6.1. Определение
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
6.1.1. Църквата е тайна, която за векове е държана скрита в Бог, но сега е разкрита в Христос и прогресивно се разкрива чрез Неговите апостоли и пророци (Ефесяни 1:9-22, 3:3-5, 5:32; Колосяни 2:2-3, 8-9, 4:3).
6.1.1.1. Църквата, като тайна, която е разкрита, има чрез божествения замисъл много метафорични описания разкриващи нейната многообразна природа и функция. Някои от тези описания са: Тялото на Христос, Градът на Живия Бог, Святата нация, Храмът, Зданието, Армията, Нивата, Жена, ‘Нов’ човек и Планината Сион (Исая 2:1-4; Йоил 2:11; Михей 4:1-4; Римляни 12:4-5; 1 Коринтяни 3:9, 12:12, 20; Ефесяни 2:15, 19-22, 4:24; Колосяни 3:10; 1 Петрово 2:5; Откровение 12:1-13, 21:2).
6.1.2. Църквата е била божествено предопределена, избрана и осиновена в основата си да действа като Божието семейство, състояща се от всички онези, които са ‘призовани’ от царството на тъмнината и събрани в Христос като корпоративния, първороден син в творението (Матей 16:18; 1 Тимотей 3:15; Римляни 8:29: Ефесяни 1:5в; Галатяни 4:5). В този смисъл, църквата в Христос се наслаждава на статута и привилегията на първороден син, който седи в изпълнителната небесна позиция от дясната страна на Татко (Римляни 8:28-29; Ефесяни 1:3, 20, 2:6, 3:10; Колосяни 1:18; Евреи 12:23).
6.1.2.1. Ние твърдим, че Църквата е ред от новото създание (2 Коринтяни 5:17), отделена, за да функционира като новата човешка раса съобразена с образа и подобието на въплътения Христос (Римляни 8:28-29; Колосяни 3:10). Тази позиция ни е предадена метафорично в понятия като: първия Адам/последния Адам; първия човек/втория човек; естествения човек/духовния човек (1 Коринтяни 15:45-49; Ефесяни 2:19-22, 4:23-24; 1 Петрово 2:9).
6.1.2.2. Църквата е загатната и исторически изобразена чрез нацията Израел. Старозаветните Писания нагледно описват Бог като Баща изискващ освобождението на Сина Му от Египет – „Израел е Мой Син, Моя първороден … Пусни Сина Ми, за да Ми послужи …“ (Изход 4:22-23; Евреи 12:23). В Новия завет, Църквата, новия Израел, се състои от Божиите синове, т.е. онези, които са приели, повярвали и изповядали Исус като Спасител, Господ и Христос (Йоан 1:12; Деяния 2:47; Римляни 10:9-13). Точно както Израел намери имунитет в Пасхалното Агне, Новозаветната Църква намира спасение и изкупление в Кръвта на Христос, върховното Агне (Йоан 1:29-36; 1 Коринтяни 5:7, 10:16; Ефесяни 2:13; Евреи 9:14; 1 Петрово 1:2, 18-19; 1 Йоан 1:7; Откровение 1:5).
6.1.3. Църквата като събрание на призованите, е Божията свята нация, която ние споменаваме като Божия Израел, Небесния Ерусалим, Невястата на Христос и Сион (Галатяни 6:16; Ефесяни 2:12; Евреи 8:10, 12:23; Откровение 22:2).
6.1.4. Църквата като Божията свята нация е повсеместно поставена и разпръсната в народите по света. В този смисъл, църквата функционира дуалистично в своето географско място
6.1.4.1. Тя е нация в нацията(те), град в града(вете), народ в и сред народите.
6.1.4.2. Ако Църквата е Святата нация и Града на Живия Бог, тогава ние вярваме, че Църквата има собствена структура на управление, политика, икономика, култура и обичаи. Ние сме убедени, че когато Църквата се събира според божествения ред в дадена географска област, тогава благополучието на нейните граждани не се определя на първо място от гражданските структури и нормите на светските общества, а от Самия Бог. Следователно, може да се каже, че Църквата не е съобразена с този настоящ свят (Римляни 12:1-2), въпреки че писанията призовават всички вярващи да почитат, да се подчиняват и да се молят за онези, които са гражданското лидерство (Римляни 13:1в; 1 Петрово 2:13в)