Глава 2 – Мястото на реформация
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Тогава Господ каза на Исус Навин: „Днес Аз отнех (курсивът е мой) египетския срам от вас“. Затова името на мястото се нарича Галгал дори и до днес (Исус Навин 5:9).
Името „Галгал“ няма етимология. Обаче, има общо мнение, че името означава „кръгът или колелото“.[1] Думата също може да се свърже с „кръг от камъни“. Има игра с думата, чийто корен е същия като глагола „навивам“, и по този начин се получава „отнемам“.[2] Очевидно е, че разнообразието на значението на „Галгал“ се простира отвъд границите на буквалното тълкувание.
Библейските учители услужливо посочват, че имената в Писанията са резервоари на духовна истина и информация. „Чрез разместването на име чрез заимстване, заместване и отклоняване изследователя е въведен в място отвъд границите на неговото буквално значение. Тук е, от където извличаме безмерни истини от голяма духовна полза. Често, имената в Писанията са променени от глагол в метафора“.[3] Те стават фигурите на речта, чрез които потичат фонтани на духовни истини и са предавани в човешки понятия. Тяхната цел е да заведат учащия се от нещо познато към нещо непознато.
Името Галгал е пълно със значение. То представя форума за беседа с мъдростта и съвета на Божието вдъхновено Слово. Това е едно значително историческо място в историята на Израел. Мястото на божествената среща на Исус Навин е резултат от лагера наречен Галгал и станал паметник за израилтяните до „този ден“. Когато се случат такива уникални срещи, места в живота се наименуват или преименуват тъй като те хващат и предават целите на Бог чрез това преживяване. Този факт може да бъде проследен през пътуването на патриархалните бащи. Срещата им с техния Бог на специфично място и време предизвикваше значение (или промяна на името) на мястото на тяхното преживяване. Тези места накрая ставаха „свещени места“ в духовните опитности на юдеите.
Галгал: Духовна употреба
В Библията Галгал е името дадено на няколко града с несигурно местоположение. Обаче, най-важното местоположение беше лагеруването на Исус Навин близо до Йордан. То е известно като първото място за почивка на израилтяните след като пресякоха река Йордан, който беше разположен на източната граница на град Ерихон. Не е възможно да се напаснат всички библейски споменавания на Галгал до едно отделно място. Има поне от два до шест града със същото име. Интересно е, че изследвания опитващи се да установят точното географско място на различните места наречени „Галгал“ не могат да бъдат точни и убедително посочени. Обаче, споменаванията на различните места наречени Галгал ясно посочват ключовата роля, която мястото наречено Галгал играе в характера на обществото на Израел. Без съмнение, то е имало дълбоко влияние върху духовната и естествената история на нацията.
Дори писанията на пророците, Амос и Осия споменават Галгал.[4] Амос приписва духовна важност към имената Ветил и Галгал. Интересно, тези две места се изобразяват забележително в служението на Самуил и въвеждането на Саул като цар.[5] Ветил, (домът на Бога) вероятно се отнася за място на божествена среща. Това е мястото на откровение – точката на достъп до небесната област. Тук при Ветил, Яков, патриарха, имаше среща със страховитото присъствие на Бог и също така имаше достъп до откровението на Божията воля за него и за потомството му. Срещата беше толкова велика, че той направи тържествено посвещение да построи на Бог дом на земята.[6] Чрез това, той искаше да улови този божествен момент и да доведе другите до подобно преживяване. Според Яков, Ветил е Божият дом и врата в небесната реалност. Тук, той също така получи откровението за завета, в който Бог предварително беше влязъл с неговите прадеди. При Ветил, Божиите намерения и цели са ясно разкрити.
Точно както Ветил е богат със значение, така е и Галгал. Когато пророците го споменават, те споменават за мястото на стратегическо планиране, подготовка (въпреки че понякога това е мястото, където злото е замисляно и изграждано) и изпълнение. В основата си, Галгал е това място в духовното пътуване на човека, където се приемат духовни инструкции, така че Божието Царство да може стратегически и съдържателно да напредва на земята. Това е това място на отразяване, размишление и посвещение да се гради прецизно.
Въпреки че целта на тази книга не е да представи детайлно изучаване на Галгал, едно кратко изучаване ще изясни принципите събрани от него. Както вече беше заявено, приложението на тези принципи може да води Църквата през всеки труден период на преход. В духовен смисъл, Галгал е лагера, в който Църквата трябва да обитава, преди да бъде въведена в новия сезон.
Галгал: Началото на новите начала
Галгал е мястото на лагеруване и почивка, което изразява завършването на един интервал от пътуването и бележи началото на нов. Маршрута на израилтяните беше достигнал пълен „кръг“ или орбита бележеща края на един дълъг сезон. Исус Навин и неговите хора трябваше да лагеруват в подготовка за следващата фаза в развиващия се Божий план за техния живот. Тук беше, където Бог щеше пророчески да преконфигурира ума на Израел, като отмахне срама, укора и позора от робството, и „да преконфигурира“ или „препрограмира“ нацията, така че тя да може да се изравни с изискванията за новия сезон.
Галгал: Стратегическия център на божествена активност
Както преди беше заявено, Галгал не просто посочва някакво географско място; той също символизира главно духовно място, където една нация беше стратегически развита. На това място израилтяните бяха позиционирани, подготвени и установени за напредъка и изпълнението на божествената цел в тази специфична фаза от тяхното пътуване. Значимостта на това място се доказва от влиятелната роля, която то играе в живота на водачи като Исус Навин, Саул, Давид, Илия и Елисей. В пророчески смисъл, то представлява Божията крепост на земята. Ангела на Господа, главната сила, която надзирава небесната активност над Израел, беше поставен над Галгал:
Тогава Ангела на Господа слезе от Галгал в Бохим. . . (Съдии 2:1).
Безспорно този стих внушава, че Галгал е командния център на Господа. От това „място“ Господ „бдеше“ над народа на Израел. Очевидно е, че това беше базата на Исус Навин, от която той насочваше своите военни експедиции. Повечето от неговите инструкции от Бог бяха получени в Галгал. Дори стратегията му да завладява беше развита и прецизирана тук. Това без съмнение беше организационния център на голяма част от неговите военни походи в Ханаан. Дори пророк Или използва Галгал (близо до Ерихон) като главна квартира за служението си.[7] От тук беше, където той започна едно пътуване, което накрая го въведе в небето.
Галгал: Място на инструкция
Един прекрасен пример за това, че Галгал е място на инструкция е този от тъжната история на издигането и падението на цар Саул от властта. След като той беше помазан от Самуил за цар над Израел, Саул беше инструктиран от пророка веднага да отиде в Галгал и да чака там седем дни, за допълнителни инструкции относно детайлите на своя мандат и функция като цар над Израел.[8] Определеното време за инструкция беше седем дена. Еврейската дума за „определено време“ (на еврейски е моед или моадах) се отнася за среща или събиране.[9] Често, тя посочва определено време или място на среща без да се има предвид целта.[10] С други думи, срещата беше по-важна от необходимостта от преждевременно обръщане към нуждите на нацията, няма значение колко неотложни може да са те. Времето определено от Самуил беше времето когато Саул трябваше да се срещне с Бог и да получи своето назначаване за цар над израилтяните. Очевидно, той не беше обърнал внимание на инструкцията и отиде в Галгал едва две години след като порази амонците.[11] Едва след като беше заплашен от нахлуване на филистимците, Саул спази „седемдневната“ уговорена среща при Галгал, но тогава вече беше твърде късно. Той не беше последвал процеса, който щеше да го отведе до престола. В действителност, той мина по един пряк път до престола без да минава през периода на реформация и реконструкция в Галгал. За жалост, неговото място на инструкция стана мястото на унищожение. Тук, той беше детрониран като цар над Израел. От този момента нататък, Саул премести своята база от Галгал в Гаваон.[12] Писанията не са записали някакво друго посещение на Саул в Галгал.
Нечувствителността на Саул в спазването на божествените уговорки може да бъде един урок за Църквата днес. Той ни учи, че без значение от това какъв може да бъде мандата на новия сезон в Бог или спешността в това той да се разпространи, не може да има активиране на божественото назначаване без Църквата първо да дойде в „Галгал“. Тук Църквата трябва да чака (седем дена) докато тя напълно разбере размера на Божието откровение за този нов сезон. Няма значение каква или колко спешна е целта, периода на търпеливо получаване на инструкция трябва винаги да предшества всяко прибързано разпространяване на мандата. Жалко е, че толкова много служения бързо раздават посланието на новия сезон без напълно да са схванали мандата на сезона. Докато посланието не е здраво въплътено в живота на отделния човек или на хората, то не може да се предава – посланието първо трябва да стане плът и да обитава сред хората преди да може да се прокламира на нациите. Посланието и посланика трябва да станат едно. Всички ние можем да научим един урок от законите на природата, че не може да има раждане на нищо без оплодяване.
Галгал: Мястото на ре-формиране
Галгал е място на ре-формиране. Не може да има влизане в следващия сезон без Божиите хора да стигнат до място на реконструкция. Тук те са стратегически поставени и подготвени за изискванията на нов сезон. Непокорството чрез отказване да се приемат принципите на Галгал, може да доведе до това служения да останат бездейни или да станат отживели за целите за Бог за този сезон.
Дори Давид преживя процеса на ре-формация при Галгал. Цар Давид си направи убежище в Галгал от своя узурпиращ властта син Авесалом.[13] Това беше най-мрачната точка в живота му и изглеждаше като че ли функцията му като цар на Израел се беше изчерпала. Племето на Юда го посрещна в Галгал и започна процеса по възстановяване на царството. Тук те установиха една стратегия за възстановяването на царството от Авесалом и възвръщането на Давид за цар над нацията.
Полето на Йордан: Мястото на преход
Духовното значение на Галгал е допълнително подчертано от нашето разбиране на полето на Йордан. Галгал е мястото точно оттатък река Йордан. Без прекосяването на Йордан, никой не може да дойде до мястото наречено Галгал. В символичен смисъл, река Йордан е мястото на преход. Не може да има никаква реформация без да се мине през водите на прехода.
Тъмните води на прехода са период на сериозна подготовка за несигурното бъдеще. На такова място, един стар сезон завършва и се погребва и се ражда нов. В тази връзка, Мойсей (при река Йордан) използва Закона, за да подготви и обучи хората за предстоящото им пътуване. При Йордан, Писанията бяха тълкувани и поучавани чрез обективите на тяхната предстояща пророческа съдба. Тези аспекти в Божието Слово, които може да не са били видяни в предишното пътуване през пустинята, бяха разкрити чрез пророческите обективи на божествено откровение. Тук фокуса на хората беше нагласен и подреден с божествената воля. Те бяха умствено и духовно подготвени за новия лидер, изискванията от нов мандат и предизвикателствата на новия пейзаж, които бяха пред тях.
Йоан Кръстител също използва полето на Йордан като място да подготви народа на Израел за преход и настъпването на нови религиозен ред в живота. Тук той стана един от най-мощните гласове викащ в пустинята хората да се подготвят за посещение от Бог. Той също така насочи хората към една нова лидерска структура, която щеше да замени съществуващата система. По същество, той подготви народа за непознатото и за Този, който щеше да изпълни всичко.
Не може да има никакъв преход без промяна на манталитета или на парадигмата. При Йордан се променяха манталитети и перспективи. Пустинния манталитет направи място за градския манталитет. Умовете на израилтяните бяха преконфигурирани и програмата, която някога изчисляваше техния модел на мислене беше променена. Тяхното виждане беше нагласено да вижда бъдещето и по този начин да направят необходимите подготовки за това бъдеще в техния настоящ контекст.
Прехода не е само духовно просвещаващо време, но той е също така едно мрачно и трудно време. В такова място, човек трябва да напусне познатото заради непознатото. Полето на Йордан е най-ниското място на земята, и прекосявайки придошлия Йордан човек вероятно слиза до най-ниското място в живота си. В определен смисъл, това живо изобразява една картина на всичко в живота и служението на някой човек, което се е изкривило (или се изкривява). Това е мястото на смърт – мястото, където старите религиозни системи умират и парадигмите на предишния ред са съборени.
През последните години, Църквата минава през период на преход. Когато прехода се извършва, има вероятност лидерството да бъде сменено. Мойсей разбра, че прехода се предхожда от смъртта на старите манталитети и в много отношения, от необходимостта на промяна на лидерството. Когато той разбра, че неговото служение наближава края си, той грациозно подготви своя народ да приеме Исус Навин като новия водач. Той ги учеше да приемат промените, които щяха да се случат без да се отклоняват от пътя на Господа. Той вероятно разбираше, че новия план на Бог е приемственост на стария и мъдро използва Писанията, за да разкрие продължаващия план на Бог за техния живот.
Повечето водачи се страхуват от новото, понеже си мислят, че това е грубо пренебрежение и отхвърляне на старото. Това не е непременно правилно разбиране, което трябва да се приеме. Преминаването през полето на Йордан, мястото на преход, в действителност не е просто място, където започва ново видение, но е продължаване на вечното видение по нов начин. Предопределения план на Бог за Църквата никога не се е променял, но Неговия начин на действие винаги се променя. Важно е да се запомни, че Бог гради „за поколенията“. Ето защо Той е наречен Богът на Авраам, Исаак и Яков. Лидерството на Мойсей е похвално в това, че той не само градеше за бъдещите поколения на Израел, но той разпозна времето когато неговото служение трябваше да бъде наследено от Исус Навин. Затова, на точното време, той грациозно предаде лидерската власт на него.
Водачите трябва да разпознаят кога техния сезон в божествената програма свършва и кога да предадат властта на отговорността на своите приемници. Дори Давид, „човек според Божието сърце“, дойде до място в живота си когато загуби своята „топлина“[14] и трябваше апостолски да настани Соломон на престола.
Понастоящем има много църкви в полето на Йордан. Има размърдване на „гнездото на орела“ и отчаян вик за промяна. Пророците са декларирали Божия ум за този сезон и са насърчили Църквата да направи необходимия преход в подготовка за буквалното притежаване на божествените обещания. Ако хора, църкви и водачи не се променят съобразно с това, те ще бъдат захвърлени на място на тотална незначителност в развиващия се Божий план на земята и неизбежно ще измрат в пустинята на безплодието.
Мястото, веднага след трудния преход е Галгал. Безспорно Галгал се отнася за това духовно място в странстването на Божиите хора, които са завършили „пълния кръг“ или „орбитата“ в тяхното пътуване. В историята на Израел, тяхното пътуване започна със 70 души, които напуснаха Ханаанската земя във време на глад. Те живяха в Египет около 400 години. Сега те се връщаха към мястото, откъдето бяха тръгнали. При Галгал, те бяха божествено препозиционирани и преустроени преди да бъдат изстреляни в нов сезон в тяхното странстване.
Галгал не е просто място на почивка, а място на реконструиране – място на реформация. То символизира точно и сериозно място в живота и преживяването на хора, служение или нация на земята. Това е място, в духа, където хората трябва да лагеруват в подготовка за следващата фаза в развиващия се Божий план за техния живот. Един сезон е завършен и скоро ще започне нов. Бог поставя нови изисквания върху Совите хора. Тук трябва да се случи процеса на преконфигуриране.
————————————————-
Бележки:
[1] Исус Навин 4:19; 5:9
[2] Илюстрована енциклопедия на Библията том 2 Tenney, M.C. стр.725
[3] Тълкуване на пророческото слово, Ван Джемърън, W.A. стр.74
[4] Амос 4:4: Осия 4:15; 9:15; 12:11
[5] 1 Царе 10; 11; 12; 13
[6] Битие 28:10
[7] 4 Царе 2:1; 4:38
[8] 1 Царе 10:8
[9] 1 Царе 13:8
[10] С. Зодиатес, справка 4150, стр. 1626
[11] 1 Царе 11:14-15
[12] 1 Царе 13:15
[13] 2 Царе 19:15
[14] 3 Царе 1:1 KJV.