3.1. Човека преди падението
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
3.1.1. Бог предузна човека и го определи и избра да функционира като Негов син в и за цялото творение (Римляни 8:29).
3.1.2. Човек дължи съществуването си на Бог, Създателя и Опората на всичко (Битие 1:26-28, 2:7; Йов 33:4; Псалм 104:30, 139:14-16; Исая 45:12; 1 Коринтяни 11:9; Откровение 4:11).
3.1.3. Преди всичко да беше създадено, създаването на човека беше на първо място в Божия ум (Йов 7:17; Псалм 8:4-6, 144:3; Евреи 2:6-7).
3.1.4. Първоначалното божествено намерение за създаването на човека беше, понеже Бог искаше да направи Своя образ и подобие видими (Римляни 8; Ефесяни 3:10).
3.1.5. Човека беше сдаден като свободно морално същество (Битие 2:16-17; Второзаконие 30:19; Исус Навин 24:15; 3 Царе 18:21; Филипяни 1:22).
3.1.6. Образа и подобието на Бог се изразяват най-пълно в създаването на човека, и мъжа и жената (Битие 1:26-27, 5:2; Исая 43:1-7; 1 Коринтяни 11:7; 2 Коринтяни 4:4; Колосяни 1:15).
3.1.7. Образа и подобието на Бог са славата на Бог (2 Коринтяни 3:18; Евреи 1:3).
3.1.8. Всеки ешелон в творението, и на небето и на земята, е подчинен да служи на човека в изпълнението на Божията цел (Битие 2:1; Евреи 1:1-14, 2:1-18).
3.1.9. Човека не е създаден да притежава земята, а вярно да я управлява заради своя Баща, и да се наслаждава на ползите от труда си (Изход 19:5-6; Псалм 24:1; Еклесиаст 5:19; 1 Коринтяни 10:26).
3.1.10. Човека е замислен да функционира в едно динамично и интимно взаимоотношение със Създателя както един син се свързва с баща си. Бог щеше да се среща с човека в Господната градина в Едем, и там Татко щеше да разкрие аспекти от творението, които щяха да надарят сина Му, за да открие тайните заключени в създаването на всичко (Битие 3:8).
3.1.11. Чрез управлението и господството на Адам, образа на Бог щеше да се предава изразимо на останалата част от творението (Битие 1:26-28).
3.1.12. Адам, първият от всички хора, като триединно същество състоящо се от дух, душа и тяло беше директния резултат от творческия акт на Бог (Битие 1:26-31, 2:7; 1 Солунци 5:23). Като такъв човека е уникално надарен да се свързва и с небесните и със земните области. С духа си, човека беше замислен да има достъп до небесата чрез свързване с Духа на своя Баща. С душата си като седалище на интелекта, емоциите и волята, човека беше замислен да се свързва с физическата среда чрез свързване с тялото. По този начин човека е отделен и е по-висш от цялото творение.
3.1.13. Реда на човешката функционалност беше, че духът му трябваше да се свързва с Духа на Баща му и по този начин да информира душата как плътта му трябва да се свързва с физическата среда, в която той съществуваше (1 Коринтяни 15:45).