3.2. Падението на човека
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
3.2.1. Чрез непокорството на Адам, човешката раса съгреши и отпадна от Божията слава (Римляни 3:23; 5:15-19).
3.2.2. Наказанието за непокорството беше духовна и физическа смърт (Исая 59:2; Еремия 5:25; Езекиил 21:24; Римляни 6:23).
3.2.3. Като последствие от падението, цялото творение беше подчинено на безполезност и на робството на разлагането (Римляни 8:20-21). Без приемането на Исус Христос за Господ и Спасител, падналия човек не може напълно да носи Божия образ. Човека загуби своята привилегирована позиция, която се изразяваше чрез пребиваването му в градината на Господа. Той беше подчинен на това да се труди с пот на челото си (Битие 3:17-19).
3.2.4. Човека, в момента, в който взе решението да не се покори, избра да функционира от областта на душата си, независимо от духа си, и така той беше понижен до душевно същество (1 Коринтяни 15:45-47).
3.2.5. Обещанието към падналия човек беше, че Потомството на жената ще строши главата на змията, сочейки към дена на спасението и освобождението на човека чрез раждането на Исус Христос от девицата Мария (Битие 3:15; Исая 7:14, 9:6; Матей 1:23; Лука 1:41-45).