Господната вечеря – възпоменание на Исус

1 Коринтяни 11:23-26

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

²⁴и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

²⁵Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

²⁶Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

Каква е целта на Господната вечеря? Тука Павел обяснява значението на Господната вечеря, което той казва, че е получил директно от Господа. Казва се да правим това за Негово възпоменание. Какво означава това? Това означава да си спомняме нещо. Какво да си спомняме? В съвременния превод на Новия завет последната част на 24 стих звучи така: „Правете това, за да Ме помните“. Това не е така наречения помен, в който да си спомняме за умрелите. Защото Исус умря, но и възкръсна. И вярвам, че ние не трябва да Го помним толкова като умрял колкото като възкръснал. Той само мина през смъртта заради нас, но не остана там. Библията казва, че не беше възможно смъртта да го държи, защото тя нямаше власт над Него. Означава ли, че ако не правим това нещо, можем да забравим Исус? Ами, аз мисля, че щом като Той казва, че е възможно, значи е възможно.

Някой би казал, че никога не може да забрави Исус, че Той винаги е в ума му. Но аз мисля, че Исус искаше да помним нещо специфично. И какво беше то? Ние си спомняме това, че Той умря. Защо трябва да го помним това нещо, нали Той възкръсна? Неговата смърт не беше обикновена. Тя промени цялата човешка история. След смъртта Му започна нова ера, нов век.

Има определени неща, които смъртта на Исус направи за нас и спомняйки си за нея, ние си спомняме и за тези неща.

Със смъртта на Исус, Бог доказа любовта Си към нас (Римляни 5:7-8)
В Римляни 6:23 се казва, че заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ. Това, че Исус умря означава, че взе заплатата за нашия грях и сега ние можем да получим Божият дар, който е вечен живот.
В Откровение 1:5 се казва, че Исус ни обича и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си или чрез смъртта Си. Защото проливайки кръвта Си, Той умря. Така че смъртта Му стана причина да бъдем развързани от греховете си, което се нарича свобода.
Друго нещо, което смъртта на Исус направи е че победи дявола.
Друго нещо, което се случи след смъртта на Исус е, че вече имаме нов и жив път, по който да влезем зад завесата, в самото присъствие на Бог (Евреи 10:19-20).

Има два елемента в Господната вечеря. Това са хляба и виното, и те ни говорят за различни неща, които са много важни за нас. Хлябът е плътта или тялото на Исус.

В Йоан 6^та глава Исус каза, че Той е хлябът, който е слязъл от небето. И след това обяснява, че хлябът, който ще даде това е Неговата плът, която Той ще даде за живота на света. В Йоан 1:14 се казва, че Словото стана плът и живя между нас. Исус дойде, за да изпълни всичко, което беше писано, или за да изпълни словото. Така че Той беше вечното Божие слово. В Евреи 10:5-7 се казва, че Бог не е искал от Исус жертва и принос, а Му е приготвил тяло, за да изпълни Неговата воля. Това тяло беше словото. През дните на земното Си служение Той много пъти казваше, че ако хората не ядат плътта Му нямат живот в себе си. И вижте, това е много важно – само тези, които ядат плътта Му ще бъдат възкресени в последния ден. Ще го кажа по този начин: „Не можем да очакваме да бъдем възкресени, ако не ядем тялото Му“. Което означава да ядем Словото Му.

Хляба е нещо много важно за живота ни, особено за нас българите. Аз например не мога да се нахраня без да консумирам хляб. В някои балкански култури, дори когато говорят за това, че ще се хранят, казват: „Отивам да ям хляб“. Така че това е нещо, от което зависи живота ни. Живота ни зависи изцяло от Неговото слово.

Това е едната страна на Неговата плът. Другата е, че сега ние, християните сме Неговото тяло и трябва да бъдем едно. Това означава, че нашето единство като тялото на Христос е жизнено важно за живота ни като християни. Бог излива помазанието Си само там, където има единство.

Другият елемент на Господната вечеря е кръвта на Исус. В случая тя е представена от виното. Той каза, че тази чаша представлява Новият завет в Неговата кръв. Така че когато пием виното ние си спомняме, че Той проля кръвта Си, за да направи Нов завет с нас. Докато беше на земята Той също много пъти казваше, че тези, които искат да Го следват трябва да пият кръвта Му, за да имат живот в себе си. Дори каза, че кръвта Му е истинско питие. Това не означава, че вярващите са канибали и пият кръвта на своя Господар. Аз вярвам, че пиенето е нещо много важно за живота на всеки човек. Без храна можем да издържим повече отколкото без вода. Пиенето на вода поддържа живота ни. Да пием кръвта Му означава да си спомняме за това, което кръвта Му направи за нас, да говорим за това нещо, да го вярваме, и когато правим това живота ни ще бъде различен.

Пасажа от 1 Коринтяни 11 завършва с това:

Когато ядем хляба на Господната трапеза и пием виното, което представлява Новия завет в Неговата кръв, ние възвестяваме смъртта Му и всичко, което тя направи лично за нас и за цялото творение. Ние заявяваме, че това се случи и промени всичко. Друго нещо, което си спомняме е, че Той ще дойде отново, защото се казва, че трябва да го правим докато Той дойде.

Така че сега като ядем хляба и пием виното, ние ще заявим, че:

Исус умря за нас
Той победи дявола
Той се връща отново.

Емил Енчев