Откровението за Сина

Бог е Бог на сезоните. Във всеки сезон Той възстановява различни неща.

Той прави това чрез послания, които освобождава към тялото Си.

Това послание започна да променя живота ми. Промяната не става мигновено, дори на учениците им трябваше време за да научат някои неща, и след това, още време, за да започнат да ги живеят.

Марк 4:35-41 (The Massage)

³⁵По-късно през този ден той им каза: „Нека да преминем на другата страна“.

³⁶Те го взеха в лодката както беше. Дойдоха и други лодки.

³⁷Надигна се една голяма буря. Вълните пълнеха лодката, заплашвайки да я потопят.

³⁸А Исус беше на кърмата, сложил главата си на възглавница, спеше! Те го събудиха, казвайки: „Учителю, не те ли е грижа, че потъваме?“

³⁹Буден, той каза на вятъра да понижи тона си и каза на морето: „Тишина! Успокой се!“ Вятъра утихна; морето стана гладко като стъкло.

⁴⁰Исус смъмри учениците: „Защо сте такива страхливци? Въобще ли нямате вяра?“

⁴¹Те бяха в абсолютно страхопочитание, смаяни. „Кой всъщност е този?“ питаха се те. „Вятъра и морето са напълно на негово разположение!“

Исус спеше – изморен.

За да говориш на бурята и тя да те слуша, първо трябва да се научиш да спиш в нея.

Те не Го познаваха. Матей 7:21-23 – Не всеки, който върши чудеса, или изповядва името Му, Го познава.

Йоан 4:10 (The Massage)

„Ако знаеше Божията щедрост и кой съм аз, ти би ме помолила за питие, и аз бих ти дал прясна жива вода“.

Много е важно да знаем кой е Исус. Когато знаем това, ще знаем и кои сме ние.

Матей 16:13-20 (The Massage)

¹³Когато Исус пристигна в селата на Кесария Филипова, той попита учениците: „Какво казват хората за това кой е Човешкия Син?“

¹⁴Те отговориха: „Някои мислят, че е Йоан Кръстителят, някои мислят, че е Илия, а някои казват, че е Еремия или един от другите пророци“.

¹⁵Той ги притисна: „А вие? Кой казвате, че съм аз?“

¹⁶Симон Петър каза: „Ти си Христос, Месията, Синът на живия Бог“.

¹⁷Исус се обърна: „Бог да те благослови, Симоне, сине Йонов! Ти не си получил този отговор от книги или от учители. Моят Баща на небето, самият Бог, те е въвел в тази тайна за това кой съм аз наистина.

¹⁸А сега аз ще ти кажа кой си ти, действително кой си. (Има връзка с разбирането кои сме ние и кой е Исус.) Ти си Петър, скала. Това е скалата, върху която аз ще сглобя моята църква, църква толкова обширна с енергия, че дори портите на ада няма да могат да я удържат.

¹⁹„Но това не е всичко. Ти ще имаш пълен и свободен достъп до Божието царство, ключове да отваряш всяка и всякаква врата: повече няма да има никакви бариери между небето и земята и земята и небето. Да на земята е да и на небето. Не на земята е не и на небето.

²⁰Той закле учениците в тайната. Накара ги да обещаят, че няма да казват на никой, че той е Месията.

Петър на гр. е камък. Петър не е канарата – той е камък, част от канарата. Ние сме живи камъни, които се сглобяваме заедно, за да съградим един духовен дом.

Канарата е Исус? Кой е основата на църквата? – Апостолите и пророците. Петър е първия камък, поставен върху канарата, или основата на църквата.

Църквата е изградена върху канарата, не просто върху основата. Защото самата основа е върху канарата.

Как човек се свързва с канарата и с другите камъни, които вече са там? Това става чрез това откровение, което Петър получи. За какво се отнасяше откровението. Били сме учени, че откровението е за Исус. И това донякъде е така. Но вижте те познаваха Исус. Той беше израснал сред тях. Това което не знаеха, обаче, беше, кой беше той наистина. Ние сме свикнали да мислим за Него като Исус Христос. Все едно собственото Му име и фамилното Му име. Но  това не е точно така.

Исус означава Бог е спасителя. Христос означава Помазаника.

Кое е истинското Му име? То се съдържа в откровението на Петър. Той каза: „Ти Си Христос, Месията, Синът на живия Бог“.

Знаете ли защо е написано евангелието от Йоан?

Йоан 20:30-31 (The Massage)

³⁰Исус даде още много белези, които разкриват Бог, които са записани в тази книга.

³¹Тези са записани, за да повярвате, че Исус е Месията, Божият Син, и в действието на вярването, да имате истински и вечен живот по начина, по който Той лично го разкри.

Тука се казва, че нещата записани в евангелието на Йоан, са записани с цел да повярваме, че Исус е Месията. Или по друг начин казано Исус, което означава Бог е Спасителя, е Помазаника. Но кой всъщност е Той? Накрая се казва, че това е Божия Син.

Така че ето го откровението: Спасителя, който е Помазаника, е Божия Син.

Откровението не идва от книги или от учители. Бог е инициатора. Той решава дори кога да го даде.

Представете си, че влизате в една много тъмна стая. Не знаете нищо за това, което има в нея. Не можете дори да се движите, защото има голяма вероятност да се спънете в нещо. И изведнъж някой включва осветлението и вие виждате всичко. Това е откровението.

Всичко става мигновено. Без предварително размишление и анализиране.

Откровението, че Исус, Месията е Божия Син, поставя човек на канарата и го прави част от църквата, която е Божия дом, който се състои от Божиите синове.

Йоан 1:14

А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име.

Исус беше изпратен, за да бъде модела за това какво представлява Божия Син. И тука се казва, че онези, който приемат този модел, получават правото да станат такива като Него – синове. Не християни, не петдесятни, не харизматици, не апостолски хора дори – а Божии синове.

 Казва се също, че това са тези, които вярват в Неговото име. Кое е това име?

Откровение 14:1

И видях, и ето: Агнето стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото Име и Името на Неговия Баща написано на челата им.

 Божието Агне е Сина.

Да кажем нещо за антихриста. Какво представлява той? Това не е политическа фигура от Запада. В Откровението на Йоан не се говори за него. Той е един дух, който отхвърля Бащата и Сина. Всеки, който отхвърля Бащата и Сина е антихрист. Ако някой каже, че не вярва в Бащата и Сина, в начина, по който Бог изгражда Своето царство, това е антихрист. Пише го в 1 Йоан 2:22.

Ако искаме да бъдем част от Христос, трябва да бъдем Божий син, носещ Духа на Бащата. Ако отхвърлим тази идея, антихрист е в църквата.

Човек не може да бъде син, ако няма духа на Бащата. Всички Божии синове трябва да бъдат като своя Баща в мисленето си, в поведението си и във фокуса си. Всичко, което вършим е с едно видение – то е фокусирано върху Татко.

Матей 28:19

И така, идете, правете ученици всичките народи и ги кръщавайте в Името на Бащата и Сина и Святия Дух.

Не се казва да се кръщават във вода, казва се в Името. Име означава природа, атрибути, характер, персоналност, поведение, ценности, и всичко, което е представено в тази личност. Думата за кръщавайте е в продължително време – продължавайте да ги кръщавате. Ако потопим нещо в името на Бащата, то трябва да изглежда като Него.

Ако човек е кръстен в името на Бащата, Сина и Святия Дух, тогава той трябва да изглежда като Бог. Понеже пълнотата на Бог е Бащата, Сина и Святия Дух. Исус имаше пълнотата на Божеството изразена в човешко тяло. Ако сме видели Исус, видели сме целия Бог в човешко тяло. Исус ни казва, че в човешко тяло всички можем да изглеждаме като Бога, ако сме приели модела, който Исус ни представи. Целият Бог може да обитава във всеки човек.

Това, което Бог каза беше: „Отидете по целия свят и кръщавайте чрез процеса на поучение, докато всички нации не започнат да носят образа на Бога“. Това е вечния план на Бога, за който сме били предопределени – да бъдем съобразни с образа на единородния Божий Син.

Бог иска син, който ще изглежда точно както Него на тази земя.

Ние сме се опитвали да правим хората ученици, като ги поучаваме няколко урока. Но не е точно така. Защо ни е дадено петкратното служение? За да може да доведем всички до пълнотата на Божия Син.

Не можем да станем синове докато не сме потопени в Духа на Бащата. Ако сме кръстени в Бащата ще изглеждаме като Сина.

Исус дойде, за да ни покаже как да живеем като Божии синове. Какво правеше Той? Той каза, че не прави нищо от Себе Си, а само това, което Баща Му Му казва да прави. Вижте, Той можеше да прави много неща.

Не е въпроса какво можем да правим, а дали това, което правим е волята на Татко. Това ни определя като послушни синове. Има два начина на живот – на не зависимост и на зависимост от Бог. Това е живота на Сина. Той може да прави всичко, но е предал живота си на баща си, и той го води във всяко негово действие. Вярвам, че това е, което ще определи нашия успех.

Да виждаме Бог като Баща е много по-различно от начина, по който другите религии виждат Бог. Те го виждат като създател, като голяма интелигентност, като някакво висше същество, като силата, която е сътворила всичко. Единствено Библията учи, че Бог желае да бъде нашият Баща. И Той желае ние да бъдем Неговите синове. Няма по-близко взаимоотношение, което можем да имаме с Бог от това, което е между син и между баща. Всичкия ни пост, всичките ни молитви, не могат да ни доведат до по-близко взаимоотношение от това взаимоотношение между баща и син. Това е най-близкото взаимоотношение, което някой може да има с Бог.

Много вярващи не виждат този вид взаимоотношение.

За да бъдеш син на Бог, трябва да носиш благодатта на Бащата. Това е манталитет, това е начин на мислене, това е начина, по който ние виждаме живота. Всичко в цялостното ни същество трябва да бъде управлявано от този възглед, че Бог е нашия Баща. Никъде в писанието Бог не ни е нарекъл християни. Ние не сме призовани да бъдем вярващи в една религия, която се нарича християнство. Библията ни казва, че ние сме призовани да бъдем синове.

Исус е Синът модел, първородният, образеца, по който трябва да функционират останалите синове. Ако вярваме това, тогава ние сме Божии синове. Защото тези, които го приеха, или приеха този модел, имат привилегията да бъдат наречени Божиите синове. Не християни, не петдесятници, не харизматици, не апостолски християни, ние сме призовани за Божии синове.

Повечето християни са си избрали най-добрата религия в света, но малко от тях са разбрали истината, че Бог е техен Баща. Повечето християни имат криза със своята идентичност. Те не знаят кои са. Ние сме произвели една култура от сираци в тялото на Христос.

Голяма част от християнството подхранва несигурността на хората. Много от нашите послания са за това как можем да забогатеем бързо, как можем да станем известни, как можем да станем по-помазани, как можем да имаме повече сила. Проповедите често са за това, че нещата ще станат по-добре. И повечето хора идват на църква точно заради това. Защото те не знаят кои са. Когато знаем кои сме, няма да търсим тези неща, но ще се включим в благодатта на нашия Баща и ще знаем, че нашия Баща ще се погрижи за нас.

Ние не сме спасени просто, за да отидем на небето. Ние сме спасени, за да станем част от Божието семейство. Ние не се опитваме да не влезем в ада, като приемем Исус, за да имаме вечен живот в едно място, което се нарича небе. Най-високото ниво на спасението е да бъдем въведени в семейството на Бог. Когато влезем в Божието семейство, знамето върху нас е любов. Съвършената любов изгонва всеки страх. Няма какъвто и да е страх в съвършената любов. Съвършената любов покрива множество дефицити и слабости. Съвършената любов усъвършенства говора ни, тогава не можем да говорим негативно, но започваме да говорим за любовта на нашия Баща. Започваме да ходим с увереност и говоренето ни ще бъде пълно с естествено хваление. И дори да минаваме по средата на ада, ще знаем, че нашия Баща е с нас.

Изисква се доверие в Бог, за да го следваме навсякъде, където ни води.

В Откровение 14:4 се казва, че има група хора, които следват Агнето, където и да отива.

Примери за това да следваме Христос на всяка цена:

Сватбата в Кана – Йоан 2:1-2.

Монетата в рибата – Матей 17:24-27.

Улова на риба – Йоан 21:1-11.

Бог е нашия Баща, но в същото време ни дава и правила, които регулират начина, по който ние се отнасяме към Него. Бог не само снабдява нуждите ни, Той очаква да изпълняваме правилата Му.

Не можем да бъдем синове без да разберем първото правило, което е, че ние трябва да сме представители на нашия Баща. Принципа да бъдем синове се нарича представяне. Не можем да бъдем синове, ако не представляваме Този, който ни е създал.

Защо са Му на Бог синове? За да живее чрез тях. Не че Той не може да живее без тях, но чрез тях Той става видим. Неговото естество се проявява в плът. Бог ще бъде видян в синовете. Затова Исус каза, че ако видим Него, ние сме видели Баща Му. Без Него не можем да видим Неговия Баща. Той каза: „Аз и Баща Ми сме едно!“

Не можем да бъдем представители на нашия Баща, ако не знаем основния принцип, който се нарича покорство. Не вяра, а покорство.

Когато Бог създаде първия човек, който се наричаше Адам, преди да съгреши, той не се нуждаеше от вяра. Всичко, което Адам трябваше да прави беше да се покорява на гласът на своя Баща. Адам се нуждаеше от покорство. Адам не се нуждаеше от рационално мислене. Той беше изграден да живее в духа, в човешко тяло. Всичко, което Адам трябваше да прави беше да се покорява на своя Баща.

Думата покорство идва от една еврейска дума шама, и буквално означава „да се покориш, като чуваш, като слушаш, и каквото чуеш идваш под неговото покритие и просто го правиш без да задаваш въпроси“.

Бог му беше дал всичко. Каза му само да не яде от едно дърво. Той не трябваше да задава въпроси, дори не трябваше да мисли за това. Бог му каза, че ако яде от него ще умре. Той не знаеше какво означава да умре.

Греха дойде поради непокорството. Чрез непокорството на един човек, целият свят падна в грях. Но чрез покорството на един друг човек, целият свят беше примирен, беше върнат обратно към Бог.

Как можем да станем синове? – Чрез покорство.

Има много неща, които нямат смисъл, но просто трябва да се покоряваме. Исус стана покорен до смърт. Той нямаше нужда да умира, Той беше съвършен. Но дори до смърт Той имаше това мислене: „Не Моята воля, Татко, но нека Твоята воля да бъде изпълнена“. Това не е вяра, това е покорство.

Вярата дойде след падението, когато очите на душата се отвориха. От този ден нататък човек вече пресмята всичко.

Ако Бог ни каже да прощаваме, ние веднага задаваме въпроса: „Колко пъти трябва да прощавам за един ден?“ Ако Бог ни казва да обичаме, ни ще кажем: „За колко дълго?“ Ако Бог ни казва да даваме, ние веднага задаваме въпроса: „Ами, колко трябва да дам?“ Това се нарича разсъждаване.

Вижте, чрез вяра ние получаваме благодат. Но истинските Божии синове живеят чрез покорство. Те не спорят, не задават въпроси на своя Баща. Те просто вярват, че Той ги обича и знаят, че има добри намерения за тях.

Исус се научи да бъде покорен чрез нещата, които пострада. Гръцката дума означава „чрез нещата, които преживя“.

Когато сме покорни, не гледаме на хората, но слушаме единствено гласът на нашия Баща. И каквото и да ни каже да направим, просто трябва да го направим. Той очаква да Го следваме във всичко, което ни каже. С други думи трябва да намразим живота си дори до смърт, и просто да Го следваме. Това са апостолските хора. Това е небесният начин на живот.

Цар Давид каза: „Бях млад, сега остарях, но никога не съм видял праведния да проси хляб“. Това, което той казва е, че Бог е верен.

Ако мислим, че нещата скоро ще се подобрят, трябва да преосмислим това, в което вярваме. Ако очакваме правителствата да се погрижат за нас, ще бъдем разочаровани. Единственият отговор е да се върнем към начина, по който Бог прави нещата.

Небето може да премине, земята може да премине, но Бог няма да се провали. Бог не може да лъже, и ние трябва да се научим как да Му се доверяваме.

На земята ще има голяма тъмнина, но светлината ще дойде върху тези, които следват Бог. Не върху тези, които ходят на църква, а които Го следват, които Му се покоряват. Това е манталитета, който е в сина към Бащата.

Трябва да фокусираме мислите си в място, където да се доверим на Бог. Но не можем да кажем, че Му се доверяваме, ако не Му се покоряваме за това, което Той ни казва да направим.

 

 

Емил Енчев