11 Глава – Бог съблазнява ума, за да разкрие сърцето
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Моето запознаване с пророческото служение беше трудно, понеже аз презирах странността на някои от хората, които Бог използваше. Също така бях обезпокоен от някои от техните странни методи, които бяха чужди на всичко в моята евангелска среда.
Част от това, което хората твърдяха, че е проявление на Духа, беше противно на моето чувство на порядък и почтеност. Преди да можех да се придвижа напред, аз трябваше да се справя с това, което ме съблазняваше в тези неща.
Като християни, някои от нас имат погрешни предположения за това, как Бог се занимава с нас. Той е джентълмен, казваме ние, който никога няма да се намеси, но любезно стои при вратата, тихо чукайки и търпеливо чакайки.
За Святия Дух често се мисли, че е плашлив или докачлив. Ако искаме Святият Дух да се движи, трябва да бъдем много тихи и спокойни. Ако някое бебе заплаче, някои си мислят, че Духът може да бъде угасен или дори изплашен. Някои хора действат в такива неща.
Павел инструктира коринтяните да не забраняват да се говори на езици или да се пророкува, но „нека всичко да става прилично и в ред“ (1 Коринтяни 14:40). Нашият лидерски тим е работил усилено при създаването на атмосфера, в която свободният поток на духовните дарби да може да се случва „прилично и в ред“.
Но инструкциите на Павел за обуздаването на хората, които оперират в плътта, са тълкувани по начин, който предполага, че Святият Дух ще действа само по начини, които съответстват на нашето чувство за ред и отговорност. Това не беше случаят в Стария Завет, в ранната църква или в съживленията през историята.
Два факта са ясни. Първо, Святият Дух изглежда не е прекалено заинтересован от нашите репутации. Изливането на Духа не направи много, за да увеличи порядъчността на тези, които бяха в горницата. „Тези [хора] не са пияни, както вие мислите“, каза Петър (Деяния 2:15). Някои изглеждаха пияни в резултат от това, че бяха изпълнени със Святия Дух. Мога да си представя Петър, проповядващ своето поучение в Деяния 2, докато все още усеща ефектите на святата веселба от небето. Петър проповядваше на фарисеи, които бяха дълбоко съблазнени от това, което се случваше с Петър и апостолите. Някои от посветените хора в Ерусалим през този ден се подиграваха на апостолите: „Те са се напили с ново вино“ (ст.13). Поведението на учениците можеше да изглежда в разрез с установения ред за тези религиозни лидери, но въпреки това, то си беше дело на Святия Дух.
Вторият факт за работата на Духа с нас е този: в контраст с любезния, страхлив, джентълменски образ, който имаме за Него, понякога Той преднамерено съблазнява хората.
Бог знаеше, че мнозина ще се съблазнят от глупостта на евангелското послание (1 Коринтяни 1:21-23). Павел предупреди галатяните да не се опитват да махнат „съблазънта на кръста“ (Галатяни 5:11). Истината е, че евангелието понякога е много оскърбително според Божия замисъл.
Преднамереното засягане
Понякога Бог преднамерено съблазнява хората. Добър пример е това, което Исус направи в Йоан 6. Исус нахрани пет хиляди души, като умножи рибата и хлябовете. После те очакваха Той да се докаже с велики знамения, нещо дори по-драматично от умножаването на хляб или изцеряването на хора. Те очакваха нещо подобно на разделянето на Червено море или призоваването на огън от небето. Хората попитаха Исус: „Какво знамение ще извършиш, за да видим и да Ти повярваме? Какво ще направиш? Нашите бащи са яли манната в пустинята“ (ст.30-31).
С други думи, те искаха Исус да извърши нещо подобно на чудото с манната от небето отново. Исус не им даде желаното знамение, а им отговори, казвайки: „Аз Съм живият хляб, който е слязъл от небето. . . . Истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си. Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден“ (ст.51-54).
Стихове 60-61 заявяват: „Много от учениците Му, когато чуха това, казаха: ‘Това е тежко учение; кой може да го разбере?’ Когато Исус узна в Себе Си, че учениците Му недоволстваха поради това, Той им каза: ‘Това ли ви съблазни?‘“ Няколко стиха по-надолу ние откриваме, че „оттогава много от Неговите ученици се върнаха и повече не ходеха с Него“ (ст.66).
Исус ги съблазни теологически, като каза, че Той е хлябът, който слиза от небето. Той съблазни техните очаквания, като отказа да им даде друго знамение. Той съблазни тяхната чувствителност и достойнство, като им предложи да ядат плътта Му и да пият кръвта Му. Те недоволстваха поради Него и дори „се караха помежду си“ (ст.52).
В Библията Бог е разкрит като такъв, Който съблазнява и обърква тези, които си мислят, че разбират всичко. (Вижте 1 Коринтяни 1:23; 1 Петрово 2:8). Исая говори за Исус като камък за препъване и канара за съблазън (Исая 8:14).
Исус познаваше сърцата им – Той знаеше, че тези, които Го следваха, бяха със смесени мотиви. Така че Той реши да разкрие сърцата им, като преднамерено съблазни умовете им. Съблазнявайки умовете на хората със Своите методи, Бог разкрива гордостта, която лежи в сърцата им.
Неаман, началникът на сирийската армия, беше поразен от проказа. С голямо отчаяние той реши да се срещне с Елисей, въпреки че той беше юдейски пророк. Израел беше военен враг на Сирия. Елисей дори не си направи труда да излезе да види Неаман, който беше пътувал от толкова далече, а просто му изпрати послание, казвайки: „Върви и се окъпи в Йордан седем пъти, и тялото ти ще се възстанови“ (4 Царе 5:10). Неаман, виден военен лидер в Сирия, беше съблазнен от начина, по който Елисей се отнесе към него. Той каза: „Не са ли . . . реките на Дамаск, по-добри от всички води в Израел? Не можех ли да се изкъпя в тях и да бъда очистен? Така че той се обърна и си тръгна разгневен“ (ст.12).
Познавам някои неприятни индивиди, които имат за практика да съблазняват хората. Божието съблазняване, обратно на това, е изкупително. Той съблазнява умовете на хората, за да разкрие техните сърца. Библията учи, че Бог дава благодат на смирените, а се противи на гордите (Яков 4:6, 1 Петрово 5:5-6). Справянето с препятствието на гордост у Неаман беше първата стъпка към неговото изцерение, което той получи, когато смирено се покори на думите на Елисей.
Съблазняване от хората, които Бог използва
Павел пише, че Бог съблазнява хората не само чрез Своето послание, но също и чрез посланиците Си.
Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните, и презрените неща на света избра Бог; и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.
—1 Коринтяни 1:27–29
Аз разбирам, че контекстът на този принцип (Божието преднамерено съблазняване) се отнася за неща, които са по-обширни от странни пророци и чудати проявления. Но в тези случаи принципът тук също може ясно да се приложи.
Когато още пастирувах в Сейнт Луис, принципът, че Бог съблазнява ума, за да разкрие сърцето, стана реален за мен. Проповядвах за него няколко пъти. Мислех си, че Бог ни подготвя за изливане на Духа, което може да включва някои необичайни неща. Нямах опит с пророческото служение. Поглеждайки назад, виждам, че Господ ме е подготвял, като ми е давал тези послания, за да не се спъна в странността на пророческите хора, с които щях да се срещна през идните месеци в Канзас Сити.
Съблазняване от чудновати пророчески методи
Някои от хората, които Бог е призовал, са различни от вас в своята личност и култура. Можете да се съблазните от начина, по който те се държат, просто защото те са различни. Други са водени да вършат странни неща според естеството на своя пророчески призив. В сравнение с обикновения човек, работещ във фабриката, някои пророчески хора са доста ексцентрични.
Отне ми време да свикна с някои от техните особености, които съблазняваха ума ми в началото. Истината е, че някои от техните особености все още ме дразнят, но съм се научил да гледам през тях, за да получа Божието благословение чрез тях.
Когато за първи път срещнах Боб Джоунс, аз бях убеден, че той не беше от Бог. Не исках никога повече да говоря с него. Нямах опит с пророчески хора и не бях теологически обучен как да се отнасям към тях. Обаче по някакъв начин бях убеден, че той беше фалшив пророк.
Сега съм изненадан от това, колко меродавен съм бил относно неща, с които съм нямал опит. Това се нарича гордост. Поглеждайки назад, аз осъзнах, че един от принципните фактори, който ми повлия, беше, че Боб изглеждаше и действаше толкова странно.
Той постоянно говореше с притчи. Знаех, че Бог ни говори чрез притчи в Словото, но когато Боб го правеше, беше наистина странно. Боб ми разказваше някакви символични истории, изпълнени с параболични словесни картини, за които аз нямах тълкувание. Тогава той твърдеше, че Бог му е казал тези притчи. Аз нямах никакъв образец, върху който да обоснова неговото твърдение, че Бог говори по такива абстрактни начини на хората днес.
Стилът му на служение не беше като нещо, което някога преди съм виждал. Той говореше за усещане на вятъра на Духа или за това, че ръцете му са станали горещи по време на служение. Езикът му беше като на някой необразован човек. Външността му беше такава, че никой не можеше да го обвини за суетност или че е твърде повлиян от модните тенденции. Понякога ризата и панталоните му бяха твърде къси. Понякога стомахът му се показваше мъничко, когато се изправеше, а когато седнеше, крачолите на панталоните му се вдигаха около 7 см. над чорапите му.
Тези неща относно Боб Джоунс някак си ме съблазняваха – неговата външност, езикът му, откровението му и стилът му на служение. Първоначално не можех да си представя, че той беше „истинското нещо“, понеже не беше като мен. Обаче, след като с течение на времето станах свидетел на точността на пророческото служение на Боб, накрая започнах да си мисля, че неговият странен стил на служение може и да е приемлив. Любовта му към Исус и към Писанията беше много явна. Накрая ми се стори привлекателен. Откакто станахме приятели с Боб, начинът, по който съдя за пророческите хора, се промени драстично.
Небалансирани хора
Някои небалансирани хора просто се опитват да бъдат странни поради своите погрешни схващания за пророческото служение. Те са развълнувани от идеята да бъдат някакъв мистичен пророк; затова преднамерено действат странно. Те предполагат, че тяхната странност ги прави по-помазани. Обаче, някои такива хора са просто ексцентрици, а не помазаници.
Аз не вярвам в идеята, че понеже някой е пророчески, той трябва да бъде странен. Хора ще се опитват да се измъкват с всякакви неща, като само твърдят, че непророческите хора просто не могат да ги разберат. Аз не приемам това дори за миг.
Понякога странните методи са си просто странни. Това не е случай, когато Бог съблазнява умовете на хората, а по-скоро пророческият човек има необичаен стил и метод. Някои неща просто трябва да бъдат променени, така че пророческият човек да може да функционира по-ефективно публично.
Необичайни стилове на служение
Необичайните стилове не правят непременно невалидно пророческото послание. Не отмахвайте нещо просто защото е необичайно. Нямаше Старозаветен библейски прецедент за това, което правеше Павел, изпращайки носни кърпички на болните хора, (Деяния 19:12) или това, което направи Исус, когато сложи кал на очите на слепия човек. Исус каза, че трябва да съдим за пророка по плода му, а не по методологията му – освен ако, разбира се, методите му не престъпват Писанието (Матей 7:15-20).
Ако хората имат записани точни пророчества, които са се изпълнили, тогава можете да ги вземете по-насериозно, когато методологиите им са малко в разрез с общоприетото. За всеки един член от нашия пророчески тим е било необходимо време, за да заслужат нашето доверие.
Самотници ли са пророческите хора?
Библията говори за „училища“ или „групи“ от пророци (1 Царе 10:10; 4 Царе 4:1; 5:22). Това ни напомня, че има общо измерение за развиване на пророческото надаряване сред вярващите. Не винаги е необходимо пророческият човек само да чува от Бог и после да освобождава словото Му публично. Други по-зрели християни могат да помогнат на тези с по-малък опит да изострят чуването си и способностите си за разпознаване, когато пророческото служение е развито сред вярващите. В мисионерската база на IHOP ние имаме стотици хора в пророчески тимове. Някои от тези хора са зрели в своя пророчески призив, а други просто сега започват. Заедно можем да отидем по-далеч в Бог и в по-бързо темпо.
Публична корекция
Пасторите трябва да бъдат внимателни относно коригирането на хората твърде рязко, особено в публични събрания. Ние трябва да работим с тях в любов; първо, защото те са ценни и важни за Бог, и второ, защото, ако не ги коригираме правилно, другите, които току-що започват в пророческото служение, няма да се чувстват уверени да пристъпят с вяра.
През годините аз съм развил серии от коригиращи стъпки, които да използвам, ако някой постоянно пророкува в плътта. Първо, ако те пророкуват нещо публично, което разпознаваме, че е плътско, нека да ги оставим първите един – два пъти, освен ако то явно не е библейско и е разрушително по природа. Хората се нуждаят да имат възможност да правят грешки, без страх от това, че ще бъдат твърде бързо коригирани.
Ако проблемът се случи отново, тогава ние говорим с тях лично по един любезен начин, предлагайки, че те трябва да бъдат малко по-сдържани в своето публично пророкуване. Ако го направят отново, тогава отиваме едно ниво по-нагоре, като ги помолим насаме да спрат да пророкуват публично. Ако го направят отново, тогава решително ги предупреждаваме, че следващия път ще ги спрем публично. Ако отново го направят, ще ги конфронтираме публично. За 25 години на пастируване на пророчески хора ми се е налагало да спирам публично хора около пет пъти. Повечето хора „хващат посланието“ някъде в процеса на личните разговори.
Когато коригираме човека публично, важно е да се обясни целият процес на събранието на същата служба, в която човекът е коригиран. Казваме на събранието, че този човек е бил инструктиран и предупреждаван многократно насаме. Това помага на хората да осъзнаят, че корекцията не е била рязка и произволна. Другите се нуждаят да бъдат уверени, че няма да бъдат изведнъж коригирани публично без предварителни лични предупреждения. Повечето от Божиите хора искат да бъдат благословение и да правят нещата по библейския ред. Обясняването на целия процес публично създава една среда на сигурност, която помага на събранието да не се страхува да пристъпи във вяра, и то също подсилва факта, че лидерството ще се справи директно с нещата, които са извън Божия ред (1 Коринтяни 14:40).
Съблазнени от изливането на Святия Дух
Хората могат да се съблазнят по няколко различни начина от Господ. Някои се съблазняват от самото послание на кръста. Някои се съблазняват от хората, които Бог използва. Други се съблазняват от начина, по който Святият Дух се движи. Аз не бях подготвен за необикновените проявления на Духа и дори бях още по-малко подготвен за необикновените хора, които Бог настани в нашия тим.
Когато силата на Святия Дух се излива, понякога тя се излива по неочакван начин; следователно това е осмивано и отхвърляно. По време на Първото голямо пробуждане в Америка, както и в деня на Петдесятница, са се случили много странни неща.
През октомври 1741 преподобният Самуел Джонсън, действащ декан в Колежа Йейл, се съмнявал относно съживлението, което тогава било помело Нова Англия, водено от пътуващия проповедник Джордж Уайтфийлд. Той пише едно обезпокоително писмо на свой приятел в Англия:
Но този нов ентусиазъм, вследствие от проповядването на Уайтфийлд из страната, е намерил опора в Колежа [Йейл]. . . . Много учени са обладани от това, а на двама от тазгодишните номинирани за научна степен им бе отхвърлена кандидатурата заради своето непокорно и непристойно поведение да го разпространяват. . . . Сега сред нас преобладава най-странният и необясним ентусиазъм, който вероятно е обхващал някой век или страна. Защото не само умовете на много хора са атакувани едновременно с удивително наскърбяване поради слушането на неприятните призиви от нашите пътуващи проповедници, но дори техните тела често са повлиявани мигновено от странните конвулсии и неволните агитации и спазми, които също се случват понякога и на тези, които идват като наблюдатели.[1]
Съпругата на Джонатан Едуардс, Сара, е била дълбоко повлияна от присъствието на Святия Дух. Със собствените си думи тя описва как за период от време, продължил повече от 17 дни, тя била толкова завладяна от Божието присъствие, че по някое време цялата сила я напускала и тя се срутвала. Друг път тя плачела и викала от радост.[2]
Джонатан Едуардс бил защитник на движението на Духа, но крайният начин, по който хората били повлиявани, бил твърде странен за консервативните християнски лидери на Нова Англия. Тяхната порядъчност била засегната и по този начин те осъдили движението заради неговия прекален ентусиазъм и необичайни проявления на Святия Дух.
Д-р Сам Стормс получил магистърска степен от теологичната семинария в Далас и докторска по културна история от университета в Тексас. Сам беше някак си скептичен относно тези спонтанни изблици от хората, които се предполагаше, че са повлияни от Святия Дух.
На конференцията във Винярд през април 1994 в Далас, неговият скептицизъм беше отмахнат. Сам стоеше в задната част на залата, когато силата на Святия Дух падна върху него. В началото той започна да се моли и да плаче, докато Господ служеше върху някои дълбоки нужди в сърцето му. Скоро след това той рязко се прекатури от стола си, смеейки се истерично, въпреки че се опитваше отчаяно да се контролира.
След като конференцията свърши, той все още не беше на себе си поради Божието присъствие. Най-накрая силата му се завърна и някои от нас помогнаха на Сам да се изправи и да се отправи към колата си. Но на паркинга това му се случи отново. Сам многократно падаше, като по този начин рискуваше да съсипе дрехите си. Двадесет минути по-късно ние го заведохме до ресторанта, където Божията сила го удари отново. Мислехме си, че всичко е свършило, докато не отидохме в хотелската си стая и осъзнахме, че Сам липсваше. Той беше още на стълбището, извън строя от Святия Дух. Плодът от срещата на Сам със Святия Дух беше обновена вяра, по-голямо уважение към Божията сила и това, което апостол Петър описва като „радост, неизразима и пълна със слава“ (1 Петрово 1:8).
Блажен онзи, който не се съблазни
И фарисеите, и учениците не разбираха Исус. Затова те се съблазняваха. Ние обикновено мислим за фарисеите като за едни наистина лоши момчета. В действителност те бяха консервативните интелектуалисти, които бяха защитниците на вярата, които държаха общоприетото срещу развалящото влияние на гръцката култура. Но тяхното препятствие беше гордостта. Това беше особено проявено в тяхната увереност, че те бяха единствените с точното тълкуване на Писанието по примера на традицията на старейшините. В добавка към проблема с тяхната гордост беше и тяхното задоволство да бъдат виждани като ортодоксални, без да гладуват за присъствието на Самия Бог.
В Евангелията ние виждаме една основна тема на постоянната неспособност на учениците на Исус да разбират това, което Той правеше. Много от последователите на Исус също се съблазниха. Те се отказаха да Го следват (Йоан 6:60-66).
Обикновено най-използваната гръцка дума в Новия Завет за “съблазън“ също така е преведена „да спъна“. Гръцката дума е скандализо, откъдето произлиза нашата дума скандал. Това, което Бог прави понякога, шокира (скандализира) или съблазнява ума на Неговите хора. Съблазнявайки умовете на хората, Той разкрива скритите неща в сърцата им. Тяхната несхваната липса на глад за Бог и липса на смирение се издига на повърхността. Исус е разкрит в Писанието като „пътя, истината и живота“ (Йоан 14:6), както и „камък за препъване и канара за съблазън“ (Исая 8:14).
Библейските принципи за функциониране в пророческо служение са много ясни, но приложението им във всеки различен съвременен контекст не е точна наука. Нашите неща за контролиране и религиозни кодове често ще бъдат предизвикани, когато прегърнем пророческото служение. Това е част от Божието намерение, защото истинското християнство е динамично взаимоотношение с един жив Бог, Който не може да бъде сведен до формули и суха ортодоксалност. Ние сме призовани да прегърнем Божията тайна, което няма да ни позволи хубаво да привържем всеки доктринален или философски свободен край. В смирение пред Бог ние трябва да знаем, че нямаме всичките отговори, поне не и в този век (1 Коринтяни 3:18).
Самозадоволена религиозна гордост
Фарисеите бяха измамени в това да сравняват тяхното познаване на Писанието и тяхната връзка с религиозното общество с лично познаване на Бог, което идва чрез среща с Него, която продължава постоянно. Исус директно говори за проблема им като вкоренен в религиозна гордост:
Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен, а не искате да дойдете при Мен, за да имате живот. От човеци слава не приемам; но зная, че вие нямате в себе си любов към Бога. . . . Как можете да повярвате вие, които приемате слава един от друг, а не търсите славата, която е от единия Бог.
—Йоан 5:39–44
Господ предизвика един от пасторите в нашия борд да прегърне своя пророчески призив, като му даде един жив духовен сън. Господ му се явил и казал: „Ти си чакал да Ми се покориш, докато си имал обширни планове. Аз искам да Ми се покориш без обширни планове“. Когато коленичил пред Исус, една купчина въображаеми картини се изсипали от утробата в ръцете му. Той разбрал, че това представлявали собствените му планове, през които Господ можел да види. Той се почувствал натъжен и започнал да плаче и да се покайва. Казал: „Господи, не искам да бъда непокорен на Теб“. След това той си вдигнал главата и Исус му се усмихвал.
За да се подчини на този призив за своя живот, той мина през някои решителни неща с Бог във връзка с неговия интелектуализъм и самоувереност в служението. Той се смири пред Бог и тялото през този процес, което включваше признаване на неговите грешки – и насаме, и публично. Ако станем гладни за Бог със смирение в сърцата ни, тогава препятствията в нас ще бъдат използвани, за да станат камъни за стъпване, които ще ни заведат по-нататък в Неговите намерения. Казвайки всичко това, също трябва да подчертая, че някои пророчески хора излизат от пътя, когато се фокусират повече върху необикновените методи в даването на своето послание вместо върху Божието намерение в самото послание. Посланието винаги е по-важно от метода.
Бележки:
[1] „Самуил Джонсън до Джордж Бъркли, 3 октомври 1741“, Великото пробуждане в Колежа Йел, ed. Stephen Nisseanbaum (Belmont, CA: Wadsworth Publishing Co., 1972), 57-58.
[2] Джонатан Едуардс, Трудовете на Джонатан Едуардс, vol. 1 (Carlisle, PA: The Banner of Truth, 1979), 62-70.