1 Глава – „Трябва да е станала ужасна грешка“
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Джон Уимбър БЕШЕ подредил всичко. Беше през юли 1989, когато четири хиляди души се бяха събрали за пророческа конференция, провеждана от църквата Виниярд Крисчън Фелоушип в Анахейм, Калифорния.
Джон беше говорил няколко пъти на конференцията, после представи мен и други хора, които щяха да дадат послания за пророческото служение. Аз поучавах за възпитаването и управляването на пророческото служение в местната църква и представих някои практични съвети за това, как да се насърчават хората, които току-що започват да получават пророчески впечатления, видения и сънища. Разказах истории за това, как бяхме преживявали Божията употреба на сънища, видения, ангели и Неговия ясен глас, за да върши Своите цели в нашия църковен живот. Споделих няколко истории за това, как Бог потвърди някои от тези пророчески откровения със знамения в природата – комети, земетресения, суши и порои, случващи се на точно предсказано време.
Мисля, че бях ясен относно факта, че рядко някое от тези свръхестествени преживявания се е случвало директно чрез мен. Аз предимно бях наблюдател на пророческото служение, и при това, неохотен в началото. Да, аз бях пасторът на църква, която имаше около десет души, които пътуваха постоянно с фокус на пророческото служение, но аз самият имах само няколко пророчески преживявания. Предимно говорех за това, какво се беше случвало в техните опитности, а не в моите.
В ранните ми дни на служение в средата на 70-те аз бях един консервативен евангелист, занимаващ се с младежкото служение, надявайки се един ден да посетя Семинарията по теология в Далас. Бях антихаризматичен и се гордеех с това. Обаче, от 1983 аз се оказах обграден от група необикновени хора, някои от които се смятаха за пророци. Аз нямах никакъв опит с пророческото служение, обаче станах лидер на тези 10-15 пророчески хора. „Защо аз, Господи?“ Питал съм много пъти през следващите години.
Конференцията на Виниярд, където говорих през юли 1989, предимно се състоеше от консервативни евангелски църковни лидери, които са били благословени от учението на Джон Уимбър за изцелението, но които през по-голямата си част не са били изложени на пророческото служение. Те представляваха бързо нарастващ брой от вярващи в Исус, които имаха голям копнеж да чуват по-директно от Бог по един свръхестествен и личен начин.
Бях свършил сутрешната си сесия и имахме време на служене на хората, когато Джон Уимбър се качи на платформата и ми прошепна в ухото: „Би ли се молил и да поискаш Святият Дух да освободи дара на пророчеството за хората?“
За тези от вас, които сте имали привилегията да бъдете около Джон Уимбър, преди да почине през ноември 1997, вие знаете, че няма и грам надуване или рекламаджийство в него. Той би поканил Святия Дух да се движи над слушателите и да докосва хиляди хора със същия тон на гласа, с който прави съобщенията. Той ме помоли по този обикновен начин да се моля за хората да получат това, което току-що бях описвал.
Пред четири хиляди души, наблюдаващи ни и духовно гладни, аз прошепнах на Джон: „Мога ли да направя това, тъй като аз самият не съм пророчески надарен?“
Джон отговори: „Просто продължавай напред и се моли за освобождаването, и нека Господ да докосне, когото ще докосне“.
„Защо аз да се моля за тези хора?“ мислех си аз. Огледах се наоколо за помощ от някой от известните пророчески служители, които също говореха на конференцията. Те трябваше да бъдат тези, които да се молят хората да получат повече благодат за пророческото служение. Никой от тях не беше в аудиторията в този момент, така че очевидно бях оставен сам.
„Е, ОК, Джон, ако искаш, да го направя“- казах аз. Това ще бъде една безобидна молитва.
Джон обяви, че аз ще помоля Святия Дух да освободи дара на пророчеството в живота на хората. Така че аз се молих. Забелязах един от лидерите от моята църква в Канзас Сити в дъното на залата да сочи към мен и тихо да се смее. Той знаеше, че аз не бях пророк, а също знаеше, че бях в беда, водейки това служение, където се „очакваше“ да се освободи пророческото помазание върху другите.
Веднага след като свърши събранието, се оформи една дълга редица от хора, нетърпеливо чакащи да говорят с мен. Някои искаха да се моля лично пророческият дар да им бъде предаден. Други искаха да им дам „слово от Господа“, което означава, да пророкувам това, което Бог иска да каже за тях и за Неговия план за живота им.
Аз неотдавна бях представил пророческите служители на конференцията, тези, които години наред са оперирали в пророческото служение по начини, които са ме удивявали. Обаче, някои присъстващи на конференцията погрешно бяха решили, че аз съм помазан пророк и безспорно човекът, който да види дали те искат пророческият дар да бъде освободен в живота им.
Отново и отново аз обяснявах на хората, подредили се да се срещнат с мен: „Не, нямам слово за вас. Не, не мога да ви предам пророчески дарби. Не, аз не съм пророчески надарен“.
Огледах се наоколо за Джон, но не можах да го открия. След като прекарах известно време, обяснявайки това индивидуално на около 25 души в редицата, аз застанах на платформата и направих съобщение по микрофона: „Има една ужасна грешка! Аз не съм пророк. Нямам пророческо служение. Нямам никакво пророческо слово, което да ви дам!“ Тогава напуснах събранието.
Ричард Фостър, автор на Празнуване на дисциплинирането, ме чакаше да свърша да се моля за хората, за да отидем на обяд. Отивайки към колата, аз бях спрян от няколко души на паркинга, които искаха да им пророкувам. Разбира се, аз нямах никакви пророчески слова и за тях.
Накрая ние избягахме и открихме един ресторант на около 16 км. от мястото на събранието. Но за моя изненада, докато стоях на бара за салати с чиния с храна в ръката си, аз бях помолен от двама души поотделно, които бяха присъствали на конференцията, да им пророкувам. Искаше ми се да бях разяснил по време на моята сесия, че не съм пророк, нито пък съм син на пророк.
Тези, които са или развълнувани, или отчаяни да чуят от Бог, рядко са сдържани или учтиви. Аз станах нетърпелив и се раздразних от настойчивостта на хората. Фактът, че бях с Ричард Фостър, когото исках да видя от дълго време, увеличи моето раздразнение. Това също беше малко неудобно. Ричард се разсмя, когато му казах: „Аз не съм пророчески човек! Ужасна грешка беше направена днес“.
Обаче, раздвижването този ден беше незначително в сравнение с врявата, която щеше да дойде след няколко години, свързана с пророческото служение, с което аз бях свързан. На мен ми изглеждаше, че Бог беше избрал погрешния човек, който да пастирува тим от пророчески хора.
Неохотно въвеждане в
пророческото служение
Много хора знаят за Бог само в контекста на далечни неща и имало едно време. Те са гладни да знаят, че Бог е въвлечен в живота им по един интимен начин в настоящето. Когато това знание е драматично събудено за първи път, хората често реагират прекомерно за кратко и често стават прекомерно ревностни. Има голям глад в Божиите хора да чуват директно от Него по свръхестествен начин. Аз виждам този глад да се увеличава повече с течение на годините.
Много хора, въвлечени в пророческо служение, са били довлечени в него, ритайки и крещейки, понеже са били учени, че дарът на пророчеството е отминал. Един добър пример за това е моят близък приятел Др. Джак Диър. Той преди е бил професор в Семинарията по теология в Далас и е бил посветен сейшънист, преди да срещне Джон Уимбър и да преживее демонстрацията на Божията сила. (Сейшънистите вярват, че свръхестествените дарби на Святия Дух са престанали след книгата Деяния.) Той също минал през трудното пътуване на търсещата душа, докато стигнал до мястото да прегърне пророческото служение. Бивайки брилянтен библейски учител, той е трябвало да се увери, че всичко е 100% според Писанието.
Ние ценим това да виждаме дарбите на Святия Дух да оперират във връзка с писаното Божие Слово. Това е един необменен аспект от търсенето на Мисионерската база на IHOP (Интернационален дом на молитва) да расте в пророческото. Осем от нашите лидери в мисионерската база имат магистърски степени, плюс четири други, които имат докторски – предимно от консервативни евангелски, нехаризматични семинарии. Други пет души заслужиха юристки степени, преди да се присъединят към персонала на нашата мисионерска база. Личните профили на тези мъже и жени обикновено са в силен контраст на онези, които са фокусирани на това да се впуснат в пророческо служение, но разнообразието е съществено. Всички ние се нуждаем един от друг.
Господ ни е помогнал да установим едно академично предизвикателно, пълновременно библейско училище, наречено училище за служение Предшественика. Различните видове учени и пророческите служители поучават рамо до рамо като един служителски тим. Съществено е да се комбинират дарбите на Духа с отговорна начетеност в Писанията.
Както много хора в семейството на мисионерската база на IHOP (Интернационален дом на молитва), повечето от тези членове на екипа, образовани в семинариите, не са силно пророчески. Те са пастори и учители, които са усетили силен призив да бъдат част от служение, което прегръща, наред с другите неща, пророческото служение.
Може да ви изненада, че много от лидерите сред нас с пророчески надарявания в действителност са израснали в църква, която не е преследвала духовните дарби.
Толкова много пъти Божието призвание прави напречен разрез на зърното на нашите естествени сили и предишното ни доктринално обучение. Бог иска да обедини силно евангелско обучение в Писанията със свръхестествени проявления на Святия Дух. Често срещано е за Бог да призовава хора за нещо, за което те не са естествено приспособени. Например, Петър, необразованият рибар, беше призован за апостол на образованите юдеи. Павел, себеправедният фарисей, беше призован за апостол на безверните езичници.
Аз започнах като скептик, когато за първи път се сблъсках с пророческото служение. Никой не е подозирал някога от моето начално религиозно обучение и принадлежност, че някога ще бъда въвлечен в пророческо служение. Бог трябва да има чувство за хумор.
Ставайки антихаризматичен
През февруари 1972, на 16 годишна възраст, аз бях докоснат от силата на Святия Дух. В една църква на Асамблея на Бога в Канзас Сити, наречена Евенджъл Темпъл, Святият Дух изглежда ме погълна и аз говорих на езици за първи път. Преди това преживяване аз никога не бях чувал за дара на езиците. Нямах идея какво се беше случило с мен. Помолих хората, които се молеха за мен, да ми помогнат да разбера какво става. Те казаха, че говоря на езици. Аз попитах: „Какво е това?“ Те ми казаха да прочета 1 Коринтяни 14 и после да се върна на следващото събрание, за да науча повече за това.
Въпреки че имах мощна среща с Бог, аз веднага бях убеден от моите презвитериански младежки лидери, че преживяването беше демоничен фалшификат. Аз заключих, че съм бил измамен, и по този начин счетох моето преживяване на говорене на езици за фалшиво преживяване. Аз се отрекох веднага от това и се посветих да се противопоставям на всяко харизматично нещо. Аз разсъждавах, че всичко, което изглежда толкова реално, може да измами други неподозиращи хора, ако не са предупредени. Така че, аз тръгнах да предупреждавам други „невинни“ вярващи да се пазят от „фалшиви“ преживявания като говоренето на езици.
През следващите пет години това стана личната ми мисия да развенчавам харизматичната теология и да спасявам от измама онези, които също са били подведени от „фалшиви“ преживявания.
Аз не харесвах харизматичните хора повече, отколкото харесвах харизматичната теология. Тези, които бях срещал, ми изглеждаха, сякаш се надуват, че имат всичко. Аз чувствах, че те са арогантни, а също и духовно плитки. Според моята преценка на тях им липсваха много неща, особено страст за Писанията и лична святост. Като млад християнин аз бях посветен ученик на евангелските величия, поглъщайки писания на Дж.И. Пакър, Джон Стот, Джонатан Едуардс, Др. Мартин Луид-Джоунс, А.У. Тоузър и други като тях. Аз носех моята страст за евангелската ортодоксалност и моята кампания срещу свръхестествените дарби на Духа с мен навсякъде, където служех с Божието Слово, когато говорех на различни колежански лагерни събрания в средния запад. Целта ми беше да накарам харизматиците да се отрекат от своите преживявания, като признаят, че са небиблейски фалшификати.
Друга ужасна грешка
През април 1976, на 20 годишна възраст, аз бях поканен в едно малко провинциално градче, за да изнеса проповед пред една малка Лютеранска домашна група от 25 човека. Малкото провинциално градче беше Роузбъд, Мисури, и беше на един час път с кола от Ст. Луис. Присъстващите на домашната група си търсеха пастор, за да започнат нова църква. Аз не знаех, че те бяха въвлечени в харизматичното обновление, което се носеше през лютеранската църква по това време. Аз приех поканата им и говорих за кръщението в Святия Дух от антихаризматична позиция. Това беше проповед, която бях говорил много пъти на колежанските лагери. Бях я взел от една малка книжка на Джон Стот за кръщението в Святия Дух. Исках да направя това ясно за тази домашна група, че не исках да имам нищо общо с харизматичните ереси.
Въпреки че тези хора очевидно обичаха Исус, те нямаха ясна представа за аргументите срещу езиците. Така че, доктриналните недомлъвки от моята антихаризматична проповед се стовариха върху главите им. Повечето от тях бяха едва наскоро въвлечени в лютеранското харизматично движение.
Двойката, която се грижеше за главното лидерство на тази домашна група, бяха двама „харизматици с опит“. Те бяха извън града през уикенда, когато аз говорих. Когато се върнали, те чули, че младият проповедник на име Майк Бикъл говорил за „кръщението на Духа“. Е, това беше достатъчно добро за тях, така че те ме наеха за свой пастор. Те приели, че съм съгласен с тяхната харизматична теология поради слуха, че съм говорил за кръщението на Святия Дух. Иронично, аз приех, че всички са разбрали от тази проповед, че съм антихаризматичен. Бях напълно неподозиращ за това, което щеше да се случи през следващите месеци, тъй като бях започнал да свиквам с моята нова роля на пастор. Водещата двойка ме помоли да отправя призив от олтара за спасение, а също така да се моля за хората да говорят на езици. „Аз не вярвам в говоренето на езици“, отговорих бързо. Тогава стана ясно, че когато са ме поканили, те не са знаели, че съм антихаризматик. Аз простенах: „О, има ужасна грешка!“
„Аз съм пастор на харизматична църква!“ правех гримаси на себе си. Исках веднага да напусна тази малка провинциална църква. Не можех да повярвам. Как можах да се вкарам в тази каша? Поглеждайки назад, няма съмнение, че Самият Бог ме е вкарал в това. Обаче, аз бях започнал наистина да харесвам тези хора. Доверявах се на тяхната искреност, на тяхната любов към Писанията и на тяхното посвещение да евангелизират. Как може такива хора, обичащи Исус, да бъдат измамени харизматици?
Моето преживяване с тази църква беше Божият начин да събори някои от моите предразсъдъци срещу харизматиците. Поради благочестието и смирението на хората в тази малка провинциална църква аз действително се наслаждавах да имам връзка с харизматици, въпреки че бях убеден, че бяха в теологическа грешка. Майк Бикъл сега толерираше харизматиците. Това беше ОК за сега, понеже аз вече имах планове да се преместя в Мексико, за да живея като мисионер. Мислех си: „Мога да издържа всичко за кратко време“. Така че не оставих църквата.
Нападнат от засада от Бог
Няколко месеца по-късно аз се сблъсках с първото публично пророческо слово, което беше насочено към мен; разбира се, аз не го вярвах. Този проповедник ме извика и каза: „Млади човече, в дъното на залата, Бог ще те измести от мястото, на което си, и ти ще започнеш редовно да поучаваш стотици младежи – веднага“.
„Не аз“, мислех си в себе си. Аз няма да остана в Америка, за да водя младежко служение. Вече бях се уговорил да се присъединя към една мисионерска организация в Мексико Сити. Аз бях поставил сърцето си на това да прекарам живота си в Мексико и Южна Америка. Отхвърлих това пророческо слово и си казах: „Това не може да бъде“. После проповедникът продължи да пророкува, казвайки: „Въпреки че в момента казваш в сърцето си: ‘Това не може да бъде’, Бог ще го направи веднага“. Хората ръкопляскаха. А аз просто исках да се махна оттам.
На следващата седмица аз шофирах един час, за да посетя един приятел в Ст. Луис, и случайно се срещнах с пастора на най-голямата харизматична църква в региона. Тя се състоеше от няколкостотин членове. Той ме погледна и каза: „Знам, че сме непознати, но аз имам една необикновена молба към теб. Господ току-що ми говори и ми каза, че ти трябва да поучаваш на съботната ни вечерна служба, където се събират повече от хиляда младежи всяка седмица“. Преди да мога да помисля за това, аз се чух да казвам „да”. Бях шокиран, че толкова бързо се съгласих да поучавам в харизматична църква. Изглеждаше ми като компромис да приема тази покана. Бях объркан. Какво щяха да си помислят приятелите ми? Те също бяха антихаризматични.
Аз отидох неохотно на службата и след като свърших поучението, пасторът дойде на платформата в края на службата и попита дали младежите искаха да дойда пак следващата седмица. Те аплодираха, така че при моментния натиск аз се съгласих да бъда говорителят и следващата седмица. Същото нещо се случи и на следващата съботна вечер. Те бяха толкова разположени към мен, че аз започнах да заключавам, че съм изпратен там от Бог, за да променя погрешната им теология. Съгласих се да поучавам там през следващите 12 поредни съботи.
На следващия месец, в деня на сватбата ми, стареите от моята малка провинциална църква имаха частно събрание с пастора на тази голяма харизматична църква по време на сватбеното посрещане. Те се съгласили, че аз ще бъда следващият младежки пастор в тази голяма църква. Без дори да се допитат до мен, те просто направиха това съобщение в края на сватбеното посрещане. Аз бях толкова развълнуван, че се женех за Дайан, че просто отговорих: „Страхотно, ще работя където и да е!“
По време на медения ни месец аз осъзнах, че бях младежкият пастор на голяма харизматична църква – не можех да повярвам, че съм такъв. Запитах се: „Как можах да позволя това да се случи? Това е една ужасна грешка“. Изглеждаше, че постоянно бях нападан от засада от Бог да правя неща, срещу които имах предубеждения.
Моето неохотно пътуване в дарбите на Духа едва започваше. Пророчеството, което получих от проповедника от общението на бизнесмените на пълното евангелие, казващо, че веднага ще започна редовно да поучавам стотици младежи, се изпълни за два месеца. Сега бях младежкият пастор на тази голяма църква в Ст. Луис. Обаче, все още не вярвах в дарбата на езиците или в дарбата на пророчеството, така че никога не можех да си представя какво щеше да се случи в идните години, когато се преместя в Канзас Сити. Малкото, което осъзнавах, беше, че аз, консервативният евангелист, щях да бъда въвлечен в духовните дарби, особено дарбата на пророкуването, на ниво, което изглежда много необикновено, дори за много харизматици.
През пролетта на 1979 лидерството на тази голяма църква ме помоли да започна нова църква на другия край на Ст. Луис като част от тяхното видение да достигнат града. И така, през септември 1979 аз започнах нова църква. Църквата растеше и жена ми, Дайан, и аз приехме, че ще служим там много години. Отказах се от идеята да бъда мисионер в Мексико. Това, че Бог имаше различен план за нас, не беше толкова странно, но начинът, по който Той ни предаде този план, беше това, което предизвика вярата ми.
Следващата стъпка на вяра
През юни 1982, три години след като беше основана новата църква в Ст. Луис, аз срещнах един човек, който твърдеше, че има пророчески срещи с Бог. Името му беше Августин и той имаше пътуващо пророческо служение, преди да почине през 1996. Неговите пророчества ми помогнаха да заключа, че трябва да се преместя в Канзас Сити, за да започна нова църква. Скоро след като се преместих, аз срещнах Боб Джоунс през март 1983 в Канзас Сити. Тези хора и двамата говореха за необикновени преживявания, които включваха ясни гласове, ангелски посещения, цветни видения и знамения в небесата, като споменавам само някои от най-грандиозните.
Някои от техните пророчески преживявания имаха основни загатвания за посоката на моето служение. Ако Бог беше толкова заинтересован да ми привлече вниманието, защо Той просто не ми даде мое собствено видение? Разбира се, аз нямах много вяра във валидността на подобни преживявания. До това време аз бях приел идеята, че Бог изцелява болните, но не бях подготвен за пророчески преживявания.
В началото твърденията на тези хора ми изглеждаха по-скоро купчина от живи, но погрешни въображения отколкото истински откровения от Бог. Но скоро Святият Дух потвърди тяхната истинност. По това време моите най-доверени приятели и съработници също започнаха да вярват, че това бяха истински пророчества. Въпреки че всичко това беше противно на моите дългосрочни възражения относно подобни неща, аз реших да предприема стъпка на вяра и да позволя пророческото служение в нашата църква.
От 1983 до 1985 моите преживявания с пророческото служение донесоха голямо благословение за новата църква, която започнах в Канзас Сити. Да, ако не се управлява правилно, това може да причини много объркване и разделение. Да, аз направих много грешки в първите ми дни на управление на пророческото служение в тази нова църква.
Първоначално имаше 5-6 души с пророчески служения, които Господ събра в нашата млада църква през първите й няколко години. След това още 7-8 пророчески служители се присъединиха към нас. Ние бяхме в едни много интересни времена. Никога не можех да си представя драматичното развиване на събитията, които щяха да се случат. Останете с мен, докато ви разкажа повече.