7 Глава – Седем измерения на пророчесвката църква

Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:

Да бъдеш пророчески настроен не е нещо, което харизматиците просто правят. Това е съществено за самата природа и мисия на цялото тяло на Христос на Земята. Тези, които са въвлечени в пророческо служение, трябва да гледат на това, което те правят в контекста като цяло на всички други измерения на призива на църквата като пророческо служителско общество. Най-общата идея за пророческото служение се отнася за тези, които функционират в дарбата пророчество. Всеки вярващ е призован ревностно да желае да пророкува (1 Коринтяни 14:1). Новозаветната църква трябва да функционира като пророческо служителско общество. Не само да прокламира изпълнението на събитията от последните дни или да говори за послания на откровения, а да прави това по един много по-широк и пространствен начин.

Хората, които получават сънища и видения, не обхващат изцяло пророческото служение, но в действителност изразяват само едно общество, което е пророческо в поне седем измерения. Някои от тези седем пророчески изразявания се препокриват по същия начин както някои от дарбите на Духа. Списъкът на деветте дарби на Духа (1 Коринтяни 12:7-11) е просто описание за това, как личността на Святия Дух се движи през личностите в църквата. Понякога е трудно да се категоризират и определят определени проявления. Дали е било слово на мъдрост, пророчество или разпознаване на духове? По същия начин тези седем измерения на църквата като пророческо служителско общество могат да се припокриват в някои аспекти. Смисълът е, че пророческото служение не е просто нещо, което църквата прави, а нещо, което тя е според самата си природа.

1. Откровението за свидетелството на Божието сърце

Един ангел каза на апостол Йоан, че свидетелството за Исус е духът на пророчеството (Откровение 19:10). Духът или целта на пророчеството е да разкрие свидетелството за Исус за това, което Той е направил, и това, което сега е в сърцето Му. Откровението за това, как Той се чувства, и за това, какво гори в сърцето Му, е основен аспект на Неговото свидетелство. С други думи, пророческото служение изтича от преживяване на сърцето на Исус. Това е служение, което чувства и разкрива Божието сърце. То е свързано с преживяване на мярка на различни аспекти на Неговото сърце, ехтяща от Неговото състрадание, ревност, скръб, обич или дори радостта, която е в сърцето Му. Ние пророкуваме всеки път, когато разберем Неговото страстно сърце. Пророците в Стария Завет често въвеждаха своето послание, заявявайки: „Товарът, който пророк Авакум видя“ (Авакум 1:1, курсивът е добавен). Думата товар загатва за емоционалните неща, които тежат на Божието сърце. Така че, тогава, едно пророческо измерение на служението на църквата е да прокламира и да призовава към възпоменание на нещата, които тежат на сърцето на Исус. Това включва Неговите горещи чувства към Неговите хора. Разбира се, нашата привързаност към Исус е резултат от едно постоянно увеличаващо се откровение за Неговата страст към нас (1 Йоан 4:19). Йоан Кръстител изяви свидетелството за сърцето на Исус по един много специален начин. Исус заяви, че Йоан Кръстител е най-великият човек, раждан от жена (Матей 11:11). Йоан описва себе си в своето служение на предшественик като „приятел на младоженеца“ (Йоан 3:29). 

Йоан вървеше преди първото идване на Исус, за да подготви хора, които да Го приемат като небесния Младоженец. Като пророчески предшественици ние като Йоан също призоваваме хората да ходят според първата заповед като хора, влюбени от цялото си сърце в Бог. Святият Дух издига пророчески предшественици с този фокус, за да подготви църквата преди второто идване на Исус. Исус също описа апостолите като „приятели на младоженеца“ (Матей 9:15).  „Приятелите на Младоженеца“ действително са белязани от Святия Дух в това поколение. Това описва служители, които екипират църквата да живее в своята сватбена идентичност с чистосърдечна любов към Исус. Като приятели на Младоженеца, ние се фокусираме на това да подготвим отделните хора да живеят в интимната прегръдка на нашия небесен Младоженец, вместо да привличаме вниманието на невястата към нейното пророческо служение.

2. Прокламирането на пророчеството за последното време

Църквата е пророчески свидетел за второто идване на Исус. Един аспект на това да бъдем пророчески е ясно да разбираме и безстрашно да прокламираме Божия план за последното време и събитията така, както са заявени в библейското пророчество. Всичко, което църквата прави, за да се подготви – прокламирайки пророческите писания, покланяйки се, празнувайки Общението, свидетелствайки, проповядвайки евангелието, изгонвайки демони, изцелявайки болните, бивайки миротворци и функционирайки като предшественици, които приготвят църквата за Неговото идване (Ефесяни 5:27; Откровение 19:7-80) – е пророчески тромпет за света, за взаимоотношението на Христос с Неговата църква и за факта, че Христос идва отново.

На апостол Йоан му беше заповядано да изяде свитъка на пророчеството за последното време (Откровение 10:8-10; Езекиил 2:10-3:3), за да се подготви да разбере и усети Божието сърце относно последните времена. Йоан беше прототип на пророческите посланици на последното време, които Святият Дух сега издига. Тези пророчески посланици ще донесат голяма сила във време на съживление, съд и беда (Откровение 12-13).

3. Запазването и прокламирането на Божието Слово като Неговия пророчески стандарт на земята

Една от най-динамичните пророчески реалности, която съществува, е самото Писание. То разтръбява Божието сърце, намерение и воля. То е записът на Божието свято и любящо сърце. Колко скъпоценно е Божието сърце. Църквата запазва и прокламира Божиите непроменими и неизменни истини. Църквата прокламира, че Писанието е стълб и основа на истината в един паднал свят (1 Тимотей 3:15). Ние сме повече пророчески настроени, когато вярно и редовно прокламираме Божието Слово. Ние признаваме, че самото присъствие на църквата е постоянно свидетелство за това, че библейските пророчества ще се изпълнят. Главната ни задача е да запазваме и прокламираме добрите новини за Неговата смърт, възкресение и повторно идване, за да съди света. Църквата е живо свидетелство за изпълнено пророчество и пророчески глас за това, което ще дойде в бъдещето. Следващия път, когато седите на църковна служба, спомнете си, че въпреки че сме две хиляди години след църквата от първи век, самият факт, че  се събирате с други в Неговото име, е както пророческо изпълнение, така и пророческо заявяване за света за това, което идва.

4. Получаване на пророческа насока

Четвъртият начин, по който църквата е пророческа, е в разпознаването на настоящото движение на Духа. Точно както децата на Израел следваха облака през пустинята, църквата трябва да се движи, когато Святият Дух казва да се движи (Второзаконие 1:33).  Духът постоянно прави нещо свежо във всяко събрание. Израел се движеше винаги когато Бог се движеше, докато следваха облака на Божието присъствие в пустинята. Църкви, служения или семейства „се движат“ в различни направления, дадени от Святия Дух в различни сезони от техния живот заедно, но въпреки това винаги в границите на Божието непроменимо Слово.

Лидерите на новите движения на Святия Дух не са непременно тези, които се фокусират на дарбата пророчество, както е споменато в 1 Коринтяни 12, а напротив, това са лидерите, които ясно усещат пророческата посока накъде се движи облакът на Божието присъствие. Те са като синовете на Исахар, които „имаха разбиране за времената, за да знаят какво трябва да прави Израел“ (1 Летописи 12:32). 

Пророческата църква следва пророческото лидерство на Исус, докато „следваме облака“, като прегръщаме това, което Святият Дух понастоящем подчертава. Разбира се, Той винаги подчертава прокламирането на евангелието и покорството на Бог. Има много примери в историята на църквата, когато тялото на Христос прегръща специфична насока на Святия Дух във връзка със структурата, стратегията или дори отделни истини. Например, през 1517 Мартин Лутер прави това, когато Святият Дух носи реформация за църквата в Европа, като подчертава оправданието чрез вяра.

Една цел на пророческото служение е да събуди църквата за „сегашния момент“ на Святия Дух. То ни събужда за намерението на Бог в настоящето – това, което Той специфично иска да извърши в нас и чрез нас сега. С други думи, това е „сегашното слово“ на Господ. Разбира се, то винаги трябва да върви заедно с писаното Слово на Господ. Бог иска да донесе Словото и Духа в църквата заедно. Някой е казал: „Ако имаме Словото без Духа, ние изсъхваме. Ако имаме Духа без Словото, ние експлодираме. Но ако имаме Словото и Духа, ние израстваме“. По този начин можем да ходим заедно в свежото движение на Святия Дух.

5. Пророчески сънища и видения и Божията сила

Демонстрацията на Божията свръхестествена сила и откровение чрез църквата е измерение на пророческото служение. Духът ни екипира със свръхестествени дарби, включително пророчески сънища и видения и способността да вършим чудеса (1 Коринтяни 12:10-11). Чудесата свидетелстват за истинността на Божието Слово. Чудесата правят хората да съзнават, че Бог наистина присъства в тях. Те възстановяват нашето съзнаване на Неговото присъствие. Те разтърсват нашата чувствителност и ни правят радостни (със страхопочитание) и чувствителни за факта, че Той е посред нас. Стотици проповеди за това, че Бог е с нас, могат да не събудят сърцата ни толкова, колкото една лична среща с проявлението на Неговата сила чрез чудотворното. Това по никакъв начин не намалява авторитета на писаното Слово. Просто означава, че в чудотворното живият Бог на писаното Слово се появява по един мощен, личен, интимен и осезаем начин. Чрез чудотворното църквата пророкува, че Той е жив!

6. Пророческото се противопоставя на социалната несправедливост

Църквата трябва да функционира като „общ пророк за народите“ относно несправедливостта, угнетяването и неправдата. Такива неща предизвикват Божия съд върху дадена нация. Два главни примера за това се виждат в пророческия протест от Уилям Уилбърфорс (1759-1833), работещ в църквата, и преди него лорд Шафтсбъри (1621-1683), призоваващ в Камарата на британските лордове. Тези двама мъже са порицавали несправедливостта на два различи фронта в продължение на два века. Те са уважавани от британския парламент като хора, които са се обявили за незаконно продаването на роби в Англия.

Много пъти не всички пророци от нацията, които говорят от светска платформа, непременно представляват църквата. Йосиф и Данаил бяха два библейски примера за хора, които представяха Бог от позиция на светска сила. Ейбрахам Линкълн и Мартин Лутер Кинг младши пророчески застанаха за справедливостта и за правдата в нашия социален ред. Днес, хора като Лоу Енгъл и Джеймс Добсън изговарят в църквата  пророчески предсказания, като постоянно викат срещу несправедливостта и аборта. Бог издига Своите пророчески слуги в църквата, които заемат пророческа позиция срещу несправедливостта в обществото, като са активно въвлечени в гражданското управление на много нива.

7. Пророческият призив за святост

Бог е издигал лидери в църквата през вековете, които са функционирали като пророци на Бог, викайки срещу греховете на хората. Джон Уесли, например, върнал Англия обратно към Бог, когато личната неправедност и апатия на хората ги довели до ръба на социален хаос.

Този протест е подобен на пророческия вик срещу социалната несправедливост, но е различен в това, че е специфично насочен към хората в църквата. Това е по-малко, както Йона пророкува срещу Ниневия, и повече, както Исая и Еремия пророкуваха срещу Израел и Юда. Хора като Чарлз Колсън, Джон Пайпър, Дейвид Уилкерсън и А.У. Тоузър изпъкват в ума ми като пророчески гласове, които са викали срещу неправдата в църквата. Техните думи са били помазани от Духа, за да събудят много сърца за святост и страст за Исус. Бог използва такива пророчески гласове по същия начин, както Той използва Йоан Кръстител, за да изостри съвестта на вярващите в покаяние.

Служене в пророческо общество

Това е природата на църквата да бъде пророческо изразяване на Божието царство на Земята, да представлява, да запазва и да прокламира Божията истина на този свят. Всички членове, които служат на църквата или функционират като служение за църквата, са въвлечени в развиващия се пророчески план и намерение на Бог на земята.      Тези, които са специално надарени със сънища, видения, пророчества и откровение, трябва да бъдат внимателни и да не мислят че са твърде високо, като че ли са пророческата група. Те служат само на едно измерение от по-големия призив на църквата като пророческо общество.

Моята молитва и горещо очакване е, че Бог ще работи мощно в нашето поколение, за да помогне на църквата повече и повече да живее горе и да изразява своята пророческа природа и призвание сред нациите по земята. Прокламирането и демонстрирането на Божието Слово чрез една изпълнена с Духа църква е истинската надежда на човечеството. Нека Святият Дух да дойде върху нас в безпрецедентна мярка за славата на Бог и Исус Христос.

Изразявания на Духа на пророчество

• Пророчески предсказания (Исая 1:1-9; 15:1-9: 45:17-19; 48:17-19; 49:5-7; 50:1-3; Еремия 2:1-3; Езекиил 34:1-31; Деяния 13:1-3)
• Пророчески увещания (Исая 12:1-6; 19:25; 29:22-24; 30:18; 35:1-10; 40:1-31; 41:1-4; 42:1-9; 54:1-3; 55:1-13; 56:1-8)
• Пророчески молитви (Ездра 9:6-15; Неемия 9:6-37; Исая 25:1-12; 38:9-20; 64:1-12; Еремия 12:1-6; 20:7-18; Лука 1:67-69)
• Пророчески песни (Второзаконие 32:1-43; Исая 5:1-30; 26:1-21; 27:1-11; 42:10-13; Езекиил 19:1-14; 27:1-36)
• Лични пророчества (4 Царе 12:1-7; Исая 37:21-35; 38:1-8; 45:1-7; Еремия 20:1-6; 21:1-14; 34:1-5; 45:1-5; Деяния 21:10)
• Пророчески видения (Еремия 1:11-19; 24:1-10; Езекиил 1:1-28; 8:1-18; 9:1-11; 10:1-22; 11:1-13: 37:1-11; 40:1-49; 41:1-48:35; Данаил 2:19; 4:1-18; 7:1-28; 8:1-27; Деяния 16:9-13; 10:1-33)
• Пророчески действия (Исая 20:1-6; Еремия 13:1-11; 19:1-15; 27:1-22; Езекиил 14:1-17; 5:1-17; 12:1-16; 12:17-25; 24:1-27; 37:15-23; Осия 1:1-11; 3:1-5; Деяния 21:9-14)

Други писания за пророческото служение

• Битие 5:29; 22:7-8; 27:28-29; 27:39-40; 48:13-20; 49:1-27
• Изход 15:14-18; 16:6-7
• Левит 9:6
• Числа 11:24-30; 13:30; 14:6-9; 23:7-10; 23:18-24; 24:1-9; 24:15-24
• Второзаконие 32:1-47; 33:1-29
• Исус Навин 10:25; 24:1-14
• Съдии 6:8-10
• 1 Царе 2:1-10; 24:1-14
• 2 Царе 3:18-19; 7:8-17; 23:1-7
• 3 Царе 3:15-18
• 1 Летописи 17:4-15; 22:8-13; 22:17-19
• 2 Летописи 15:2-7; 20:15-17
• Ездра 9:6-15
• Неемия 2:20; 9:6-37
• Псалм 89:19-37
• Исая 1:18-20; 12:1-6; 25:6-12; 26:1-21; 29:17-24; 35:1-10; 44:1-5; 44:6-8; 55:1-13; 56:1-8; 60:1-9; 60:10-14; 60:15-22
• Езекиил 11:16; 11:17-20; 28:25-26; 34:11-16; 34:24-31
• Осия 2:14-20; 6:1-3; 11:8-9; 14:1-7
• Йоил 2:12-14; 3:18-21
• Амос 9:13-15
• Авдий 17
• Михей 2:12-13; 4:1-5; 4:6-8; 7:18-20
• Наум 2:2
• Авакум 2:14
• Софония 2:7; 3:14-20
• Агей 2:5-9; 2:23
• Захария 8:7-13; 8:14-17; 10:1; 10:6-12
• Малахия 1:11; 3:16-18; 4:1-6
• Марк 10:30; 14:8-9
• Лука 1:41-55, 67-80; 2:25-35; 22:31-32
• Йоан 6:31-35
• Деяния 1:4-8; 2:14-37; 11:28; 13:1-3; 15:30-35; 20:28-31; 21:10-11
• Откровение 2:1-29; 3:1-22

 

Глава шеста <> Глава осма

Съдържание