Глава трета – Кръщения
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Следващото Първоначално учение споменато в евреи е учението за Кръщения. Кръщенията, в Писанието, административни процеси на промяна. Те се нуждаят от администратор, някой, който е различен от вярващия, преживяващ промяната. Всяко кръщение влияе на позицията на вярващия – с почит към небесните области, личната съдба на човека, Тялото на Христос, и позиционирането на човека, или относителната зрялост, като Божий син – правейки учението за кръщенията жизненоважна точка на споменаване, докато тези промени се осъществяват.
Писанието съдържа четири различни кръщения: кръщение във вода (вижте Римляни 6:1-2 NIV); кръщението на или с Духа (вижте Лука 3:16; Деяния 1:5 NIV); кръщението чрез Духа (вижте 1 Коринтяни 12:12-13 NIV); и кръщението в огън, също познато като кръщението в страдание (вижте Лука 3:16; 1 Коринтяни 3:13; Деяния 2:3). С уважение към всички други, няма определен хронологичен ред на кръщенията. Те администрират промяна в живота на човека, започвайки от новородения вярващ и минавайки през етапите на зрялост. Съответно, нуждата от всяко кръщение зависи от етапа на отделния индивид. Като Първоначално учение, „учението за кръщенията“ е необходима основа за управляване зрелостта на отделната личност в Христос и участието в зрялостта и корпоративното функциониране на Тялото на Христос.[1]
Наредба за кръщения
Кръщенията носят промяна от едно състояние в друго, през различните етапи на живота на човека. Тези етапи се явяват по различен начин от човек до човек – няма определен начин, по който човек идва при Христос; и всеки човек има уникално призвание, специална част от тялото на Христос е и е доведен до зрялост чрез изпитания, които допълват идентичността на човека в Христос. Етапите в живота на вярващия не са идентични, нито пък управлението на кръщенията на промяна.
Редът, по който човек преживява всяко едно от четирите кръщения следва духовното състояние на отделната личност. В Писанието, някои бяха първо кръстени със Святия Дух преди да бъдат кръстени във вода.[2] Други първо бяха кръщавани с вода, което беше последвано от кръщението на Духа.[3] Кръщението в огън се прилага в различни времена в живота на вярващия и се свързва с растеж и напредък към духовна зрялост.[4] Оставащото кръщение, кръщението чрез Духа, е събирането на всички вярващи в едно тяло и се случва когато човека е новороден от Духа.[5] Обстоятелствата в живота на човека определят промените, необходими през етапите на узряване.
Бог се наслаждава на духовния процес, който е в съответствие със сърцето и обстоятелствата на отделната личност. Примери за този ред изобилстват в служението на Исус. Историята на Закхей е една илюстрация:
[Закхей] искаше да види кой е Исус, но бивайки нисък човек не можеше, поради тълпата. Така че той изтича напред и се качи на едно смокиново дърво, за да Го види, тъй като Исус идваше по този път. Когато Исус наближи мястото, Той погледна нагоре и му каза: „Закхее, слизай веднага. Трябва да отседна в дома ти днес“. Така че той веднага слезе и го посрещна с радост. Всички хора видяха това и започнаха да мърморят: „Той отиде да бъде гост на ‘грешник’“. А Закхей се изправи и каза на Господа: „Виж, Господи! Тук и сега аз давам половината от притежанията ми на бедните, и ако съм взел нещо от някого чрез измама, ще платя четирикратно стойността му“. Исус му каза: „Днес спасение дойде в този дом, защото този човек също е син на Авраам“ (Лука 19:3-9 NIV).
Исус се свърза със Закхей от момента, в който го срещна на дървото. По покатерването на Закхей на дървото Той разпозна, че този човек вече се беше покаял за начина си на живот. Един нисък човек, който също така беше член на омразната бирническа професия, обикновено не се излага на присмеха на тълпата, като се катери на дърво. Неговото желание да види Господа беше по-голямо от страха му от подигравки. От това действие, човек можеше правилно да заключи, че Закхей вече се е покаял. Следователно, Исус просто покани Закхей на обяд в къщата на бирника.
Исус действаше чрез разпознаване на сърцата на хората и им показваше Любовта на Татко основана на техните уникални нужди. Типично, покаянието е първата стъпка към синовство, но в тази история няма никакво споменаване за някакъв процес на покаянието или изповедта на Закхей. Нямаше нужда за Закхей да изразява с думи действителното състояние на сърцето си; доказателството стана явно, когато той предложи да върне обратно четирикратно парите, които беше взел несправедливо. Действията на Господа посочват, че греховете на Закхей вече бяха простени. Този модел оформя нуждата от разпознаване, за да се покаже на човека любовта на Татко в съответствие с неговите уникални обстоятелства.[6]
Разпознаването на сърцата и обстоятелствата на хората, както правеше Исус, изключва религиозната формула за кръщения и тяхното управление. Всички кръщения са необходими за всеки вярващ. Обаче, начина на тяхното управление зависи от нуждите на отделната личност. Разпознаването на Духа, тогава, е необходимата предпоставка за определяне на точното време за кръщение в живота на всеки човек.
Кръщение във вода
Като прародител на човечеството, завещанието на Адам е идентичност отделена от Татко Бог, в която всеки човек е роден. Последствието от тази идентичност в Адам е, че човек е подчинен на управлението на Сатана, Космократора, и на неговото царство, Космоса.[7]
В евангелието на Божието царство, необходимостта от това човек да промени местоположението си от царството на тъмнината и да застане под управлението на Христос е централното послание. Преди човек да може да дойде под управлението на Христос като гражданин на Божието царство, той трябва да бъде отделен от идентичността в Адам и властта на врага. Това отделяне се случва със смъртта на тази идентичност и раждането на новото създание.
Водното кръщение е една важна част от този процес. Премахването на старата идентичност и осиновяването в Небесното царство включва символично смъртта, погребението и възкресението на човека.
Какво да кажем тогава? Да продължаваме ли да грешим, за да може благодатта да се увеличава? В никакъв случай! Ние сме умрели за греха; как можем да живеем в него повече? Или не знаете ли, че всички ние, които сме се кръстили в Христос Исус сме се кръстили в смъртта Му? Следователно сме погребани с Него чрез кръщението в смъртта, така че точно както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, ние също да можем да живеем нов живот. Ако сме били съединени с Него по този начин в смъртта Му, със сигурност ще бъдем съединени с Него във възкресението Му. Защото знаем, че старото ни естество беше разпънато с Него, за да може да бъде премахнато тялото на греха, за да не бъдем повече роби на греха – защото всеки, който е умрял е освободен от греха. (Римляни 6:1-7 NIV).
По-специално, кръщението във вода представлява погребение.
Покаянието предшества водното кръщение, защото покаянието представлява смъртта в процеса. Покаянието води до промяна на начина на мислене от вроденото желание на човека да контролира всички аспекти на неговия или нейния живот. Чрез покаяние човека жертва изискванията за себе-снабдяване и защита, които са наследство от една идентичност в Адам.
В основата си, покаянието променя суверенитета, който управлява нечий живот. Преди да приеме Христовия суверенитет, човек е управляван от произлизащите от себето неотложни приоритети, подчиняващи човека на управлението на похотите – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота.[8] Тези похоти, от своя страна, снабдяват Сатана със средства, за да контролира живота на човека.[9] Чрез покаяние човека се преселва от управлението на себето и на Сатана под управлението на Христос и започва преместването от „владението на тъмнината“ в Небесното царство.[10]
Водното кръщение е погребване на старото себе, което е последвано от възкресение на човека като ново създание. „Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е преминало, дошло е новото!“[11] Когато човек се покайва, той е погребан, и след това е възкресен като ново създание, този човек е прехвърлен от юрисдикцията и контрола на царството на тъмнината. Човека вместо това е осиновен като Божие дете, син и наследник на Божието царство. Това осиновяване поставя човека под управлението на Исус Христос, Царя.
Важността на водното кръщение е декларацията за небесата, че новото създание не е подчинено на обвиненията на врага за грях. Има едно цяло, мощно царство подредено в боен ред в опозиция на Христос и Неговото царство.[12] Врага използва фалшиви обвинения, представяни като истина срещу тези, които са новородени и осиновени в Небесното царство. Дори когато повече няма контрол над някой човек, врага ще се стреми отново да утвърди влияние над живота на този човек. Той прави това като се опитва да определя човека чрез неговата или нейната предишна грешна природа, преди да е бил възкресен като ново създание.
Тези атаки са срещу ума на човешката душа. Човек може да бъде „в ума . . . роб на Божия закон, а в грешната природа роб на закона на греха“.[13]
Врага избира моменти на слабост, когато човека мисли или действа по начин подобен на предишния му живот. Тези фалшиви обвинения вземат външността на истина, защото те обикновено са определени да използват някакъв момент на слабост или грях. Съгласяването с лъжата, че живота на някого преди да срещне Христос носи някакво въздействие върху суверенитета на Христос над човека или върху Божията любов към Неговите деца, оставя този човек отворен за допълнително демонично влияние.
В тези атаки, само истината относно суверенитета в живота на човека въздържа врага. Истината е, че…
…ако някой е в Христос, той е ново създание; старото е преминало, дошло е новото! Всичко това е от Бог, Който ни примири със Себе си чрез Христос и ни даде служението на примирението: че Бог примиряваше света със Себе си в Христос, като не задържаше греховете на хората срещу тях…. Бог направи Този, Който нямаше грях да бъде грях за нас, за да можем в Него да станем Божията праведност (2 Коринтяни 5:17-19, 21 NIV).
Всеки принадлежи или на Божието царство или на царството на тъмнината и следователно е подчинен на суверенитета на Христос или на този на Сатана.[14] Тези, които не са били възкресени като ново създание са подчинени „на управниците на тъмнината на този свят“.[15]
Колкото до вас, вие бяхте мъртви във вашите престъпления и грехове, в които живяхте, когато следвахте пътищата на този свят и на управителя на въздушното царство, духа, който сега работи в тези, които са непокорни. Всички ние също така някога сме живели сред тях, задоволявайки силните желания на нашата грешна природа и следвайки нейните желания и мисли. Както останалите, ние бяхме по природа подчинени на гняв. Но поради Своята голяма любов към нас, Бог, Който е богат в милост, ни съживи с Христос, дори когато бяхме мъртви в престъпленията си – чрез благодат сте спасени. И Бог ни възкреси с Христос и ни постави да седим с Него в небесните области в Христос Исус (Ефесяни 2:1-6 NIV).
Това прави човек уязвим за обвиненията, които врага донася. Но, „сега няма осъждение за тези, които са в Христос Исус, защото чрез Христос Исус закона на Духа на живота ме освободи от закона на греха и на смъртта“.[16]
Водното кръщение е декларация, че човека, който се кръщава е под управлението на Христос. Чрез действието на кръщението човека е мъртъв и погребан. Единствения път напред е чрез възкресение. Човека минаващ през този процес започва нов живот като възкресено същество и ново създание. Няма никаква истина в някое обвинение за грях, вкоренено в стария живот, и чрез продължителния процес на покаяние и обновяването на ума, човека е освободен от последствията на греха.[17]
Има времена, когато водното кръщение е подходящо за вярващия, който вече се е покаял и е приел Святия Дух.[18] Ако вярващия се бори с обвинения от мисли или поведение, които идват от стария живот на човека, или човека постоянно се бори да повярва, че „старото си е заминало, новото е дошло!“; този човек трябва да обмисли дали да бъде кръстен във вода.[19]
Това кръщение, за да симулира погребение, трябва да бъде чрез потапяне, и то трябва да се извърши само от зрял човек, който е способен да избере да бъде кръстен и да различава между истината и заблудата.
Водното кръщение декларира за небесните области, че кръщавания човек е умрял за старото себе и е бил погребан, отхвърляйки властта на врага във всеки аспект на живота на човека от този момент нататък. Спомени и други неща свързани със стария живот не са равнозначни на повторно свързване с този живот и са невалидни основи за осъждение от врага. Човека, който сега живее е ново създание подчинено единствено на властта на Христос.
Водното кръщение установява чрез символично погребение, че вярващия е избрал съзнателно да дойде под управлението на Христос. „Същата фигура, която ни кръщава сега ни спасява (не събличането на плътската нечистота, а отклика на една добра съвест към Бог,) чрез възкресението на Исус Христос“.[20] Покаял се, погребан и възкресен от мъртвите, човека оставя назад царството на тъмнината, управлението на Сатана и състоянието на смърт, което е отделяне от Бог.
Кръщението във вода, основно, трябва да се случи като част от процеса, чрез който човек е преведен в Небесното царство. Този процес започва с покаяние, в което човека умира за неговата или нейната идентичност в Адам, и това включва символичното водно кръщение извършвано от човек на човек.[21] Вземайки съзнателно решение, което се нарича покаяние, всеки човек има застъпник в Христос за установяване на факта, че е бил освободен от осъждение пред Бог.[22] Процеса достига връхната си точка с възкресението на човека като ново създание, потвърждаването на съдбата на човека, и това да бъде кръстен със Святия Дух.[23] Затова, въпреки че е символично, водното кръщение е необходима основа за въвеждането на човека в Небесното царство и за управляването на растежа и зрялостта на Божиите деца.
Кръщението на Духа
Предишната секция за водното кръщение говори за процеса да бъдеш прероден като ново създание. Както при всяко ново раждане, има процес на узряване. Този преднамерен процес превежда личността през различни етапи на зрялост, от новороден до Божий син, който е подходящ да представлява своя Баща. Святия Дух екипира човека с дарбите необходими за успех, на което и ниво на представяне да се намира човека във всеки един етап. Бог възнамерява да доведе до зрялост всеки, когото приема за син, така че те да могат да изпълнят съдбата, за която Той ги е създал.
Бог е замислил всеки човек уникално да показва някой аспект от Неговата природа на земята, и кръщението на Духа дава необходимата сила за това призвание като син на Бог. Кръщението на Духа е кръщение на сила, и то съпровожда прехода, който човек прави от това да бъде сирак в това да стане Божий син.
Това разпределение на силата идва под формите на духовни дарби.[24] Павел потвърждава, че дарбите на Духа, въпреки че са различни по функция, служат за една обща цел:
Има различни дарби, но един и същ Дух. Има различни служби, но един и същ Господ. Има различни действия, но същия Бог изработва всички тях в хората. А всяка проява на Духа се дава за общото благо (1 Коринтяни 12:3-7 NIV).
„Общото благо“, както Павел го нарича, е единственото намерение на Бог, въплътено в Духа, изпълнявано уникално чрез всеки Божий син и корпоративно чрез тялото на Христос.[25]
Христос дарява всеки вярващ със Своята сила и власт по начин, който ще позволи на човека да представлява Христос уникално, и пълно, като член на Цялото. Първоначалното намерение на Бог за човечеството ще се изпълни чрез Тялото на Христос. За тази цел, Христос претендира за абсолютната власт, заявявайки: „Всяка власт на небето и на земята е дадена на Мен“.[26] Христос дава Своята власт на Своето корпоративно тяло чрез Святия Дух:
Но когато Оня, Духът на истината, дойде, Той ще ви води в цялата истина. Той няма да говори от себе си; ще говори само това, което чува, и ще ви каже какво предстои да стане. Той ще донесе слава за Мен като взема от това, което е Мое и го прави известно за вас. Всичко, което принадлежи на Татко е Мое. Ето защо казах, че Духа ще взема от това, което е Мое и ще ви го известява (Йоан 16:13-15 NIV).
Няма друг начин да се приеме силата на Христос освен чрез Неговия делегат, Святия Дух. Христос прибави към Своето изявление за пълна сила и власт, великото поръчение към Своите ученици.[27] Той напълно възнамеряваше да подкрепя тези дейности със сила. В противен случай, евангелието, което те проповядваха нямаше да доведе до никаква промяна сред човечеството.[28] Няма друг начин да се извършат нещата на Бог освен със силата на Христос.
Христос кръщава със Святия Дух, а Святия Дух управлява Неговата сила. Христос установи царството Си и ни направи Негови посланици. Основата на власт на Неговото царство признава даване на власт от Татко – „Всяка власт на небето и на земята е дадена на Мен“.[29] Нашата сила да действаме като посланици на Неговото царство и като представители на личността на Самия Бог идва от този източник на власт. Ние сме запознати с тази власт чрез кръщението на Духа. За разлика от водното кръщение, което се извършва от един човек на друг, кръщението на духа изключително се извършва от Самия Христос, тъй като Той е единствения, който е способен да предава божествена власт на Своите представители.
Никой никога не беше кръстен в Духа докато Исус не се върна на небето. Йоан Кръстител пророкува за Христос: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние. Но след мен ще дойде един, който е много по-силен от мен, чиито сандали не съм годен да нося. Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън”.[30]
След като Исус беше възкресен, преди да се възнесе на небето, Той спомена пророческата декларация на Йоан, заповядвайки на апостолите да стоят в Ерусалим, казвайки: „…чакайте за дара, който Моя Баща обеща, за който Ме чухте да говоря. Защо Йон кръщаваше с вода, но след няколко дни вие ще бъдете кръстени със Святия Дух”.[31] Първия случай на това кръщение се случи на деня на Петдесятница, след като Исус се върна на небето.
Кръщението на Духа е за упълномощаване. Кръщението не Духа не е просто за предаване на дарби на сила, но е една упълномощаваща сила за специфични цели. „Ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели в Ерусалим, в цяла Юдея и Самария, и до краищата на земята”.[32]
Исус не само каза на учениците Си, че те ще приемат сила, но каза, че ще бъдат Негови свидетели на земята. Силата е предназначена да упълномощи функционирането. Ние сме упълномощени да продължим работата на Христос на земята. Точно както Той беше упълномощен да представлява Татко, също така сме упълномощени и ние чрез същите средства да продължим същата работа.
Обаче, дали ще е чрез религиозни убеждения или просто поради липсата на правилна информация, отделния човек може да отхвърли силата на Духа. Например, религиозни групи, които вярват в обитаването на Святия Дух, могат въз основата на теологично отклонение, да ограничат действията на Духа. Някои групи отхвърлят изцелението или езиците или други проявления на силата на Духа. Обаче, винаги когато Святия Дух присъства в някой човек, Той идва с всичко, което е, включително способността да разпределя дарби на силата на Христос, достатъчно за да дадат способност на човека да изпълни божественото призвание.
Често срещан феномен е да откриете групи хора, които вярват в обитаването на Святия Дух, но на които им липсва някакво значително упълномощаване. В такива случаи, силата да се извършват религиозни цели идва от групата, докато в същото време им липсва всякакво божествено отнасяне или свръхестествен характер. Такива групи се осланят на доброжелателството на хората, и лидерите прекарват по-голямата част от времето си изграждайки единодушия или раздвижвайки хората, за да участват въз основа на задължение или човешко доброжелателство. Такива усилия апелират към душата и им липсва характеристиките на божествена намеса. Когато, обаче, хората са отворени да бъдат изпълнени със силата на Божият Дух, те могат да бъдат упълномощени чрез властта на Христос.
Дарбите на Духа не съответстват само на нивото на представяне на някого, но също и на неговото или нейното уникално упълномощаване.[33] Христос гарантира достатъчно сила и власт, за да извърши всичко, което Той възнамерява. Дарбите на Духа също така водят до промяна на културата от сирак в син. Това отваря пътя за зрялост, която съответства на променените състояния на синовство.
Когато човек израства от етапа на детинство към напълно зрял син, се дава по-голяма сила и власт на човека, заедно с по-голяма отговорност. Павел инструктираше хората „ревностно да желаят по-големите дарби”, понеже това е естествената и възнамерявана прогресия за всеки Божий син.[34]
Управленията на Святия Дух
Силата произхождаща от кръщението на Духа попада в три основни категории дарби, които Духа управлява за различни цели. Тези форми на дарби са (1) управления на сила чрез внезапни явявания (фанерос), например, Деяния 2 (Денят на Петдесятница); (2) способности чрез свръхестествени дарби на сила (пнеуматик каризма), вижте, Римляни 1:11; 1 Коринтяни 12:6 NIV; и (3) даване на власт, за да се установи управлението на небесното царство (домас), вижте Ефесяни 4:11-12 NIV. Всяко управление на власт има отделна функция, за да извърши целите на Христос чрез отделния човек и за корпоративното Тяло.
Фанерос, спонтанното управление на Святия Дух на сила, е предназначено да промени обстановката, в която Христос активно помества Своите цели. Например, преди деня на Петдесятница, описан в Деяния 2 беше екзекуцията на Божия Син чрез сътрудничеството на юдейските и римските власти, с голямото насърчение на населението. Слагайки това обвинение върху населението, Петър каза:
Исус от Назарет беше човек упълномощен от Бог за вас чрез чудеса и знамения, които Бог извърши сред вас чрез Него, както сами вие знаете. Този човек беше предаден на вас според Божието намерение и предузнание; а вие, с помощта на грешни хора, го предадохте на смърт като приковахте на кръста (Деяния 2:22-23 NIV).
Обвинението на Петър описва екзекутирането на Исус като крайно действие на отхвърляне на Бог. Разпъването на Исус демонстрира покварата на хората и отклонението им от Бог – ставайки толкова окопани в своята враждебност, че да пренебрегнат Божието упълномощаване на Исус.
Тези хора не искаха да приемат никакви нови инициативи от Бог, освен ако Самият Бог не промени обкръжението, в което Той поставя корпоративния Син. Бог действаше чрез спонтанна свръхестествена сила, и резултата беше моментална промяна.[35] Дарбите фанерос са спонтанна демонстрация на сила, която носи моментална промяна.
Пнеуматик каризмата са едни от по-дългосрочните ефекти от кръщението на Духа, проявявани последователно чрез предаване на способности:
На един се дава чрез Духа посланието на мъдрост, на друг посланието на знание чрез средствата на един и същ Дух, на друг вяра чрез същия Дух, на друг дарби на изцеление чрез същия този Дух, на друг чудотворни сили, на друг пророчество, на друг разпознаване между духовете, на друг говорене на различни видове езици, а на друг тълкуването на езици. Всички тези неща са работата на един и същ Дух, и Той ги дава на всеки, както той решава (1 Коринтяни 12:8-11 NIV).
Тези дарби са свързани с начина, по който Бог възнамерява да живее чрез всеки човек. Тази категория на надаряване е описана като „дарби на помагания”; и докато, отделен човек може да притежава извънредно силни проявления на някои дарби, всички дарби в тази категория са на разположение на всеки човек на ниво съизмеримо с тяхното призвание.
Хората често ще проявяват вродена склонност към определени аспекти на някой дар, понеже това е част от това какъв е определен да бъде този човек или да стане. Всички вярващи притежават една или повече от тези духовни дарби. Ако някоя дарба в този контекст липсва в подкрепа на призванието на някого, човека трябва „ревностно да желае” тази дарба и да моли за надаряване с нея.
Важно е да се прави разлика между дарбите на Духа и призванието на човека. Призванието е съдбата, която Бог е определил за всеки човек. Докато, дарбата е активирането на това призвание.[36] Пълното изразяване и сила на тези дарби, обаче, не могат да бъдат изразени при отсъствие на кръщението на Духа.
Пнеуматик каризма са дарби на активиране, действащи в различните хора различно. Функцията и изразяването на всеки дар чрез човека зависи от призванието на човека. Например, има ред на стилове и приложения на дарбата пророчество. Някои могат да имат пророчески видения или сънища, докато други имат слово от Господа. Други пък могат да имат прозрение чрез особени средства, като числени акценти.
Добавянето на допълнително разнообразие към всеки дар е, че освен формата, съдържанието на дара на всеки човек е уникално за всеки човек. Някои могат да виждат развиването на бъдещи събития; други могат да имат слова на лично пророчество; а други пък могат да имат пророческата дарба на тълкуване на значението на събития. И формата и съдържанието са способности на специфичното призвание на отделния индивид.
Третото управление на Святия Дух е разпределението на дарби на управление, или дома. Докато всеки човек има призвание и получава разпределението на способности за това призвание, дарбите на управление са много по-ограничено разпределение. Причината, просто е, че не всеки е призован да функционира управленчески в един от тези дарове.[37]
Той беше, който даде някои да бъдат апостоли, някои да бъдат пророци, някои да бъдат евангелизатори, а някои да бъдат пастори и учители, за да подготвят Божиите хора за делата на служението, така че тялото на Христос да може да бъде изградено, докато всички достигнем до единство във вярата и на познаването на Божия Син и станем зрели, достигайки до цялата мярка на пълнотата на Христос (Ефесяни 4:11-13 NIV).
Бог е дал даровете на апостоли, пророци, евангелизатори, пастори и учители, за да установи реда на Своето Царство на земята.
Въпреки че не всички хора са призовани за един от тези дарове на управление, всеки един от тези дарове е предназначен също да предава аспекти на този дар за цялото Тяло на Христос. Например, контакт с някой, който е апостол ще предаде управление на реда заедно с очакването за получаване на откриване на тайни, което описва апостолския дар, но не специфичното призвание на някой апостол. Това предаване произвежда начин на мислене за ред в съгласие с управлението на Бог във всеки човек, който го приема, позволявайки на другите да се приспособят лесно към своето място в реда на Царството.
Тези дарове дома са за „екипирането на светиите“, и узряването на Тялото на Христос.[38] Обратното на правилното функциониране на тези дарове е да бъдем „деца, блъскани напред и назад от вълните, и издухвани насам натам от всеки вятър на учение и от лукавството и хитростта на хора в техните измамни планове“.[39]
Кръщението на Духа въвежда вярващия в свръхестествената област на Божията сила. Когато човек преживява кръщението на Духа, този човек е пренесен от естествения свят в един непосредствен контакт с реалността на Дух – носейки тези дарове.
Докато, пнеуматик каризма са за упълномощаване на съдбата на човека, даровете дома са за правилното функциониране на Божието Царство и узряването на Тялото на Христос. Всяко управление на силата на Христос служи за специфична цел.[40]
Покаяние и кръщението на Духа
Човек не може да преживее силата на Святия Дух значително докато начина на мислене на душата на човека надделява, определяйки реалността на човека. Дарбите на Духа не функционират независимо от Божия Дух. По този начин, когато душата на човека определя мислите му и действията му в опредена област, това пречи на Духа да води човека чрез общение с духа на този човек. Следователно, за да функционира напълно в дарбите, които произлизат от това кръщение, човек трябва да се въвлече в процеса за превъзходството на неговия или нейния дух – т.е. покаяние от дела, които водят към смърт.[41]
Душата помага да се принесе волята на духа на човека, управляван изцяло от Божия Дух, в естествения свят, но душата не може да упълномощи никое действие отвъд това, на което човека физически е способен. Душата, подкрепена от културата на сирака, в която всеки човек се ражда, отхвърля управлението на Святия Дух и следователно се бори с човешкия дух за контрол над човека. Когато душата е в контрол, всички действия на човека са фокусирани на себе-снабдяване и защита, неотложните приоритети на тази подразбирана култура. Святия Дух тогава не може да действа напълно чрез този човек. Следователно, докато кръщението на Духа дава сила, тази сила е упълномощена само когато човешкия дух е във взаимоотношение със Святия Дух.
Където ума на човека е зает със снабдяване и защита, човека е ограничен в ресурсите да постигне тези цели със собствената си изобретателност и изкуство. Писанията установяват това понятие. Бог го разкри на Адам след падението, казвайки: „С потта на челото си ще ядеш храната си докато се върнеш в земята, понеже от нея си взет; защото си пръст и в пръстта ще се върнеш“.[42] Бог установи състоянието на човечеството, когато хората повече не се виждаха като дух облечен в плът, а само като плътта, която беше направена от пръст. Това промени икономиката, чрез която хората живееха; с тяхното променено възприятие снабдяването им щеше да идва единствено чрез тежък труд. Това беше естественото последствие от загубата на човечеството на тяхната идентичност като Божии синове, опериращи единствено в културата на сирака, докато Исус не възстанови първоначалното взаимоотношение на човека с Бог.
Когато човек представя Бог като син, ресурсите на Неговото царство и икономиката на Духа са на разположение, за да се постигнат целите на представяне на човека.[43] Когато Духа предава силата на Христос на даден човек, човека става способен да функционира като Божий син. Но, невъзможно е за човек да представя Бога използвайки силата на душата, защото душата не може съответно да определя или подкрепя целите на синовството.[44]
Покаянието и обновяването на ума е необходима основа за действията на Духа в живота на вярващия. Промяната на начина на мислене, от сирак в син, води също така и до промяна на целта. Когато човек повече не се вижда без баща, Духа може да работи, за да го освободи от неотложните приоритети на сирака, и той може да поеме представянето на своя Баща. В противен случай, Святия Дух ще се противопостави на използването на Неговата сила чрез човека – въпреки че човека си остава спасен, ще има едно проникващо състояние на безсилие, което оставя човека податлив към атаките на врага. Кръщението в Духа дава цялото изискване за овластяване, за да се представя Татко и да се излъчва Неговата слава.
Кръщението в Духа и синовството
Типично, едно основно различно виждане на идентичността на човека съпровожда това кръщение на сила с Духа. Понеже духовните дарби следват призванието на човека, той става съзнателен за основата на своето призвание: че човека е променен от това да бъде слуга в това да стане син. Призванието на сина е да представлява интересите на Татко на земята.
Човек, който е преживял кръщението на Духа, но който продължава да подслонява начина на мислене на сирака или на слугата, може да желае да използва духовни дарби в полза на лични цели. Мисленето на слугата се стреми да угоди на Бог чрез някаква работа, и човека погрешно ще вярва, че духовните дарби са или средства, за да послужат за тези цели или награда за добро изпълнение. Тази грешка идва от погрешна представа за взаимоотношението на човечеството с Бог. Докато, слугата вярва във взаимоотношение quid pro quo („нещо за нещо [друго]“), Бог създаде хората и ги постави на земята като Негови синове със специфичната цел да показват Неговите невидими качества.
Божия Дух не функционира типично, за да упълномощава собствените планове и избор на човека. Духа може да покаже Божията доброта на другите чрез някой, който още не се е променил от присъщата култура на сирака, но в края на краищата човека трябва да реши да се промени или да се изправи пред неизбежните последици от избора си да служи на своите лични интереси – обикновено отклоняване от силата и призванието и, потенциално, излагане като някой, който служи на лични интереси. Ако човека не забелязва начина на мислене подхранващ себе-снабдяването и защитата, който ще се опита да си присвои духовните дарби за лична употреба, резултата често е провал на човека или съмнение, че духовните дарби са реални.
Това е една област, в която духовния баща може да помогне да се установи причината за провала и да помогне на човека да победи присъщата култура на сирака, мотивираща човека към себични интереси. Духовния баща помага на човека да разбере какво означава да бъде син на един любящ баща. Културата на син, която се развива от това взаимоотношение ще бъде подкрепяна от Духа. Божия дом е съграден върху любовта на Татко към сина и върху наследеното доверие на сина към Татко, позволявайки на сина да представлява качествата на Татко във всичко.
Този ред дава възможност на дарбите на Духа да функционират напълно в отделния човек, понеже това внедрява културата на сина и представянето на Татко в личността. Тъй като сина е сигурен в своето снабдяване и защита от своя Баща, няма нужда да се опитва да манипулира силата и властта, които произлизат от кръщението на Святия Дух, в подкрепа на основните неотложни приоритети за оцеляване. Инструкциите на Исус са да се избягват такива разсейвания:
Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете; или за тялото си, какво ще облечете. Живота не е ли по-важен от храната, и тялото по-важно от дрехите? Погледнете на въздушните птици; те не сеят нито жънат, нито събират в хамбари, и все пак небесният ви Баща ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях? Кой от вас може с грижене да прибави един час към живота си?
И защо се безпокоите за облеклото? Вижте как растат лилиите на полето. Не се трудят нито предат. Въпреки това, казвам ви, че дори Соломон в целият си блясък не се е обличал като нито една от тях. Ако това е начина, по който Бог облича полската трева, което днеска е тука, а утре се хвърля в огъня, няма ли много повече да облича вас, маловерци? Така че не се безпокойте, казвайки: „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“ или „Какво ще облечем?“ Защото езичниците тичат след всички тези неща, а вашия небесен Баща знае, че се нуждаете от тях. Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всички тези неща също ще ви бъдат дадени (Матей 6:25-33 NIV).
Кръщението на Духа е кръщение замислено да упълномощи първоначалната цел на човека, показвайки добротата на Татко Бог уникално чрез отделния човек и пълно чрез корпоративното Тяло на Христос.
Кръщение чрез Духа
Защото всички ние се кръстихме чрез един Дух в едно тяло – било то юдеи или гърци, роби или свободни – и на всички ни беше дадено да пием от един Дух (1 Коринтяни 12:13 NIV).
Святия Дух интегрира новородения човек в Тялото на Христос като уникална част от Тялото. Поставянето в Тялото променя идентичността на човека от такава определяна от таланти, професия или постижения в такава, която Бог е определил уникално за този човек преди той или тя да бъдат родени, и идентичност, която, когато е напълно разкрита, перфектно ще показва някой аспект от Божия характер.[45]
Тялото на Христос е отнасяне до корпоративния Син, чиято цел е напълно да показва пълнотата на Бог на земята. Кръщението чрез Духа е една от задачите на Духа, чрез която Той събира хората в Тялото на Христос според първоначалното намерение на Бог, и за корпоративния Син и за всеки отделен човек съдържащ се в него. Святия Дух е запознат с Божието първоначално намерение за създаването на всеки човек:
„Никое око не е виждало, никое ухо не е чувало, никой ум не е схващал това, което Бог е приготвил за онези, който Го обичат“ – но Бог ни го е разкрил чрез Духа Си. Духа изследва всичко, дори дълбоките неща на Бог. Защото кой сред хората знае мислите на човека освен духа в човека? По същия начин никой не знае мислите на Бог освен Божия Дух (1 Коринтяни 2:9б-11 NIV).
Чрез кръщението чрез Духа човек става „правилно свързан“ с корпоративния Христос.[46]
Това кръщение е съществено за процеса, който разкрива призива на вярващия, овластяването и начина на живот като Божий син. Когато човек е новороден, Святия Дух работи за възстановяването на духа на точи човек в превъзходство над душата му, така че влиянието на духа измества това на душата в управляване на мислите и действията на човека.[47] Този процес свързва наново духа на човека с Божия Дух и възстановява достъпа до Божия ум, позволявайки на човека да се въвлече в този нов начин на живот.[48] Човека е новороден, за да бъде направен Божий син:
И ако Духът на Този, който възкреси Исус от мъртвите живее във вас, то Този, който възкреси Христос от мъртвите ще даде живот и на вашите смъртни тела чрез Духа Си, който живее във вас. …понеже онези, които са водени от Божия Дух са Божии синове. Защото не сте приели дух, който ви прави отново роби, че да се страхувате, но приехте духа на осиновяването. И чрез Него викаме: „Авва, Татко“. Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:11, 14-16 NIV).
А Исус учеше: „…никой не може да влезе в Божието царство, ако не се роди от вода и от Духа. Плътта ражда плът, а Духа ражда дух. Не трябва да се изненадваш от това, което казах: ‘Трябва да се новородиш’“.[49] Всеки, който е новороден от Духа ходи в овластяването на Духа индивидуално, и е свързван чрез Святия Дух в подредено функционираща корпоративна единица.
Това кръщение става в момента, в който Святия Дух влезе в човека. Тогава човека е свързан като част от корпоративното изразяване на Бог, което сега е на разположение в света: Тялото на Христос.
Тялото на Христос е духовна единица съставена от човешки духове, свързани от Святия Дух в едно корпоративно цяло. Исус представяше това цяло на земята в тялото на един човек. Неговото представяне беше точно и пълно представяне на характера на Бог. Исус беше „Помазаника“, понеже Духа в Него беше уникален. Въпреки че всяко човешко същество има дух, който е способен да показва някакъв аспект от Бог, на Исус Му беше дадена роля напълно да представя природата на Бог.[50] Духа, който беше в човека Исус, който е способен на това функциониране е познат като Христос. След възкресението на Исус, духа на Христос започна да приема и да събира всички духове, завръщащи се към Бог, в едно корпоративно цяло, продължавайки работата на Исус на земята.
Никой не може самостоятелно да продължи тази работа. Христос работи чрез всички тела на личности, чиито духове са били събрани в този един дух. Павел подчертава функционирането на корпоративния човек като точното представяне на Божията природа:
Тялото е едно, въпреки че се състои от много части; и въпреки че всичките му части са много, те оформят едно тяло. Така е и с Христос. …А тялото не се състои от една част, а от много. … Както има много части, но едно тяло. …А вие сте тялото на Христос, а всеки от вас е част от него (1 Коринтяни 12:12, 14, 20, 27 NIV).
Всяка част е важна, но пълнотата на Христос се представя отново на земята единствено чрез корпоративното функциониране.
Някои са наблягали прекалено на отделните части на тялото и на влиянието от тяхното функциониране. Прехвърлянето на такава важност на отделен или определен дар е често срещано, защото за някои тази практика снабдява водителство за това как всеки човек трябва да живее живота си, бивайки независим от взаимоотношенията в Тялото. Това наблягане е довело до религиозна култура, която е установила йерархия от ценности, определяна от духовните дарби. Резултата е своеволно издигане на статута на хора, които практикуват определени дарби, и цели служения са оформени около лидери функциониращи изкусно в определено високо ценени дарби пнеуматик харизмата.
Обаче, образа на корпоративния Син като Тяло с много части трябва да определя наблягането на това как всички вярващи са определени да се свързват един с друг. Никоя част от човешкото тяло не определя някакво отделно призвание приписвано на цялото, без значение колко ефективно функционира. Подобно, целта на цялото Тяло на Христос не се приписва или изразява от функционирането на отделните части. Частите са неспособни, сами по себе си, на точно представяне на божествената природа на Бог по начин според примера на Исус или в продължаващото корпоративно изразяване в Тялото на Христос. Докато, е нужно частите да функционират добре, само обединяването им съдържа продължаването на работата на Христос.
Кръщението чрез Духа взема човек, чиято идентичност се е определяла от неговите или нейните действия; прехвърля го в Тялото на Христос, давайки му идентичност, която е пълното изразяване на това кой е направен да бъде този човек; и дава допълнителна дълбочина на взаимоотношението на този човек с Бог като Баща. Обикновено, тази промяна е несъвместима с настоящия живот на човека. Промяната на идентичността на човека не само изисква променен начин на мислене, но често и променен начин на живот. Полагането на идентичността и целта на човека, за да се приспособи към Божията воля е „жива жертва“.[51]
Промените на обстоятелствата на човек, които изискват промяна могат да бъдат полезно разпознати от духовния баща. Когато човек е новороден, той е роден в Божието семейство като син. Обаче, културата на неговата душа все още е незасегната, и въпреки че е бил духовно примирен, той естествено разбира взаимоотношенията през културата на сирака. Той е бил репатриран към Татко Бог и има достъп до ресурсите на великия Божий Дом. Въпреки това, все още се вижда през филтрите на своята вродена природа.
За да премине към културата на син, той трябва да бъде обучаван и дисциплиниран в културата на небето. Тази задача е предадена на духовния баща.[52] Баща, който обича по този начин може да помогне да се разпознае времето за тази промяна и да подкрепи човека през неизбежните промени.
Огнено кръщение (страдание)
Христос, „автора и усъвършителя на нашата вяра“ (вижте Евреи 12:2 NIV), управлява пречистващия огън на дисциплинирането и страданието, за да произведе синове на Бог, които са подходящи да представят своя Баща.[53] Страданието пречиства вярващия по специални начини, които са необходими за човек, за да узрее.
Специфично, това кръщение помага да се премести контрола на личността от душата към духа. Страданието разкрива уязвимостта на душата и строшава фалшивото усещане за контрол над живота на човека. Страданието се преживява, когато душата възприема, че нейното виждане на реалността се променя от основата на разсъждение към тази на откровение. Душата може да контролира процеса на разсъждение и решенията, които идват от него, но не е способна да влияе на същността на откровението. Съответната уязвимост прави човека да се чувства без посока и оставен на милостта на непознатото. Тази загуба на контрол е един от най-големите страхове на човека, но е необходимо да се позволи на духа на човека да разкъса завесата на очевидната загуба на контрол и да се върне към реалността на духа и снабдяването и защитата от Божието Царство.[54] Изобличаването на душата издига мисленето на духа на човека над личността и допълнително установява личността като Божий син, тъй като сина се определя като някой, с чийто дух Святия Дух има взаимоотношение.[55]
В борбата с крепостите на душата, които са над различни области в живота на човека, огненото кръщение произвежда един решителен преход към възпитаването на зрели синове.
Сине мой, не пренебрегвай дисциплинирането на Господа, и не се обезсърчавай когато те смъмря Той, защото Господ дисциплинира онези, които обича, и наказва всеки, когото приема като син. Издържайте трудности като дисциплиниране; Бог се отнася към вас като със синове. Защото кой син не е дисциплиниран от баща си? Ако не сте дисциплинирани (а всеки се подлага на дисциплиниране), тогава сте незаконно родени деца, а не истински синове (Евреи 12:5-8 NIV, кавичките са пропуснати).
„Онези, които са водени от Божия Дух са Божии синове [хуйос]“ (курсивът е добавен).[56] Огненото кръщение е решаващо за процеса на това да бъдеш воден от Духа и, следователно да станеш зрял син, който може да представлява Татко.
За да бъде воден от Духа, човек трябва да бъде спасен от реалността, създадена, когато Адам съгреши за първи път, отделяйки се от Бог. Това отделяне пробуди душата на човека, която е седалището на човешката независимост от Бог.[57]
Когато очите на душата се отвориха, виждането на човека за него и за неговата цел в творението претърпя пълна промяна. Той премина от това да бъде син в това да стане без баща; и в този преход, той загуби виждането за себе си като дух, както Баща му, и видя себе си като плът.[58]
Всеки човек трябва да бъде спасен от влиянието на душата, което е в конфликт с това да бъдеш воден от Духа. Христос извършва това спасение на душата чрез страдание и дисциплина – огненото кръщение. Вярващия не може да достигне до зрялостта, чрез която той или тя са способни да представляват точно Татко, без страдание, което е дисциплиниране.[59]
Огненото кръщение е една област от живота на всеки вярващ, в която той или тя ще се нуждаят от помощ през изпитанията. Има един ред, който Бог е дал, който позволява на всеки вярващ да расте чрез страдание. Духовния баща е ключ за помагането да се разясняват изпитанията и страданията на човека и да се снабди една котва за човека, държаща човека фокусиран на Христовата цел за това специфично време в неговия или нейния живот и да се пази човека от това да не бъде напълно съкрушен чрез този процес на пречистване.
Огненото кръщение не е едно единствено събитие в живота на вярващия, а се случва много пъти през етапите на узряване на човека. То се управлява на лична основа в зависимост от обстоятелствата на индивида. Вида, интензитета и продължителността зависи от настоящото състояние на човека и призванието като Божий син. „Никое дисциплиниране не изглежда приятно на времето си, но е болезнено. По късно, обаче, то произвежда жътва на праведност и мир за онези, които са се обучавали чрез него“.[60] Непрекъснатото страдание, управлявано от Христос, е в съгласие със степента на промяна необходима на всеки етап от живота на вярващия.
Дори Исус се научи на покорство чрез страдание. „Въпреки че беше Син, Той се научи на покорство от това, което пострада, и веднъж усъвършенстван, стана източника на вечно спасение за всички, които Му се покоряват и беше поставен от Бог да бъде първосвещеник според чина на Мелхиседек“.[61] Това време на усъвършенстване се случи през 18-те години от живота на Исус, предимно неописани в Писанието – от Неговото начало да бъде около службата на Баща си като дете, през което време „Исус напредваше в мъдрост и в ръст, и в благоволение пред Бог и хората“, водейки до представянето Му на света като Божия Син.[62] Времето на подготовката на Исус показва както методологията (страданието) така и целта (нарастване на мъдростта, ръста и благоволението пред Бог и пред хората) на огненото кръщение. Огненото кръщение е неразделно от процеса на израстване в зрялост. Колкото по-зрял става някой, толкова по-голяма е мъдростта и прозрението, които Духа на Бог предава на този човек. Човек не може да поеме отговорностите на посланик на Божието Царство, ако този човек не е подготвен за тази роля. Петър учи:
Скъпи приятели, не се изненадвайте от болезненото изпитание, което претърпявате, като че ли ви се случва нещо странно. Но се радвайте, че участвате в страданията на Христос, за да можете да се зарадвате премного когато се разкрие славата Му. Ако сте оскърбени заради името на Христос, вие сте блажени, защото Духът на славата и на Бога почива върху вас. Ако страдате, не трябва да е като убиец или крадец или някакъв друг вид криминално престъпление, или дори като човек, който се меси в чужди работи. Обаче, ако страдате като християнин, не се срамувайте, но хвалете Бог, че носите това име (1 Петрово 4:12-16 NIV).
Преди човек да бъде изявен като зрял син, тази личност ще стане многократно запозната със страдание.
Тези кръщения оформят един необходим процес в узряването на Божиите синове: За да представя Татко, човек трябва да бъде новороден (процес започващ с действието на покаяние, и символизиран от части чрез водното кръщение); човек трябва да бъде упълномощен от Святия Дух, за да може Христос да живее чрез този човек (извършено от Христос чрез кръщението на Духа); човек трябва да бъде точно позициониран в Тялото на Христос (извършено от Святия Дух чрез кръщението чрез Духа); и човек трябва да бъде воден от Духа (извършено от Христос чрез огненото кръщение). Тези кръщения или техните последици са по някакъв начин са автоматични управления в живота на вярващия.
Щом човек избере Христос, и може постоянно да се покайва и да обновява ума си, той не е само син на Бог, но Бог също ще бъде постоянен в това да екипира човека, давайки му място като Божий син, и уреждайки необходимото обучение, за да може човека да узрее през етапите на узряване на син.
Има, обаче, други управления в Божия Дом, поставени както за правилното функциониране на Дома така и за узряването на неговите синове. Полагането на ръце превръща етапите на узряване в семейна обстановка. Не само, че името на учението загатва близки, интимни взаимоотношения, но неговата функция е необходима за скоростта и развитието на една култура, която принадлежи на Божието семейство.
————————————————————–
Бележки:
[1] Вижте Евреи 6:2 NIV.
[2] Вижте Деяния 10:44-48а NIV: „Докато Петър още говореше тези думи, Святия Дух дойде върху всички, които чуха посланието. …’Може ли някой да попречи на тези хора да се кръстят с вода? Те приеха Святия Дух точно както и ние’. Така че, той нареди да бъдат кръстени в името на Исус Христос“.; вижте също Деяния 11:15-17 NIV.
[3] Вижте Деяния 2:38, 41 NIV: „Петър отговори: ‘Покайте се и се кръстете, всички, в името на Исус Христос за прощаването на греховете ви. И ще приемете дара на Святия Дух’. …Онези, които приеха посланието му се кръстиха, и около три хиляди се прибавиха към техния брой този ден“.; вижте също Деяния 8:15-17 NIV: „Когато пристигнаха, те се помолиха за тях да могат да приемат Святия Дух, понеже Святия Дух още не беше дошъл върху никой от тях; те просто бяха кръстени в името на Господ Исус. Тогава Петър и Йоан поставиха ръцете си върху тях, и те приеха Святия Дух“.
[4] Вижте 1 Петрово 4:1 NIV: „Затова, понеже Христос пострада в тялото Си, въоръжете се и вие със същото отношение, понеже, който е пострадал в тялото си е приключил с греха“.; вижте също 1 Петрово 4:12-13 NIV: „Скъпи приятели, не се изненадвайте от болезненото изпитание, което претърпявате, като че ли нещо странно ви се случва. Но се радвайте, че участвате в страданията на Христос, за да можете да се зарадвате много, когато се разкрие славата Му“.
[5] Вижте 1 Коринтяни 12:13 NIV: „Защото всички сме кръстени чрез един Дух в едно тяло – било юдеи или гърци, роби или свободни – и на всички ни е даден да пием един Дух“.
[6] Вижте също Йоан 4:1-12 NIV, във връзка със срещата на Исус със самарянката при кладенеца.
[7] Сам Солейн и Николас Солейн, Татко Мой! Татко Мой!, глава 7, стр. 63-70 (2012г.).
[8] Вижте 1 Йоан 2:15-16 KJV.
[9] Вижте Солейн, по-горе, стр. 64-65, Космоса (разглеждане на упованието в космоса като заместител за упованието в Бог).
[10] Вижте Колосяни 1:13-14 NIV.
[11] 2 Коринтяни 5:17 NIV.
[12] Вижте Ефесяни 6:12 NIV: „Защото нашата борба не е срещу път и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу управниците на този тъмен свят и срещу духовните сили на злото в небесните области“.
[13] Римляни 7:25б NIV.
[14] Солейн, по-горе, стр. 65-70.
[15] Ефесяни 6:12б KJV.
[16] Римляни 8:1-2 NIV.
[17] Вижте Римляни 6:22-23 NIV: „Но сега, когато сте освободени от греха и сте станали слуги на Бог, ползата, която пожънвате води към святост, и резултата е вечен живот. Защото заплатата на греха е смърт, а Божия дар е вечен живот в Христос Исус нашия Господ“.
[18] Вижте Деяния 10:46-47 NIV: „Защото ги чуха да говорят на езици и да хвалят Бога. Тогава Петър каза: ‘Може ли някой да попречи на тези хора да бъдат кръстени с вода? Те приеха Святия Дух точно както и ние’“.
[19] 2 Коринтяни 5:17б NIV.
[20] 1 Петрово 3:21 KJV.
[21] Вижте Деяния 2:38, 41 NIV: „Покайте се и се кръстете, всеки от вас, в името на Исус Христос за прощаването на греховете ви. И ще приемете дара на Святия Дух“.; вижте „Покаяние от дела, които водят към смърт“, Сериите на Първоначалните учения, май 2012г.; на разположение на http://www.soleynpublishing.com/resources/.
[22] Вижте 1 Йоан 2:1: „Скъпи мой дечица, пиша ви това, за да не съгрешавате. Но, ако някой съгреши, имаме някой, който говори на Татко в наша защита – Исус Христос, Праведният“.
[23] Вижте Матей 3:16-17 NIV: „Като се кръсти Исус, Той излезе от водата. В същия момент небето беше отворено, и Той видя Духа на Бога да слиза като гълъб и да се спуска върху Него. И един глас от небето каза: ‘Това е Моя Син, Когото обичам; в Него благоволявам’“.; вижте също Деяния 10:37-38 NIV: „Знаете какво се случи из цяла Юдея, започвайки в Галилея след кръщението, което Йоан проповядваше – как Бог помаза Исус от Назарет със Святия Дух и със сила, и как Той обикаляше, вършейки добро и изцеляваше всички, които бяха под властта на дявола, понеже Бог беше с Него“.
[24] Вижте 1 Коринтяни 12:1 NIV: „А за духовните дарби, братя, не искам да бъдете невежи“.
[25] Вижте 1 Коринтяни 12:11-12 NIV: „Всички тези неща са работата на един и същ Дух, и Той ги дава на всеки, както Той решава. Тялото е едно цяло, въпреки че се състои от много части; и въпреки че всичките му части са много, те съставляват едно тяло. Така че и с Христос“.
[26] Матей 28:18 NIV.
[27] Вижте Матей 28:19-20 NIV: „Затова вървете и правете ученици от всички народи, кръщавайте ги в името на Бащата, на Сина и на Святия Дух, и ги учете да спазват всичко, което ви заповядах. И непременно Аз съм със вас винаги, до самия край на века“.
[28] Вижте 1 Солунци 1:5а NIV: „Понеже нашето евангелие дойде до вас не просто с думи, но също със сила, със Святия Дух и с дълбоко убеждение“.
[29] Матей 28:18 NIV.
[30] Матей 3:11 NIV; вижте също Мрак 1:8; Лука 3:16; Йоан 1:33 NIV.
[31] Деяния 1:4-5 NIV.
[32] Деяния 1:8 NIV.
[33] Вижте Матей 28:19-20 NIV, инструктирайки учениците, че неограничената власт на Исус ще ги придружава в тяхното Велико поръчение.
[34] 1 Коринтяни 12:31 NIV.
[35] Вижте Деяния 2:37-43 NIV: „Когато хората чуха това, те бяха пронизани в сърцето и казаха на Петър и на останалите апостоли: ‘Братя, какво да правим?’ … Онези, които приеха посланието му се кръстиха, и около три хиляди се прибавиха към техния брой през този ден. … Всички бяха изпълнени със страхопочитание, и много чудеса и чудотворни знамения се вършеха от апостолите“.
[36] Вижте Римляни 11:29 NIV: „Защото Божиите дарби и призива Му са неотменими“.
[37] Вижте 1 Коринтяни 12:29-31 NIV.
[38] Вижте Ефесяни 4:8, 11-12 NKJV: „Затова казва: ‘Като се възкачи на високо, доведе пленници в плен, и даде дарове [домас] на хората’. И Сам Той даде на едни да бъдат апостоли, на едни пророци, на едни евангелизатори, а на други пастори и учители, за екипирането на светиите за работата на служението, за изграждането на тялото на Христос“.
[39] Ефесяни 4:14 NIV.
[40] Можете да намерите допълнителни материали за изучаване на духовните дарби в сериите на Сам Божието управление, програми 47-57, на разположение на: http://www.soleyn.com/download_materials.html/.
[41] Вижте Деяния 2:38 NIV: „Покайте се и се кръстете, всеки от вас, в името на Исус Христос за прощаването на греховете ви. И ще приемете дарът на Святия Дух.
[42] Битие 3:19 NIV.
[43] Вижте Глава 2, „Вяра в Бог“, секцията озаглавена „Икономиката на Духа“, стр. 31-33.
[44] Вижте Глава 1, „Покаяние от дела, които водят до смърт“.
[45] Вижте Глава 2, “Вяра в Бог“ (стр.25); „Божия син ще разкрива Божиите невидими качества в живота, който Бог му е дал“.
[46] Вижте Ефесяни 4:16 KJV: „От Христос цялото тяло правилно свързвано и изразявано от това, което снабдява всяка става, според ефективната работа на всяка част, изработва растежа на тялото в изграждането му в любов“.
[47] Вижте Глава 1, „Покаяние от дела, които водят до смърт“.
[48] Вижте Глава 2, „Вяра в Бог“.
[49] Йоан 3:5-7 NIV.
[50] Вижте Псалм 2:2 NIV; вижте също Деяния 4:26 NIV.
[51] Вижте Римляни 12:1 NIV: „Затова, моля ви, братя, с огледа на Божията милост, да принасяте телата си като живи жертви, святи и угодни на Бога – това е духовното ви действие на поклонение“.
[52] Солейн и Солейн, Татко мой! Татко мой!, по-горе стр. 139.
[53] Вижте Матей 3:11; Лука 3:16б NIV: „Той ще ви кръсти със Святия Дух и с огън“.
[54] Солейн и Солейн, по-горе, стр.95.
[55] Вижте Римляни 8:13-16 NIV: „…Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца“.
[56] Римляни 8:14 NIV (курсивът е добавен).
[57] Вижте Солейн и Солейн, по-горе, стр.52-53, „Човешката природа“.
[58] Пак там, стр.53.
[59] Вижте Евреи 12:7-8 NIV: „… Ако не сте дисциплинирани (а всеки претърпява дисциплиниране), тогава сте незаконни деца, а не истински синове“.
[60] Евреи 12:11 NIV.
[61] Евреи 5:8-10 NIV.
[62] Лука 2:49-52 KJV; вижте също Матей 3:17 NIV: „Това е Моя Син, Когото обичам; в Него благоволявам“.