Глава 6 – Празника Пасха
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Докато израилевите синове бяха на стан в Галгал, направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, в равнините на Ерихон. (Исус Навин 5:10)
Израилтяните празнуваха Пасхата в Галгал на четиринадесетия ден от първия месец на новата година. Исус Навин празнуваше един вечен завет направен от техния прародител, Авраам. Правейки това, той подчертаваше значителното място, което Празника Пасха заемаше в живота на всеки един израилтянин.
Пасхата служеше като фар насочващ народа на Израел към едно древно епохално събитие. Той също така им помагаше да разказват и да преразказват историята на своето пътуване през миналото към настоящото им местоположение. Идентифицирането с процеса от миналото им помагаше да им донесе валидност, потвърждение и сила за тяхната настояща реалност. Това, от своя страна ги насърчаваше да бъдат напълно посветени на Бога на тяхната съдба.
Участието в първото Пасхално ядене се придружаваше от идеята цялата нация да бъде подготвена за освобождение от Египет, дома на робство. Евреите участваха в своето ядене прави, приготвени за бързо заминаване от една потискаща система на управление.[1]
…Препасани през кръста си, с обувките на краката си и тоягите в ръцете си… (Изход 12:11).
Това беше пътуване към свобода. Това беше тяхната нощ на свободата. Това беше една гаранция за свобода, тъй като те навлизаха в една враждебна среда и несигурността на един нов сезон. Според Евреи, Пасхата и попръскването на кръвта снабдяваше защитната преграда, която пазеше израилтяните от силата на смъртта.[2] Очевидно е, че израилтяните не се наслаждаваха на безусловен имунитет от силата на смъртта докато не доведоха себе си под покритието на кръвта на убитото агне. Спазването на Празника беше едно дело на вяра, което ясно демонстрираше вярата, че Бог ще пази и защитава Своите хора от злото, което беше в земята. Това гарантираше сигурността на хората в пътуването към съдбата.
Яденето характеризираше нощта на „тържествено съблюдаване“, едно много сериозно време в съществуването на хората.[3] Тяхната сигурност лежеше в съблюдаването на божествените инструкции. Яденето на вечерята беше съществено за успеха на тяхното пътуване от дома на робство към дома на свобода. Божествен съд идваше в земята и само тези, които имаха кръвта на пожертваното животно бяха освободени.[4] Не можеше да има никакво място за самодоволство или за фалшиво чувство за сигурност. Това беше война срещу духовете на земята, когато началството над Египет щеше да понесе последния удар.[5] Времето (привечер) на жертването на Пасхата е времето на избавлението на Израел от египетското робство.[6] По времето на жертването на животните, тяхното избавление всъщност беше завършено, въпреки факта, че последния смъртоносен удар срещу боговете на Египет беше нанесен едва посред нощ.
А на мястото, където Господ, твоят Бог, избере да засели Името Си, там да жертваш Пасхата привечер, при залез слънце, по времето, когато си излязъл от Египет [курсивът е мой] (Второзаконие 16:6).
Първата Пасха беляза деня на избавление от лошата система на Египет. Еврейската дума песах, за Пасха, означава, „Бог отскочи или отмина“ къщите на Израел когато донесе съд срещу египтяните.[7] Всяка друга Пасха в същност е празнуване на великия ден на избавление и всички привилегии, които това донесе за всяко следващо поколение на израилтяните – да живеят триумфално над лошите сили на мрака.
Едно от изискванията на Пасхалния празник беше, че цялото агне трябваше да се изяде[8] – не трябваше да има никакви загуби или остатъци. Това символично наблягаше на нуждата от участие в цялото жертвено агне. Това е изобразително обрисуване на значимостта на жертвата. Да участваш в цялото жертвено агне означава да си осигуриш запазване от осъждението на смъртта или да имаш гаранцията за живот. Да участваш в Пасхата означава да участваш в живота.[9] В Новия завет, Христос, последното Пасхално агне, обещава вечен живот за всички, които участват в Него. „Исус им каза: ‘Истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си’“.[10]
Духът на Реформацията е като един чудесен камертон. Той се стреми да подреди и преустрои Църквата към очевидните принципи на божествената функция. Този сезон в Бог следователно трябва да бъде тълкуван чрез уроците събрани от Празника на Пасхата. Ако Църквата влезе правилно в този нов сезон, тогава тя трябва внимателно да приложи важните уроци и принципи на Пасхата към своите текущи процеси.
Пасхата: Инициатор на нови начала
В Стария завет, Празника Пасха не само бележеше началото на новата година, но също така носеше и приключването на предишния сезон, преди една нова врата да бъде отворена. Той се празнуваше на четиринадесетия ден от първия месец на годината в календара на израилтяните. Позволете ми свободата да заявя, че тя характеризира активирането на нови начала или на нови инициативи в развиващите се Божии планове и че въвежда честването на новост. В тази връзка, всеки нов сезон в Бог трябва да направи Пасхата критичното време на тръгване, с увереността, че със спазването на всичко, което тя представлява човек ще намери най-големите победи на Църквата.
Църквата трябва да върне Пасхата на полагащото й се място в Тялото на Христос. В Новия завет, принципите на Пасхата и нейното приложение са основни за успешния християнки живот. Христос е Пасхалното Агне на Църквата.[11] Празника Пасха излага подробно за вярващия важността на нашето избавление и размера на Божията любов към Неговите хора в това, че Той даде за нас такава съвършена жертва.
Във всяка Реформация е имало равносметка за наредбата за Празника Пасха и възстановяването на нейната цел на правилното място в Тялото на Христос. С повторната интерпретация на централната роля, която Пасхата играе в живота и делата на Църквата се появява нуждата да се осъжда всичко в обсега на Църковната практика. Всяка ритуална и легалистична практика, която набляга на делата на хората, трябва да бъде изкоренена. Цялата Църква трябва да бъде установена върху ясно разбиране свързано с принципа на божествена благодат.
Пасхата: Поучителен елемент
Тези, които прегръщат необходимостта от Апостолска реформация на Църквата трябва да направят Пасхата централен аспект на своите поучения. На всяко празнуване на Пасхата е имало разказване на историята на избавлението от Египет. Това било времето когато израилтяните си припомняли историята на своето избавление и я правели да оживее за техните деца. По този начин, те съгласували Божиите движения в Неговото взаимоотношение с тях като нация. Всеки юдеин от мъжки пол е трябвало да разказва историята на своите деца, така че те да можело да се идентифицират със своето свръхестествено съществуване и да припишат избавлението на суверенните движения на Бог. В резултат, всяко поколение можело да помни деня на своето спасение и да се довери на Бог с причините за своя успех в пътуването на живота.
Според мен, поучителния елемент на изкуплението е бил пренебрегван в християнските домове и в Църквата. Следователно, много хора (включително нашите деца) в Църквата на Исус Христос не разбират напълно степента на посланието за спасение на човешката раса. Поради тази причина, има явно пренебрежение към това толкова велико спасение.
Не може да има голямо наблягане на факта, че всяка привилегия, на която се радва вярващия е директно свързана с Исус Христос, нашата Пасха. Докато посланието за изкуплението не е гравирано в ума на вярващия, той или тя няма да могат напълно да се наслаждават и да оценяват своето избавление от злата примка на злия. Носейки обратно пресни наблягания на достойното за хвала дело на нашето изкупление, ние правим избора да развием „Христоцентрично“ (центрирано на Христос) евангелие, което премахва плътските дела на хората от централната сцена на суверенните дела на Бог.
Тези в Апостолската реформация са направили Христос, Пасхалното Агне, компаса за пътуването. Когато водачите разсъждават за деня на човешкото избавление в Христос, те излагат, преразказват и се идентифицират със спасението. В тази посока на действие, се донася подреждане и потвърждаване за настоящето, и по този начин се прави обвързване за бъдещето. Чрез такава прокламация, вярата на вярващия е образована, насърчена и развита. След това става лична реалност, че Божиите хора са имунизирани срещу опасностите от пътуването пред тях.
Кръста
В Новия завет, Пасхата намира своя пълен израз и значение в духовния символизъм на Кръста. Кръста е символа на великата победа, която Христос постигна за Църквата, когато унищожи силите на злото и освободи човечеството.
Кръста е загадката на Новия завет. Той е основната точка, чрез която всичко в Християнската вяра се развива, тълкува и активира. Без кръста, християнската вяра е снижена до място на проста религия. Няма абсолютно никакъв достъп до присъствието на Господа извън Кръста. Винаги когато Църквата се отдалечава от Кръста, централното място на нейното съществуване, тя пристига на място на криза в историята.
Във всяка Реформация е имало чист и ясен призив за връщане на мястото на тръгването. Един от главните белези на Реформацията на Мартин Лутер бил повторното наблягане на достойното за хвала дело на Христос на Кръста на Голгота и призива към Църквата по неговото време да предефинира значенията на спасението за грешника. Оттук, възстановяването на истината „праведния ще живее чрез вяра“ и че грешника е спасен по „благодат чрез вяра в Христос Исус“.[12] Кръста на Исус Христос, Пасхалното Агне, унищожава закона и въвежда вярващия в периода на благодатта. Той напомня на човечеството, че няма спасение без участие в цялото агне. Христос, и само Христос, снабдява достатъчно спасение и достъп в Божието общество. По този начин, Пасхата е не само централна за цялата религиозна активност, но също така е и основата на всяка християнска активност.
Историята ни учи, че във всяка реформация е имало интерпретация или повторна интерпретация на духовната значимост на Празника Пасха. Реформаторите, като цар Йосия (в Стария завет), и Лутер, са представили наново важността на Пасхата за живота и функцията на Божиите хора. Нейното приложение е оказано върху цялата дейност на Църквата.
Например, в Реформацията на цар Йосия, е имало възстановяване на духовното значение и предефиниране на Празника Пасха.[13] Той преструктурирал свещеничеството, възстановил ги в техните божествено наредени функции на служение. Също така реорганизирал служението на хвалението и поставил вратарите на правилните им места. Той направил това, за да се увери, че духовния климат бил правилен за празнуването на Празника Пасха. Пасхата била върната обратно на своето полагащо й се място. Затова, той получил одобрението от празнуването на Пасха, която „нямала равна на себе си до дните на Самуил“.[14]
Пасхата: Спасение по благодат
„Спасението по благодат чрез вяра в Христос“ е една от най-характерните интерпретации, които духът на истинска реформация носи за Църквата. Тя заявява, че делата на хората не са посредника за достигането до Божията благосклонност. Достъпа до Бог е чрез Христос, Пасхалното Агне. Земните дела или способности на хората не могат основателно да застанат в присъствието на Бог. Божественото одобрение се дава само чрез делата на Христос.
Тази точка е илюстрирана най- добре в историята на Каин и Авел.[15] Името Каин означава „Аз родих, създадох или се сдобих с човек“.[16] Той е въплъщението на само издигнал се човек, който е управляван от лични идеали за успех. Родителите му са го родили вероятно с надеждата, че ще бъде семето на човека, който ще удари главата на змията.[17] Върху него, лежи надеждата на падналото човечество. Той символизира карикатурата на хуманистичната идеология, че „човек“ е вътрешно добър, че е в контрол на собствената си съдба и че може да определи собствената си съдба. Това е тази идеология, която произвежда едно „културно християнство“, което е синхронизиране на човешки идеали и библейски ценности. То прави невалидна силата на Кръста и анулира жертвеното дело на Христос извършено за цялата човека раса.
Обратно, името Авел означава, „Аз съм нищо, пуст, празен и незадоволителен“[18]. Авел предава идеята за „празнота в действие, слово или очакване“. С други думи той представлява тези типове хора, които са умрели за себе си и са позволили на ефективното служение на Бог да работи чрез тях. Той е представител на чистата религия. В него, се намира въплъщението на библейското християнство, където един цял живот е управляван от вечните ценности на Бог, а не от собствените оценки за живота. Той изобразява спасение по благодат чрез вяра в Бог
Църквата в наши дни е пренебрегнала много аспекти от значението на Пасхата. Пасхата, символизирана чрез Кръста, е сведена до простия символ на религиозно значение. Трапезата е запратена до място на ритуален обред. За съжаление, един сегмент на Църквата е виновен за налагане на смъртна присъда върху себе си. Мястото на спасението се е превърнало в предмета на светотатство и невежо поклонение. Тя се е върнала обратно в едно наблягане на спасение чрез дела. Тежки бремена са поставени върху нейните последователи. Това е причината за нейното влошено и слабо състояние на съществуване. Голям процент от „църквата“ живее според закона на делата. Структурата на църквата вони от миризмата на човешкото изпотяване. Нейната активност се измерва от оценяването на човешки дела. Тези дела включват молитвените програми, форми на литургия, дела на благотворителност, системи и функции на управление. Мотивацията зад тези дела е нечистото желание за себична печалба и себе превъзнасяне. Съвременната култура на „църквата“ е замислена да насърчава човешките усилия, егоистичните желания и човешките идеали. Те изместват ценностите и уроците, които Празника Пасха предава на Църквата. Затова, е наложително водачите на събрания сериозно да преразгледат принципите извлечени от Празника Пасха и да направят необходимите приспособявания. Господната трапеза може да стане това място на оценка.
Трапеза на общение
Господната трапеза е значителна в литургията на Църквата. Празнуването на Господната трапеза дава едно правилно място за критично оценяване, що се отнася до централността на Христос (и всичко, което Той представлява) в Църквата, както индивидуално така и корпоративно. Въпреки че това е мястото за възпоменаване на Господа, то също е и мястото, където търсещия глас на Господа трябва да бъде чут: „Някой ще Ме предаде“.
Трапезата представя възможността за самоанализ. Това е периода на пречистване и поочистване на всичко, което е безквасно. Кваса е хляба на скръб – египетската диета, която донесе голяма скръб на Израел.[19] Всяко негативно влияние, което отклонява вярващия от Христос трябва да бъде елиминирано. Христос говори за това като кваса на фарисеите и садукеите.[20] Чрез процеса на себе изпитване: „Човек да изпитва себе си“, може да се установи много точно, къде е човек в неговото или нейното взаимоотношение с Христос.[21] Изпитването се случва на „Трапезата“. Храната на Пасхата е тялото на Христос и Неговата кръв.[22] Чрез участие в Христос, безквасния хляб – „безквасния хляб на искреност и истина“ – замърсяващите елементи от света са махнати от живота на вярващия. Не може да има никакво придвижване напред в развиващата се цел на Бог без Църквата да се върне при Кръста на „искреност и истина“. На кръста, вярващия трябва да умре за себе си и чрез участие в Трапезата; има празнуване на лична чистота.
Това беше жертвата, където цялото агне трябваше да се изяде от всяко еврейско домочадие, което искаше избавление и протекция от надвисналия съд, който щеше да бъде наложен на Египет. Цялата еврейска нация беше в робство на фараона и се нуждаеше да бъде колективно освободена. Чрез яденето на Пасхата, те обявиха своето отделяне от една враждебна система на управление, която ги беше поробила и ограничила. Дори подробния символизъм на яденето ясно предава този факт:
Да не ядеш нищо квасно с нея; седем дни да ядеш с нея безквасен хляб, хляб на скръб — защото излезе набързо от египетската земя — за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си от египетската земя. (Второзаконие 16:3)
Горчивите билки показваха горчивината на тяхното робство и необходимостта от отделяне от цялата поквара. Участвайки в нея, те заявяваха своя съзнателен избор да променят своята диета от всичко, което покварява, замърсява или поробва. Това постави изискване за отделяне от светския начин на живот. Това ядене щеше да им напомни за въздържане от всяка форма на общение, която допуска влиятелни елементи да покварят пътя им.[23]
Затова изметете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като вие сте безквасни. Защото и нашата Пасха, Христос, беше заклан (за нас). Затова нека празнуваме не със стар квас, нито с квас от злоба и злина, а с безквасни хлябове от искреност и истина. (1 Коринтяни 5:7-8)
Пасхата: Кръвта
Има два много ясни аспекта за Пасхата. Единия е приготвянето и яденето на Пасхалното агне. Другият, е напръскването с кръвта на прага и горната греда на всяка къща на израилтяните. Пасхата е като духовен генератор, който освобождава силата на Божията цел да бъде изпълнена в новия сезон – кръвта освобождава свръхестествената сила за божествени способности. Кръвта бележи вярващите и ги пази от останалата част от човечеството. Това беше празнуването на свобода. Вие сте предпазени от преобладаващото осъждение. Пасхата и поръсването на кръвта освобождават вяра, в това че Бог ще запази еврейския народ от силата на смъртта.[24] Отклоняването от принципите на Пасхата отваря вратата за нарушаване на божествения имунитет от враждебните сили в нашия свят.
Пасхата подчертава значимостта на кръвта; „наредбата“ за кръвта е вечна.[25] В това, лежи изкупителния принцип: беше убито животно, така че друг живот, под съдебно решение, беше пощаден. Облагодетелстваните бяха изкупени чрез кръвта не само от осъждение, но и за да бъдат собственост на Бог. Докато греха излага човешката голота, кръвта изкупва или покрива техните грехове и ги помирява с Бог. Кръвта снабдява божественото „покриване“, чрез което греха е анулиран и помирението тогава може да се случи между падналото човечество и Бог. На Кръста, пролятата кръв на Исус Христос се справи с греха.
„Който Сам възнесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че ние, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; чрез чиито рани вие оздравяхте“. (1 Петрово 2:24)
Празника Пасха беше празнуването на запазването на потомството. Чрез тази демонстрация на вяра, беше направено едно дълбоко изявление, че Бог ще запази Своите хора от злото в земята. Това беше празнуването на общество и завет. Всичко, което имам става ваше. Чрез празнуването на Пасхата, израилтяните участваха в обществени връзки, които демонстрираха тяхната връзка един с друг и с небесното семейство. Това единство беше направено възможно чрез Пасхалното агне, което беше пожертвано.
Един от най-забележителните Пасхални празници спазван в Стария Завет (от дните на Соломон) беше този на Езекия.[26] Той беше отпразнуван във втория месец, едва след посвещаването на отстъпилото свещенство и събирането на народа в Ерусалим. Езекия се увери, че той беше пазен по „предписания“ начин, тъй като не беше правен от дълго време. От Ерусалим, той изпрати призив до дванадесетте племена да се покаят за своите грешни и блуждаещи пътища и да се съберат да празнуват Пасхата. Мнозина му се присмяха и отхвърлиха поканата, но имаше и мнозина, които откликнаха с „искрено сърце“ и дойдоха в Ерусалим. Тук, те унищожиха фалшивите олтари, като свещениците изразиха своя срам за грешния си начин на живот и практики. Резултатите бяха големи достигащи до това, че тези, които не бяха осветени получиха освещение и мнозина бяха изцелени. Това освободи духа на истинско поклонение и пеене, с хора даващи щедри доброволни примирителни жертви и молитвите на левитите възлизащи на небето и бивайки чути. Толкова беше велико преживяването, че продължиха празника още 14 дена.
Не мога да се въздържа да не поставя тези въпроси: Възможно ли е настоящото болнаво състояние на Църквата да е директно свързано с нейната липса на разбиране и истинско празнуване на Пасхата? Може ли да е възможно това, че настоящата реформация да може да помогне за повторното установяване на истинската стойност на Господната трапеза и по този начин да създаде духовната атмосфера за възстановяване на присъствието на Господа в Неговата Църква? Ще бъде голяма радост да се получи одобрението на небесата, че след толкова дълго време Господната трапеза е празнувана в Неговата Църква с духовна уместност.
————————————————-
Бележки:
[1] Изход 12:14; 17:23, 42
[2] Евреи 11:28
[3] Изход 13:42
[4] Изход 12:13
[5] Изход 12:2
[6] Второзаконие 16:6
[7] С. Зодиатес. Справка 6452; Изход 12:13, 23, 27
[8] Според изискванията трябвало да има определени части от Пасхалното агне, които трябвало да се изгорят тъй като не били годни за ядене. Урока предаден от това е, че цялото агне било пожертвано за избавлението на нацията.
[9] Йоан 6:51-58
[10] Йоан 6:53
[11] 1 Коринтяни 5:7-8
[12] Евреи 10:38; Ефесяни 2:8
[13] 2 Летописи 35:1-19; 4 Царе 23:21; Ездра 6:19
[14] 4 Царе 23:21-23
[15] Битие 4:1
[16] С. Зодиатес. Справка 7014
[17] Битие 3:15
[18] С. Зодиатес. Справка 1893
[19] Второзаконие 16:3-4
[20] Матей 16:60
[21] 1 Коринтяни 11:28; (Прочетете 1 Петрово 2:24; Матей 26:17-30; Марк 14; Лука 9:51)
[22] Матей 16:26-29
[23] Матей 16:6
[24] Прочетете Евреи 11:28
[25] Изход 12:24-25; 13:10
[26] Прочетете 2 Летописи 30:1-27