Какво прави Бог днес – Възстановяване на Давидовата скиния

Какво бихте отговорили на въпроса: “Какво прави Бог днес?” Някои хора дори не знаят, че Той прави нещо. Защото те си мислят: “Нищо не прави Бог. Вижда живота ми, вижда страданията ми, и нищо не прави. Не се намесва да направи нещо в живота ми”.

Но истината е, че Бог прави много неща. Само че трябва да имаме очи, за да ги видим.

Главното нещо, което Той прави е това, че Той възстановява определени неща. Защо ги възстановява? Защото докато те не се възстановяват, Библията казва, че Христос няма да се върне. Колкото и видения да имат ентусиастите, че се Той връща, Библията ясно казва: “Докато не се възстанови всичко, Той ще стои отдясно на Своя Баща”. В момента на възстановяването на всичко Той ще дойде.

И така, сега ще говоря за едно нещо, което вярвам, че Той възстановява. Вярвам го, понеже го пише в Библията. Не съм си го измислил аз.

И това се нарича възстановяването на Давидовата скиния. Той иска да възстанови Давидовата скиния. Интересното е, че не иска да възстанови Мойсеевата скиния. Не иска да възстанови Соломоновия храм, въпреки че някои хора усилено искат да го направят. Той не се занимава с това. Той иска да възстанови друга скиния — Давидовата скиния. И това е скиния, която е паднала.

В Деяния 15-та глава са описани намеренията на Бог да възстанови тази палатка.

Деяния 15:13-18

Малко предистория. Апостолите Павел и Варнава се бяха върнали от своето мисионерско пътешествие. Бяха отишли в Ерусалим, понеже имаше проблем. Проблема беше с религиозните братя. Те бяха братя, но религията напъваше много силно в тях. И те искаха да накарат езичниците да се съобразяват със закона на Мойсей и с техните обреди. И Павел и Варнава отидоха в Ерусалим и се събраха заедно с другите апостоли и с презвитерите и направиха така наречения първи апостолски събор, за да разискват какво да правят.

¹³И след като те свършиха да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене.

¹⁴Симон обясни как Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях хора за Своето име.

¹⁵Това е в съгласие и с думите на пророците, както е писано:

¹⁶„След това ще се върна.

И пак ще издигна падналата Давидова скиния,

и ще съградя наново развалините й,

и ще я изправя;

¹⁷за да потърсят Господа останалите от хората

и всичките народи, които се наричат с името Ми,

¹⁸казва Господ, Който прави това да е известно от века“.

Вярвам, че това е едно от нещата, които Бог иска прави сега. Той иска да възстанови тази паднала Давидова скиния. Но какво означава това, че ще възстанови падналата Давидова скиния?

Говорейки за възстановяването на Давидовата скиния, голяма част от християните си мислят за хвалението, което Давид отправяше към Господа. И то със сигурност е свързано с тази скиния. Обаче, това ли възстановява Бог или нещо друго? Трябва да се обърнем към Писанията за отговора на този въпрос. Понеже ние хората обичаме да слагаме каруцата пред коня. Ние не винаги разбираме Бог. Той казва едно нещо, ние чуваме нещо друго.

Години наред сме говорили как трябва да се възстанови 24 часово хваление и по този начин вярваме, че Давидовата скиния ще бъде възстановена. Но трябва да видим в Писанията дали това е така.

На първо време в този пасаж от Деяния виждаме, че апостол Яков говори за възстановяването на Давидовата скиния в контекста на изграждането на църквата. Бог отиде и взе от езичниците хора за Себе Си. Това е смисъла, в който той казва това. нищо не говори за хваление в случая. говори за това, че Бог взе хора от езичниците, за да бъдат хора за Неговото име.

Целта е останалите от хората да потърсят Господа. Т.е. Бог отваря пътя за всичките народи, не само за евреите. Вече не само евреите, но и езичниците ще имат достъп до Бог. Това се случи, когато Бог започна да изгражда църквата Си. И апостол Павел казва, че това беше тайна, която не беше известна на другите поколения. За жалост в нашето поколение все още има хора, на които не им е известна. Въпреки че вече Бог я разкри на апостол Павел и той я предаде на църквата чрез писанията си. Хората пак не я разбират. Те пак си мислят, че един народ е богоизбрания, че един народ е над всички. Но истината е, че няма такъв народ. Ние сме новия народ. Всички сме Божия народ, всички сме избрания народ. Няма привилигировани. Господ не е българин, нито пък е евреин. Исус никога не каза за Себе Си, че е евреин. Той каза: “Аз Съм от небето, Аз Съм отгоре”. “Вие сте от тука долу”, говореше на евреите. “Вие сте отдолу, Аз съм отгоре”. Няма нищо общо с евреите. въпреки че дойде при тях.

Много е важно да разберем защо Давид построи скинията. Много е важно за музикантите и певците да разберат това. Да разберат, че ние като музиканти и певци не сме най-важните в Божия план. Най-важните в Божия план са хората като Давид, хората с Божието сърце, хората готови да откликват на Неговите намерения. Както каза Давид в един от псалмите: “Хора, през чиито сърца минават пътищата за Неговия дом”. Това са най-важните хора. Дали ще бъдат музиканти, дали ще бъдат певци, за Бог е все едно.

Така че първо трябва да разберем защо Давид построи тази скиния Някои християни смятат, че той постави тази палатка, за да може да постави в нея 24-те отряда с музиканти и певци, за да свирят. Те си мислят, че това беше главната му цел. Но всъщност това ли казва Библията? За това ли наистина Давид построи тази палатка? Не беше това.

Това прилича малко на това, когато хората търсят единството на ранната църква, но не виждат, че преди това те постоянстваха в доктрината, и това доведе до тяхното единство. Ако изтървем учението няма да има единство. Ако изтървем това, заради което Давид построи палатката, хвалението е празно. Както го нарича апостол Павел “кимвал, който дрънка” — няма никакъв смисъл. Пеенето на песните не може да ни препоръча пред Бога.

И така, хората търсят хвалението. Но ние трябва да се обърнем към причината за хвалението. Защо е това хваление? Защо Бог иска да има това хваление?

Преди да разгледаме Давидовата скиния искам да разгледаме един пасаж от Йоан 4-та глава.

Йоан 4:16-24

Исус е при Якововия кладенец и разговаря с една жена, която е презряна самарянка и никой не иска да общува с нея.

¹⁶Исус й каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

¹⁷Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус й каза: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁸защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

¹⁹Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

²⁰Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Ерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

²¹Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Ерусалим ще се покланяте на Татко.

²²Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

²³Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Татко с дух и истина; защото такива иска Татко да бъдат поклонниците Му.

²⁴Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

Исус започна да води жената до това да осъзнае грешното си състояние. Той го прави много нежно, много деликатно, като й казва да повика мъжа си. Казва й: “Върви извикай мъжа си и ще ти кажа някои неща”. Тя се опита да хитрува като каза, че няма такъв. Исус й каза: “Правилно, правилно каза, че нямаш мъж”. Но в същото време беше честна, че нямаше мъж. Интересно е, че Исус й каза, че е имала петима мъже. Но този, който сега има не й е мъж. Не знаем дали те са били женени или просто са съжителствали. Но виждаме, че Исус не одобрява това. За Него Той не й е мъж. А и тя също си призна, че не й е такъв, макар че живееше с него.

И когато Исус й каза това, тя усети, че Исус може да вижда неща, които нямаше как да знае. И тя започна да разбира, че не говори просто с някой обикновен юдеин, с някой случаен юдеин, ами явно този човек е доста по-различен от всички. Тя заключи, че Той е пророк. И тя Му зададе един въпрос, който между другото беше вековния спор между юдеите и самаряните, къде трябва да се покланят на Бог. На този хълм — в Самария или в Ерусалим.

И отговора на Исус е много интересен, той показва, че с Неговото идване настъпва тотална промяна в поклонението. Интересното е, че Той отново в тази ситуация не взема ничия страна. Той дори не застана на страната на юдеите и да каже, че само в Ерусалим трябва да се покланяте. Понеже юдеите мислеха, че това е правилното. Но Той не взе тяхната страна, не каза това нещо, не застана на тяхната страна. Не каза: “Само в църквата трябва да се покланяте, само с духовните химни трябва да се покланят, само с тези песни, или пък онези песни ги забравете”. Той не каза нищо такова. Въобще за нищо такова не говореше Христос. Той промени тотално всичко.

Той каза, че идва час и вече е дошъл, когато поклонението напълно ще се промени. То няма да се извършва нито на този хълм, Самария, нито в Ерусалим. Няма да се извършва на такива видими, физически места. Казано по друг начин, Исус сложи край на всички физически изразявания на поклонението. Той всъщност въведе новозаветното поклонение. Новозаветното поклонение не е физическо изразяване.

Първото нещо, което казва е, че онези, които държат на някакви външни видими неща, като този хълм, като Ерусалим, като музикалните инструменти, песните, положенията на тялото, Той казва за тях, че те не са истински поклонници. Ако държим на тези неща, ние влизаме в категорията не истински поклонници. Той каза, че за тях е характерно това, че те се покланят на Този, Когото не знаят. Или с други думи казано, те се покланят на Бог, Когото не познават. Както каза Павел в Атина: “Покланят се на непознатия за тях Бог”. А ние се покланяме на онова, което знаем. Кои са тези ние? На този етап Исус все още беше сам. Все още никой не познаваше Бог по този начин. Сина когато дойде, Той Го разкри. И Той искаше да каже, че тези, които Го последват ще вземат Неговия модел, Неговия пример и те ще се покланят на Неговия Баща по Неговия начин. Понеже Той донесе откровението, разбирането за истинския Бог. И тяхното поклонение нямаше да включва само пеене на песни и говорене на празни думи. Понеже повечето пъти когато пеем тези песни те са празни, ако сърцата ни не са там, ако това нещо не е станало живот. Всичко е напразно.

Понеже, вижте, евреите вече пееха много песни, но живота им беше непокорен. Те пееха много песни, но в същото време служеха на идоли. В същото време не познаваха Бога. Ето я тази жена – петима мъже е водила, и този, който сега има не е й е мъж. И тя иска да пее песни и си мисли, че се покланя. Исус каза, че, това не е поклонение. Каза й първо да отиде и да оправи живота си с мъжа си. Това е поклонение — първо да оправиш сърцето си и живота си. Песните — остави ги тях.

В една от книгите на пророците Бог каза, че Му е омръзнал метежа от песните на евреите, омръзнало Му е пеенето им, омръзнали са Му празниците им, омръзнали са Му новолунията им. Той искаше сърцата им да бъдат чисти и святи. Да няма грабеж, да показват милост, да показват загриженост към сирачетата, към вдовиците. Това е поклонение. Пеенето на песните може много да ни излъже. Може да ни излъже много, че сме добре, че сме перфектни. Но Исус каза, че това всъщност не е поклонение.

Той каза, че Бог иска промяна в поклонението. Чуйте сега внимателно, Той не иска да променим песента, иска да променим сърцето си. Промяната на песента няма да доведе до нищо. Промененото сърце ще доведе до Неговото присъствие, ще доведе до това да Го познаваме. Кой ще стои в Неговия свят хълм, попита пророка? Оня, който има чисти ръце, чисто сърце, който не е предал на суета устата си, не се е клел на лъжа. Не който пее песни. Можеш да пееш песни и както казваше Родни Браун, да стопиш в църква и да обмисляш обир на банка. Не си поклонник тогава. Тогава си новороден мафиот, престъпник. Престъпник и според законите на страната, престъпник и според Божиите закони.

Той каза, че истинските поклонници ще се покланят с дух и с истина. Щом има истински, значи има и такива, които не са истински или фалшиви поклоници. Кои са тези, които са фалшивите? Фалшивите поклоници са тези, които се покланят на този хълм; тези ,които се покланят в Ерусалим; тези, които държат на външните неща, на видимите неща, на това да усетят, да почувстват. Това са фалшивите. Кой е този хълм и Ерусалим? Това са нашите външни неща, които правим без сърцата ни да участват в поклонението.

За да участват сърцата ни в поклонението, те първо трябва да бъдат чисти, трябва да бъдат святи. Иначе няма как да участват. Ако сърцата ни са нечисти и несвяти не можем да участваме в поклонението. Можем само да пеем песни, но това не е истинско поклонение.

И Исус казва, че Бог иска поклонниците Му да бъдат такива. Това не беше идея на Исус, това беше идея на самия Бог.

Проблема на жената беше блудство и разпуснат живот, но тя си мислеше, че правейки някакви външно правилни неща, всичко е наред в живота й и тя се покланя на Бога. Обаче, не е така. Има една песен, която пеем и в нея се казва, че Бог гледа през външността дълбоко вътре в сърцето. Не Го интересуват толкова външните дела. Интересува Го какво е вътре. Понеже в това тайно място са изворите на живота, от там извира всичко.

Исус каза, че дойде нов час, нов сезон, в който Бог постави друго изискване и то е дух и истина, което говори за чистота и святост. Без това няма поклонение. Без това ние не знаем на кого се покланяме.

Истината е, че не можем да се покланяме на Бог, ако не Го познаваме. Истинското поклонение идва от това да познаваме Бог. То е тясно свързано с познаването на Бога. Не можем да Му се поклоним напълно докато не Го познаваме. Познаването на Бога ни води до това да Му се поклоним.

И накрая, Исус каза, че Бог търси определен тип хора. Не казва, че търси певци и музиканти. Имаше някои хора в Стария завет, на които им трябваха музиканти за да могат да пророкува. Но в Новия завет не е така. Никой не каза: “Доведете ми един музикант, че не мога да проповядвам”. Апостол Петър в Деяния не искаше музиканти, понеже нещата бяха напълно променени. И той беше постоянно в Божието присъствие. Сърцето му беше променено и новородено. Нямаше нужда от външни стимуланти. Днеска християните си пускат музика, за да могат да се молят. Но аз мисля, че това не е много правилно. Не трябва музиката да ни стимулира. Павел и Сила когато бяха в затвора нямаха какво да си пуснат. Техния живот беше музиката. техния живот беше песента, техния живот причини разтърсването и разтварянето на всичко.

Така че Бог не търси певци, не търси музиканти, не търси поклонение и хваление дори, той търси поклонници, които да Му се покланят с дух и истина. Той не търси външни неща, а търси сърцата ни да бъдат разположени по правилния начин към Него.

Нека да се върнем сега към Давидовата скиния.

Какво представляваше Давидовата скиния? Това беше една палатка, която Давид построи, издигна. Въпросът е защо го направи? Отговаряйки на този въпрос ще можем да разберем какво всъщност Бог възстановява днес.

Нека да погледнем защо Давид постави тази палатка, известна като Давидовата скиния. Каква беше целта му?

Това е описано във 2 Царе 6:1-17.

Там виждаме, че идеята на Давид беше да пренесе Божия ковчег при себе си. И това беше една много добра идея. Само че начина, по който го направи Давид не беше първия път тотално неправилен. Той се опита да го направи с най-новите тенденции, с най-новите коли. Искаше всичко да бъде перфектно. с Най-новата техника. Каза ще донесем Божия ковчег по най-прекрасния начин. Както го прави света. Както трябва да бъде. И той се въвлече в големи неприятности и стигна до там, че умря човек.

Какво направи Давид след това? Давид се уплаши като видя какво стана и си каза: „Как да донеса Господния ковчег при себе си“. Това е много страшно. Само леко да сбъркаш и може да умреш. И това е абсолютната истина, само леко да кривнеш и умираш. Християните днеска не умират защото Давидовата скиния не е издигната и е празно, няма нищо. Но ако Давидовата скиния е издигната и вътре е всичко, което трябва да бъде, ще бъде както в Деяния на апостолите 5-та глава. При най-малката грешка… Ние не искаме хората да умират. Искаме да видим славата и хората да бъдат възстановени.

Така че той каза: “Как да донеса този ковчег при себе си?” И за известно време Давид реши да не го носи при себе си. Какво направи той? Казва се, че го отпрати в къщата на един филистимец от град Гет, който се казваше Овид-Едом. Изпрати го при него.

Божия ковчег стоя само три месеца в къщата на Овид-Едом със семейството му. И се казва, че заради това, че Божия ковчег беше там Господ благослови дома на Овид-Едом и всичко, което имаше. Той не беше евреин, беше езичник, филистимец. Бог благослови дома му и всичко, което имаше поради този ковчег.

И тогава дойдоха хора и съобщиха на Давид: “Давид, знаеш ли какво стана? Ти изпрати ковчега в къщата на Овид-Едом, и знаеш ли какво се случи с неговия дом, с имотите му, с всичко, което има? Всичко процъфтява, всичко е съвършено благословено”. И Давид взе да мисли: “Аз се уплаших от ковчега, обаче като че ли е по-добре да го имам”. И Давид взе древните писания и реши да чете, да търси, за да види защо се случи така, защо първия път Бог уби този човек, защо? И той чети, чети, чети, и видя грешката си. И каза: “Охо, ние сме сбъркали тотално. Давайте наново, всичко ще го направим по съвсем различен начин”.

И тогава Давид взема Божия ковчег от къщата на Овид-Едом и отново се реши да го премести при себе си. Само че този път той направи нещата по правилния начин. Няма да говорим за правилния и неправилния начин. Важно е да знаем, че не можем да правим нещата както си искаме или както на нас ни се вижда добре. Всичко трябва да се прави по Божия начин. Ако правим нещо и то не е по Божия начин, можем да се вкараме в големи неприятности.

Оза беше поразен.

Ананий и Сапфира също бяха поразени, понеже сбъркаха начина.

Не можем да действаме с Божиите нещата както си искаме. “Ами, аз така ги разбирам нещата”. Това може да те доведе до смърт. Може да си физически жив, но мъртъв духовно.

“Ами, аз така ги виждаме нещата”. Не е въпроса какво ти виждаш. Бог каза на Мойсей да направи Неговата скиния точно според начина, по който той видя ма планината. Бог му даде скици, планове, чертежи. Точно това, което видя, не трябваше да се откланя от нищо в това нещо. И Библията казва, че когато накрая Мойсей направи всичко, той го направи точно както Бог му беше показал. И тогава дойде облака, тогава дойде славата.

2 Царе 6:17

Донесоха Господния ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него.

Защо беше поставена палатката на Давид? Тя беше поставена специално за Божия ковчег. Давид беше направил тази палатка за Божия ковчег. Той си имаше специално място. Къде беше то? Сред шатъра, който Давид беше поставил специално за него.

Така че Давид постави този шатър, който ние наричаме Давидовата скиния и целта на този шатър беше да приюти Господния ковчег. Целта не беше хвалението и поклонението, не бяха песните и пророкуването, вдигането на ръцете, пляскането, танцуването. Всички тези неща ние не казваме, че са лоши, но това не е целта. Целта беше Божият ковчег да има място. И там пред Божия ковчег той постави хвалението. Днес в църквите хората поставят хвалението, но в палатката няма нищо, палатката е празна. И тогава Исус каза, че това хваление не е истинско. Понеже палатката трябва да е пълна. Трябва да има нещо в палатката и тогава да сложим хвалението, певците и музикантите. Иначе всичкото пророкуване е напразно. Прилича на врачки и на чародейки.

За да бъде пълна палатката първо някой трябва да я издигне. За да бъде пълна някой трябва да прочете в книгата как се напълва, как се донася съдържанието до там по правилния начин.

Понеже Давид видя какво стана когато ковчега беше в дома на Овид-Едом само за три месеца. Дойде пълно благословение във всяка област за Овид-Едом и домът му. И Давид каза: “Аз го искам това нещо. Искам го това нещо при мене”. Три месеца и всичко процъфтя.

Църквите днес се опитват да се напълнят, да правят всякакви неща, но палатката е празна. Ако напълним палатката, няма да полагаме толкова усилия за другите неща. Съдържанието на палатката ще благослови всичко, което правим.

Трябва да разберем какво представляваше Господния ковчег. Много е важно да разберем това, за да не изпаднем в крайността на Индиана Джоунс и да тръгнем да го търсим.

В Изход 25:10-22 Бог заповядва на Мойсей да Му направят този ковчег. Каква е целта за направата му?

Във 22ст. се казва:

Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са върху ковчега с плочите на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядвам за израилтяните.

Това беше мястото, където Бог щеше да се среща с Мойсей. Поради ковчега цялата скиния на Мойсей беше наречена Шатъра за срещане.

От какво се състоеше ковчега?

Той беше направен от ситимово дърво.
Беше обкован с чисто злато отвътре и отвън.
Беше дълъг 2.5 лакътя.
Широк 1.5 лакътя.
Висок 1.5 лакътя.
Имаше златен венец около него.
Имаше 4^ри златни колелца във всеки ъгъл.
Имаше два пръта направени от ситимово дърво и обковани със злато.
Върху ковчега имаше умилостивилище, направено от чисто злато, с два херувима обърнати лице с лице един към друг и гледащи към умилостивилището. Те бяха направени от едно цяло парче злато.
Ковчега съдържаше златната стомна, жезъла на Аарон, който разцъфна и плочите на закона.

Всички тези неща са преобраз на Господ Исус Христос

1. СИТИМОВО ДЪРВО

В Септуагинтата ситимовото дърво е наречено „неизгниващото дърво“ – дърво, което е устойчиво на разлагане. Ситимовото дърво (някои казват, че това е акациево дърво) расте в сухи условия. То има дълбока коренна система, която му позволява да живее върху подпочвени води. Ситимовото дърво е картина на непокварената човешка природа на Христос. Въпреки че живееше сред грешници в грешен свят, Той не беше покварен от влиянията на този свят.

В Евреи 4:15 се казва, че Той беше изкушен във всичко като нас, но пак е без грях. Въпреки изкушенията Той остана без грях. Той успя да противостои на всички изкушения.

Ситимовото дърво сочеше към факта, че тялото на Исус няма да мине през разлагане. (Деяния 2:27).

Бог не използва ливански кедри, а местно ситимово дърво, което растеше изобилно в безводната синайска пустиня. Неговия местен произход сочи към факта, че Той дойде като един от нас. Исус не беше от някаква друга планета. Не беше някакъв странен чужденец. Той беше един от нас. У Своите Си дойде.

2. ОБКОВАН СЪС ЗЛАТО

Това говори за божествената природа на Исус Христос. Двата материала — дърво и злато, говорят за Неговата двойна природа. Той беше 100% човек и беше 100% Бог, 100% човешка природа и 100% божествена природа. И ковчега говореше за това — ситимово дърво обковано със злато. Направен от две материи.

3. ПЕРИМЕТЪРА НА УМИЛОСТИВИЛИЩЕТО

Умилостивилището беше капака на ковчега. То беше дълго 2.5 лакътя, беше високо и широко 1.5 лакътя.

То беше четвъртито, така че имаме две страни по 2.5 лакътя и две страни по 1.5 лакътя. Това е равно на числото 8.

Числото 8 е числото на новото начало.

8 души заедно с Ной бяха спасени в ковчега. Те поставиха ново начало за човешката раса. (1 Петрово 3:20)

Това ново начало сочи към възкресението на Исус Христос. С възкресението Си Той постави началото на новото творение, на нова нация, на Новия Ерусалим и т.н.

4. ЗЛАТНИЯТ ВЕНЕЦ

Венецът сочи към Неговата царственост. (Откровение 19:16)

5. 4^те ЗЛАТНИ КОЛЕЛЦА

Сочат към 4^те вечни истини за Христос, чрез които Той е разкрит.

Кои са четирите вечни истини, чрез които Христос е разкрит? Те са разкрити в четирите евангелия. Всяко едно евангелие описва една от вечните истини за Него.

МАТЕЙ – ЦАР – ЛЪВ

МАРК – СЛУГА – ТЕЛЕ

ЛУКА – ЧОВЕШКИ СИН – ЧОВЕК

ЙАОН – БОЖИЙ СИН – ОРЕЛ

Това отговаря на описанието на живите същества в Откровение 4:7. Йоан видя живи същества, които имаха четири лица и те бяха като на лъв, на теле, на човек и на орел. Това говори за вечните истини с вързани с Господ Исус Христос.

6. 2^та ПРЪТА

Тези прътове влизаха в двете колелца от двете страни на ковчега. Тези два пръта се хващаха (докосваха) и така носеха ковчега.

Има два главни начина, по които можем да докоснем Господ Исус Христос днес:

Вяра
Поклонение

7. УМИЛОСТИВИЛИЩЕТО

Кръвта на жертвеното животно се пръскаше върху умилостивилището в деня на изкуплението, за да покрива греховете на Израел. Бог говори от изцапаното с кръв умилостивилище. Чрез кръвта Бог беше успокоен (умилостивен) и Неговата милост беше простряна, за да донесе примирение между Бог и Израел.

Това е преобраз на кръвта на Исус Христос.

Римляни 3:25

Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв посредством вяра. Това направи, за да покаже правдата Си в прощаване на греховете, извършени по-рано, във времето на Божието търпение,

1 Йоан 4:10

В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

Христос е умилостивилището. В Христос е, където Бог ще ни говори.

Неговата кръв успокои Бог, простря милост към човечеството – донасяйки примирение между Бога и човека. Без Неговата кръв нямаше да има примирение.

Старозаветните свещеници трябваше всяка година да правят изкупление. Работата им никога не беше завършена. Тя се повтаряше всяка година. Правят изкупление и след това отново идва чувството за вина. Пак правят умилостивение и пак идва чувството за вина. и Пак правят, и пак правят. Затова в Светая Светих липсваше една мебел, и това беше стол. Там нямаше стол. Това символизира, че работата на свещеника никога не беше завършена, Той не можеше да седне и да си почива.

Докато при Исус Христос нещата са различни. Той завърши работата Си.

В Йоан 19:30 когато Исус прие оцета, Той каза: „Свърши се“. С други думи, Той свърши напълно работата.

Затова Той е свещеник, който е седнал.

В Колосяни 3:1 се казва, че Христос седи отдясно на Бога.

Вижте какво се казва в Евреи 10:12-13:

¹²но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога Той седна, седна завинаги отдясно на Бога. Понеже свърши докрай работата. Няма какво друго да прави по отношение на изкуплението ни. Всичко е изпълнено, всичко е свършено. От тук нататък от нас се очаква да го приемем с вяра.

¹³и оттогава насам чака, докато се положат враговете Му за Негово подножие.

8. СЪДЪРЖАНИЕТО НА КОВЧЕГА

В ковчега имаше три неща:

ЗЛАТНАТА СТОМНА С МАННАТА – сочи към Исус Хляба от небето.
ПЛОЧИТЕ НА ЗАКОНА – сочат към Татко Законодателят.
ЖЕЗЪЛА НА ААРОН, КОЙТО РАЗЦЪФНА – сочи към Святия Дух (плода).

Така че съдържанието на ковчега сочеше към Троицата. В ковчега виждаме откровението за Троицата. Цялата същност на Бог беше там. Бог Бащата, Бог Сина и Бог Святия Дух бяха вътре в този ковчег. Това нещо говореше за Него.

КОВЧЕГА КАТО ЦЯЛО СОЧЕШЕ КЪМ БОЖЕСТВЕНОСТТА НА ИСУС ХРИСТОС.

Колосяни 2:9

Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството;

Както беше в ковчега — плочите, стомната и жезъла говореха за трите личности на Троицата; така и в Христос — цялата пълнота на Божеството беше в Него.

8.1. ЗАКОНЪТ

Законът разкриваше грешното състояние на човека и потвърждаваше, че беше невъзможно да се спазва.

Римляни 3:20

Защото нито едно създание няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха.

Закона осъждаше човека. Затова върху ковчега имаше умилостивилище, което беше изцапано с кръв, и то пазеше Израел от осъждението на закона.

В 1 Царете 6:19-20 се казва, че Господ порази ветсемеските мъже затова, че погледнаха в Господния ковчег. Капака на ковчега беше умилостивилището. За да го отворят и да погледнат в него, те трябваше да преместят умилостивилището. Без кръвта, която беше на умилостивилището нямаше какво да ги предпази от осъждението на закона, така че те се изложиха на това осъждение, и това причини смъртта им.

8.2. МАННАТА

Манната падаше след росата

Росата е символ на Святия Дух, Който свидетелства за Христос.

Тя беше на вкус като масло. Това сочи към Неговото помазание.
Беше на вкус като мед. Сочи към сладостта на думите на Христос.

Псалм 119:103

Колко са сладки на вкуса ми Твоите думи!

Да! По-сладки от мед в устата ми.

Тя беше бяла. Това сочи към Неговата чистота.

Матей 28:3

Изгледът му беше като светкавица и облеклото му бяло като сняг.

Беше като бделий. Това е един бял бисер.

Матей 13:46

и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи.

Той е Скъпоценният Бисер.

Манната не можеше да бъде складирана. Имаше нужда от прясно снабдяване всеки ден.
Тя даваше сила за пътуването през нощта.

Йоан 6:35

Исус им отговори: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никога няма да огладнее, и който вярва в Мене, никога няма да ожаднее.

Исус ни поддържа като Хлябът на Живота.

На шестия ден имаше два пъти повече. Има по-голямо откровение през шестото хилядолетие от човешката история.
Трябваше да се събира лично.

Във Филипяни 2:12 се казва, че ние лично трябва да изработваме спасението си със страх и трепет.

8.3. ЖЕЗЪЛА НА ААРОН, КОЙТО РАЗЦЪФНА

Жезъла на Аарон напъпи, цъфна и даде плод.

Мъртвата тояга се върна отново към живот.

Това е символ на възкресението на Христос.

Бог използва възкресението на жезъла на Аарон, за да докаже, че Аарон беше Неговия единствен законен свещеник.

По същия начин възкресението на Христос сочи към това, че Той е единственият законен посредник/свещеник между човека и Бога.

ЗАКОНА – Божият отговор към идолопоклонството.

МАННАТА – Божият отговор към неверието.

ЖЕЗЪЛА – Божият отговор към бунта.

9. ИСТОРИЯТА НА КОВЧЕГА

ИСТОРИЯТА НА КОВЧЕГА Е ПРОРОЧЕСКА ЗА ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС.

9.1. Ковчега беше поставен сред стана. (Числа 2:12)

Ковчега се поставяше в средата на стана.

По същия начин Исус Христос е сред Своята Църква. В Откровение 1:13 Той ходи сред църквата, ходи сред светилниците. Точно както ковчега.

9.2. В своето пътуване ковчега беше 2000 лакътя пред Израел. Когато река Йордан се раздели, Израел беше 2000 лакътя назад.

Исус мина през водите на смъртта 2000 години преди Църквата.

9.3. Дагон се наведе пред ковчега. (1 Царе 5:3-4)

Библията казва във Филипяни 2:9-11, че всички същества ще се наведат пред Исус Христос. Всички. Някои ще го направят доброволно, други доброзорно.

9.4. Имаше веселие когато ковчега влезе в града. (2 Царе 6:12-18)

Имаше веселие когато Исус влезе в град Ерусалим. (Матей 21:8-9)

9.5. При бунта на Авесалом, Давид избяга с ковчега прекосявайки потока Кедрон. (2 Царе 15:23-24)

Исус премина Кедрон с учениците Си. (Йоан 18:1)

9.6. Без ковчега Израел претърпя поражение. (Числа 14; Исус Навин 7; 1 Царе 4)

Без Исус няма успех.

Йоан 15:5

Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.

9.7. Облак покри скинията. (Изход 40)

Облак покри Исус на планината на преображението. (Марк 9:2-8)

И така, ковчега е преобраз на Господ Исус Христос.

Във 2 Царе 6:17 се казва:

Донесоха Господния ковчег и го положиха на мястото му, сред шатъра, който Давид беше поставил за него.

Тука виждаме, че преди да премести ковчега при себе си, Давид първо му беше приготвил място. Ковчега не може да бъде поставен където ни се иска. Той трябва да има специално място. И някой трябваше да го приготви. Кой го приготви? Давид. Знаете ли кой е Давид? Давид е силен преобраз на Исус Христос.

Така че Давид подготви това място и занесе ковчега там. Това, което Бог възстановява днес е мястото, където да може да бъде поставен ковчега. Той възстановява мястото за ковчега, който е преобраз на Христос.

Кое е това място?

Йоан 14:1-3

¹Да не се смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мене.

²В дома на Моя Баща има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. Ето го отново мястото. Давид е преобраза, Христос е същността. И Двамата приготвиха място.

³И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.

Исус каза, че отива да приготви място. За какво е това място? Болшинството християни си мислят, че мястото е за тях. Но малко по-надолу ще видим, че Христос каза, че това място е за Него. Не е за нас. Не си мислете, че е за нас, че Той отива да ни приготви място и да ни премести на това място. Това е заблуда. Не го пише в Библията. Той отива да приготви място, където Той да живее. Той отива да приготви нас да станем това място. Това място е наречено още обиталища.

Йоан 14:21-23

²¹Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме обича; а който Ме обича, ще бъде възлюбен от Моя Баща и Аз ще го възлюбя, и ще му се явя лично.

²²Юда (не Искариотски) Му каза: Господи, защо ще се явиш на нас, а не на света?

²³Исус му отговори: Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Баща Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него.

Казахме, че мястото е наречено още обиталище. Тука Исус изяснява, че обиталището всъщност няма да бъде за нас, а за Него и за Неговия Баща. Трябва да се научим да четем Библията. Не да четем някои книги. Трябва да четем Библията. Тя има да ни каже много, има да ни говори много. Бог иска да ни говори много неща, но трябва да четем Библията.

Това обиталище е мястото, което Той приготвя. Както Давид го приготви, така и Христос сега го приготвя. Това е, което Той прави сега. Приготвя нас за място. Той каза: “Ще отида и ще ви приготвя да бъдете мястото, ще ви приготвя вас, вие да станете това място”, за да може да се премести там ковчега на завета, или това е самият Бог, да може да дойде.

Интересно е, че славата на Господа изпълни Мойсеевата скиния. Когато я направиха славата на Господа изпълни скинията на Мойсей. Когато направиха Соломоновия храм, славата на Господа отново изпълни това място. Но когато Давид направи скинията, никъде в Библията не е записано, че славата изпълни Давидовата скиния. Никъде не е записано, че облака слезе върху тази скиния. Никога не е слизал, нямаше никакви видими неща, понеже Исус промени напълно нещата. Край с видимите неща в Евреи 12-та глава се казва, че ние не сме пристъпили до нещо осезаемо, като планина, като гръмотевици, като светкавици, като земетресение, не сме пристъпили при такива осезаеми неща. Ние сме пристъпили вече при самата същност на нещата, при истинския хълм Сион, при истинския град Ерусалим, при истинския събор на праведниците, на новородените, на първородните, и т.н.

В Мойсеевата скиния и в Соломоновия храм имаше облак, който можеше да се види. В Давидовата скиния това нещо никога не се случи. Някой може да си помисли, че тя беше по-незначителна в Божиите очи от предишните обиталища. Причината за това, че славата не изпълни видимо Давидовата скиния беше, понеже Давид действаше в славата. Той действаше от ковчега на завета. В Давидовата скиния тези принадлежности ги нямаше. Нямаше го светилника, нямаше я трапезата за присъствения хляб, нямаше го олтара за тамян. Понеже Давид беше тези неща. Давид стана светилника, стана трапезата за присъствения хляб, стана олтара за тамян. Той нямаше нужда от тези неща, понеже той стана всяко едно от тях. Същото е с църквата. Ние сме светлината на света, ние сме седемте светилника, сред които ходи Христос. Ние сме трапезата за присъствения хляб. Исус даде хляба на учениците и им каза те да го дадат на народа. Откъде да им дадем? Аз ще ви дам на вас, вие дайте на тях. И ние ставаме хляба на живота. Ние сме олтара за тамян, което говори за молитвите ни. Ние сме всичко това. Нямаме нужда от тези външни неща.

Всичко от което се нуждаеше Давид беше ковчега на завета. В него се съдържаше всичко. Той беше класическа картина на Христос. Когато гледаме на Христос, Библията казва, че в Него обитаваше телесно цялата пълнота на божеството. Това означава, че в Христос е Бащата, Сина и Святия Дух.

Давид действаше от ковчега. Той беше управляван, мотивиран от ковчега. Ние сме определени да действаме от Христос. Живота ни трябва да бъде управляван, мотивиран, въздействан, запалван единствено и само от Христос.

В харизматичния сезон хората действаха от дарбите. Но има нещо по-добро от това и това е да действаме от Христос. Това не означава, че нямаме нужда от дарбите. Ние имаме много голяма нужда от дарбите. Но нещата трябва да бъдат подредени по правилния начин. Както каза апостол Павел: “Аз ви показвам един по-превъзходен път от дарбите”. И това е да обичаме Христос, да се обичаме един друг, да показваме тази любов на практика. Това е по-превъзходния път, това е нещо по-добро, което има.

Ковчега на завета не е само картина на Христос, той е картина и на славата. Той е бил познат в Израел като славата.

Когато филистимците плениха ковчега на завета и синовете на Илий, Офний и Финеес умряха, снаха му роди син и го нарече Ихавод, което означава „славата си отиде“. И се казва, че тя го нарече така, понеже Господния ковчег беше пленен. За нея пленяването на Господния ковчег беше равно на това славата да си отиде. За нея ковчега и славата бяха едно и също нещо.

Какво представлява за нас славата днес? Славата не са тръпки, не е полъх, вятър, усещания, някакви такива неща. Това не е славата.

2 Коринтяни 4:6 казва много ясно какво е славата. Трябва да знаем много ясно какво е славата. Често пеем: “Господи, ела и ме изпълни с Твоята слава”. Какво имаме в предвид? Как да те изпълни с Неговата слава? Вижте какво е славата.

2 Коринтяни 4:6

Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.

Коя е Божията слава? Исус Христос е Божията слава.

Колосяни 1:27

на които Божията воля беше да яви какво е богатството на славата на тази тайна между езичниците, т. е. Христос между вас, надеждата на славата.

Кой е славата? Христос между нас. Той е славата.

Така че славата е Исус Христос. Той е ковчега, Той е славата. Това е, което Бог възстановява сега — мястото, където славата Му да обитава, мястото, където Той да живее.

Когато беше на земята Той казваше, че няма къде да подслони главата Си. И за жалост същото е и сега. В Откровение 3-та глава Го виждаме, че Той е вън от Своята църква. Сои на вънка и чука, иска позволение да влезе. Изкаран е извън палатката, извън шатъра.

Истината е, че църквата е призована да бъде мястото за обитаването на Божията слава. Затова сме призовани, затова сме извикани. Това е Давидовата скиния – шатъра, който Давид приготви за ковчега на Господа.

Йоан 17:22-24

²²И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Днеска е модерно християните да говорят за единство. Няма как да има единство без славата, която Татко Бог даде на Исус, която пък Той даде на нас. Без тази слава няма единство. Без тази слава всякакви опити за единство са безуспешни. Всички опити за единство ще доведат само до разочарование.

²³Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях, както си възлюбил Мен.

²⁴Татко, желая където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света.

Христос в нас това е надеждата на славата. Ние не сме призовани да пеем: “Ела и ни изпълни със славата”. Призовани сме, където е Той там да бъдем и ний, постоянно и да гледаме славата Му ясно. Не става въпрос за моментно изпълване. Става въпрос за начин на живот. Както беше Давид. Той живееше в това нещо. Това беше целия му живот. И това нещо промени и благослови целия Израел. По времето на Давид, по времето на Соломон, Израел беше най-успяващата нация. По времето на Соломон златото и среброто се считаха за нищо, имаха купища. Това беше поради славата. Това беше поради ковчега. В къщата на Овид-Едом само три месеца и беше тотално благословен. Ще забравим за заеми, ще забравим за това как да свържем двата края, само когато направим това място.

Но фокуса ни не трябва да е на богатствата, фокуса ни не трябва да бъде на парите. Фокуса ни трябва да бъде ние да бъдем направени това място, където славата Му да обитава. Можем ли да го направим? Може и да е трудно, но пък ще бъде славно. Понеже това ще стане с Неговите сили и с Неговите способности. Понеже ние не вършим работата сами. Той е започнал това нещо в нас и е обещал, не само да го започне ами и да го доведе до край. Няма да остави работата недовършена, няма да остави работата в процес на строеж.

И целта на цялото нещо е както прочетохме в Деяния 15-та глава, да могат останалите народи да потърсят Господа, да могат хората да бъдат благословени, всички нации да бъдат благословени.

Какво беше благословението на Авраам? Бог каза: “Аз ще те благословя, Аврааме. Но целта не е просто да бъдеш благословен, целта е да бъдеш за благословение на всички семейства по земята”. Целта на нашето благословение е да бъдем за благословение. Ако искаме да бъдем благословени просто, за да бъдем благословени, това е опасно. Нашата цел е благословението да минава през нас и да заминава. Винаги ще остане и за нас. Но нашата цел е да даваме, да даваме и да даваме. Понеже Библията казва, че това е най-блаженото нещо. По-блажено е да даваш благословения, по-блажено е да обичаш хората, по-блажено е да се грижиш, по-блажено е да се молиш за тях.

Така че бъдете блажени. Когато идват благословенията към вас, давайте, благославяйте. Понеже така ще отваряме място за повече и за повече и за повече.

20.07.2017

Емил Енчев