Начини, по които Бог ни говори

Бог създаде човека по Неговия образ и по Неговото подобие. Целта за създаването му не беше просто да си общуват и сладко да си приказват, или пък човека по цял ден да Му пее песнички и да Го хвали. Целта за създаването на човека беше, той да владее тази област наречена планетата земя. Владеейки я той щеше да бъде Божият представител за цялата земя. Или с други думи казано, той беше господаря на цялата земя. Нищо на земята не трябваше да става без неговото знание.

Но той беше представител на Бог и поради тази причина имаше нужда от общение с Бог, за да може да Го представлява по правилния начин. Бог го учеше как да Го представлява.

Така че още от първия ден, от деня на създаването си, човека можеше да чува Бог, а също и да говори директно с Него.

Знаем какво се случи след това. Човека беше измамен и изпадна от това положение да бъде точния представител на Бог. Как стана това? Стана като се вслуша в друг глас. Но интересното е, че след тази ситуация той все още можеше да чува Божия глас, а също и да го разпознава. Адам нямаше проблем с това. Проблема му беше, че го беше страх от Бог. Защо го беше страх? На първо място поради греха, той чувстваше вината си. Но също, причина за страха му беше и това, че дявола му представи Бог като един несправедлив Бог, който крие неща от Своето творение. И това също допринесе за неговия страх.

Така че, Адам в падналото си състояние пак чуваше Божия глас, пак го разпознаваше, но се страхуваше да се срещне с Него и се криеше от Него.

С течение на времето обаче, с всяко следващо поколение, хората започнаха все по трудно да разпознават гласа на Бог. Истината е, че Той не е спирал да говори. Но проблема е, че хората спряха да Го слушат. И колкото повече се отдалечаваме от Него, толкова по трудно става за нас да разпознаваме гласа Му.

Това още повече се засилва от религията, която казва, че е не е възможно за човека да говори директно с Бог. Дори имаме поговорка, която казва: „Бог високо, цар далеко!“ Което означава, че колкото и да говориш няма кой да те чуе. Дори много от така наречените евангелски християнски песни са повлияни от тази поговорка. В много от тях пеем, че Бог е далече горе в небето, и един ден ще отидем при Него и тогава ще можем да си говорим и да му кажем някои неща и Той да ни каже нещо. Но това е лъжа. Библията казва, че ние вече сме там, където е Той. Ние знаем, че Той е от дясната страна на силата в небесата. Но в Йоан 14:23, Исус каза: „Ако Ме обича някой, ще пази Словото Ми; и Моят Баща ще го възлюби, и ние ще дойдем при Него и ще направим жилище у него“. Тука не се казва, че Исус ще направи жилище за нас в небето, а че Той и Неговия Баща ще направят във нас жилище за тях. Къде е Исус? От дясно на силата в небето. Но всъщност виждаме, че Неговото жилище, или мястото където живее, Неговия престол е в онзи, който пази Словото Му. Не в онзи, който ходи на църква, не в онзи който се моли, не в онзи, който пее хваления, или всички други неща, с които сме свикнали.

Хората казват: „Бог Го няма в църквата“. Имайки предвид църковната сграда. Вижте, Той никога няма да дойде там. Той каза, че ще отиде само в онези, които пазят Словото Му. Целта на християнството никога не е била да се пълнят големи сгради с много хора. Целта е учението на Христос да напълни земята. Целта е Божието царство да завладее земните царства и те да станат царствата на нашия Господ. Но не можем да направим това, ако фокуса ни е само на това да си строим сгради и да ги пълним със спящи хора, които се наричат християни. Тези хора могат да се наричат както си искат, но ако не чуват Божия глас, ако не разбират Бог, няма как да знаят каква е волята Му. А ако не я знаят, имат ли някакъв шанс да я изпълнят? Може да са ревностни, може да са разпалени, но ако не знаят волята Му, те са обречени на провал. И това го каза Исус, между другото.

Ако разберем това, то би трябвало да промени целият ни живот. Трябва да променим песните си, да променим молитвите си, трябва да променим живота си.

Бог говореше с Адам лице в лице. Когато Бог започна да възстановява човека, Той също говореше с Исус лице в лице.

От времето на Адам, преди идването на Исус, Бог винаги се е опитвал да говори с хората лице в лице, но е имал ограничен успех. Той говори на Мойсей от горящия храст, но когато се опита да говори на целия Израел от планината Синай, те избягаха от присъствието Му. Защо? В тяхното паднало състояние, като това на Адам, те признаха, че се страхуват от присъствието на Бог.

Библията рисува една картина на Бог, Който постоянно търси комуникация с човека, през всичките епохи на историята. Мисля, че ако решите да подчертаете в Библията думите на Бог към човека с червен цвят, по-голямата част от Библията ви ще бъде подчертана. Какво означава  това? Това означава, че Бог постоянно иска да говори с нас, опитва всякакви начини и методи. Още преди създаването на света Бог знаеше, че когато човека съгреши, Той ще трябва да говори с него по различен начин. Така че, Той планира как ще може да общува с човека, когато повече не може да говори с него лице в лице.

Когато човека съгреши, Библията казва, че очите му се отвориха. Кои бяха тези очи? Това бяха очите на душата. От този момент той започна да възприема цялата реалност по различен начин. На първо място видя себе си различно – видя, че беше гол. После видя Бог по различен начин – започна да се страхува от Него и да се крие. След това видя жена си по различен начин – каза на Бог: „Жената, която Ти ми даде ме накара да съгреша“. След това видя брат си по различен начин – надигна се завист и се породи първото убийство. Вижте колко промени се случиха само поради отварянето на очите на душата, което стана защото човека послуша друг глас.

Така че, човека вече не можеше да разбира Бог когато му говори. Понеже естествения човек, или човека управляван от душата си не възприема нещата, които идват от Божия Дух, защото те са глупост за него, и той не може да ги разбере, понеже те се разпознават духовно. На душата й липсва капацитета да разбира духовните реалности, докато духа ги схваща. И понеже човека беше управляван от душата си, която схващаше само естествените, земни неща, Бог трябваше да намери начин да представя на човека небесните неща с естествени средства. Той трябваше да слезе на нивото на човека, за да може той да Го разбира. Така че, Бог започна да говори на човека с образи, прототипи, сенки, в които бяха забулени духовните истини на реалността.

Сега, една от главните цели на Бог беше да възстанови човека в първоначалното намерение на Бог. Кое беше то? Да бъде Негов точен представител. И като такъв да владее над цялата земя. И Той започна да подготвя всичко за този момент. Говореше за тези неща, но всичко беше забулено с образи и сенки.

Докато се подготвяше времето за възстановяването на човека в първоначалното му състояние, Бог винаги имаше хора, на които говореше за тези неща. Истината е, че те бяха малко. Останалите хора не се интересуваха от Него, но има случаи когато Той пак им говореше. Той даде сън на фараона за предстоящия седем годишен глад. Даде сън на Навуходоносор за последователността на царствата до идването на небесното царство.

Така че, има случаи, когато хората може и да не Го търсят, но Той им говори. На цар Валтасар му се появи една ръка и пишеше по стената съдбата му.

Искам да кажа, че човек се ражда с естествена способност да чува Божия глас. Но тази способност трябва да се развие, за да можем да разпознаваме гласа Му и да Го разбираме.

Ще дам един пример. Всички птички се раждат с вродена способност да летят. Само че, докато не се научат как да го правят не могат да летят. Начина, по който се учат е следния: Майка им ги избутва от гнездото и когато те усетят, че падат, започват да размахват крилцата си и тогава откриват скритите в тях способности.

Вярвам, че можем да развием способността си да чуваме Божия глас. Сега ще разгледаме някои от начините, по които ни говори Бог. Това не са всичките начини. Понеже Библията казва в Евреи 1:1, че Бог говори по много начини. Вярвам, че Той винаги може да ни изненада в начините, по които може да ни говори. Но все пак, има някои основни неща, които могат да ни помогнат да Го разбираме.

Как ни говори Бог?

1. Чрез Словото Си. На гръцки има две думи за слово. Едната е логос, а другата рема. Логос накратко казано е Писаното Слово. Макар че писаното Слово е само част от логоса. Логоса в същност е божественото изразяване, т.е. това е Христос. И част от целия логос е записан в нашите Библии.

Ремата е част от логоса, която Бог изговаря в определен момент за определена ситуация.

Сега ще ви дам примери.

В Йоан 1:1 се казва: В началото беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. Думата за Слово тука е логос. След това този логос стана човек и живя между нас. И когато Той говореше, говоренето му беше от логоса, който Той вземаше и разясняваше на хората, за да могат те да разберат Бог. Когато обясняваше логоса, това всъщност беше рема. В Матей 4:4, Исус каза на дявола: Писано е: „Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста“. Тука думата за слово е рема.

В тази ситуация, дявола искаше да накара Исус да се съмнява, че е Божия Син, като Му каза, че ако наистина е Божия Син, Бог нямаше да Го подложи на това да гладува 40 дена. И Му каза, ако наистина е такъв да използва силата Си и да Си направи хляб, за да яде.

Преди 40 дена обаче, когато Исус се кръсти и излезе от водата, глас дойде от небето и каза: „Този е възлюбеният Ми Син…“ Така че това беше ремата за Исус. И Той казва, че за да живее не Му е нужен само хляб, но Словото, което излиза от Божиите уста. Той знаеше, че това е писано и го разтълкува по най-добрия начин.

Ние можем да получим рема по различни начини.

– докато четем писаното слово, Святия Дух може да оживи определен стих, пасаж, изречение или дума, и това да бъде отговор или водителство за нас.

– можем да получим рема докато слушаме пастора или някой друг да проповядва. Тогава отново Святия Дух може да наблегне на нещо определено и то да има голям смисъл за нас. В същото време може да не означава нищо за другите.

– можем да получим рема от книга.

– можем да получим рема от песен.

– можем да получим рема дори от някой филм.

Истината е, че Бог не е ограничил начините, по които ще ни говори.

2. Чрез видения. Това е нещо представено на ума чрез средства различни от естествените средства за виждане, докато човек е буден; виждайки с отворени очи в духовния свят; свръхестествено явление, което предава откровение.

Петър имаше видение докато беше на покрива на една къща и се молеше. Той не мислеше за тези неща, те дори никога не му бяха минавали през ума.

Анания също имаше видение, което никога не му беше минавало през ума.

Виденията не зависят от нас. Бог решава кога и как да ги даде.

3. Чрез сънища. В Библията виждаме, че Бог много често говори чрез сънища.

Каква е целта на сънищата?

Йов 33:14-18

¹⁴Наистина Бог говори веднъж или два пъти, но човекът не внимава:

¹⁵в сън, в нощно видение, когато дълбок сън хората напада, когато дремят на леглата си,

¹⁶тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука,

¹⁷за да отвърне човека от делата му, да изтръгне от човека гордостта,

¹⁸да предпази от рова душата му и животът му от меч да не загине.

Йов се оплакваше за това, че беше държан в тъмнина относно действията на Бог. Приятелят му, Елиу, отговаря на невежеството му като го информира, че Бог му е говорил, обаче, той не е успял да схване Божия глас.

Има три основни принципа относно целта и силата на сънищата. Първите два се намират в ст.16: „тогава Той отваря на хората ушите и запечатва в тях поука“.

Първо, виждаме, че ушите на вярващия могат да бъдат запушени и сънищата помагат те да се отворят. Когато спим през нощта, ние не използваме нашата способност да разсъждаваме чрез информация. Бог тогава заобикаля способностите за разсъждение на ума и отваря духовните ни уши, като ни дава сън.

Второ, Господ запечатва Своите наставления в сърцето на човека. Тази дума на еврейски означава предупреждения. Така че, Бог, чрез средството на сънищата, запечатва Своя съвет за определени области от нашия живот в сън.

Трето, в стих седемнадесети Господ използва сънища, за да се справи с грешните амбиции и себичните желания на сърцето.

Какво са сънищата?

Сънищата са серии от мисли, картини или емоции, които се случват по време на спане.

Областта на сънищата е един от езиците, които Святият Дух използва, за да общува с нас. Тълкуването на сънищата е дадена от Бог духовна способност, която изисква просветлението на нашето разбиране.

Защо Бог говори в сънища?

Сънищата, виденията и притчите имат за цел да развият нашето духовно разбиране.

Много от сънищата и виденията, които получаваме, са в символична форма. Следователно наша отговорност е да търсим Бог за разбирането и тълкуванието. Сънищата в Библията почти винаги изискват тълкувание. Истината е, че ние можем да се научим да тълкуваме тези символи. Но винаги трябва да разчитаме на Святия Дух за Неговото водителство.

Трябва да знаем, че не всички сънища са от Господа.

4. Чрез пророчества. Понякога хора водени от Святия Дух могат да говорят в живота ни. Това често става за насърчение, изграждане и увещаване. Понякога могат да бъдат споделени неща за бъдещето ни, но винаги това трябва да е потвърждение на нещо, което Бог вече ни е говорил.

5. Чрез нагледни уроци.

Нагледните уроци са, когато виждаме нещо в естественото и след това Бог ни показва как това илюстрира духовен принцип. Исус използваше много нагледни уроци, когато поучаваше. Например, Той каза, че вярата е като синапово семе. Най-малкото семенце пораства и става огромно дърво, където небесните птици могат да си почиват под сянката му (Марк 4:32). Синаповото семе е истина от ежедневния живот. Съответната духовна истина е оживена за нас чрез Святия Дух. В този случай тази истина беше: Дори най-малката вяра, когато се упражнява, ще порасне в нещо поразително и масивно, докато виждаме Божията вярност да идва към нас. Марк 4:33 продължава, казвайки, че „с много подобни притчи Исус им говореше словото, според както можеха да разбират“. Исус слезе на тяхното ниво и им говореше за духовните реалности, като им даваше примери и им ги разясняваше с нещата, с които те бяха свикнали.

Нагледния урок е, когато Святия Дух взема нещо в естественото и след това го оживява за нас „за да го разберем“. Понякога тези истини са прости, а в други случаи са дълбоки.

6. Чрез божествено стечения на обстоятелствата.

Божественото стечение на обстоятелствата е, когато става така, че нещата просто се подреждат по такъв начин, че Божията ръка е очевидна в обстоятелствата ви. Докато седите отзад и гледате, можете да видите, че Бог е подредил събития, които да ви заведат в центъра на Неговата съвършена воля. Понякога това може да бъде доста просто, а понякога може да бъде доста сложно. Понякога Божието водителство е много ясно докато събитията се развиват. Друг път Неговите планове могат да изглеждат много неуловими и неясни, докато не се изпълнят.

Той може да спре неща, които не са правилни, и може да направи възможности за неща, които иска да извършим. Има много случаи в Писанието, когато Бог ни води чрез божествено стечение на обстоятелствата. Нека да ви споделя един.

Бог използва стечение на обстоятелствата, за да заведе младия Саул при Самуил, за да бъде помазан за цар. Можете да намерите историята в 1 Царе 9 и 10 глава. Бащата на Саул имаше стадо от магарета, което се загуби, така че той каза на Саул да вземе един слуга и да отиде да потърси магаретата. Докато той търсеше липсващия добитък, случи се така, че дойдоха до града, където беше пророк Самуил, така че Саул реши да попита пророка дали Бог ще му каже къде са магаретата. Бог вече беше казал на Самуил, че Той ще му изпрати Саул и че той трябва да го помаже за цар. Но, от гледната точка на Саул, Бог не беше го изпратил при пророка, за да получи послание от Бог. Той просто търсеше изгубените си магарета, и случайно се случи, че имаше един пророк в един от градовете, където търсеше Саул, така че Саул реши да попита пророка дали Бог ще му каже за магаретата.

Има много други библейски примери  за това как Бог води хората чрез това, което изглежда като серии от съвпадения, но в действителност е било Божията ръка. Това е един от начините, по който Бог ни говори и води Своите деца.

7. Чрез вътрешни подбуди.

Вътрешните подбуди са, когато силно усещате, че трябва да направите (или не трябва да правите) нещо, не можете да обясните защо се чувствате по този начин, но това е във вас. Понякога напрежението отвътре просто продължава да расте докато не го направите. Друг път, просто се случва да направите нещо, което в крайна сметка се оказва точно правилното нещо. Не можете да обясните защо сте го направили, но някак си знаете, че трябва да го направите.

Святия Дух често ни води по този начин. Много пъти ние не осъзнаваме, че Бог говори и ние откликваме. Можем да си мислим, че сме били интуитивни. Или пък можем да си мислим, че е просто съвпадение.

Виждаме Бог да говори на Своите слуги чрез вътрешни подбуди в Библията. Например, Бог използва вътрешни подбуди, за да предаде невероятни стратегически насоки на Неемия в Неемия 6:2-3 и отново в Неемия 6:10-13. Бог упълномощи Неемия да възстанови стената на Ерусалим, като една от стъпките да позволи на израилтяните да се върнат от робство. Този проект беше посрещнат с голяма съпротива от някои от политиците в областта. Първо те се опитаха да използват сила, за да изплашат работниците и да ги накарат да спрат да градят. Но Неемия въоръжи работниците, и постави половината от тях да стоят на стража, докато другата половина работеха по стената. Така че, враговете на Неемия се опитаха да сменят тактиките в измама и хитрост. Те поставиха засада за Неемия, канейки го на едно политическо събиране в едно от селцата. Но Бог използва вътрешни подбуди, за да предупреди Неемия, че това беше капан. Когато това се провали, те намериха някой да се престори на „приятел“ и да предупреди Неемия за „заговора“ за убийството му, опитвайки се да го накарат да бяга за живота си, и по този начин да загуби доверието на юдеите, които водеше. Бог предупреди Неемия като той „просто знаеше“, че това беше план да го изложат, така че той не падна в този капан.

8. Чрез повторение.

Повторението е, когато се натъкваме на едно и също нещо отново и отново, докато накрая ни светне, че  Бог се опитва да ни каже нещо. Понякога това е точно едно и също нещо отново и отново. Друг път може да са подобни или свързани неща. Но ние започваме да чуваме или да усещаме нещо отново и отново. Започва да ни става ясно, че това е повече от просто съвпадение, че Бог иска да ни каже нещо.

Например, някоя сутрин може да се събудите с някакъв товар за молитва. Малко по-късно си четете Библията и един стих наистина изскача пред вас, във връзка с това, за което сте се молили. След  това може да пуснете радиото, например, и пускат някоя песен, която съдържа фрази като тази част, която сте прочели от Писанието. След това си говорите с някой приятел, който казва: „Бог наистина ми показа нещо онзи ден от…“ и цитира Писанието, което ви е хванало тази сутрин. Отивате на църква и виждате Библията на приятеля ви отворена на същия стих. Накъдето и да се обърнете, все този стих. Започвате да се чудите дали Бог не се опитва да ви каже нещо, и Той най-вероятно се опитва, защото Господ обича да използва повторение, за да привлече вниманието ни.

Понякога Бог може да ни даде един и същ сън няколко пъти. Както беше случая с фараона. Друг път може да ни даде видения няколко пъти. Както беше случая с Петър.

По какъвто и начин да ни говори Бог, това никога няма да е в противоречие с писаното Слово, Библията. То е нашият абсолютен авторитет. Ако нещо, което си мислим, че Бог ни е говорил противоречи с Библията, твърде вероятно е да сме сбъркали с разпознаването на Неговия глас.

Евреи 1:1-2

¹Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците,

²в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете,

Тука виждаме, че Бог е говорил много пъти и по много начини. Много пъти на гръцки означава, „на много части, т.е. разнообразно като време и средства“. А по много начини означава „разнообразно като методи и форми“. Така че, това означава, че Бог говори много и използва най-различни начини. Каква Му е целта? Да бъде чут, да бъде разбран. Беше ли разбран? Не. Те четяха обещанията за Месията, но не ги разбираха. Затова апостолите казаха, че без да разбират пророческите писания, те ги изпълниха.

Много е интересно, че Бог е говорил чрез пророците, това не е точния превод, по правилно е да се преведе, че Бог е говорил в пророците. Това означава, че въпреки че пророците са говорили, в същност Този, Който в действителност е говорил е Бог. Той не им е давал просто някаква информация, Той е слагал Духът Си в тях и по този начин е говорел в тях. Едно от важните неща в този сезон е, че ние не трябва просто да имаме послание, а самите ние трябва да станем посланието. Божията цел винаги е Словото Му да стане плът и да живее между хората. Понеже Неговото Слово е живо, действащо. Така че когато пророците говореха, Бог говореше. Но вижте, те не послушаха пророците.

И когато се изпълниха времената, Бог изпрати Сина Си и се казва, че Той вече говори в Сина. Затова Сина можеше да каже, че който чуе гласа на Сина ще живее. Той много пъти казваше: „Който има уши да слуша, нека да слуша“.

Важно ли е слушането? Да. Без слушане човек не може да се спаси. Защото човек се спасява чрез вяра. А вярата идва от слушането. Слушането на какво? На Христовото Слово. Кой е Христос? Той е Сина. Който слуша Сина ще живее.

Йоан 10:1-4

¹Истина, истина ви казвам: който не влиза в кошарата на овцете през вратата, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

²А който влиза през вратата, е овчар на овцете.

³На него вратарят отваря и овцете слушат гласа му, и той вика своите овце по име и ги извежда.

⁴И когато е изкарал всичките свои овце, върви пред тях и овцете го следват, защото познават гласа му.

Тука Исус говори за тези, които са Негови и обяснява по какво ги познава Той. Някои хора, които не са вярващи се присмиват на това, че Той нарича вярващите овце. Но, ако разгледаме малко по-внимателно това, което Той казва, ще видим, че за Него и невярващите са овце. Само че вярващите са Неговите овце. Или казано по друг начин, всички хора са като овце – наивни, беззащитни, имащи нужда някои да ги води, да се грижи за тях.

Тука виждаме три неща, по които Той познава Своите овце:

1. Слушат гласа Му.
2. Те Го следват.
3. Познават гласа Му.

Думата „слушат“ означава „изслушват, дават възможност да се изкаже, стига до ушие им, чуват, разчува се, бива разгласено, докладва се, разбират“.

Така че да Го слушаме означава да Го оставим Той да говори на нас, а не ние да Му казваме как се правят нещата. Понякога толкова прекаляваме с говоренето си, или с това, което ние наричаме молитва, че дори не Му даваме възможност да се изкаже. Той каза да не си мислим, че ще бъдем послушани заради многото си думи. Давид  се молеше думите му да бъдат малко.

И най-важното нещо с чуването е, че то е свързано с това да Го разбираме.

Думата „следват“ означава „да бъдат в един и същ път, което означава да Го придружават“. Идеята е, че ние трябва да Го придружаваме в Неговия път, а не Той в нашия. Ако някоя овца се заблуди и тръгне по друг път, Той я търси, намира я, взема я на ръце и я връща в Неговия път. Но няма да тръгне да я следва в нейния път. Следването е само докато я намери. После тя трябва да го следва. Амос 3:3 казва: Ще ходят ли двама заедно, ако не се съгласят? Но в случая, не Бог трябва да се съгласи с нас, а ние с Него? Тази дума съгласие означава: да се фиксирам на някого чрез съгласие или назначение, да се срещна в определено време, да призова, да се насоча в определена посока или позиция, също описва и взаимоотношението в брака. Така че, да ходим с Бог, да Го следваме, изисква нашето решение да правим това. Това нещо не става случайно. Той ни търси, Той ни вика, но ние трябва да откликнем.

И думата „познават“ означава „да виждат правилно, да знаят, да имат ясна представа, да виждат, да вземат под внимание, да възприемат, разбират, схващат, да бъдат сигурни, да знаят, че знаят“. Това рисува една непоколебима увереност в гласа.

Картината е следната. Пастирите в Средния Изток не са пасли овцете както нашите пастири. Пастирът е вървял пред овцете и за да го следват, той е говорел нещо, понякога дори е пеел. И овцете са познавали гласа му и са го следвали. Вижте, не се казва, че са разбирали всичко, което е говорел. Тука не е това идеята. Може да не разбираме всичко, но познаването на гласа Му ще ни кара да Го следваме.

Така че, целта на чуването на Божия глас е, за да Го следваме.

Вижте, целта не е просто да чуваме гласове. Чуването на гласове може да е симптом на проблем. Чуването на Божия глас е свързано с покорство.

Както казах, ние имаме естествена способност да чуваме Божия глас. Но това, което за нас означава да чуваме, и което означава за Бог, са различни неща. Ние си мислим, че да го чуем означава да чуем като ни говори. Но ако изследвате Библията ще видите, че когато Бог говори за чуване, Той има в предвид покорство, и изпълнение на това, което чуваме.

Когато едно бебе се ражда, то разпознава гласа на майка си и на баща си. Те не го учат да ги разпознава. Това, на което трябва да го научат е да изпълнява това, което му казват. И знаете ли как го учат? С пръчка и с наказания. То не иска да прави това, което му казват. Сърди се, тропа с крака, вика, плаче, тръшка се.

Зрялост не е просто да разпознаваме Божия глас. Всички, които са Негови го правят. Това е белега, че си роден от Него. Зрялост е да се покоряваме на това, което Той ни казва.

Важно нещо при чуването на Божия глас е да бъдеш част от местна църква и да имаш лидер или баща в живота, който да те учи на това. Ние в петдесятно/харизматичния свят сме възприели идеята, че Святия Дух ще ни учи, и нямаме нужда от никой човек. Но това не е учението на Исус, това не е контекста на Новия завет. Ние цитираме стиха от 1 Йоан 2 глава, че помазанието ни учи и че то е истинно, и си мислим, че става въпрос за Святия Дух, но ако прочетем малко по-внимателно за какво се говори преди това, ще видим, че става въпрос за учението на Исус, която сме приели чрез апостолската благодат. И дори самия Святия Дух няма да ни учи на нищо друго освен на учението на Исус, което идва чрез изпратени хора в живота ни.

Когато се учим да чуваме Божия глас, много е важно да споделяме с нашия лидер преживяванията си. И да сме отворени за корекция.

Запомнете, че никой отделен човек няма цялото нещо. Всички ние сме тялото, всички се нуждаем един от друг. Апостол Павел каза, че имаме Христовия ум. Той не каза, че той го има. Каза, че всички, цялото тяло го имат. Важно е да не се изолираме. Контекста на църквата е общност и семейство.

Един от най-важните начини, по които Бог ще ни говори е чрез изпратен човек, поставен в живота ни.

 

Емил Енчев