17 Глава – Пророческото слово в публично поклонение
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Начинът, по който боравим с пророческите слова в служби за публично поклонение, се е развивал с времето. През първите две години ние позволявахме почти всичко да се случва спонтанно без ползата от различни указания, които имаме днес. През тези първи години е имало случаи, когато пророческо слово е било изговаряно от някого в събранието, което е довеждало до полза за нашата църква.
През януари 1985 нашето 700 членно събрание провеждаше своите църковни служби в салона на една гимназия. На 1 февруари, 1985, Августин даде публично слово, че Господ ще снабди сграда за нас на 1 юни. Той продължи, казвайки, че двама души ще ни предложат сграда, която ние няма да можем да откажем, и това ще се случи на 1 юни. Всички бурно аплодираха словото. Имахме четири месеца до 1 юни. Минаха три месеца, но на 1 май нямаше никакво ясно доказателство, че ние ще получим нова сграда. За моя изненада на 10 май двама души, които притежаваха закрито футболно игрище, ме поканиха на обяд.
„Ние чухме за вашето служение“- казаха те. „Искаме да имате нашето закрито игрище. Това е сграда, която може да побере 2000 души. Игрището е планувано да се приключи на 28 май и ние бихме искали да го вземете веднага, така че сградата да не бъде празна и уязвима от вандализъм. Нямаме нужда от план за плащане или дори от подписан документ. Ако ни дадете думата си, че ще платите споразумяната цена, ние ще ви позволим да го имате“. Бяхме удивени.
В събота, 1 юни, те ни дадоха ключовете и ние имахме нашата първа неделна служба на следващия ден – 2 юни. Всичко това се случи точно както Августин го беше пророкувал – двама души ни направиха предложение, което не можехме да отхвърлим, за сграда, която щяхме да имаме на 1 юни. Те ни я предложиха на ниска цена, заеха ни пари без лихва и не искаха план за плащане. Ние можехме да я изплатим напълно за три години. Това наистина беше твърде добро предложение, че да се отхвърли, точно както беше пророкувано. Аз не бях на себе си от радост. Това даде на събранието ни голяма увереност, че сме на правилното място в правилното време с Божията наслада и благоволение върху нас. Имаше три значителни извода, от които да научим за това, което щеше да стане явно в идните години.
„Всичко минава“ във връзка
с пророческото служение
Някои, които са нови в пророческото служение, толкова се страхуват да не угасят Святия Дух, че отхвърлят необходимия процес на управление на пророческото откровение. Следователно, те позволяват всяко слово да се изговори публично „просто в случай“, че това може да е от Господ. Святият Дух не се угася толкова лесно, колкото някои си представят.
Когато започнах с пророческото служение, аз се страхувах, че Святият Дух беше като един плашлив гълъб, който може да отлети от някакво малко раздразнение или грешки, които съм направил. Той не се засяга толкова лесно. Той е много спокоен, търпелив и добър. Затова през тези първи две години, с изключение на някои истински боклуци, аз позволявах твърде много „пророчески слова“ да бъдат изговаряни публично, без никакъв опит да ги управлявам. Мислех си, че управлението на пророческия поток е, като да застанеш на пътя на това, което Святият Дух иска да прави.
Ние обикновено имахме три или четири пророчески слова на всяка служба, а понякога и от осем до десет. Имаше няколко случая, когато хора бяха толкова ентусиазирани, че пророкуването продължаваше по-дълго, след като Бог беше свършил.
Някои чудесни неща се случиха през онези години, но имаше и много негативни неща. Негативните неща можеха лесно да бъдат избегнати, ако аз имах дори малък опит в това да дам лидерство на пророческото служение. В онези дни бяха давани някои пророчества, които се оказваха напълно неточни, а някои истински слова бяха тълкувани неправилно и по този начин и прилагани неправилно. Едно истинско пророческо слово, което не е изтълкувано или приложено правилно, може да бъде точно толкова вредно колкото и едно неточно пророческо слово. През по-голямата част всички бяха оставени сами да си тълкуват и да прилагат. Това донесе ненужен хаос за местното тяло от вярващи.
Някои нарекоха нашата църква Общението без никакъв скучен момент. Обаче, аз си спомням часове на срещи с разочаровани хора, които бяха разочаровани и наранени от „пророчески слова“, които аз не бях управлявал правилно. Аз получих просветление за моето наивно обръщане към лидерство, което позволяваше почти всичко да се казва на публични събрания.
Свобода и структура
Ще спомена осем основни компонента, които често се наблюдават в служба на поклонение: (1) хвалебствени песни; (2) проповядване на Словото; (3) свидетелства; (4) молитва за болните, наранените и изгубените; (5) пророческо служение; (6) общение; (7) кръщения и Причастие; и (8) църковни неща (съобщения, десятъци и т.н.).
Някои хора имат погрешната идея, че свободата е просто променяне на реда на тези осем елемента. Само защото някой решава да проповядва в началото и след това има хваление, не означава, че има свобода на Духа в църквата.
Свободата се състои от две неща. Първо, тя се състои от това, че сме простени и че Господ е откъм нас, дори и в нашата слабост и незрялост. Когато чувстваме свобода пред Бог без осъждение, тогава сме в позиция да растем в Духа.
Второ, свободата е готовността да позволим на Духа да прекъсне това, което сме планували да правим. Ако Бог иска да изпрати „бриз на Святия Дух“ в събранието по някакъв необикновен начин, тогава ние трябва да позволим това.
Църковното лидерство трябва да е чувствително за спонтанния вятър или посока на Духа. Ако Бог не посочва промяна на посоката, тогава бъдете спокойни с нормалния формат. Просто задушаването на реда на службата не представлява свобода.
Някои считат всеки вид структура за белег на контролиращ дух. Някои имат идеята, че свободата е свързана с това да се пренареждат осемте компонента всяка седмица. Не се изисква голяма проницателност, за да се види през това повърхностно определение на свободата.
В мисионерската база на IHOP ние „вдигаме платната си“ и ако бризът на Духа дойде в събранието ни, тогава се движим с него. Ние не сме под натиска да сме сигурни, че непредвидим „бриз“ избухва във всяко събрание. Аз съм забелязал, че „прекъсващият бриз“ на Духа идва повече в едни сезони отколкото в други.
Наивност е да се виждат структурата и свободата като противоположности. Познавам някои, които не вярват в никаква структура в своето събрание. По този начин на хората, които посещават, им се позволява да правят всичко, което „чувстват, че са водени“ да правят, с много малки ограничения. Бог е поставил дара на лидерство в църквата с цел. И тази цел не е да ограничава истинската свобода, но да съдейства, насочва и запазва потока на живота на Духа. Можем да се наслаждаваме на много от това, което тече, без да променяме реда на поклонението всяка седмица.
Даване на пророческо слово публично
Някои църкви имат редовно „програмирана пауза“, за да получават пророчески слова в своите събрания. Службата започва с темпераментно хваление, което затихва с използването на по-нежни песни за поклонение, и накрая затихва още повече до пауза за тишина, когато хората чакат да им бъдат дадени пророчески слова. Ние правехме това години наред. Накрая спряхме да го правим, защото толкова много от словата не бяха важни; събранието се отегчаваше от повечето от словата, които бяха давани, така че те просто ги загасяха.
Всяка седмица има от 20 до 30 души в нашето духовно семейство, които получават пророчески сънища за мисионерската база на IHOP. Обаче, рядко имаме спонтанни пророчества, звучащи от събранието по време на нашите служби. В продължение на няколко години ние слагахме един микрофон на първия ред. Хората идваха по време на службата, за да говорят с някой лидер, който да им потвърди тяхното пророческо слово, и тогава те го даваха публично.
В едно голямо събрание може да има от 50 до 100 души със сън, видение или пророческо слово, което да са получили в службата за поклонение или през изминалата седмица. Само защото някой получава откровение от Бог, не означава, че то трябва да се каже от сцената в неделя сутрин.
Истинската ни задача е да разберем какво ни казва Бог като духовно семейство и после да го предадем на събранието по начин, който да е полезен и назидаващ.
Аз вярвам, че повечето от откровенията, които Святият Дух дава на хората, не са предназначени да се споделят публично. Пророческото слово често се дава за ползата на човека, който го получава, за да може той или тя да се моли и да служи на събранието по-ефективно.
Има времена, когато десет души получават едно и също основно слово. Девет от тези слова не са предназначени да се споделят публично, но са дадени, за да потвърдят словото, което само един човек действително говори публично.
Понастоящем, няма програмирани паузи в нашите служби за поклонение за спонтанни пророчески слова, които да бъдат давани пред събранието. Ние имаме певци в хвалебствения тим, които са надарени в пеене на пророческите впечатления, които получават. Те често изпяват това, което получават от Святия Дух. Те са на сцената с микрофони в ръка. В течението на музикалния поток на поклонението те пеят пророчески молитви, насърчения, предизвикателства и копнежи. Понякога някой човек от събранието идва при един от лидерите в нашето духовно семейство, за да предаде пророческо послание, което той или тя е получил. Ако лидерът чувства, че то трябва да се сподели публично, тогава ние намираме време за това. Обаче, обикновено чакаме, докато пророческото слово не се потвърди.
Когато хората ни дават пророчески слова, които коригират или пренасочват служението, ние чакаме за потвърждение. Ние молим Господ да потвърди пророческото слово с две или три други пророчески слова, които да свидетелстват същата истина.
От устата на двама или трима свидетели да се установява всяко слово.
—2 Коринтяни 13:1
Нека да говорят двама или трима пророци, а останалите да отсъждат.
—1 Коринтяни 14:29
Коригиране на непомазани пророчества
Понякога някой се изправя в нашите събрания и освобождава някое непомазано или дори небиблейско слово в името на пророкуването. Това не вдъхновява или не назидава никого. Павел каза: „Този, който пророкува, говори за назидание, увещание и утеха“ (1 Коринтяни 14:3).
Ако словата са непомазани, не назидават тялото, но въпреки това не представят доктринална грешка, тогава ние ги третираме като по-малко сериозен проблем. Обикновено ги оставяме да минат един път и вероятно и втори. Обаче, след две такива така наречени пророчески слова, които не назидават тялото, ние ще отидем при човека и нежно ще му предложим да предава своето слово на някой лидер, преди да го дава публично.
Ако това се случи трети път, тогава изискваме тези хора да предават своето пророческо слово на лидерството, преди да го изговарят на служба. Ако човекът не вземе под внимание тази трета лична корекция от лидерството, тогава ние ще го спрем четвъртия път и ще го коригираме публично.
Това се е случвало само няколко пъти. При всеки един от случаите ние сме отделяли време за обяснение на събранието на целия процес, който се е развил с този човек. Както споменах преди, ако целият процес не е обяснен, тогава други пророчески хора ще се страхуват да не бъдат публично коригирани.
Когато хората разбират целия процес, те имат сигурност, че лидерството няма да се отнесе грубо с тях, ако те направят грешка. Те не трябва да се страхуват, че могат да бъдат внезапно коригирани пред църквата, иначе пророческото служение бързо ще изчезне.
Мигновена корекция
Има два вида пророчески слова, които ние коригираме мигновено – но отново колкото се може по-нежно. Първият вид е пророческо слово, което смъмря или коригира църквата, без първо да се мине през лидерския тим. Аз никога няма да отида в друга църква и да дам пророческо слово, което да е коригиращо или пренасочващо, без първо да го дам на тяхното лидерство. Ако лидерството на църквата е съгласно със словото, аз бих ги помолил да го представят на църквата. Обикновено е по-ефективно, ако местният лидерски тим говори коригиращото слово вместо някой посетител, който не е познат на местната църква.
Лидерският тим може да ме помоли да го споделя с църквата, но аз бих го направил само след като то е направено ясно за всички, на които съм говорил по тяхна молба.
Ако в нашата лична дискусия лидерството отхвърли пророческото слово, но въпреки това аз съм убеден, че непогрешимо съм чул от Бог, мога да ги предупредя в офиса на пастора: „Мисля, че вие имате истински проблем, хора“. Но никога няма да изговоря коригиращо слово публично в църква извън тяхната лидерска и авторитетна структура.
Ако някой човек дава пророческо слово, което внася нова посока или смъмря нашето духовно семейство, без първо да го предаде на лидерството, аз нежно отговарям по този начин:
Оценявам факта, че се опитвате да чуете от Бог за това служение и че сте загрижени за нас. Обаче, аз бих желал да взема това слово, да го споделя с лидерския тим и нека да го разпознаем заедно. Каним ви да бъдете част от този процес, ако желаете, но засега няма да се движим в тази посока. Ще се върнем и ще ви докладваме по-късно.
Другият вид пророческо слово, което коригираме мигновено, е това, което съдържа значителна доктринална грешка. Отново, корекцията трябва да се направи с любезност и нежност, понеже ние се занимаваме със скъпоценни човешки същества. Аз бих коригирал такива грешки на място. Бих започнал, казвайки: „Сигурен съм, че той е имал добри намерения, но изговореното слово поставя под съмнение доктрина, която ние почитаме като библейска“. После бих изложил точно доктрината, която е поставена под съмнение.
Получаване на пророческа насока
в нашето време за поклонение
Ние се молим за пророческото лидерство на Святия Дух в подбора на песните по време на поклонение и освобождаване на пророчески откровения или за пеенето на песента на Господ чрез пророческите певци. По време на служение ние се молим за слова на знание в следните четири основни категории на пророческа насока:
- Сърдечни въпроси: призив за промяна на фокуса върху интимност с Исус и/или да се приема пророческо откровение, както и /или да се приема благодат за побеждаване на компромис, обезсърчение и осъждение.
- Лични обстоятелства: благоразположение, за да се отворят нови врати в служение или възможности за работа или за помощ в криза в тяхното семейство, работа, икономики, за хора, към които са се отнесли неправилно, нужда от корекция, съдебни процеси, и т.н.
- Физическо изцеление: слова на знание за специфични нужди или молитва за общо изцеление.
- Предаване на служение: помазанието за пророческия дух, евангелизиране, ходатайство.