В царството най-голяма е любовта

Исус дойде да установи царството. И установявайки го, Той ни даде и властта на това царство.

Исус не извърши никакво чудо преди Святия Дух да дойде върху Него. Причината за това беше, че Той ни даде пример. Той беше модел за нас.

Можем да кажем, че нещата в царството стават чрез Святия Дух. В Римляни 14:17 апостол Павел казва: „Защото Божието царство не е ядене и пиене, а правда, мир и радост в Святия Дух“. Така че царството е в Святия Дух.

Но има нещо, което е много важно за това царство. Това е нещото, което Исус постоянно демонстрираше във всичко, което правеше. Можем да обобщим всички дела, които Той извърши, като израз на това важно нещо. И това нещо е любов.

В Царството най-голяма е любовта.

В Йоан 3:16 много ясно се казва, че Бог даде или изпрати Своя Единороден Син, защото възлюби света. Защо беше изпратен Исус? Поради любовта на Бог към света. Така че виждаме, че инициаторът на всичко е Татко Бог. Той възлюби хората, живеещи в света и заради това изпрати Сина Си. Защо Го изпрати? За да извърши изкупление за тях. Но докато беше на земята и ги учеше за Божието царство и за Божията воля, Той правеше всичко това, като демонстрираше Божията любов. Всичко, което Исус извърши докато беше на земята беше демонстрация на Божията любов. Всяко едно чудо, всяко изцеление, възкресенията, дори поученията Му, бяха израз на Божията любов. Помнете, че Той беше изпратен, защото Бог толкова възлюби хората, живеещи в света.

Ще разгледаме две истории записани в евангелията и ще видим как Той демонстрираше Божията любов към тези, които бяха отхвърлени.

Първата история се намира в Йоан 4-та глава:

¹А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

²не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

³напусна Юдея и пак отиде към Галилея.

⁴И трябваше да мине през Самария.

Казва се, че Исус трябваше да мине през Самария. В NKJV се казва: „Имаше нужда да премине през Самария“. А в KJV се казва: „Той трябва да се е нуждаел да премине през Самария“.

Учениците на Исус бяха изненадани, когато Той им каза, че трябва да премине през Самария. Те никога не бяха минавали по този път за Галилея. Обичаят на юдеите по онова време беше да избягват всякакъв контакт със самаряните, понеже ги смятаха за духовно по-нисши. Истината е, че през Самария беше по-прекият път за Галилея, но те предпочитаха да заобикалят, но да не минават от там. Така че за тях беше странно, че Исус им каза, че ще трябва да минат от там. Те не знаеха нищо за това, което предстоеше. Но след малко щяха да бъдат още по-изненадани.

⁵И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

⁶Там беше Якововият кладенец. Уморен от пътуването, Исус седеше на кладенеца. Беше около шестия час.

Около шестия час е около обяд.

И виждаме, че Исус си седи на кладенеца, уморен от пътуването. Но Той не просто си почиваше, Той чакаше някого, с когото искаше да се срещне.

⁷Дойде една самарянка да си извади вода. Исус й каза: Дай ми да пия.

⁸Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

Учениците Му бяха отишли в града за храна, но Той не отиде с тях. Той не отиде не просто защото беше уморен, а защото искаше да се срещне с някого. И изведнъж тази жена идва. И Исус я заговори. Тя беше тази, която Той чакаше.

По онова време хората са нямали вода в домовете си, а са ходели на кладенци да си вземат вода за нуждите на семейството си. Само че те са го правили рано сутрин по хладното, а не както тази жена – по обед, в най-силното слънце. Тя ходеше по това време, защото не искаше да се среща с хората, които й се подиграваха заради нейното лошо минало.

Но този път, когато отиде там тя остана изненадана, защото се оказа, че имаше някой на кладенеца.

Това е история за това как миналото на един човек може да бъде причина за неговото отхвърляне. Но Господ отиде да се срещне с тази жена, за да промени напълно живота й.

Тази жена беше отхвърлена от обществото. И сега тя щеше да има един разговор с Исус на кладенеца, който щеше да промени живота й. Разговорите с Исус имат тази сила да променят животи.

Но е много важно да видим, че не тя търсеше Исус, за да говори с Него, а Той я потърси. Спасителят търсеше тази, която всички други отбягваха. Той дойде да потърси и да спаси погиналото.

Той все още прави това днес. Ако имате минало, от което се срамувате; ако се борите с нещо, което знаете, че ви унищожава; ако се чувствате сами и чувствате, че никой не разбира болката, която преживявате, знайте, че Исус не се е променил. Това, което направи за самарянката, Той е тук, за да го направи за всеки един. Той знае страданието, срама и борбите, през които преминавате в момента.

Вижте, това, което тази жена преживяваше беше вследствие на нейния неправилен живот, но Той не я остави, нито я обвини, както ще видим след малко. Той се отби от пътя Си, за да се срещне с нея и да може да я изцели и да я възстанови. И Той прави същото и за нас днес.

⁹Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

¹⁰Исус й отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

¹¹Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

¹²Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

¹³Исус й отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

¹⁴а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която  ще му дам, ща стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

¹⁵Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път до тук, за да изваждам.

¹⁶Исус й каза: Иди повикай мъжа си и ела тук.

¹⁷Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус й каза: Право каза, че нямаш мъж;

¹⁸защото петима мъже си имала, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това, което казваш е вярно.

Вижте, тази жена имаше минало, от което страшно се срамуваше, поради което дойде по обед да начерпи вода. Тя не искаше да се среща с никого. Това, което тя не знаеше, е че Исус е там и Той искаше да се срещне с нея. Той не беше дошъл по целия този път, за да я затрудни, да я осъди или да се подиграе с нея. Исус я привлече със Своята любов, благодат и състрадание. Тя никога не се почувства изложена или в неудобно положение в Неговото присъствие.

Когато тя каза, че няма мъж, Той не й се развика и не я унижи. Вместо това Той я похвали два пъти, като каза: „Право каза, че нямаш мъж; защото петима мъже си имала, и този, който сега имаш не ти е мъж. Това, което казваш е вярно.“

Той сложи онова, което вече знаеше за нея между два комплимента. Исус трябва да е говорил с нея с такова състрадание и любов в очите Си и без осъждение и сарказъм в гласа Си, че това накара тази жена да свали своите защити и да се отвори пред Него.

Когато тя напусна присъствието Му, тази жена, която някога се страхуваше да се среща с хора, беше толкова завладяна от любовта и приемането на Исус, че стана евангелизаторка за Исус и Неговата благодат. Тя се върна в града и свидетелства за Исус (на самите хора, от които преди това се ужасяваше).

И вижте какво се казва в 39 ст.:

³⁹И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

По същия начин, Исус няма да ви смути днес. Той е тук, за да ви срещне точно там, където сте. Той знае всичко, което някога сте правили, и ви обича с вечна любов. Позволете на Неговата любов да ви промени и преобрази отвътре, точно както направи за жената при кладенеца.

Може би като самарянката, знаете какво е да търсите любовта на всички неправилни места. Днес Исус ви предлага истинска интимност, която напълно задоволява всяка нужда.

Няма значение каква грозна каша може да е живота ви в момента. Ако отворите сърцето си за Исус и позволите на Неговата любов да ви изцели, Той може да промени посоката на живота ви и да ви даде ново начало и пълноценно бъдеще. Всичко може да се промени към по-добро, когато започнете да вярвате по правилния начин в Неговата любов към вас и се научите да черпите от нея.

Знаете ли, че Исус изпитва голяма радост, когато черпим от Неговата любов?

Вижте как завърши срещата на самарянката с Исус. Когато учениците оставиха Исус при кладенеца, за да купят храна, Той беше уморен и изтощен от пътуването. Когато се върнаха, те бяха изумени, като Го намериха освежен и се чудеха дали някой Му е донесъл нещо за ядене.

³²А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

Каква храна имаше предвид Исус? Той не беше ял, нито беше пил нищо. Всичко, което направи, беше да служи на самарянката. С други думи, Исус намери подхранване, сила и радост, когато служи с любовта Си към нея.

Знаете, че когато служим на хората, доста често се чувстваме изчерпани и слаби. Но за Исус е вярно обратното. Когато черпим от Него, Той е укрепен, освежен и обновен! Исус иска да знаем, че Той извлича голяма радост и удоволствие, когато черпим от Неговата любов към нас.

Другата история се намира в Йоан 8-ма глава.

¹А Исус отиде на Елеонския хълм.

²И  рано сутринта пак дойде в храма; а целият народ идваше при Него и Той седна и ги поучаваше.

³И книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, хваната в прелюбодейство, и като я поставиха насред, Му казаха.

⁴Учителю, тази жена бе хваната в самото дело на прелюбодейство.

⁵Мойсей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни. А Ти какво ще кажеш за нея?

⁶И това казаха да Го изпитат, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

⁷Но като продължаваха да Го питат, Той се изправи и им каза: Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея.

⁸И пак се наведе надолу и пишеше с пръст по земята.

⁹А те, като чуха това, разотидоха се един по един, като се почна от по-старите, та до последните; а Исус остана сам с жената, която стоеше насред.

¹⁰И когато се изправи, Исус й каза: Жено, къде са онези? Никой ли не те осъди?

¹¹И тя отговори: Никой, Господи. Исус каза: И Аз не те осъждам; иди си, отсега нататък не съгрешавай вече.

Исус демонстрира нещо много важно в историята с жената, уловена в прелюбодейството. Какво дава възможност на някой да има силата да победи греха? Заплахата на закона очевидно не можа да попречи на жената да извърши прелюбодейство. Но като получи приемането на Исус – знаейки, че въпреки че тя заслужаваше да бъде убита с камъни, Той не я осъди – това й даде силата да „отиде и повече да не съгрешава“.

Нека да разгледаме какво направи Исус. Той спаси жената праведно. Той не каза: „Не я убивайте с камъни. Покажете милост към нея.“ Те Му казаха, че Мойсей им е заповядал да убиват такива хора с камъни. Това, което Той каза, беше: „Нека този, който е без грях, да хвърли първия камък.“ И по свое желание фарисеите и религиозната тълпа, всички един по един си тръгнаха.

Забележете как след това Исус не попита жената: „Защо съгреши?“ Не, това, което Той попита беше: „Къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди?“ Като че ли Исус беше по-заинтересован от осъждането на греха, отколкото от самия грях. Той се увери, че тя си отиде без да усеща осъждение и срам.

Ние искаме хората първо да спрат да съгрешават и тогава да получат прошката и да бъдат уверени, че не са осъдени. А Исус първо каза на жената, че не я осъжда и тогава й каза да си отиде и да не съгрешава повече. Когато няма осъждане, хората могат да живеят победоносен живот. И това е дело на благодатта. Ние можем да получим този дар на прошката и на това да бъдем свободни от осъждане, защото Исус плати за него на кръста.

Истината е, че никой от нас не можеше да хвърли първия камък върху тази жена. Ние всички сме съгрешили и сме се провалили. Нашата увереност днес не е в способността ни да спазваме съвършено Божия закон, а единствено в Исус Христос, Който е изпълнението на самия закон. В Христос всички сме на равни начала. Ако видим, че някой брат или сестра се заплитат в греха, нашата работа не е да ги съдим, а да ги възстановим, като ги насочим към прошката, която се намира в Исус.

Единственият човек, който е без грях и би могъл да упражни съдебно наказание върху тази жена, бе Исус. Само Той беше квалифициран да хвърли първия камък, но Той не го направи. Исус беше изпратен в плът, за да представи това, което беше в сърцето на Татко Бог. И това не беше осъждение. Сърцето Му е разкрито в Неговата благодат и в Неговата прошка.

Фарисеите щяха да убият жената, ако можеха, но те не можеха. Исус би могъл да го направи, ако искаше, но Той не го направи.

Интересното е, че Библията мълчи за това, което Исус написа на земята с пръстта Си. Някои библейски изследователи казват, че Той пишеше десетте заповеди.

Подът на храмовия участък е бил направен от твърд камък. Това означава, че Исус не пишеше на пръст. Той пишеше с пръстта Си върху камък.

Така че ако Исус наистина пишеше закона, тогава Той го пишеше на камък. С това Си действие Той всъщност казваше на фарисеите: „Вие си мислите, че можете да Ме учите на закона на Мойсей? Аз Съм Този, Който написа закона.“

Исус писа два пъти на земята с пръстта Си, като по този начин направи типологията пълна, тъй като знаем, че Бог написа Десетте заповеди с пръстта Си два пъти.

Първият комплект от Десетте заповеди беше унищожен от Мойсей, когато видя израилтяните да се покланят на златното теле в подножието на планината Синай. Тогава Бог написа друг комплект на камъни и го даде на Мойсей, за да бъде поставен под умилостивилището в ковчега на завета.

Защо ни трябва да знаем какво е писал Исус на земята в този ден? Това е толкова важно, защото ни показва, че самият автор на Божия съвършен закон не използва закона, за да ни съди и осъжда днес. И това не е защото Бог просто реши да бъде милостив към нас. Не! Това е така, защото Самият Исус изпълни всички праведни изисквания на закона от наше име и пое върху Себе Си всяко проклятие и наказание за нашите грехове върху Своето Собствено тяло на кръста. Ние сме простени, защото Той беше осъден. Ние сме приети, защото Той беше осъден!

Много е важно да разберем, че акцента на Новия завет не е на нашата любов към Бог. Новият завет се отнася за любовта на Татко към нас. Бог толкова възлюби света, че изпрати Своя Единороден Син. Защо Го изпрати? За да осъди света ли? Не. Казва се, че целта на изпращането е хората от света, които повярват да бъдат спасени. И спасението се осъществява чрез Неговата любов.

Така че не става дума за нашата любов към Бог. Не става въпрос за нашите усилия. Ние сме приети и възлюбени не заради съвършеното ни поведение, а заради завършеното дело на Исус Христос. Това е Неговият Единороден Син, Когото Той изпрати, понеже възлюби света.

Римляни 8:32 казва: „Онзи, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?“

Във Исус Бог вече ни е дал всичко. Исус е нашето приемане. Той е нашата правда, нашата святост, нашето снабдяване и нашата мъдрост. От каквото и да се нуждаем в живота си, нашият Баща вече ни го е дал чрез Исус.

Нашата плътска склонност е да се опитваме да заслужим благословенията на Бог. Но ние трябва да ги приемем чрез вяра. Те са достъпни за нас заради Неговата благодат, или Неговото незаслужено благоволение.

Когато Исус каза на тази жена: „Иди си, отсега нататък не съгрешавай вече“, мислите ли, че тя никога повече не съгреши? Мислите ли, че Исус не знаеше, че е възможно тя отново да съгреши?

Ние поставяме твърде големи изисквания върху себе си и върху другите, за да бъдем приети от Бог. Но Бог очаква от нас само вяра.

Сред християните има голямо неразбиране, че вярващите, които се борят с някой грях и понякога се отдават на него, го правят защото не обичат достатъчно Бог. И много проповедници постоянно ни натякват, че  трябва да обичаме Бог повече, като мислят, че ако обичаме Бог повече, ние ще обичаме греха и света по-малко.

Но истинската причина много вярващи все още да са заплетени от греха и света е друга.

1 Йоан 2:15 ни казва; „Не обичайте света, нито каквото е в света. Ако някой обича света, любовта на Татко не е в него.“

Някои преводи казват, че „такъв човек няма любов към Татко“, но в оригинала се казва, че „любовта на Татко не е в него.“ Забележете, че става дума за любовта на Татко, а не за любовта към Татко. Има голяма разлика.

Така че апостол Йоан ни казва, че хората, които обичат света и са хванати от някои грехове, всъщност са хора, които не познават или не вярват в сърцето си в любовта на Татко към тях. Те са чели за нея, слушали са за нея, дори могат да говорят за нея, но не вярват в нея.

За съжаления, твърде често слушаме послания отнасящи се до нашата любов към Татко. Казва ни се: „Трябва да обичате Бог повече! Трябва да Го обичате повече!“ Но това, от което наистина се нуждаем, е повече проповядване за любовта на Татко към нас. Понеже никога няма да става въпрос за любовта ни към Него, а за Неговата любов към нас.

Когато наистина узнаем и повярваме в любовта на Татко към нас и тя гори в сърцата ни, тогава няма да искаме да продължаваме да живеем като дявола. Неговата любов и Неговата благодат имат голяма сила да преобразяват животите, с които се сблъскат. Ако сме вкусили и опитали от благодатта и любовта на нашия небесен Баща, никога повече няма да искаме да живеем в пустинята на греха, далеч от Бащината прегръдка.

Така че Бог изпрати Сина Си на света, за да покаже пълното с любов сърце на Татко към нас. Всеки, който откликне на тази любов е приет от Татко и става Негово възлюбено дете. И след това ние трябва да живеем като Него.

1 Йоан 4:11 казва:

¹¹Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг.

Забелязвате ли, че не се казва да се обичаме, ако искаме, а се казва, че сме длъжни да го правим. Защо? Поради начина, по който Бог ни е възлюбил.

Нека да четем 1 Йоан 4:7:21

⁷Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.

Виждаме, че любовта е от Бога. Също така виждаме, че белег за това, че някой е роден от Бога и Го познава, е това, че такъв човек обича. Защо това е така? Следващият стих ни дава отговорът.

⁸Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.

Така че, който не обича не е познал Бога. Какъв е Бог или какво е Бог? Любов.

⁹В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.

Преди Бог да изпрати Сина Си, хората, които имаха някакви взаимоотношения с Бога живееха чрез закона. Но това нещо не можа да промени хората. И понеже Бог обичаше хората, Той изпрати Сина Си. Защо Го изпрати? За да живеем чрез Него. Така че ние вече не живеем чрез закон, а чрез Божия Син.

¹⁰В това се състои любовта – не че ние сме възлюбили Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.

¹¹Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг.

¹²Никой никога не е видял Бога; но ако се обичаме един друг, Бог пребъдва в нас и Неговата любов е съвършена в нас.

В Йоан 1:18 се казва, че „никой никога не е видял Бога; Единородният Син, Който е в лоното на Татко, Той Го изяви“.

Тук отново се казва, че „никой никога не е видял Бога“. Но апостола казва, че „ако се обичаме един друг, не просто присъствието Му ще пребъдва в нас, а Самият Бог пребъдва в нас“ Защо е  така? Защото Бог е любов.

¹³По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Духа Си.

Исус каза, че можем да пребъдваме в Него само, ако пазим заповедите Му. А апостол Петър каза, че Бог дава Духът си на онези, които Му се покоряват.

¹⁴И ние видяхме и свидетелстваме, че Татко прати Своя Син да бъде Спасител на света.

¹⁵Който изповяда, че Исус е Божият Син, Бог пребъдва в него и той в Бога.

¹⁶И ние сме познали и сме повярвали в любовта, която Бог има към нас. Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог – в него.

Тук отново се говори за пребъдване не просто в присъствието на Бог, а в Самия Бог. И виждаме, че начинът да пребъдваме в Бога е да пребъдваме в любовта.

¹⁷В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, защото както е Той, така сме и ние в този свят.

¹⁸в любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът предполага наказание и който се страхува, не е стигнал до съвършенство в любовта.

Ние вече не се страхуваме от наказание, понеже цялото наказание падна върху Исус. Но ако нашето приближаване към Бога е основано на делата на закона, тогава страхът от наказанието остава. Не се страхуват само онези, които са стигнали до съвършенство в любовта.

¹⁹Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.

И какво направи като ни възлюби? Изпрати Синът Си. Защо? За да живеем вече чрез Него.

²⁰Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.

²¹И тази заповед имаме от Него: Който обича Бога, да обича и брат си.

Забелязвате ли, че това е заповед, а не предложение, или съвет, или даване на мнение. Не, това си е заповед. И тя гласи: „Ако обичаш Бога, обичай и брат си“.

Няма как да не обичаме брат си и да си мислим, че обичаме Бога.

1 Йоан 3:11-23

¹¹Защото поръчението, което чухте отначало, е това: Да се обичаме един друг;

Още в самото начало апостолите са предали едно поръчение на вярващите, и то е: Да се обичат един друг.

¹²и да не бъдем като Каин, който беше от лукавия и уби брат си. И защо го уби? защото неговите дела бяха нечестиви, а на брат му  праведни.

¹³Недейте се чуди братя, ако светът ви мразим.

¹⁴Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот, защото обичаме братята. Който не обича, остава в смърт.

Виждате ли го? Не се казва, който не ходи на църква, който не чете Библията, който не се моли, а се казва, че който не обича, той остава в смърт. Увереността, че сме преминали от смърт в живот е защото обичаме братята. Ако не обичаме, не сме преминали.

¹⁵Всеки, който мрази брат си е човекоубиец; и вие знаете, че у никой  човекоубиец не пребъдва вечен живот.

¹⁶По това познаваме любовта, че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.

Не се казва, ако искаме да го дадем. Казва се, че сме длъжни да го направим. Защо? Защото възлюбените обичат.

¹⁷Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нужда, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в Него Божията любов?

Това, че даваме живота си за братята най-добре се изразява, като се грижим за брат ни, който е в нужда, с благата, които имаме. Но ако заключим сърцето си за брат ни, който е в нужда, как ще пребъдва Божията любов в нас?

Понеже той даде живота Си за нас, ние също сме длъжни да дадем своя за братята.

¹⁸Дечица, да не обичаме с думи, нито с език, но с дело и в действителност.

¹⁹По това ще познаем, че сме от истината, и ще уверим сърцето си пред Него

²⁰относно всичко, в което нашето сърце ни осъжда; защото Бог е по-голям от сърцето ни и знае всичко.

По какво ще познаем, че сме от истината? И как ще направим така, че да имаме увереност в сърцето си относно нещата, за които нашето сърце ни осъжда? Как ще го направим? Като обичаме не само с думи или с език, но с делата си. И апостола казва, че това е любов в действителност.

²¹Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, имаме дръзновение спрямо Бога;

Кога няма да ни осъжда сърцето ни? Когато обичаме с дело и в действителност.

И вижте какво става тогава.

²²и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което е угодно пред Него.

Кога получаваме от Него всичко, което поискаме? Когато обичаме с дело и в действителност. Получаваме всичко, което поискаме от Него, защото пазим заповедите Му и вършим това, което Му е угодно.

Много хора се опитват да угодят на Бога, като се опитват да налучкат какво Му е угодно. Можем ли да знаем какво Му е угодно? От този стих виждаме, че това, което Му е угодно е да пазим заповедите Му. За кои заповеди става въпрос?

²³И това е Неговата заповед – да вярваме в името на Неговия Син Исус Христос…

Така че на първо място заповедта Му е да вярваме в Неговия Син Исус Христос.

Но апостола не спира до тук. Той продължава:

…и да се обичаме един друг, както ни е заповядал.

Какво ни е заповядал Той?

Йоан 15:17

¹⁷Това ви заповядвам, да се обичате един друг.

Така че Той ни е заповядал да се обичаме.

Но в 1 Йоан 3:23 се казва да се обичаме както Той ни е заповядал. Защо се казва така? Защото законът също заповядва да обичаме ближният си. Но там заповедта беше да обичаме ближния си като себе си. Само че с тази заповед може да има проблем. Понеже има хора, които не се харесват и поради тази причина не се обичат. И ако те не се обичат, от това следва, че не могат да обичат и другите. Затова Исус трябваше да промени тази заповед.

Йоан 13:34-35

³⁴Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.

За да можем да се обичаме както Той ни е възлюбил, първо трябва да знаем как ни е възлюбил Той. Той даде живота Си за нас. Той ни възлюби докрай. Той ни е възлюбил с вечна любов. И Той каза, че никой няма по-голяма любов от това да даде живот си за приятелите си. И Той направи  точно това – даде живота Си за нас – Неговите приятели.

Така че, за да обичаме като Него, и ние трябва да правим това.

И вижте какво се казва в следващия стих.

³⁵По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.

Той каза, че познава, че човек е Негов ученик, когато някой човек вземе кръста Си и Го следва. Но сега казва, че всички хора ще познаят, че сме Негови ученици, ако имаме любов помежду си. Това е единственият начин. Няма друг начин, по който да ни познаят, че сме ученици на Исус. Ако нямаме любов помежду си, а претендираме, че сме ученици на Исус, хората ще познаят, че претенциите ни са неоснователни.

Така че заповедта Му не е само да вярваме в Него, но и да се обичаме според Неговия пример. Ако само вярваме, но не се обичаме, не изпълняваме напълно заповедта Му.

Вярата и любовта вървят ръка за ръка.

Галатяни 5:6

⁶Понеже в Христос Исус нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез любов.

Вярата действа, тя не е статична, не е нещо абстрактно. Но нейното действие става чрез любов.

1 Петрово 1:22

²²Понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце.

Истината води до нелицемерно братолюбие. Ако някой познае истината и й се покори, следствието ще бъде, че такъв човек ще обича братята си нелицемерно.

И апостол Петър казва, че ние сме очистили сърцата си. Как е станало това? Като сме се покорили на истината. Ние не очистваме сърцата си чрез добри дела, а чрез покорство на истината. Коя е истината? Истината е Личност. Ние очистваме сърцата си, като се покорим на тази Личност. Като вярваме на  това, което Исус извърши за нас на кръста. Очистването става чрез Неговата кръв, чрез Неговото Слово и чрез Духът Му. Всичко това говори за истината. Словото Му е истината. Святият Дух е Духът на истината. А пролятата Му кръв говори за това, което Той извърши за нас.

И когато ние се покорим на истината, тя очиства сърцата ни от заблуди, от наранявания, от неправилни вярвания, мисли и чувства. И понеже сърцата ни вече са чисти чрез покорство на истината, ние вече трябва да се обичаме един друг горещо, и от сърце. Докато сърцата ни не са очистени от истината, не можем да правим това с любовта. Само чистите по сърце могат да обичат, защото само те могат да видят Бога. А това, което те виждат е любов, защото Бог е любов.

В 1 Солунци 4:9 апостол Павел казва на вярващите в Солун, че Бог ги е научил да се обичат един друг. Как е станало това? Сърцата им са били очистени и те са видяли Бога. И това, което са видяли е, че Той е любов, и те са се научили от Него да обичат.

Още някои стихове за любовта:

1 Петрово 4:8

⁸Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.

Това ни показва, че християните също могат да извършват грехове. И това дори могат да са грехове един срещу друг. Закона би искал справедливост и отмъщение, но тук ни се казва, че любовта покрива множество грехове.

Римляни 13:8-10

⁸Не оставайте на никого длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото който обича другия, изпълнява закона.

⁹Понеже заповедите: „Не прелюбодействай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“ и която и да било друга заповед се заключават в тези думи: „Да обичаш ближния си, както себе си.“

¹⁰Любовта не върши зло на ближния; следователно любовта изпълнява закона.

Целта на закона беше да не вършим зло на ближния си. И тук ни се казва, че любовта прави точно това. Така че ходенето в любов е изпълнение на закона.

Галатяни 5:13-16

¹³Защото вие, братя, към свобода бяхте призовани; само не превръщайте свободата в разпуснатост на плътта, но с любов служете един на друг.

¹⁴Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си.“

¹⁵Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите.

¹⁶И така, казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти.

Как да ходим по Духа?

В 22ст. и в Римляни 15:30 виждаме, че любовта е плод на Духа. Следователно да ходим по Духа означава да ходим в любов. Така че като обичаме ближния си като себе си изпълняваме закона и ходим по Духа. Но съвършенството е да се обичаме един друг, както Той ни е възлюбил.

Ефесяни 5:1-2

¹И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца

²и ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.

Ние сме призовани да подражаваме на Бога, като ходим в любов. Ходенето говори за нашето поведение. Така че поведението ни трябва да подражава на поведението на Бог, Който е любов.

1 Коринтяни 13:1-3

¹Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, която звънти, или кимвал, който дрънка.

²И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.

³И ако раздам целия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.

След това се обяснява как действа любовта.

1 Коринтяни 13:8

⁸Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Виждаме че всички дарби, колкото и страхотни и прекрасни да са, в един момент ще се прекратят. Но за любовта се казва, че тя никога не отпада.

1 Коринтяни 13:13

¹³И така, остават тези трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.

Вярата, надеждата и любовта остават, дори след като всичко останало спре да функционира. Но най-голяма от тези трите неща е любовта.

1 Коринтяни 8:1

¹А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.

Любовта е тази, която назидава или изгражда.

Колосяни 3:12-14

¹²И така, като Божии избрани, святи и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение.

¹³Понасяйте се един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ ви е простил, така прощавайте и вие.

¹⁴А над всичко това се облечете в любовта, която свързва всичко в съвършенството.

Любовта свързва всичко в съвършенство. Искате ли да бъдете съвършени? Тогава облечете се в любовта. Облеклото говори за поведението ни. Така че съвършенството е поведението ни да бъде основано на любовта.

Ефесяни 3:16-19

¹⁶да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек,

¹⁷чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта,

¹⁸да бъдете силни да разберете заедно с всички светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината

¹⁹и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.

Любовта на Христос превъзхожда всяко знание. И само когато я познаваме можем да се изпълним в цялата Божия пълнота. Никоя от познатите ни християнски техники няма да ни помогне да направим това, ако не познае любовта на Христос към нас.

Матей 5:43-46

⁴³Чули сте, че е било казано: „Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.“

⁴⁴Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят,

⁴⁵за да бъдете синове на вашия Баща, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁶Защото ако обичате само онези, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸И така, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Баща.

Ние сме призовани да бъдем особняци или особени хора. И нашата особеност се изявява в това да обичаме неприятелите си и да поздравяваме онези, които не ни поздравяват. Правенето на това ни прави да бъдем съвършени или зрели като нашия небесен Баща.

И така ние трябва да обичаме и да ходим в любов, понеже Бог ни е възлюбил толкова съвършено. Правейки това ние сме точно толкова съвършени или зрели, колкото е и Той.

 

 

Емил Енчев

09.07.2020