Глава 5 – Мястото на обрязване
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
В онова време Господ каза на Исус: „Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилевите синове втори път“. И Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилевите синове на Хълма на краекожията. А това е причината, поради която Исус ги обряза: целият народ, който излезе от Египет, от мъжки пол, всичките мъже, годни за война, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. Защото целият народ, който излезе, беше обрязан, но целият народ, който се роди в пустинята по пътя, при излизането им от Египет, не беше обрязан. Защото израилевите синове ходиха в пустинята четиридесет години, докато целият народ, мъжете годни за война, които излязоха от Египет, се довършиха, защото не послушаха Господния глас; на които Господ се закле, че няма да ги остави да видят земята, за която Господ се беше заклел на бащите им, че ще ни я даде, „земя, където текат мляко и мед“. И Исус обряза синовете им, които Той издигна на тяхно място; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. И когато целият народ беше обрязан докрай, останаха на местата си в стана, докато оздравяха. (Исус Навин 5:2-8)
Галгал е сцената и мястото, където Бог инструктира Исус Навин да обреже народа на Израел втори път. Едно цяло поколение от необрязани израилтяни, които бяха родени в пустинята, трябваше да преживее болезнения процес на обрязване, като по този начин потвърди своята корпоративна идентичност като народа на Бог. Писанията ясно заявяват, че поколението, което напусна Египет беше обрязано, но поколението, което беше родено в пустинята не беше. Чрез процеса на обрязване, те отрязваха с „каменни ножове“, „нечистотата“, тъй като само „обрязани“ хора можеха да изпълнят Божието намерение. По този начин, старата природа беше „премахната“ и те посветиха живота си на Бог и на Неговите развиващи се цели.
В тази процедура е загатната идеята, че една необрязана нация не можеше да започне процеса на систематично завладяване на Ханаанската земя без първо да съблюдава, потвърждава и отразява изискванията на завета направен между Бог и техният патриарх, Авраам. Значението на ритуала на обрязването е подчертано от искането Исус да обреже хората в едно такова неподходящо място като Галгал. Щеше да излезе, че това място на реконструкция трябваше да бъде същото място за освещаването и обновяването на завета; изобразявайки един народ, който живееше чрез божествена конституция. В духовен смисъл, „синовете“ на Израел, които бяха обрязани „втори път“, изобразяваха прераждането на нацията – една нация беше родена за нов сезон в историята. Обрязването беляза тяхната обща идентичност и ги отличи от народите по света. Това говори за Божията собственост и лидерство над Неговите хора и тяхната обща цел.
Израилтяните бяха обрязани с „кремъчни ножове“, които представляват, ножове направени от камък изсечен от планината. Духовно (и метафорично), това може да се отнесе към Божията ръка пишеща божествените принципи в сърцата на Неговите хора. Те бяха установени да живеят живот, който отразяваше небесната култура и променен начин на поведение в един враждебен и зъл свят. Пророк Еремия споменава за обрязването на сърцето и неговото приложение, което отива отвъд хирургическа процедура:
Обрежете се за Господа и отмахнете краекожието на сърцата си, юдови мъже и ерусалимски жители, за да не излезе яростта Ми като огън и да гори неугасимо поради злината на делата ви. (Еремия 4:4)
Обрязването: Постановление на един древен принцип
Тук при Галгал, беше постановен един древен духовен принцип, като по този начин беше укрепен завета направен между Бог и Неговия народ. Според Битие, ритуала на обрязването беше символичен физически белег, който изобразяваше завета направен между Бог и Авраам, основателя и патриархалния баща на израилтяните.[1] Чрез Завета, беше постановено божествено обещание, даващо на Авраам и на потомците му властта да наследят Ханаанската земя и по този начин да се квалифицират да бъдат учредени като „свят“ народ на Бог.[2] Именно в това отношение Авраам беше инструктиран да „пази (на еврейски – шамар) завета“ или „да надзирава и упражнява голяма грижа за него“; като по този начин запазва значимостта на това свещено действие в живота на хората.[3] Следователно, обрязването не беше само физическо действие, но също така беше символичен начин за напомняне на еврейския народ за тяхната отговорност „да обръщат внимание на задълженията на завета“.[4] Бог очакваше евреите да „спазват“ изискванията на завета, като по този начин уверяваха, че той е станал една съществена част от живота им.
Обрязването: Печат на благословения
Печата на обрязването върху Авраам потвърждаваше божественото одобрение върху един безупречен живот живян пред Бог. Той също така беше гаранцията за даряването на благословения върху всичките бъдещи поколения, които следваха неговия образцов пример. Праведното живеене беше необходимо условие, позволяващо правото на влизане в божествените привилегии. Всичко противоположно на това, правеше невалидно това право на привилегия. В посланието към Римляните ударението е поставено върху праведното живеене вместо върху простото носене на някакъв физически белег върху тялото.[5] Авраам спечели репутацията да бъде праведен дълго преди да беше обрязан. Правейки това, той изпрати ясно послание, че внимателното и праведно живеене е печата на един обрязан живот в очите на Бог.
Обаче това блаженство само за обрязаните ли е, или и за необрязаните? Понеже казваме, че на Авраам вярата се счете за правда. Как тогава му се счете? Когато беше обрязан ли, или необрязан? Не когато беше обрязан, а необрязан. И той прие знака на обрязването като печат на правдата от вярата, която имаше, когато беше необрязан, за да бъде той баща на всички, които вярват, макар и необрязани, за да се счете и на тях правдата, и баща на онези обрязани, които не само са обрязани, но и ходят по стъпките на вярата, която нашият баща Авраам имаше, когато беше необрязан. (Римляни 4:9-12)
Забележително е, че Авраам получи ангелските новини за предстоящото раждане на Исаак, сина на обещанието, едва когато той обряза себе си (на 99 годишна възраст) и всичките мъжки в дома му.[6] Един период от 24 години вече беше изминал откакто Авраам напусна Ур Халдейски, в търсене на обещанието, дадено му от Бог.[7] Все пак, той получи промяната на името си от Аврам на Авраам едва когато обряза дома си. От това, може да се заключи, че ритуала на обрязване беше един важен фактор в активирането на Божието обещание. Този факт е, който провокира въпроса: Може ли да е така, че виждането на пълната активация на обещанията в живота ни става само след като публично отразим един живот на пълно предаване на Бог, който носи белега на божествена собственост? Сърцата ни трябва да бъдат обрязани, тъй като тук е, където Бог отглежда Своята цел, поставя престола Си и установява суверенното Си управление.
През целия Стар завет ритуала на обрязване играеше ключова роля в живота на еврейския народ. Те не можеха да напредват в Божиите цели без да поддържат изискванията на завета. Обещанието беше предшествано от условие, че народа на Израел ще приеме Божиите взаимодействия, преди да бъдат счетени за годни да получат обещанието. Изглежда, че ритуала на обрязване (и неговото духовно приложение) е основен принцип, който определяше дали някой можеше да има достъп до божественото благоволение и изпълнението на божествения мандат. Както отбелязахме, ритуала на обрязване предшестваше действителното завладяване на земята. Исус Навин беше инструктиран от Бог да обреже нацията при Галгал преди да ги поведе във военно завладяване на земята.
Дори Мойсей не беше освободен от задължението да наложи ритуала на обрязване върху семейството си.
А по пътя, в страноприемницата, Господ посрещна Мойсей и искаше да го убие. Тогава Сепфора взе остър камък и обряза краекожието на сина си, хвърли го в краката му и каза: „Наистина ти си ми кръвен младоженец“. След това Господ се оттегли от него. Тогава тя каза: „Кръвен младоженец!“ – поради обрязването. (Изход 4:24-26)
Мойсей свръхестествено беше получил ясен мандат от Бог на планината Хорив, да се върне в Египет и да освободи еврейския народ от робство. Докато той и семейството му пътуваха към Египет, Бог се срещна с Мойсей и „се опита да го убие“. Сепфора, съпругата на Мойсей, се намеси като обряза сина си, в отговор на страшната среща, която съпруга й имаше с Бог. Нейната намеса спря Божия гняв и спаси съпруга й от сигурна смърт. Това беше едно кръвно действие, което предава дълбок духовен урок: Никой не може законно да откликне и да изпълни божествения мандат на нов сезон без да се осигури, че „домът му“ е съблюдавал и изпълнил изискванията на ритуала на обрязване. Божествения призив върху нечий живот, без значение от това колко свръхестествена е срещата, не може да бъде напълно активиран докато този индивид (и всички, които са свързани с мандата на този индивид) не носят печата на обрязването.
Обрязването: Белег на божествена собственост
Ритуала на обрязване изобразява божествена собственост и живот напълно осветен за Бог. Това става „отличителен белег“, който бележи и отделя народа на Израел от другите народи в света и изобразява завета направен между Бог и Неговия народ. Чрез махането на краекожието, беше предадено едно послание на света, което е, че семето на Авраам е осветено за Бог и че те са Неговото общество на земята. Израилтяните се бяха отделели или изключили от всяка връзка с Египет или от системите на света. Това символизира съществуването на едва свята нация, която получава своята култура и конституция за живеене от един по-висш ред – начин на живот, който накрая ще, победи системите на света и ще установи праведното царство на Бог на земята. Това общество възприе божествената конституция, което ги отдели от тези, които не бяха в завет с Бог. Те показаха на народите един по-добър начина на живот.
В действителност, завземането на земята не беше главната цел на божествения план. Трябваше да има по-голяма мотивация. Бог искаше израилтяните да покажат един по-добър начин на живот на всички народи – начин на живот съобразен с небесните ценности. Чрез ценностите на това царство, Той щеше да подчини земята и да я върне обратно в благочестието и мира. Ако на израилтяните просто им беше дадена някаква земя, за да им бъдат задоволени земните желания, тогава това щеше да бъде още едно безполезно упражнение на груба божествена несправедливост. В това отношение аз се замислям за целта на всеки нов сезон, ако поддръжниците на сезона не отразяват и не въвеждат на земята, по-висш и по-добър стандарт на живот.
Обрязването: Любов към Бог
Очевидно, обрязването е нещо повече от просто един физически белег. Мойсей свърза обрязването с такъв живот изцяло посветен на Бог:
И Господ твоя Бог ще обреже сърцето ти и сърцата на потомците ти, за да обичате Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живеете. (Второзаконие 30:6)
Мойсей даде духовно приложение на обрязването с единствената цел да доведе хората до място да обичат Бог с всичко, което имат. Сърцето, което изобразява нематериалната и вътрешна природа на индивида, трябва да бъде напълно посветено на Бог. Обрязването, като физически акт, трябва да отразява един страстен начин на живот на абсолютна любов към Бог. Такава „любов“ (на еврейски ахаб), води след себе си „пламенно и страстно влечение на ума и нежна привързаност в същото време“[8] Обвинението срещу Църквата в Ефес беше, че те се бяха отклонили от първата си любов.[9] Въпреки че Христос съдебно разглеждаше делата на тази църква и ги намери достойни за похвала, Той също така ги смъмри за това, че са изоставили първата си любов към Него. Техните дела не бяха мотивирани от любов, а от мания за резултати. Те не изобразяваха плода на обрязаното сърце и затова се оказаха недостатъчни.
А юдеин е този, който е вътрешно такъв, и обрязване е това, което е на сърцето, в Духа, а не в буквата, чиято похвала не е от хората, а от Бога. (Римляни 2:29)
Потвърждението на посветения или на обрязания живот не може просто да се извлече от общото мнение, а само от божественото одобрение. В божествената икономика, печата на обрязването върху дадено събрание потвърждава божествената наслада. Няма абсолютно никакво място за самостоятелна похвала или престорена форма на благочестие. Само Бог може да даде Своето одобрение. Във всеки нов сезон успеха не трябва да се измерва чрез постиженията или апостолските дела на някого, а чрез качествената и страстна любов на човека към Бога.
Обрязването: Свят живот
Трудно ми е да обърна внимание на темата за обрязването без зонирането на свят и чист живот живян в присъствието на Господа. Святостта е начин на живот, който просто не може да бъде сведен до незначителност във всеки нов сезон на Бог. Писанията са изложили в детайли изискванията за влизане и активно участие в присъствието на Бога. Без да съблюдава физическа, морална и духовна чистота не е възможно за Църквата (в което и да е движение на Бог) да влезе в святото присъствие.
Катастрофата, която беше съсредоточена върху двама от Аароновите синове, Надав и Авиуд е пример в това отношение. Тяхното пренебрежение да обезпечат церемониалния протокол в приближаване до Божието присъствие доведе до това да бъдат погълнати от „чужд огън“. [10] Те умряха пред Господа. Безбожието осквернява Божията святост и причинява избухване на божествен съд. Това е причината за вмъкването на законите за чистотата в Стария завет.[11] Тези закони преди всичко инструктират и съветват хората за опасността от приближаване към Бог по начин, който е в противоречие с Неговата свята природа. Точната детайлна структура (на скинията и храма) и стриктното придържане към процедурата (от свещеника при функционирането в тези структури) поставя ударение на святата природа на Бог.
Обрязването: Прераждането на една нация
Галгал е мястото, където нацията беше родена отново (за втори път). Те трябваше да стоят в Галгал докато бъдат направени „едно цяло“ (на еврейски чайах[12]). Значението на тази дума чайах предава картината на „раждането на една нация“, което означава, че една нация е родена или преродена. В този контекст може да се каже, че обрязването изобразява смъртта и възкресението на нацията, която сега живееше под свръхестествената сила на Бог.
Безспорно, една характерна черта за промяна на сезоните е появяването на ново поколение хора. Това е поколението, което беше родено в „пустинята“. Обаче, от тях се изискваше да бъдат обрязани преди да бъдат годни за отговорностите и привилегиите, които новия сезон възвестява. Трябваше да има махане на „старото“, ако щеше да има прегръщане на „новото“. Покривалото на плътта, което пречи да се погледне в надвисналите цели на Бог за тяхното поколение. Сърцата им трябваше да бъдат оформени и осветени за Бог. Това включва повторно изброяване на святите изисквания, което е предварително условие за буквалното завладяване на земята. Царския закон на Бог трябваше да бъде ясно разбран и възприет преди те да притежават обещанието.
Ритуала на обрязване е една кръвна и болезнена процедура и това също така включва период на изцеление. Галгал не е само мястото, където хората са обрязани, но той е и мястото, където хората трябва да бъдат изцелени. Църковните водачи трябва да осъзнаят, че техните хора не могат ефективно да отидат по-надалеч в своето пътуване без тези водачи първо да ги доведат до мястото на сериозно конфронтиране на нещата в сърцата им, които заразяват живота им. Това е време на старателен самоанализ, поставящ изискване за отричане от греха.
В Него бяхте също и обрязани с обрязване извършено без ръце, като съблякохте тялото на греховете на плътта, чрез обрязването на Христос, погребани с Него в кръщението, в което бяхте и възкресени с Него чрез вяра в действието на Бог, който Го възкреси от мъртвите. И вас, които бяхте мъртви в прегрешенията си и необрязването на плътта си, Той съживи с Него, като прости всичките ви престъпления. (Колосяни 2:11-13)
Църковните водачи трябва да учат хората си безмилостно да побеждават греха чрез „обрязването на Христос“. Хората са насърчавани да показват характера на Христос във всеки аспект на живота си.
И сте облекли новия човек, който се подновява в познаване по образа на Този, който го е създал, където няма грък или юдеин, обрязан или необрязан, варварин, скит, роб или свободен, а Христос е всичко и във всичко. И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с чувства на милост, благост, смирение на ума, кротост, дълготърпение, като си претърпявате един на друг и един на друг си прощавате, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил на вас, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в щедрост, която свързва всичко в съвършенство. И нека в сърцата ви царува Божият мир, за който и бяхте призовани в едно тяло; и бъдете благодарни. Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Бащата. (Колосяни 3:10-17 KJV)
Павел допринася много за нашето разбиране и приложение на значимостта и ролята на обрязването в Новия завет. Според Павел, физическия ритуал на обрязване не прави юдеите законни членове на Божието семейство.
Защото не е юдеин онзи, който е външно такъв, нито е обрязване онова, което е външно, на плътта. (Римляни 2:28 KJV)
За Павел, обрязването е вътрешен белег разкриващ един посветен живот живян пред Бог. Това е един живот на отделяне от светската култура. Човек не е християнин или юдеин чрез някакъв външен белег, а чрез вътрешен живот, ходещ безупречно пред Бог. Както по-рано беше заявено, печата на обрязването върху Авраам беше белега на един безупречно живян живот и ходене пред Бог.
Във всеки даден сезон, трябва да има едно цяло поколение от вярващи, които да възприемат завета на Бога чрез демонстрация на благоразумен живот. Църковните водачи не могат да се въвлекат в божествения мандат или публично да прокламират посланието на нов сезон преди да се осигурят, че то се е оформило в техните събрания и служения.
Именно в тази връзка Павел разглежда обрязването като духовния белег, който характеризира и разделя Божието общество от останалата част от света. Павел учи, че дълбочината и качеството на начина на живот на вярващия утвърждава и узаконява твърдението на даден човек за принадлежност към Божието семейство.[13] Той твърди, че членството на човека не се определя от спазването на някаква ритуална процедура, а от живот изобразяващ новорождението.
Защото в Христос Исус нито обрязването нито необрязването е от някаква полза, а новото създание [курсивът е мой]. (Галатяни 6:15)
Обрязването: Потвърждава проповядваното послание
Нашето оправдание като Божии служители е в примера, който живеем пред тези, които ни съдят. Доказателството за обрязан живот се вижда чрез качеството на живот живян пред Бог и хората. Трябва да има физическа проява на общност, която пленява и отразява един динамичен начин на живот, който е съвместим с посланието прокламирано от това общество. Белезите на обрязване се отразяват в един образцов начин на живот, който е в пълна хармония с божествения закон. Един благоразумен живот оправдава Божия закон в очите на скептиците и в същото време освобождава вярващия от това да бъде съден от същия закон. Съвместимостта между проповядваното послание и проповядващия посланик е основна предпоставка за всяка форма на свидетелстване.
Един ценен урок от Галгал е, че водачите на Църквата трябва да изградят и да създадат общества основани на качество, а не просто на количество. Хората не се наричат просто християни, като приемат Христос в живота си, но като демонстрират начина на живот на Христос на земята. Печата на обрязването е даряването на Божието благоволение върху вярващия основано върху живот, който изобразява посланието на Христос на земята. С други думи, не може да има прокламиране на посланието докато то не се е въплътило във живот на вярващия индивидуално и корпоративно в събранието. „Словото трябва да стане плът и да обитава между нас“.[14] Когато събранието стане „модел“[15] на посланието, тогава народите са привлечени от тези, които са негови вестители.
Тогава какво е предимството на юдеина или каква е ползата от обрязването? Много, във всяко отношение. И първо, защото на тях се повериха Божиите слова. Тогава какво? Ако някои бяха неверни, тяхната невярност ще унищожи ли Божията вярност? Да не бъде! Но нека признаваме, че Бог е истинен, а всеки човек – лъжлив, както е писано:
„За да се оправдаеш в думите Си и да победиш, когато се съдиш.“ [курсивът е мой]. (Римляни 3:1-4)
В Новия завет, ритуала на обрязването се тълкува в контекста на християнската опитност. Това също е бил един от водещите спорове, които почти са разделили цялата Църква. На първия апостолски съвет на ранната Църква, въпроса беше решен и това донесе определение за разбирането на Църквата относно обрязването.[16] Тук беше прието, че в Христос, няма разделителна стена между юдеи и езичници, тъй като Бог е очистил (на гръцки катарзис) техните сърца чрез вяра. Това изясни посланието, че в Христос няма дискриминация. Няма нито обрязани нито необрязани – всички, които са приели Христос в живота си са обединени чрез Него и се наслаждават на едни и същи облаги.
Обрязването и Апостолската реформация
Апостолската реформация е мотивирана от желанието да види „съвършен човек“ направен по образа на Исус Христос на земята. Този „човек“ е корпоративен човек; което означава, че това е Тялото на Христос. Главното послание на обрязването в Новия завет предава идеята за „направянето“ на „един нов човек“ чрез кръвта на Исус Христос.[17] Вярващите повече не са отчуждени от Бог, а са „съграждани със светиите и членове на Божието домочадие“.[18]
Посланието за обрязването разрушава стените на разделение и създава една нова идентичност за вярващия. То е белег за комплексната и невидима природа божествено планирана за Тялото на Христос. Обрязаните, без значение от раса или цвят, са членове на Божието домочадие. Те са основна част от една нова нация на земята. Следователно, всяка форма на разделение трябва да бъде конфронтирана и радикално елиминирана от Църквата на Исус Христос.
Водачите трябва да положат всяко усилие, за да изградят ценностната система на Бог във всеки член от своето събрание. Сърцата трябва да бъдат оформени да живеят според праведните изисквания на небесния ред. Следователно, ето го призива да „обрежем сърцето или да махнем краекожието на сърцето“.[19] Кремъчните ножове отсечени от Скалата са хирургичните инструменти използвани за обрязване на сърцето. Този „каменен“ инструмент представлява принципите, изрязани от вечното Слово (Логоса), което е, Канарата на нашето спасение. Тези божествени принципи са „скрити“ или инсталирани в сърцето на вярващите, така че, техния живот е регулиран да служи на Господа и да не съгрешават срещу Него. Следователно е наложително да се запомни, че святия начин на живот в съгласие с божествените изисквания е изявения плод на едно обрязано сърце:
И Господ, твоят Бог, ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да обичаш Господа, своя Бог, с цялото си сърце и с цялата си душа, за да живееш. (Второзаконие 30:6)
Водачите не могат водят своите хора към Божията цел без да осъществяват „програма на обрязване“. Това е премахването на абстрактното от конкретното. Обрязаните са тези, които са получили Божието одобрение. Потвърждаването на живота на вярващия издига вярващия до мястото да стане Божиите думи на земята.[20] Тези вярващи са били упълномощени с привилегията да декларират Божието Слово. Без благоразумен начин на живот, носителя на посланието няма да бъде оправдан в очите на зрителя.[21] За Божието послание се съди според благоразумния начин на живот на посланиците. Дори Исус беше „дяконос“ (служител) на обрязаните заради Божията истина, за да потвърди обещанието дадено на бащите.[22]
И аз казвам, че Исус Христос стана Служител на обрязаните заради Божията истина, за да утвърди обещанията, дадени на бащите. (Римляни 15:8)
Силата на божественото обещание беше определена от представянето на живот, който удостоверяваше залога направен от Бог. Павел предизвика поведението на Петър, който наруши своето взаимоотношение с „необрязаните“ езически християни в присъствието на своите „обрязани“ юдейски съответствия.[23] Павловото твърдение беше основано на библейския факт, че ако Божия посланик нарушава духа и посланието на Христос, тогава това отпраща Христос да бъде класифициран като „служител на греха“.[24] Църква, която проповядва послание без видимо да го демонстрира в един прецизен начин на живот, е фалшива. Автентичността на вярващите съставя една истинска апостолска Църква.
Като знаем, че човек не се оправдава чрез дела по закона, а само чрез вяра в Исус Христос, ние също повярвахме в Христос Исус, за да се оправдаем чрез вяра в Христос, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае нито едно същество. Но ако ние самите, търсейки да се оправдаем чрез Христос, пак сме били намерени грешници, тогава Христос на греха ли е служител? Да не бъде! (Галатяни 2:16-17)
В посланието до Филипяните, Павел предупреждава срещу „фалшиво обрязване“.[25]
Защото ние сме обрязаните, които се покланяме на Бог в Духа, радваме се в Христос Исус и не се доверяваме на плътта. (Филипяни 3:3)
Съблюдаването на Божиите заповеди е решително изискване за угаждането на Бог в служението на Църквата.[26] Очевидно, покорството на Божието Слово е поставено по-високо от физическия външен белег или знак.
Обрязването е нищо и необрязването е нищо, а важното е пазенето на Божиите заповеди. (1 Коринтяни 7:19)
Този сезон задава търсещия въпрос: ‘Възможно ли е да се излезе от Египет, но въпреки това покривалото на Египет да остане върху сърцето?’ На този фон, обрязването може да бъде определено, като този болезнен процес на силно конфронтиране и справяне с нещата в сърцето и вътрешния живот на всеки вярващ в Христос; така че от един вътрешно живян живот, Христос да може да бъде ясно разкрит на земята. Това е един агонизиращ процес и единствено кремъчния нож на Божиите святи закони и божествени принципи може да махне покривалото на плътта.
В Апостолската реформация, посланието за обрязване призовава за преглеждането на принципите на Авраамовия завет, където предварителните условия за един триумфиращ и успешен живот са ясно очертани. Чрез справяне с нещата на сърцето и организацията на вътрешния човек може да бъде изпратено послание в света от един живот напълно посветен и притежаван от Бог. Запазената марка на апостолските хора се намира в начин на живот напълно предаден на Бог.
Посланието на Апостолската реформация призовава за побеждаването на всяка вражеска система на управление, която стои в опозиция на волята на Бог за земята. Апостолското помазание е освободено, за да изкорени силите на тъмнината и да установи царство на светлина. Обаче, хора, които не са различни по характер и поведение от света не могат да извършат това. Всеки вярващ, който се стреми да бъде съществена част от Божиите намерения за последното време трябва да носи на себе си символа на обрязването. По този начин, те декларират васална зависимост и притежание от Бог. Чрез силово премахване на краекожието на плътта от техния живот и демонстрирайки това чрез жива вяра в Бог, те правят декларация за света, че са посветили живота си напълно на Бог. Премахването на краекожието от техните „сърца“ описва един свят живот живян напълно за Бог.
————————————————-
Бележки:
[1] Битие 17:1-14
[2] Битие 17:8
[3] С. Зодиатес, справка 8104, шамар означава „да надзиравам или да упражнявам голяма грижа за нещо“
[4] С. Зодиатес: справка 8104, стр. 1671
[5] Прочетете Римляни 4:9-12
[6] Битие глава 18
[7] Битие глава 12
[8] С. Зодиатес, справка 157, стр. 1708
[9] Откровение 2:1
[10] Обърнете се към Числа 9:15-23 и Левит 16:23 за примери на божествени протоколи.
[11] Левитските закони за чист и нечист, чистота и нечистота бяха изложени подробно за израилтяните след смъртта на Надав и Авиуд. Те бяха вмъкнати, за да учат Израел, че изявеното присъствие на Бог посред тях може да бъде поддържано единствено чрез свят живот.
[12] С. Зодиатес. Справка 2421, „Чай“ – В своя буквален смисъл, това означава да „живея отново, да живея, да се наслаждавам на живот, да възвърна, да освежа и да изградя наново“.
[13] Галатяни 6:15
[14] Йоан 1:14
[15] С. Зодиатес. справка 5179, тупос, образец, пример или модел – съставен елемент от това, което все още трябва да се вижда.
[16] Деяния 15:9-11
[17] Ефесяни 2:11-22
[18] Ефесяни 2:19
[19] Еремия 4:4
[20] Римляни 3:1-25
[21] Римляни 3:4
[22] Римляни 15:8
[23] Галатяни 2:16
[24] Галатяни 2:17
[25] Филипяни 3:3
[26] 1 Коринтяни 7:19