5. Божието царство
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
5.1. Божието Царство е Божието царско управление, власт и господство над небето и земята и над всичко сътворено (Битие 1, 2:1-4).
5.2. Когато говорим за Небесното Царство, ние говорим специфично за Божието управление в небето, което се стремим да донесем на земята (Матей 6:10; Лука 11:2).
5.3. Когато се говори за Царството на нашия Господ и Неговия Христос, ние тълкуваме това като тези владения създадени за и доведени под управлението на Христос и на всички, които са в Него, функциониращи като точното регентство на Божеството в творението (Ефесяни 5:5; Колосяни 1:13; 2 Петрово 1:11; Откровение 11:15, 12:10).
5.4. Употребата на термина ‘Царството на Татко’ показва уникалното и интимно семейно взаимоотношение, в което Бог се свързва с онези, които, в Христос, са станали Негови синове и по този начин са наследници на Царството Му (Матей 13:43).
5.5. Понеже Бог е Дух, Неговото управление е духовно и където Неговото вечно, непоклатимо и неразрушимо Царство идва, присъствието му става видимо и ясно забележимо (Псалм 45:6; Исая 9:7; Данаил 2:44; Лука 1:33; Евреи 1:8) и неговия ефект е праведност, мир и радост в Святия Дух (Йоан 18:36; Римляни 14:17).
5.5.1.Божието Царство не е от този свят и следователно не е нито социално, нито политическо, нито икономическо, нито е сходно с някое земно царство (Йоан 18:36).
5.5.2. Тъй като Божието царство е духовно и нито е социално, нито политическо нито икономическо, то трябва да се управлява първо духовно от сърцата на онези, които са в Христос (Лука 17:20-21).
5.5.3. С духовно имаме предвид, че принципите на праведност, които управляват Небесното Царство трябва да бъдат посяти (като семе – Матей 13:19, 31) във всяка област на човешкото съществуване и систематично да проникват, да въздействат и да предпазват небесната култура и природа на Бог в творението (Както светлината – прониква – Матей 5:14-16, Йоан 8:12; Както кваса – въздейства – Лука 13:20-21; Както солта – предпазва – Матей 5:13; Колосяни 4:6).
5.6. Достъп или влизане в Божието Царство се случва чрез покаяние и новорождение отгоре чрез Святия Дух и очистване чрез измиването с вода, която е Божието Слово (Марк 1:15; Йоан 3:3-5; Ефесяни 5:26; Яков 1:18; 1 Петрово 1:23). Божиите синове са пренесени от владението на тъмнината в Царството на Неговия възлюбен Син (Колосяни 1:13).
5.7. Всички, които идват в Божието Царство трябва да търсят първо Божието Царство и Неговата правда за ефективно живеене в този настоящ свят (Матей 6:33; 1 Солунци 2:12).
5.8. Божието Царство не може да бъде наследено от неправедните, т.е. от онези, които вършат делата на плътта, неморалните или алчните. Когато Писанията казват, че плът и кръв не могат да наследят Небесното Царство, ние тълкуваме това да означава, че хуманистичните и хуманитарните усилия сами по себе си не могат да дадат право на достъп на никой човек в Царството (Йоан 3:3-5; 1 Коринтяни 6:9-10, 15:50; Галатяни 5:21; Ефесяни 5:5).
5.9. Да се живее в Божието Царство означава да се живее под Божието управление. Божието Царство се управлява в праведност (Исая 16:5, 32:1; Евреи 1:8). Например, Матей 5, 6 и 7 описват вътрешните ценности и етики изисквани от онези, които живеят в Царството.
5.10. На Църквата й е дадена властта от Исус да представлява Небесното Царство и да установи неговите цели на земята (Матей 16:19). Църквата, чрез функциониране като Божия син и регента на небето, е задължена да проповядва Добрите новини/Евангелието на Божието Царство по целия свят (Матей 24:14), канейки всички хора да се насладят на ползите от Царството (Сватбеното празненство – Матей 22:2; Бисера с голяма цена – Матей 13:45; Отменените дългове – Матей 18:23).
5.11. Царствата на този свят понастоящем са под управлението на дявола. Главната цел на Божието Царство е да установи Божието суверенно владение чрез детрониране на царствата на този свят (Матей 4:8-10; Лука 11:20).
5.12. Царството е, било е и ще дойде. (Евреи 12:28; Откровение 11:15). Божието Царство дойде в момента на Божествено разпознаване на Исус като Божия Син при реката Йордан; след това Исус обяви, че Божието Царство е дошло. Писанията посочват, че въпреки че Царството е дошло, то продължава прогресивно да нараства и ще достигне пълнотата си в края на ейоните от време (Исая 9:6, 11:1-10, 32:1; Данаил 2:44, 7:18, 27; Михей 4:7; Матей 4:17; Лука 1:32-33). Разгледайте притчата за синаповото семе (Матей 13:31-32; Лука 13:18-21; Марк 4:30-32). Затова, ние прегръщаме молитвата на Исус, която ни учи да се молим всеки ден Царството Му да дойде (Лука 11:2).
5.13. Божието Царство се налага и измества царствата на този свят (Данаил 2:34-35). Божията воля в небето трябва да стане начина на живот на човечеството (Матей 6:10).
5.14. Божиите синове ще управляват и ще царуват с Христос като царе и свещеници (Матей 25:21-23; Откровение 5:9,10, 20:4-6). Царството е част от наследството на Божиите синове. Благоволението на Татко е да даде Царството (Лука 12:32; Ефесяни 1:5-9; Филипяни 2:13).
5.15. При завършека на вековете Царството на нашия Бог ще управлява абсолютно над всичко в творението (Исая 2:1-4; Данаил 2:35; Михей 4:1-4; 1 Коринтяни 15:24; Исая 9:6-7; Откровение 11:15).