Глава първа – Воините

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Стояхме на границата на долината на сянката на смъртта. Тя беше по-красива от сън, но и по-ужасяваща от кошмар. Този ден щяхме да навлезем в нея и щяхме да започнем да се изправяме пред най-големите ни страхове. Този ден нашата вяра трябваше да се издигне над всеки страх, ако ще успеем да я преминем. Наградата ни за преминаването й ще е да се сражаваме за най-великата кауза в най-голямата битка, която някога ще се води.

„Ти виждаш смърт, а аз виждам живот“, каза един познат глас. „Които успеят да преминат през тази долина, ще живеят както малцина някога са живели“.

Илия седеше до една голяма скала наблизо. Аз отидох натам и застанах до него. Докато седяхме двамата и гледахме надолу към голямата долина, той започна да ме предизвиква:

„Кажи ми какво виждаш“.

„Виждам слънцето да изгрява над една красива долина, с големи и величествени планини на известно разстояние“, отговорих аз.

„Какво чуваш?“

„Чувам творението да се събужда. Звучи сякаш празнуват особено този нов ден. По един странен начин песента им тази сутрин изглежда, че отразява това, което и аз чувствам. Възможно ли е това?“

„Какво си мислиш?“

„Мисля си, че днес ще започнем да се изправяме пред най-големите предизвикателства, пред които някога сме се изправяли. Може ли творението да се радва за това?“ попитах аз.

„Какво чувстваш?“

„Чувствам ужас и страх, но също и вяра и очакване. Знам, че това е долината на сянката на смъртта, и поради цялата й поразяваща красота тя е погълнала мнозина, които са се опитали да я преминат. Днес тя ще се опита да погълне и нас. Но знам, че нямаше да бъдем тук, ако не бяхме готови“.

Илия кимна докато продължаваше да разглежда сцената, като че ли в по-дълбок размисъл.

„Какво виждаш?“ попитах аз.

„Виждам, чувам, и чувствам същото като теб“.

„Да, но ти виждаш повече от мен. Какво гледаш толкова съсредоточено?“

„Колкото до въпроса ти за това дали творението усеща това, в което сте близо да навлезете, отговорът е „да“. Техните песни се променят винаги когато воините се подготвят да навлязат в долината. Те усещат, че това, което сте дошли да извършите тук е и за тях, и затова се радват. Понастоящем, творението е по-свързано с вас, отколкото вие с него. Това също ще се промени.

„Творението е в родилни болки за изявяването на новото творение да заеме наново мястото си над земята и да бъде възстановено отново в това, което е създадено да бъде. Това, което Царят направи беше за целия свят, и това, което вие правите, като Го следвате също е за целия свят“.

„Радвам се, че няма натиск  в това“, отбелязах аз. „Как може нещо толкова красиво да бъде толкова смъртоносно?“

„Има ли нещо по-красиво от някой, който живее живота на кръста, като полага живота си за Царя?“ отговори Илия.

„Чудя се дали някога съм виждал такъв живот“, отговорих аз.

„Ако се чудиш дали си виждал такъв живот, тогава със сигурност не си. Такива хора са твърде смели, за да бъдат пропуснати. Има много, които са жертвали, за да следват Царя, но истинските ученици носят кръста си всеки ден. Такива хора са голяма рядкост на земята, но рядкостта е това, която прави нещо да бъде съкровище, и ето защо тези животи са такива съкровища за Царят.

„За да преминете през тази долина ще трябва да научите какво представлява живота на кръста и ще трябва да го живеете. Начина да минете през тази долина живи е да умрете – да умрете за себе си“.

„Какво прави тази долина толкова смъртоносна?“ попита Мери, която се изкачи към нас с някои от другите, които ни бяха видели да разговаряме. „Какви са опасностите, пред които ще се изправим?“

„Тази долина съдържа всяко зло, което падението на човека освободи на земята. Всичко това е свързано с егоизма, себичността, егоцентризма и алчността във всичките му зли и смъртоносни прояви. Всичко в тази долина ще се опита да ви накара да се фокусирате на себе си и да правите всичко за себе си. Да следвате това ще ви доведе до неговите смъртоносни капани“, отговори Илия.

„Има ли други специални инструкции, или мъдрост, които трябва да знаем, за да успеем да минем през тази долина?“ попита Марк, който също се беше присъединил към нас.

„Няма по-голяма мъдрост от кръста. Онези, които ходят в мъдрост са тези, които вземат кръста си. Царят победи смъртта, и ако Го следвате и вие ще победите смъртта в тази долина. Ако спрете да Го следвате, за да минете по някой друг път, тази долина ще ви погълне.

„Ученика живее, за да следва учителя си, да се учи от него и да стане като него. Това трябва да бъде вашата решителност, ако ще преминете през тази долина. Ако живеете живота на кръста, както Той го живя, ще победите смъртта, както и Той я победи.  

„Вие не побеждавате някой враг, просто като минавате покрай него. Побеждавате страха, като растете във вяра. Побеждавате отчаянието, като растете в надежда. Побеждавате смъртта, като растете в живота. Истинския живот се живее само от онези, които повече не живеят за себе си, а за Царя, и вършат всичко заради Него и за онези, за които Той даде живота си.

„Тази долина е тук, за да ви помогне да откриете истинския живот. Единствения път, който ще ви преведе през тази долина е „пътят на живота“. Но за да откриете този път, целта ви трябва да бъде по-голяма от това да минете през долината. Трябва да решите да търсите и да унищожавате враговете, които са в нея“, продължи Илия. „Има и още една истина, която трябва да живеете, за да минете през тази долина“.

„Каква е тя?“ попитаха няколко човека в един глас.

„Трябва да правите всичко, което правите тук с радост. Радостта на Господа е вашата сила, а можете да минете през тази долина единствено чрез Неговата сила“.

Всички бяхме зашеметени от последното нещо, което Илия каза и стояхме известно време докато се опитвахме да го осмислим. Ние знаехме ученията за кръста и за живота на саможертва, но тази долина щеше да изисква от нас да ги живеем, и знаехме, че това щеше да бъде най-голямото предизвикателство, пред което сме се изправяли някога. Това беше напълно изумително, но мисълта, че не трябва да минаваме през долината просто опитвайки се да избегнем капаните й и да бъдем хванати от враговете, а по-скоро да ги търсим, за да ги атакуваме, беше дълбока промяна в начина ни на мислене и голямо разширяване за нас. Но след това да мислим, че трябва да направим това с радост, наистина беше върха.

Накрая, Чарлс проговори: 

„Това би било радикална промяна не само на стратегията ни, но и на разбирането ми за целта ни. Значи пътят на живота се намира като се търси врагът? И след това да бъдем офанзивни и атакуващи? Сигурен съм, че повечето от нас са си мислили, че трябва да правим всичко, което можем, за да избягваме врагът, просто, за да преминем през това. Аз съм си мислил, че намирането на пътя на живота става чрез търсене на пътя на живота, а не чрез воюване“.

„Да се върши Неговата воля е пътят на живота за всеки. Това е Неговата воля за вас тук. Тази долина има висша цел, и част от нея е да ви подготви за останалата част от пътуването ви до планината, и след това да бъдете от полза за Царят в голямата битка, която предстои. Трябва да станете истински воини, а никой истински воин не се стреми да избягва врагът. Вие не искате да минете през тази долина докато работата, заради която сте тук да се извърши във вас не е извършена, и работата, която сте тук да извършите не е извършена“, заяви Илия.

„Ти каза, че трябва да минем през тази долина с радост. Да търсим радост в едно място, което е толкова ужасно е също много радикална мисъл. Знам, че си сериозен, но и това само по себе си би било голяма предизвикателство“, каза друг.

„В тази долина лежат най-големите ви страхове. Те са най-големите ви заплахи и най-големите ви предизвикателства. Това дава на това място потенциалът да бъде мястото на най-големите ви победи. Не можете да имате голяма победа без голяма битка.

„Във всяка от големите битки, в които трябва да се сражавате има две битки: едната отвън, другата отвътре. Тази, която е отвътре е да откриете правдата, мира и радостта, което е Неговото царство. Ако спечелите тази, ще спечелите и всички останали.

„Господ създаде тази долина, но хората я направиха долината на сянката на смъртта. Така че Той я използва, за да запечата в Своите хора какви са призовани да бъдат – воини, които не убиват, а предават живот. Те не нараняват, а изцеляват. Те не потискат, но освобождават пленниците.

„Тук е, където ще преживеете едно от най-голямото зло, и то може да бъде победено само чрез най-голямото добро“, каза пророкът, като се обърна да ни погледне.

„Ако се изправяте пред всеки ден, както би трябвало, вие ще завършвате всеки ден с повече от мира и радостта на царството. Ако правите това, ще видите дори в тази долина славна красота. Когато повече не можете да виждате красотата в нея, вие ще сте загубили радостта си и някак си ще сте се отделили от пътя“.

„Ние се страхувахме, изправяйки се пред злото тук, а очакването да направим това, за да пораснем в мир и радост, със сигурност е промяна в нашето мислене. Да търсим красотата и доброто тук е друго нещо. Просто исках да прекарам през това място всички тези, които са с мен. Сега каза, че трябва да преследваме врага и да се наслаждаваме на тази долина. Това наистина е разширяване“, казах аз. „Това изисква ли се от всички, които минават през тази долина?“  

„Не, не се изисква от всички, а само от онези, които искат да я преминат“, отговори Илия.

„Кой не би искал да я премине?“ попита някой.

„Ще бъдете изненадани колко много хора прекарват живота си в тази долина, като се борят с неща,  които трябва отдавна да са победили“, отговори Илия.

„Радостта на Господа е силата ви“. Силните се хранят с радост при всяка възможност, която получават, особено, когато се изправят пред големи предизвикателства. Радостта е за вашата душа това, което физическата храна е за тялото ви“, каза пророкът. „Без радост душата ще отслабва повече и повече докато издъхне“.   

Имаше още един период на тишина докато се опитвахме да схванем всичко това. Тези истини не бяха нови за нас, но беше ново да се опитаме да ги приложим тук. Знаехме, че сега ще трябва да ги живеем. Те не можеха да бъдат просто философия, която разбираме, а живот, който живеем. Да не успеем да направим това би имало най-трагичните последици. Сякаш чувайки мислите ни, Илия продължи:

„Ще се нуждаете от повече сила всеки ден, за да оцелеете тук, и след това от още повече, за да стоите в пътя. Така че капацитета ви за всичко, което е истинно и добро трябва да расте всеки ден. Радостта на Господа увеличава капацитета ви за Неговата истина.

„Недейте просто да гледате на последиците от това да не живеете истината, но гледайте на наградата за това, че ги живеете. В тази долина на сянката на смъртта е, където ще се научите да живеете както никога преди. Ако следвате Царят в смъртта Му, вие ще Го следвате също и във възкресението Му и ще седите с Него там, където Той седи сега. Тогава ще живеете като новото творение, което сте призовани да бъдете.

„Всеки ден тук ще ви разширява отвъд сегашните ви способности и далеч отвъд това, за което смятате, че сте способни. Тук ще се научите да живеете както Той мисли, че можете. Трябва да откриете благодатта, която е силата на Господа. Тук е, където идвате до осъзнаването, че ще успеете да издържите всеки ден само чрез Божията благодат. Тук ще научите истинската ценност на Божията благодат, и ще я търсите всеки ден, както правите с храната си, водата си и въздуха, който дишате“.

След това Илия скочи от скалата и се обърна да посрещне все още събиращата се тълпа. Тогава той започна да ходи сред нас. От време на време спираше и гледаше дълбоко в някой човек, и след това се придвижваше, като все още говореше на всички ни.

„Трябва да имате вяра, за да видите пътят и трябва да имате любов и радост, за да стоите на него. Страха ще ви отклони, а съмнението ще ви отведе в кръгове. Отново, това, което ще ви помогне е да помните, че страха започва да надделява над вас, когато загубите радостта си и когато повече не можете да виждате красотата около вас“, прибави пророкът.

След това Илия обърна погледа си към нещо в далечината, което беше извън обсега на виждането ни. След малко той отново ни погледна и продължи:

„Вие пребъдвате в царството като пребъдвате в Царят. Днес ще започнете да носите властта на Неговото царство в тъмни места. Ще се изправите пред едно от най-голямото зло. Нуждаете се от нещо повече просто от вяра, за да надделеете тук. Нуждаете се също и от смелост.

„Когато апостолите бяха заплашени от синедриона те не се молеха за повече вяра, а за смелост. Вярата е необходима, но смелостта е това, което ви позволява да действате във вашата вяра. За да надделеете тук трябва да вземете инициативата и никога да не я пускате.

„Инициативата е вяра в действие, но тя трябва да бъде свързана с мъдрост. Ще видите мъдростта чрез любовта си и радостта си“.

След това пророкът се обърна и говори директно на мен, но достатъчно високо, за да го чуят всички:

„До днес, най-голямата ти заплаха във воденето на тази група беше да се отклониш от пътят и от източника ти на живата вода. Докато в тази долина най-голямата ти опасност ще бъде голяма опасност, а не просто големи разсеяности. Това може да отнеме твоя живот и животът на онези, които са с теб.

„Ще бъдеш в по-голяма безопасност и ще избягваш по-големи опасности като стоиш в пътя, но понякога те ще те срещат на пътя, така че няма да можеш да ги избягваш. Ако не могат да те убият, те ще се опитат да те отвърнат от посоката ти, да те спрат, или да те върнат назад. Те ще блокират пътя ти, така че да не можеш да ги избегнеш. Така че, за да продължиш ще трябва да ги победиш“.

„Възможно ли е да се върна назад?“ попитах аз.

„Възможно е“, отговори той. „Но ще е по-добре да умреш сражавайки се тук, отколкото да направиш това. Не трябва да се отдръпваш от посоката си. Ако търсиш да спасиш живота си, ще го изгубиш по много по-болезнен начин. Такива, които са се обърнали назад съществуват, но те не живеят. За тези, които са имали вярата да успеят да стигнат толкова далеч, би било по-добре да загинат в долината, отколкото да съществуват в посредственост и страх“.

„Няма ли повече надежда за онези, които са се върнали назад? Не могат ли отново да се опитат да прекосят тази долина?“ попита Мери.

„Всичко е възможно в Господа, но малцина от тези, които са се отдръпнали възстановяват смелостта си да опитат отново. Тези, които са стигнали до тук, рядко са от природата на тези, които се връщат назад, но ако има нещо във вас, което иска да се откаже, тази долина ще го открие. По-добре е да установите в сърцето си сега, че връщането назад не е опция“.

След това Илия се обърна и изглежда, че гледаше нещо в далечината. Явно виждаше видение, така че ние стояхме мълчаливо. След още няколко минути, той обясни какво е видял:

„В това време една голяма група е атакувана от най-смъртоносния враг в долината. Те в момента се разпръсват във всички посоки, като плява пред вятърът“, заяви той.

„Означавали това, че някои се връщат назад?“ попита някой.

„Царят каза, че тези, които слагат ръката си на ралото и след това се връщат, не са достойни за царството. Няма къде да се върнете назад. Не можете да спечелите битка посредством отстъпление. Ставате по-уязвими за врагът, когато отстъпвате. Казвам ви отново, че е по-добре да установите в сърцето си сега, че отстъплението не е опция. Връщането назад е по-лошо от всяка смърт, която можете да претърпите тук.

„Енергията, която идва от насърчението от напредването е голямо предимство. Обезсърчението от отстъплението също така отслабва силата ви, като в същото време насърчава врагът ви. Някои са преживели отстъпление, но те само са направили посоката си още по-трудна.

„Вие имате една посока от Командира на войнствата — напред! Не сте доведени до тук, за да се опитате да се промъкнете незабелязано през тази долина, а да отидете в нея, търсейки и намирайки крепостите на злото, за да ги атакувате и да ги съборите“.

Имаше още една дълга пауза, тъй като Илия отново гледаше нещо, което се случваше надалеч. След няколко минути, Уилям наруши тишината:

„Това, което каза изисква основна промяна в мисленето ни, за да преминем през тази долина, но ти направи истината и мъдростта на това ясна. Мога ли да попитам защо тази долина е наречена долината на сянката на смъртта? Ти казваш, че ще срещнем реална смърт, а не просто нейна сянка“.

„Ако сте в сянка, тогава сте много близо до това, което я причинява“, отговори пророкът. „Тази долина е, където воините се научават да живеят със смъртта като реална, постоянна и близка заплаха. Тук е, където се научавате, че за да победите смъртта трябва да победите страха от смъртта. За да направите това трябва да направите това, което е писано: „умирайте ежедневно“ и считайте себе си вече за мъртви за този свят. Тези, които са мъртви за този свят не могат да се страхуват от нищо от този свят. Само това може да убие основният източник на всяка смърт — егоизмът“.

Уилям продължи: „Чел съм разкази за тези, които са показвали смелост в битка. Изглежда, че смелостта е идвала при тях, когато са решавали, че ще умрат. Чрез установяването на това те са се надигали със смелост. За някои тяхната смелост ги е спасявала, така че да не умрат. Тяхното безразсъдно предаване също им е позволявало да живеят далеч по-добре отколкото биха живели, като им е позволявало да надделяват в живота“.

„За тези, които познават Царят, вярата в Него е основата на тяхната смелост. Когато знаете, че имате вечен живот, страхът от смъртта няма да ви контролира. Тези, които умират в Неговата битка, които умират изправяйки се пред врагът и не отстъпват, ще бъдат почетени за вечността и с вечността. Това, което може да изглежда безразсъдно предаване е по-скоро трезва и истинска вяра в истината. Вие сте призовани да следвате Личност, а не просто принципи. Пътят, който ще ви преведе през тази долина, и Пътят на живота е Личност, която трябва да следвате“, каза Илия докато разглеждаше тълпата. След това отново се обърна към далечината, като продължи:

„Да се открият истински благородните сред хората е причината за този век. Откриването на тези, които ще се изправят пред злото, поради любовта им към истината е причината защо Царят не взе господството Си над земята след възкресението Си. Той направи подготовка за едно време, когато най-великите души откриват най-великата награда, която някога ще бъде предложена – „висшето призвание на Бог в Христос“. Има състезание за венец, което е пред вас. Онези, които имат очи, за да виждат и сърца, за да разбират — онези, които са оставили собствените си интереси, за да вземат Неговите — са тези, заради които е целият този век. Те ще бъдат Негови братя, синове и дъщери на Всевишният“.

„Откъде да знаем дали сме в това състезание?“ попита някой.

„Като сте в този път,“ каза пророкът. „Онези, които са успели да стигнат до тук по този път се стремят да живеят за Царят и да вършат волята Му. За да успеете да стигнете до тук, вие сте доказали, че желаете да се изправите срещу мрака на вашите времена, и да продължите да следвате Царя, независимо от риска. Това са благородните, които Царят търси. Те са тези, за които е този век“.

„Светът е пълен с възможности за смърт всеки ден, и тези, които са с мен вече са оставили всичко, за да следват този път. Не е ли ежедневния живот в този свят достатъчен за изпит?“ попита някой.

„Тази долина е светът, в който живеете,“ отговори пророкът. „В тази долина на сянката на смъртта ще видите покривалото да се снема, за да можете да видите света какъвто е наистина. Ще видите и ще се изправите пред смъртта, която е близко до вас през цялото време. Тук е, където очите ви са отворени за тъмнината, която сега контролира вашия свят.

„Незрелите са държани настрани от това знание чрез много покривала върху сърцата им и умовете им. Те не осъзнават как постоянно са щадени чрез милостта и благодатта на Господа. Колкото сте по-малки, толкова повече родителите ви ви защитават от опасности, които не виждате или не разбирате. Господ прави същото, но тук трябва да пораснете. Точно както Авраам имаше голям празник, когато Исаак беше отбит, вашият небесен Баща празнува узряването на Неговите деца. Тук ще узреете.

„Тук трябва да се научите да живеете в мир, дори когато виждате враговете си такива каквито наистина са. Ще узреете по-бързо в тази долина отколкото в който и да е друг период от живота ви. Зрялостта е да се вижда истината каквато е и да се изправите пред нея. Тук също така ще видите Духът на Истината, Святият Дух, Помощникът, повече отколкото преди сте Го виждали. Да бъдете водени от Духа е истинска зрялост.

„Страхът от смъртта изкарва крайния егоизъм, и няма по-добро място от това да го видите и да го победите. Страхът от смъртта е основният враг за онези, които живеят чрез вяра. Тук е, където той ще бъде победен в живота ви, или целта на живота ви ще бъде победена“.

Ние знаехме всички тези неща. Чели сме ги, изучавали сме ги и дори сме ги проповядвали. Обаче, когато Илия ги споделяше, имаше една тежест в тях, каквато преди не сме чувствали. Опитахме се да погълнем всичко, което той казваше, като че ли животът ни зависеше от това, а и всъщност беше точно така.

Тогава очите на Илия отново се стесниха, като че ли гледаше нещо в далечината. Аз го наблюдавах отблизо, тъй като бях убеден сега, че виждаше видение. След това той се обърна към мен и продължи, отново достатъчно силно, за да го чуват всички:

„За да бъде истински изпит опасността трябва да е истинска. Знаете поговорката, че „смелият умира само веднъж, а страхливият хиляди пъти“? Истината е, че страхливците умират с една продължителна, дълга и мъчителна смърт. Истинския живот е благороден и славен, и се живее чрез вяра. Истинския живот е върховното приключение и върховното търсене.

„Тези, които живеят чрез вяра не се страхуват от смъртта. Те знаят, че смъртта не е краят, а само един мост, който да се пресече към един много по-славен живот. Това е, в което трябва да се стремите да ходите сега, като умирате за този свят. Трябва да го правите докато ходите през някои от неговите най-красиви и ужасни места. Сега е времето за вас да се изправите пред и да победите основният враг. Да се изправите пред него с радост е да го победите“.

Илия отново погледна в далечината. Докато го наблюдавах, аз усетих разкаяние, което знаех, че той изпитваше. След няколко секунди той се обърна към мен и отново започна:

„Вие ще преминете моста към вечния живот в тази долина. Всички, които минават през тази долина ще умрат. Онези, които идват от другата страна са умрели за всичко освен за Христос, и животът, който живеят ще бъде Христос живеещ чрез тях. Тези са дошли до мястото на пребъдване в Него, и Той в тях. Това са тези, които започват да живеят в идния век и чрез това помагат да се построи мост към идния век.

„Ще започнете да преживявате повече истински живот, най-задоволяващия живот, като умрете за себе си. Определено е за всички хора веднъж да умрат, така че когато веднъж сте умрели за себе си, смъртта няма власт над вас. Тук можете да отидете отвъд това да вярвате това в ума си и да започнете да го вярвате в сърцето си. Това, което вярвате в сърцето си е това, което сте и което живеете.

„Тази долина е вратата към най-мощния и най-славния живот. Тези, които успяват да минат през тази долина са силните мъже на Сина на Давид – воините“.

Илия отново погледна над групата бавно, сякаш гледаше във всеки един от нас. След това се обърна и тръгна надолу по пътят в долината и изчезна от погледа ни. Ние стояхме гледайки, опитвайки си да си припомним и да обработим всичко, което той каза.

Сега знаехме, че няма да излезем от тази долина живи. Или щяхме да умрем физически или да умрем за себе си толкова напълно, че да не сме ние, които ще излязат другата страна. Ние бяхме червеи, които щяхме да влезем в нашия пашкул. Ако излезем от другата страна, ще бъдем нови създания, които повече не пълзят, а се извисяват.

 

Съдържание <> Глава втора