Глава седма – Първоначалните учения и узряващия син
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Първоначалните учения установяват аспекти от културата на корпоративния Син и снабдяват средствата, чрез които тази култура е установена във всеки вярващ. Този процес е непогрешимо вързан към понятието за зрялостта.
Конкретно, етапите на узряващия син на Бог зависят от работата на Първоначалните учения в ежедневния живот на вярващия. Писанието установяват тези етапи на синовство като средства за установяването на нивото на зрялост на човека в обсега на невръстен син до такъв, който е достигнал своето пълно представяне на Татко Бог в по-голямото Тяло. По същия начин, етапите на синовство могат да описват узряването на корпоративния Син, Тялото на Христос, докато Тялото узрява чрез ново откровение през епохите на времето.
Етапи на синовство
Етапите на синовство започват с бебешка възраст, или току-що новороден вярващ, и напредват до зрял син. Всеки етап се отнася към отделна гръцка дума за „син“ , нейното значение, и начина, по който е използвана в Писанието.
Невръстният син, или най-ранния етап, е наречен етапа непиос.[1] Когато човек в началото се новороди, той е Божий син и, следователно, наследник в Божия дом. Обаче, непиос, въпреки че е наследник, „не се различава въобще от роб, въпреки че притежава всичко“.[2]
Новороденият вярващ е като наследник под настойничество. Такъв наследник не е достатъчно обучен или достатъчно зрял, за да има достъп до ресурсите на дома, въпреки че е наследник на всичко в него. По отношение на обучението и подготовката на непиос, този човек е готов единствено за „мляко“, което в Писанието е описано като противоположно на „послание на мъдрост сред зрелите“.[3]
Защото въпреки че до това време трябваше да бъдете учители, вие отново се нуждаете някой да ви учи на първоначалните принципи на Божиите слова, и сте стигнали до там, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна. Защото всеки, който яде само мляко не е свикнал със словото на правдата, защото е невръстен [непиос]. А твърдата храна е за зрелите, които поради практика са обучили чувствата си да различават доброто и злото (Евреи 5:12-14 NASB).
Човек трябва да забележи, че писателя на Евреи определя, конкретно, Първоначалните учения като стартовото място за невръстния син на Бог и определя зрелият като някой, който ги практикува.
Павел също приравнява посланието за тези в този етап на бебешка възраст като проповядване на „нищо … освен Исус Христос, и то разпънат“, и така това послание е в контраст с посланието на мъдрост за зрелите.[4] Етапа непиос е такъв, в който са необходими голямо учене и основа, но и такъв, в който отделния човек няма свободен или преднамерен достъп до ресурсите на Божия Дом, поради липса на зрялост.
Следващия етап на синовство е етапа паидион, често превеждан в писанието като дете или деца. Йоан пише:
Пиша на вас, бащи, понеже познавате Онзи, Който е от началото. Пиша на вас, младежи [неанискос], понеже сте победили злият. Писах на вас дечица [паидион], понеже познавате Татко (1 Йоан 2:13 NASB).
Паидион е малко дете. В Писанието, термина е използван за някой, който може да разпознава Татко. Този етап може да се разглежда като втория етап на синовство, тъй като понякога е синонимен с дете, което е невръстно.[5]
Следва етапа текнон, и това е първия етап, в който сина е достатъчно зрял, за да му се даде отговорност и възможност да отговаря за нещо и да управлява. От гледна точка на зрялостта, текнон все още се счита за дете.[6] От гледна точка на синовството, обаче, текнон е син, който е достатъчно зрял, за да се въвлече във взаимно взаимоотношение с Татко.
Исус каза следната притча, която включва синове, които са в етапа на зрялост текнон:
„…Един човек имал двама сина, и отишъл при първия и казал: ‘Сине, върви работи днес на лозето’. И той отговорил: ‘Няма да отида’; но после съжалил и отишъл. Човека отишъл при втория син и му казал същото нещо; и той отговорил: ‘Ще отида, господине’; но не отишъл. Кой от двамата извършил волята на баща си?“ Те казаха: „Първият“. Исус им каза: „Истина ви казвам, че бирниците и проститутките ще влязат в Божието царство преди вас“ (Матей 21:28-31 NASB).
Тези синове са достатъчно зрели да им бъде дадено управление и отговорност, но непоследователността им в това да извършат волята на баща си показва, че е нужно повече обучение преди да станат синове, които да са пълно представяне на бащата.
Следващия етап, етапа неанискос, е подобен на узряването на „младежите“:
Пиша на вас, бащи, понеже познавате Този, Който е от началото. Пиша на вас, младежи [неанискос], понеже сте победили злият. Писах на вас, дечица, понеже познавате Татко. Писах на вас, бащи, понеже познавате Този, Който е от началото. Писах на вас, младежи [неанискос], понеже сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и сте победили злият. Не обичайте света нито нещата в света. Ако някой обича света, любовта на Татко не е в него (1 Йоан 2:13-15 NASB).
Това е етапа на победителя. Това е син, който е изпитан и е показал сила, и който, в изпитанието, е представил Божието слово. Неанискос повече не е дете, а загатването, че е победил злият посочва някой, който е бил пречистен много чрез страдание.
Последния етап е хуиос. Това е сина, който може да бъде изпратен като пълното, завършено представяне на Бащата. Вероятно най-важната отличителна черта на хуиос в Писанието следва притчата описана по-горе за човека с двамата, текнон, сина, когато Исус разказва следващата притча:
„…Имало един земевладелец, който ПОСАДИЛ ЛОЗЕ И ПОСТАВИЛ СТЕНА ОКОЛО НЕГО И ИЗКОПАЛ ЛИН В НЕГО, И ПОСТРОИЛ КУЛА, и го дал под наем на лозари и отишъл на пътешествие. Когато наближило времето за жътва, той изпратил слугите си до лозарите, за да получи продукцията си. Лозарите взели слугите му и един били, друг убили, а трети замярали с камъни. Отново той изпратил друга група слуги, по-голяма от първата; и те направили същото с тях. Но след това изпратил сина [хуиос] си при тях, казвайки: ‘Ще почетат сина ми’. Но когато лозарите видели сина, те си казали: ‘Това е наследникът; елате, нека да го убием и д ограбим наследството’. Те го взели, и го изхвърлили вън от лозето и го убили. И така, когато собственика на лозето дойде, какво ще направи на тези лозари?“ Казаха Му: „Ще доведе тези нещастници до един нещастен край, и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават приходите на правилното време“. Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанията: ‘КАМЪКЪТ, КОЙТО ОТХВЪРЛИХА ЗИДАРИТЕ, ТОЙ СТАНА ГЛАВНИЯ КРАЕЪГЪЛЕН камък; ТОВА ДОЙДЕ ОТ ГОСПОДА, И Е ЧУДНО В НАШИТЕ ОЧИ’? Затова ви казвам, Божието царство ще ви бъде отнето и ще бъде дадено на народ, който ще принася плод от него. И който падне върху този камък ще се строши на парченца; а върху когото той падне, ще го разпръсне като прах“ (Матей 21:33-44 NASB).
Сина в притчата се отнася за Христос, Сина, който беше изпратен. Представянето на този Син на Бащата е толкова цялостно, че Той може съзнателно да бъде изпратен във вреда или смърт и една такава вреда е обвинение срещу онези, които биха го отхвърлили.
Сина хуиос носи мярка от Божия Дом, когато е изпратен, установявайки стандартите на праведност чрез своето представяне на Татко. Това е напълно зрелият, подобен на Христос син.
Покаяние, Вяра в Бог, Кръщения, Полагането на ръце, Възкресението на мъртвите и Вечния съд са принципите, върху които се изгражда зрялостта във всеки вярващ докато той или тя напредват от бебе към син, който е изпратен като раздаване от Божия Дом.
Тези поучения оформят основата за това как всеки човек може да бъде отгледан в Божието Семейство, за да отразява неговата култура. От тези съграждащи блокове и отделната личност и корпоративния Син напредват от спасение към точното представяне на Татко, чрез което останалата част от света може да види невидимите качества на Бог показани чрез Неговия Син.
———————————————————-
Бележки:
[1] Вижте Strong’s G3516, nepios, „(1) бебе, малко дете; (2) непълнолетен, не на възраст; (3) метафорично, детински, неук, неквалифициран“.
[2] Галатяни 4:1 NASB.
[3] Вижте 1 Коринтяни 2:6 NASB.
[4] Вижте 1 Коринтяни 2:1-7 NASB; вижте също 1 Коринтяни 3:1 NASB.
[5] Strong’s G3813.
[6] Вижте 1 Йоан 2:12 NASB: „Пиша на вас, малки дечица [текнон], понеже греховете ви са простени заради Неговото име.
Глава шеста </