Каква е целта за създаването на човека?

Защо мислите, че Бог създаде човека?

Учили са ни, че сме създадени, за да се покланяме на Бог. Но вярвам, че това не е истинската цел. Не ме разбирайте погрешно. Аз съм хвалител и поклонник. Ние правим това нещо, но това не е целта, за която сме създадени. Нашето поклонение определя на кого служим, за кого живеем и на кого сме посветени, но има цел, за която сме създадени.

Трябва да си изградим навика да виждаме какво казва Библията по даден въпрос, а не сляпо да вярваме на това, което някой ни учи.

Ако искаме да разберем произхода на нещо трябва да отидем до корените му или до началото му. В Библията има една книга, в която в семенна форма се намира началото на всичко. Това е книгата на началата, или книгата Битие.

Битие 1:26

И Бог каза: Да създадем човека  по Нашия образ, по Наше подобие!

Вижте, колко голяма разлика има от всичко, което са ни учили до сега. Бог реши да направи Адам по Своя образ и подобие. Знаете ли какво означава това? Когато някой е направен по образа и подобието на някой друг, това означава, че си приличат, или че направеният е син на този, който го е направил. Адам беше Сина на Бога! Синът прилича на баща си. Чували ли сте израза одрал му е кожата. Това е да бъде направен по Негов образ и подобие. Бог направи син на земята, а не просто някой, който да Му се покланя. И защо го направи? Следващата част на стиха продължава:

И нека владеят над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всички пълзящи, които пълзят по земята.

За да владее, да управлява, или да бъде Негов представител. Нищо общо с нашата представя – само да стои и да се покланя. Той трябваше да владее и да управлява. 

Целта за създаването на човека е, че Бог искаше да има син на земята. Той подготви всичко преди неговото създаване, направи една съвършена обстановка за него. Бог установи една цяла икономика за снабдяването на Своите синове. Той създаде „семеносни растения и дървета на земята, които да раждат плод със семе в себе си, според различните си видове“. Той създаде „живи същества според видовете им: добитък, създания, които пълзят по земята и диви животни, всяко според вида си“. След това, след като създаде човека, Той заяви, че тези неща бяха предназначени за снабдяване на човека (Битие 1:29).

Бог направи тялото на човека от пръста на земята, Той го направи от най-често срещаните елементи на земята. Околната среда беше подходяща за това тяло, тя не беше враждебна и не беше нараняваща. Всичко беше съвършено.

Самото тяло също беше перфектно. Вярвам, че е било много красиво, дори атлетично. То не беше покварено, нямаше покварата на греха, нямаше болест, не старееше. Обаче, имаше един проблем. То си лежеше там безжизнено на земята. Колкото и красиво да беше, колкото и съвършено да беше, това не беше истинската същност на човека. Имаше нещо, което липсваше.

След това Бог вмъкна в това тяло дух, който излезе от самата личност на Бог. По този начин, Бог направи истинската природа на човека от дух и го направи Божий син.

Бог е бащата на нашите духове. Човека е единственото създание, което може да претендира, че е Божий син. Синовството е свързано с духа на човека, а не с тялото му. Нашето физическо тяло не е частта от нашето същество, която прилича на Бог, както един син прилича на баща си.

Когато Бог даде Своя Дух в човека от Собствената Си личност, Той създаде едно същество, което беше съвместимо с Божията природа. Божието намерение беше да направи син, който да бъде по вид и природа като Бог. Бог го замисли, така че Той да може да комуникира с него и да го упътва, и той да откликва понеже той беше по природа, като Бог. После Бог постави това духовно същество в творението, което беше създал преди това.

Като духовно същество, Адам беше чужденец за земята. Произхода на неговия дух е от самата природа на Бог, което прави човека уникален сред всички създадени същества. Хората са напълно различен вид сред тези, които обитават в небесата, като ангелите и демоните, или животните, които населяват физическата област. Бог никога не е включвал никое друго създание в титлата „Божии синове“.

Бог създаде човека и заяви: „нека те да управляват над рибите в морето и над въздушните птици, над добитъка, над цялата земя, и над всички създания, които пълзят по земята“. Преди Адам да съгреши, той живееше съдбата да управлява земята като Божия син.

Предавайки управлението на Адам, Бог възнамеряваше да постави един син в творението, който в своето управление, щеше да бъде заместник на Баща си.

Само създание специално направено за тази цел можеше да изпълни тази роля, и само Божий син можеше да представя точно Божието управление. Тъй като самият син е „[участник] в божествената природа“ на баща си, син щеше да познава и да разбира природата на Бащата.

Предаденото управление на някой слуга ще бъде доста различно от управлението на син. Синът знае сърдечното намерение на баща си и е наследник на всичко, което бащата притежава. Слугата, от друга страна, може да извършва само това, което му е било казано. Слугата няма капацитета да представлява Бог, понеже той не е „участник“ в същата природа на Бащата, по начина, по който е сина. Слугата е длъжен да гледа всичко от гледаната точка на слуга, а не от виждането на наследник. Синът търси успеха на интересите на баща си, понеже те са същите като неговите. Вниманието на слугата е изцяло погълнато от изпълнението на задължението му. Наследника притежава целият дом, докато слугата извършва отговорностите си съобразно своето положение в дома.

По същия начин, ангелите са служебни духове, които служат на интересите на Бог и на Божиите синове. Докато, синовете са способни да изобразяват природата и характера на своя баща; сина е личен представител на баща си. Затова, Бог не предаде управлението на земята на ангели, понеже въпреки че ангелите са велики в сила, те са слуги.

Човешкото същество се състои от три части: духът, душата и тялото.  Преди падението, човек виждаше всичко чрез духа и беше в съвършено единство с Бог. Човешката душа беше в покорство на неговия дух; духа му ръководеше изборите му.

Сатана насочи усилията си към това да промени начина, по който човека се виждаше във взаимоотношението си с Бог. Неговите усилия бяха замислени, за да „отворят очите“ на душата. Сатана каза на човека, че има тайно знание защо Бог е ограничил човека да не яде от дървото за познаването на добро и зло. Неговото твърдение беше, че плодът на дървото беше предназначен да отключи скритото знание, което щеше да позволи достъп до Божиите тайни. Усилието на Сатана беше да създаде средства, чрез които човека да може да управлява независимо от Бог. Бивайки измамен, човека прие, че творението може да съществува независимо от божествената цел.

Когато очите на душата се отвориха, виждането на човека за него и за целта му в творението претърпяха пълна промяна. Той направи преход от това да бъде син в това да стане без баща; и в този преход, той изгуби виждането за себе си като дух, като Баща си и се видя като плът.

Този преход промени виждането му от такова, в което той управляваше творението просто в един оцеляващ. Отделяйки се от своя Баща и облягайки се на себе си, той повече не можеше да представя управлението на Баща си. Всичките му виждания относно реалността, целта и съдбата се промениха. Той се отдели от културата на Баща си и започна една култура задвижвана от нуждите за снабдяване и защита.

Човека беше създаден с Божия дух в него, за да може естествено да зависи от Бог за всичко, което се отнася до неговото съществуване. Докато той избира да ходи във взаимоотношение и общение с Бог, неговото снабдяване ще бъде непрестанно и живота му ще бъде наистина изобилен. Тези две дървета – дървото на живота и дървото на познаването на добро и зло – бяха символи на изборите, които бяха на разположение на човека.

Не беше просто яденето на плода, което беше грешното нещо. Греха беше, че с това си действие човека избра независимост от Бога.

След като яде от плода, чрез разсъждение, човека заключи, че неговата реалност не беше дух, а плът; и той започна да се занимава с тази реалност като направи дрехи за плътта си. Докато, преди, докато се виждаше като син на Баща си, той приемаше факта, че беше дух, понеже Баща му беше дух. Плътта му беше облеклото, с което Бог облече духа, и той не беше гол, а беше дух облечен в плът. И Адам и Ева направиха съзнателен и преднамерен избор, който неизменно промени виждането им за реалността.

Също така, възприемането на Адам за Бог също се промени от това на един любящ Баща в това на един враг. Тази промяна обяснява усилията му да избягва Бог като се крие сред дърветата на Градината. По-късно той обясни на Бог, че се е скрил от страха, който е проникнал в него когато е чул звука на Господа в градината.

В началото, след падението, единствения враг, който човека възприемаше беше Бог, и снабдяването и защитата бяха основни. Той си направи дрехи и се скри. Обаче, след едно поколение, човека щеше да започне да вижда и другите хора като врагове. Когато той видя човека като свой враг, неговата опция да се защити щеше да включва това да унищожи врага си.

Исус беше изпратен за да ни примири с Бог и един с друг. Как става възможно това примиряване?

Йоан 1:6-12

⁶Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан.

⁷Той дойде за свидетелство, да свидетелства за светлината, за да повярват всички чрез него.

⁸Той не беше светлината, но свидетелства за светлината;

⁹това беше истинската светлина, която, идеща на света, осветлява всеки човек.

¹⁰Той беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна.

¹¹При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.

¹²А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото Име;

Той дойде при Своите Си, при тези, които вярваха, че има Бог. Но искам да ви кажа, че това да вярваме, че има Бог не може да ни спаси. Исус дойде при такива хора, но се казва, че те не го приеха. И след това са великите думи: „А на онези, които Го приеха даде право (на гръцки власт) да станат Божии синове и дъщери“. Ти имаш право да бъдеш Негово дете имаш власт.

Това е нещо невероятно. Това носи голяма свобода. Променя целият ни живот. На първо място ще промени молитвите ни.

Днеска има много църкви на вяра, но също така има и такива на пълното неверие, и те са евангелски дори. Има така наречени молитви на вяра, които когато разберем, че сме синове и дъщери, ще схванем, че всъщност са молитви на абсолютно неверие и съмнение.

Ние казваме: „Вярвам, че Бог ще ме благослови някой ден. Вярвам, че ще ме изцели някой ден“. Само че това не е вяра. Ние всъщност казваме: „Надявам се някой ден да го направи, но не съм много сигурен. Трябва да чета повече, да се моля повече, да постя повече“. И всичките тези религиозни упражнения, с които се надяваме да убедим Бог да ни даде това, което искаме.

Трябва да започнем да мислим за себе си като Негови синове. Видяхме, че това е така, нали? Другото, което трябва да правим е да не съсредоточаваме молитвите си  върху снабдяване на нуждите ни, защото според мен това е израз на неверие. Сега ще ви го покажа.

Когато Исус дойде, Той направи реформация, промени всичките религиозни представи. Те постоянно казваха: „Кой Му дава право да говори така, кой Му дава право да прави това“. Но Той беше Синът и действаше като равен с Бога. Сега искам да ви кажа нещо много важно: „А на тези, които Го приеха – даде право да се нарекат синове и дъщери“. Или даде им право да бъдат равни с Бога. Това е страшно – велико, невероятно, зашеметяващо. Но е самата истина.

Нека да отидем до Матей 6 глава,  ще чета от един английски превод, който се казва The Message, или посланието, който е един съвременен превод, ще започна от 24-34ст., после ще се върна в началото на главата и ще прочета от 5-13ст.:

²⁴Не можете да се покланяте на двама богове наведнъж. Обичайки единия бог, вие ще завършите мразейки другия. Обожаването на единия подхранва омразата към другия. Не можете да се покланяте и на Бог и на парите. Ако изберете Бог, живеейки живот на поклонение на Бог, това води до това да не се безпокоите за  това какво има на масата ви за ядене или дали дрехите ви в гардероба са модерни.

²⁵Има много повече относно живота от това, което слагате в стомаха си, много повече за вашата външност от дрехите, които носите на тялото си.

²⁶Погледнете птиците, свободни и неограничени, не са обвързани с някаква длъжностна характеристика, безгрижни в грижата на Бог. А вие означавате много повече за него от птиците.

²⁷Пораснал ли е някой дори и с един инч като се е суетил пред огледалото?

²⁸Всичкото това време и пари прахосани за мода – мислите ли че това прави някаква разлика? Вместо да гледате модните тенденции, излезте на полетата и вижте дивите цветя. Те никога не се контят или пазаруват, 

²⁹но виждали ли сте някога цвят и дизайн като техния? Десетте най-добре облечени мъже и жени в страната изглеждат опърпани в сравнение с тях.

³⁰Ако Бог дава такова внимание на изгледа на дивите цветя – повечето, от които дори никога не са виждани – мислите ли, че той няма да ви обърне внимание, няма да се гордее с вас, няма да направи най-доброто за вас?

³¹Това, което се опитвам да направя тука е да ви накарам да се отпуснете, да не бъдете толкова заети с мисли за получаване, за да можете да откликнете на Божието даване.

³²Хората, които не познават Бог и начина, по който той работи се безпокоят за тези неща, но вие познавате и Бог и как той работи.

³³Напойте живота си с Божията реалност, с Божията инициатива, с Божиите снабдявания. Не се безпокойте за липсите. Ще откриете, че всичките ви ежедневни човешки грижи ще бъдат посрещнати.

³⁴Дайте цялото си внимание на това, което Бог прави точно сега, и не се вълнувайте за това какво може или не може да се случи утре. Бог ще ви помогне да се справите с каквито и трудни неща да дойдат, когато му дойде времето. 

Матей 6:5-13

⁵А когато идвате пред Бог, не правете и това като театрална продукция. Всички тези хора правят редовно шоу с молитвите си, надявайки се за ранг на звезда! Мислите ли, че Бог седи на някое място в ложата?

⁶Ето какво искам да правите: Намерете някое тихо, усамотено място, за да не бъдете изкушени да играете някаква роля пред Бог.

⁷Просто бъдете там толкова просто и честно колкото можете да си представите. Фокуса ще се измести от вас към Бог, и вие ще започнете да усещате неговата благодат. Света е пълен с така наречени молитвени войни, които са невежи относно молитвата. Те са пълни с формули и програми и мнения, дребни техники за получаване на това, което искате от Бог. Не се поддавайте на тези глупости.

⁸Това е вашият Баща, с когото си имате работа, а той знае по-добре от вас от какво се нуждаете. С такъв Бог, който ви обича, можете да се молите много просто.

⁹Например така: Татко наш на небето, Разкрий ни кой си.

¹⁰Подреди света правилно; Направи това, което е най-доброто – както горе, така и долу.

¹¹Поддържай ни живи с три пълноценни хранения на ден.

¹²Поддържай ни простени от теб и прощаващи на другите. 

¹³Поддържай ни в безопасност от нас и от дявола. Ти отговаряш! Ти можеш да правиш всичко, което искаш! Ти блестиш в красота! Да. Да. Да. 

Няма нужда да говорим излишни думи пред Бог, повтаряйки ги и повтаряйки ги, като се надяваме да Го убедим да ни снабди нуждите. Той е нашият любящ Татко, който толкова много ни обича, че изпрати единствения Си Син, за да може чрез Него да направи изкупление за нас и по този начин да можем да влезем в Неговото семейство и да станем и ние синове.

Ние имаме представата, че трябва да се молим в името на Исус, който от Своя страна да се застъпи за нас пред Бог. Но това няма нищо общо с истината. Това е измислено от някой така наречен „християнин“. Но Исус говори на синове и дъщери.

Йоан 16:26-27

²⁶И в онзи ден, вие ще искате за себе си в Моето име. И не ви казвам, че Аз ще моля Татко заради вас.

²⁷Защото Сам Татко ви обича привързано, понеже вие привързано обикнахте Мен, и повярвахте [или, приехте за истина], че Аз съм дошъл от Бог.

Това е невероятно. Онова другото, християнското разбиране ни оставя с впечатлението, че Татко не ни обича толкова, и че Исус трябва да Го убеждава да прави нещо за нас. Но това е лъжа. Не е вярно. Исус каза: „Сам Той ви обича“. Каза още: „Не ви казвам, че Аз ще го моля заради вас“. Е, тогава кой ни го каза??? Това е велико, сам Исус каза, че Той не е казал това. Това не е Неговото намерение, не е Неговото отношение.

Ако аз съм син, няма нужда да се боря в молитва, за да получа снабдяване на нуждите си. За мене борбата в молитва показва, моето съмнение и неверие. Съжалявам, че трябва да го кажа, но е така. Съжалявам, че трябва да взема на някой християни играчките, но е време да пораснем, време е да бъдем синове и дъщери, време е да  повярваме в Бога, или да Му се доверим.

Какво означава да Му се доверим? Това включва да живеем живот на пълна зависимост от Него. Защото дори и да вършим велики чудеса, ако не живеем живот на пълна зависимост от Него, в края на живота си можем да имаме големи проблеми. Той не иска просто да вършим чудеса, иска ние да Го познаваме и Той да ни познава. Ако се стремим към това, живота ни ще бъде напълно различен. Самият ни живот тогава ще бъде едно чудо сам по себе си. Няма да има нужда да вършим чудеса, живота ни ще бъде такъв.

Вярата е свързана с доверието ни в Бога или с нашата зависимост от Него. Човека падна, защото искаше да живее независимо от Бог и това доведе до гибелта Му. И трябваше да дойде Исус и да живее живот в пълно покорство, или зависимост, или доверие към Баща Си, за да може да ни изкупи и да ни върне в първоначалното състояние, в което Бог ни е създал да живеем – синове и дъщери, които са в пълна зависимост от Баща си и във всичко действат като Негови представители.

Който повярва, означава, който приеме, който се довери, които живее живот на зависимост. Трябва да изгубим нашия независим живот, за да намерим истинския живот. Както казва Рик Джойнър: „Истинската свобода изглежда като робство“. Защото това е да си зависим за всичко от Бог.

 

 

21.10.2014

Емил Енчев