Глава 7 – Промяна на икономическата политика
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
И на сутринта след Пасхата ядоха от житото на земята, безквасни хлябове и печено жито, в същия този ден. И манната престана на сутринта, след като бяха яли от житото на земята; и вече нямаше манна за израилевите синове, но през тази година ядяха от реколтата на ханаанската земя. (Исус Навин 5:11-12)
Галгал постави сцената за икономическата трансформация на Израелския народ. Тук, израилтяните направиха преход от това да бъдат общество на съдействащи консуматори в това да станат производители. След 40 години на странстване из пустинята, ежедневната небесна диета от манна внезапно спря; изразявайки промяна в икономическото и социално състояние на нацията. Хората трябваше да мигрират от място на пасивна зависимост от чудотворното снабдяване на манна в място на предприемчиво и независимо обработване на земята.
Това не означава непременно, че те повече нямаха нужда да зависят от Бог, като източника на техните ежедневни нужди. Дългоочаквания ден беше започнал, когато те не само щяха да притежават земята, но също така щяха да се наслаждават на своето наследство като индивидуалности и като нация. Бивайки без земя векове наред, те излязоха в ситуация на овластяване. Следователно, качеството на техния живот щеше да бъде подобрено неизмеримо. Свършването на манната изпрати едно мощно послание: Те трябваше да живеят от земята. Бог искаше Неговите хора да участват и да се наслаждават на многото благословения от земята, която Той беше обещал на техните бащи – земя, в която текат „мляко и мед“.
Тъй като диетата на нацията беше променена, трябваше да бъдат възприети нови стратегии заедно с изпълнението на един продължителен план на действие, което щеше да им гарантира тяхното благополучие в едно вражеско обкръжение. Те бяха в невероятно ускорен преход. В същата година, когато преминаха Йордан, те участваха в първата си жътва от земята.
Исус Навин: Икономическа мантия на помазание
Едно внимателно изучаване на водачеството на Исус Навин ме води до заключението, че божествената цел за даден сезон определя избора на лидер и благодатта изисквана за изпълнението на задачите в този сезон. Следователно моето мнение е, че назначаването на Исус Навин беше мотивирано главно от факта, че той беше верен слуга или протеже на Мойсей; или че беше един от двамата съгледвачи, които съгледаха земята и се върнаха с позитивен доклад. Въпреки че това са правдоподобни мотивации, изборът беше управляван от по-голяма причина.[1] Аз съм на мнението, че главната мантия на благодат върху живота на Исус Навин беше едно икономическо помазание. Исус Навин беше избран понеже той притежаваше способността да улесни динамичния процес на икономическо овластяване. В определен смисъл, мандата на Исус Навин беше да преведе нацията през река Йордан и да ги заведе в тяхното наследство. Неговите отговорности включваха военния процес на систематично завладяване на земята и разделяне на наследствата на хората.
Назначаването на Исус Навин също така беше подчертано от факта, че той беше водача на Ефремовото племе.[2] Позволете ми да обясня. С поставянето на Исус Навин за водач над Израел, Бог почиташе принципа на първородния. Когато човек проследи родословието на Исус Навин, той открива, че той е потомък на Ефрем, чийто баща беше Йосиф. Йосиф беше първородния син на Яков, резултата от патриархалното обещание мина на него поради провала на Рувим, биологичния първороден на Яков. Рувим, първородния син на Лия, се отказа от положението си на първороден, когато имаше сексуално взаимоотношение с наложницата на баща си.[3] Последствието от престъплението на Рувим беше отстраняването му от привилегията му на власт като първородният; привилегия, която след това беше дадена на Йосиф, който беше единадесетия син на Яков, но първия от втората му жена Рахил.
Може да има много смекчаващи причини за поставянето на Исус Навин за водач на Израелската нация:
Първо, един божествен протокол беше здраво установен, когато Исус Навин беше назначен за водач над израилтяните. Патриархалното благословение беше свързано с привилегията на първородния. Бог признаваше и зачиташе едно основно патриархално обещание, което беше направено между Яков и Йосиф. Това включваше пророчеството на Яков над Ефрем, втория син на Йосиф. Според Битие,[4] Яков осинови двамата сина на Йосиф (внуците на Яков), Манасий и Ефрем, и ги издигна до позиция на значителност и легитимност сред племената на Израел.
Когато Яков благослови внуците си, той постави втория син Ефрем над по-големия син Манасий. Чрез „изкусно“ поставяне на дясната си ръка на главата на Ефрем, той наложи промяна в хронологичния ред на родословието на своите внуци.[5] По-младия беше издигнат до позицията на първородния и следователно получи отговорността да изпълни функциите и да се наслаждава на привилегиите на първородния, което включваше двойна порция от наследството.
Именно в този контекст се разбира това, че сина на Ефрем се радва на привилегията да води Божиите хора да преминат Йордан в Обещаната земя. Исус Навин, бивайки водача на Ефремовото племе, имаше привилегията, като водача на първородното племе, да води останалите племена в Обещаната земя и да ускори процеса на разделяне и разпределяне на земята на хората.[6]
Второ, главната благодат върху Исус Навин се намира в разбирането на главната благодат на племето на Ефрем.[7] Ефрем е втория син на Йосиф, роден в Египет от Асенета, дъщерята на Потифар, жреца на Илиопол.[8] Името Ефрем означава „двойно плодоносен в земята на страдание“[9]. Името е свързано с преуспяване, наследство и завладяване на земята. Ефрем беше роден по време на седемте години изобилие, така че неговите детски години се покриват със седемнадесетте последни години от живота на неговия дядо, Яков, който се пресели в Египет по време на годините на глад. Кръщавайки го Ефрем, Йосиф признаваше, че това дете беше белег и печат за изобилните благословения на Бог в една чужда земя на голяма скръб. Следователно, Ефрем става символ на преуспяване и изобилен живот. Също така е интересно да се отбележи, че Йосиф имаше страхотна благодат в света на икономиките. Той въведе най-изобретателните икономически реформи в Египетската земя. Това бяха икономическите програми, които Йосиф осъществи, които направиха Египет най-мощната нация в света по време на голям глад. Божествено вдъхновената програма на Йосиф за храна помогна на хората от света не само донасяйки икономическо спасение за глобалното общество, но също така направи фараона един от най-мощните феодални господари в света.
В тази връзка, Ефрем стана символа на плодовитостта и преуспяването, които подчертаваха феноменалното издигане във власт и преуспяване, на които се радваше Йосиф в Египет. Фараона го нарече Цафнат-Панеах, което означава: „Бог говори и живее чрез теб“.[10] Той осъзна, че Бог беше дал на Йосиф вникване в бъдещето, което щеше да помогне за запазването на живота. Несъмнено, Бог говори и запази живота чрез Йосиф. Това е подчертано чрез думите на Йосиф към братята му: „Бог ме прати пред вас, за да запазя за вас остатък на земята и да спася живота ви с голямо спасение“[11]. Йосиф беше изпратен, за да спаси света, а също така и Божиите избрани хора. Ако те не бяха оцелели през това трудно време в историята, нямаше да има спасение и благословение за народите. Именно в това отношение е, че спасението и запазването дойдоха под формата на икономически благословения. Дори пророчеството за живота на Йосиф подкрепя това предположение, че неговите най-силни страни бяха в света на икономиките.
Яков, преди да си замине от земята, пророкува, че Йосиф ще бъде много преуспяващ.
„Йосиф е плодоносна фиданка, плодоносна вейка край извор, клончетата й прехвърлят стената. Стрелците го огорчиха и стреляха по него, и враждуваха против него, Но лъкът му запази силата си и мишците на ръцете му се укрепиха чрез ръцете на Силния Бог на Яков (откъдето е пастирът, Израилевият камък), чрез Бога на баща ти, който ще ти помага, и чрез Всесилния, който ще те благославя с небесни благословения от горе, с благословения на бездната, която лежи отдолу, с благословения на гърдите и на утробата. Благословенията на баща ти превишиха благословенията на предците ми и достигнаха до вечните хълмове. Те ще бъдат на главата на Йосиф, и на короната на главата на този, който беше отделен от братята си“. (Битие 49:22-26)
Това, което трябва да бъде подчертано е, че Йосиф беше извънредно помазан човек, който беше напълно посветен и зависим от своя Бог. Неговия живот отразяваше неговата компетентност, висшите морални ценности, които той защитаваше (показани в отговора му на жената на Петефрий) и неговата пълна зависимост от Бог за тълкуването на своите сънища и видения.[12]
Трето, Бог назначи Исус Навин за водач на нацията, за да може той да донесе икономическо спасение на народа. Икономическото спасение е неразделна част от Божието сърце за Неговия народ и не трябва да се смята за плътски и не-духовен аспект на живота. Под водачеството на Исус Навин, хората направиха преход в общество на земевладелци с е дин предприемчив дух. Това по никакъв начин не загатва, че Исус Навин щеше да бъде по-малък в своето посвещение към един благочестив и свят начин на живот, нито пък, че щеше да дискредитира поученията на Мойсей. Трябва да се помни, че самият Мойсей го наставляваше и че той лично се наслаждаваше на Божието присъствие на планината и в скинията.[13] Следователно, като слуга на Мойсей (на еврейски шарат[14]), Исус Навин вероятно беше въплъщение на всичко, което неговия господар го беше научил. Той беше напълно свързан с живота, делата и ученията на своя наставник. Въпреки че той можеше да продължи да ходи в стъпките на Мойсей, Бог щеше да издигне Исус Навин до едно ниво, където щеше да бъде напоен с точната благодат успешно да води Неговите хора през този етап на пътуването. Това не отрича непременно ударението на последния сезон като място на значимост. Всичко, което Мойсей го беше научил все още беше приложимо, въпреки че характерните черти и задачата на новия сезон бяха различни.
Исус Навин: Завоевателя на Ханаан
Неговите 30 години на водачество главно се фокусираха на „завладяването на земята“. Програмата на завладяване може да бъде тълкувана като една икономическа и политическа програма водена от религиозни идеали. От тук следва, божественото обещание: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на краката ви, Аз съм ви го дал, точно както говорих на Мойсей“.[15] „Завладяването на земята“ предава идеята за постоянно притежание. Духовния ресурс и средствата, чрез които Исус Навин щеше да постигне своята задача се намират в книгата Исус Навин, която е пълна с информация:
Бъди силен и смел, защото ти ще разделиш на този народ земята в наследство, за която се заклех на бащите им, че ще им я дам. Само бъди силен и много смел, за да внимаваш да спазваш целия закон, за който ти заповяда слугата Ми Мойсей; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш успех, където и да отидеш. Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех. Не ти ли заповядах? Бъди силен и смел; не се плаши и не се страхувай, защото Господ, твоят Бог, е с теб, където и да отидеш“. (Исус Навин 1:6-9)
Икономически пробив: Управляван чрез Божието Слово
Успешното изпълнение на задача на Исус Навин можеше да бъде изпълнено единствено, като бъде напълно привързан и посветен на инструкциите на Божието Слово. С други думи, икономическото овластяване на хората можеше да бъде постигнато само духовно. Това ясно предава представата, че Бог е напълно посветен да донесе икономически благословения за Совите хора, но Той има Своите Си начини да ги донесе. Тези „начини“ се разкриха на Исус Навин, когато той получи призива и инструкцията от Бог. „Бъди силен“ (на еврейски чазак[16]) е използвано, за да се опише сцена на битка. Това съдържа в себе си идеята да бъдеш привързан към нещо, така че човек да бъде неотстъпчив в лицето на битката. Виждането на Исус Навин за Бог е повлияно от срещата му с Бог, като „командващият на Господната армия“. Исус Навин разбра Бог като „войнствен мъж“. Прикрепяйки себе си към Словото на Господа, той е уверен в победата в една от най-трудните ситуации. Икономически пробив ще дойде като се научим да се прилепваме към инструкциите на Божиите заповеди, когато се бием срещу силите на злото, които са окупирали земята на Божия народ.
Успеха или провала на Исус Навин се намира в нивото на неговото покорство към Словото на Господа.
Привързаността на Исус Навин беше към „закона“ предаден му от Мойсей. „Внимавай да действаш (на еврейски аса) според целия закон.“ Думата аса описва природата на неговата служба. Това е дума използвана да опише Божията творческа способност и умението включено в постигането на целите. Тя е свързана с изтънченост. Тази дума е най-добре определена на фона на еврейската дума бара (сътворяване от нищо). Бог създаде всичко от нищото (бара) и после оформи създадените премети (аса). Водачеството на Исус Навин беше директно управлявано и регулирано от закона. Докато стоеше свързан със закона, той щеше умело (аса) да води хората към завладяване на тяхната собствена земя и управляването й.
Закона (на еврейски тора) не беше просто набор от правила или ограничения, но средствата, чрез които някой може да постигне духовния идеал. В тази връзка, тора може да се преведе като „поучение“, „инструкции“ и „решения“. Наблягането на служението на Исус Навин е това да остане прикрепен към словото на Господа тъй като всичко, което той се нуждаеше да знае щеше да бъде намерено в него. Тези инструкции му бяха предадени от Мойсей, с намерението да водят Исус Навин в трудните предизвикателства, които го очакваха. По този начин, целия живот на Исус Навин щеше да бъде наситен в божественото откровение до такава степен, където то потича спонтанно от устата му.[17] Той трябваше да „размишлява“ (хагах) върху него и през деня и през нощта или по всяко време. Той трябваше да се унася в мисли в светлината; във времена на радост и пълни победи. Той трябваше да размишлява за нето в тъмнината; в зловещи времена, когато светлината се е завъртяла и се издигнала тъмнината, тежка и смазваща.
Такъв начин на живот включва това да бъдеш предаден на дисциплината на сериозно учене. Това ниво на посвещение към закона загатваше, че всички модели и ресурси за успешен и преуспяващ живот се съдържаха в Писанията. Неговата мисия щеше да бъде успешно изпълнена единствено, ако той се покореше на инструкциите на Господа.
Исус Навин трябваше да възприеме едно отношение на безстрашие („не трепери [на еврейски аратс] или не бъди слисан [на еврейски чатат]“).[18] Неговата вяра трябваше да бъде в Божия закон. Божиите хора нямат абсолютно нищо, от което да се страхуват (аратс). Думата чатат в своя буквален превод означава да бъда съкрушен, унищожен, да се страхувам, да бъда слисан, смутен, да се тревожа, в страх, в отчаяние, да бъда смачкан, да се ужасявам и да бъда разбит. Значението се простира от буквално разбиване до абстрактно разрушаване, до деморализация и накрая до паника. Това умоляваше Исус Навин да не се пропуква под стрес или да бъде счупен на парченца във времена на трудности. Един знаменателен аспект от служението на Исус Навин беше да има непоколебима вяра в Словото на Господа.
Исус Навин: Живеейки в присъствието на Господа
Исус Навин работеше близко с левитските свещеници, които носеха ковчега на завета. Ковчега на завета беше отличителната черта в неговото завладяване на земята. Той трябваше да следва ковчега носен от левитското свещенство. Ковчега (ароун или арон) беше контейнер, сандък или кутия обкована със злато. Първоначално той съдържал 10те заповеди (каменни плочи), едно гърне с манна, и жезъла на Аарон, който разцъфна.[19] По времето на Соломон, бяха останали само каменните плочи.[20] Умилостивилището служеше за негов капак. Ковчега беше мястото, където Мойсей се срещаше с Бог и получаваше послания от Него.[21] Веднъж годишно, първосвещеника в Деня на Изкуплението носеше кръвта от теле и коза и я разпръскваше върху умилостивилището.[22] „Завета“ (на еврейски берит) се отнася за договор, съглашение, залог и ангажимент между един монарх и неговите подчинени. В този смисъл, ковчега описваше мястото на среща, където Бог се срещаше със Своите подчинени въз основа на условията на завета. Свещениците бяха представители на цялата нация. Това постави върху хората отговорността да следват и да се подчиняват на всичко, което завета представляваше. Следователно, следването на Божието присъствие (Ковчега на завета, и всичко, което той представляваше) беше още един важен фактор в живота на Исус Навин.
В светлината на всичко, което беше заявено, е очевидно, че Бог помазва и упълномощава хора, за да създават богатство. Мандата на Исус Навин включваше следване на божествената инструкция, сражаване във велики битки, като се доверява на Божиите обещания, пребъдване в присъствието и по този начин елиминирайки вражеските царства в Ханаан, така че израилтяните да можеха да получат техните наследства. Писанията ясно заявяват, че човек няма силата да създава богатство; това е суверенно действие на Бог:
И да не би да кажеш в сърцето си: „Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство“. А да помниш Господа, своя Бог, че Той е, който ти дава сила да придобиваш богатство, за да утвърди завета Си, за който се закле на бащите ти, както е и днес. (Второзаконие 8:17-18)
Обаче, преуспяването не е цел само по себе си; то е средството, за да се донесе благословение за народите. То не е мотивирано от себично желание, а от желанието да се прибави качество към живота на хората на земята. Бивайки благословени, Бог желае Неговите хора да бъдат благословение. Това включва преодоляване на различията и неравновесията в Църквата в световен мащаб. Църквата е Божият замисъл да установи, инструктира, учи и води Своите хора по начина, по който те ще водят целият си живот. Хората могат да се наслаждават на качествен живот и да управляват курса си чрез предизвикателствата на живота чрез божествено водителство. Църквата също така е посредника, чрез който Бог възнамерява да освободи Своята суверенна воля на земята. Липсата на истинската Църква ще доведе до разруха и тъмнина на земята. Църквата е солта на земята и светлината на света. Ако света е в разруха, тогава Църквата е загубила своята „соленост“; ако света е в тъмнина, тогава Църквата е загубила светлината си. Бог е дълбоко въвлечен в процеса на икономическа реформация. Чрез упълномощаването на благочестиви хора (като Йосиф и Исус Навин) в света на икономиките (и в други аспекти на обществото), Той се стреми да благослови човечеството като цяло. Църквата играе съществена роля в това да бъде ресурсния център, който снабдява информацията за бизнес начинания.
За съжаление, има забележими недостатъци в служението на Исус Навин. Обаче, Църквата може да се научи дори от тези неща. Той не завладя напълно земята.[23] Да, той беше успешен в довеждането на хората до плодовитост и наследство, но хората станаха разделени според техните родови разпределения и по този начин се фокусираха на личните си пробиви. В края на живота му племената бяха разкъсани според разпределените наследства. Те станаха материалистични и търсеха лична печалба. Забележително е, че в цялата книга на Исус Навин, няма споменаване за някакъв опит от негова страна да построи на Бог дом или да установи царство за Него. В допълнение, Исус Навин не остави наследник и той не разви тим, който да преследва и завърши задачата пред него. Неговата смърт остави хората без водач и без посока.
Програма за завладяване
Израилтяните несъмнено пропуснаха главната причина за своето упълномощаване. Програмата за завладяване или притежаването на земята не беше просто една програма за преселване изпълнена от Бог, за да може Той да почете Своето обещание към древните патриарси. Имаше божествен мотив, който надхвърляше търсенето на управление чрез териториално придобиване.
В първоначалното осъществяване на програмата за завладяване, имаше едно отношение на нетърпимост възприето от израилтяните към чуждите народи, в които те нахлуваха. Те яростно елиминираха всички форми на живот установени от народите, изгаряха градове, унищожаваха идоли и други културни практики на тези народи. Колкото и грубо и жестоко да е това, те следваха божествени инструкции. Където и да завладяваха, те бяха инструктирани да установяват нов ред на живот с нови религиозни практики, които бяха видимо различни от тези на чуждите народи. Тези директиви бяха решаваща част от божествен план за възстановяване на начин на живот и управление на земята, които бяха в съответствие с небесното царство. Бог не допуска изместването на никой народ, ако няма основателна причина за това.
Според Мойсей, Бог допусна премахването на тези системи на живот, които насърчаваха порочност на земята.
Да не кажеш в сърцето си, след като Господ, твоят Бог, ги изгони пред теб, като речеш: „Заради моята правда Господ ме въведе да притежавам тази земя!“ — защото заради порочността на тези народи Господ ги изгонва отпред теб [курсивът е мой]. (Второзаконие 9:4)
Божествения мотив за това да иска да благослови и процъфти Своя народ е желанието да използва този народ като средство да обвини и измести беззаконните и измамни практики на земята. Всичко, което не насърчава благочестие трябва да се махне. Само това, което поддържа живота и връща обратно благоразумния живот е това, което освобождава Божията благосклонност на човешката сцена. Бог даде управлението земята на израилтяните поради беззаконието на народите, които я притежаваха преди това. Той желае, Неговите хора, да върнат обратно благочестието и праведното живеене на земята. Следователно, винаги когато народа на Израел практикуваше непокорство и се отвръщаше от Божиите закони, те също преживяваха гнева и съда на Бог. Това вероятно е причината за много бурната история на израилтяните. Холистичният живот може да бъде постигнат само чрез живеене според законите и заповедите на Създателя. Той има рецептата за живота, тъй като Той е създал всичко. Бог няма да заложи на системите на света, които са изработени от недостатъчни човешки същества. Той поставя правилата за благоразумен живот и ние трябва да ги следваме съответно.
Когато се молим, ние вземаме инициативата да поканим Бог обратно на Неговото полагащо Му се място в нашия живот. Бог е умоляван да възстанови Своя ред в нашия живот, като по този начин се премахва злото от земята. Ние викаме към Бог за това Неговата милост да проникне в нашата мъдрост и Неговата воля да се върши на земята. Бог трябва да стане осите и основата за всичко, което правим. Следователно, молитвата е състоянието, което динамично отразява едно посвещение към Бог. Ние Го каним да притежава всичко, което имаме и да завладее нашие живот с царство, което ще донесе праведност, мир и радост в Святия Дух. Ние Му даваме свободата да говори и влияе на живота ни. Ние Му казваме, че Неговия съвет е единствения източник, който може да възстанови и изкупи земните обитатели. Молитвата ни също утаява вика за прошка на нашите зли пътища.
Ако народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им. (2 Летописи 7:14)
Апостолска реформация и икономика:
В този настоящ сезон, Бог освобождава за църквата помазание да създава богатство. Ако вярващите и църковните водачи следват модела поставен в Писанията, те ще получат гаранцията за големи пробиви в личния живот, бизнеса и в Църквата като цяло. Когато църквата е събрана; всеки аспект на начина на живот на царството и бизнеса трябва да се дискутира. Това включва икономически въпроси. Хората трябва да бъдат обучени да бъдат успешни в маркетинга. Обаче, събранията трябва да моделират това в културата на техните събрания. Събранието трябва да бъде видимо отражение и пример за това как Божието царство функционира на земята.
Духът на бедност трябва да бъде безмилостно унищожен в начините на мислене на хората. Бедността не е състоянието на банковата сметка на човека, а състояние на начина му на мислене. Божието желание е хората да се наслаждават на преуспяващ живот въпреки че Той воюва срещу алчността и богатството когато то е самоцел. Печалбата с благочестие трябва да носи задоволство. В голяма част от света,[24] бедността е сериозен проблем в и извън Църквата. Обаче, аз съм убеден, че ако хората са правилно инструктирани, те ще пробият през това робство и ще преживеят Божиите благословения. Бедността е директен резултат от падението, както е и болестта, и толкова много други напасти в света. Апостолската реформация е призив за ре-формирането на всичко обратно в оригиналното му състояние на земята. Трябва да има завладяване на духовното и физическото състояние на съществуване.
Събранията трябва да пре-оценят своите парадигми за финансите и разбирането им защо икономическото упълномощаване на хората е толкова важно. В Апостолската реформация, трябва да бъде поставена много ясна икономическа политика, която отива отвъд традиционните понятия по въпросите за парите. Икономиката влияе на всеки аспект от живота. Ние, Църквата на Исус Христос, скоро ще наследим най-голямото парче недвижим имот – това е, планетата Земя. Подготовката за това трябва да предшества действителното завладяване. Църквата трябва да подготви своите Йосифовци, Данаиловци и Зоровавеловци, за да управлява земята. Ключовите финансови принципи в Божието Слово трябва да бъдат извлечени и след това инсталирани в живота на вярващите, за да могат да те да бъдат успешни в живота.
Апостолските събрания трябва да станат първия плод на икономически пробив във всяка област на земята. Такива събрания трябва да докажат на скептиците и невярващите, че икономическите политики в Писанията работят. Те трябва да тестват това в лабораториите на собствените си „къщи“. Те трябва да демонстрират вяра в Божието Слово в неблагоприятните и враждебни обстоятелства, което ясно показва, че делвата с маслото няма да свърши докато нуждата не е посрещната и че обяда на едно момченце може да нахрани множества.
В тази връзка, църковните водачи трябва да бъдат насърчавани за критичен анализ и преоценка на възприетия възглед относно подхода на Църквата към собствения й метод на управляване на съкровищата на събранието. Трябва да има отделяне от съсредоточения върху нуждата манталитет „благослови ме“, към един предприемачески манталитет на овластяване и финансова независимост. Ако хазната на събранието (главата) не се управлява според библейските принципи тогава естествено ще има неизправност в тялото (вярващите) в областта на финансите. Помазанието тече от главата надолу. Това е модела поставен за нас в Псалмите.[25] Ако финансовите системи на събранията не са изградени върху теократичния модел, те са определени за фалит. Съгласието с Божието Слово (както научаваме от Исус Навин) е основна предпоставка за финансов пробив. Например, ако корпоративната структура не дава десятък, как могат да очакват вярващите да го правят?
Даване на десятък в Апостолската реформация
Събранията трябва да направят преход от закона за десятъка към духа на десятъка като бъдат пример в това отношение. Ако Църквите искат да ядат житото от полето през първата година на своя преход, тогава те трябва да следват принципите научени при Галгал.
Аз съм на мнение, че хазната на местното събрание трябва да дава десятък от целият си приход. Това е божествен принцип. Ако той се следва, това ще снабдява свръхестествените благословения по естествен начин и ще стане произхода на постоянен живот на даване. Чрез даването на десятъка, Господ се признава като източника и снабдителя на целия доход. Писанията са категорични: Десятъка е на Господа.[26] Според Малахия, той осигурява протекция и застраховка срещу поглъщача.[27] Принципа за десятъка е учителя инструктиращ и възпитаващ начина на живот на даване. Това ще включва всички онези, които са на служба в Църквата или получават заплата от своите събрания. Всеки печелещ доходи трябва да дава десятък.
Според принципа за десятъка, той трябва да отиде в хранилището. По същество, хранилището в Стария завет не беше великолепния Храм, а свещеника, който работеше в храма. Според Стария завет, десятъка се използвал, за да им се плащат заплати, за да се осигури това, че те ще живеят спокойно. Няма нито един записан случай десятъка да е бил използван на първо място за построяването на Храма. Това беше направено от специални дарения.
В Новия завет, служителите, които се трудят между хората са хранилището. Когато хората носят своите десятъци, това е преди всичко, за да се поддържат и осигуряват тези, които снабдяват духовното препитание сред тях. От това, ние изваждаме един принцип, че десятъка трябва да бъде даван за хранилището. В контекста на местните събрания, десятъка трябва да отива за хранилищата на това събрание. Това изисква да се зададе въпроса: Кои са нашите хранилища? Кои са служенията, които ни дават грижа, поддръжка и снабдяване? Хранилищата не са организации за мисии, благотворителност, самолетни билети за пътуване на мисионерското поле и т.н. Точно както тези служения в местното събрание трябва да бъдат обгрижвани от десятъка от прихода на местното събрание, по същия начин трябва и тези, които служат в събранието да бъдат възнаграждавани. Хранилището може да бъде мрежа, деноминация, апостол или служение, на което те са подчинени и от което получават духовна инструкция, ресурси и поддръжка. Ако принципа се спазва, ще има освобождаване на безпрецедентни благословения върху всяко служение.
Освободена ли е някоя част от Тялото на Христос от този принцип? Аз съм на мнението, че не. Това се прилага за всеки един в Църквата – от най-бедния до най-богатия. Може ли някой да си позволи да не зачита този принцип? Абсолютно не, тъй като десятъка е първи плод на всеки доход…с това аз имам предвид, че първото нещо, което трябва да се направи когато се получи дохода е да се отдели десятъка преди да бъде направено всякакво друго плащане. По-точно, десятъка е единственото нещо, което всеки може да си позволи да плаща. Местните хазни трябва да си плащат първо десятъка и след това всичко останало. Може ли да е така, че това да е областта, в която много събрания са лишили себе си от несметни благословения?
Второто плащане трябва да бъде към заплатите на техния персонал, а не ипотеките и други разходи. Само след като са платени заплатите трябва да се посрещат другите разходи. Ако хранилището има липса тогава е освободено проклятие върху цялото събрание. Ако има недостатъчни средства след следване на принципите на десятъка за посрещането на всички други нужди на дома, тогава събранието трябва да се довери на Бог за чудото на умножаването да се случи. Чудото лежи в упованието и вярното следване на инструкциите на Господа. Господ няма да се провали в спазването на Своите обещания. Ако изпитате принципите, ще откриете, че Господ е верен на Своето Слово.
Църквата трябва да се придвижи до начин на живот на даване отвъд десятъка. Не може да има жътва без сеене. Това включва процеса човек да си дава вярно десятъците и даренията. Всеки вярващ трябва да разбере безпрецедентния потенциал заключен в него или нея, когато те развият култура на даване. Вярващите трябва да се стремят да дават, за да могат да дават повече.
В Апостолската реформация събранията са призовани към преход от манталитета на „хляб за ядящия“ в този на „семе за сеяча“. Апостолските общества са мотивирани повече да дават отколкото да получават. Това е неразделна част от „принципа на изпращане“. Те се стремят да инвестират в проекти за царството вместо в лични проекти. Личните интереси и егоистични желания са изместени, така че дневния ред на Бог да може да получи предимство. Културата на даване се ражда в бедността на човека, а не в изобилието от богатства. Разнообразните нужди на даващия винаги ще се противопоставят на желанието да дава свободно. Обаче, ще е благоразумно да се разбере тази истина: Човек може да пресметне броя на семената в една ябълка, но само Бог може да пресметне броя на ябълките във всяко семе. По-блажено е да се дава отколкото да се получава.
Ако искаме да си върнем това, което е изгубено, трябва да упражняваме духовна целесъобразност във враждебна среда. В момента, има голяма промяна, която се случва в Църквата на Исус Христос. Святия Дух освобождава помазание, което надарява хората да побеждават и успешно да практикуват служение в маркетинга. Безпрецедентни възможности сполитат християните бизнесмени. Обаче, основно за успеха е необходимостта от пълно посвещение и предаване на Господа. От тези вярващи се изисква да се подчиняват на Словото на Господа и да желаят напълно да размножават божествената цел вместо техните лични мечти. Тези личности трябва да изберат да живеят в присъствието на живия Бог през цялото време.
В настоящата Реформация на Църквата трябва да има ясно определена библейска политика развита и поучавана сред хората. В един свят на окаяна бедност и голямо страдание, Божието Слово има решенията за проблемите на света. Бог иска да издигне помазанието на Йосиф в Църквата. Главната цел на Апостолската реформация е да мобилизира и упълномощи хората до място, което е отвъд самозадоволяването. Това е да ги направи преуспяващи и крайно находчиви, като по този начин се подпомага процеса на изграждане на Неговата Скиния и установяване на Неговото Царство. Само чрез Божия начин светът ще преживее безкраен мир и преуспяване.
————————————————-
Бележки:
[1] Второзаконие 31:7
[2] Числа 13:8
[3] 1 Летописи 5:1
[4] Битие 28
[5] Битие 48:18
[6] Числа 13:8
[7] Прочетете Битие 41:52
[8] Битие 41:50-52
[9] С. Зодиатес, справка 6509; Битие 41:52
[10] Битие 41:45
[11] Битие 45:7
[12] Битие 41:16
[13] Изход глава 19; Изход глава 33
[14] С. Зодиатес, справка 8334 – „шарат“ се отнася до лична служба въз произвеждана от важен човек. Тя включва лично посвещение и предаване на този, на когото се служи. (Исус Навин 1:1)
[15] Исус Навин 1:3
[16] С. Зодиатес, справка 2388, Чазак – да бъдеш ограничен бързо, да бъдеш прикрепен, да бъдеш направен твърд, да бъдеш упорит, да подкрепяш
[17] Исус Навин 1:8
[18] Исус Навин 1:7
[19] Изход 25:16; Второзаконие 10:1-5; Евреи 9:4; Евреи 9:14
[20] 3 Царе 8:9
[21] Изход 25:22
[22] Левит 16:11-16; Евреи 9:7
[23] Прочетете Исус Навин 13:1-15: 16:10
[24] Преди споменато като третия свят или непревилигировани общества.
[25] Псалм 133
[26] Левит 27:30
[27] Малахия 3:10