Да бъдем светлината

Има един пасаж в Библията, който винаги съм харесвал да чета. И мисля, че не само аз, но и много хора го харесват. Чувал съм много хора да го цитират, да проповядват върху него, някои дори пророкуват с него. Но като че ли на него се гледа като едно далечно бъдеще, а не настояща реалност. Другото впечатление, което се оставя когато повечето хора говорят за него е че като че ли всичко зависи от Бог. Нали знаете този израз: “Ако Бог иска да го направи, Той ще Си го направи”. Само че този израз ни оставя с впечатлението, че ние нищо не трябва да правим. Само трябва да вярваме. Да ама, дори вярата се изразява чрез дела или действия. В противен случай Библията казва, че е мъртва. И дори казва, че такава вяра не може да спаси човека, който я практикува. Това може да ни отговори на въпроса защо толкова много хора в църквата изглеждат мъртви. Аз мисля, че проблема е вярата, която практикуват, чакайки Бог да свърши всичко, а те нищо да не правят.

Както ще видим в този пасаж, ние имаме наша част, и Бог Си има Своя. Първо трябва да извършим своята част, за да може Бог да извърши Неговата. Нещата няма да работят по обратния ред, понеже Бог е постановил принципи и се ръководи от тях, а не от това, което ние наричаме молитва на вяра. Вярата на първо място е покорство на Божията воля. Тя не е сън, летаргия, мързел или както някои използват библейски термини и я наричат почивка. Почивката е да си починем от своите дела, но това не означава, че не правим нищо. В Йоан 9:4 Исус каза, че ние трябва да вършим делата на Този, Който Го е пратил. Така че и почивката и вярата са свързани с това да вършим не нашите дела, а Божиите.

Нека да прочетем пасажа. Той се намира в Исая 60.

Исая 60:1-4

¹Стани, свети, защото светлина дойде

за теб

и славата Господна те осия.

²Защото, ето, тъмнина ще покрие земята

и мрак – племената;

а над тебе ще осияе Господ

и славата Му ще ти се яви.

³Народите ще дойдат при светлината

ти

и царете – при бляскавата ти зора.

⁴Вдигни наоколо очите си и виж:

те всички се събират, идват при тебе;

синовете ти ще дойдат отдалече

и дъщерите ти ще бъдат носени на ръце.

⁵Тогава ще видиш и ще се зарадваш,

и сърцето ти ще затрепти и ще се разшири;

защото изобилието на морето ще се обърне към теб,

имотът на народите ще дойде при тебе.

Първото нещо, което ни се казва тука е да станем и да светим. Можем да кажем, че това е нашата отговорност. Не трябва да чакаме Бог да направи нещо, ние трябва да направим. Някой може да каже: “Но как да светя като нямам светлина!” Но нека да прочетем малко по-внимателно какво се казва в 1^ви стих. Проблема на християните е, че не могат да четат. Всъщност, те четат, но не разбират, слушат, но не разбират. Исус много пъти казваше на учениците Си: “Слушайте и разбирайте”. Така че не е нужно само да слушаме, но и да разбираме. Но как да разбираме като нямаме разбиране. Използвам по-мек език. Ако беше апостол Павел щеше да каже, че сме станали тъпи в схващане.

В 1 Йоан 5:20 се казва: Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог… Така че ние имаме разум и би трябвало да разбираме. Трябва да използваме този разум когато четем Писанията.

И говорейки за светлината, какво се казва в 1^ви стих на Исая 60^та глава? Стани свети, защото светлина дойде за теб… Така че имаме ли светлина? Имаме. Това, което сега трябва да правим е да станем и да светим. И Господ казва, че ако го направим Той ще осия върху нас и славата Му ще ни се яви. И когато това стане народите ще дойдат при светлината ни.

Къде ще дойдат хората? В църквата ли? Не се казва такова нещо. Казва се, че ще дойдат при светлината. Но въпроса е при коя светлина? Казва се, че ще дойдат при светлината ти. Става въпрос за нашата светлина.

Ние сме си мислили, че Бог трябва да ги привлече. Но тука се казва, че нашата светлина е което прави това.

Чудили ли сте се защо хората не искат да дойдат в църквата? Бог казва, че те ще дойдат при светлината. В момента, в който светлината започне да свети те ще дойдат. Няма да се налага да правим нищо, за да ги привлечем. Ако не идват, тогава явно нещо не е наред със светлината. Исус каза, че има опасност светлината в нас да стане тъмнина. И когато стане това, Той нарича  това още по-голяма тъмнина. И това нещо вместо да привлича, то отблъсква хората.

 Сега, за да станем и да светим, много е важно първо да разберем какво е светлината и второ как да позволим на светлината да свети или да бъде светлина.

Много е интересно, че първото нещо, което Бог направи беше светлина. Какво имаше преди това?  Тъмнина, хаос, бъркотия. Прилича на Исая 60^та глава, нали? Тъмнина и гъст мрак върху народите, а върху избраните светлина.

Когато Библията говори за тъмнина, главното нещо, което се има в предвид е невежество, неразбиране, непознаване на Бога. Ние си мислим, че става въпрос за морален упадък, за демонични проявления и идолопоклонство. Но тези неща са следствие от невежеството, неразбирането и непознаването на Бога. С други думи това е корена, а не обратното.

В Римляни 1^ва глава се казва, че когато хората отказаха да познаят Бога, Той ги предаде на целия списък от развратни неща. Това е корена — невежество, неразбиране и непознаване на Бога.

Когато Бог създаде светлината в началото, това, което Той направи беше, че направи достъпно откровението за Него. И там виждаме трите личности на Троицата. Святия Дух се движеше, Бог говори, и Той говори Словото. И откровението за Него може да се види в това, което Той направи.

Той изкара Себе си на светло чрез това, което направи. Всички могат да видят делата Му, да ги изучават и да имат светлина или откровение за това кой е Той.

Във 2 Коринтяни 4:6 се казва: Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.

Тука се говори за времето, когато Бог направи светлината и се казва, че Той я е направил като й е казал да изгрее от тъмнината. Така че светлината изгрява от тъмнината. И след това се обяснява, че цялото това нещо е свързано с познаването на Божията слава. Ако изучавате Библията ще забележите, че в повечето случаи когато се говори за светлината се говори и за славата. Но къде можем да видим славата? В лицето на Исус Христос. Така че Бог огрява в сърцата ни, за да можем да познаем Божията слава, която се разкрива в лицето на Исус Христос. Но целта на това огряване в сърцата, което води до познаване на славата на Бога, е да може светът да бъде просветен с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.

Така че, за да може светлината на познаването на Божията слава да бъде изявена е нужен човек. Помните ли, че когато Мойсей слизаше от планината лицето Му светеше. А тука се казва, че славата е в лицето на Исус Христос. Това е така, защото Новия завет казва, че славата на Мойсей премина към Исус Христос. Закона беше даден чрез Мойсей. И когато беше даден имаше светлина и слава. Благодатта и истината, които са основата на Новия завет, дойдоха чрез Исус Христос. И светлината и славата са в Неговото лице.

За да се изявят светлината и славата е нужно човешко лице. В Стария завет това беше Мойсей. В Новия завет е Исус Христос.

Важно е да си зададем въпроса Кой беше Исус Христос?

Първо трябва да кажем, че когато кажем Исус Христос ние не казваме името и фамилията на някого. Истината е, че съвременниците Му не Го знаеха като Исус Христос, а като Исус, сина на Йосиф.

В Матей 16^та глава, Исус попита учениците си дали са чували какво казват хората за Него. С други думи, искаше да чуе слуховете за Него. И това, което Му отговориха показва, че всички хора Го сравняваха с някого. Но аз мисля, че ние не можем да Го сравняваме с никого, защото Той е уникален. Не трябва да Го сравняваме с никого, всички трябва да се сравняват с Него.

И след това, Той ги пита какво мислят те, кой е Той според тях. Вижте, те Го познаваха като Исус, сина на Йосиф и Мария. Бяха Го виждали да върши някои чудеса, бяха Го чували да поучава. Но кой всъщност беше Той?

Въпреки че бяха с Него до този момент те не знаеха кой е Той. Когато веднъж бяха в една лодка и се надигна буря и Той укроти бурята и спря вятъра, само с една дума, казва се, че те се чудеха кой е Този. Те не Го познаваха.

Ситуацията днес не е по-различна. Хората наричащи себе си християни не Го познават. Те четат Библията, ходят всяка неделя на църква, слушат неща, които наричат проповеди, пеят някакви песни, което наричат хваление, но не Го познават. И това е големият проблем на хората наричащи се християни.

След като Исус им зададе въпроса, кой е Той според тях, Петър беше най-бърз от всички и с голяма увереност каза: „Ти си Христос…“. Това беше първия път когато някой човек Го разпозна и Го нарече Христос. Петър не Му каза, че е Исус, не каза Исус Христос, не каза Исус от Назарет. Каза: „Ти си Христос“. Какво означава Христос? Означава „помазания или помазаника“. По друг начин казано, Той беше помазан и и изпратен от Бог, или Той беше изпратеният. Но кой беше Този Христос, което означава помазаника или изпратеният? Петър продължава и казва: „…Синът на живия Бог“.

Исус веднага се намеси и му каза, че е блажен. Това разбиране, това откровение носи блаженство. И след това му обясни, че плът и кръв не са му открили това.

Ние не можем да ви открием кой е Той. Можем да ви обясняваме, можем да ви казваме и да ви показваме от Писанието, но само Татко, чрез Духът Си ви открива кой наистина е Той.

Ние си мислим, че едва ли не хората Го знаеха както нас днес, като Исус Христос. Но това не е истината. Те Го познаваха само като Исус, сина на Йосиф и Мария. Той дори каза на учениците си да не казват на никой, че Той е Христос.

След това Исус каза, че на тази канара ще съгради Своята църква. Коя е канарата? Това е откровението кой е Той. Върху това откровение, Той, Самият Той ще съгради църквата си.

Кой е Христос? В Йоан 1^ва глава виждаме, че Той е Словото. Кой беше Исус? Исус беше тялото, в което Словото стана плът.

В Лука 1:35 ангела каза на Мария: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени, затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. Ангела каза, че Той ще се нарече Божий Син. Защо се казва, че ще се нарече? Защото Той е Словото, вечното Слово, и идвайки на света стана Божий Син.

В Матей 1^ва глава е описан съня, който Йосиф имаше, когато обмисляше да напусне тайно годеницата си Мария, поради това, че беше забременяла. Тогава той имаше един сън, в който един ангел от Господа му говори и му каза в 21ст.: Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус; защото Той е, Който ще спаси народа Си от греховете му.

Така че това е, което стана. Бог изпрати Словото си между нас, но за да дойде, то се нуждаеше от тяло, трябваше да стане човек. И  това тяло, този човек, беше наречен Исус. Исус означава Спасител. В това тяло живееше специално помазаният и изпратен от Господа, Който е от вечността и се нарича Словото. Христос означава помазаният. Той беше помазан да извърши определена работа. Каква беше тази работа? Да благовести на хората идващото Божие царство и да извърши изкупление за тях.

Говорейки за Исус, апостол Петър каза в Деяния 4:12: И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено [или открито] на хората, чрез което трябва да се спасим. Кое е това име? Исус – Спасител. Петър казва, че това е името Му под небето. Но на небето Го виждаме с друг име.

Откровение 19:11-13

¹¹След това видях небето отворено и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен и съди и воюва с правда.

¹²Очите Му бяха огнен пламък…, От откровение 1^ва глава знаем, че това е Христос. … на главата Му имаше много корони и носеше име, което никой не знаеше, а само Той; Тука е описано това непознаване на Христос, за което говорим. Хората си мислят, че името Му е Исус, но се казва, че Той имаше име, което никой освен Него не знаеше. Исус беше името Му под небето. И в следващия стих апостол Йоан разкрива името Му.

¹³и беше облечен в дреха, обляна с кръв…; Знаем, че това е Исус, който извършвайки изкупление за нас беше облян в кръв. …и името Му беше Божието слово. Така че това е Неговото име. Името Му под небето беше Исус, и то е дадено, за да се спасим. Но името Му на небето, във вечността е Божието Слово.

В Евреи 10:5-7 се казва:

⁵Затова Христос като влиза в света, казва:

„Жертви и принос не си поискал,

но си ми приготвил тяло;

⁶всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни.

⁷Тогава казах: Ето, дойдох

(в свитъка на книгата е писано за Мене)

Да изпълня Твоята воля, о, Боже“.

Тука виждаме, че Христос идва от вечността. Но, за да дойде, Той имаше нужда от тяло, и Бог беше Този, Който Му го приготви. Другото нещо, което виждаме е, че Той дойде, за да изпълни Божията воля. Така че можем да заключим, че за да изпълни Божията воля, Той имаше нужда от тяло. И Бог беше Този, Който приготви това тяло.

В Лука 22:19 четем: И взе хляб и като благодари на Бога, разчупи го, даде им и каза Това е Моето тяло, което се дава за вас; това правете за Мое възпоменание.

Аз вярвам, че Той даде тялото си в жертва за нас. Но това също може да означава, че от този момент нататък вече те са Неговото тяло. Понеже Той каза: Аз давам това за вас или на вас.

Матей 8:20

Исус му отговори: Лисиците си имат леговища и небесните птици – гнезда; а Човешкият Син няма къде глава да подслони.

Исус казваше на потенциалния ученик, че Той се нуждае от тяло, върху което да постави водачеството си. Лисиците отиват в дупки, за да се размножават и да раждат. Птиците си правят гнезда, за да снасят яйца и да раждат поколение. Христос се нуждае от тяло, за да се възпроизведе на земята.

Запомнете, че за да може Христос да се изявява, Той се нуждае от тяло. Тялото, в което Той живееше беше принесено в жертва за греховете на хората. От този момент нататък Той се нуждаеше от друго тяло, за да може да върши волята на Своя Баща. И Той каза, че дава това на учениците си. Вече те са Неговото тяло. Каква е целта? Да може Христос да върши волята на Своя Баща на земята. Ние сме Неговото тяло, за да може Христос чрез нас да извърши волята на Своя Баща на земята. Не просто да се забавляваме, да правим чудеса и знамения, да гоним демони и т.н. Целта е волята Му.

В Евреи 10^та глава видяхме, че тялото на Христос, което беше Исус, беше приготвено от Бог. В Йоан 17:6, молейки се за учениците Си, Исус каза на Баща си: Те бяха Твои и Ти ги даде на Мен… Така че отново Бог е  този, който приготвя тялото на Христос, състоящо се от учениците на Христос. Исус каза, че никой не може да дойде при Него, ако Баща Му не го привлече. Бог привлича хора и ги води при Исус, и те заедно представляват тялото на Христос, като живеят живота, който Исус живееше.

Така че това, което беше Исус за Христос, сега е църквата. И главната ни цел е да просветим света с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.

В Исая 60^та глава се казва, че първото нещо, което трябва да направим, за да светим е да станем. Ставането говори за промяна на позицията ни, промяна на състоянието ни.

Важно е да схванем, че светлината излиза или изгрява от тъмнината. Не трябва да чакаме нещо да се случи с нас. Ние трябва да се раздвижим, за да изгрее светлината.

Ефесяни 5:14

„Стани, ти, който спиш,

и възкръсни от мъртвите,

и ще те освети Христос“.

Тука отново имаме този апел за ставане. Хората, към които е отправен са хора, които спят или хора, които са мъртви. И виждаме, че за да може Христос да освети някого, той първо трябва да промени положението си, да промени мисленето си, да промени живота си. И тогава идва светлината.

В Битие 1:3 виждаме, че светлината дойде чрез изговарянето на Словото.

И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.

Какво е светлината?

Йоан 1:1-4

¹В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог.

²То в начало беше у Бога.

³Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало.

⁴В Него беше животът и животът беше светлина на хората.

Виждаме, че животът е в Словото. Някои хора си мислят, че живота е в Духа. Но знаете ли, че Библията не казва това. Какво казва Библията? Нека да го прочетем.

Йоан 6:63

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва… И хората цитират този стих и казват, че Духът е живота, но този стих не казва нищо такова. Какво казва? Казва, че Духът дава живот. Не казва, че Той е живот, а че дава живот. Как го дава този живот? Следващата част на стиха казва: …думите, които съм ви говорил, са дух и живот. Така че Духът дава живот, а думите, които Той ни говори са дух и живот. От това следва, че Духът, който дава живот, дава словото или думите, които са дух и живот.

Така че живота е Словото. И се казва, че живота беше светлина на човеците. Кой е живота? Словото. Това означава, че Словото е светлина за хората. Така че, за да имаме светлината трябва да имаме Словото.

Сега, когато говорим за живота в Словото, той не се съдържа просто в Писанията. Божието намерение е Неговото Слово да бъде постоянно в нас, а не просто в Писанията. Той иска Писанията да бъдат в нас.

Йоан 5:38-40

³⁸И нямате Неговото Слово постоянно в себе си, защото не вярвате в Този, Когото Той е пратил. Какво трябва да правим, за да имаме Неговото Слово постоянно в себе си? Трябва да вярваме. Но в кого да вярваме? Казва се, че трябва да вярваме в изпратения. Понеже Библията казва, че Бог довежда Словото си до нас като го изпраща. Как го изпраща? Чрез изпратени хора. В миналото това е ставало чрез пророците, но в Евреи 1^ва глава, се казва че това време е преминало и Той вече говори чрез Сина, Когото изпрати. Така че когато някой е изпратен до нас, трябва да можем да видим Сина в него и след това трябва да вярваме на това, което ни казва.

³⁹Вие изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен,

⁴⁰и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.

Важни ли са Писанията? Много са важни. Каква е целта на Писанията? Те свидетелстват за Христос. И Той казва, че за да имаме живот трябва да отидем при Него. Видяхме, че живота е в Словото. И сега Исус казва, че за да получим този живот, който е в Словото, трябва да отидем при Него. Понеже Той е въплътеното Слово, което в началото беше с Бога и самото то е Бог.

Йоан 1:14

И Словото стана плът и живя между нас; и видяхме славата Му…

Другия аспект на Словото е, че когато стане плът има слава, която може да се види. Така че, когато Словото стане плът, то става живот, който е светлина за хората и има слава, която се вижда. И Исая казва, че това е което ще привлече народите – те ще дойдат при светлината и бляскавата зора; ще дойдат при светлината и при славата. Ще дойдат при Словото станало плът. Ще дойдат при тези, които живеят Словото. Ще дойдат при тези, които обичат; при тези, които прощават; при тези, които са състрадателни; при тези, които са милостиви. Това е, което ще привлече народите.

Това е, което ще привлече синовете и дъщерите. От една страна не трябва да правим нищо, за да ги привлечем; но от друга – Словото трябва да оживее в нас, за да бъде живот, който е светлина за хората и така те да могат да видят славата.

Йоан 1:9-12

⁹Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше на света. Христос е наречен истинската Светлина. Това означава, че не слънцето е истинската светлина, а Христос е истинската Светлина.

Исая 60:19 казва:

Слънцето няма да ти бъде вече светлина денем,

нито луната в сиянието си ще ти свети;

а Господ ще ти бъде вечна светлина

и твоят Бог – твоя слава.

Откровение 22:5

Нощ няма да има вече; и няма да има нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява.

И това е светлината, която осветява всеки човек.

¹⁰Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.

¹¹При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

¹²А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии чеда, т.е. на тези, които вярват в Неговото име;

Тука виждаме, че онези, които приеха Божията светлина в лицето на Исус Христос им е дадено правото или властта да бъдат наречени как? Християни ли? Не се казва така. Да бъдат наречени Божии деца. Божието намерение не е просто да бъдем християни, което не е лоша дума, но не отразява напълно Божията идея. Неговата идея е да бъдем Негови деца.

Защо дойде Исус на земята?

В Лука 2, родителите Му отидоха да Го представят в храма, и там имаше един човек на име Симеон, който чакаше утехата на Израел. И Святия Дух му беше открил, че няма да умре докато не види Господния Помазаник. Кой беше Той? Христос.

И когато родителите на Исус отидоха с Него в храма, той Го взе на ръцете си и благослови Бога със следните думи:

²⁹Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята

дума.

³⁰Защото очите ми видяха спасението,

³¹което си приготвил пред лицето на всички народи,

³²светлина, която да просвещава народите,

и слава на Твоя народ Израел.

Тука виждаме, че Исус идва, за да бъде светлина, която да просвещава народите, и да бъде слава на Своя народ Израел. Става въпрос за новия Израел. Понеже стария Израел Го отхвърли и Той го осъди.

Какво да направим за да бъдем на страната на светлината?

Йоан 12:46

Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

Какво трябва да правим, за да не останем в тъмнината? Трябва да вярваме в Исус.

Друго нещо, което трябва да правим, за да ходим в светлина, а не в тъмнина е описано в Йоан 8:12:

Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

Исус е светлината на света, но само този, който Го следва няма да ходи в тъмнината. Да Го следваме не означава просто както тълпите вървяха след Него. Означава да Го следваме живеейки Неговия живот. Понеже Той каза, че живота Му е светлината. Ако искаме да имаме светлината, трябва да живеем живота Му. А какъв беше Неговия живот? Той беше това, което беше писано за Него. Много пъти Той казваше, че трябва да направи определени неща, понеже така е писано. Друго важно нещо, което ръководеше живота Му беше, че Той живееше, за да изпълни волята на Баща Си. Това е, което означава да Го следваме:

1. Да живеем това, което е писано.
2. Да живеем, за да изпълним волята на Татко.

Нека да видим нещо много важно сега.

Йоан 1:6-9

⁶Яви се човек, изпратен от Бога на име Йоан.

⁷Той дойде за свидетелство, да свидетелства за

Светлината, за да повярват всички чрез него.

⁸Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за

Светлината.

Кой беше Йоан Кръстител? Казва се, че той беше човек изпратен от Бога. Защо беше изпратен? За свидетелство. Какво беше свидетелството му? Той свидетелства за светлината. Но изрично се казва, че той не беше светлината.

⁹Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идваше

на света.

Така че Йоан Кръстител не беше светлината.

В Йоан 5^та глава Исус разискваше с фарисеите за Неговите свидетелства и за делата Му. И Той казва, че не е Той, който свидетелства за Себе Си, а Бог е Този, Който свидетелства за Него.

След това в 33ст. започва да говори за един друг свидетел, понеже всяко свидетелство трябва да се потвърди от двама или трима свидетели.

³³Вие пратихте до Йоан; и той засвидетелства за истината.

³⁴Но Аз не приемам свидетелство от човек; а казвам това, за да се спасите вие.

³⁵Той беше светилникът, който гореше и светеше; и вие пожелахте да се радвате за малко време на неговата светлина.

Тука се казва, че Йоан имаше светлина. Но в Йоан 1:8 видяхме, че той не беше светлината. Кой беше тогава той? Светлина ли е или не е светлина? Той беше светилник, който беше запален и му беше дадена светлина, но той не беше светлината. Истинската светлина идваше. Йоан беше само светилник, който светеше за малко, но не и истинската светлина.

В Йоан 9:5 Исус каза: Докато съм света, Аз съм светлината на света.

Въпросът е обаче, какво става след като Той си замине?

Матей 5:14-16

¹⁴Вие сте светлината на света. Първо Исус каза: Аз съм светлината на света. След това видяхме, че за Йоан се казва, че той не беше светлината. А сега Исус казва, че ние сме светлината на света. Или с други думи, това е, което се казва в 1 Йоан 1:4, че както е Той така сме и ние в този свят. Исус е светлината на света и ние сме светлината на света. Йоан дойде да свидетелства, но в Деяния 1:8, Исус каза, че когато дойде Святия Дух, Той ще ни направи свидетели. Не просто да свидетелстваме, а да бъдем свидетели. Не просто да говорим за светлината, а да бъдем светлината.

Какво се предполага от нас да правим като светлината на света?

¹⁴Вие сте светлината на света. Град, поставен на хълм, не може да  се укрие. След малко ще ви дам стиха за това, че Божият град е светлината за народите.

¹⁵И когато запалят светило, не го слагат под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи.

¹⁶Също така нека свети вашата светлина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Баща, Който е на небесата.

Виждаме, че нашата светлина свети пред хората чрез добрите ни дела, а не чрез добрите ни намерения. Хората няма как да видят светлината ни без добрите ни дела. От тук следва, че светлината, която става в нас тъмнина се изразява чрез не толкова добри дела, или направо казано – чрез зли дела. Делата са тези, които изявяват и светлината и тъмнината.

Целта на нашите добри дела, или на това да бъдем светлината, е да могат хората да ги видят и да прославят нашия небесен Баща. Или светлината е свързана с това да разкрием какъв е нашия Баща. Хората си мислят, че Той не е добър, но ние трябва да покажем истинския Му образ.

1 Петрово 2:9

Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина.

Призовани сме от тъмнината в чудесната светлина на Бог, и целта е да изявяваме Неговите превъзходства.

В Откровение 21^ва глава се говори за Божия град, за Новия Ерусалим, а това сме ние. Божия град не е географско място, то е измерение, в което са Неговите хора. И 24ст. се казва, че народите ще ходят в неговата [на града] светлина и земните царе ще принасят в него своята слава. Това е града, който е поставен на хълм и не може да се укрие. Това е, за което говори Исая 60, че народите ще дойдат при светлината и ще донесат богатствата си. Между другото в Исая 60^та глава се говори точно за Божия град.

Казахме, че единият начин хората да видят светлината е чрез добрите ни дела. Но има още един начин.

2 Коринтяни 4:4

за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

Благовестието на Христос носи светлина, която озарява ума на невярващите хора. И тука виждаме и кой е Христос. Казва се, че Той е образа на Бога. Така че Той осветява невярващите като им представя правилния образ на Бога.

Носим светлина чрез благовестието за това кой е Бог.

Христос е първият, Който направи това.

Деяния 26:23

а именно, че Христос трябваше да пострада и че Той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ, и на езичниците.

Той проповядва тази светлина чрез тялото на Христос, което е църквата.

В Деяния 13^та глава е описана проповедта на апостол Павел в една събота в синагогата на Антиохия Писидийска. На излизане от синагогата, езичниците ги молеха да проповядват това и следващата събота. И на следващата събота се казва, че се е събрал почти целият град да чуе Божието слово. Това е съживление. Обаче, юдеите не се радват на това съживление, ами напротив, те са изпълнени със завист и започват да опровергават това, което говори Павел, и да хулят. Тогава Павел и Варнава им казват, че е трябвало първо на тях да проповядват Божието слово, но понеже те отхвърлят и сами се считат за недостойни за вечния живот, заради това те се обръщат към езичниците.

И в 23ст., цитирайки Исая 49:6, те казват:

Защото така ни заповяда Господ, като каза:

„Поставих те за светлина на народите,

за да бъдеш за спасение до края на земята“.

Тука виждаме, че заповедта на Господа е, че Той ни е поставил за светлина на народите. С други думи, това не е въпрос на искам или не искам. Това е заповед, ние сме поставени за светлина. Ако ще бъдем Божии синове, трябва да бъдем светлина на народите. Но не само това – трябва да бъдем тяхното спасение, чак до края на земята. Не става въпрос дали ни се иска или не – ние сме поставени за светлина и за спасение.

Колосяни 1:12-13

¹²като благодарите на Татко, Който ни удостои да участваме в наследството на светиите в светлината;

¹³Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюбен Син.

Наследството на светиите е в светлината. И всеки, който участва в него е удостоен с тази най-велика чест. Не трябва да гледаме на това като на нещо просто. Бог ни е счел за достойни да ни пресели от тъмнината в царството на Своя възлюбен Син, което е царството на светлината.

Но забележете, че се казва, че ние участване в светлината. Не се казва, че стоим бездейни. Когато сме светлината трябва да правим някои неща.

1. Да ходим в светлината

1 Йоан 1:5-7

⁵И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Какво е Бог? Светлина. Има ли тъмнина в Него? Няма.

⁶Ако кажем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действаме според истината.

⁷Но ако ходим в светлината, както е Той в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях.

Не можем да казване, че имаме общение с Него и в същото време да ходим с тъмнината. Но ако ходим в светлината… Как да ходим в светлината? Както Той е светлината. Той каза, че Той е светлината. Но каза, че и ние сме светлината. Той е светлината и в Него няма никаква тъмнина. За да ходим в светлината както Той е в светлината, и в нас не трябва да има никаква тъмнина. В противен случай не ходим в светлината както Той е в светлината, а светлината в нас е станала тъмнина. Видяхме по-рано, че и светлината и тъмнината се изявяват чрез делата ни. Вършейки добри дела ние сме светлината. В Ефесяни се казва, че Бог ни е призовал за добри дела, които е определил за нас още преди създаването на света. Това е светлината – да вършим добри дела. Тъмнината е да вършим зли дела.

И вижте, само когато ходим в светлината, само когато вършим добри дела, само тогава имаме общение един с друг. Не е когато си чешем езиците, а когато ходим в светлината, което се изразява чрез добри дела. И само тогава кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях. Не става когато правим тези суеверни практики на изповядване на кръвта. Нали ги знаете: „Кръвта чисти, прости, кръсти“. Не става когато прилагаме кръвта или когато я поставяме върху себе си или върху колите ни, или върху домовете ни. Съжалявам, но това не е новозаветно. Ако ходим в светлината, тогава имаме общение, и тогава кръвта ни очиства.

Ходенето в светлината е свързано с нашето поведение. Както се казва в Колосяни, свързано е с нашето участие в светлината, а не с папагалското ни повтаряне на неща, които нито ги вярваме, нито пък ги разбираме.

2. Да отхвърлим делата на тъмнината

Римляни 13:12-14

¹²Нощта премина, а денят наближи: и така, нека отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжието на светлината.

¹³Както в бял ден, нека ходим благопристойно, не в пирувания и пиянства, не в блудство и разпътство, не в свади и зависти.

¹⁴Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.

В Битие 1:5 Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И тука се казва, че нощта премина, или тъмнината премина; а денят или светлината наближи. И след това се казва, че поради тази причина трябва да отхвърлим делата на тъмнината и да вземем оръжията на правдата.

После апостола ни казва, че трябва да ходим благопристойно като в бял ден. Или по друг начин казано, трябва да  се държим така, че да не се излагаме, понеже е светлина, бял ден е и всички ще ни видят.

За да ходим благопристойно, той ни казва, че трябва да отхвърлим делата на тъмнината. И изброява някои от тях:

• Пирувания
• Пиянства
• Блудство
• Разпътство
• Свади
• Зависти

Всичко това са дела на тъмнината.

И след това казва, че трябва да се облечем с Господ Исус Христос, което ще рече да живеем Неговия живот, да имаме Неговото поведение, да имаме Неговото мислене.

И след това казва да не се грижим за плътта, за да угаждаме на нейните страсти. Той свързва страстите на плътта с делата на тъмнината. Това не означава да не се грижим за физиологичните нужди на тялото си. Физиологичните нужди на тялото ни не са страстите на плътта. Да отхвърлим делата на тъмнината или страстите на плътта не означава да не си мием зъбите, да не се къпем, да не си перем дрехите и т.н. Означава да живеем като Исус.

3. Да живеем като деца на светлината

Ефесяни 5:1-9

¹И така бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца

²и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

³А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие даже да не се споменават между вас, както прилича на светии;

⁴нито срамни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение.

⁵Защото добре знаете това, че нито един блудник или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в царството на Христос и на Бога.

⁶Никой да не ви мами с празни думи; понеже поради тези неща идва Божият гняв върху синовете на непокорството.

⁷И така, не бъдете техни съучастници.

⁸Тъй като някога бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, живейте като чеда на светлината

⁹(защото плодът на светлината се състои във всичко, което е добро, право и истинно).

Бог очаква от нас като Негови деца да бъдем Негови подражатели. Най-главното нещо, в което трябва да Му подражаваме е да ходим в любов. Правейки това ние ще дадем живота си за другите и това са жертвата и приноса, които са като благоуханна миризма за Господа.

След  това са изброени определени дела:

• Блудство
• Всякаква нечистота
• Сребролюбие
• Срамни приказки
• Празни приказки
• Подигравки

И апостола казва, че тези неща са неприлични неща. И казва, че те не трябва дори да се споменават между нас, още по-малко да ги вършим. Понеже той казва, че това не е прилично за светиите. И казва, че хората, които вършат тези неща нямат наследство в царството на Христос и на Бога. Помните ли, че ние имаме наследство в царството на светлината. И не само това но сме и участници в това наследство. Но тука се казва, че ако вършим тези неща ставаме съучастници на тези, които няма да наследят царството на светлината.

И той казва, че понеже сега сме светлина, трябва да живеем като деца на светлината. И казва, че светлината има плод. И този плод се състои във всичко, което е добро, право и истинно.

Плода на светлината е:

• Да правим добро
• Да живеем правено или да живеем в правдата
• Да живеем в истината.

Йоан 3:19-21

¹⁹И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли. Защо хората обичат тъмнината? Защото делата им са зли

²⁰Понеже всеки, който върши зло, мрази Светлината и не отива към Светлината, да не би да се открият делата му; Кой мрази светлината? Всеки, който върши зло. А защо я мрази? Защото тя открива делата му. И заради това той не отива към нея. За да отидем към светлината трябва да променим делата си.

²¹но който постъпва според истината, отива към Светлината, за да станат явни делата му, понеже са извършени по Бога. Действието според истината ще ни води към Светлината.

1 Йоан 2:7-11

⁷Възлюбени, не е нова заповедта, която ви пиша, а стара заповед, която сте имали отначало; старата заповед е словото, което сте чули.

⁸Но все пак е нова заповедта, която ви пиша, което нещо е истинско и в Него, и във вас; защото тъмнината преминава и истинската светлина вече свети.

⁹Който казва, че е в светлината, а мрази брат си, той и досега е в тъмнината.

¹⁰Който обича брат си, той пребъдва в светлината; и в него няма повод за съблазън.

¹¹А който мрази брат си, той е в тъмнината и в тъмнината ходи, и не знае къде отива, защото тъмнината е заслепила очите му.

Тука отново се казва, че тъмнината преминава и истинската светлина вече свети.

Какво е човек да е в светлината? Да обича брат си, да живее за другите. Обратното на това е егоистичен живот и според Библията такъв човек е в тъмнината. И не само, че е в тъмнината, но и в него има повод за съблазън. Когато хората го виждат те се съблазняват в това, че живее егоистичен живот а в същото време твърди, че е в светлината.

И така, моята молба към всички е така да живеем живота си, че хората да виждат светлината чрез добрите ни дела, чрез любовта ни, чрез състраданието ни, чрез милостта ни и да прославят нашия Баща.

Само тогава:

³Народите ще дойдат при светлината ни

и царете – при бляскавата ни зора.

Само тогава ще

⁴Вдигнем наоколо очите си и ще видим:

те всички се събират, идват при нас;

синовете ни ще дойдат от далеч

и дъщерите ни ще бъдат носени на ръце.

⁵Тогава ще видим и ще се зарадваме,

и сърцето ни ще затрепти и ще се разшири;

защото изобилието на морето ще се обърне към нас,

имотът на народите ще дойде при нас.

⁶Множества камили ще ни покрият –

мадиамските и гефаските камилчета;

те всички ще дойдат от Сава;

злато и тамян ще донесат

и ще прогласят хваленията Господни.

⁷Всичките кидарски стада ще се съберат при нас;

навайотските овни ще служат за нас;

ще се принасят на жертвеника на Господа за благоуханна жертва;

и Господ ще прослави славния Си дом.

⁸Кои са тези, които летят като облаци

и като гълъби към прозорците си?

⁹Ето, островите ще чакат Господа,

с тарсийските кораби начело,

за да доведат от далеч синовете ни

заедно със среброто им и златото им,

заради името на Господа, нашия Бог,

и за Святия Израилев, защото ни прослави.

¹⁰Чужденците ще съградят стените ни

и царете им ще ни служат;

защото в гнева Си Той ни порази,

но в благоволението Си ни показа милост.

¹¹Портите ни ще бъдат винаги отворени,

няма да се затворят нито денем, нито нощем,

за да се внася при нас имотът на народите

и да се довеждат царете им.

¹²Защото онзи народ и царство,

които не биха ни служили, ще загинат;

онези народи дори съвсем ще бъдат съсипани.

¹³Славата на Ливан ще дойде при нас,

елха, явор и кипарис заедно,

за да украсят мястото на светилището на Господа

и за да прославят мястото на нозете Му.

¹⁴Онези, които са ни угнетявали, ще дойдат наведени пред

нас.

И всички, които са ни презирали,

ще се поклонят до стъпалата на краката ни

и ще ни нарекат град Господен,

Сион на Святия Израилев.

¹⁵Вместо това, където бяхме оставени и намразени,

така че никой не минаваше през нас,

Той ще ни направи вечно величие,

радост за много поколения.

¹⁶Ще сучем млякото на народите.

Да! Ще се храним от гърдите на царете;

и ще познаем, че Той, Йехова, е нашият Спасител

и нашият Изкупител, Мощният Яковов.

¹⁷Вместо мед ще донесе злато

и вместо желязо ще донесе сребро,

вместо дърво – мед,

и вместо камъни – желязо;

също ще направи мирът да бъде наш надзирател

и правдата – наше началство.

¹⁸Няма вече да се чува насилие в земята ни,

опустошение и разорение – в пределите ни;

а ще наречем стените си Спасение

и портите Си – Хвала.

¹⁹Слънцето няма да ни бъде вече светлина денем,

нито луната в сиянието си ще ни свети;

а Господ ще ни бъде вечна светлина

и нашия Бог – наша слава.

²⁰Слънцето ни няма вече да залезе,

нито луната ни ще се скрие;

защото Господ ще ни бъде вечна светлина

и дните на жалеенето ни ще свършат.

²¹Нашият народ – всички ще бъдат праведни;

земята ще ни бъде вечно наследство;

ние сме клонче, което Господ е посадил,

дело на Неговите ръце, за да се прославя.

²²Най-малобройният ще стане хиляда

и най-малкият – силен народ;

Сам Господ ще ускори това на времето му.

 

 

10.11.2016, гр. Русе

Емил Енчев