Затова препашете се през кръста на вашите помисли. Бъдете въздържани и имайте пълна надежда за благодатта, която ще ви се даде, когато се яви Исус Христос.

5. Надеждата, е благодатта, която ще ни се даде, когато се яви Исус Христос.

Римляни 8:18-25

¹⁸Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие за нас.

¹⁹Защото творението с усърдно очакване копнее да види откриването ни като Божии синове.

²⁰Понеже творението беше подчинено на немощ не по своя воля, а чрез Този, Който го подчини,

²¹с надежда, че и самото творение ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите деца.

²²Понеже знаем, че цялото творение в съвкупност стене и се мъчи досега.

²³И не само то, но и ние, които имаме първите плодове на Духа, и самите ние въздишаме в себе си и очакваме осиновението си, т.е. изкупването на нашето тяло.

²⁴Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда?

²⁵Но ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

6. Надеждата е разкриването на Божията слава в нас.

Това е откриването ни като Божии синове. Това ще донесе освобождение на цялото творение. Това е надеждата, с която сме се спасили. Това е благословението дадено на Авраам. Защо беше благословен Авраам? Бог му каза: “Благославям те, за да станеш благословение. Не те благославям, за да бъдеш просто благолсовен. Благославям те, за да станеш благословение за всички семейства по земята, да станеш благословение за цялата земя, да станеш благословение за цялото творение”. Творението се нуждае от благословение. А освобождението ще го донесат Божиите синове. И това е надеждата, с която сме се спасили

Римляни 5:1-2

¹И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос,

²посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.

Отново се казва, че надеждата ни е за Божията слава.

Какво представлява Божията слава?

Колосяни 1:27

на които Божията воля беше да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, т. е. Христос между вас, надеждата на славата.

Тука се казва, че надеждата за славата е Христос между или Христос в нас.

Така че нашата надежда винаги е свързана с Христос.

1. Тя е учението за възкресението на мъртвите. Мъртвите възкръсват само когато чуят гласа на Христос. Няма възкресение без гласа на Христос.

2. Тя е надеждата за вечния живот. Вечен живот имат само онези, които вярват в Христос. Няма вечен живот без Христос.

3. Тя е за спасение. Библията казва, че чрез никой друг няма спасение освен чрез Исус Христос.

4. Тя е славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос. Отново е свързана с Христос.

5. Тя е благодатта, която ще ни се даде, когато се яви Исус Христос. Благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос.

6. Тя е разкриването на Божията слава в нас. А надеждата за Божията слава е Христос между или в нас.

Всичко е свързано с Христос. Той е центъра. Той обединява всичко, и небесното, и земното, и подземното, всичко.

Така че нашата надежда е Христос.

А вярата е даване на твърда увереност в нещата, за които се надяваме.

Ние имаме твърда увереност във възкресението на мъртвите.

Имаме твърда увереност във вечния живот.

Имаме твърда увереност за спасението си.

Имаме твърда увереност в славното явяване на Исус Христос.

Имаме твърда увереност за благодатта, която ще ни се даде, когато Исус Христос се яви.

И имаме твърда увереност за разкриването на Божията слава в нас, която е Христос между или в нас.

ВЯРАТА Е ДА УГОДИМ НА БОГ

В Евреи 11:6 се казва: А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят.

Тука виждаме, че вярата е свързана с това да угодим на Бог. И се казва, че без нея няма как да Му угодим. Дори се казва, че е невъзможно. Какво е условието, за да Му угодим? Трябва да вярваме, че има Бог.

Това не означава само да вярваме, че Бог съществува. Включва и това, но не означава само това.

Вярата, че Бог съществува променя целият ни живот – поведението ни, мислите ни, думите ни, всичко. Хората, които не признават съществуването на Бог живеят както си искат. Но тези, които вярват, че има Бог би трябвало да живеят според както Той иска. Ако живеят както си искат, живота им отрича вярата им в съществуването на Бог. Това е много важно, думи и действия да бъдат едно. Така че, когато се казва, че трябва да вярваме, че има Бог, означава, че трябва да живеем такъв живот, който е угоден на Него. Това означава вярата да угоди на Него.

Не можем да казваме, че вярваме в Бог, но живота ни да е същия както преди да сме повярвали. Вярата в Бог променя живота ни.

Така че това е първото нещо, за да угодим на Бог – който идва при Бог трябва да вярва, че има Бог, което е равно на това да съобразим живота си с Него.

Второто нещо, което трябва да вярваме е, че Той възнаграждава тези, които Го търсят. Това е свързано с Неговата доброта, с Неговия характер, с Неговото любящо сърце. Той възнаграждава тези ,които Го търсят. Кои са тези, които Го търсят? Това са тези, които идват при Него. А те пък трябва да вярват, че има Бог, което казахме, че говори за това да съобразят живота си с Него.

Така че вярата е свързана изцяло с Бог.

1. Има такъв. И това нещо променя живота ни.

2. Неговия характер. Той възнаграждава тези, които Го търсят. Отпалща им се с добрини. Не се крие от тях, не им въздава зло.

След като видяхме, че и вярата и надеждата ни са в Бог, трябва много добре да знаем Кой е Той. Трябва да знаем Кой е Този Бог, в Който трябва да сложим вярата си и надеждата си.

Когато кажем на хората да вярват в Бог, много от тях са объркани в кого точно да вярват. Други пък се чудят с кого точно да общуват. С Исус ли, с Бог Бащата ли, или със Святия Дух.

УЧЕНИЕТО ЗА ТРОИЦАТА

Ние вярваме в един триединен Бог.

Първото нещо, което трябва да знаем е, че този триединен Бог е Един Бог.

В предишния сезон ния казвахме: “Ела, Святи Душе!” Други са казвали: “Ще се молим на Исус”. Други са казвали: “Ще се молим на Бог в името на Исус”. Но в този сезон ние искаме целия Бог, единствения истински Бог.

Второзаконие 6:4

Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;

Когато се говори за триединният Бог се използва терминът Троица. Думата Троица е теологична дума, която християните използват, за да опишат божеството. Тази дума я няма в Библията, но се използва, за да опише Бог като Един съществуващ едновременно като три личности – Бащата, Сина и Святия Дух.

Никейския символ на вярата от 325 г.сл.Хр. формулира доктрината за божеството. Създателите на този символ на вярата не са оформили доктрината за Триединството като такава, но са извлекли тази истина от Писанието. Така че, това е извлечена доктрина.

Някои хора спорят, че понеже думата Троица не е в Библията, следователно това е неправилна доктрина. Трябва да кажем също, обаче, че и думата всеприсъствие не е в Библията. Думата безкрайност не е в Библията. Думата превъзходство не е в Библията. Но това не означава, че това са грешни понятия. Те ни помагат за описанието на Бог. В същност, думата Библия не е в Библията. Но това не прави думата Библия неправилна.

За естествения човек е невъзможно три личности да бъдат един Бог. Нашите ограничени умове не могат да разберат безкрайния Бог. Понеже вярваме, че Писанията са вдъхнати от Бог, ние вярваме това, което Писанията казват за Бог.

Троицата действа в единство

Когато в Писанието се говори за Бог, винаги се вижда Троицата. Никога не действа само Духа, никога не действа само Сина. Троицата винаги действа в единство.

1. Кръщението

Матей 28:19

И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Бащата, Сина и Святия Дух.

Кръщението е в ИМЕТО, не в имената, на Бащата, Сина и Святия Дух, понеже Бог един.

Освен това, споменати са три личности.

Бащата е божество, и за да бъдат въвлечени три личности в кръщението еднакво, всяка личност трябва да е божество.

2. Благословението

2 Коринтяни 13:14

Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общението на Святия Дух да бъдат с всички вас. Амин.

3. В обитаването на вярващия

Татко обитава във вярващия (Йоан 14:12).

Сина обитава във вярващия (Ефесяни 3:17).

Святия Дух обитава във вярващия (Римляни 8:9).

4. Възкресението

Исус каза в Йоан 10:17-18:

¹⁷Затова Ме обича Татко, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново.

¹⁸Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Баща.

В Римляни 8:11, виждаме, че Духа възкреси Исус от мъртвите.

И после виждаме в 1 Коринтяни 6:14, че Бог Бащата възкреси Господ Исус Христос, и Той ще възкреси и нас в Своята сила.

Така че и трите личности са включени във възкресението. Исус каза, че ще се възкреси, Святия Дух Го възкреси и Баща Му и Той Го възкреси. Троицата отново действа в единство.

5. Сътворението

В Малахия 2:10 се казва, че един Бог ни е създал. Не трима, не много, а един Бог ни е създал.

А в Еремия 10:10-12 виждаме, че истинския Бог е Бога, Който е Създателя.

И след това откриваме, че всяка една от личностите е въвлечена в сътворяването.

Псалм 104:30

Изпращаш ли Духа Си, те се създават;

и подновяваш лицето на земята.

Това означава, че Духа сътворява.

Виждаме и Исус като Създателя.

Евреи 1:10:

„В началото Ти, Господи, си основал земята

и дело на Твоите ръце е небето;

Йоан 1:3

Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

Колосяни 1:15

¹⁵в Него, Който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание;

¹⁶понеже чрез Него и за Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено;

¹⁷и Той е преди всичко и всичко чрез Него се сплотява.

1 Коринтяни 8:6 ни казва, че Татко е направил всичко.

Трите личности — Бащата, Сина и Святия Дух са направили всичко.

Така че Троицата действа в единство.

6. Освещението

Татко освещава — Юда 1:1.

Исус освещава — Евреи 2:11; 1 Коринтяни 1:2.

Духа освещава — Римляни 15:16.

ОТКРОВЕНИЕ ЗА ТРОИЦАТА

Божественото разкриване на истината е прогресивно. Откровението за триединството беше скрито в Стария завет. Библейския текст започва така: „В началото Бог сътвори небето и земята“. Тази дума Бог е Елохим, тя е местоимение в множествено число. И след това Писанието казва: „Да създадем човека“. Не се казва: „Да създам човека“. А „Да създадем човека“. Така че, вече имаме идеята за множествеността. И това беше скрито в Стария завет.

И тя се разкрива едва по-късно чрез много преобрази.

Например, жезъла на Аарон напъпи, разцъфна и роди плод.

Пъпката представлява Татко
Цвета представлява Сина
Плода представлява Духа.

Ще открием това навсякъде. Троицата, триединността на божеството е скрита в Писанието.

Битие 18:1-3

¹След това Господ се яви на Авраам при дъбравата на Мамврий, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.

²Като повдигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, завтече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята и каза:

³Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

Виждаме, че Авраам се обръща към тези трима мъже като Господарю мой, а не Господари мои. Причината е, понеже Бог е един, но се изявява като три личности.

ИЛЮСТРАЦИИ

Илюстрацията трябва да демонстрира:

Еднаква субстанция
Отличителност на личностите
Едновременно съществуване
Равенство
Лично взаимоотношение с всеки един.

Тези илюстрации по някакъв ограничен начин показват идеята за три в едно, но не могат напълно да илюстрират божеството.

Всички илюстрации са недостатъчни по някакъв начин.

1. Хората казват, че яйцето е картина на Троицата.

Яйцето има три части — черупка, белтък и жълтък. Три части в едно. Отделни части, но едно яйце. Проблема е, че всяка част няма една и съща субстанция. Тези части не са еднакви. Освен това, можете да изхвърлите черупката и да изядете другите части, което отново показва, че едната част не е важна. Това е единство за сметка на равенството. Така че, това е лоша илюстрация.

2. Човека има тяло, душа и дух.

Така че ние казваме, че човека е картина на Троицата. Проблема отново е, че всяка част няма същата субстанция. По време на смъртта му тялото отива в пръста, а духа отива при Бог. Частите не са еднакви.

3. Вода, пара, лед — познати като Н2О.

Химичното съединение Н2О (водата) съществува в твърдо, течно и газообразно състояние. Но тази вода илюстрира видоизменяне. Леда се променя във вода, а водата в пара. Те не могат да съществуват по едно и също време в един и същ съд. Така че, всъщност това е лоша илюстрация на Троицата. Всъщност това илюстрира заблудата на модализма.

4. Равностранен триъгълник.

Трите страни и трите ъгъла са еднакви, но имаме един триъгълник. Това е добра илюстрация, но страните и ъглите не демонстрират личностната и взаимодействената характеристика на божеството.

Думата “личност” се използва днес, за да се посочи някой, който е отделен от друг. Но контекста на нейната употреба в ранната църква бил, че това е личност, която може да се свързва с друга личност. Това е била дефиницията за личност в ранната църква. Личността е някой, който е отделен, но се свърза с друг.

Така че, ако имаме някой човек, който е отделен, но е не се свързва с някой друг, а стои в изолация, според разбирането на ранната църква той не е личност. Аспекта на свързването е много важен.

Думата отделен не е добра дума, за да се опишат личностите в Троицата. Понеже тази дума елиминира взаимоотношението. Затова бащите от ранната църква казват, че по-добрата дума, която може да се използва е думата “различен”. Различието запазва динамиките на взаимоотношение в триединното божество. Ако използваме думата “отделен”, ние загатваме, че Троицата може да съществува без една или две от личностите да са във взаимоотношение, а това не е така.

Освен това, ако погледнем равностранния триъгълник, той е позициониран по такъв начин, че да предава пирамидална йерархия. Така че, равностранния триъгълник не е добра илюстрация.

5. Един човек е чичо, брат, баща.

Това също отразява модализма, тъй като показва Бог играещ три различни роли и не отразява три различни личности. Бог не взема три последователни роли.

6. Една ябълка – кора, вътрешност и семе.

Това е плитка илюстрация, понеже отрича равенството и еднаквостта.

ПО- ДОБРИ ИЛЮСТРАЦИИ

1. Времето – минало, настояще и бъдеще — не са наречени три времена.

Съществуват едновременно и са отделни.

2. Трилистна детелина — нарича се една детелина.

Има три отделни части.

Всичките с една и съща субстанция.

Всички съществуват едновременно.

3. Пламък, светлина и топлина.

Пламъка — Татко.

Светлината — Сина.

Топлината — Святия Дух.

Това е най-добрата илюстрация. Тя илюстрира еднаквост, равенство и съвместно съществуване, и субстанцията е една и съща. Всичко това е огън.

НЕБИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

Има някои фалшиви понятия относно Троицата.

1. Има три отделни божества.

Но това не е Троицата. Това е погрешно схващане.

Библията учи, че има само един Бог.

Той е един по същност и субстанция и в същото време е три личности.

Не три отделни Бога.

Второзаконие 6:4

Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;

Откровение 4:2

И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един.

Нашия Бог е Един.

Няма три отделни божества, има един Бог. И този Бог е една същност, Бог е едно същество, и всичките три личности са в една и съща същност.

Същността е природата или субстанцията на нещо.

Бог е една субстанция и по този начин едно същество.

Всичките три личности имат една и съща субстанция.

Субстанцията на Бог е божественост.

Бог е дух.
Бог е светлина.
Бог е истина.
Бог е поглъщащ огън.
Бог е любов.

Норман Гейслър: Същността е това, което сте; личността е кой сте. Бог е едно “какво”, но три “кой”.

Откровение 22:1-4

¹След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца и течеше насред улицата му.

Кой седи на престола? Бог и Агнето.

В Откровение 4:2 прочетохме, че един Бог седи на престола. Но сега виждаме, че това е Бог и Агнето.

²И от двете страни на реката имаше дърво на живота, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

³Никакво проклятие няма да има вече; и престолът на Бога и на Агнеца ще бъде в него и Неговите слуги ще Му служат.

Говори се за „престола на Бога и на Агнето“, и след това се казва, че „Неговите слуги ще Му служат“. От граматична гледна точка би следвало да бъде „Техните слуги“, понеже се говори за престола на Бог и на Агнето. Но тука виждаме, че и Татко Бог и Агнето, двамата заедно се наричат Него. Това е един Бог.

⁴Те ще гледат лицето Му и Неговото име ще бъде на челата им.

Отново се говори за Неговото лице, а не за Тяхното; и след това за Неговото име, а не за Техните.

Някой би попитал: „Добре, виждаме Бог Бащата и Бог Сина на престола в книгата Откровение, но къде е Святия Дух?“

Много е важно когато четем Библията да знаем какъв е жанра на книгата, която четем. И след това трябва да тълкуваме в съответствие с жанра. Какъв е жанра на книгата откровение? Символика.

В 1^ви ст. на 22^ра глава на Откровение се казва, че от престола извираше река с вода на живот. И самата Библия ни дава разбиране за този символ.

Йоан 7:38-39

³⁸Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.

³⁹А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Така че реката е Святия Дух.

Тука виждате триединния Бог на престола. Бог не е три отделни божества, три отделни личности – Той един Бог.

2. Модализъм (савелианизъм) — Татко, Сина и Святия Дух са форми, роли, аспекти, проявления на една личност. Татко е станал Сина, а Сина е станал Святия Дух. Няма отделни личности. Татко, Сина и Святия Дух са една и съща личност, но с времето са се променили. Но това не е вярно.

Имаме Бащата, след това Той изчезва и става Сина, и след това Сина изчезва и става Святия Дух.

Това е абсолютно погрешна представа, понеже отделните личности са разкрити в Библията.

Йехова е наречен Баща,
Исус е наречен Сина,
Духа изпратен от Бог е наречен Святия Дух.

Три отделни личности.

Татко свидетелства за Сина — Марк 1:11; Матей 3:17.

Сина свидетелства за Татко — Бог е Мой Баща — Матей 5:18-19.

Татко изпраща Сина — Йоан 3:16.

Сина казва, че е изпратеният — Йоан 4:34.

Сина се връща от дясната страна на Татко — Йоан 16:28.

Исус е нашия застъпник при Татко — 1 Йоан 2:1.

Исус ходатайства за нас от дясно на Бог — Римляни 8:34.

Това говори за различни личности — Матей 22:43-45.

Отделни или по-скоро различни.

В Йоан 17:1-5 Исус говори лично на Татко.

Исус казва, че е оставен от Татко.

След това виждаме Татко и Сина да изпращат Святия Дух — Йоан 14:26; 16:7.

Сина свидетелства за Святия Дух — Йоан 14:26.

В Йоан 15:26 отново говори лично за Святия Дух.

Сина е “с” Бог — Йоан 1:1-2.

Татко, Сина и Святия Дух са показани като отделни — Матей 3:16-17.

Това е непреодолимо доказателство, че има три отделни личности.

Исус се вижда в реката.
Духът се вижда като гълъб.
Татко се чува от небето.

Трябва да заключим, че Татко не е Сина, Сина не е Духа, и Святия Дух е нито Сина нито Татко. Те са отделни личности.

Качества на личността:

Има ум, емоции и воля
Лични местоимения, например, Татко нарича Себе Си: „Аз“, А Сина Го нарича: „Ти“. Други местоимения като Мой, Твой, също доказват индивидуалността.
За Святия Дух също са използвани лични местоимения.

Татко, Сина и Святия Дух са еднакво вечни. Техните личности не съществуват последователно, но съществуват едновременно. Всичките три личности са 100% Бог.

3. Татко е по-велик от Сина. Това е грешка. Стиховете използвани, за да се оправдае това бъркат човешката природа на Христос с божествената Му. Исус има божествена природа и човешка природа (което е наречено хипостатично единство).

Като човешко същество Неговия Баща е по-велик, но що се отнася до божествеността Той беше равен на Татко.

Има много стихове, които доказват двойствената природа на Исус Христос.

Като човешко същество	Като Бог
1. Той беше роден във Витлеем — Матей 2:1.	Преди да се е родил Авраам, Аз Съм — Йоан 8:58.
2.Той ожадняваше — Йоан 19:28.	Ако някой е жаден, да дойде при Мен и да пие — Йоан 7:37.
3. Той огладняваше — Лука 4:2.	Хранеше множествата — Йоан 6:5. Аз съм хляба на живота — Йоан 6:35.
4. Покоряваше се на заповедите на Татко — Йоан 4:34.	Даде заповеди — Йоан 13:34.
5. Беше кръстен — Матей 3:16.	Нареди кръщението — Матей 28:19.
6. Прие Святия Дух — Матей 3:16.	Даде Святия Дух — Йоан 20:22.
7. Молеше се — Лука 22:41-42.	Отговаря на молитви — Йоан 14:14.
8. Умря — Йоан 19:30.	Възкреси се от мъртвите — Йоан 10:18.

ЕДНАКВОСТ

Когато гледаме на еднаквостта в Троицата, Библията казва в 1 Йоан 5:7: Защото трима са, които свидетелстват на небесата, Татко, Словото и Святия Дух; и тия тримата са едно.

В българските преводи само Цариградския и Православния превеждат този стих по този начин. Но тука виждаме категорично заявено, че Татко, Словото, което е Сина и Святия Дух са едно.

В Йоан 17:22 се казва: И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;

В Йоан 10:30 Исус каза: Аз и Татко сме едно.

Когато каза, че Той и Баща Му са едно, това не означава,че са едно и също нещо. Той каза, че те са абсолютно съгласни, абсолютно единни. Както единият е Бог, така е и другият. Абсолютно равни по вечност, по субстанция и по всичко.

Второзаконие 6:4

Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ;

Тази дума един означава съставно единство. Същата дума е използвана за това, че съпруга и съпругата ще станат една плът.

В Троицата има равенство.

Всички са наречени Бог. Святия Дух е наречен Бог, Сина е наречен Бог, Татко е наречен Бог.
Всички личности са всемогъщи.
Всички личности са всеприсъстващи.
Всички личности са всезнаещи.
Всички са вечни.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Троицата или Триединното Божество се появява в Писанията, но Писанията учат:

Има три РАЗЛИЧНИ личности.
Всяка е равна на другата по Природа, Субстанция и сила.
Няма три отделни Бога — а един Бог.
Всяка личност е наречена Бог.
Всички личности заедно са наречени Бог.

Това е Богът, в Който вярваме.

Когато Исус дойде на земята, това всъщност беше явяването на самия Бог.

1 Тимотей 3:16

И както е признато, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът…

Когато се яви Исус, Бог се яви. Исус дойде, за да разкрие Бог.

Колосяни 1:19

Защото Татко благоволи да всели в Него съвършената пълнота

Съвършената пълнота на божеството беше в Христос. Когато изучаваме Христос, ще опознаем цялата пълнота на Бога. Това е пълнотата на божеството — пълнотата на Святия Дух, пълнотата на Бащата, пълнотата на Сина — всичко е в Исус Христос.

1 Йоан 5:20

Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; Защо дойде Божия Син? За да ни даде разум да познаем истинния Бог. …и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.

Кой е Истинския Бог? Исус Христос. Той е три в едно. Три личности — един Бог. Ако искате да познаете Бог, изучавайте Христос. Всичко се събира в Него, всичко се свързва с Него. Всичко започна от Него, всичко ще свърши с Него. Нашата вяра е в Христос. Нашето израстване е в познаванрето на Него. Давид когато имаше проблеми се справяше с тях като се укрепваше в своя Бог.

Това е истинския Бог и вечния живот.

07.01.2017

Емил Енчев