Апостолски хора
ИДЕИ ЗА ПРАВИЛЕН ГРАДЕЖ
УРОК 3 – (АВС)
ПРОЧЕТЕТЕ ЙОАН 9та ГЛАВА
ВЪПРОСИ:
1. Какво духовно приложение можете да извлечете от Йоан 9:1 „слепороден“ от гледна точка на новорождението?
2. Исус каза: „Аз трябва да върша работата на Онзи който Mе прати.” Каква е тази работа?
3. Какво имаше предвид Исус в стих 3:
„делата на Бог трябва да се явят в Него”?
4. Използвайки стих 6 и 7 покажете разликата между ХАРИЗМАТИЧНОТО и АПОСТОЛСКО движение.
5. Използвайки Йоан 9та глава направете списък на делата на Бог, разкрити в човека, и посочете делата, които са характерни за апостолските хора. Използвайте подчертаните стихове, за да напишете своите заключения.
Йоан 9:8-41
8И съседите и онези, които преди го бяха виждали, че беше просяк, питаха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9Едни казаха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.
10Тогава го попитаха: А как ти се отвориха очите?
11Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
12Тогава му казаха: Къде е Той? Отговори: Не зная.
13Заведоха при фарисеите човека, който преди беше сляп.
14А беше събота, когато Исус направи кал и му отвори очите.
15И така, фарисеите също го попитаха как е прогледнал. И той им каза: Сложи кал на очите ми, умих се, и гледам.
16Затова някои от фарисеите казаха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.
17Попитаха слепеца: Ти какво ще кажеш за Него, след като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
18Но юдеите не вярваха, че е бил сляп и прогледнал, докато не повикаха родителите му
19и ги попитаха: Този ли е вашият син, за когото казвате, че се е родил сляп? А сега как вижда?
20Родителите отговориха: Знаем, че този е нашият син и че се роди сляп;
21а сега как вижда, не знаем, или кой му е отворил очите, също не знаем. Питайте него; той е пълнолетен, нека сам говори за себе си!
22Това казаха родителите, защото се бояха от юдеите, понеже юдеите вече се бяха споразумели помежду си да отлъчат от синагогата онзи, който би го изповядал като Христос.
23Затова и неговите родителите казаха: Той е пълнолетен, питайте него.
24И така, повикаха отново човека, който преди беше сляп, и му казаха: Въздай слава на Бога; ние знаем, че този човек е грешник.
25А той отговори: Дали е грешник, аз не зная; едно зная, че бях сляп, сега виждам.
26Затова го попитаха:Какво ти направи? Как ти отвори очите?
27Той отговори: Казах ви вече и не чухте; защо искате пак да чуете? Да не би и вие да искате да Му станете ученици?
28Тогава те го наругаха и казаха: Ти си Негов ученик; а ние сме Мойсееви ученици.
29Ние знаем, че на Мойсей Сам Бог е говорил, а този не знаем откъде е.
30Човекът им отговори: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но въпреки това ми отвори очите.
31Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша.
32А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден човек.
33Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи.
34Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш? И го изпъдиха навън.
35Исус чу, че го изпъдили навън, и когато го намери, му каза: Ти вярваш ли в Божия Син?
36Той отговори: А Кой е Той, Господи, за да вярвам в Него?
37Исус му каза: И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е.
38А човекът каза: Вярвам, Господи; и Му се поклони.
ОТГОВОРИ
1. СЛЯП ПО РОЖДЕНИЕ.
Новороден, но сляп за следващото откровение на Бог. Лазар излезе от гроба, картина на преживяването на новорождението, но все още беше сляп, понеже погребалните дрехи, закриваха очите му.
Ефеските вярващи знаеха за кръщението на Йоан, но бяха невежи за кръщението в името на Господ Исус и кръщението в Святия Дух. Те знаеха за едно преживяване с Бог, но бяха невежи за следващото.
Деяния 19:2-6
2И им каза: Приехте ли Святия Дух, когато повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Свят Дух.
3И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение.
4А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, казвайки на народа да вярва в Този, Който щеше да дойде след него, т.е. в Исус.
5И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус.
6И когато Павел положи ръце на тях, Святият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха.
Аполос и той изпадна в подобна ситуация. За щастие, той се покори на това да бъде просветлен от Прискила и Акила.
Деяния 18:24-26
24А някой си юдеин на име Аполос, роден в Александрия, човек учен и силен в Писанията, дойде в Ефес.
25Той беше наставен в Господния път и като беше усърден по дух, говореше и поучаваше прилежно за Исус, но познаваше само Йоановото кръщение.
26Той започна да говори дързостно в синагогата; но Прискила и Акила, като го чуха, прибраха го и му изложиха по-точно Божия път.
2. ДЕЛOTO НА БОГ.
Делото на Бог е да вярваш в Господ Исус Христос.
Йоан 6:29
Исус им отговори: Това е Божието дело – да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
3. РАЗКРИВАНЕТО НА ДЕЛАТА НА БОГ В СЛЕПИЯ ЧОВЕК .
Чрез слепия човек и други можаха да повярват в Господ Исус Христос.
4. РАЗЛИКАТА МЕЖДУ АПОСТОЛСКОТО И ХАРИЗМАТИЧНОТО ДВИЖЕНИЕ.
Йоан 9:6-7
6Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал.
Харизматичната превзетост, показана от Исус в стих 6 не отвори очите на слепия човек. Плюнката (водата) е символ на Духа. Плюнката и пръстта направиха кал, което е символ на плътта. Харизматичното движение започна в Духа, но завърши в плътта. Харизмата забавлява, но не носи никакво откровение за целта.
Въпреки всичко харизматичното движение изпраща хората по пътя към Силоам (ИЗПРАТЕН) – АПОСТОЛСКОТО ДВИЖЕНИЕ.
Това движение изисква да поемеш лична отговорност за твоето виждане. Слепият човек трябваше да отиде до специфичен басейн, не до Червено море, или Мъртво море, или пък до Йордан, а до басейна Силоам, за да получи своето зрение. Къпалнята Силоам е символ на Апостолска Църква или Апостолски ресурс. Нейните води (измерение на помазанието) носят чистота във видението и целта.
5. ДЕЛАТА НА БОГ.
Думата апостол означава някой, който е изпратен. Апостолското се отнася за позицията да бъдеш пратен. Исус е Апостола и Първосвещеника.
Евреи 3:1
1Затова, святи братя, участници в небесното призвание, размислете за Апостола и Първосвещеника, Когото ние изповядваме, Исус,
Той е изпратен от Татко.
Йоан 5:36-37
36Но Аз имам свидетелство, по-голямо от Йоановото; защото делата, които Татко Ми е дал да извърша, самите дела, които върша, свидетелстват за Мене, че Татко Ме е пратил.
37И Татко, Който Ме е пратил, Той свидетелства за Мене. Нито гласа Му сте чули някога, нито образа Му сте видели.
Святият Дух също е изпратен:
Йоан 14:26
26А Утешителят, Святият Дух, Когото Татко ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко, което съм ви казал.
Апостолските хора живеят с манталитета, че са изпратени.
Йоан 20:21
И Исус пак им каза: Мир вам! Както Татко изпрати Мене, така и Аз изпращам вас.
Изпратеният разпознава, че:
- Той е свързан с Онзи, Който го изпраща – Бог.
- Той носи посланието от Бог.
- Той е на разположение на Онзи, който го изпраща.
- Той представя Онзи, който го изпраща.
В Йоан 9 глава животът на човека бе трансформиран след като той се уми в къпалнята Силоам. Силоам означава Изпратен. Като басейн с изпратени води, това е символ на апостолското помазание.
Отличителните черти на трансформацията на слепия човек след като посети къпалнята Силоам, разкриват характеристиките, които започват да бъдат явни в хората, които са се свързали с апостолското помазание. Оттук нататък ще наричаме такива хора АПОСТОЛСКИ ВЯРВАЩИ/ ХОРА, а отличителните черти разкрити в тях – ДЕЛАТА НА БОГ.
5.1. ТРАНСФОРМАЦИЯ НА НАЧИНА НА ЖИВОТ.
„Не е ли този, който седеше и просеше?“
Съседите и онези, които преди бяха виждали, че той беше сляп, не можаха да познаят слепия човек след посещението му в Силоам. Забележете, че Исус не промени по никакъв начин външния му вид. Единственото различно нещо относно него беше, че той получи зрението си. Как стана така, че неговите съседи и познати вече не можеха да го познаят? ОТГОВОР: НЕГОВИЯТ НАЧИН НА ХОДЕНЕ СЕ ПРОМЕНИ. – Походката му не беше вече като на сляп човек. Той сега беше по-жизнен, целеустремен, уверен и организиран в своето ходене.
Когато се свържете с апостолското помазание, ходенето ви ще се промени – начинът ви на живот ще се промени. Ще станете по-целеустремени, уверени, организирани и ясни. Ще ходите с мъдрост и благоразумие и осветяването от Божията светлина – НЕГОВОТО СЛОВО.
5.2. МИГНОВЕНО СВИДЕТЕЛСТВО.
„Човекът, който се нарича Исус“
Човека веднага свидетелства за Исус в неговата махала. Апостолските вярващи стават мигновени свидетели за Исус Христос. Това е главната цел на апостолското помазание – вниманието винаги е насочено към Исус. Апостолският Святи Дух винаги насочва вярващите към това да бъдат свидетели за Исус Христос.
Деяния 1:8
Но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.
Йоан Кръстител също демонстрира апостолски Дух.
Йоан 1:8
Той не беше светлината, но дойде да свидетелства за светлината.
Йоан 3:30
Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.
5.3. ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ХРИСТОС – МАНТАЛИТЕТ НА ПРЕСЛЕДВАНЕ
„Къде е Той?“
След като вече бяха видели човека, който преди беше сляп, те започнаха да търсят Исус. Апостолските вярващи не са само свидетели, техният начин на живот провокира другите да търсят Исус.
5.4. СЛУЖЕНИЕТО НА СЕДМИЯ ДЕН.
„беше събота“
Изцелението се случи в съботния ден – седмия ден. Това беше просветлението на седмия ден.
2 Петрово 3:8
Още и това нещо да не забравяйте, възлюбени, че за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години – като един ден.
Ние сме в седмия милениум от Адам. Ако 1000 дни са като един ден, то ние сме в седмия ден – съботния ден. Апостолското служение е за седмия ден – това е служението, което ни е необходимо днес.
5.5. ЯСНОТА НА ПОСЛАНИЕТО.
„Сложи кал на очите ми, умих се и гледам“.
Апостолските вярващи имат ясно послание. Те имат яснота относно божествената заповед и човешката отговорност.
5.6. СЛУЖЕНИЕ НА РАЗДЕЛЕНИЕ.
„И възникна раздор помежду им“.
Апостолските вярващи носят разделение в дома на религията.
Матей 10:34-36
34Да не мислите, че дойдох да донеса мир на земята; не дойдох да донеса мир, а меч.
35Защото дойдох да настроя човек и баща му, дъщеря против майка и снаха против свекърва;
36и неприятели на човека ще бъдат домашните му.
Естеството на апостолското послание е в противоречие с посланието на религиозния дом, където закона и традициите са издигнати над Христос. Тези разделения между онези, които следват закона и традициите и онези, които следват Христос са неизбежни.
5.7. БЪРЗО РАЗВИТИЕ.
„Пророк е“.
В стих 11 той нарича Исус човек.
В стих 17 той нарича Исус пророк.
Бързото напредване е характерна черта на апостолските вярващи, които са отворени за действащото откровение.
5.8. ЗРЯЛОСТ.
„той е пълнолетен“
Апостолските вярващи се разпознават по техния зрял духовен ръст – те са способни да разпознаят и обяснят нещата.
5.9. ТЪРСЕНЕ.
„питайте него“
Апостолските вярващи са търсени, защото те имат отговори на трудни въпроси.
Исая 62:12
И ще ги наричат святия народ,
изкупените от Господа;
и ти ще се наричаш издирен,
град незабравен.
5.10. АВТОНОМНОСТ.
„нека сам говори за себе си“
Апостолските вярващи са освободени от пристрастяването си към лидерството. Те сами могат да отговорят. Те могат да се борят за вярата и да обяснят вярата на другите поради свое лично откровение.
Юда 1:3
Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, сметнах за нужно да ви пиша и да ви увещая ви да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги беше предадена на светиите.
1 Петрово 3:15
А почитайте със сърцата си Христос като Господ, като бъдете винаги готови да отговаряте (но с кротост и страхопочитание) на всеки, който ви пита за вашата надеждата.
5.11. ЯСНОТА ВЪВ ФОКУСА.
„едно зная“
Умовете на апостолските вярващи не са объркани с множество видения – това е едно нещо в дадения момент.
Филипяни 3:13-14
13Братя, аз не смятам, че съм уловил; но едно нещо правя – като забравям това, което е назад, и се простирам към това, което е напред,
14впускам се към прицелната точка за наградата на горното призвание от Бога в Христос Исус.
5.12. ЯСНА РАЗЛИКА МЕЖДУ МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО.
„бях сляп, сега виждам“.
Апостолските вярващи имат ясно разбиране за това, което е минало, и това, което е настояще. Те имат ясно разбиране за миналото и настоящото движение на Бог.
5.13. СМЕЛОСТ.
Казах ви вече и не чухте.
Апостолските вярващи имат смелостта и капацитета да застанат пред враждебните религиозни духове, които няма да чуят.
5.14. РАЗПОЗНАВАНЕ НА ИДЕНТИЧНОСТТА.
„Ти си Негов ученик“
Апостолските вярващи са разпознати като ученици на Исус.
5.15. ЛОГИКА.
30Човекът им отговори: Това е чудно, че вие не знаете откъде е, но въпреки това ми отвори очите.
31Знаем, че Бог не слуша грешници; но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него го слуша.
32А откак свят светува, не се е чуло някой да е отворил очи на слепороден човек.
33Ако Този Човек не беше от Бога, не би могъл нищо да направи.
34Те му отговориха: Ти цял в грехове си роден и нас ли поучаваш?
Фарисейският начин на разсъждение беше, че понеже Мойсей е правил чудеса, той е изпратен от Бог. Човекът спореше, че чудото, извършено от Исус, е по-велико от извършените от Мойсей, ето защо Исус трябва да е изпратен от Бог.
Тази способност за разсъждаване и достигане до логични умозаключения е характерна черта на апостолските вярващи. Това мигновено ги прави учители.
5.16. ОТХВЪРЛЯНЕ.
„И го изпъдиха навън“.
Религиозния ред няма да приеме апостолските вярващи.
5.17. ТЪРСЕН ОТ БОГ.
„го намери“
Исус го намери. Това означава, че Исус го търсеше. Бог търси онези, които ще демонстрират Неговите дела.
5.18. ОТКРОВЕНИЕ.
„И си Го видял, и Който говори с тебе, Той е“.
Матей 16:16-17
16Симон Петър отговори: Ти си Христос, Син на живия Бог.
17Исус му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Моят Баща, Който е на небесата.
Откровението на Петър за Христос дойде от Татко. Апостолските вярващи имат ясно откровение за Христос, Сина на Бог.
5.19. БЪРЗО ЪПГРЕЙДВАНЕ.
„Господи“
Откровението на човека прогресира много бързо – от човек към пророк към Господ. Това е характерна особеност на продължаващото да излиза слово.
5.20. ВЯРА И ПОКЛОНЕНИЕ.
„Вярвам, Господи; и Му се поклони“.
Апостолските вярващи вярват и се покланят. Да повярвате е вярата. Да се покланяте са делата.
Яков 2: 20
Обаче искаш ли да познаеш, о, суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
Апостолските вярващи имат делата на вярата.
Превод: Емил Енчев