12 Глава – Пастори и пророци: движещи се заедно в царството
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Пророческото служение в местната църква функционира в „порядъчна свобода“ единствено когато пасторите, пророческите хора и голяма част от събранието имат общо разбиране за това, как трябва да работят нещата от библейска перспектива. Важно е всички да разбират как пророческото служение е предназначено да функционира, за да се наслаждаваме на единство посред бурята на пророческото служение. Принципите за отглеждането и управлението на пророческото служение трябва да се разбира не само от пасторите и пророците, но също така и от голяма част от събранието. Една причина да напиша тази книга беше да дам на нашето служение в Канзас Сити обединено и систематично поучение за пророческото, което да бъде на разположение на всички хора. Защо? За да можем да ходим в общо виждане заедно.
Всеки нов вятър на Святия Дух, който духа върху нациите, идва с необикновени и неочаквани проявления. Някои, за които се молят, падат на земята, докато телата им се гърчат, като че ли електричество преминава през тях; те виждат небесни видения или чуват пророческите слова от Бог, докато Святият Дух идва върху тях, за да ги изцели или духовно да ги освежи. Ние сме едва в началото на една вълна на Святия Дух, която ще се увеличава, докато Самият Исус не се появи в небето, за да въведе идния век. Църквата се нуждае от мъдри и зрели пастори, които да могат да водят, да отглеждат и да управляват пророчески хора посред нарастващата активност на Святия Дух.
Ръкоположените от Бог пастори са екипирани, за да доставят лидери за църквата, където Бог ги е поставил. Те са в стратегическа позиция, за да помогнат на църквата да успее в това да стане повече пророческа, ако мъдро използват своя дар на лидерство. Божието желание е пасторите и пророческите хора да работят заедно като разнообразен служителски тим. Обаче, много често виждаме несигурни пастори да се опитват да водят отхвърлени и натрапчиви „пророци“ в служителски тим, на който му липсва разнообразно надаряване. Има истински предизвикателства, но те могат да бъдат победени с търпение, смирение и старателно внимание на това, което Писанието учи как пророческите хора трябва да бъдат водени във връзка с голямото църковно семейство.
Непророческо лидерство
Разговарял съм с много добри пастори, които са объркани, понеже те не се движат в пророческите дарби толкова свободно, колкото някои от хората в тяхното събрание. Понякога те посочват, че някои от пророческия тип хора в тяхната църква са духовно незрели в други области, което причинява ненужно разделение и разцепление в църквата. Тези пастори могат да се чувстват несигурни, мислейки си, че тези пророчески хора са очевидно повече „в хармония с Духа“ отколкото тях. Следователно те чувстват внушение да коригират пророчески надарените хора.
В моето лично служение, когато имам да кажа нещо пророческо, аз обикновено го споделям в контекста на моето учителско служение, без да споменавам, че това е пророческо слово. Аз умишлено свалям вниманието от моето пророческо надаряване.
Когато пастори осъзнаят, че аз съм учител с ограничени пророчески надарявания, техният отклик често е нещо подобно: „Не знам как можеш да имаш пророческо служение в твоята църква и да оцеляваш като пастор, без ти самият да си пророчески човек“. Не е необходим пророк, за да се отглеждат и управляват пророчески служители във вашата църква. Нужен е лидер с видение за мултинадарен, разнообразен тим.
Пастор като пророк: лисица в кокошарник
Ще ви разкажа историята на един пастор, който си позволи повече, отколкото трябва, и злоупотреби с пророческата дарба в своето лидерство. Той виждаше пророческото си служение като продължение на пасторското си служение. Това е добра идея, ако се приложи правилно. Лисицата беше в кокошарника в смисъл, че нямаше много ограничение как той използваше това, което твърдеше, че са пророчески дарби. С течение на времето неговата роля като пастор започна да бъде засенчвана от ролята му на „пророк“. Той викаше хората и им даваше слова в повечето служби, което доведе до по-малко и по-малко поучаване на Словото. Той започваше повечето от личните си съвети към хората както и решенията си в старейшинството с „така казва Господ“. Някои бяха твърде уплашени да отхвърлят този съвет, понеже, в края на краищата, той идваше директно от Господ. Този стил на лидерство е обречен да донесе борба и объркване за събранието, в което хората са изцяло задължени да приемат повечето от това, което пасторът казва като от Бог. С течение на времето той се изтощи, както и хората и старейшинството му. Църквата беше разбита, а след няколко години вратите бяха затворени.
Един пастор със силно пророческо надаряване трябва да разбира динамиките на управлението на пророческото служение в църквата. Пророческите надарявания, които той има, ако не са използвани с мъдрост и обуздание, могат да имат негативен ефект върху неговата способност да пастирува църквата ефективно.
Срещал съм някои пастори, които искат да създадат една мистика за своето надаряване, за да увековечат образа, че живеят на по-високо духовно ниво. Те се стремят да повишат увереността на хората в тяхното духовно и пасторско лидерство. Това обикновено предизвиква насрещен пожар.
Някои пастори падат в капана да поставят на витрина собственото си пророческо надаряване, но привличат прекалено внимание към него. Накрая, това затруднява църквата да получи пророческото и причинява някои да загубят доверието си в мъдростта на пастора и лидерските му способности. С други думи, той или тя не трябва да водят като претендират, че повечето от техните решения идват директно от техните пророчески слова. Дори когато чуя от Господ за някое решение, аз обикновено просто споделям решението, знаейки, че ако Бог е наистина в него, лидерите накрая ще го видят и ще се съгласят, без да ги притискам, за да приемат повечето от моите лидерски директиви като от Бога.
Пастори, които вземат повечето от своите лидерски решения предимно чрез пророчество, правят грешка в своя лидерски стил, която ще има демобилизиращ ефект върху техния лидерски тим и върху цялата църква. Когато бях главен пастор и сега в IHOP, аз съм внимателен да не поставям редовно ударения върху това, което казвам, с „така казва Господ“. Аз рядко използвам този език.
Друг проблем, свързан с пастор, който привлича твърде много внимание към своите пророчески дарби, е, че накрая ще свърши с хора, които са прекалено зависими от него, вместо да са зависими и свързани по-директно с Исус. Това е очевидно, когато твърде много хора искат да бъдат с него, да чуват от него и да получават слово от него. Несигурният пастор се радва на това внимание за няколко години, но този стил на служение накрая ще го изгаси и ще остави хората му духовно плитки.
Заплатата е същата
Всички ние трябва да се научим да бъдем сигурни в това, което Бог ни е призовал да бъдем, и да осъзнаваме ценността и важността на всеки човек. Павел писа за различните дарби и призвания в църквата:
От когото цялото тяло, сглобено и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растежа на тялото за неговото изграждане в любовта.
—Ефесяни 4:16
Сатана е майстор да сее в сърцата на хората недоволство относно кои са те и какво ги е призовал Бог да правят. Това е общ проблем, който наранява цялото тяло на Христос по света. Тревата винаги изглежда по-зелена от другата страна на оградата. Срещал съм много пророчески служители, които отчаяно желаят да бъдат учители. Те виждат цялата болка, свързана със своята пророческа дарба, и си въобразяват, че учителят само се наслаждава на успех с уважение и оценяване от хората. Други презират своята определена от Бог функция да служат зад сцената, понеже толкова отчаяно искат да бъдат вземани насериозно като пророчески хора. Ние сме създали част от проблема, като неправилно сме прикачили някакъв статус към различните служения и надарявания. Например, някои казват, че пророците са свръх духовни; апостолите са супер свръх духовни; пасторите и учителите по-малко духовни; и т.н. надолу по реда до дяконите, разпоредителите и човека, който печата бюлетините. Социалният статут, свързан с различните функции в тялото на Христос, прави така, че хората да вършат повече ексцентрични и небалансирани неща, и накрая това повлиява на начина, по който болшинството от членовете на тялото извършват своята част, за да снабдяват това, което е необходимо. Ние имаме една малка поговорка, която сме повтаряли често през годините. Тя е следната: „Дали възкресяваш мъртви, или дремеш, ако вършиш Божията воля, цената е една и съща, когато застанеш пред Бог“.
Пасторите, както всички други, трябва да бъдат уверени в своите ограничени призвания и духовни надарявания. Ако те са спокойни в своята ограничена сфера, тогава те са толкова по-подготвени да оценяват, да помагат и да подкрепят другите, които са с различни надарявания. Пасторите са в различна роля в нуждата да водят тим от хора, които често имат дарби, много различни от техните. Те не трябва да се поддават на изкушението да бъдат заплашвани от пророческите хора, които получават откровения по-често и много по-драматично от тях. В началото това наистина ми беше трудно.
В края на 20-та ми годишнина аз пастирувах хора като Боб Джоунс, който получаваше дълбоки и точни пророчески слова. Аз бях много уплашен от това. Нежеланието ми да се конфронтирам с пророчески хора назря при отбелязването на почти две години от пророческото служение в нашата църква.
Неделя на пророчески дуел
По време на втората година от пастируването на нашата нова църква в Канзас Сити аз забелязах, че пет или шест пророчески души редовно се състезаваха за микрофона по време на сутрешните неделни служби. Аз бях изваден от търпение, понеже ми беше ясно, че има голяма доза на преувеличаване в това, което се случваше през последните няколко месеца. Някои от хората се бяха изморили да се чувстват манипулирани от тези пророчески хора и бяха започнали да ми изразяват гласно чувствата си. Аз определено усещах натиска от много от тях силно да намаля размера на „пророческите“ слова, които позволявах да се споделят на нашите неделни служби.
Една неделя сутрин, през декември 1984, двама от главните пророчески хора влязоха в „пророчески дуел“ направо пред църквата. Единият се изправи и прокламира нещо с този ефект: „Така казва Господ: ‘Ще се случи нещо велико“‘. Тогава вторият човек се изправи и каза: „Така казва Господ: ‘По-добри неща ще се случат“‘. Тогава първият пророчески човек го отряза. За да не бъде изкаран от пророчеството, вторият пророк му отговори, като даде нещо още по-добро. Те продължиха, като всеки каза по около три неща.
Аз бях наблизо и наистина се ядосах. Беше ми ясно какво става. Тези двама души се бяха поддали на общото изкушение да се състезават с другите, за да бъдат разпознати като едни от „водещите пророци“ в нашата църква. Това беше скандално, объркващо и нелепо и всеки можеше да го види с изключение на тези двама пророчески души. Това стана известно за нашия лидерски тим като „неделя на пророчески дуел“.
Дузина хора дойдоха при мен след това и ме попитаха колко дълго ще позволявам това да се случва. Обикновено аз се опитвам да покривам пророческите хора, като насърчавам другите да бъдат търпеливи и им припомням всичките страхотни неща, които са се случвали чрез пророческото служение сред нас.
Но този път те бяха преминали границата. Императорът (или по-скоро пророците) беше без дрехи и единственият, който не го знаеше, беше самият той (тези пророчески хора).
Аз трябваше да се конфронтирам с тези пророчески хора. Това беше едно ново преживяване за мен по това време. И двамата се защитаваха и заплашваха, че ако не приема техния стил на служение и това, което те имат да кажат, благословението на Святия Дух ще напусне църквата ни.
Аз бях изненадан, че те прибягваха до такава манипулация, понеже имаха правдоподобността, че са „истинското нещо“. С други думи, и двамата бяха давали пророчески слова, които се бяха изпълнявали точно както те бяха предсказвали. Но когато използваха това предупреждение – да ги оставя да правят, каквото си искат, иначе благословението на Святия Дух ще напусне църквата ни – това натисна един бутон в мен. Очите ми се отвориха и аз видях доста плътско във всичко това. Бях изненадан, че хора с такава дълбочина на пророческо откровение също така могат да бъдат толкова плътски и манипулативни. Аз бях провокиран и засегнат от това, което те направиха на това събрание в неделя сутрин, така че аз се изправих и им казах и на двамата да спрат да действат по такъв плътски начин или ще си тръгнат.
И двамата ми казаха, че приключват с нашата църква, и те ме увериха, че Бог анулира всички страхотни пророчески слова, изговорени за нашата църква и лично за мен. Те ме увериха, че Бог ще си тръгне, понеже те си тръгват.
За известно време аз се страхувах, че Божието благословение ще си тръгне, ако чувствата им са наранени и си тръгнат. Сега мога да ви уверя, че Бог няма да ви изостави и да вдигне Своето обещано благословение от вашия живот или служение, понеже гордостта на някой пророчески човек се е накърнила. Те може да са използвани ефективно от Святия Дух, но не са посредникът между нас и Бог. Само Исус е. Тези двамата си тръгнаха от нашето събрание, за да се оплакват от мен на някои ключови хора от църквата. Но тези хора ми се обадиха и ме поздравиха, казвайки: „Благодарим ти, благодарим ти!“ Те обичаха пророческите съдове, но осъзнаваха, че ако лидерството не се надигне, за да сложи нещата в ред, пророческите хора ще наранят не само църквата, а също и собствените си служения.
В края на краищата, голяма част от това, което се случи в „неделята на пророческия дуел“, беше моя грешка, понеже аз не бях упражнявал лидерската си отговорност по-рано. По-скоро, аз бях абдикирал, като бях позволил на тези пророчески хора да ни вкарат всички нас в тази трудна и неловка ситуация. Нашият лидерски тим беше много по-надарен във водене на църквата, отколкото пророческите хора бяха.
След две седмици и двамата тези пророчески души се покаяха за своята манипулация. Това ми даде нова увереност да не абдикирам от моето лидерство заради тях .Аз реших, че повече няма да изразявам моите негативни чувства, когато те правят неща, които не са полезни за църквата. Първоначално се страхувах от пророчески хора, които пророкуваха с истинска точност. Мислех си, че ако те чуват от Бог на такова ниво, кой бях аз, че да им казвам, че са пропуснали Бог, когато дават пророчески слова в други случаи. Мислех си, че ако те чуват достатъчно ясно Бог, че да получават пророческо слово, със сигурност могат да Го чуят достатъчно ясно, за да знаят кога да дават словото и кога да не го дават. Аз открих по трудния начин, че тази логика е ефектна.
Едно позитивно нещо излезе от „неделята на пророческия дуел“. Нещо беше установено вътре в мен и оттогава нататък аз повече не се страхувам да се противопоставям на нашия пророчески тим. Аз реших да приложа истинско лидерство в управлението на пророческото служение сред нас.
След тази неделя аз реших, че винаги когато имам някакво нервно чувство относно нещо, което правят пророческите хора, аз няма да го пренебрегвам. Пренебрегването на отговорността да се водят пророчески надарените хора обикновено ще води до нараняване на църквата или служението, както и на самите пророчески хора. Ако продължават без ограничения, те ще трябва да получат силна враждебна реакция на критицизъм от страна на хората в събранието. Това е една от главните причини, поради която пророческите хора просто спират да пророкуват. Болката от чувството за отхвърляне накрая взема своята жертва. Без съмнение, някои от пророческите хора ще виждат това единствено като преследване, вместо като подреждане на някои от техните пътища, които се нуждаят от корекция. Обаче, крайният резултат ще бъде един и същ; те ще спрат да пророкуват. Ако пасторите не управляват пророческото служение посред тях, събранието накрая ще го презре и пророческите хора ще спрат да пророкуват поради чувството, че са отхвърлени от събранието. Ако пасторите не водят, пророческото служение спира.
Едно от най-трудните предизвикателства в моето служение през последните 25 години е било в необходимостта да управлявам негативната страна на пророческото служение, като постоянно трябва да ограничавам или променям това, което пророчески личности са искали да казват публично Понякога дори е трябвало и силно да ги коригирам без никакво отстъпване.
Нека просто да ви кажа реалността – не всичко беше винаги добре след тази трудна неделя сутрин. Както казах, аз ги предупредих, че ако направят това отново, аз ще ги коригирам публично. Скоро след тази неделя това наистина пак се случи и аз трябваше публично да коригирам един от тях. Това създаде не малко раздвижване. Беше разочароващо за мен. Бях изкушен да спра да позволявам пророческото служение да бъде споделяно публично в неделните служби. Сега се радвам, че не съм се предал на моя гняв и объркване, поради чудните неща, които съм виждал Бог да върши в тази църква чрез пророческото служение.
Мотивацията на отхвърлените пророци
Повечето пророчески хора се допират до своите надарявания, дълго преди да развият съответната мъдрост, смирение и характер, необходими за успех в пророческото служение. Някои могат да изглеждат арогантни и нахални в своята ревност да бъдат верни на своето пророческо надаряване и призвание. Аз вярвам, че повечето, което изглежда като нахалство, действително идва от нараняването и страха да не бъдат отхвърлени във връзка с даването на техните пророчески прозрения.
Повечето пророчески хора, които са били наоколо в продължение на няколко години, са били коригирани много пъти. Към някои от тях са се отнасяли в груб дух, без да им е било давано правилното обяснение, като това, кое се предполага да правят различно. Ние не можем ефективно да коригираме някого, без той да има някаква сигурност в своята връзка с лидерството на църквата. Обикновеният човек, който е бил в пророческото служение в продължение на 10 години, е доста удрян и нараняван. Когато този човек достигне 40-те, 50-те, той или тя често са много пазени и подкрепяни от властните фигури. Аз наистина разбирам това. Някои пастори са разбираемо неохотни да контролират пророчески хора. Защо? Понеже пасторът има своите собствени несигурности относно колко много му липсва пророчески опит, заедно с несигурността какво разделение ще причинят пророческите хора в църквата срещу него.
Когато отхвърлени пророци се сблъскат с несигурни пастори в едно неинформирано събрание, тогава се случват толкова много негативи. Тази комбинация кара църквите да решат, че просто е по-лесно и по-добре да се избягва пророческото служение въобще. Обаче, толкова много от това може да се избегне, ако всички ние ходим заедно. Ако лидерството постави ясни указания за пророческото, преди пророческите хора да направят своите грешки публично, тогава може да бъде избягнато много излишно нараняване. Добавете към това ясен план, който да е на място за коригиране и изцеляване на пророческото с благост и любов. Тогава ние наистина можем да го направим заедно.
Несигурни пастори и лидери
Да се знае къде и как да се начертае линията с пророческото служение, намалява несигурността и страха, които един пастор може да преживее, когато за първи път срещне такива хора. Ако пасторът разбира как да се справя с тях, той е по-малко нерешителен. Повечето пастори не мислят, че нещата са малко объркани, ако не се окаже полезно в края на деня. Но ако не виждат дългосрочната полза, те няма да искат да се борят с проблемите. Пасторите не искат техните хора да бъдат наранявани, обърквани и разделяни.
Те понякога свалят очите си от Бог и се поддават на страх, когато нещата излязат извън зоната на комфорт. Те трябва да се научат да водят без страх и въпреки това да поддържат баланса в областта на поемането на риск, без да жертват пасторската мъдрост. Повечето пастори, които познавам, ще позволят необикновени, непрограмирани и дори странно изглеждащи неща да се случват, докато не са уверени, че това е надуване или фалшификация.