Глава 1 – Апостолска реформация
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Нов сезон е изгрял върху Църквата на Исус Христос, класифициран в някои кръгове, като Апостолската реформация.[1] Той идва под формата на ясен тръбен призив от престола на Бог за извършване на реформация в гигантски пропорции, която да бъде наложена върху Църквата. Разбира се, това заглавие правилно улавя ума на Бога и описва фундаменталните черти, характеризиращи тази епоха в историята на изкуплението.
Това, което съпътства Божия цел за този сезон е възстановяването на офиса и служението на пророците и апостолите в петкратното служение на управлението на Църквата. Тези дарове на служение са ясно изобразени в цялата мисия на Бог за този сезон. Те играят важна роля в произнасянето на божественото намерение и също така доставят даровете на благодат за Църквата, за да завърши задачата за този сезон. Някои от следващите глави ще се опитат да изследват тяхната роля в този сезон.
Дефиниране на Апостолската реформация
Думата „апостолски“ произлиза от гръцкия глагол апостело, буквално, означаващ, „да изпратя, да пусна“[2]. Това показва специфично „изпращане“ (на специфична мисия) от „изпращача“ (Бог), което налага ясен мандат на „изпратения“ (Църквата). В това „изпращане“ е включена идеята на интимно взаимоотношение между „изпращача“ и „изпратения“ и че „изпратения“ възприема доброволно и подчинено отношение към изпращача. Тя посочва стриктно придържане към специфичните детайли на мисията без отклонение от предписаните инструкции. В контекста на тази книга, тя се отнася за точната природа и детайл на mission dei (Божията мисия) за Неговата Църква.
Думата „реформация“ (на гръцки диортозис[3]) определя природата и съдържанието на Апостолската реформация. От едно буквално становище, тя означава да „изправиш или чрез правилно аранжиране и правилно подреждане или като направиш поправка и отново донесеш правилното нещо“.[4] Тя предава идеята за поставяне отново в ред на това, което е било направено несъвършено или развалено чрез грях в Църквата и в Творението. Налагането на реформация идва във време когато несъвършеното или неподходящото трябва да бъде заместено от „по-добро“ (по-точно) подреждане на нещата.
Духа на тази Реформация призовава за съдебно изследване в съществуващата структура и съдържание на Църквата и дефиницията на нейното служение на земята. Изследването не е просто диагностично в своя подход, но то представя прогнози на осветените проблемите. В определен смисъл това е подобно на служението на Еремия.[5] То не е просто „събиране, и разделяне“ или „разрушаване и изкореняване“, но се стреми да „изгради и да посади“. То разбира, че не може да има анализи без синтези. Следователно, то представя на Църквата конструктивни библейски модели за правилно градене. Основната мотивация не е козметично или повърхностно пренареждане на инвентара на Църквата, а трансформация на всяка неправилна позиция на Църквата. В определен смисъл, посланието предлага, че трябва да има промяна на „меховете“ преди „новото вино“ да може да бъде прието.[6] Общо взето, това призовава за реформация на структурата и съдържанието на Църквата, преди Църквата да може да очаква съживление, обновление и довеждането до край на Божиите цели за последните времена.
Писанията моделират условията, които активират реформация и описват основната природа на духа на реформация. Служението на Исус Христос, Господа на Църквата, донесе най-голямата реформация на земята, която трансформира курса на историята и установи модела и процеса за възстановяването на „всичко“.[7] От тази реформация е поставен стандарта и отвеса за всички реформации. Ако ще има някаква реформация на земята, уроците трябва да бъдат научени от Неговия пример. Христос е мерилото за всичко, което се прави и извършва на земята. Едно изучаване на Евреи[8] ще освети някои от факторите, които управляват духът на реформация.
Библейските фактори управляващи Реформацията
Процеса на реформация се активира от божественото убеждение, че трябва да бъде донесена промяна на съществуващата религиозна система в Църквата. Следователно, цели системи на религиозна активност са остарели или са върнати обратно до първоначалния порядък чрез налагането на реформация.[9]
Заинтересовани само от храни и питиета, различни измивания и плътски наредби наложени до времето на реформация [курсивът е мой]. (Евреи 9:10)
Духът на реформация пристига при тази точка в Църквата, когато системата, която съдържа религиозен живот, напълно е изпълнила своята цел и е станала неефективна. В резултат, реформацията е божествения отговор в този решителен момент, когато това, което е „остаряло“ трябва незабавно да приключи.[10] „Старата“ религиозна система заглъхва или губи „топлина“ и затова трябва да направи път на нов ред на нещата. В този решителен момент, реформацията е активирана и освободена. Точно това е момента, когато старият ред или система е напълно извършила целта си или е станала напълно неефективна в допринасяне за качеството на религиозния живот на Църквата. От тук следва, че има нужда от въвеждане на нов ред на нещата. Не може да има освобождаване на нови неща от престола на Бог докато няма промяна на съществуващите структури. Само нови мехове могат да поберат новото вино освободено от Божия Дух.
Нито слагат ново вино в стари мехове, иначе меховете ще се скъсат, виното ще се разлее и меховете ще се разрушат. Но слагат ново вино в нови мехове, и така и двете се запазват. (Матей 9:17)
Целта на Реформацията
Духа на реформация представя на Църквата нов и по-добър начин за приближаване към Бог.[11] Където духът на реформация е освободен от престола на Бог, неговата главна цел е да въведе вярващия в един „по-добър“ ред на нещата[12]. Реформацията винаги носи, със себе си, целта за надграждане на религиозните системи, така че вярващите да могат да преживеят области в божествената икономика, които са нови за техния мироглед или са били спрени за тях.
Целта на реформацията е извлечена от желанието да „се отиде в съвършенство“.[13] Тя възнамерява да занесе църквата отвъд основните и елементарни принципи на религиозната активност.[14] Крайната цел е да се доведе вярващия до телеиос (съвършенство, цялостност или зрялост) място в Бог. Зрелостта е целта на християнския живот. Църквата не може да функционира на мястото на просто фокусиране на елементарните принципи или основните принципи на вярата. Вместо това, вярващият е насърчен да отиде отвъд тези принципи. Това не означава изоставяне на основните или елементарните принципи, но възползването от тях, така че живота на вярващите да може да бъде оформен и регулиран по начин, който изявява пълнотата на Христос.
Реформацията на Исус Христос
Исус Христос донесе най-великата реформация на земята. В Него се намира структурата, която определя нуждата за реформация в Неговата Църква. Като главния Апостол, Той основа Новия завет (нова религиозна система), което незабавно приключи Стария завет (стара религиозна система).[15]
Едно нагледно изучаване на двата завета ясно разграничава и разкрива природата между двата завета и по този начин осветява причините защо и кога е нужна реформацията. Чрез внимателно оценяване на Стария завет, човек може да екстраполира първоначалното намерение на Бог за Църквата, в Новия завет. Стария завет беше даден, за да ни информира, наставлява и инструктира (Църквата) в Новия завет. Старото беше образ на новото. Той беше даден, за да води Църквата в духовното й пътуване в Бог.
Стария завет
По същество Стария завет се отнася до серия от правно обвързващи споразумения, в които Бог влезе с бащите на Израел (в продължение на един дълъг период от време) за изкуплението на човечеството. В тези „споразумения“ се намира божественото откровение и намерението за спасението на човешката раса и тяхното примирение с Твореца. Стария завет се изразява чрез сложна церемониална религиозна система, която представя на Църквата на Исус Христос модела, който трябва внимателно да се съблюдава, за да се наслаждаваме на смислено взаимоотношение с Бог.
Едно внимателно изучаване на самата му природа и сложното му ежедневно действие помага на вярващия да оцени работата на спасението. Излива се светлина върху безмерната ценност на пролятата кръв на Исус, и непосредствената полза от директния достъп, който някой може да има до Бог, без някакви сложни церемониални процедури. В това отношение е, че една справка в Стария завет може да ни помогне да ни инструктира да разберем святия характер на Бог и нуждата да избягваме да се отнасяме към спасението на някого безразлично или непочтително.
В определен смисъл, целия Стар завет се върти около едно земно светилище и религиозни служби, които поставят прекалени ограничения върху своите поклонници.[16] Той просто не може да доведе поклонника до пълно духовно удовлетворение. Системата беше външна, отразяваща външна религиозна активност. Причината за това, според мен е, че тя щеше да служи на Новозаветната Църква със „сянка и копие на небесните неща“.[17] Главната причина за неговото съществуване беше да отразява, по един изобразителен начин, модела и реда на небесните структури. Той също така пророчески предвещава добрите неща, които щяха да дойдат за Новозаветната Църква:
Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват (Евреи 10:1).
Той изобразява как небесното светилище на Божието вечно жилище (Новозаветната Църква) ще бъде структурирано. „Той символизираше настоящото време …“[18] Служението и структурата на светилището, живо предават Божието намерение за Неговия безкраен шедьовър – Църквата на Исус Христос. Обаче, „символите“ и „сенките“ предавани чрез служението на Стария завет също така осветяват ограниченията на системата, тъй като тя беше модела, а не истинското нещо. „Защото, ако първия завет беше безпогрешен, тогава нямаше да има място за търсене на нов“.[19] Поради тази причина; Писанията ни просвещават, че неговото съществуване беше за определен период от време. Това не беше вечното намерение на Бог, а фаза в процеса на развиването на божествения план на Бог. Той просто поставя сцената за следващата фаза в упражняването на Божията воля.
Земното служение на управляване на Стария завет имаше ограничения и не можеше да отведе вярващия отвъд определено ниво и накрая до съвършенство.[20]
Ние трябва обаче, да имаме предвид, че Бог категорично инструктира Мойсей да построи скинията според модела. „Внимавай да направиш всичко според модела, който ти беше показан на планината“.[21] Въпреки факта, че беше построена според модела, тя беше недостатъчна. Причината може да се намира в това, че тя беше просто „модел“ (а не оригинала) и в това, че беше церемониално обслужвана от хора повредени от грях. Освен това, от едно пророческо гледище, тя беше предшественик на това, което предстоеше да дойде. „Защото закона назначава за първосвещеници хора, които имат слабост, но…“[22] Свещеничеството религиозно съблюдаваше и поддържаше системата, но беше ограничено при вземането на своите последователи по-нататък в търсенето на интимност с Бог или на съвършенство.
Друга точка, която си заслужава да се отбележи е, че Стария Завет моделира религия като една досадно повтаряща се система, която традиционно и религиозно поддържа статуквото на един ред, който не може да отведе хората отвъд техните ограничения. Той действаше на основата на един „поддържащ“ модел. „И всеки свещеник заставаше да служи всеки ден и принасяше постоянно едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете“.[23] Това беше една повтаряща се система, която механично следваше ежедневните ритуали, които ограничаваха достъпа до „святостта на всички“. Привържениците на системата не можеха да бъдат доведени до мястото на пълнота или пълна хармония с техния Бог.
Накрая, религиозната система на Стария завет беше прекомерно йерархическа в своята структура. Тя беше поддържана от „класифицирана група от свещеници“, които имаха голяма власт над народа. Това представляваше и отличаваше една елитна група от останалите хора. Малцината привилегировани имаха „достъп“ до Бог, и по този начин създаваха разделения между духовниците и миряните. Следователно, системата произвеждаше зависимост от тази избрана група хора, която представяше масите пред Бог. Оттук следва, че влизането в Божието присъствие беше ограничено до духовния елит.
Новия завет
Новият завет илюстрира осъществяването на божествените споразумения с човечеството чрез изкупителното дело на Исус Христос. Той стана поръчителя на един по-добър завет, който осигури вечно изкупление за човечеството.
Според Евреи,[24] реформацията на Исус Христос не само направи Стария завет остарял, но също така възвести едно ново взаимоотношение с Бог. Например, Новия завет прие религия и направи така, че вярващите да се фокусират на лична духовна служба. Той въведе, за търсещия, религията на сърцето (вътрешна религиозна система), която замести ударението на външната религиозна активност. Трудността на посланието разкрива лична, вътрешна природа на религиозна пламенност, а не просто една външна корпоративна система на поклонение. Това по никакъв начин не заключава, че външното религиозно поведение повече не е необходимо. В същност, това заявява, че религията на сърцето ще се отрази динамично чрез начина на живот на отделната личност. Посланието и посланика трябва да станат едно. Отделния човек трябва да проповядва това, което той или тя вече са практикували.
„Това е завета, който ще направя с тях след онези дни, казва Господ: Ще сложа законите Си в сърцата им и в умовете им ще ги напиша“, тогава Той прибавя: „греховете им и беззаконните им действия няма да помня вече“ (Евреи 10:16-17)
Това говори, че един стар начин на водене на служение ще бъде заменен чрез промяна на служителите. Спомнете си, че в момента на раздирането на завесата цялото свещенство стана излишно, тъй като Старозаветната религиозна система беше остаряла. В този момент, свещенството беше променено. Всъщност, промяната моментално квалифицира вярващия за офиса на свещеничеството.[25] Следователно, то беше възложено върху всеки вярващ, за да управлява собственото си благополучие и взаимоотношение с Бог. Разделящата стена беше съборена и всеки човек има директен достъп до Бог чрез Исус Христос.
Мартин Лутер: Реформацията през 16-ти век
Въпреки че не е в обсега на тази книга да се рови твърде дълбоко в теологичните беседи, в същото време е благоразумно да се направи някаква справка с великата Реформация възпламенена от Мартин Лутер през 16-ти век. Отделно от реформацията на Исус Христос, това може би ще бъде категоризирано като една от най-формулиращите реформации в историята на човечеството. В своето преследване на духовно удовлетворение, откритието на Лутер на стиховете заявяващи, че „праведният ще живее чрез вяра“ и спасението е по благодат чрез вяра прави така, че бентовете да се спукат и въвежда Църквата в свобода от религиозно робство.[26] Въпреки че предизвиква голям спор и предизвиква статуквото в неговите дни, неговата реформация била реформация на теологичното съдържание на Църковните учения. Това била една удивителна реформация, която променила лицето на Европа и на света като цяло. Все пак, това не е въвело холистична реформация на всеки аспект на същността и структурата на Църквата. На този фон трябва да се даде сериозно внимание на Апостолската реформация през 21-ви век.
Апостолската реформация и християнството на 21-век
На фона на това, което беше написано, някой може да дойде до тъжното заключение, че един голям сегмент от Църквата се е отклонил от подробния план на Новия завет, и все още живее в сянката на миналото (Стария завет). Църквата се е изродила в един стар ред, който практикува религия основана на нормите на Стария завет. Голямо наблягане е поставено на външните форми на религиозни изразявания, които са противоположни на духа на Новия завет. Тези центрове са поддържани от „свещеническа професия“ на отделни личности, което е много подобно по природа на свещеничеството на Стария завет. Тези „свещеници“ ходатайстват в полза на масите, създавайки култура на зависимост. Хората са се примирили да не могат да се приближават до Бог. Те са затворници на религиозна активност и програми, които не могат да задоволят техните духовни желания. Въпреки това, трябва да бъде заявено категорично, че в Апостолската реформация предефинирането е донесено до служението, мястото и функцията на петкратното служение в Новозаветната Църква. Трябва да се положи всякакво усилие да се подчиним на тези дарове на служение, тъй като те са поставени в Църквата от Самия Господ. Тези дарове играят решаваща роля в живота на всеки вярващ, но те не са свещеничеството на Църквата. Те са изкусните работници или майстори, които са използвани за изграждането на Църквата на Исус Христос. Тяхната роля трябва да бъде предефинирана и върната на правилното място, което е било божествено определено за тях.
Също така трябва да посоча, че общите външни религиозни изразявания могат да бъдат едни от най-възвишените форми на поклонение, особено когато са съвместими с вътрешното състояние на вярващите, които искрено ходят в честност пред Господа. Викът за реформация не се противопоставя на служенето на хората, нито на придобиването на сгради като места за събиране на Църквата. Обаче, той се изправя срещу и предизвиква всяка религиозна система, която се фокусира на външните религиозни форми за сметка на сърдечните религиозни въпроси оставени неоспорвани. Страстта на реформацията е да върне Църквата до религиозна чистота както индивидуално така и общо.
В Апостолската реформация, предефинирането е доведено до религиозната практика на християните. Критичните анализи трябва не само да бъдат доведени до външните структури на нашите служби за поклонение, но също така и до качеството на вътрешния ни живот, който представлява основата на истинското поклонение. С други думи, цялата литургия на Църквата трябва да бъде измерена така че съдържанието на нашето поклонение (в нашите свещени сгради и извън тях) да може да бъде божествено прието като такова „в дух и в истина“.[27] Картината на Зоровавел измерващ завършеното здание на Храма е пророчески образ, подчертаващ темата, че завършването на сградата на Църквата на Исус Христос трябва да бъде предшествано от критично изчисляване на структурата и съдържанието на Църквата, което да увери, че това е перфектно свършена работа.
Една от критичните области, които реформацията осветява е наследената култура на обща литургия или поклонение преобладаваща в много събрания в глобалната Църква. Изглежда, че поклонението е било сведено до място на „забавление“ в един „свещен ден“ от една избрана група харизматици и много надарени личности. Това не е различно от популярната култура в днешно време, където търсенето на забавление е облика на съвременното общество.
Също така е интересно да се забележи, че няма определени модели поставени в Новия завет за това как трябва да бъде оформена службата за поклонение. Изглежда, че събранията на вярващите са били повече органически отколкото организирани; въпреки че четем за техните събрания, че са се характеризирали с разчупване на хляба, четене на Писанията, слушане на доктрините на апостолите, пеене, молитви, служене в дарбите и насърчаване един друг. Въпреки че всички тези неща, а вероятно и много повече, са се срещали в тяхното общо време на общение, нямало е определена структура, която някой да може убедително да посочи в ранната и развиващата се Новозаветна Църква. Обаче, въпреки че това може да е случаят, заслужава си да се отбележи, че всички споменавания за поклонение[28] имат връзка с личния живот на някого, а не с общия живот на Църквата. Това е в остър контраст със съвременните модели за поклонение, които поощряват установени външни форми на поклонение. Без да се опитвам да бъда прекалено критичен, никой не може да направи нищо, но се подчертава факта, че тези външни форми на литургия като изпълнение и рекламаджийство, съобразени с настоящите светски стилове, фокусирането на популярни групи и личности и апелирането за ритъм, стил и бийт са едни от отличителните черти, които изцяло поглъщат вниманието на голяма част от християнския свят днес. Едно внимателно изучаване на живота на Давид ни запознава с модела на областта на изразните средства в поклонение. Един забележителен аспект на поклонението по негово време е бил, че то не се е фокусирало просто на уменията на хора и музикантите, а на Господа. Таланта и надаряването на тези поклонници не е отвличало вниманието от Господа. Нищо от плътта не застава на пътя на Господа.
Апостолска реформация: Дефиниция на религията
Апостолската реформация е вик за това чиста религия да стане практиката на Църквата. Очевидно е от Писанията, че религия, която е „чиста и неосквернена“, удоволства Божието сърце. Бог е привлечен от това, което създава среда, в която се поддържа Неговата свята природа. Думата „чист“ (на гръцки катарос), в посланието на Яков,[29] има връзка с религия, която е чиста и ясна.[30] В нея се намира законна и церемониална чистота, която е свободна от замърсяване и от вината на греха. Такава религия не произвежда никакво замърсяване или зацапване. Последователите не са заразени от системата.
Думата „религия“ (на гръцки трескос) носи идеята за външно служене на Бог, което е, външната рамка на религиозна активност. Тази дума е различна от думата „набожност“ (на гръцки еусебиа), вътрешната набожност на душата. Обаче, чистата религия е изразяването на организацията на вътрешния живот на човека, който е управляван от дълбока набожност и почит към Бог. Това се отразява във външността на човека и поведението му към Бог и близките му. Чистата религия няма нищо в себе си, което да осквернява. Това е такъв вид система, която изчиства вътрешно и не замърсява хората.
Исус насочи язвителна атака срещу религиозното поведение, което осквернява божествения ред:
Тези хора се приближават към Мен с устата си, и Ме почитат с устните си, но сърцата им са далеч от Мен. Но напразно Ми се покланят [курсивът е мой], поучавайки за доктрини човешките заповеди. (Матей 15:8-9)
Христос заявява, че поклонение, което не е съвместимо с божественото изискване ще бъде счетено за неоснователно и безполезно; понеже сърцата на хората са далеч от главната цел на своето поклонение. Думата за „поклонение“ (на гръцки себумия) се отнася за движение на тялото, което изразява отношение на почит към нещо велико и възвишено. В това е заключена мисълта за поклонението, което е външно религиозно, но не е по-различно от култ, тъй като сърцата на хората са изпълнени със себични идеали и не са в хармония със своите външни действия. Той заявява, че „тези хора се приближават към Мен с устата си . . . но сърцата им са далеч от Мен“.[31]
Нуждата от Реформация
Нуждата от Реформация поставя изискване върху водачите на Църквата да прегърнат призива за промяна и да се придвижат до мястото на библейска и духовна точност. Именно на този фон аз съм използвал Галгал като казус. Той дава някои от принципите, които могат да водят Църквата до мястото на духовна точност. Галгал е мястото на ре-организиране. Той е пътепоказател, насочващ водачите на Църквата към основните принципи за успешен и плавен библейски преход от един стар сезон.
Галгал не е само географско място в пътуването на Божиите хора, но то също така описва графически стратегическо духовно място в тяхното пътуване. Места като Галгал и други в Стария завет станаха „свещените места“ на юдеите. На такива места, са издигани паметници, за да помогнат на бъдещите поколения да научат безценни уроци, които могат да ги водят в тяхното странстване през живота. Тук в Галгал, може да бъде събрана изобилие от информация и да бъде използвана в настоящото духовно пътуване на Църквата на Исус Христос. Това е място, където древните граници на патриархалните бащи са видимо произнесени. Могат да бъдат извлечени уроци, от които да се учат всички поколения. На това място, сърцата на бащите (миналите поколения) и на децата (настоящото поколение) могат да се свържат и да се обединят в определяне и продължаване на целите на Бог на земята.
При Галгал е, където опитностите на водачеството на Исус Навин бяха разкрити. Също така откриваме основните принципи за градене според божествения план. В един по-широк контекст, тези принципи могат да бъдат приложени за всеки период на преход, през който църквата може да мине. Ако и когато са приложени, те могат да предпазят от грешки, от ереси, от разкол и от много други изопачавания да не влязат в Църквата. В това отношение, Галгал може да служи като отвес за водачите, които не искат да преживеят болката от провала и разочарованието от религията в своите събрания.
————————————————-
Бележки:
[1] Д-р Ноел Уудроф от Световната мрежа Пробив е признат като автор на това заглавие.
[2] С. Зодиатес, справка 694, стр. 1810
[3] Евреи 9:10
[4] С. Зодиатес, справка 1357, стр. 1708
[5] Еремия 1:10
[6] Матей 9:17
[7] Деяния 3:21
[8] Евреи глави 6-9
[9] Евреи 9:10
[10] Евреи 8:13
[11] Евреи 10:20
[12] Евреи 8:6
[13] Евреи 6:1
[14] Евреи 6:1-12
[15] Евреи 3:1
[16] Евреи 9:1-9
[17] Евреи 8:5
[18] Евреи 9:9
[19] Евреи 8:7
[20] Евреи 8:7; 10:1
[21] Евреи 8:5
[22] Евреи 7:28
[23] Евреи 10:11
[24] Евреи 9:10
[25] Евреи 7:12; 8:7-12; 10:16-17
[26] Евреи 10:38; Ефесяни 2:8
[27] Йоан 4:24
[28] Прочетете Деяния 16:25; Ефесяни 5:19; Яков 5:13; Ефесяни 6:18
[29] Яков 1:27
[30] Зодиатес справка 2513, стр. 1843
[31] Матей 15:9