Глава трета
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Нека да разгледаме някои дефиниции. Колко пъти сте чували хора да казват, че „поклонението е било велико в еди-коя си църква”? Или, можете да чуете, че поклонението не е било толкова добро в друга църква.
Как може поклонение да бъде добро или лошо? Ние или се покланяме или не. Аз казвам, че поклонение с половин сърце не е поклонение въобще! Ако, като поклонник, казвам, че поклонението не е било добро, тогава съм казал, че не съм се покланял добре. В края на краищата, аз съм, който се покланя. Хвалебствения тим не прави това за мен. Те не могат да го правят. Ако поклонението ще бъде добро, тогава аз трябва да се покланям. Това зависи от мен. Поклонението трябва да бъде ‘добро’ навсякъде, където отивам, защото аз съм там. Аз отивам на църква с цел да се поклоня. ТОВА НЕ ЗАВИСИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА НЯКОЙ ДРУГ. ПОКЛОНЕНИЕТО НЕ Е ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Какво точно е поклонението? Има много описания за него, но писанието ясно ни казва:
Йоан 4:23
23 „Но идва часът, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се покланят на Отец в дух и истина; защото Отец търси такива да Му се покланят. (NKJ)
Забележете тука, че се казва „ИСТИНСКИ ПОКЛОННИЦИ”. Всичко друго не е истинско поклонение. Как се покланяме? Според горното писание, в дух и истина. Има ли я музиката някъде в това? Има ли го падането на пода някъде в това? Не. Има изразявания на поклонение. Има действия, които идват понеже ние се покланяме. Поклонението несъмнено е духовно нещо.
Ето част от една история, с която всички сме запознати:
Матей 14:31-33
31 И веднага Исус простря ръката Си и го хвана, и му каза, „: маловерецо, защо се усъмни?
32 И когато се качиха в лодката, вятърът спря.
33 Тогава тези, които бяха в лодката дойдоха и Му се поклониха, казвайки, „Наистина Ти Си Божият Син.” (NKJ)
Забележете в стих 33, тези в лодката дойдоха и Му се поклониха. Те нямаха бенд. Те нямаха хор. Не се казва, че те се наведоха ниско. Те не чакаха да стигнат брега. Не се казва, че Му пяха. Не се казва, че танцуваха. Не се казва, че удряха в ритъм греблата…
Казва ни се, че те казаха: „наистина ти си Божият Син”. Те изповядаха с устата си това, което вярваха в сърцето си. Те Го качиха на трона в тяхното сърце. Това е поклонение. Това е нашата духовна позиция пред Бог. Ние трябва да можем да се покланяме както тях в лодката него ден. Всичко друго ще дойде, ако можем да се покланяме.
Разгледайте Новозаветната дума за поклонение:
1. проскунео
(прос-коо-не’-о);
От 4314 и вероятно производна от 2965 (означаваща да целуна, както куче лиже ръката на господаря си); да се умилквам или да се навеждам, тоест (буквално или фигуративно) да се простра в почит пред някой (да правя реверанс пред някой, да обожавам):
KJV – поклонение
Да целувам, както куче лиже ръката на господаря си. Не говори ли това за взаимоотношение? За позициониране? Думата проскунео е извлечена от две думи. ‘Прос’, означаваща ‘близък’, и ‘коун’ означаваща ‘куче’.
Йоан 1:1
1 В началото бе Словото, и Словото бе с Бог, и Словото беше Бог. (NKJ)
Думата ‘с’ в този стих е ‘прос’, което означава ‘близък’. Словото (Исус) беше близо до Бога. Ние трябва да бъдем ‘близко’ до Бог, нали?
Какво да кажем за думата, ‘коун’? Разгледайте вярното куче. То спи в горещия следобед и господаря му казва, „Тука, момче!” Какво е първото нещо, което кучето прави? То отваря очите си и слага вниманието си на господаря си. Дори от дълбок сън, то е в своята природа да се фокусира на господаря си. Ние трябва да се фокусираме на Бог по всяко време. Ако Той ни повика, дори и да спим, ние трябва да обърнем вниманието си към Него. Кучето е най-добрия приятел на ‘човека’. То е верно на господаря си. То би умряло защитавайки господаря си. То също знае КОЙ е господар.
Това, което виждам тука е картина на това, което трябва да правим, или как се покланяме. Ние трябва да се покланяме в дух и в истина. Това поклонение е да позиционираме себе си, осъзнавайки Божието място и нашето място. То е да Го поставим на трона на нашето сърце с нашия фокус „близо до” Него.
Това няма нищо общо с физическата активност. Представете си човек лежащ на земята. Кажете ми дали можете да разпознаете той дали се покланя от своята физическа позиция или не? Лежи ли той проснат пред Бог, или просто си почива?
Хвалението винаги е физическа активност. Според самата си дефиниция, то включва физическа активност. Изучаването на думата в Библията ще разкрие, че има много форми на хваление. Всички включват физическа активност. Аз ще се разровя само в седем основни еврейски дефиниции за хваление в това изучаване. Помнете докато ги четете, че ВИЧКИ включват физически движения на тялото.
1. 1984 халал (haw-lal’);
основен корен; да бъда прозрачен (произлиза от звук, но обикновено от цвят); да светя; от тук следва да правя шоу, да се хваля; и така да бъда (шумно) безразсъден; да говоря екзалтирано; каузативно, да празнувам; също така да изглеждам безсмислен: (безсмислен е да правя да изгледам глупав или смешен.
KJV – (правя) хвалба (собственото аз), празнувам, хваля (занимавам се, правя), глупав, слава, [светлина], (правя се, преструвам се на) луд (срещу), давам в брак, [пея, достоен за] хвала, бушуване, прославен, светя.
2 Летописи 5:13-14 – пример (думата хвала на еврейски тука всъщност е халал)
2) 3034 яда (yaw-daw’);
основен корен; използвана само като нарицателно от 3027; буквално, да използвам (т. е. да протегна) ръка; физически, да хвърля (камък, стрела) по или на разстояние; особено да почитам или да се покланям (с протегнати ръце); усилено, да оплаквам (чрез извиване на ръцете:
KJV – хвърлям, (правя) изповед, хвала, изстрел, (давам) благодарение.
Битие 29:35 – пример
1. 8426 тода (toe-daw’);
от 3034; прилично, протягане на ръката, т. е. (чрез въвличане) деклариране, или (обикновено) обожание; специфично, хор от поклонници:
KJV – изповед (жертва на) хвала, благодарност (даване, жертване).
Исус Навин 7:19 – пример
1. 2167 замар (zaw-mar’);
основен корен [вероятно идентична с 2168 чрез идеята на удряне с пръстите]; подходящо, да докосна струните или част от музикален инструмент, т. е. да свиря на него; да правя музика, в акомпанимент с глас; оттук да празнувам в песен и музика:
KJV – давам хвала, пея хваления, псалми.
Съдии 5:3 – пример
1. 8416 техила (the-hee=law’);
от 1984; възхвала; специфично (конкретно) химн:
KJV – хваление.
1. да възхвалявам означава да хваля силно.
Псалм 22:3 – пример
1. 8605 тефила (tef-eel-law’);
от 6419; ходатайство, молба; като естествена последица от химн:
KJV – молитва.
Псалм 4:1 – пример
1. 7623 шабак (shaw-bakh’);
основен корен; всъщност, да говоря на висок глас, т. е. (специфично) гръмогласно; образно, да успокоявам (като чрез думи):
KJV – хваля, слава, съдържам, хваление, успокоявам, триумф.
Псалм 117:1 – пример
Всяка една от горните дефиниции ясно говорят за физическа активност. Нека да погледнем това, което наричаме поклонение в църквата днес. Ние знаем, че повечето църкви имат някакъв вид тим за хваление и поклонение. Музикантите обикновено водят в общо поклонение като свирят на своите инструменти и ни водят в песен.
Свиренето на инструмент и пеенето е библейската дефиниция за ‘замар’, което е преведено да ‘хваля’ на нашия език.
2167 замар (zaw-mar’);
основен корен [вероятно идентифициран с 2168 чрез идеята за удряне с пръстите]; всъщност, да докосвам струните или част от музикален инструмент, т. е. да свиря на него; да правя музика, акомпанирана от гласа; оттук следва да празнувам в песен и музика:
KJV – давам хвала, пее хваления, псалми.
Така че тогава, когато свирим на нашите инструменти и пеем ние правим „замар”. Ние действително хвалим Бог. Качеството на музиката няма нищо общо с качеството на поклонението, защото музиката не е поклонението.
Поклонението се прави в дух и истина. Хвалението идва защото се покланяме на Бог. Ние някак си сме позволили на развитието на нашия език да промени значението на думата поклонение. Ние действително сме решили, че поклонението е хваление когато то не е, според Библейските дефиниции. Ние трябва да се занимаваме с Библейската дефиниция. Трябва да усещаме изменението на езика, което често променя дефинициите.
Вижте един пример на това, което казвам:
Евреи 11:1
1 Сега вярата е субстанцията от неща, за които се надяваме, доказателството за невидимите неща. (NKJ)
Всички ние сме много запознати с този стих. Надежда, днес, има различно значение. Ако се надявам да спечеля лотарията, това означава, че аз искам го направя наистина, очаквам го, но не мога да бъда сигурен, че ще спечеля – АЗ СЕ НАДЯВАМ, че ще спечеля.
В горния стих, надежда означава да очаквам или да се доверявам. В религиозен смисъл, това означава да чакам за спасение с радост и увереност. С други думи, надежда в Библията е да се знае със сигурност. Надежда днес е да желаеш много силно. Това са изцяло две различни неща.
Ние можем да си играем със семантики през целия ден. Семантиките могат да бъдат примка или капан. Ние трябва, обаче, да разбираме това, което казваме. Ние можем да използваме думата поклонение за свирене на инструмент и пеене, и това е ок. В американския език, една дума може да има различни значения и това е ок. Ние трябва обаче, знаем значението, което имаме предвид.
Можете ли да намерите стих в Библията, който казва, че можем да се покланяме както ни се вижда подходящо? Че имаме право да се покланяме по наш собствен начин? Вероятно няма да можете да намерите този стих, защото това е конституционно право дадено от Правителството на Съединените Щати за неговите граждани. Това не е библейско право. Ние нямаме законопроект от права в Библията, ние имаме Бог – и Неговата воля трябва да бъде нашата воля. Той ясно е разпрострял как трябва да се покланяме, и че Той желае нашето поклонение. Той също е заповядал да Го хвалим. Той е установил в Библията как и защо.
Ние ще се разровим по-надълбоко във всичко това. Всички ние трябва да помним, че когато използваме дума като поклонение или надежда, ние трябва да бъдем сигурни, че разбираме кое значение се прилага и не се объркват.
Псалм 149 говори за това защо ние хвалим. То е повече от това да се чувстваме добре. То е повече от това да служим на Бог. Това са някои от причините, но има повече.
Псалм 149:7-9
7 За да отдават възмездие на народите и наказание на племената,
8 За да вържат царете им с вериги, и благородните им с железни окови, –
9 За да извършат над тях написания съд! Тая чест принадлежи на всички Неговисветии. Алилуя. (NKJ)
Бог иска да извърши Своята цел чрез нас, използвайки ни. Това е ясно в цялото писание. Когато Го хвалим, ние извършваме воюване в Духа. Ние отблъскваме врага. Ние извършваме неща в Духа. Забележете, че писанието казва, че това е чест да се хвали нашия Бог!
От тази точка, ние ще започнем да копаем в това, което правим когато хвалим. Ние ще погледнем на това как трябва да отиваме за това, и някои от причините, поради които правим това.