16 Глава – Практични начини за растеж в пророческото
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Растенето в пророческото изисква да приемем основната истина, че всеки, който е новороден, е способен да функционира в обикновеното пророчество. Божията воля за всеки, който вярва в Исус, е да пророкува. Това в действителност е наследството за всеки новороден вярващ.
Желал бих всички вие да говорите на езици, а още повече да пророкувате.
—1 Коринтяни 14:5
Защото всички можете да пророкувате.
—1 Коринтяни 14:31
Проявлението на Духа означава демонстрация на Божията сила. Първо Коринтяни 12:7 казва: „Проявлението на Духа се дава на всеки за обща полза“.
Напомням ви отново за трите цели на обикновеното пророчество. Те са да се донесе назидание, увещание и утеха на хората: „Този, който пророкува, говори назидание, увещание и утеха на хората“ (1 Коринтяни 14:3).
Целта на обикновеното пророчество е да се вдъхновят хората в тяхната вяра и любов. То напомня на хората за Божията грижа. То често подчертава неща, които вече са познати на хората или за които си мислят.
Назиданието говори за духовно изграждане или назидание на духа на някого по различни начини като потвърждаване на съдбата му или Божията цел за живота му. Практичен начин да се направи това е, като се даде на хората някое писание. Често писанието, което им давате, ще е било важно за тях преди. Когато това се случи, то потвърждава, че Бог им говори. Назиданието включва уверяване на хората, че Бог ще докосне сърцето им или ще даде пробив в специфична област от живота им. То може просто да заявява, че Бог е с тях, или може да потвърждава някаква тайна в сърцето им относно някаква минало събитие, сън или нещо, което Бог преди им е казал. То може да говори за пробив в спасение или изцерение за тяхното семейство.
Обикновеното пророчество включва увещаване на хората да преследват, вместо да се отказват от Божиите обещания в трудни времена, или да се предават на грях в изкушение. Чрез Святия Дух ние ги увещаваме да постоянстват в своя призив и в правдата.
Ние също говорим и утеха чрез вдъхновението на Святия Дух. Това говори да им дадем Божието виждане в контекста на някое разочарование или спънка в живота им. Това снабдява потвърждение или уверение, което им помага да стоят фокусирани и верни да вършат Божията воля.
Обикновеното пророчество включва думи като: „Господ обича Своите хора“ или „Святият Дух ни подготвя за пробив“. Малките групи дават добра обстановка за това хората да освобождават обикновено пророчество. Това обикновено е „безопасно“ място за хората да започнат и да растат в ученето си да пророкуват. В атмосфера на молитва и чакане на Бог в малка група вярващите могат да изговарят впечатленията, които идват към тях под надзора на по-стари пророчески служители. В такава обстановка може да се направи незабавна обратна връзка и оценка и вярата за пророческо служение може постепенно да расте и да узрява.
Как да получаваме повече пророчески впечатления
Един практичен начин да получаваме повече пророчески впечатления е, като задаваме на Святия Дух въпроса: „Какво казваш или правиш в това време, в което искаш аз да участвам?“ Има аспекти на Неговото служение в нас, които Той ще задържа, докато активно не питаме за това. Аз се стремя да задавам такива въпроси няколко пъти на ден. Без значение дали отивам на събиране с борда на служителите, дали имам време на общение, дали посещавам някакво забавно събитие, дали се храня, или изучавам нещо, аз обичам да спирам и да питам Святия Дух: „Искаш ли да ми кажеш нещо или да кажеш нещо чрез мен?“ Когато седя в молитвената стая на IHOP, аз питам: „Святи Душе, има ли нещо, което искаш да кажа на някого? Ето ме“. Когато прекарвам вечер с моята съпруга или семейството, аз питам: „Святи Душе, искаш ли да кажа нещо?“ Не се ограничавайте да задавате на Святия Дух въпроси като тези само с „духовен“ контекст. Ние молим за намесата на Святия Дух в малките групи или в големите групи, на работа или по време на игра, на училище или обществени събития, и т.н. Можем да получим пророческите впечатления по време на игра с топка с нашите деца или със семейни приятели. Когато се обаждате, за да се чуете с някой приятел, питайте Духа: „Искаш ли да ми кажеш нещо, или да кажеш нещо чрез мен в този телефонен разговор?“
Няма значение дали говорите с вярващ, или с невярващ. Запомнете, не трябва да казвате „така казва Господ“, когато пророкувате. Можете да говорите на невярващи, без дори да им казвате, че пророкувате. Аз наричам това пророкуване по „свръхестествено естествен начин“.
Понякога ние ще знаем, че пророкуваме, но в други случаи дори няма да го осъзнаваме. Аз съм давал повече „случайни пророчества“ отколкото преднамерени. С други думи, аз не съм възнамерявал да говоря на хората от Святия Дух, но това се е случвало внезапно по един „свръхестествено естествен начин“.
Например, когато говоря с някого, изведнъж казвам нещо, което идва от Святия Дух. Човекът откликва, казвайки, че сърцето му се чувства насърчено.
Аз искам да пророкувам в събранията на нашия борд. Искам да пророкувам в кафенето с някой приятел. Просто искам да пророкувам на хората. Аз искам да го правя, без да привличам вниманието към мен или да казвам, че това е пророческо. Те ще го разберат, когато това раздвижи сърцата им.
Моделът на Исус за пророкуване
Исус направи модел как да ходим в Святия Дух и да се движим в пророческото помазание. Йоан 5:19 е класически стих, описващ взаимоотношението на Исус с Татко. Исус не правеше нищо, докато не видеше Баща Му да го прави.
Исус им отговори и каза, „. . . Синът не може да върши нищо от Себе Си, но само това, което вижда Баща Му да прави; защото каквото прави Той, Синът го прави по същия начин“.
—Йоан 5:19
През деня Исус се молеше: „Татко, покажи Ми какво правиш днес“. Баща Му без съмнение имаше много различни нива на комуникация с Исус. Понякога Той даваше на Исус пророческо впечатление, разкриващо, че Той ще изцели определен човек в събранието на следващия ден. Понякога Исус получаваше пророчески сън за изцеление, което скоро щеше да бъде освободено в Неговото служение. Понякога Татко говореше на Исус по по-драматични начини, като това да Му изпрати ангел. Исус постоянно държеше вниманието си върху това, което Татко искаше да прави. Въпросът в Неговото сърце постоянно беше: „Татко, какво правиш?“
Исус прие значителните ограничения на това да бъде човек.
Затова трябваше да стане във всичко като братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник.
—Евреи 2:17
Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да ни съчувства в нашите слабости, а имаме Един, който е бил във всичко изкушен по същия начин като нас, но пак е без грях.
—Евреи 4:15
Въпреки че Исус никога не беше нищо по-малко от Бог, когато живя на земята, Той живя, като че ли никога не беше нещо повече от човек. С други думи, като човек Исус трябваше да чака и да се обляга на действието на Святия Дух, преди да може да служи на хората. Какво смирение! Исус е несътвореният Бог, Който създаде небесата и земята в Битие 1. Въпреки това Той остави правото да използва Своята власт и живя като човек 33 години в пълна зависимост от Духа. Исус чакаше и говореше чрез вяра само според това, което Татко Му казваше. Правейки това, Той ни даде модел за християнството.
Четири начина, по които виждаме какво прави Татко
Има няколко начина, по които виждаме какво прави Татко.
- Можем да получим пророческо нашепване или впечатление от Бог. Това може да се случи напред във времето, но Духът обикновено дава тези неща в момента, когато служим на хората. Ние внимаваме за впечатленията и подтиците на Святия Дух в сърцето ни, за да ходим в праведност и да избягваме да угасяме Духа.
- Духът може да ни позволи да усетим физическо усещане или болка, което може да отговаря на това, как Той иска да изцели някого. Духът понякога ни позволява да получаваме физическо усещане (огън, вятър, и т.н.) или физическа болка (състрадателна болка), което съответства на това, как Той ще докосне хората.
- Ние можем да наблюдаваме присъствието на Духа да почива върху някого, като виждаме очевидни външни проявления, като устните им да треперят, лицето им да пламти, тялото им да трепери или просто сълзите им да текат.
- Святият Дух може да ни покаже какво прави, като ни даде пророчески сън или видение за човек, преди да му послужим.
Получаване на Божието нашепване
Главният начин, по който Татко ще ни показва какво прави, е, като ни говори с „тихия, малък глас“. Татко също ще ни даде нашепвания или намеци за това, какво ще прави. „Божественият намек“ може да дойде като едва доловимо пророческо впечатление в ума ни. Илия видя силният вятър да цепи планината, усети земетресението и беше свидетел на огъня, но Господ беше в тихия, малък глас или шепота.
Тогава Той каза: „Излез и застани на планината пред ГОСПОДА“. И ето, ГОСПОД мина и голям и силен вятър цепеше планините и разбиваше скалите пред ГОСПОДА, но ГОСПОД не беше във вятъра; а след вятъра — земетресение, но ГОСПОД не беше в земетресението; а след земетресението — огън, но ГОСПОД не беше в огъня; а след огъня — тих малък глас. И когато Илия го чу, покри лицето си с кожуха си и излезе, и застана на входа на пещерата. И ето, глас беше към него и каза: „Какво правиш тук, Илия?“
—3 Царе 19:11–13
Татко ще ни говори в „тихия и малък глас“, или с други думи чрез слаби пророчески впечатления. Аз наричам това получаване на „пророческото нашепване на Бог“. Често, когато говоря с някой човек, някоя идея на Святия Дух идва в ума ми. Аз говоря идеите, които идват до мен. Рядко споменавам на човека, че Святият Дух ми говори. Аз смятам, че ако Господ ми говори, човекът ще го знае, без да му казвам.
Сега, разбира се, аз предпочитам да получа Божия гръм или отворено видение. Нямал съм много от тези преживявания. Чувал съм ясния глас на Господ само три пъти в 35-те години на моето ходене с Господ. Имал съм няколко пророчески сънища заедно с няколко други свръхестествени преживявания, но 99% от времето аз съм получавал единствено Божието нашепване в сърцето ми. Бог ни дава впечатления, които ни предават това, което Той иска да прави (Ефесяни 1:17; Колосяни 1:9; Откровение 19:10). Не чувствайте натиск да идвате с нещо.
Господ ще извършва повече неща с нашепването, отколкото осъзнаваме, ако действаме според него, като му дадем израз. Ние трябва да дадем израз на впечатленията на Святия Дух. Ако не ги изразяваме, тогава Божията сила не се освобождава по същия начин. Когато Святият Дух ни бодва в сърцата, ние не трябва да пренебрегваме това, понеже то ще си замине, и този човек, на когото е трябвало да послужите, може да не бъде докоснат или изцелен.
Например, когато се моля за някого, аз полагам ръце върху него и изчаквам за момент Святия Дух, докато Го питам за някоя фраза или библейски стих, който да дойде в ума ми. Когато дойде писание към нас като слабо нашепване от Бог, тогава ние трябва да го изговорим върху човека, за когото се молим. Открил съм, че когато правя това, то се „разраства“. С други думи, когато говорим прости библейски стихове, които Святият Дух отпечатва в ума ни в момента, тогава писанието идва повече и Духът се движи в сърцето на този човек още повече.
Аз сравнявам функционирането в пророческото с издигането на платно в лодка в някое езеро по време на тих ден. Човек, който е в лодката в езерото, може да не вижда никакъв вятър. Обаче, той вдига платното и изведнъж лодката се придвижва малко. Ние можем не винаги да разпознаваме слабото подухване на вятъра, докато не вдигнем платното. То е слабо, но постепенно малката платноходка се движи, ако вдигнем платното.
Ние вдигаме нашето духовно платно, като задаваме на Святия Дух въпроса, какво казва или прави Той. С други думи ние влизаме във форма на наблюдение.
Когато съм на сцената в неделя, аз мога да моля Святия Дух десет пъти за пророческо впечатление. Аз се моля да видя ангел или да бъда използван да изцеля някой парализиран през този ден.
Аз карам нашите хвалебствени тимове в мисионерската база на IHOP да задават въпросите по време на частта за хваления, когато те водят. Ако питат, те ще получават фрагменти от пророческа информация.
Бдителност: Внимание към Святия Дух
Ние растем пророчески чрез това, което Писанието нарича „бдение“ (Матей 24:42-43; 25:13; 26:38-41; 27:36; Марк 13:9, 33-38; Лука 12:3839; 21:36; Деяния 20:31; 1 Коринтяни 16:13; 1 Солунци 5:2-4, 6; Откровение 3:3; 16:15). Първо Петрово 4:7 казва: „Бъдете сериозни и бдителни в молитвите си“. А 1 Солунци 5:6 казва: „Да не спим като другите, но да бдим и да бъдем трезвени“.
Бденето в молитва включва развиване на дух на молитва и внимаване на това, което Духът прави. Ние внимаваме на впечатленията и подтиците на Святия Дух в сърцето ни. Ние нагласяме сърцето си да приема слаби пророчески впечатления. С други думи, внимаваме на лекия бриз на Святия Дух, който ни дава слабо впечатление, или може би библейски стих ще дойде в ума ни. Питаме Святия Дух какво прави, и успокояваме душата си, за да получаваме от Него.
Наистина укротих и успокоих душата си, както отбито дете лежи при майка си; като отбито дете е душата ми в мен.
—Псалм 131:2
Павел попита вярващите галатяни как получиха работата на Духа.
Чрез делата на закона ли получихте Духа, или чрез слушането на вярата?
—Галатяни 3:2
Павел ги учеше, че те получиха действието на Святия Дух чрез слушане с вяра и доверие. С други думи, чрез слушане или получаване на пророчески впечатления и имайки доверие в тези впечатления, ние действаме в Святия Дух. Ние не заслужаваме пророческите впечатления. Обаче, трябва да слушаме за тях и да действаме според тях с вяра и доверие. Постът и молитвата позиционират сърцата ни да чуват и да получават повече от Святия Дух. Когато аз чувам впечатления и действам според тях, тогава силата на Духа се освобождава. Мнозина стоят в пасивна форма, като не питат за действието на Святия Дух в сърцето им. Ние трябва активно да задаваме въпроса и да ценим впечатленията, които Той ни дава. Това се нарича чуване с вяра. Ние чуваме слабите впечатления на Святия Дух.
Защо вярващите пренебрегват това да пророкуват
Една причина вярващите да пренебрегват това да пророкуват е, защото се изисква любов и духовна енергия, за да се пророкува редовно. Това включва издържащо внимаване на Святия Дух, за да получим Неговите слаби впечатления. Това изисква енергия да действаме според впечатленията и изисква да поемем риска да сбъркаме и после да бъдем неоценени от тези, на които служим. По-лесно е да се отдръпнем от това. Да бъдем внимателни означава да се съпротивим на отдаването на тревога и самосъжаление, които причиняват толкова голямо емоционално движение в нас. Има включена интензивност в това да бъдем постоянно на разположение на Святия Дух.
Съдействие с Божията благодат
Християнският живот изисква нашето съдействие с Божията благодат. Бог няма да извърши нашата част, а ние не можем да извършим Неговата. Ако ние не извършим нашата част, тогава Бог задържа определена мярка на благословение. Някои си мислят за благодатта, че прилича като това да бъдат на автопилот, където всичко добро просто се случва. Има много неща, които Бог иска да извърши, които няма просто така да се случат, понеже Бог няма да престъпи начина, по който Той е избрал да партнира със Своите хора. Нашата част е да бъдем верни и да бъдем бдителни в духа си. Божията част е, че Той ще ни дава пророчески впечатления и ще освобождава Своята сила. Обаче, ние трябва да бъдем бдителни и верни, докато вършим нашата част. Има неща, които нямаме в живота си, понеже не се молим за тях, а движението на Духа е в самото начало на този списък.
Някои уповават на Божия суверенитет по начин, който не е библейски. Това означава, че те уповават на Бог да извърши ролята, която Той е определил те да извършат. Когато уповаваме на Бог да извърши нашата роля, това е презумпция. Той няма да извърши нашата роля. Ние трябва да стоим отворени и да се подхранваме. Той ще ни вдъхновява, докато правим това, и после ще се движи върху нас, когато правим това. Обаче, Той няма да ни накара да чакаме пред Него или да отвори сърцето ни за духа на пророческото. Някои погрешно вярват, че ако Бог иска да направи нещо, то ще стане автоматично. Това е истина понякога в широкия ход на Неговото лидерство над историята. Има главни събития, които Бог е решил да направи, без значение дали вие и аз съдействаме, или не. Например, второто идване на Исус и Неговите осъждения в последното време над антихриста ще се случат без значение от това, дали се покоряваме на Бог, или не по един личен начин. Обаче, има много неща в нашия личен живот, които влияят на качеството на нашия живот в Бог. То се определя от нещата, които правим или не правим. Защо? Бог е ревностен за интимност с нас, така че Той ще чака търпеливо, докато започнем да Го търсим, преди да ни отговори. Той е избрал да ни даде динамична роля в определяне на част от качеството на нашия живот. Има неща, които Бог просто няма да ни даде, докато не ходим във вяра и покорство. Има благословения, които Бог е избрал да ни даде, но само, ако ги поискаме. Яков казва: „Нямате, защото не искате“ (Яков 4:2).
Три начина ревностно да желаем да пророкуваме
Ние растем, като ревностно желаем по-добрите дарби (1 Коринтяни 12:31), като желаем духовните дарби (1 Коринтяни 14:1) и като ги желаем ревностно (ст.39). Има три начина, по които ревностно желаем да пророкуваме. Те са толкова прости, че някои се спъват в тях.
- Ние желаем да пророкуваме, като се молим: „Святи Душе, искам да пророкувам“. Задавайте въпроса: „Святи Душе, какво казваш или правиш?“ (Отделете време да питате това). Аз се обръщам към тихия, малък глас като „нашепването на Бог“ в моето сърце. Питайте Господ какво ще направи, ако Му дадете цялото място в сърцето си и ума си.
- Ние трябва умишлено да правим място за това в сърцата си и умовете си, като укротяваме сърцата си, за да молим Святия Дух за пророчески впечатления в сегашно време. Някои хора казват: „Господи, освободи силата Си в мен“. После, когато стане време за молитва един за друг, те не могат да се настроят и казват: „Святи Душе, освободи силата Си в мен сега“. Искането и очакването да получим пророчески впечатления в сегашно време е това, което означава да направим място за тях. Ние трябва да успокоим сърцата си, за да разпознаваме по-добре впечатленията на Святия Дух. Нашият дух трябва да се успокои. Ние трябва да се настроим, а не да се превъзбуждаме в пламенност.
- Трябва да дадем израз на впечатленията, които получаваме. Изговорете ги. Трябва да дадем израз на слабите впечатления на Духа. (По-голяма част от пророкуването в контекст ще бъде пред няколко души вместо в събранието.) Ние трябва да бъдем благодарни за малките неща, докато развиваме живот на бдение и чакане. Ценете малките проявления; бъдете верни в малките неща. (Ние не презираме малкото.) В нашата гордост ние можем лесно да презрем малката Божия сила посред нас. Някои са заинтересувани от Божието пророческо помазание и силата за изцерение само когато тя е разкрита в необикновена и драматична мярка. Те ще бъдат ревностни да действат в изцерение и в пророческия дух само когато има освобождаване на значителна мярка. С други думи, те искат да ходят в пророческото според своето разбиране. Изисква се смирение, за да се ходи с Бог според Неговото разбиране на това да бъдем верни и благодарни в дните на малките неща.
Не презирайте деня на малките начала
Ние трябва да бъдем верни и благодарни за каквато и да е малка мярка на сила, която Бог освобождава чрез нас. Не трябва да презираме деня на малките начала. „Защото кой е презрял деня на малките неща?“ (Захария 4:10, курсивът е добавен). Ние трябва да бъдем верни да изразяваме слабите впечатления. Очевидно има напрежение в това да бъдем благодарни и верни в малката мярка на сила, докато сме отчаяни за по-голяма мярка на проявена сила в пълно съживление. Точно сега ние сме в сезон преди съживление. Аз използвам думата съживление според стандарта на книгата Деяния. Сега Господ със сигурност се движи в тези дни. Той разклаща неща и установява неща заради скорошното идване на движение на Святия Дух в нациите.
Някои чакат, докато Бог даде необикновени или драматични мерки на сила, преди да започнат да отварят сърцето си, за да се движат в пророческото. Както казах по-рано, те чакат да служат пророчески според своето разбиране. Обаче, Господ иска да Го приемем според Неговото разбиране. Това е да бъдем верни в деня на малките начала. Ние растем в пророческото, като сме верни в малкото. Трябва да се покаем за презиране на малките действия на Святия Дух. Трябва да ценим всичко, което Бог прави. Ако то е наистина малко, ние пак трябва да го ценим. В нашата гордост ние можем да презрем малкото и да служим само когато големи неща започнат да се случват.
Получаването на малко впечатление от Святия Дух може да не е толкова драматично и динамично, колкото ни се иска, но това е на разположение на всеки вярващ точно сега. Ние трябва да се борим, за да ходим в това.
Исус обеща, че знамения ще следват всеки, който вярва. Тези знамения включват малки мерки на Божията сила за изцеление на главоболие. Това е пак Божията сила в действие, когато се случва някакво „малко чудо“.
Тези знамения ще придружават повярвалите: в Мое Име демони ще изгонват . . . на болни ще полагат ръце и те ще оздравяват.
—Марк 16:17–18
Да бъдем използвани от Духа да докосва другите чрез пророчество или изцеление е приключение в Бог. Това променя живота ни. Всеки ден е една възможност, когато можем да пророкуваме или да освобождаваме Божията сила за някого. Когато се научим да отваряме сърцето си с истинско очакване, всичко може да се случва по всяко време, без значение дали сме в магазина, в ресторанта, в парка, или докато обучаваме децата си в къщи. Бог иска да бъдем верни в деня на малките начала (Захария 4:10). Мнозина са готови да бъдат използвани от Бог в големи чудеса. Обаче, Господ иска да се движим вярно в изцеление, когато се изцелява само главоболие, и в пророкуване, когато само насърчаваме хора в простите неща на Божията любов.
Търсете лицето Му и ръката Му
Ние търсим първо лицето Му; обаче, после трябва да търсим и ръката Му, или проявлението на Неговата сила. Бог ще ни даде повече откровение за Своето лице и за Своята ръка, ако сме гладни за това. Ние желаем или търсим духовните дарби, като се молим за тях, правим място за тях и после, като ги използваме в деня на малките начала. Аз учех хората да търсят лицето Му, но не и ръката Му. Това звучи добре, но не е библейско понятие. Библията учи, че ние първо търсим лицето Му, без да пренебрегваме да търсим и ръката Му. Ние не избираме между ръката Му или лицето Му. Нашето духовно наследство включва преживяване и на двете. Бог иска да разкрие Своето лице в интимност и Своята ръка в сила. Исус не ни остави да избираме между сила и интимност. Той ни даде и двете. Обаче, Той иска те да имат правилния приоритет в нашето сърце. Заповядано ни е в Писанието ревностно да желаем да пророкуваме. Покорявате ли се на тази заповед? Търсите ли ревностно да пророкувате? Това е единственият начин, по който ще започнем да пророкуваме. Ние не трябва да чакаме Бог по един небиблейски начин, като чакаме, без да молим Святия Дух за пророческо впечатление и без да вдигаме духовните си платната.
Практични указания за
израстване в пророческото
- Разберете, че когато се молим за хора или събития, нашият дух ще бъде чувствителен да получи повече от Божиите пророчески впечатления за тези хора или събития. Молейки се за хората, това ни поставя в положение да получаваме повече. По този начин ние сме преднамерени относно извършването на нашата част да получаваме пророческото водителство на Духа в нашите събрания за поклонение, малки групи, домашни групи, библейски изучавания, общение и срещи с приятели, на бизнес срещи, в магазина, при телефонни разговори, в мола, по време на домашно обучение или при футболни игри с децата ви. Докато питаме Господ как да служим на някого по-ефективно, ние ще получим пророчески впечатления за практични начини да ходим в това. Постът и молитвата в Духа увеличават нашия капацитет да приемаме пророчески впечатления относно хора и събития.
- Аз подтиквам нашите хвалебствени тимове да питат Духа какво прави Той в подготовката, преди да водят службата за поклонение. Хвалебствените тимове трябва да се молят с това преди службата и после още от пет до десет минути по време на службата за поклонение.
- Призовете хората да действат в пророческото по един „нормален“ начин, без да се вземат твърде насериозно. Насърчавайте ги да бъдат отворени за корекция и приспособяване, да предлагат словата си в смирение без мелодрама и да използват език, който всички могат да разбират, като да го правят без надуване. Това ще ги направи по-полезни за другите.
- Лидерският тим трябва да има честността и смирението да „очисти“ всяка каша, която е причинена чрез погрешни пророчества или чрез слабо управление на пророческото служение. Това помага да се осигури „общата съвест“ на събранието да стои бистра и добра по отношение на дара на пророчеството.
- Нека всички да бъдем насърчени „да пазим единството на Духа“, като работим заедно в любов през напреженията и борбите на това да бъдем добри настойници на пророческото. Запомнете, за да избегнем големите проблеми, всички ние ще трябва да се сблъскаме с някои дребни неприятности. Нека да се стремим да оценяваме всичко в светлината на Божията ценностна система, в която на справедливостта, милостта и верността им се дава превъзходно място (Матей 23:23-24).
- Ние насърчаваме хората да имат отношение на „отворено очакване“, свързано с изпълнението на пророчество. Точният начин, по който Бог донася слово в живота ни, обикновено е напълно различен от това, което сме видели, когато в началото сме го получили. Ние също насърчаваме хората да „задържат“, да „пренебрегват“ или да „отлагат“ откровения, които нямат ясно тълкуване.
- Лидерството трябва да се справя смирено и откровено с хора, чието пророкуване не изгражда другите в своето съдържание или с тяхното представяне. Дайте им специфични граници, които вярвате, че са подходящи за мястото, където те се намират в пророческата „мярка“ на зрялост.
- В нашите големи хвалебствени събрания ние сме ограничени от времето; затова, в най-добрия случай, само много малко хора могат да дадат публични пророчества на дадена служба (1 Коринтяни 14:29).