Глава шеста – Бдене, гледане, чуване и вършене
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Ролята на мъдрите е да дават твърда храна в подходящ сезон на гладните. Тези, които са достигнали до мярка на мъдрост, са тези, които ще видят и оценят времето и сезона, които са преди тях. Тяхната отговорност е също да декларират този сезон в подходящото (определеното) време.
Ние трябва да бъдем бдителни, да бъдем в това постоянно състояние на готовност и очакване. Очакването на духовните неща е жизненоважно, ако искаме да схванем времето на Бога и Неговите сезони. Когато усетим, че Господ ни позволява да „видим“ какво идва и да разберем в кой сезон сме, има и голяма отговорност да се уверим, че подобно прозрение не е откраднато от неправедните, обезчестено от неразумните братя, или хвърлено на свинете. Времената и сезоните са скъпоценни перли от Господ и трябваше да бъдат обявявани в „подходящото време“ на „подходящите хора“.
Терминът „подходящи хора“ не означава да бъдеш от елита. Това означава да се съсредоточим върху тези, за които Господ знае, че се нуждаят от пророчески глас в точно определен момент. Вземете например хората от Ниневия. Беше дошло подходящото им време да чуят от Бога: беше време на небето за тях (Йона 1:2). И така, Йона беше призован в определеното от Бога време и сезон, за да им предаде Неговото слово. Единственото нещо беше, че Йона не се съобрази нито със своя призив, нито с правилното времето (1:3 и 10) и той побягна в напразен опит да избяга от дадената му божествена задача. Бог обаче нямаше да бъде осуетен и призова Йона втори път да изпълни волята Му (3:1).
Виждаме също, че Исус повика дванадесетте ученици при Него и ги изпрати в определеното време, но само до определени хора за този сезон, т.е. домът на Израел.
„Тези дванадесет души Исус изпрати и им заповяда: Не отивайте при езичниците и в самарянски град не влизайте; но по-добре вървете при изгубените овце от Израилевия дом“ (Матей 10:5-6).
Дванадесетте трябваше да обявят на Израел и единствено на тях (по онова време) близостта на Божието царство. Това беше сезон назначен и определен от Бог за тях в определен момент от земното служение на Месия. Подходящият сезон за Израел беше настъпил. Терминът „подходящ сезон“ е една дума на гръцки, кайрос, която означава „установено и определено време, времето, когато нещата са доведени до криза, решителната епоха, която е била чакана“. Това е абсолютното и правилно време, но с установени граници.
Тук имаме важна нишка в разбирането на времената и сезоните. Времето кайрос е различно от времето хронос. Последното е време измервано от неща, като дни и нощи, месеци, години, часовници и т.н. Кайрос от друга страна, е време определено от Бог, през което идват определени събития или теми. Това буквално е време, когато нещата са доведени до криза. „Криза“ означава кръстопът; това се отнася до време, в което трябва да се направи избор въз основа на разбирането, че предстои определен (духовен) сезон.
Едно от най-красивите прозрения за времето кайрос се намира в историята след раждането на Исус, когато е представена в храма (Лука 2:21-38). Обърнете внимание на подчертаните раздели в следващите пасажи и имайте предвид какво беше казано по-специално за времето кайрос:
Стих 21 След като се навършиха осем дни (Обърнете внимание как има споменаване на времето хронос тук (8 дни), според Левит 12:2-3) и трябваше да обрежат Детенцето, дадоха Му името Исус, както беше наречено от ангела, преди да е било заченато в утробата.
Стих 22 Като се навършиха и дните за очистването им според Мойсеевия закон (Забележете още едно споменаване на времето хронос тук (33 дни) според Левит 12:4), занесоха Го в Ерусалим, за да Го представят пред Господа
Стих 23 (както е писано в Господния закон, че „всяко първородно дете от мъжки пол ще бъде посветено на Господа“)
Стих 24 и да принесат жертва „две гургулици и две гълъбчета“, според казаното в Господния закон.
Стих 25 И, ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и този човек беше праведен и благочестив и чакаше утехата на Израел (Вижте сега как се измества фокусът от времето хронос към времето кайрос. Имаше „определена епоха, която се чакаше“); и Святият Дух беше на него.
Стих 26 На него беше открито от Святия Дух, че няма да види смърт, докато не види Господния Помазаник. (Обърнете внимание на служението на Духа в тази криза. Разкриващото прозрение и опит често са свързани с времето кайрос.)
Стих 27 И по внушението на Духа той дойде в храма; (Служението на Духа е много умишлено във връзка с моментите кайрос. Той е прецизен и целенасочен в приложението Си.) и когато родителите внесоха Детенцето Исус, за да направят за Него по разпоредбата на закона,
Стих 28 той Го взе на ръцете си и благослови Бога:
Стих 29 Сега отпускаш, Владико, слугата Си в мир, според Своята дума.
Стих 30 Защото очите ми видяха спасението,
Стих 31 което си приготвил (Дейността на кайроса никога не е специална, а винаги подготвена и следователно вечна работа. Тук се отнася за това, че Исус е „приготвен“ за Спасител за всички хора. Има намекване за специално приготвен празник (вижте Исая 25:6-9)) пред лицето на всички народи,
Стих 32 светлина, която да просвещава народите, и слава на Твоя народ Израел.
Стих 33 А баща Му и майка Му се чудеха на това, което се говореше за Него.
Стих 34 И Симеон ги благослови и каза на майка Му Мария: Ето, това Детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израел и за белег, против който ще се говори. („Е поставено“ означава, че Исус беше „опънат и определен“ да бъде спънка като част от Неговата съдба. Той дойде в един кайрос момент в историята, за да извърши това.)
Стих 35 Да! И на самата тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.
Стих 36 Имаше и една пророчица Анна, дъщеря на Фануил, (Дори имената са важни във връзка с това кайрос събитие. „ФАНУИЛ“ означава „видение за Бог“. Анна беше дъщеря на виждането и пророчица!) от Асировото племе (тя беше в много напреднала възраст, като беше живяла с мъжа си седем години след девството си
Стих 37 и сега вдовица на около осемдесет и четири години), не се отделяше от храма, (Анна знаеше как трябва да действа дъщерята на виждането, не следвайки собствените си желания или амбиции, но стоейки там, където Господ я иска, за да бъде част от това специално кайрос време.) служейки на Бога с пост и молитва денем и нощем.
Стих 38 И тя, като се приближи в същия час, благодареше на Бога и говореше за Него на всички, които очакваха освобождението на Ерусалим. (Святият Дух ще придвижи хората в дадена позиция точно „навреме“. Следователно има кайрос момент в рамките на кайрос време! Обърнете внимание също и на очакването („виждане“), което е част от всеки даден кайрос момент.)
Вижте как подчертаните раздели се отнасят до нашето определение за кайрос: как времето хронос първоначално е фактор (ст. 21-22); след това как се замества от времето кайрос (ст. 26-27), как нещата се довеждат до точка на криза/кръстопът (ст. 28-32), как се чака определена епоха, век или събитие (ст. 25 и 34) и как само остатък са наясно с момента, като са били предупредени от Святия Дух (ст. 25-27 и 36-38). Всичко това са общи фактори, свързани с времето кайрос.
Въпреки това, вероятно не можем да знаем какво идва, ако не сме наясно в какво се намираме вече! Важно е да разберем времената, в които вече сме, преди да започнем да декларираме предстоящите времена. Това е основен принцип на Словото и трябва да го разгледаме добре.
Главните герои в горната библейска история са Йосиф и Мария, които изпълняват времето хронос, като се подчиняват на левитския закон; и тогава имаме Симеон и Анна, които изпълняват времето кайрос, като се подчиняват на подтиците на Духа. Последните бяха в напреднала възраст и с нетърпение очакваха Месия в продължение на значителен период, и когато настъпи кайрос моментът, всичко се сглоби идеално – и хронос моментът, и кайрос моментът! Тук намираме указание за това как и двете „времена“ работят заедно, когато са назначени от Бог, и как хората, често не осъзнаващи участието на другия в кайрос момента, се събират, за да изпълнят конкретната цел на Бог.
По същия начин, затова е жизненоважно да разберем пророческите празници, тъй като те са в известен смисъл разписанието на Божия хронос/кайрос. Ако не можем да оценим празниците в естественото (сега, частицата на хроноса), няма да можем да ги оценим и в духовното (по-късно, частицата на кайроса). Наистина е толкова просто. Дори еврейската дума „празници“ означава определено или поставено време или сезон, фестивал, място за среща, сигнал.
Във всички празници Исус Христос се сигнализира (възвисява), защото Той единствен е в центъра на посланието на празниците, а не времето на празниците или конкретния сезон, който те представляват. Разбира се, всеки от празниците представлява Исус по някакъв начин, но не става въпрос за това, което символизират за ролята на Исус, а за Самия Исус. Исус винаги е ключът към разбирането на Празниците. Казвам това, защото някои хора са толкова уловени в това, което представляват празниците и колко са сложни те, че забравят Онзи, към Когото сочат празниците – Исус Месията.
Ето защо евреите, които днес празнуват тези естествени празници, вероятно не могат да разберат в кой сезон са, защото не разпознават Месията, Който е в празника, и със сигурност не признават Исус за този Месия. Да разберете празниците означава да разпознаете Месията и големия обхват на плана на Неговия Баща. Празниците са прекрасни начини да разберем и познаем Този, Който е сигнализиран в тези Празници.
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос…“ (1 Йоан 5:20).
Словото ни заповядва да бдим и да се молим и свързва това директно с чувството за неотложност (в случая избягвайки от разрушаването на Ерусалим). „Внимавайте, бдете и се молете; защото не знаете кога ще настане времето“ (Марк 13:33).
„Бдете и се молете“ – това е спешен призив, но е повече от това, защото тук има присъща истина. Когато правим това, което Словото казва, че трябва да правим, тогава започваме наистина да „виждаме“ какво става. Бдителността и молитвата ще ни накарат да „виждаме“. Това отново е основен принцип в Словото. Правете това, което Словото казва, че трябва да правим и тогава нещата се отварят за нас. Това „виждане“ е външно и вътрешно спазване на определени неща. Кои са тези определени „неща“ е трудно да се определи, тъй като те могат да бъдат открити само духовно и да зависят от обстоятелствата и лицето/лицата, които участват.
Например можете да обръщате внимание и да наблюдавате какво се случва в Близкия изток от време на време. Възможно е от напрежението там да заключите, че Армагедон е почти на прага. Но ако просто „гледате“ без духовно разпознаване, ще паднете в капан. Винаги е имало напрежение в тази част на света и просто да гледате телевизора или вестниците и да се хвърлите към някакво заключение би било пагубно. Така или иначе е много малко вероятно да започнете с това Господ да ви позволи да видите и разпознаете точни подробности за толкова сложни фактори по отношение на Неговите сезони за Израел. Мнозина са „гледали“ Израел, за да се опитат да определят неговото „време“, но това е истинско минно поле от объркващи дати, личности и душевни предположения.
Наблюдавал съм Израел повече от 25 години, ходил съм там три пъти, ходих на празници, подкрепях месиански служения, молех се Израел да се покае, почитах еврейския народ и се радвах на нашето еврейско наследство – но все още има много „неизвестни“ там, които да се обмислят. Спомням си, че един коментатор на Библията каза, че огромното мнозинство от старозаветните месиански пророчества за Исус не са били изпълнени до последните 48 часа от земния Му живот. Ако това е правилно или дори частично е така, тогава би трябвало да ни предупреди, че събитията от последното време, включващи Израел, и важните „времена и сезони“, може да не бъдат точно разпознати, докато не са почти над нас. Заслужава си да размислим.
Да можете просто да „погледнете“ какво става в света, не е задължително да е полезно за разбирането на времената и сезоните. Възможно е, но това не е задължително част от духовното вникване в Божиите времена и сезони. Естественото може да ограби духа, ако не сте внимателни. За съжаление твърде много „наблюдатели“ днес вземат разбирането си от това, което дават по телевизора, вместо да го вземат от небето. Това е особено така по отношение на съвременния непокаял се Израел – колкото и да обичам тази нация. И все пак Словото ни призовава да „бдим,“ да бъдем виждащи в истинския смисъл на думата. Обърнете внимание как Исус призова учениците Си да гледат.
„Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Данаил, стояща на святото място (който чете, нека разбира)…“ (Матей 24:15).
„Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата“ (Матей 24:33).
Писанието също казва, че трябва да слушаме определени неща и да ги забелязваме.
„А посред нощ се нададе вик: Ето, младоженецът иде! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).
„Когато казват: Мир и безопасност!, тогава ще ги постигне внезапна погибел…“ (1 Солунци 5:3).
Добавеното действие към „виждането“ и към „чуването“ е „вършенето“.
„А когато видите, че Ерусалим е заобиколен от войски, тогава знайте, че е наближило запустението му. Тогава онези, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са насред града, нека да излязат навън, а които са в околностите, да не влизат в него“ (Лука 21:20-21).
Бдене, гледане, чуване и вършене: това са четири жизненоважни съставки в нашата подготовка, за да разберем истински времената и сезоните. Божиите мъдри преди всичко ще бъдат добри „наблюдатели“ както в духовното, така и в естественото. Те също така ще видят определени събития, случващи се по лицето на земята, ще чуят определени „викове“, излъчвани в обществото, и в резултат ще направят определени неща.
„Наблюдателят“ не е този, който стои буден „нащрек“, сякаш това е някакво религиозно задължение. По-скоро еврейският термин за „наблюдател“ просто означава човек, който винаги е бдителен и внимателен. Обикновено се отнася до свят ангел (вижте Данаил 4:13). Думата обаче ни дава ценна представа за характера на „наблюдателя“. На еврейски това означава да бъдеш горещ и пламенен; след това да бъдеш жив или активен, и да се събудиш, да си буден, да си буден през нощта, да бдиш (сравнете с Песен на песни 5:2).
За нас в това изучаване „наблюдателят“ е зрял вярващ, който е нащрек за всичко, което се случва както в естествените, така и в духовните области. Те са пламенни и следователно са живи и активни в това, което правят. Племето на Исахар имаше това специално помазание: „И от Исахаровите синове – мъже, които разбираха времената и знаеха как трябва да постъпва Израел“ (1 Летописи 12:32).
Пламенният човек има три основни значения: Човек, характеризиращ се с интензивна или силна емоция; нещо или някой нажежен или светещ като огън. Някои синоними на пламенен са: горящ, ревностен, огнен, страстен, жарък.
Исахар знаеше точното време. Друг начин да се каже това е, че племето е знаело кой сезон е в ход. Така че установяваме, че тези с помазанието на Исахар усещат сезона, който е в ход, но те също така знаят какви действия са необходими за конкретния сезон. Едно е да можете да различавате времената и сезоните, съвсем друго е да знаете какви действия са подходящи. Принципът, който намираме тук, е, че когато се получи откровение, има период на размисъл върху него, но е необходимо да се предприемат решителни действия, за да се види изцяло.
Някои еврейски писатели казват, че племето масово е било известно с постиженията си в астрономическите и физическите науки. По-вероятно е обаче племето да НЕ е имало тази способност като цяло, а по-скоро това да е било ограничено до неговите водачи. Според Писанието имаше двеста началници (1 Летописи 12: 32б), които бяха хора с проницателно познание и разбиране. Таргумът (вижте бележката по-долу) предполага, че те са били изтъкнати в хронологията, в подходящите сезони за земеделие, за определяне на началото на годините и месеците и застъпването им и за пазенето на свещените празници. Такива мъже проявиха благоразумие и донесоха мъдрост корпоративно и знаеха, че това е подходящото време да направят Давид цар.
Така че да се каже, че „синовете на Исахар са имали разбиране“ просто с това не се заявява нищо повече от това, че племето (в решението да въздигне Давид на престола) следваше решението на своите водачи („…и всичките им братя, които действаха по тяхна заповед…“), които правилно прецениха обстоятелствата на времето. Те бдяха, виждаха, чуваха и вършеха! Това беше характерът на Исахар и се състоеше от три аспекта:
- Те знаеха за (духовната) война;
- Те бяха покорни и дисциплинирани;
- Видението им не беше разделено, а единно.
Имайте предвид обаче, че текстът изглежда предполага, че разпознаването на времената и сезоните е било ограничено главно до водачите на племето. Ако това е било така, тогава това е забележително прозрение върху това как работи корпоративното разпознаване.
(Бележка отгоре): Таргумът е арамейски превод или перифраза на Стария завет. След изгнанието арамейският език постепенно се превръща в разговорния език над бавно разпадащия се иврит, докато ивритът едва ли е бил повече от езика на поклонение. Тъй като по-голямата част от населението спира да използва иврит, става необходимо да се предоставят преводи на Библията, прочетени на иврит, на службите. За да се посрещне тази нужда, станало обичайно да се добавя обяснителен устен превод към частите от Писанията, четени в събота – следователно, Таргум (арамейски за „превод, тълкуване“).