Глава първа - Екипиране на светиите

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

ХАРМАНЪТ НА АТАД

Отделяне от света

Битие 50:1-14

Тогава Йосиф прегърна баща си, плака върху него и го целува.

2 И Йосиф заповяда на служещите му лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израел,

3 като работиха над него пълни четиридесет дни; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дни.

4 След като преминаха дните на жалеенето за него, Йосиф говори на фараоновия дом: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, на фараона и кажете:

5 Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. И така, сега нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна.

6 А фараонът отговори: Иди, погреби баща си, според както те е заклел.

7 И така, Йосиф отиде да погребе баща си и с него отидоха всички служители на фараона, старейшините на дома му и всички старейшини на Египетската земя,

8 също и целият дом на Йосиф, братята му и бащиният му дом; само домовете си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя.

9 Отидоха с него и колесници, и конници, така че стана много голямо шествие.

10 И когато пристигнаха до Атадовия харман, който е оттатък Йордан, там плакаха твърде много и силно; и Йосиф оплаква баща си седем дни.

11 А ханаанците, жителите на онази земя, като видяха жалеенето при Атадовия харман, казаха: Египтяните имат голяма жалейка; затова мястото, което е оттатък Йордан, бе наречено Авел-мисраим.

12 Тогава синовете на Израел му направиха, според както им беше заповядал;

13 защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хета Ефрон.

14 Йосиф, след като погреба баща си, се върна в Египет, той и братята му, и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му.

Отделяне от египтяните

Яков отказа да бъде погребан в Египет. Вместо това той инструктира синовете си да погребат костите му в обещаната земя. Той разбираше, че е в Египет, но не и от Египет. Египет е символ на света. Божиите синове не трябва да бъдат погребани в света, както бунтовните израилеви синове в пустинята, които не успяха да влязат в обещаната земя.

Имаше голям антураж от официални лица от Египет, които придружаваха Йосиф и семейството му, когато отиваха да погребат костите на Яков в обещаната земя. Те всички прекосиха Йордан с Йосиф и братята му, но не успяха да отидат отвъд мястото, наречено „Авел Мисраим“, което означава „Египетско ридание“. Египет ще ви придружава и ще ви оплаква, но Египет не може да ви доведе до обещаната земя.

Имаше специално място на отделяне между синовете на Яков и египтяните: Харманът на Атад. „Атад“ означава Трънът. Египет беше трън за Израел. Египет е трън, който продължава да стои дори отвъд Йордан. Когато нацията напусна Египет, те все още имаха желанието за египтяните. Във вашето пътуване Бог ще ви отведе през Хармана на тръните, за да ви отдели от Египет.

Яков заповяда на синовете си да погребат костите му в обещаната земя, в пещерата Махпелах, която беше купил от хетееца за четиристотин сребърни сикли. „Махпелах“ означава Двоен дял. Отнася се за благословението на първородният. Христос е Първородният, и в Христос ние сме групата на първородните. Христос е нашият двоен дял. Христос е нашата обещана земя. Ако ще наследим двойният дял, трябва да се отделим от Египет. Този трън трябва да бъде отстранен, ако искаме да дойдем на това място, наречено Махпелах.

Точно както Йосиф и братята му бяха отделени от египтяните при Хармана на Атад, ние също трябва да се отделим от Египет. Бог иска да направи много ясна разлика между нас и египтяните (Изход 11: 7). В дните на Ной не е имало такова разграничение поради брака между кръвни роднини.

Египет е символ на света. Бог иска да направи разлика между нас и света. Исус каза, че ние не сме от този свят (Йоан 17:16). Ние сме избрани в Него преди създаването на света. Господ е отделил този, който е благочестив за Него. Ние имаме различна природа – Божията природа е инсталирана в нас. Ние сме поканени на Господната трапеза. Ние сме хора на конфликт, плътта желае противното на духа и духа противното на плътта (Галатяни 5:17). В нас е поставена Божията любов агапе. Ние сме предопределени да победим света, плътта и сатана. Ние сме изградени да се покоряваме на Бога. Конфигурирани сме да изповядваме и да се покайваме. Всички тези неща са част от генетичните ни склонности като Божии синове. Всичко съдейства за добро за нас, понеже обичаме Бога. Ние сме уникален народ, ние сме специални хора и сме различни от този свят. Ние сме Божии наследници и сме сънаследници с Христос. Тези обещания не бяха дадени на египтяните, те бяха дадени на нас.

Отделяне за Него

Изход 4:22-23

А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израел Ми е син, първородният Ми;

23 и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти.

Ние сме отделени от Египет, за да „служим“ на Него. Това означава да Му служим в поклонение. Това означава да обявим празник и да направим жертва за Него. Първостепенната цел на изхода беше да бъдат отделени за Господа. Това се среща няколко пъти в книгата Изход.

Изход 5:1

Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

Изход 8:8

Тогава фараонът повика Мойсей и Аарон и каза: Помолете се на Господа да махне жабите от мен и от народа ми; и ще пусна народа ви, за да принесе жертви на Господа.

Бог иска близка [англ. „интимна“] връзка с Неговите хора. На Хармана на Атад има изискване да се отделим за Бога – да се отделим от египетските системи, които ни пречат да се покланяме на Него.

2 Коринтяни 6:17

Затова:

„Излезте отсред тях и се отделете“,

казва Господ,

„и не се допирайте до нечисто“;

и:

„Аз ще ви приема

Характеристики на Египет

Египет екзекутира семето

Изход 1:15-16

При това египетският цар заповяда на еврейските баби (от които едната се наричаше Шифра, а другата Фуа):

16 Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее.

Основната цел на египетската система е да убие Семето. Египет е система, която убива синове. Тя прекъсва предаването през поколенията на божествената цел и наследство. Името на бащата не може да продължи. Светът съблазнява синовете в атеистичния си вихър на постмодернизма. Светът налага светско мислене. Божиите синове вече не мислят Библейски. Това е равно на смъртта. Да бъдем плътски мислещи е смърт (Римляни 8:6). Египетската система екзекутира духа на синовство. Университетите в този свят учат хората да мислят светски и плътски. Трябва да използваме всички умения, които Бог ни е дал в църквата: проповядване, преподаване, увещаване, конференции, училища и диалози, за да се развият хора, които могат да мислят библейски.

Египет дава Агар

Битие 16:1-6

А Сарая, жената на Аврам, не му раждаше деца; но като имаше слугиня, египтянка, на име Агар,

2 Сарая каза на Аврам: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се, влез при слугинята ми; може би ще придобия дете чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарая.

3 И така, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарая, Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврам да му бъде жена.

4 И той влезе при Агар и тя зачена; и като видя, че зачена, тя започна да презира господарката.

5 Тогава Сарая каза на Аврам: Заради тебе ми дойде тази обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачена, започна да ме презира. Господ нека съди между мен и теб.

6 А Аврам отговори на Сарая: Ето, слугинята ти е на твое разположение; направи с нея, както намериш за добре. И така, Сарая се отнасяше зле с нея, така че Агар избяга от нея.

Ако Египет не успее да открадне семето чрез жена на Потифар или не успее да убие семето, тогава той ще ви даде Агар, за да преследвате семето. Агар символизира система за разпространение на фалшиви семена, които преследват истинското. Агар е египетско потомство, предназначено да преследва праведното потомство.

Битие 21:9

А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото беше родила на Авраам, се присмива;

„Агар“ означава капан. Исмаил, семето на Агар, се подиграваше на Исаак, семето на Сара. Светът ще се подиграва и преследва Божиите синове.

Йоан 15:18-19

18 Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

19 Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

Йоан 17:14

Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.

Египет налага иго на насилие

Изход 1:13-14

Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят;

14 огорчаваха живота им с тежка работа да правят кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа – всички неща, които ги караха да работят, бяха много тежки.

Израилтяните служеха много тежко – без милост. Те служеха без възнаграждение. Светът ще ви възнагради с тръни и бодили. Неговата система на данъчно облагане и философия е предназначена да ви накара да се потите с горчивина. Светът наказва дарителя чрез наказателно данъчно облагане. В Египет ще имате образование без работа. В Египет престъпникът получава по-добро лечение от праведните. Със спазващият закона гражданин се злоупотребява от системата. Тези, които имат съвест, страдат поради праведната си позиция. В Египет корумпираните просперират. Крайният резултат от светския труд е празнота и горчивина.

Египет има фараонов дух

Фараонът не реагираше на знамения и чудеса. Той стана закоравял за движенията на Бога.

Изход 8:15

А фараонът, като видя, че имаше облекчение за него, закорави сърцето си и не ги послуша, както Господ беше предсказал.

Изход 8:32

Но фараонът и този път закорави сърцето си и не пусна народа.

Изход 9:12

Но Господ закорави сърцето на фараона и той не ги послуша, според както Господ беше предсказал на Мойсей.

Фараонът е символ на бога на този свят. Фараонът е система, която заслепява своите подчинени. Той също така е символ на Сатана.

2 Коринтяни 4:3-4

Но ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тези, които погиват –

4 за тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога.

Думата „свят“ тук в английския превод е „век“ и идва от гръцката дума айон, която означава „свят“. Богът на този „свят“ е заслепил невярващите. Египтяните преследваха Израел по заповед на фараона (Изход 14:9-10). Сатана, богът на този свят, заслепява всяко схващане за целите на Бога.

Египет назначава надзиратели над вас

Изход 5:6-19

И в същия ден фараонът заповяда на разпоредниците и на надзирателите на народа:

7 Не давайте повече плява на този народ за правене на тухли, както досега; нека идат сами и си събират плява.

8 Но колкото тухли са правили досега, същия брой изисквайте от тях; не го намалявайте, защото остават без работа и затова викат: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог.

9 Нека се възлагат още по-тежки задължения на тези хора, за да се измъчват с тях и да не обръщат внимание на лъжи.

10 И така, разпоредниците и надзирателите на народа излязоха и казаха на народа: Така казва фараонът: Не ви давам плява.

11 Вие сами идете и си събирайте плява, където можете да намерите, но нищо няма да се намали от работата ви.

12 Затова народът се разпръсна по цялата Египетска земя да събират плява от стърнищата.

13 А разпоредниците настояваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както, когато ви давахме плява.

14 И надзирателите, поставени над израилтяните от фараоновите разпоредници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте и вчера, и днес определения ви брой тухли, както досега?

15 Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха към фараона: Защо постъпвате така със слугите си?

16 Плява не се дава на слугите ти, а ни казват: Правете тухли. И, ето, слугите ти сме бити, а вината е на твоя народ.

17 Но той отговори: Без работа останахте, без работа, затова казвате: Нека отидем да принесем жертва на Господа.

18 Идете сега и работете, защото плява няма да ви се дава, но ще давате определения брой тухли.

19 И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се каза: Нищо не намалявайте от определения ви за всеки ден брой тухли.

Надзирателите са потиснически лидери в системата, които налагат тежък труд без възнаграждение.

Колосяни 2:8

Внимавайте да не ви заплени някой с философстването си и с празна измама, по човешки предания, по ученията на света, а не по Христос.

Светът потиска чрез философия и празна измама. Философията се отнася до спекулативни доктрини като гностицизма. Това са човешките учения. Светът ще ви измами. Да ви измами означава да ви съблече или да ви ограби. Светът предлага разрушителни учения, които ограбват хората от богатството в Христос. Някои примери за разрушителни учения са Еволюцията и Фалшивите религии и култовете.

Религиите по света изискват „спасение чрез дела“. В крайна сметка това спасение никога няма да бъде осъществено. Това в крайна сметка води до поквара (разрушение, разпад и разруха).

2 Петрово 1:4

чрез които се подариха скъпоценните ни и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници в божественото естество, като сте избягали от произлязлото от похотта разложение в света;

Египет управлява със заплашване

Битие 12:10-13

А в земята настана глад; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в Ханаанската земя.

11 И когато приближи до Египет, каза на жена си Сарая: Виж сега, зная, че си жена, красива наглед.

12 Египтяните, като те видят, ще кажат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива.

13 Кажи, моля те, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай теб и да се опази животът ми поради твоята дума.

В Египет Авраам излъга за Сара. Системите на света ще ви заплашат да лъжете. Дяволът е бащата на лъжите (Йоан 8:44). Египет оперира със същия дух като дявола.

1 Йоан 5:19

Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

Египет е враждебен на миграцията

Изход 5:1-4

След това Мойсей и Аарон дойдоха и казаха на фараона: Така говори Йехова, Израилевият Бог: Пусни народа Ми, за да Ми отпразнуват празник в пустинята.

2 Но фараонът запита: Кой е Йехова, че да послушам гласа Му и да пусна Израел? Не познавам Йехова и затова няма да пусна Израел.

3 А те отговориха: Богът на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Йехова, нашия Бог, да не би да ни порази с епидемия или с меч.

4 Но египетският цар им каза: Защо, Мойсей и Аарон, отклонявате народа от работите му? Идете на определените си работи.

Египетските системи не позволяват на синовете на Бог да мигрират в правилна позиция в Христос. Египет искаха Израел за робския си труд. Египет няма да ви позволи да мигрирате. Светът ще се противопостави на вашата миграция в царството, защото целият свят е под властта на лукавия (1 Йоан 5:19). Мнозина са пленени под примката на света (2 Тимотей 2:26). Павел ни напомни да се противопоставим на този вид египетски плен.

Колосяни 2:8

Египет държи учението на николаитите

Изход 4:22-23

А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израел Ми е син, първородният Ми;

„Нико“ означава да завладееш и владееш. „Миряни“ означава хората. Самото намерение на Египет е да завладее и да управлява хората. Това е опитът на света да завладее и управлява чрез секуларизацията[1] на всички институции. В крайна сметка светът иска да управлява над Божиите синове.

Бог мрази тази система на николаитите (Откровение 2:6; Откровение 2:15) и изисква миграция от тази система. Египетската система не може да управлява над Божиите синове. На Хармана на Атад има изискване за отделяне от Египет. Той извиква синовете си от Египет.

Матей 2:15

където остана до смъртта на Ирод, за да се сбъдне изреченото от Господа чрез пророка, който казва: „От Египет повиках Сина Си.“

Божиите синове трябва да напуснат Египет и Египет трябва да напусне Божиите синове.

Отделяне от света

На Хармана на Атад разбираме, че Христос е нашият „Махпелах“. Христос е нашият Двоен дял. Той е нашата Превъзходно Голяма награда. Той е нашата Обещана земя. Той е нашата Крайна дестинация. Той е Първородният. Яков искаше да бъде погребан в Първородния, той искаше да бъде погребан в Христос.

Ние сме погребани с Него в кръщението (Римляни 6:4; Колосяни 2:12). Кръщението символизира нашето отделяне от Египет – нашето отделяне от света.

1 Йоан 2:15-17

15 Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Татко.

16 Защото всичко, което е в света – желанията на плътта, похотта на очите и надменността в живота, не е от Татко, но от света;

17 и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.

Трябва също така да разберем контекста на думата „свят“, както се използва в по-горния текст. Съществуват различни определения на думата „свят“, както е определено от гръцкия речник на Тайър (G2889 космос), но контекстът на света в 1 Йоан 2:15-17 е Конституцията на този свят. Писанието показва, че нашата любов не трябва да се простира до конституцията на този свят. Конституцията означава системата от вярвания, принципите и максимите, чрез които се управлява светът. Светът е подреден и организиран от тези системи от вярвания. Има 283 „-изма“. Някои примери са:

Хуманизъм[2]

Според тази философия, човекът е най-висшето същество. Човешките ценности и правила се поучават като по-висши от Бога. Това е система, която издига човека над Бога. Човекът е мярката за всички неща. Човек може да решава собствените си проблеми чрез интелекта си и не се нуждае от Бог. Тази философия е за аборта. Тя насърчава евтаназията. Тя насърчава сексуалното задоволяване. Тази философия отрича важността на бащите. Хуманистът не е отговорен пред никого. Той вярва, че държавата може да извърши по-добра работа. Хуманизмът защитава отделянето на църквата и държавата. Тя отхвърля живота след смъртта и зависи от науката. Тя прегръща еволюцията и етиката на ситуацията.

Нейното мото е „яжте, пийте и се веселете защото утре ще умрете“.

Модернизъм[3]

Модернизмът е философия, съсредоточена на човека. Характеризира се с оптимизъм – той се основава повече на интелекта, отколкото на вярата. Модернизма отрича божествеността на Христос, Неговото възкресение и други основни вярвания. Модернизма подкрепя еволюцията. Модернизма приема релативизма[4]. Той отрича съществуването на правилно и грешно. Модернизма защитава нео-ортодоксалността, не вярва във вдъхновението на Библията и насърчава екзистенциализма[5] и самоизкуплението. Модернистът зависи изключително от интелекта на човека, за да реформира света. Модернизма се движи от материализма и интелектуализма. До 50^те години на 20^ти век ние живяхме в един модернистичен свят, но днес имаме смесица от модернизъм и Постмодернизъм[6].

Постмодернизъм

Постмодернизма се характеризира със система на убеждения на природозащитници. Затова обществото е по-загрижено за лъва Сесил (югозападен африкански лъв, който е бил убит), отколкото за сираците в Африка. Постмодернизма мрази Принципите за Поставения човек (Правилното управление и управление на местната църква). Той по-скоро би прегърнал системите за главен офис или системите на управление на събранието в Църквата. Ако имате студент от университета в местната си църква, той може да се противопостави на човешкото управление. Постмодернизма отхвърля човешкото управление.

В постмодернистичната среда има равенство на истината и заблудата. Истината е относителна, моралът е относителен, собствеността е вече колективна и в една постмодерна култура индивидуалните права в крайна сметка ще бъдат премахнати. Постмодернизмът насърчава изравняването на всички религии, така че не можете да се обръщате към светското правителство на основата на християнски етос. В постмодерния съд, родителите не могат да бъдат разглеждани като баща и майка. Вместо това, те трябва да бъдат наричани Родител-1 и Родител-2. Тази култура се захранва от високо ниво на „толерантност“.

Постмодернистите са велики рационалисти. Логиката управлява и в крайна сметка логиката става лудост в постмодернистичната култура. Тази култура насърчава „образа“ без съдържание. Статусът на индивида се основава на външни фактори. В една постмодерна църква всеки е обичан, дори ако човекът има природата на антихриста. Постмодернистичните църкви се съсредоточават върху потребностите. Това е система, която знае какво искат хората, но не знаят какво иска Бог.

Пост-модернистичната църква практикува Капитализмът. В тази система хората дават, за да получат. Това е принцип на размяна – „това за онова“. В една капиталистическа църква сеете семе, за да пожънете жътва. Целият дух е изграден върху плътската природа. Македонската църква даде на Павел, без да очаква нищо в замяна. Няма съмнение, че благословението е страничен ефект от даването, но в Божието царство е по-благословено да даваме, отколкото да получаваме (Деяния 20:35).

Философиите на този свят са против Божия закон. Името на Господ се използва напразно. Прелюбодейството, кражбата, идолопоклонството, лъжесвидетелство и пожелаването са приемливи начини на живот.

Нещата на този свят

1 Йоан 2:15-17

15 Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Татко.

17 и светът преминава, и неговите похоти; но който върши Божията воля, пребъдва до века.

Не трябва да обичаме конституцията на света; нито трябва да обичаме нещата от света. Израел обичаше поклонението на теле, което е светът; и храната на Египет, които са нещата на света (Числа 11:5-6).

Нещата на света са неща, които стимулират похотта на плътта, похотта на очите и гордостта на живота. Злата употреба и обичта към тези неща са показателни за отсъствието на любовта на Татко.

Адам живееше в Царството на Светлината. Когато яде от Дървото за познаването на доброто и злото, очите на душата му се отвориха и той беше въведен в Царството на тъмнината. Това е сатанинска област, където душата води духа на човека. Това е тъмният свят. Тук сатана е въображаем Бог. Този свят е космическа измислица – сатана е лъжец. Когато светлината идва, тъмнината изчезва. В момента на новорождението ние сме пренесени от царството на тъмнината в царството на Неговата чудесна светлина.

Хората са водени от удоволствието и живеят според принципите на този свят, които включват похотта на очите, похотта на плътта и гордостта на живота.

Похотта на очите (самоснабдяване)

Това са нещата от света, които правят притежанията по-важни от човека. Исус победи похотта на очите в пустинята. Сатана Му предложи да превърне камъните в хляб (Матей 4:3-4). Той ценеше Своя Баща повече, отколкото да нахрани глада си. Светът насърчава снабдяването чрез похотта на очите. Исус ни учи, че животът на човека не се състои в изобилието на неговите притежания (Лука 12:15).

Похотта на плътта (самозащита)

Това са нещата от света, които насърчават егоизма и егоцентризма. Исус победи похотта на плътта в пустинята. Сатана Му предложи да поеме глупав риск и след това да призове ангелите за защита (Матей 4:5-7). Това би било проява на егоцентризъм. Божието Царство е безкористно. Добрият самарянин показа ценностите на царството (Лука 10:25-37). Давид показва ценностите на царството, когато се занима с египтянина (1 Царе 30:11). Безкористността е природата на Христос.

Римляни 15:3

Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но както е писано:

„Укорите на онези, които укоряваха Тебе,

паднаха върху Мене“.

Матей 26:39

И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, като казваше: Татко Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

Гордостта на живота (самоиздигане)

Това са нещата от света, които насърчават гордостта и амбицията. Исус победи гордостта на живота в пустинята. Сатана Му предложи да му се поклони в замяна на слава и богатство (Матей 4:8-10). Нещата на света са движени от желанието да въздишат себе си. Това беше същността на Адам, която също се прояви чрез Вавилонския цар.

Исая 14:13-14

А ти казваше в сърцето си:

Ще възляза на небесата,

ще възвися престола си над Божиите звезди

и ще седна на планината на събраните богове

към най-крайните страни на север,

14 ще изляза над висотата на облаците,

ще бъда подобен на Всевишния.

Христос проявява Божието царство; затова трябва да имаме същия ум като Христос (Филипяни 2:1-4)

Точно както Исус се отдели от нещата от света в пустинята, така трябва да се отделим и ние от нещата на света в Хармана на Атад.

Трябва да победим природата на света. Светът е изпълнен с измама и лъжи. Много измамници и антихристи вече са влезли в света, твърдейки, че Исус Христос не е дошъл в плътта (2 Йоан 1:7). Светът не може да приеме Духа на Истината (Йоан 14:17).

1 Йоан 5:19

Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в лукавия.

В един от английските преводи се казва, че „целият свят лежи в нечестие“. Думата „нечестие“ идва от гръцката дума понерос; (G4192), което означава труд, скръб, болка, зло в морален или духовен смисъл, нечестиво, злонамерено, пакостливо, зло, което покварява другите, зъл, злонамерен, злостен, нечестив.

Светът ще ни мрази (1 Йоан 3:13). Ние сме направени като зрелище за света (1 Коринтяни 4:9). Светът не ни познава, защото сме Божи синове (1 Йоан 3:1). Съдържанието на света не е от Татко. То е временно, ще премине (1 Йоан 2:16-17). Светът е замърсен (2 Петрово 2:20). Светът е покварен (2 Петрово 1:4). Той е пълен с философия и празна измама (Колосяни 2:8). Светът ще ги чуе, но не и ние.

1 Йоан 4:5-6

Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша.

6 Ние сме от Бога; който познава Бога, нас слуша; който не е от Бога, не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.

Ние сме избрани от света; затова трябва да се отделим от света и нещата от света.

Йоан 15:19

Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

В миналото ние имахме духа на света (Ефесяни 2:2), но сега сме получили различен дух.

1 Коринтяни 2:12

А ние получихме не духа на света, а Духа, Който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;

Ние сме от друго царство. Неговото Царство не е от този свят (Йоан 18:36). Нашата битка е срещу царството на света (Ефесяни 6:12). Мъдростта на този свят е глупост за Бога (1 Коринтяни 1:20; 3:19).

Как да се отделим от света

Христос ни избави от този свят (Галатяни 1:4). Той ни избави и ни пренесе в Неговото царство (Колосяни 1:13). Ние трябва да победим, както Той победи света (Йоан 16:33). Можете да получите тази сила да победите света, единствено ако сте новороден вярващ на Господ Исус Христос.

1 Йоан 5:4-5

Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази победа, която е победила света, е нашата вяра.

5 И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?

Когато се родите отново, вие живеете чрез Него (1 Йоан 4:9). Чрез кръста светът е разпънат за мен и аз за света (Галатяни 6:14).

Отговорът на вярващия към света

Вярващите трябва да се отделят от светското. Това е важна част от вашето пътуване към съвършенство – да станем като Христос. Светското е възприемането на нагласите, ценностите, навиците и поведението на човешката култура, без да се измерватю със стандарта на Божието Слово.

За да се отделите от света, трябва да се оттеглите от света

Това не означава изолация. Ние сме в света, но не и от този свят. Трябва да се отделите от системата на света. Откажете се да бъдете заплетени в светски дела (2 Тимотей 2:4). Пазете себе си неопетнен от света (Яков 1:26-27).

Това оттегляне предполага отделянето от светските връзки. Това означава, че не сте неправилно впрегнати заедно с невярващите (2 Коринтяни 6:14-15), че нямате общение с нещата от света, но че по-скоро ще ги изобличавате (Ефесяни 5:11). Това също така означава, че ще се оттеглите от всеки непокорен брат, който се занимава с нещата от света (2 Солунци 3:6). Оттеглянето от света изисква да разрушите приятелството си със света (Яков 4:4). Ако сте приятел на света, вие сте враг на Бога. Божието Слово изисква да не общуваме с тези, които са грешници и подиграватели (Псалм 1:1). Ние трябва да се отделяме от лошата компания (1 Коринтяни 5:9-11). Не желайте да бъдете с тях (Притчи 24:1). Лошата компания покварява добрите навици. (1 Коринтяни 15:33).

Както Мойсей, вие трябва да се оттеглите от света. Когато Моисей се оттегли от Египет, той вече не се смяташе за египтянин. Египет е преобраз на света.

Евреи 11:24-27

С вяра Мойсей, като стана на възраст, се отказа да се нарича син на фараоновата дъщеря

25 и предпочете да страда с Божия народ, а не да се наслаждава за кратко време на греха,

26 като разсъди, че укорът за Христос е по-голямо богатство от египетските съкровища; защото гледаше към бъдещата награда.

27 С вяра той напусна Египет, без да се бои от царския гняв, и остана твърд, сякаш виждаше Невидимия.

За да се отделите от света, трябва да победите света

Божиите синове са победители (Откровение 3:2). Всичко, което е родено от Бог, побеждава света (1 Йоан 5:4-5). Исус е победител и както е Той, така сме и ние в този свят (1 Йоан 4:17).

Йоан 16:33

Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света имате скръб; но дерзайте: Аз победих света.

Исус Навин победи управляващите власти на Ханаан (Исус Навин 21:43). Ханаан е преобраз на света. Ние трябва да победим началствата и властите на тъмнината на този свят, за да придвижим Божието Царство.

Матей 11:12

А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема и които се насилят, го грабват.

За да се отделите от света, трябва да се откажете от оформянето на света

Вие сте ново създание в Христос (2 Коринтяни 5:17). Светът е преминал, той е „старомоден“. Не се оформяйте според стандартите на света (1 Коринтяни 7:31). Напротив, поставете ума си на духовни неща (Филипяни 4:8). Откажете се от оформянето, като се преобразявате чрез Словото.

Римляни 12:2

И недейте се съобразява с този век [англ. „свят“], но се преобразявайте чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено.

Данаил живееше във Вавилон, но не се съобразяваше с пътищата на вавилонците. Вавилон е преобраз на света. Данаил продължаваше да се подчинява на заповедите на своя Бог – като отказваше да се подчини на нечестивия указ на царя (Данаил 6). Данаил, Седрах, Мисах и Авденаго не приемаха навиците или начина на живот на вавилонците.

Данаил 1:7-9

които началникът на евнусите преименува, като нарече Данаил Валтасасар, а Анания – Седрах, Мисаил – Мисах, и Азария – Авденаго.

8 Но Данаил реши в сърцето си да не се оскверни от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше; затова помоли началника на евнусите да не се оскверни.

9 А Бог направи така, че Данаил да придобие благоволение и милост пред началника на евнусите.

Данаил представлява начин на живот на отделяне от модела на света. Той отказа да яде храна, принасяна на идоли. За него това беше символ на участие в езически богове. Подобно на Данаил, не позволявайте нищо от света да ви пробожда. Оставете настрана всяка тежест. Светът е „тежест“, който ще ви улови и ще забави вашия напредък (Евреи 12:1).

За да се отделите от света, трябва да сте Светлината на света

Исус каза, че вие сте светлината на света (Матей 5:14). Светът е в тъмнина. Ние сме призовани да ходим „като деца на светлината“ (Ефесяни 5:8), така че другите да не се спънат в нашия разказ (Римляни 14:21).

Исая 60:1-3

Стани, свети, защото светлина дойде за теб

и славата Господна те осия.

2 Защото, ето, тъмнина ще покрие земята

и мрак – племената;

а над тебе ще осияе Господ

и славата Му ще ти се яви.

3 Народите ще дойдат при светлината ти

и царете – при бляскавата ти зора.

За да се отделите от света, трябва да умрете за света

Това е акт на вяра, защото вярата е вярване и действие според тази вяра. Трябва да вярвате, че сте разпънати за света (Галатяни 6:14). Трябва да смятате, че сте мъртви за греха, но живи за Бога (Римляни 6:11). Корените ви са в Него. Вие сте разпънати с Христос, вече не сте вие, които живеете, а Христос е, Който живее във вас (Галатяни 2:20).

Сега трябва да действате според тази вяра, като отричате нечестивите неща на света (Тит 2:12). Няма средна позиция. Исус изисква стопроцентово посвещение. Вие сте или студени или горещи (Откровение 3:15-16).

1 Коринтяни 6:17

Но който се съединява с Господа, е един дух с Него.

По силата на това, че вярващият е „един дух с Него“, вярващият е в света, но не и „от света“. Смъртта на Самсон доведе до смъртта на повече филистимци, отколкото през живота му. Филистимецът е преобраз на света. Самсон беше по-продуктивен в смъртта си, отколкото през целия си живот. Когато умря Саул, царуваше Давид. Когато Озия умря, Исая видя Господа. Когато един вярващ умре за света, той ще бъде по-продуктивен.

Йоан 12:24

Истина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само; но ако умре, дава много плод.

Харманът на Атад е много важна част от вашето пътуване. Трябва да се отделите от Египет. Израилтяните можаха да напуснат Египет, но не можеха да се отделят от пътищата на Египет. Това разделяне е жизненоважно, ако искате да достигнете до Махпелах.

——————————————————-

Бележки:

[1] Секуларизъм е отстояването, че политическото управление, институции и прочее трябва да стоят и да действат независимо от религията и/или религиозните вярвания (Източник Уикипедия).

[2] Хуманизмът е:

Идеология, която поставя на първо място уважението към личността, към достойнството на човека.
Човечност, човеколюбие, хуманност. Проява на хуманизъм.

[3] Модернизмът е философско движение, което, заедно с културните тенденции и промени, възниква от широкомащабни и дълбоки трансформации в западното общество през края 19-ти и началото на 20 век. Сред факторите, които оформят модернизма са развитието на съвременните индустриални общества и бързия растеж на градовете, последвани от реакции на ужас на Първата световна война. Модернизмът отхвърля увереността в мисленето от епохата на Просвещението и много модернисти отхвърлят религиозността

[4] Субективно идеалистическо учение, което отрича възможността за обективно познание на света, и според което няма обективна истина и обективното познание е невъзможно.

Релативизмът не е самостоятелна доктрина, а по-скоро система от схващания, обединени от позицията, че такива категории като знанието, морала и поведението са свързани и зависещи от нещо друго (например културата, историческия момент и езика).

[5] Екзистенциализмът (от латински: existentia – съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като философия на съществуването.

[6] Постмодернизъм (пост, от латински post – след + модернизъм) е течение, концепция, философия, начин на мислене и писане, което се противопоставя на предхождащия го модернизъм, постмодернизъм буквално означава „след и контра модернизъм“. Постмодернизмът е тясно свързан с психоанализата, феминизма, деконструкцията, постструктурализма, постколониализма, неопрагматизма и изследванията на пола и рода (gender studies).

Предговор <> Глава втора

Съдържание