Доктрината за осиновяването - Екипиране на светиите

Доктрината за осиновяването е една от най-пренебрегваните. Една от главните причини за това е, че повечето хора мислят за нея като част от оправданието. Но те трябва да се разглеждат отделно.

Джон Пакър е казал, че: „Осиновяването е най-голямата привилегия, която евангелието предлага, по-голяма дори от оправданието“.

А Томас Уотсън казва: „Осиновяването е по-голяма милост от тази, която Адам имаше в рая“.

Уестминстърският кратък катехизис заявява, че осиновяването е действие на Божията щедра благодат, чрез която сме приети в числото на Божиите синове и имаме правото на всички привилегии на Божиите деца. Чрез осиновяването ние сме доведени в семейството на нашия небесен Баща и общуваме с Него като скъпите Му деца. Но какво е включено в това да бъдем Божии синове?

За да разберем това ще започнем с началото. Ще разгледаме накратко първоначалното синовство.

Битие 1:26

Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие! И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.

Истината е, че Бог не създаде просто човек. В Лука 3:38 се казва, че Адам беше син на Бога. Така че, Бог не създаде просто човек, Той създаде Свой син. И се казва, че този Негов син беше по Неговия образ и по Неговото подобие. Думата образ е свързана с външния изглед. Но Новия завет ни дава една по-голяма светлина за значението й.

Колосяни 3:10

…и сте си сложили новата същност, която непрекъснато се обновява по образа на своя Създател до пълно познаване на Бога…

Ефесяни 4:24

…и да си сложите новата същност, създадена по Божие подобие, истински праведна и свята.

Така че, от тези стихове виждаме, че Божия образ е свързан с Неговата правда и святост. А, за да ходим в тези неща трябва да Го познаваме повече и повече. Колкото повече Го познаваме, толкова повече ще бъдем в Неговия образ. Да приличаме на Него или да бъдем в Неговия образ е свързано с това да Го познаваме. А когато Го познаваме ние ще ходим в правда и святост.

Във 2 Коринтяни 4:4, Новия завет казва, че Христос е образа на Бога.

Адам е началото на първото творение, а Христос началото на второто, единият е наречен първият Адам, а другият последният Адам. Това, което е важно да отбележим е, че и двамата бяха образа на Бога. Другото, което е важно да отбележим е, че и двамата са наречени Божия Син.

Бог чрез Сина създаде Адам от пръстта. Той си беше една купчина пръст, на която Бог даде красива форма. Но това, че беше направен от Бог не го направи син. Той стана такъв едва когато Бог вдъхна в Него Духът Си, или Той Му даде част от Себе Си. Той искаше да благослови творението със Себе Си, но то не можеше да влезе в контакт с Него, който е Дух, а творението е материално. Затова Той реши да направи едно същество, което да може да свързва двете измерения, на материята и духа, и по този начин да представя измерението на духа на измерението на материята. Бог искаше да създаде нещо, където да постави Духа Си, за да може да благослови творението. Бог създаде синове, не за да има семейство, а понеже Той е истинското Семейство – Бащата и Сина в Духа – и по този начин Неговия заветен живот да може да бъде изявен в Неговите хора за славата на Неговото свято име.

Адам беше син на Бог. Обаче, чрез непокорството си Адам отпадна от Божията слава, което означава, че загуби образа на Бог. Помните ли че Адам беше облечен с Божията слава? А знаете ли какво е това? Божия образ. Адам загуби образа на Бог и повече не беше Божий син. Той започна да носи образа на дявола. Стана дете на плътта, дете на тъмнината, дете на непокорството, дете на гнева, дете на дявола и дете на ада.

Когато Адам падна, понеже беше поставен за глава на цялото човечество, цялата човешка раса падна в него (Римляни 5:12-21).

След като Адам падна, той имаше син от жена си и вижте какво се казва за него.

Битие 5:1-3

¹Това е книгата на родословието на Адам. В деня, когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие;

²създаде ги мъжки и женски пол, благослови ги и ги нарече човек в деня, когато бяха създадени.

³Адам живя сто и тридесет години и роди син по свое подобие, по своя образ, и го нарече Сит.

Бог създаде Адам по своя образ, но когато съгреши той загуби образа на Бога. И синът, който му се роди след това вече не беше по Божия образ, а по неговия паднал и покварен образ. Адам роди син по своя образ. По този начин човечеството се потопи в грях и нищета.

Сега, има хора, които твърдят, че всички са Божии синове, понеже са създадени от Бог. И те цитират някои стихове, за да потвърдят твърдението си. Само че, тези стихове трябва да се разгледат в контекста си.

Един от тях се намира в Деяния 17:28, апостол Павел говорейки на атиняните на ареопага казва:

…защото в Него живеем, движим се и съществуваме; както са казали и някои от вашите поети: „Защото дори Негов род сме.“

Това, което Павел твърди тука е, че всички хора са Божие потомство, а не синове. И това със сигурност е истина, понеже произхода на всички хора в крайна сметка е от Бога. Бог беше Този, Който създаде Адам като син, но само защото Адам преди падението беше Божий син, не означава, че децата му след падението са Божии синове. Адам падна като корена на цялото човечество и произведе деца по своя образ.

Падналия човек, разбира се, все още е човек, морално и разумно същество, създадено и поддържано от всемогъщия, превъзходен, суверенен Бог. Като зависимо морално същество, човека трябва да се покланя на нещо, но ставайки грешен, той порочно изврати своето познаване на Бог и като Го замести с фалшиви богове, се опита да зарови всички спомени за Него. В Деяния 17:29 Павел протестира срещу тази поквара и глупост, и казва: И така, тъй като сме Божи род, не бива да мислим, че Божеството е подобно на злато или на сребро, или на камък – на нещо, изработено с изкуство и човешка измислица.

Друг стих, който хората цитират в подкрепа на това, че всички хора са Божии синове е Евреи 12:9

Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и ние сме ги почитали; не трябва ли много повече да се покоряваме на Бащата на духовете и да живеем?

Контекста прави ясно, че това не означава, че Бог е Бащата на всички човешки духове. Евреи 12:5-11 говори за Божията бащинска природа справяща се с Неговите синове. Плътските ни бащи са ни коригирали и ние сме се покорявали, казва апостола, и така трябва да се отнасяме спрямо дисциплинирането на Бащата на духовете ни. Толкова е ясно, че Бог не е Бащата на всички хора, че онези, които не са дисциплинирани от Бог в ст.8 са описани като „незаконородени, а не синове“.

И така, Адам беше създаден не просто като човек, а като Божий син. След като съгреши, той загуби образа на своя Баща и по този начин загуби и позицията си на син. От този момент нататък всички хора, които се раждаха от Адам се раждаха не в Божия образ, а в образа на баща си Адам. И тук стигаме до мястото на осиновяване.

Осиновяване на гръцки е хуйотесиа. Тази дума се състои от две гръцки думи, хуйос = син, и титеми = място. Хуйотесиа буквално означава „да поставиш някого като син“. Тази дума говори за поставянето в позиция на син, който сега притежава същите права както законните деца на бащата. Това означава тържествено и законно да се обяви, че някой, който не е дете на някого отсега нататък ще бъде третиран като негов син, което включва пълни права и наследство.

Тази дума, хуйотесиа, се среща 5 пъти в Новия завет, само в посланията на Павел – Римляни 8:15, 23; Римляни 9:4; Галатяни 4:5; Ефесяни 1:5.

В единия от случаите Павел я свързва със Старозаветната идея на специалната позиция на Израел като Божиите деца. Той казва, че осиновяването принадлежи на тях (Римляни 9:4). Останалите четири споменавания на думата описват как Новозаветните вярващи стават деца на Бог чрез Неговия благосклонен избор. Пълния обсег на Божието дело на спасение – което е минало, настоящо и бъдещо, се вижда в осиновяването.

В Ефесяни 1:5 се казва, че осиновяването на вярващия като дете на Бог е решено от Бог от вечността: Бог „ни предопредели да бъдем Негови деца чрез Исус Христос, защото такава бе целта и желанието Му“. Това осиновяване не е резултат от някаква заслуга от страна на вярващия, но единствено от извършеното от Божията любов и благодат.

Осиновяването било позната законна процедура в елинистичния свят, най известният пример е този, при който Юлий Цезар осиновява своя племенник Октавиан, който по-късно го наследява като Цезар Август. Често някой богат, бездетен човек осиновявал някой млад роб, като разменял робството му за синовство, с всичките съпътстващи привилегии. Това осиновяване означавало поне три неща, всички от които имат духовни паралели за вярващите, които сега са синове и дъщери на Бог.

(1) Това носело пълно скъсване със старото семейство и започвала нова семейна връзка с всичките й права, привилегии и отговорности. Осиновения човек губел всичките си права в старото си семейство, и получавал всичките права на напълно законен син в новото си семейство. В най-буквалния смисъл, и по най-обвързващият законен начин, той получавал нов баща!

(2) Осиновеният син ставал наследник на имуществото на новият си баща. Няма значение колко други синове имало по това време или колко били раждани след това, той бил сънаследник с тях. Това не подлежало на промяна.

(3) Старият живот на осиновения бил напълно заличен. Всички дългове и задължения били законно заличени. Осиновеният син бил считан от закона за нова личност.

По подобен начин, вярващите, когато са осиновени, са преместени от под властта на предишният им баща, сатана (Йоан 8:44) и им е даден нов Баща. Те имат гарантирано наследство с всички Божии деца, и както Павел обяснява в Ефесяни 1:14, Святия Дух е залога и гаранцията за тяхното изкупление. Духа също така е свидетелството, че осиновяването се е случило (Римляни 8:14-15). Накрая, осиновените синове са нови хора, в това, че всичките им грехове са простени, и те имат чисто досие пред Бог.

Римляните са имали един обичай, чрез който в определено от бащата или закона време мъжкото дете в семейството трябвало да бъде формално и законно осиновено. Т.е. трябвало е да бъде поставено в позицията на законен син и да му се дадат привилегиите на син. Законната церемония на осиновяването всъщност не го довежда до семейството, тя само поставя едно дете на семейството в позицията на признат, зрял син в очите на римския закон. Това е било даване на нечие собствено по рождение дете, което вече е станало зрял син, възможност да носи семейното име. Този формален акт, потвърден със свидетели, е актът, чрез който на сина се дава позицията, привилегиите и задълженията на зрял син.

Това илюстрира какво направи Бог в Христос за Своите синове. Духовното осиновяване надхвърля природния обичай. В природния обичай „осиновеният син“ не може да стане като родителите, които го осиновяват, т.е. дете и наследник. При Бог е обратното. Бог ни прави Свои синове чрез новорождение и така ние ставаме част от естеството на Татко Бог. Бог ни е приел като Свои синове и, независимо, че не сме снове чрез естествено раждане, ни дава семейното име, семейните права и привилегиите на синовността. Когато покаялият се се роди отново от Святия Дух, Бог изпраща при него Духа на Сина Си, който води вярващия към зрялост, към пълна синовност (Галатяни 4:6). При новорождението и кръщението със Святия Дух, вярващият получава първите плодове, залог и печат на Духа. Това е доказателство за пълното унаследяване на синовност при Татко. Святият Дух, като Духът на Сина, е свидетелство за тази синовност.

Истината е, че Бог винаги е искал да има син, който да Го представя на земята.

Той избра Авраам, за да произведе от него една нация, която Бог нарече Своя първороден син на земята (Изход 4:22-23). Само че те не преживяха това осиновление. Истината е, че в Стария завет хората не познаваха Бог като свой Баща. Евреите наричаха Бог с много имена, но никой не Го наричаше Татко. Исус беше първият, който го направи. Реакцията на юдеите беше, че те искаха да Го убият. Защото това твърдение за тях означаваше, че Той казва, че е равен с Бога.

Истината е, че не можем да говорим за християнство без познаването на Бог като Баща. Както казва Джон Пакър: „Християнското име на Бог е Татко“.

Апостол Йоан обяснява какво става с човека решил да приеме Христос. Той обяснява, че да приеме означава да вярва в Неговото име. Но да вярва не означава просто да вярва, че Той съществува, а да Му се покорява, да Му се доверява и да Му се подчинява.

Йоан 1:11-13

¹¹При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

Това беше народа, който Бог взе за Себе Си измежду всички останали народи и ги нарече Своя първороден син. Той дойде при тях, но те не Го приеха.

¹²А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;

¹³които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.

След това Йоан обяснява, че все пак имаше и такива, които Го приеха. И той казва, че с тях се случи нещо. И той нарича това нещо раждане от Бога.

Когато Адам реши да не се подчини на своя Баща, той умря духовно и започна да живее управляван от душата си, което Библията нарича плътски начин на живот, или земен живот.

Сега Бог изпраща Своя Единороден Син, за да може да върне човечеството обратно в положението на синове. Но за да се случи това, за да започнем да живеем този друг живот ние трябва да се родим отново. Не просто да се родим, а да се родим отново.

В Йоан 3:3 Исус каза на Никодим: Истина, истина ти казвам: ако не се роди някой отново {или: отгоре}, не може да види Божието царство. Това не означава, че един ден като умрем ще видим Божието царство. Исус казваше, че царството е тук, но само този, който се роди отгоре, може да го види. И първата стъпка към това раждане е осъзнаването на нашето изгубено състояние, което трябва да бъде последвано от покаяние.

При новорождението, което се случва когато човек приеме Христос, или започне да вярва в Неговото име, той получава нова природа, и става Божие дете.

Осиновяването не е начина, по който влизаме в Божието семейство. Това е начина, по който идваме до това напълно да се наслаждаваме на Божието семейство.

Спърджън е казал: „Осиновяването ни дава правата на деца. Новорождението ни дава природата на деца: ние сме участници и в двете тези неща, понеже сме синове“.

С други думи, ние влизаме в Божието семейство чрез новорождението, когато сме „родени от Духа“ (Йоан 3:7-9), защото „на онези, които Го приеха даде правото да станат деца на Бог (буквално „родени), т.е. на тези, които вярват в Неговото име“. (Йоан 1:12).

При новорождението Духа ни прави деца на Бог, докато при осиновяването Той ни дава позицията, привилегията и отговорностите на „Божиите синове“.

При новорождението, вярващият е роден отново, роден като дете в Божието семейство, в семейството на вярата. Това е свързано по-скоро с родство, отколкото с позиция. Това е даване на нова позиция и се „създава син“. При осиновяването новороденият вярващ в зряла възраст е поставен като син. Това има връзка повече с позиции и привилегии, отколкото с родство. Това е поставяне на син (Галатяни 4:1-2). При новорождението човек получава нов живот, при оправданието получава нова позиция. Осиновяването има връзка със законния статус на син, който получава пълни права върху наследството.

Когато Адам изгуби Божия образ, той стана сирак. И след това всички хора станаха сираци.

В Йоан 14:18, малко преди да си замине от учениците Си, Исус им каза: „Няма да ви оставя сираци…“ Те бяха такива. Но Той им каза, че няма да ги остави такива. И какво щеше да промени тяхното състояние? Той продължи: „…ще дойда при вас“. И хората наричащи себе си християни все още Го чакат да дойде. И дори се молим да дойде, да ни изпълни с присъствието Си, и т.н. Но как идва Той при нас? Ако прочетем предните стихове на Йона 14, те ни дават светлина за това.

Йоан 14:16-18

¹⁶И Аз ще помоля Татко и Той ще ви даде друг Застъпник, който ще бъде с вас до века –

¹⁷Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото нито Го вижда, нито Го познава; но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас.

¹⁸Няма да ви оставя сираци, ще дойда при вас.

Така че, Той идва при нас чрез Духът на истината. И истината, за която Той свидетелства е кои сме ние по отношение на Бог и кой е Бог по отношение на нас.

В Римляни 8:15 апостол Павел нарича Святия Дух, Духа на осиновлението. С други думи, без Святия Дух няма осиновление, и ние не можем да бъдем Божии синове без Святия Дух.

¹⁵Вие приехте не дух, който ви прави роби и отново ви кара да се страхувате, а Духа, Който ви прави Божии деца. Чрез Него викаме: ‘Авва, Татко!’

¹⁶и същият Този Дух заедно с нашия дух свидетелства, че сме Божии деца.

Така че как ставаме Божии деца? Казва се, че Духът, Който сме приели ни прави Божии деца. Без Святия Дух не можем да бъдем Негови деца, оставаме си сираци. Главният белег, че Святия Дух е в живота ни не е това, че говорим на езици, а този вик, който се надига в нас. Когато този вик е в нас, Святия Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии синове.

Галатяни 3:23-29

²³А преди да дойде тази вяра, бяхме държани от закона като затворници, докато идващата вяра не се откри.

²⁴Законът беше нашият настойник, който трябваше да ни отведе при Христос, за да станем праведни чрез вярата.

²⁵Но сега, когато тази вяра е дошла, законът вече не ни е настойник.

²⁶Чрез вярата всички сте Божии деца в Христос Исус,

²⁷защото всички вие, които се кръстихте в Христос, с Христос се облякохте.

²⁸Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Христос Исус.

²⁹А щом принадлежите на Христос, вие сте потомци на Авраам и наследници според обещанието, което Бог му даде.

Тука апостол Павел говори за това, че всички са Божии синове чрез вяра в Христос Исус. Вяра означава не просто да вярваме в съществуването на Исус Христос, а да Му се покоряваме, да Му се доверяваме, да Го следваме. Това е, което ни прави синове. Има различни гръцки думи за синове, които ще разгледаме в следващата сесия.

Тука се казва, че всички сте Божии синове. Но тези всички са само тези, които са приели Исус Христос. Понеже Исус е модела за синовство.

Когато Петър, Яков и Йоан бяха на планината на преображението с Исус, и Мойсей и Илия се явиха, и говориха с Исус за страданието Му и за възкресението Му, Петър беше толкова впечатлен от преживяването си, че искаше да направи три шатри там, за да не си отиват никога. Както днес хората, когато имат някакво преживяване, искат да пишат книги за това, понеже са впечатлени и развълнувани. Но много е интересен Божия отклик на ситуацията. Когато те бяха там, Библията казва, че изведнъж ги засени облак и от облака се чу глас, който казваше: „Този е Моят Син! Него слушайте!“

Там беше Мойсей, там беше Илия. И двамата велики Божии мъже. Но Бог каза, че Исус е Сина Му, и иска всички да Го слушат. Понеже, който слуша Сина има живот, а който не Го слуша няма живот.

В Ефесяни 1:4-5 се казва:

Във Христос още преди сътворението на света Бог ни избра да бъдем святи и неопетнени пред Него. И заради любовта си към нас Той ни предопредели да бъдем Негови деца (или да бъдем осиновени) чрез Исус Христос… Как става осиновяването? Чрез Исус Христос. Не можем да бъдем осиновени по друг начин

Галатяни 3:28-29

²⁸Няма разлика между юдеин и езичник, роб и свободен, мъж и жена, защото всички сте едно в Христос Исус.

Повече нищо в плътта не може да ни препоръча пред Бог. Апостол Павел казва, че вече няма разлика между юдеин и езичник. Всички хора са в едно и също състояние. Какво е то? Без Христос всички сме сираци. Затова всички се нуждаем от вяра, за да приемем духа на осиновлението.

Когато в Деяния 2:38 Петър каза на хората, които вследствие на проповедта му им бяха жегнати сърцата и питаха: „Какво да направим, братя?“ Петър им каза: „Покайте се! Всеки един от вас трябва да се кръсти в името на Исус Христос, за да му се простят греховете, и ще получите дара на Святия Дух“. Кой е дара на Святия Дух? Езиците ли? Не. Става въпрос за Самия Свят Дух, Той е дара, Той е Духа на осиновлението. Осиновлението е дар и то стана възможно само чрез Исус, Който се принесе в жертва за греховете на хората и извърши изкупление за тях. След като възкръсна Той се възнесе при Своя Баща, Който Библията казва, че изпрати Духа на Сина Си.

Той изпраща Духа на Сина Си само в онези, които са приели Сина Му.

1 Йоан 4:15 казва: Ако някой признае, че Исус е Синът на Бога, Бог живее в него и той живее в Бога.

Как живее Бог в него? В Йоан 14 глава Исус обясни, че ако някой Го обича ще постъпва според учението Му. И вследствие на това Неговият Баща ще го обикне и те ще дойдат при него и ще живеят с него. И след това обяснява, че всъщност Святият Дух е Този, който Татко ще изпрати да живее в нас. Така че, Бащата и Синът живеят в нас чрез Духът.

Духът идва в нас не за да говорим на езици, а понеже сме синове Той изпраща Духа на Сина Си. Той не е дошъл само за да ни помага да се молим. Той е дошъл, заради осиновяването.

Галатяни 4:1-7

¹Искам да кажа, че докато наследникът е още дете, той по нищо не се отличава от един роб, макар и да е господар на всичко.

²Той е подвластен на настойници и попечители, докато не дойде времето, определено от неговия баща.

³Така и ние, когато бяхме „деца“, робувахме на елементите на този свят.

⁴Но щом дойде времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена и живя според закона,

⁵за да освободи всички, които се намираха под властта на закона, и за да бъдем осиновени като Божии деца.

⁶Тъй като сте Негови деца, Бог изпрати Духа на Сина Си в сърцата ви и Той вика: „Авва, Татко!“

⁷Така ти вече не си роб, а Божие дете. И понеже си Негово дете, Бог те е направил и Свой наследник.

В Римляни 8:15 апостол Павел казва, че сме приели Дух на осиновление, чрез Който и викаме: „Авва, Татко“. А тука казва, че понеже сме синове Бог е изпратил в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: „Авва, Татко“. Единия път казва, че ние викаме чрез Духа, а сега казва, че Сам Духът вика. Главната цел на Святия Дух е да може да ни свържи с Бог като Баща и Син. Който няма този вик не е Негов, понеже Библията казва, че който няма Духа на Христос не е Негов.

Тука са използвани различни думи за деца. Но тях ще ги разгледаме в следващата сесия.

Кога става осиновяването?

Малкото стихове в Новия завет, които се отнасят за осиновяването, показват, че времето за осиновяване трябва да се разглежда в троен аспект.

Минало време

Вярващият е бил осиновен назад във вечността. Според предварителното знание на Бог, вярващият е бил предопределен за осиновяване (Ефесяни 1:5).

Настоящо време

Моментът, в който един човек се новороди от Духа на Бога, той получава Святия Дух като Дух на Сина. Като едно родено дете на Бог, вярващият трябва да расте до пълна синовност. Духът на Сина вика: „Авва, Татко“ (Галатяни 3:26; 4:1-5; Йоан 1:11-12; Матей 6:5-10; Римляни 8:15-19).

Бъдеще време

Пълното проявление на синовността на вярващия ще настъпи при идването на Христос. Цялото творение очаква проявлението и разбулването на синовете на Бога. Това осиновяване включва изкуплението на тялото и възкресението (Римляни 8:23; Ефесяни 1:14; 4:30; Филипяни 3:20-21; Откровение 21:7).

Резултати от осиновяването

От човешка страна

Като синове ние имаме семейното име (Ефесяни 3:14-15; 1 Йоан 3:1; Откровение 2:17; 3:12).
Като синове ние имаме семейна прилика (Колосяни 3:10; Римляни 8:29; 2 Коринтяни 3:18).
Като синове ние сме участници в божественото естество (2 Петрово 1:4; Йоан 1:12-13; 3:6).
Като синове ние имаме семейна обича (1 Йоан 2:9-11; 3:14-18; 4:7-8; 5:1).

От Божествена страна

Като Негови деца ние сме обект на Неговата любов (Йоан 17:22-23; 16:27).
Като Негови деца ние сме обектът на Неговата бащинска грижа (Матей 6:32).
Като Негови деца ние сме обектите на Неговото бащинско възпитание (Евреи 12:6-11).
Като Негови деца ние сме обектът на Неговата бащинска утеха (2 Коринтяни 1:4).
Като Негови деца ние сме участници в наследството (1 Петрово 1:3-5; Римляни 8:17).

Към всичко това можем да прибавим и още:

Освобождение от робството на закона (Римляни 8:15; Галатяни 4:4-5).
Приемане на Святия Дух и обитаването Му в нас като Дух на Сина Му (Ефесяни 1:11-14; Галатяни 4:5).
Приемане на залог за нашето наследство (Римляни 8:23; Ефесяни 1:11-14; 2 Коринтяни 1:22; 5:5).
Живот в Духа, който е Духът на Сина, повторно изживяващ Своя живот в Своите синове (Римляни 8:14; Галатяни 2:20; 5:18; Колосяни 1:27).
Общение между Баща и син и синовни привилегии като наследници на Бога (Галатяни 4:6; Римляни 8:15).
„Съобразни“ с образа на Христос, Първородния между много братя в семейството на Бога (Римляни 8:29; Ефесяни 2:19; Евреи 12:5-11).
Пълното изкупване на нашите тела при откриването на Божиите синове при Христовото пришествие (2 Петрово 1:4; Римляни 6:4; Езекиил 36:26; 11:19; Ефесяни 4:24).
Възстановяване на цялото наследство като приобщени наследници с Христос, което ние изгубихме „в Адам“ (Ефесяни 1:13-14; Римляни 8:23; Откровение 21:7; Галатяни 3:26).

Емил Енчев