Господната трапеза или вечеря

На първо място този ритуал изразява нашето общение с Господа и един с друг. Цялата същност на Господната вечеря е в това общение. Исус каза, че ако не ядем плътта Му или тялото Му и не пием кръвта Му, които се символизират от хляба и виното, нямаме дял с Него. Ранната църква, още в първите си дни, правеха това нещо всеки ден. Но идеята не е просто да ядем хляб и да пием вино. Идеята е да станем едно семейство. Наречена е вечеря или трапеза, защото там, на масата хората общуват най-добре. Дори хората в света знаят, че масата сближава.

1 Коринтяни 11:17

Помнете, че идеята за църквата е да бъде Божието семейство.

¹⁷А като ви заръчвам следното, не ви хваля, защото се събирате не за по-добро, а за по-лошо.

¹⁸Защото, първо, слушам, че когато се събирате в църква, ставали разделения помежду ви (и отчасти вярвам в това;

Едно от значенията на гръцката дума „събирате“ използвана тука е „извънбрачно съжителство“. Това означава, че в това събиране няма общи цели, а всеки си има своята идея за нещата. А целта на Господната вечеря е общение, единство, семейство.

Думата „разцепления“ в 18ст. е схизми, което означава „разцепване, разделяне, съдиране“, а също и „разкол“. Когато има съжителство, а не заветно партньорство, тези неща са неизбежни.

Вижте какво казва апостола в 19ст.

¹⁹защото е нужно да има и разцепление между вас, за да стане явно кои са одобрените помежду ви).

Думата „разделение“ тука е различна от думата „разцепления“ в предния стих. Думата използвана тука е гръцката дума ереси, и означава „избор, партии, разделение, разногласие, раздор“. Всъщност това е гръцката дума за секта. Така че, когато няма единство, когато няма семейство, в какво се превръща църквата? Тя изпада в ерес и става секта. Но в същност, апостол Павел казва, че само когато има разделения, могат да се видят кои са одобрените. Тази дума да се видят означава да блеснат, да изпъкнат. Това е същото, което Исус говореше, че когато ангелите съберат от царството Му всичко, което съблазнява, или плевелите, тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Баща Му.

Следващия стих е много важен за разбирането на Господната трапеза.

²⁰И така, когато така се събирате заедно, не е възможно да ядете Господната вечеря,

Апостола казва, че ако се събираме по някакъв друг начин различен от семейство, можем да си мислим, че ядем Господна вечеря, но всъщност това не е така. Можем да ядем хляб, и то безквасен, можем да пием вино, но ако не сме семейство, апостола казва, че това не е ядене на Господна вечеря. Въпросът ми е, кое прави събирането ни да бъде ядене на Господната вечеря? Хляба ли? Виното ли? Вижте, години наред църквата е спорила за това, че хляба трябва да бъде безквасен, спорила е дали трябва да се пие алкохолно вино или гроздов сок. Както в повечето неща, църквата се занимава с естествените и видимите неща, но пропуска най-важните. Кои са те? Единството, любовта, семейството. Каквото и да ядем, ако не сме семейство, това не е Господна трапеза. Църквата в Ерусалим ядяха Господната вечеря всеки ден, но се казва, че всички вярващи бяха заедно и имаха всичко общо. Всичко включва всичко, целите им бяха общи, имотите им дори бяха общи, всичко беше общо. Те не живееха на семейни начала, а бяха семейство. Това е, което ги правеше да ядат Господната вечеря, а не просто хляба и виното. Ние сме в нов сезон. И в този нов сезон, Господ е много заинтересован от мотивите, поради които правим нещата. Коринтските вярващи също ядяха хляб и пиеха вино. Но апостола казва, че не може да ги похвали за това. Защото проблема беше разделението между тях.

²¹защото на яденето всеки бърза да вземе своята вечеря преди другите; и така един остава гладен, а друг се напива.

Ето го разделението. Всеки гледа да изпревари другите, за да има за него повече. Думата “напива” означава да се си пийнеш добре и да се напиеш. Така че със сигурност не са пили гроздов сок. Но в случая това не е важното. Важното е отношението ни един към друг. Това определя дали това е Господна вечеря или е просто едно събиране на далечни роднини, всеки от които си има своя собствен живот и своите си интереси.

²²Какво! Къщи ли нямате, където да ядете и пиете? Или презирате Божията църква и засрамвате тези, които нямат нищо? Какво да ви кажа? Да ви похваля ли за това? Няма да ви похваля.

²³Защото аз от Господа приех това, което ви и предадох, че Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб

²⁴и като благодари, разчупи и каза: Това е Моето тяло, което е разчупено за вас; това правете за Мое възпоменание.

²⁵Така взе и чашата след вечерята и каза: Тази чаша е Новият завет в Моята кръв; това правете всеки път, когато пиете, за Мое възпоменание.

²⁶Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господа, докато дойде Той.

Много е интересно, че Господ направи това в нощта, когато беше предаден. Той приготви трапеза за Своите хора в присъствието на неприятелите. Казва се, че трябва да правим това за Негово възпоменание. Това не означава да ядем и да пием за Бог да прости. А да си спомняме, да си припомняме всичко, което Той направи. Спомняме си Неговата смърт, Неговото погребение, и възкресението Му. Но също така това говори и за второто Му идване, защото се казва да Го правим докато Той дойде. Това всъщност е израз на нашето очакване на Него. Но това не е пасивно очакване. Има действия в това очакване. Защото, ако Го чакаме пасивно, Той няма да дойде скоро. Много е интересно, че ранната църква правеше това всеки ден. Което означава, че те постоянно си припомняха това, което Той направи. Или с други думи, това, което Той направи беше главния фокус на техния живот.

В 26ст. се казва, че всеки път когато ядем този хляб и пием тази чаша ние възвестяваме смъртта на Господа. Тази дума означава „обявявам, провъзгласявам, проповядвам, говоря за, поучавам“. Така че с това, което правим ние проповядваме и поучаваме това, че Господ умря, за да примири хората с Бог и да ги направи едно семейство. Когато сега вземем хляба и виното, ние ще проповядваме и ще поучаваме за смъртта Му.

²⁷Затова който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.

Вижте, акцента отново не е на това да ядем или да пием, а как го правим. Достойно или не. Ако го правим по неправилния начин, това води до грях в две посоки. Първо против тялото. Кое е то? Църквата. Второ против кръвта на Господа.

²⁸Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата;

²⁹защото който яде и пие, без да разпознава Господнето тяло, той яде и пие осъждане за себе си.

Вижте, не се казва да не ядем и да не пием, но се казва първо да изпитваме себе си. В какво се състои изпитването? Дали разпознаваме тялото на Господа. Някои казват: „Че аз не съм Го виждал, как да Го позная?“ Но апостол Йоан казва, че, ако казваш, че обичаш Бога, когото не си видял, а мразиш брат си, когото виждаш, как се нарича това? Библията го нарича лъжа.

И накрая апостол Павел завършва с едно от най-големите откровения за нашите проблеми.

³⁰Поради тази причина (Коя е причината? Неразпознаването на Господното тяло.) мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали.

Когато дойдат болести в живота на християните, в повечето случаи те си мислят, че дявола е виновен за това. А повечето от тях мразят брат си. Или да не го казваме толкова силно, просто не го обичат. Чуйте сега, в такива ситуации, колкото и да се молим, колкото и да постим, колкото и да връзваме дявола, няма да има ефект. Резултата се постига с покаяние. Което означава да променим ума си и отношението си към брат си. Да започнем да го считаме за по-горен от себе си. Вижте, по-лесно е да се занимаваме с дявола, отколкото да направим това.

³¹Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

³²А когато биваме съдени от Господа, с това се наказваме, за да не бъдем осъдени заедно със света.

³³Затова, братя мои, когато се събирате да ядете, чакайте се един друг.

³⁴Ако някой е гладен, нека яде у дома си, за да не бъде събирането ви за осъждане. А останалите работи ще ги наредя, когато дойда.

И накрая апостола завършва, че това, което е било предназначено за благословение, може да се превърне в осъждение. Но не е виновен дявола за това. Ние сме виновни. Нашето отношение един към друг.

Така че, сега какво трябва да направим? Трябва да се изпитаме. В какво? Какво е отношението ни един към друг. За какво сме събрани. Ако има нещо не както трябва изхода е покаяние. Което означава да си променим ума, да си променим отношението, и след това да действаме по правилния начин.

Искам да ви кажа, че има голяма сила в единството на вярващите. Едно от последните неща, за които Исус се моли беше всички вярващи да бъдат едно както Той и Татко са едно. Това е църквата, която Исус изгражда. Тази църква не може да бъде спряна от нищо и от никой. Дявола не е толкова силен. Исус е по-силен. И между другото Той живее в нас, в църквата.

Така че сега вземайки хляба и виното, ние си припомняме, че този хляб представлява Неговото тяло, което беше разчупено, което беше дадено за нас. Защо е дадено за нас? Защото сега вече ние сме Неговото тяло. Припомняме си и Неговата кръв, която беше пролята за нас. Защо беше пролята? Защото тя е началото на Новия завет. И ние, Неговата църква ще правим това докато Той дойде отново. Амин.

 

 

05.12.2014

Емил Енчев