4 Глава – Преглед на пророческото служение

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Пророчеството е свидетелство за сърцето на Исус към Неговите хора. Един ангел каза на апостол Йоан, че „свидетелството за Исус е духът на пророчеството“ (Откровение 19:10). Когато Святият Дух ни разкрива аспекти от сърцето и волята на Исус по различни свръхестествени начини, ние често говорим за това като получаване или опериране в духа на пророчеството. Важно е да се направи ясна разлика между авторитета на Писанието и пророческите изразявания, които имат различни степени на точност. В тази глава аз използвам някои от идеите на Уини Грудъм. Той е уважаван теолог, който обича работата на Святия Дух. Той е бивш професор от евангелското богословско училище Тринити и написа книгата Дарът на пророчеството. Това е една добра книга, която дава теологична структура за пророчеството от Стария и Новия Завет. Грудъм написа: „Повечето пророчества са човешки слова, съобщаващи нещо, което Бог донася до ума“.[1] Духът пренася в умовете ни мисли, които ние предаваме на съвременен език. Те са смесица от Божии думи и човешки думи, които комбинират божествено вдъхновение с човешкия процес. Въпреки че е възможно да се изговорят 100% точни слова от Бог, все пак много често пророчеството е смесица. Във всеки случай ние сме призовани „да претегляме,  казаното“, като изпитваме всичко, но въпреки това да държим здраво доброто, без да презираме пророчеството (1 Коринтяни 14:29; 1 Солунци 5:20-21).   

Съвременно служение на пророчески дарове

Аз обикновено използвам термина пророчески хора вместо термина пророк. Ние трябва да говорим предпазливо и пестеливо за някого като пророк. Има много различни нива на пророческо надаряване като опит, мъдрост и правдоподобност. Едно нещо, на което трябва да си отговорим, когато проучваме валидността на някое пророчество, е неговият авторитет. Дали дарът на пророчеството е някакво „божествено изразяване“. Защо той често звучи толкова слабо? Защо не вземаме всичко, което се пророкува, за непогрешимо вдъхновено изразяване?

Грудъм отговаря на това, като обяснява, че старозаветните пророци са били упълномощени да говорят „самите думи на Бог“, което е носело един абсолютно божествен авторитет. Той доказва, че в Новия Завет само 12-те апостоли са имали същия авторитет да говорят и да запишат „самите думи на Бог“. Всяко друго пророчество е било и е просто „…човешко – а понякога и отчасти погрешно – съобщаване на нещо, което Святият Дух донася в ума на някого“.[2]   

Грудъм прави една полезна разлика между божественото и авторитетно „слово на Бог“, което се е превърнало в Стария Завет, и словата на пророците в ранната църква, които е трябвало да бъдат отсъждани и пресявани, а дори понякога да не се изговарят.

От пророците нека да говорят само двама или трима, а другите да преценяват. Но ако дойде откровение на някой друг от седящите, първият нека да замълчи.

—1 Коринтяни 14:29–30

Той доказва убедително качествената разлика между „самите слова на Бог“, изговорени само от тези с апостолски авторитет (Новозаветното Писание), и вдъхновените послания на пророците в ранната църква.

Обаче, аз бих искал да предложа да прибавя едно измерение към аргумента на Грудъм. Докато Павел и другите писатели на Новия Завет понякога са писали „самите думи на Бог“, трябва да се признае, че те не винаги са говорили „самите думи на Бог“. Докато лично потвърждавам божественото вдъхновение  и непогрешимост на Писанието, аз вярвам, че Павел може да е написал и други писма, които да не са били непременно „самите думи на Бог“.

Какво да кажем за другите хора? Могат ли хората днес понякога да говорят „самите думи на Бог“? Може ли пророчество да бъде 100% точно? Дали пророчеството, както Грудъм доказва, е само „човешки слова, съобщаващи нещо, което Бог довежда в ума“, и следователно е смесена комбинация от божествено вдъхновение и човешкия дух?

Докато потвърждава ценността на „смесения дял“, Грудъм прави една полезна разлика между авторитета на Писанието и пророческите изразявания в ранната църква. Абсолютно ясно е, че не трябва да се отнасяме към съвременните пророчески слова по начина, по който се отнасяме към Писанието. Всички пророчески хора, които познавам, от все сърце са съгласни с този аргумент. Както Грудъм заявява, пророчеството е съобщаване „с човешки думи на това, което Бог довежда в ума“. Бог прехвърля в ума ни мисли, които ние предаваме на съвременен език. Те са смесица от Божии думи и човешки думи. Някои „пророчески слова“ могат да бъдат 10% Божии слова и 90% човешки слова, докато други имат по-голямо съдържание на откровение. Понякога Бог говори на Своите слуги с ясен глас. Това са „самите Негови думи“, които могат да бъдат предадени с голяма степен на точност. Ясно е, че някои пророчески изразявания „огласяват повече истина“ от други. Опитал съм се да направя графика на този феномен на смесване на нашите мисли и идеи с Божиите думи:    

 

                                                                                                                                  Човешки думи

Божии думи

Силно пророческо Средно пророческо

(зряло)

Слабо пророческо

(незряло)

Това, което се опитвам да изобразя, е, че всяко пророчество днес има някаква степен на смесване в себе си. Понякога това носи „зряло“ слово, което отразява по-идеално това, което Бог иска да предаде, а понякога това се предава по по-ниска степен от идеалния начин, носейки „слабо“ слово с по-малка стойност, но все пак такова, което не трябва да се презира.

Какъвто и да е случаят, а също и който и да е уважаваният пророк, на нас ни е заповядано чрез Писанието да преценяваме това, което се казва (1 Коринтяни 14:29-30). Павел инструктира солунската църква: „Пророчества не презирайте. Изпитвайте всичко; дръжте здраво доброто“ (1 Солунци 5:20-21). Ако пророческото изразяване е от Бог, тогава Святият Дух ще донесе думите у дома, в нашите сърца, и ще ни даде вътрешно свидетелство за факта, че това наистина е нещо, което Бог ни казва. Той също така ще потвърди словото чрез други пророчески хора (2 Коринтяни 13:1) или с други средства, включително Божиите действия в природата. (Вижте глава 2.)

Кой може да пророкува?

От своето начало на деня на Петдесятница църквата трябваше да има пророческа природа. Ясно е, че духът на пророчеството потенциално е на разположение на всички (Деяния 2:17-18). „Защото всички можете да пророкувате един по един, за да могат да се учат всички . . .“ (1 Коринтяни 14:31).

Павел подтиква коринтяните да търсят дара (1 Коринтяни 14:1, 24, 39), докато потвърждава, че не всички са пророци (1 Коринтяни 12:29). Какво става? Отново намирам Грудъм за полезен, но не достатъчно. Неговата дефиниция за пророчество е „говорене на прости човешки думи, за да се съобщи нещо, което Бог довежда до ума“. Тази дефиниция допуска един вид пророческо изразяване, което е възможно за всеки вярващ, и е наистина такова. Той също признава, че в Новия Завет някои хора служеха по-редовно в пророческото и бяха наричани „пророци“ (Агав в Деяния 11, 21; дъщерите на Филип в Деяния 21; Варнава в Деяния 13:1). Грудъм не признава, че е имало „професия” пророк. Обаче повечето петдесетни църкви и харизматици не са съгласни с него. Павел казва, че апостолите и пророците ще продължават да функционират, ДОКАТО църквата стане напълно зряла. Със сигурност, всички признават, че църквата не е достигнала все още тази точка на зрялост. Следователно, ДОКАТО това стане, ние се нуждаем от апостоли и пророци, които да екипират светиите за делото на служението.

И Самият Той даде едни да бъдат апостоли, други – пророци, други – евангелизатори, а други – пастори и учители с цел да се екипират светиите за делото на служението . . . докато всички ние дойдем до единството на вярата . . . до пълнолетно мъжество, до мярката на ръста на Христовата пълнота.

—Ефесяни 4:11–13

Йоан ни дава сведения за това, как цялото небе се радва при разрушаването на Вавилон, заедно с пророците и апостолите на последните времена, които са били преследвани от Вавилон:

„Веселете се заради нея, небеса и вие светии, апостоли и пророци, защото Бог изпълни присъдата над нея заради вас!“ Тогава един силен ангел взе камък, голям като воденичен камък, хвърли го в морето и каза: „Така стремително ще бъде сринат Вавилон, великият град, и няма да се намери вече. . . . И в нея беше намерена кръвта на пророците и на светиите, и на всичките убити на земята“.

—Откровение 18:20–24

Грудъм спори, че терминът пророк е повече като описание на функция отколкото като пост или титла.

Разликата между функцията и поста ще бъде отразена в по-голяма и по-малка степен на пророческа способност, като всичко това се нарежда в широк спектър във всяко едно отделно събрание. Самите пророци са различни един от друг по своите способности, докато всички те също ще виждат промени в степента на собствените им пророчески способности за период от време. Тези с висока степен на пророческа способност ще пророкуват по-често, с по-голямо времетраене, с по-ясни и мощни откровения, за по-важни предмети и по-широк обсег от теми.[3] 

Грудъм посочва, че някои хора, като Агав в книгата Деяния, са служили редовно в пророческото. Докато ние можем да не искаме да му дадем поста на пророк, той е имал признато и уважавано служение в пророческото. Аз бих искал да доразвия тази идея за цялост и да предложа, че има нива на пророческо служение, които се различават според различните нива или мерки на пророчески надарени хора.

1. Просто пророчество

Простото пророчество се дава, когато някой вярващ изразява впечатления, които Бог е вложил в неговия или нейния ум. Всички ние трябва ревностно да се стремим да пророкуваме (1 Коринтяни 14:1, 39). Всички мъже и жени, стари и млади, трябва да изговарят думи от Бог (Деяния 2:17). Въпреки това, не всички са пророци (1 Коринтяни 12:29). Простото пророчество обикновено е в сферата на насърчението, утехата и увещанието, което се обяснява в 1 Коринтяни 14:3 и не включва корекция, нова насока или предвещаващи елементи на пророчески слова.

А този, който пророкува, говори за изграждане, увещание и утеха за хората. . . . Защото всички можете да пророкувате един по един, така че всички да могат да се учат и . . . да бъдат насърчени.

—1 Коринтяни 14:3, 31

Това са често прости впечатления, които Бог влага в ума. Те включват слова на знание (т.е., специфична информация за физическото, духовното или емоционалното положение на някого). Понякога това включва получаването на „видения“ (умствени картини) или сънища. Човекът, даващ пророчеството,  изговаря (в повечето случаи, използвайки неговите или нейните собствени думи) идея, която Бог е вложил в ума. Тези слова се изговарят в малки групи или пред групата за служение (не публично по микрофона). Малките групи могат да дадат възможност на повече хора да упражняват и да участват в този вид пророкуване. Вдъхновителните пророчески слова са назидателни, когато се дават от пророчески певци. Добро нещо е да се ограничи броят на пророчествата, използвани на публична служба, така че прекомерната употреба да не разруши тяхната ефективност.

2. Пророческо надаряване

Вярващи, които редовно получават впечатления, сънища, видения или други видове откровения, имат пророческо надаряване. Тези откровения често могат да бъдат символични, под формата на притчи и гатанки. Тази група получава по-често пророческа информация от първата, но въпреки това има липса на яснота в разбирането, което те получават. Аз съм срещал много хора на 1-во и 2-ро ниво; тези групи описват голямото множество от такива, които пророкуват в харизматичните църкви.

3. Пророческо служение

Вярващи, чието надаряване е било разпознато, отгледано и упълномощено за редовно служение в местната църква, са в пророческо служение. Все още има символичен елемент в това, което те получават, но чрез процеса на тимово служение е възможно да разпознават голяма част от тълкуването и приложенито на своето откровение. Тези, които са в пророческо служение, ще получават слова и сънища редовно и ще имат „отворени видения“ понякога (т.е., ангелски посещения, ясен глас). Те понякога ще получават детайлна информация като имена, лица, дати и бъдещи събития. Понякога оперират и в другите зрелищни дарби (изцерение, чудеса, освобождение). Те могат, поверително, да изобличават за неизповядан грях (2 Царе 12:1-7). Те дават също и прости пророчества, които дават посока и корекция. Тези хора са „надарени“ в това, че получават необикновено количество откровение, но те въпреки това трябва да се обучават (да имат зрялост на характера и мъдрост в Божиите общи цели). Те могат да получават слова на корекция и посока, които трябва да записват и да предават на лидерството.

Жизненоважно е да се прави разлика между простото пророчество и пророчеството, което има „власт“. Всеки вярващ може да пророкува на просто ниво. Обаче, да се пророкува с власт, е с много „по-голяма тежест“ и не трябва да се прави публично без одобрението на лидерите на църквата, които са отговорни пред Бог да надзирават църковния живот.

4. Пророческа власт

Вярващи, чието служение до известна степен като това на пророците от Стария Завет, заемат поста на пророка. Те дават корекция, посока и носят нова яснота в църковното тяло. Те дават посока и корекция на тези, които са в управлението на църквата, проучването на пазара или политическите сцени. Те често служат в знамения и чудеса и са известни с това, че редовно говорят много точни слова от Бог като Самуил.

Самуил растеше и Господ беше с него, и не оставяше нито една от думите му да падне на земята. И целият Израел от Дан до Вирсавее разбра, че Самуил беше определен за пророк на Господа.

—1 Царе 3:19–20

Това не означава, че пророците са 100% безпогрешни, но техните думи трябва да се вземат насериозно. За разлика от установените правила на старозаветните пророци, където се изискваше стопроцентова точност за смъртно наказание, Новият Завет не изисква същия стандарт от своите пророци. Тяхната правдоподобност е ясно установена от тяхното доказано записване на пророчествата им заедно с благочестивия начин на живот и тяхната любов и почит към Писанието. Те предсказват бъдещи събития с точност. Те имат редовен поток на божествено откровение, включително отворени видения и предсказване на естествени събития (т.е., модели на времето, политически развития). Техните слова могат да бъдат потвърждавани от знамения в природата (т.е., земетресения, бури, суши). Техните слова носят повече власт, когато те говорят с по-голяма точност. Те служат често в зрелищните дарби. Те трябва да имат доказано служение (което може да отнеме години). Всеки, който упражнява пророческа власт, трябва да бъде под власт. Някои имат преживявания, които посочват, че те са били суверенно избрани от Бог (чудотворно раждане, ангелско посещение и други подобни). Ръстът, изискван за поста на пророка, включва дарби (точно откровение), плод (зрял характер) и мъдрост (разбиране на Божиите общи цели и пътища).

Оперирането на високо ниво на свръхестествена активност също излага тези, които са надарени по този начин, на по – интензивни сатанински атаки, а нравственият компромис може да ги направи незащитени мишени в една много опасна област. Пророците се нуждаят от по-голяма святост, мъдрост, вяра и близост до Исус, за да противостоят на допълнителната атака на врага, която идва поради тяхното надаряване.

Това, което описах като различни нива на пророческо служение, е просто един опит да дам етикети на това, което повечето автори, които са писали за пророческото служение, вярват.

Действително няма ясно очертани стандарти за определянето дали един човек е на Ниво I, II, III или IV, или пък какви точно са разликите. Това не са библейски различия; те са просто категории, които ни помагат да комуникираме един с друг по-ефективно. Може да стане ясно, че са необходими повече нива, но аз вярвам, че първоначалните групирания ще дадат някаква рамка за по-нататъшно изследване.

Познавам стотици хора, в семейството на мисионерската база на IHOP и други извън него, които служат в Ниво I, просто пророчество, и много други, които могат да бъдат описани чрез Ниво II – бивайки използвани периодически да дават силно пророческо слово.

През годините съм познавал няколко пророчески служители от Ниво III. Това са мъже и жени, които редовно получават сънища, видения и свръхестествени срещи като част от начина им на живот. Те функционират по този начин като дар за тялото на Христос. Някои от тези хора могат един ден да бъдат разпознати, че са на поста на новозаветния пророк.

Това, което съм нарекъл „Нивото IV на пророческа власт“, представлява зрялост и сила в пророческото служение, чийто паралел е в старозаветните служения на хора като Самуил и Илия. Според мен, разпознаването на човек като новозаветен пророк от Ниво IV включва три неща:

  1. Пророкът има ниво на свръхестествено надаряване, което е доказано чрез редовно получаване на божествена информация от Святия Дух. Валидността на този дар се доказва с времето.
  1. Пророкът има благочестив характер, което е основен белег за истински пророк. Исус каза, че ще познаете истинските и фалшивите пророци по техния плод (Матей 7:15-20). Плодът, за който Исус говори, включва влиянието на тяхното служение, а също и плода от освещаващата работа на Святия Дух, действаща в характера им. Пророците логично се стремят да ходят в святост с дълбока страст за Исус.
  1. Пророкът има зрялата мъдрост на Бог, която е дошла чрез опитност и взаимоотношение със Святия Дух. Тази мъдрост позволява на човека да бъде инструмент на пророческото знание и силата на Бог по начин, който изгражда Божиите хора и целите на Бог. Тази мъдрост е основана за използване на пророческото по начин, който ще изгради местната църква.

Виждал съм Святият Дух да работи в тези три области с пророческите служители, които познавам. Някои са пораснали повече от други. Обаче, с неохота  говоря за хора публично, че са на поста на новозаветния пророк, докато ги отмервам чрез нивото на зрялост на тяхното надаряване, характер и мъдрост. По-скоро бих сгрешил на страната на предпазливостта. Пророчески надарените хора трябва да бъдат добре доказани в контекста на дългосрочни взаимоотношения в местната църква, без значение от тяхното ниво.

Аз мисля, че църквата си вреди сама, когато позволява хора бързо да се идентифицират като „апостоли“ или „пророци“ просто защото те се смятат за такива или понеже изглеждат добре на брошурата. Правейки това, ние ставаме тривиални с дарбите и призванията на Бог и спъваме възникването на истинските Божии дарби на служение за църквата. Чувствам, че в идващото поколение ще има много пророчески служения от Ниво III и повече от няколко пророци от Ниво IV. Пасторите ще трябва да се научат как да отгледат ефективно тези пророчески служения и да ги обединят в живота на служение на църквата.

Ние вярваме, че пророческото във всичките четири нива се възстановява прогресивно в църквата в наши дни. Били сме свидетели как Господ драматично е потвърждавал важни откровения по този начин. Граници, поставени от Святия Дух, не угасят Святия Дух – те са харизматично определени граници за харизматична активност. Една река без насипи може да бъде много разрушителна!

Аз силно вярвам, че църквата предстои да стане пророческото общество, което Петър описа в Деяния 2. Господи, помогни ни.

Ползите от пророческото

За да се убедят пасторите и лидерите, че си струва да изразходят време, енергия и търпение да управляват ефективно пророческото, те трябва да видят неговата ценност и ползите от него. Бог редовно дава прозрение в Своите планове за  проучване на пазара, местната църква или за отделните членове чрез предсказване на местоположението и точното време на действия, сгради или финансови въпроси.

Когато получим насоката на Святия Дух за местоположението на сгради  и точното време на важни финансови разходи, ние сме много по-уверени да продължим напред.

При критично стечение на обстоятелства и времена на вземане на решение Господ дава насока и водителство в много случаи чрез пророческо откровение или случки от два, три или повече спонтанни или взаимно независими източници. Точни сгради, пресечки, количество пари, слова, които ще ни бъдат казани, хора, които ще срещнем, и точното време на различни събития са били „виждани“ пророчески, потвърждавани и после по-късно изпълнявали нашия истински опит.

Една значителна полза от пророческото служение в моето служение през годините е била в получаването на божествена информация относно това, че нови лидери ще бъдат изпратени от Бог, за да помагат на нашия тим. Когато новите лидери бяха изпратени и установени чрез пророчески слова, тогава другите имаха по-голяма увереност, че Бог работи в това да направлява църквата или бизнеса. Например, четирима от нашите лидери бяха споменати по име чрез пророческо откровение без човешко знание за тяхното съществуване. Първите и вторите имена бяха дадени на двама от тях. Други лидерски семейства, дарове, обстоятелства и други подобни бяха виждани предварително чрез откровение. Този „пророчески проспект“ даде високо ниво на увереност в божественото подреждане на нашето свързване във взаимоотношение  и функциониране. (Разбира се, много други неща освен пророческото допринасят за прибавянето на всеки лидер.)

Той ни дава предупреждения за идващи атаки, като ни предсказва думи и действия на хора, обстоятелства или естеството и областта на атаката. „Да бъдете предупредени, означава да бъдете въоръжени предварително“.

Святият Дух ни предупреждава за сатанинската атака. В няколко случаи Господ ни е давал пророчески предупреждения за директни и сатанински атаки върху нашата работа. Това прозрение ни е помагало да се заякчим и да запазим спокойствие и перспектива в битката. Фалшивите корекции и емоционалното изтощаване, което те създават, са били избягвани. Хора, които врагът е изпращал, за да разрушават нашето служение, са били неутрализирани. Малко „таен разум“ помага във всяка война.

Пророческите слова ни помагат да поддържаме вярата. Колосяни 1:9 посочва, че ние сме укрепявани от познаването на Божията воля:

Ние . . . не преставаме да се молим за вас и да искаме да бъдете изпълнени с познаването на Неговата воля във всяка мъдрост и духовно разбиране.

Пророческото служение поддържа надежда в нас, която ни укрепява да познаваме Божията воля с много по-голяма увереност. Понеже  Божията воля е била пророчески разкрита и потвърдена през нашата история, ние сме били укрепявани във времена на слабост, безплодие, небесна тишина, преследване и липса на помазание. Има увеличаване и усилване на общото съзнаване, че Бог е с нас въпреки пречките, трудностите, грешките и спънките, които срещаме. То е симулирало нашето покаяние, мотивация, жертва, чувство на страхопочитание и други подобни неща на сърцето, които толкова често са неосезаеми.

Достигайки всички богатства на пълната увереност от разбирането . . .

—Колосяни 2:2

Всички могат да пророкуват

В Числа 11:16-29 виждаме две абсолютно различни настройки на ума спрямо духа на пророчеството. Исус Навин имаше настройка на ума, която беше много различна от тази на Мойсей (Числа 11:16-17, 24- 29). Мисленето на Мойсей предвещаваше Божиите намерения да помаже много хора в издигането на пророческа църква в последните дни. Мисленето на Исус Навин беше погрешно и това се вижда, когато той се оплака на Мойсей, че други хора освен Мойсей пророкуваха, като Елдад и Модад, които също пропуснаха „службата на помазване и упълномощаване“. Исус Навин имаше едно особено отношение, като искаше Святият Дух да почива само върху Мойсей, а не и върху някои други хора. Това отношение донесе едно прекалено възвеличаване, че дори избраха една група от много помазани хора.

Мисленето на Мойсей разбираше Божията щедрост, която в края на краищата иска всички Негови хора да оперират в Духа. Проницателността на Мойсей предвиди откровението, че Бог ще помаже всички Свои хора с пророкуване, както се вижда в Йоил 2:28-29. Вместо настройка на ума за „човек на часа“, ние виждаме, че Бог желае да издигне семейство от деца, които всички да могат да оперират в силата на Духа. Павел наблегна на това, когато заяви, че желае всички да пророкуват (1 Коринтяни 14:5, 31). Възниква един нов мех, който призовава приятели, които живеят като пророческо общество, където всички могат да пророкуват. Това е образецът, в който пророческото помазание ще достигне своята най-висока мярка. Един обикновен живот на молитва и пост с дълбочина в Словото и даване ще достави контекста за това.

Бог иска да промени нашата идентичност от това просто да бъдем „надарени слуги“ в това да бъдем интимни приятели с Него, както беше Мойсей. В Новия Завет, Бог дава Святия Дух на всички, така че всички да можем да получаваме откровение за това, което е в Неговото сърце. Той обича да споделя с нас Своите мисли и действия.

Ние трябва да имаме силно преследване на пророческото. Всички сме определени да чуваме, да виждаме и да действаме в Духа. Нашето наследство е да пророкуваме. Една причина, поради която хората са слаби в пророческото, е липсата на увереност, че могат да получават от Бог. Ние можем да получим едно малко прошепване от Неговото сърце. Въпросът, който винаги се надига, е: „Това Бог ли беше, или не?“ Рискът от провал парализира някои със страх, че те ще бъдат отхвърлени, ако направят грешки. Врагът знае това и така той удря сърцата ни с обвинения, за да раздвижи нашите страхове.

Бог иска да преследваме нещата на Духа. Той иска да искаме повече. Първата стъпка в правенето на това се намира във вярването, че Бог наистина иска да ви даде повече. Ние даваме израз на това желание чрез молитва. Молим Господ да отвори очите ни, за да „виждаме“. За тези от нас, които все още не са преживели това, трябва да се молим за духовно виждане (Ефесяни 1:17). Какво точно означава това? Това е областта на виждане в сънища, получаване на видение, външни и вътрешни, и също включва виждане на ангели и/или демоничната област. Трябва да молим Господ да отвори ушите ни, за да чуваме гласа Му. Това включва външния ясен глас на Господ или ангелската област, както и шепота или малкия слаб глас на Святия Дух. Трябва да молим Господ да усещаме Неговото присъствие. Можем да усещаме различни неща като външни усещания на напрежение върху телата ни (като енергия), а също и студени или горещи усещания, тежест (което кара някои да коленичат), или буквално вятър или бриз около нас. Вътрешно, емоциите могат да варират от плачене до смях или дълбоко вътрешно усещане на мир и уединение. Най-лесният и най-основният начин да стоим „духовно будни“ е редовно да задаваме въпроса: „Господи, какво казваш или правиш? Покажи ми“. Слабите впечатления са най-основното проявление, което преживяваме. Обаче, ако не питаме какво казва или прави Бог, тогава ние ще пропуснем много възможности, които ни помагат да растем в нашата способност да бъдем чувствителни към Святия Дух.

Отглеждане на пророческото служение

Хората, които искат да растат в пророческото, трябва да победят своя страх от осъждане и отхвърляне. Лидерският тим може да помогне за това чрез отглеждане и уверяване, че ние осъждаме плода, а не методите. Ние съдим за пророческото според плода, който то принася, а не според методите, в които действа (Матей 7:15-20). Плодът, който искаме в пророческите хора и в тези, които получават от тях, е по-голяма страст за Исус и свят живот, като почитаме писаното Слово.

Ние трябва да създадем една сигурна атмосфера на насърчение с много милост и търпение за грешки, така че хората да могат да растат в увереност и височина в своето пророческо надаряване, без да се страхуват от смъмряне и отхвърляне. Едно от най-добрите места за растеж в пророческото е в среда на много лични малки групи. Групите дават милост за тези с поучаеми духове. Обаче, ние трябва да избягваме „неосветената милост“ към тези, които отказват да съдействат с упорит дух. Нека хората да знаят, че трябва да поемат риска да растат, дори и понякога да правят грешки. Соломон ни учи, че волът носи голяма сила и разрастване на фермата; обаче, той прави мръсотия в обора. Нарастването на силата си заслужава мръсотията, която идва с това.

Където няма волове, яслите са чисти; но голямо изобилие идва чрез силата на вола.

—Притчи 14:4

Позволете риска и приемете неизбежното да бъдете смирени като събрание, докато преследвате по-голям растеж в пророческото. Запомнете, че същият вол, който носи сила за фермата, също така носи и мръсотия за яслата. Някои предпочитат да имат служение, което е като чисти ясли, дори и това да значи загубване на силата и изобилието, които пророческото служение носят.

 


Бележки:

[1] Уини Грудъм, Дарът на пророчеството в Новия завет днес (Eastbourne, England: Kingsway Publications, 1988).

[2] Ibit., 14.

[3] Ibid., 198-209.

 

Глава трета <> Глава пета

Съдържание

Към началото