Глава пета – Мъдрите ще разберат

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

      

Кой може да познава времената и сезоните? Словото е съвсем ясно относно това: „И никой от нечестивите няма да разбере, но разумните [англ.: „мъдрите“] ще разберат“ (Данаил 12:10).

Мъдрите  или разумните в Господа са в състояние да разберат Божиите неща. Ето защо мъдростта е толкова важна, е3то защо тя е характеристика на последното време и ето защо трябва да търсим Господ за нейното предаване (Яков 1:5). Мъдрите виждат нещата на Бога, те слушат Божиите неща и те вършат Божиите неща. Духовното разпознаване им дава възможност да разберат за какво се отнасят времената и сезоните.

Въпреки че разпознаването е дар, той все пак трябва да се подхранва, развива и определено да се цени. Способността да се движим в разпознаване изисква по-спокоен ум и душа, която е подредена със способността да контролира мисловния живот. Вярващ с „отпуснат” ум, такъв ум, който винаги се мята насам-натам, ще му е трудно да разпознава последователно.

Забелязал съм, че проблема не е в самото „разпознаване“; това което има значение е способността проблемите да се разпознават последователно с яснота. Повечето изпълнени с Духа вярващи са в състояние да разпознават, но за мнозина това е по-специално нещо. Това, от което най-много имаме нуждае, са зрели вярващи, които редовно могат да разпознават какво се случва и са в състояние да съветват какво да се прави със знанието въз основа на Словото.

За съжаление твърде много вярващи днес оставят умовете си да се носят насам-натам, без да дисциплинират мислите си. Веднъж чух един пастор да казва „Можете да говорите на езици, но можете ли да мислите на езици?“ Има смисъл в този въпрос, защото „мисленето на езици“ (колкото и странно да изглежда) помага да се контролира разпуснатият ум и натрапчивите мисли. Опитайте го; в това има определена полза. Святият Дух ще ви покаже как; облегнете се на Него, Той е вашият Учител. И така, разпознаването ще тече по-дълбоко и по-богато, ако се научим да контролираме мислите си. Открих, че разпознаването е едно от изискванията за свободно движение в дара.

Духовното разпознаване е дар от Господа, който дава възможност на нашия духовен човек да си сътрудничи със Святия Дух във вземането на правилни и полезни избори. Святият Дух се движи в дара, за да покаже на Тялото какво иска да прави Главата му. Той влияе на събралите се светии, за да могат да разберат какво да правят. Действието на Духа сред вярващите е да въздигне Христос като Глава на Тялото и да доведе Тялото до по-голяма степен на зрялост. Подобна зрялост се проявява само в контекста на корпоративни взаимоотношения и отчетност.

Хората, които се движат в разпознаване, са прекрасни придобивки за Тялото, защото му помагат да се приспособи към това, което Господ иска. Това е особено важен дар при определяне на времената и сезоните, пред които се изправяме като вярващи. Разпознаването може да ни спести много време, както и много сърдечна болка! Разпознаването предупреждава вярващите за неща; то предупреждава стареите за потенциални проблеми, които за момент са скрити; и може бързо да идентифицира човек с неправилен дух или присъствие на зъл дух.

Най-полезно е, когато се изразява грешна доктрина, въпреки че езикът може да звучи „библейски“. Няколко пъти съм чувал някой да започва да проповядва, да споделя или да наставлява, когато изведнъж Святият Дух е възбуждал разпознаване вътре в мен, за да предупреди за предстояща грешка. И абсолютно сигурно, малко по-късно в проповедта или поучението, са изскачали някои грешни доктрини; обикновено това е любимата тема на човека и те ще ви кажат за нея по един или друг начин.

Понякога подобно разпознаване помага на стареите да се справят с такива неща и да се справят с проблема бързо и ефективно. В един такъв случай трябваше да се намеся на половината на посланието, за да предупредя учтиво, но твърдо  гост говорителя. Той беше достатъчно любезен да се съгласи с молбата ми, позволих му да продължи с посланието си и след това стареите се занимаха с него по любезен, но библейски начин, като коригираха брата, където беше необходимо.

Това имаше трикратна полза: събранието беше предпазено от това да чуе нещо, което не е полезно и потенциално разсейващо; въвлеченият брат беше внимателно наказан и коригиран; и публичното използване на дарбата засили реалността и важността на този дар за всички присъстващи. Все добри неща и братята бяха назидани от това.

Някои общи принципи, свързани с разпознаването, могат да помогнат в този момент от нашето изучаване:

1. Това не трябва да бъде човешката интуиция, нито „мъдростта“ на учените и силовите агенти.
2. Не трябва да бъде предположение основано на човешки опит, дори и да изглежда „добро“.
3. Може да е субективно, но трябва да бъде субективност, основана на обективността на Божието Слово и характер, а не на субективността на човешките мнения или желания.
4. Не трябва да бъде тълкуване на човека за това, което може да се случи чрез напразно въображение.
5. Отбелязано следствие от правилното разпознаване е, че ще пренасочи хората и ситуациите обратно към волята на Бог, ако се действа според него.
6. За вас: движението в разпознаване не означава непременно, че животът ви ще бъде безпроблемен!

Ще знаете, че дарбата на разпознаване действа, когато: 

1. Има ясен фокус върху господството на Господ Исус Христос;
2. Агапе любовта е управляващият фактор;
3. Разглежданият въпрос е „Какво ни казва Писанието?“ и ние сме насочени към Словото по ясен и сбит начин, без човешкото мнение да пречи;
4. Братята се насърчават, изграждат и укрепват чрез използването на дарбата;
5. Вместо да носи разделение и да вреди, действието на дара, обвързва единството и носи изцеление, въпреки че може да има моментно усещане за напрежение или безпокойство;
6. Ще предизвика непокорните и гордите да покажат истинската си кожа;
7. Причинява присъстващите да оценят по-силно дарбите и има засилено желание да се движат в тях по-често;
8. Излага грешката, прекъсва объркване, подрежда нещата и осигурява библейски изход от проблема или ситуацията;
9. И накрая, предупреждава онези, които може да са в грях, да се обърнат обратно към Господа за възстановяване; използването на този конкретен дар често носи силна увереност, дори и на този, който е направил разпознаването.

Как можем да станем по-чувствителни за разпознаването?

1. Редовно проверявайте дали обичате братята.
2. Питайте се дали сте отговорни за думите, които говорите, както по малки въпроси, така и по големи.
3. Пребъдвайте по-често в Неговото присъствие.
4. Никога не пропускайте да признаете и почетете мястото на Святия Дух в изразяването на дарбата.
5. Ходете всеки ден в смирение.
6. Научете се да успокоявате ума и обръщайте внимание на тези мимолетни, минаващи мисли (те често са предложения от Святия Дух).
7. Действайте бързо, но не прибързано, винаги подчинявайки се на подтиците на Духа.

Връзката между разпознаването и способността да се познават времената и сезоните е двустранна: смирение и желание за вътрешна истина. През годините специално съм забелязал, че тези, които се движат добре в този дар, са тези, които са научили урока на смирението. Те също са тези, които имат ненаситна жажда за истината. Не „истината“, която е прогласена публично на последната конференция или в най-новия християнски бестселър. Но истината, която изглежда винаги присъства в най-дълбоките дълбини на сърцето; онова натискане на Духа, което шепне тихо, но твърдо, че има още какво да се разбира; това усещане за удовлетвореност, но не напълно удовлетворение; онова все по-нарастващо чувство на тайнственост и страхопочитание.

Тези неща ангажират сърцето на търсещия все повече и повече и когато дарът на разпознаването оперира, всевъзможни отзвуци сякаш излизат дълбоко отвътре. Знаете, че сте докоснали нещо свръхестествено и много ценно. Това е най-необичайното, стряскащо и възхитително нещо, този дар на разпознаване. Въпреки че дарът най-често се използва за „проверка на нещата“ когато Святият Дух дава насоки, той обаче оставя остатък след себе си. Онези, които виждат дарът да действа на църковно събрание или по време на евангелизация или на молитвено събрание, не могат да не бъдат впечатлени от непосредственото въздействие, което той оказва върху присъстващите.

Изглежда, че се случва нещо доста осезаемо, когато се изговаря слово на разпознаване. Получателят често бива доста изненадан, свидетелите (ако са вярващи) са силно насърчени, а другите (невярващите) свидетели са малко зашеметени. Атмосферата откровено казано е малко наелектризирана! Всички присъстващи знаят, че нещо се е случило, което е съвсем необичайно и това предизвиква тяхната логика. Почти можете да усетите „бръмченето“.

Обичам, когато става така! Сякаш килимът е издърпан изпод някои хора и те са принудени да обмислят, че в крайна сметка може да има Бог. Сякаш Бог ги е хванал изотзад, конфронтирал ги и ги е накарал да седнат и да обърнат внимание. Страхотни неща! Когато обаче се случват подобни неща и дарът действа, остатък от помазанието изглежда остава в този, който е направил разпознаването и е дал словото. Сякаш всеки път, когато дарът се използва нещо повече се добавя дълбоко в човека, за да разпознава още по-големи неща. Неща като „времена и сезони“. Ако мислите за това, има определена връзка между разпознаването на нещо за даден човек или ситуация и разпознаването на определени времена и сезони на Бог. И двете са свързани с откровението и правилното време.

Разпознаването се фокусира върху точността, и именно тази точност кара хората да седнат и да обърнат внимание. Така че независимо дали става въпрос за разпознаване на основата един на друг, или за разпознаване, използвано за определяне на определено време или сезон, точността на дара е много важна.

За да разпознаваме добре, трябва непрекъснато да пребъдваме с Този, Който е пълнотата на Откровението. Когато живеем с Този, който е свят, ние ставаме святи. Докато гледаме Този, Който е истината, ние ставаме по-истински. Докато прекарваме време с Онзи, Който е Големият  Разпознавач, самите ние ставаме по-разпознаващи. Ние все повече се променяме в Неговото подобие. Ставаме такива като това, което гледаме – това е една от причините Бог да забранява идолопоклонството. Разпознаването изостря проблемите и извежда на светлина неща, които не са наред. Светлината винаги ще носи ред. Докато разпознаването действа, то изобличава лъжи, измами, бариери и слепота и всяко съпътстващо объркване.

„Изясняването на Твоето Слово просвещава, вразумяване простите“ (Псалм 1119:130).

Когато разпознаването изпитва времената и сезоните, то поставя нещата във вечен фокус. Ако отделен човек или общество преминава през време на отчаяние и объркване, дарбата разпознаване хвърля светлина върху въпроса, позволявайки ни да виждаме нещата така, както Бог ги вижда. Позволено ни е да виждаме така, както вижда небето. При озаряване онова, което е било трудно да се разбере, това, което ни е замотавало главата, това, което ни е накарало да се съсредоточим върху негативните неща, всичко е пренаредено, така че виждаме по-голямата картина.

Имайте предвид, че никога не виждаме пълната картина, но получаваме успокояващ поглед върху това, което наистина се случва. Това почти винаги е придружено от уверение от Господа, че има отговор. Намирам това за едно от големите благословения на разпознаването; то носи божествена повторна увереност. С всичко това идва прекрасно чувство за сигурност. Мирът изглежда царува; сърцето и умът си отпочиват. По този начин можем да разберем дали разпознаването е наистина от Бога или не, защото Неговото разпознаване носи усещане за мир.

След като казах всичко това, има го това неизбежно изключение от правилото. Откровението, че Бог контролира, всъщност може да ни накара да се чувстваме „извън контрол“ и да ни липсва вътрешен мир. Виждаме това да се случва с Данаил:

„А казаното видение за денонощията е вярно; все пак обаче запечатай видението, защото се отнася до далечни дни.   Тогава аз, Данаил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше“ (Данаил 8:26-27). 

„В този момент един, подобен на човешки син, се допря до устните ми. Тогава отворих устата си и говорих, като казах на онзи, който стоеше пред мене: Господарю мой, от видението болките ми се върнаха и не остана сила в мене.  Защото как може слугата на този мой господар да говори с този мой господар? Понеже веднага не остана никаква сила в мен, а и дъх не ми остана. Тогава пак се допря до мене нещо като човешки образ и ме подкрепи“ (Данаил 10:16-18).

Тук откриваме Данаил физически разтърсен и емоционално съсипан, докато размишлява за откровенията, които са му дадени. Той е болен и е смутен. Въпреки че мирът обикновено съпътства прозрението от Бога, то може да донесе и голяма неудобство.

Един млад мъж от нашето общество свидетелства, че се е спасил, след като е чул доловимия глас на Господа в дома си. По това време той живеел сам, търсейки насока, търсейки Бог, когато Господ милостиво му проговорил. Той каза, че това било действителен глас, но като нищо, което някога е преживявал. Силен, агресивен, изпълващ всички кътчета на къщата. Той каза, че сградата буквално се разтресла и това направо му изкарало акъла!

Това нещо е по-често срещано, отколкото обикновено се предполага; и е библейско (1 Царе 4:5; Псалм 29:8; Псалм 68:8; Исая 6:4). Реакция на това може да бъде да извикате към Бог да спре! В Псалмите Давид всъщност вика към Бог да спре да го гледа, защото губи силата си:

„Отвърни погледа Си от мен, за да се съвзема“ (Псалм 39:13).

Младият мъж, споменат по-горе, оттогава каза, че наистина не иска повече да чува Божия глас по този начин. Беше прекалено много, за да го понесе! Така че когато разпознавате хора или обстоятелства, или времена и сезони, може да има физическа и емоционална реакция. Защо това е така, не е ясно, но без съмнение това има нещо общо с това, че вечното се докосва до временното. Нашата физическа рамка просто не може да се справи с твърде много от духовната реалност, така че реагира. Ние виждаме това и в Писанието, когато хората се сблъскват с ангелско същество. Независимо от това, при нормално разпознаване придружаващото усещане към този, който го предава е мир. Това действа като своеобразно потвърждение за източника на разпознаването.

По отношение на разпознаването на времената и сезоните трябва да бъдем изключително предпазливи. Всички сме чували поучения и „пророчества“, които показват, че предстои определено време или сезон на Бог. Това е редовна характеристика на Свидетелите на Йехова, които редовно променят и жонглират с дати, след като определената дата премине без доказателства. Това се случва и в служенията, които наричаме „добри вярващи в Библията“. На моя рафт имам една книга, която смело заявява, че всички неща, които се отнасят за края, ще бъдат завършени до 2000 г. и ако това не стане, авторът с радост ще възстанови цената на книгата. Не мисля, че е необходим допълнителен коментар по този въпрос!

Всички сме чували за такива неща. И така, какво правим за разпознаването на времената и сезоните? Игнорирането на всичко това ли е най-сигурният залог? Или би трябвало да се докоснем малко до него, но да не се забъркваме твърде много? Някои хора, разбира се, просто се отказват напълно. Но със сигурност, както всички неща в Словото, има откровение, което чака тези, които са старателни, смирени, истински търсачи на истината и търпеливи.

Едно е сигурно: ако подходим да разпознаваме времената и сезоните с отношение на смирение, тогава е по-вероятно да видим истината, отколкото да не я видим. Онези, които не се стремят да „бутат собствената си количка“, но имат правилно отношение на търпеливо чакане на Бог, със сигурност ще разберат истината, когато трябва.

Не мога да не подчертая твърде много тази последна точка; когато трябва. Ако искате да знаете тайната на прецизното време на Бог, вероятно ще бъдете разочаровани. „Точното време“ е част от специалната икономика на Бог и Той не споделя това прозрение много широко и със сигурност не го прави лекомислено. „Точното време“ е една от Божиите тайни, пазени за много малко от избраните Му. Той е по-загрижен за това, останалите да знаем „какво да правим“ с наближаването на времето.

Когато определеният сезон за проявление е настъпил, Бог може да ни позволи да видим нещо от предстоящото, но обикновено това, което Той желае, е да действаме разумно и по подходящ начин, докато се развива сезона. Така че Бог не е толкова загрижен за нас да знаем точното време, но да знаем как да откликнем. Следователно нашето разпознаване не вижда толкова много какво идва, а по-скоро ни предупреждава за това, което се очаква от нас през сезона.

Следователно по-важно е да знаем какво подчертава конкретният сезон, какво трябва да правим, какви жертви са необходими и какво може да се спечели за царството в резултат на това, а не да се знае действителният момент. Въпреки това Господ учи мъдрите на истина и разбиране.

„Той изменя времената и годините [англ.: сезоните]; сваля царе и поставя царе; Той е, Който дава мъдрост на мъдрите и знание на разумните. Той открива дълбоките и скрити неща; Той познава онова, което е в тъмнината; и светлината обитава с Него“   (Данаил 2:20-24).

Така откриваме, че Данаил, получателят на голяма истина и прозрение, разбира, че Господ всъщност би могъл да промени времената и сезоните. Тогава Данаил свързва промяната на времената и сезоните с отстраняването на царе и управители над народите. Но Писанието ясно пояснява, че мъдростта и знанието се дават на онези, които вече имат определени качества; мъдростта се дава на онези, които вече са мъдри, знанието на тези, които вече имат разбиране.

„Той дава мъдрост на мъдрите и знание на онези, които имат разбиране“.

Тук виждаме съвсем ново ниво на разпознаване на времена и сезони. Мъдрите получават повече мъдрост и тези, които вече разбират, получават допълнително разбиране. Голяма част от това умножение на откровението идва от начина, по който получателят е боравил с истината на първо място. Основен принцип в Словото е, че получаваме повече прозрение само когато сме били верни на по-ранното прозрение. Много вярващи не успяват да се придвижат в по-дълбоките неща на Бога, просто защото са били или неверни или се оплакват от по-ранно откровение.

Това всъщност ми се случи по време на моя живот, когато виках към Господа да получа помазание за мъдрост. Благосклонно Господ ми даде мярка за прозрение и откровение за хората и обстоятелствата, които се оказаха чудесно полезни в моето служение. Това ми даде невероятно раздвижване и духовният ми живот бързо се втурна напред. По време на съветване установих, че дарбата на мъдростта се надига доста често и само една дума беше необходима за коригиране на ситуацията в живота на човек. Това естествено ми даде голяма тръпка, както и оказването на помощ на тези, които дойдоха за служение. Единственото нещо беше, че с течение на времето неволно се възгордях.

Гордостта, която имах не беше толкова арогантност, а самодоволство. Тъй като дарбата на мъдростта започна да действа по-свободно и по-често в служението ми, аз по-скоро разчитах на себе си, отколкото на Святия Дух. Резултатът беше, че дарът започна да изчезва. Когато Божият Дух ме осъди за самодоволството ми, помазанието, което имах почти беше изчезнало.

Това ми причини много сърдечно търсене и тревога. След като осъзнах глупостта си, аз искрено се разкаях и помолих Господ да ми върне мъдростта, когато Той реши. За съжаление сега мога да кажа, че тя никога не се върна в същата мярка. И до ден днешен все още викам към Господа, в Неговото време Той да ми върне още по-голяма мярка от този прекрасен дар.

Споделям това лично прозрение, за да ви насърча да не бъдете нито самодоволни, нито горди, когато искате и получите дара на мъдростта, или всъщност какъвто и да е дар от Господа. Много ценно е да получаваме Божиите благодатни дарове, затова трябва да бъдем изключително мъдри и чувствителни да Го почитаме като дарителят.

Ето защо съм напълно убеден, че за да се оперира в дарбите на знанието, разбирането и мъдростта се изисква смирение и голяма чувствителност към Духа. Ако мога да ви дам някакво истинско библейско съветване, просто ще бъде това: никога не приемайте  благословенията на Господа за даденост по което и да е време. (Мъдрите ще разберат това). Всъщност това да не сме благодарни за Божиите благословения, действително ще ни накара да се движим в дух на оплакване и критика. Помислете за момент за някой вярващ, който може би знаете, който е такъв; винаги мърморещ и търсещ кусури. Можете да бъдете сигурни, че те са станали самодоволни, че са благодарни на Бога за Неговите благодатни благословения.

Колко често сме пропускали най-доброто от онова, което Бог има за нас, защото просто не сме били достатъчно загрижени, за да го търсили усърдно. И колко често сме пропускали най-доброто от Бога поради гордост, самодоволство или глупав мързел. Имаме прекрасен достъп до небесния Татко чрез вярата в Христос, работата на Духа и скъпоценния дар на молитва. Така че нека бъдем сред онези, които търсят лицето Му „непрекъснато“ с благодарност. Не е само мъдро нещо да искате да се движите в мъдростта, а е и разумно да оцените присъствието на мъдростта, след като я получите.

Духовното разбиране идва само чрез носителя, Който е Святия Дух, независимо дали Той използва Библията, сън, брат или сестра, които ни казват истината, или този скъпоценен „вътрешен глас“. Не може да се споменава твърде често, че Святият Дух е Този, който се движи върху нашите сърца и умове, докато Христос се моли за нас в небесата. Това е славно нещо и вероятно би трябвало да разсъждаваме върху него много повече отколкото го правим.

Тук искам да разгледам някои от нещата, които ще ни помогнат да станем мъдри. Това звучи странно, нали? Как можем да  „станем мъдри“? Е, има някои много фундаментални принципи, които всеки вярващ трябва да постигне, преди да се впусне в духовно търсене. Бих искал да спомена някои от тях сега, защото ако ги вземем под внимание, ще открием, че мъдростта ще си направи място в нас, от което можем да живеем и да служим. Приемайки в сърцето си някои много важни духовни принципи, ние почитаме Духа, Който придава небесна мъдрост; по този начин ние постепенно „ставаме мъдри“. Святият Дух винаги реагира на духовна активност от наша страна, тоест когато такава активност държи Христос високо издигнат в нашето мислене.

Мъдростта е едновременно дар от Господа, както и нещо, което може да бъде „научено“. Открих, че чрез бавно и размишляващо четене на книгата Притчи се придава много голяма мъдрост – просто чрез четене! Опитайте и вижте.

Нека сега разгледаме някои основни, но богати основополагащи принципи, свързани с работата на Духа върху нашия дух.

1. Докато вярата в Христос ни прави новороден вярващ, послушанието на Святия Дух ни прави духовен вярващ. Те работят в тандем, за да създадат зрелия човек в нас.
2. Вярата в Христос се справя с греха на плътта, докато подчинението на Святия Дух ни прави по-съзнателни за плътта. Защо е така? Защото колкото по-духовни ставаме, толкова повече се сблъскваме с плътта. Ето защо великите Божии мъже и жени, които достигат определени духовни висоти, се борят толкова силно с плътта. Следователно има фундаментална необходимост да се справим силно с плътта в началото, за да можем да израстваме духовно силни след това. Интригуваща истина е, че доброто дело, извършено на Кръста, ще ни отведе напред към Святия Дух и това е доброто дело на Святия Дух, Който често ще ни отвежда обратно към Кръста, ако не Му позволим да извърши дълбока работа в нас на първо място.
3. Това, което се изисква най-много, за да станем мъдри, е желанието на сърцето да изпълни условията за продължаващо помазание на Духа. Подготовката е жизненоважна, ако искаме да разберем нещата на Духа, особено времената и сезоните.
4. Следователно много е важно не само да вярваме в Христос, но и да се подчиняваме на Духа. По този начин вътрешният ни човек се оживява значително и мъдростта се увеличава в нас силно.
5. И така, какво кара един духовен човек да стане мъдър човек? Това е признанието, че Христос желае душата и тялото ни да бъдат опазени здрави и непорочни в очакване на Неговото завръщане (1 Солунци 5:23). Трябва да се запитаме дали си сътрудничим с Бог, за да се случи това?
6. Духовният човек е този, който е бил научен дълбоко от Божия Дух и осветен напълно от Него. Животът и делото на Духа изцяло е наситил такъв човек, така че той да функционира от живота на Святия Дух, а не от неговия собствен.
7. Духовният човек не живее от своите емоции, желания, амбиции или от душата си. Той се е научил да поставя всичко това под прякото управление на Духа на живия Бог, така че те вече да не работят независимо в ума му.
8. Духовният човек е този, който принадлежи на Святия Дух и се управлява от осветения вътрешен човек.

Това са само няколко от многото принципи, които ни позволяват да станем мъдри синове на Бог. Както почти всичко в духовния живот, лесно е да се чете и да се говори, но е трудно да се ходи. Въпреки всичко това не бива да ни възпира да се захващаме с такава дейност, иначе винаги ще се учим, но никога няма да се научим.

Може да ви звучи смело да го кажа така, но тайната на благословен духовен живот е да се подчинявате на Словото и да се доверявате на Святия Дух. Всяка уязвимост в една от двете области вероятно ще отслаби нашето ходене във вяра. Подобно на всичко в духовната сфера, пътят напред е наистина доста прост, но е парадоксално трудно някой да се приспособи в него. Знаещите ще разберат тази истина, но мъдрите ще действат според нея!

Покорството и доверието са съдружници с вярата, а вярата е неразделна част от разбирането на времената и сезоните. Вярата всъщност издържа времето. Когато не можем да разберем какво се случва в живота, ще трябва да издържим сезон на чакане, но вярата в Исус Христос е, която ни позволява да издържим времето. Мъдър вярващ е този, който се е научил да „се надява с надежда“, независимо колко време ще отнеме, докато дойде пробивът.

За повечето от нас това е процес на учене през целия живот. Това може да звучи отчайващо, но Бог не е толкова притеснен от времето, колкото сме ние. Това, което най-много Го тревожи е дали научаваме урока на подготовката през това време. Голямото желание на Татко е да доведе много синове в слава (Евреи 2:10), а синовете не са родени, бебета са родени! Трябва да станем синове, трябва да израстваме, трябва да станем мъдри. Едно от най-великите действия на мъдрост, което някога ще притежавате, е когато знаете разликата между Божията цел и Неговия план.

Татко иска да знаем, наистина и истински да ЗНАЕМ каква е Неговата цел за нас. Обикновено знаем доста добре какъв е Неговият план – спасение чрез Исус Христос. Целта е, която не е толкова известна и честно казано дори не се проповядва от много амвони. За да знаем тази цел, наистина да я знаем дълбоко в себе си, се изисква разкриващо виждане. Без такова виждане всичко, което виждаме, ще бъде откъслечно и частично. Така нашето виждане и следователно нашата мъдрост ще бъдат ограничени. Но след като търсим Татко и копнеем да познаем Неговата цел, както и Неговия план, тогава нашето виждане бързо се разширява и започваме да знаем, че Бог вижда от вечността във вечността.

Това е наистина ценна дума: вечността! Тя обобщава всичко, за което става дума за нас като вярващи в Исус и като Синове на Татко. Вечност. Вечен. Това са повече от думи, те са истини, които отекват дълбоко в сърцето на вярващия. Те ни карат да потреперим малко, карат ни да се издигнем, вътрешният ни човек започва да се раздвижва с такива невероятни понятия като „вечен“, чувстваме се свързани с нещо велико, голямо, страхотно, нещо… вечно.

Ако се чувствате така, тогава бъдете мъдри и следвайте Божиите пътища все повече и повече. Търсете Го, търсете мъдростта, викайте за нея, желайте я, копнете за нея и по този начин наистина ще притежавате „живот“. Вие ще притежавате Онзи, Който е Живот, защото Този, Който е, този Живот всъщност ще ви притежава! Прочетете отново (и отново и отново) книгата Притчи, особено глави 1 до 9, бавно и с молитва. Не мога да не подчертая, че за да разберем времената и сезоните, се нуждаем от мъдрост.

Има една основна и практична истина, която бих искал да споделя, която може да ни помогне тук. Когато започнете да усещате духовен растеж, който ви се случва, когато започнете да чувствате, че Бог създава нещо ново във вас, когато вътрешно знаете, че се премествате от една фаза в друга, тогава е много важно да отделите време на тази промяна. Ще трябва да отделите време и пространство за това, което се случва във вас.

Точно това прави жената, когато научи, че е бременна. Това, което е ново отвътре, получава цялото внимание. Тя отделя време за себе си, разсъждава върху чудото на ново творение в себе си, обмисля го, усмихва се, дори се кикоти за това. „Новото нещо“, скрито вътре, започва да завладява нейните чувства, мислите и действията й. По някакъв начин това е същото, както когато във вас се роди „ново духовно нещо“. Вие сте духовно бременни – затова отделете време и внимание на това!

Можете да направите това, като отделите определено време от деня, за да се молите за това, което е във вас. Може би дори оставете настрана за кратък сезон редовното си посвещение, за да се съсредоточите по-рязко върху това, което се раздвижва вътре. След това, като пожелаете да отделите време за това ново раздвижване, започнете да разсъждавате върху конкретни Писания, които смятате, че са свързани с него. Например; да кажем, че чувствате, че Господ ви води от преминаване в Слова на знание към служене с вътрешни видения, където вместо да получавате слова на знание в ума си, вие всъщност започвате да „виждате“ неща за хората; след това потърсете места в Библията, където се споменават тези неща.

Започнете да четете големите и малките пророци на Писанието. Прочетете за времената, които те „видяха“ в Духа. Прочетете в Писанието за небесните преживявания (например Исая, Еремия, Откровение). Нека думите на Словото се пропият във вас. Молете се, докато четете бавно, призовавайки Святия Дух да ви просветли за това „как работи това“. Помолете Го да ви научи „как” да се вливате в това свежо помазване, което усещате, че извира отвътре. Святият Дух обича, когато сме духовно активни. Той обича, когато търсим и гладуваме за духовно прозрение и истина. Той ще отговори на това, защото всъщност именно Той е Този, Който е раздвижим това в нас на първо място.

Това са някои практични начини, по които можем да си сътрудничим със Святия Дух, за да знаем нашия „сезон“. Искрено ви насърчавам да бъдете „мъдри“ и да се научите да познавате сезоните си, като се включвате със Святия Дух.

 

Глава четвърта <> Глава шеста

Съдържание