13 Глава – Източниците на пророческия призив
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Да бъдем призовани в служение на пророк не е награда за нашата прилежност в стремежа ни да станем зрели в пророческото. Това е въпрос на суверенен призив от Бог. Да, ние трябва да откликнем с прилежност, но призоваването започва с Бог. Павел написа на коринтяните: „Но един и същ Дух извършва всички тези неща, разпределяйки на всеки един поотделно, както Той желае“ (1 Коринтяни 12:11, курсивът е добавен).
Ние служим на един личен Бог, който има Свои собствени цели за всеки един индивидуално. Един тибетски монах може да премине през упражнения за дисциплиниране, мислейки си, че това ще му помогне да стане издигнат учител. Но дарбите и призванията на Бог не са основани на нашата борба, стремеж или търсене; те са основани на Неговия суверенен избор и на Неговата благодат. Това не е свързано с нашите усилия да постигнем или развием духовни умения. Става въпрос за Божия суверенен призив и благодатни надарявания.
Хората често питат как могат да растат в пророческото и да получават повече слова от Бог. Ние можем да ви научим как да обръщате повече внимание на внушенията, които Святият Дух ви дава, и дори какво да правите с тях, когато те дойдат, но не можем да направим така, че внушенията да дойдат. Това е суверенната работа на Святия Дух. Можем да ви научим само как да съдействате на активността на Духа, но не и как да я произведете.
В глава 1 аз разказах за времето, когато Джон Уимбър ме помоли да се моля дарбата пророчество да бъде предадена на хората по време на конференцията на Винярд в Анахейм през 1989. Някои хора искаха от мен да се моля за тях да бъдат призовани в пророческо служение. Разбира се, няма начин, по който да мога да направя това. Това е Божият избор.
Обаче, ние сме виждали хора, за които са се молили на конференции, изведнъж да получават нарастване на активността на Святия Дух в областта на сънища, видения и пророчески внушения. Много от тях продължават да преживяват нарастване на пророческото надаряване оттогава нататък. До някаква степен този вид надаряване може да се прехвърля, но само до степента, до която Бог суверенно е определил. Това е, за което говори Павел, когато подтиква Тимотей да не пренебрегва духовната дарба, която му е била предадена чрез полагането на ръце. (Вижте 1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6.)
Има мистериозно взаимодействие между Божията суверенна активност, човешкото съдействие и отговорността, когато отваряме сърцата си пред Бог, търсим Неговата воля и молим за това, което желаем. Тогава позволяваме на всяко индивидуално преживяване да се разгъне, без да се опитваме да обясняваме напълно динамиките. Катализаторът, който освобождава Божия дар в човека, е понякога божествена среща при спасението или дори години по късно чрез посещение от Бог без никаква човешка намеса. Понякога това се случва внезапно в детството, или може да стане, след като някой е бил християнин от много години. При някои нарастването на пророческото помазание става бавно, докато при други, дарът се предава бързо чрез полагането на ръце (1 Тимотей 4:14; 2 Тимотей 1:6). Има място за прилежно търсене да се расте в надаряване, характер и зрялост. Но докато усърдието ви прави да растете във вашия призив, то не определя призива ви.
Различни начини, по които Бог призовава хора
за пророческото
Признаци, докато са още млади
Боб Джоунс, който вече споменах много пъти в тази книга, е човек, който има дълбоко пророческо служение. Боб е имал много малко религиозно минало и не е станал християнин до края на 30-та си година. Въпреки това, Боб е имал няколко ангелски посещения и свръхестествени преживявания като момче, които са посочвали, че той ще има пророческо служение, когато стане на зряла възраст. Когато Боб бил на 13, той чул ясен глас от небето, викащ неговото име. Когато бил на 15, той се видял във видение, че е занесен пред трона на Бог. Тези преживявания уплашили Боб. Отнело му няколко месеца да се съвземе от видението. Никога не му дошло на ум докато не повярвал, че тези неща представляват Божия призив за неговия живот, а не Божия съд. Веднага след обръщането му към вярата, за изумление на Боб, пророческите дарби започнали да действат мощно в живота му. Боб е пример за това, как дарбите на благодат и Божият призив се дават в резултат на Божията благодат, а не на собствените усилия.
Внезапен призив на някого в зряла възраст
Марти Страйкър прекарва целия си зрял живот като начален учител. В началото на 50-та си година той чува евангелието и откликва ентусиазирано. Веднага след като е новороден, той започва да получава пророчески сънища и видения. Обаче, той нямал знание за дарбите на Святия Дух и, следователно, е нямал рамка, към която да отнесе своите преживявания. Пророческите дарби, които започнали с обръщането му към вярата, продължили да се увеличават през годините, които последвали.
Раздвижване на дарбата
Майкъл Съливан е бил пастор и учител, който в продължение на много години е вярвал в пророческото служение. Обаче, функцията на Майкъл в църквата е била предимно в областите на лидерството и поучението. Няколко пророчески души са казвали на Майкъл, че чувстват, че той ще има пророческо служение един ден, но това изглеждало невероятно, тъй като нямало никакъв забележим белег в него за някакво пророческо надаряване или призив. Обаче, в продължение на тридесет поредни вечери, след едно пророческо слово, изговорено върху него, той имал пророчески сънища. Оттогава Майкъл е пораснал много в пророческото служение.
Джон Уимбър поучавал в семинарията по теология Фулър, когато започнал да поучава за изцелението. Скоро след това изцелението започнало да се случва. Не след дълго словото на знание, което е функция на пророческия призив, започва да оперира в него по мощен начин. При Джон Уимбър е нямало никакво драматично ангелско посещение или глас от небето. Той просто започнал редовно да пристъпва във вяра, като изговарял словата на знание, които Бог му давал. В процеса дарбите на Духа започнали да оперират чрез него повече и повече.
Фил Елстън имал спомени за „виждане“ на неща като момче и си мислел, че няма нищо необичайно в това. Той имал няколко свръхестествени срещи с Бог. Една от тях довела до неговото обръщане към Исус Христос. Фил нямал разбиране за пророческото надаряване, което се изявявало доста силно в него след обръщането му през 1976. Той имал духовни сънища и видения и чувал Божия глас. Най-честият начин, по който този дар оперира в него сега, е, като получава внушения от Святия Дух, които му позволяват да знае неща, които няма как да ги знае по естествен начин. Сега Фил пътува по света, като учи и служи пророчески.
Това са само няколко от свидетелствата, които могат да бъдат предложени в тази книга. Всички те сочат към това, че пророческият призив за живота на някого е функция на Божия план, решен преди този човек да направи нещо, за да отгледа дарбата. Бог има дарби и призвания, определени за вашия живот. Библейското обучение, дисциплината, постенето и молитвата няма да променят вашия призив. Обаче, тези духовни дисциплини ще усилят освобождаването на призива, който вече е бил божествено определен. Целта не е да се опитате да накарате Бог да ви призове за пророк. Това обикновено е въпрос на раздвижване на дарбите и призванията, които вече са определени от Бог за вас.
Болката на пророческия призив
Често има изкушение да искаме нещо, преди да го разберем. Тогава, след като го получим и преживеем трудностите свързани с него, изкушението ни е да искаме да се отървем от него.
Има голямо неразбиране относно пророческото служение. Наблюдателите не осъзнават колко много пророческите хора обикновено се борят и се мъчат с „лошите страни“ на собствения си живот и служение. Ако човек има желание да бъде въвлечен в пророческо служение, това не трябва да е, защото изглежда вълнуващо. Болката, смущението и атаките върху тези хора със сигурност се увеличават, когато призивът им нараства. Да повторя Франсис Френджипейн отново: „новите нива носят нови дяволи“. С други думи, новите нива на помазание неизбежно носят нови дяволи и усилват духовното воюване срещу нас.
Някои пророчески хора, които познавам, се оплакват от болката, молейки Господ да вдигне пророческия призив от живота им. „Славата“ на пророческото служение, която някои си представят, когато виждат пророчески служител на някоя конференция, е нетипична за всекидневния им начин на живот.
Ние насърчаваме пророческите хора да открият своята радост в своята духовна идентичност като такива, които обичат Исус и които знаят, че Той ги обича. Те не трябва да си мислят, че това да имат „грандиозно служение“, ще направи живота им щастлив. Никога не съм срещал пророчески човек, чийто живот да е станал щастлив поради неговото или нейното пророческо надаряване. Обикновено те преживяват нарастваща демонична атака, опозиция от благочестиви хора и голямо смущение в собствените си души в резултат от своето пророческо надаряване.
Забелязал съм, че пророческите хора често имат повече разочарования с Бог отколкото другите. Защо е това? Това е, защото те виждат по-ясно как трябва да бъдат нещата или как Бог планува да бъде бъдещето за тях . Но виждайки напред, те трябва да чакат с вяра, понякога много години, за освобождаването на това, което знаят, че е в Божието сърце. Затова те са повече склонни да бъдат паднали духом поради претърпяването на провалени очаквания; както казва Притчи 13:12: „Отложената надежда прави сърцето болно“.
Понеже техните очаквания са обикновено по-високи, те са по-дълбоко разочаровани. По-лесно е за онези, които не са толкова натоварени с това, как се предполага да бъдат нещата. Еремия се оплаква, че Господ го е измамил. Когато Еремия пророкува за това, как Бог иска да промени нещата, той влиза в неприятности с лидерството, защитаващо мястото си в статуквото. Той е осмиван и отхвърлян от толкова много хора. Иска да зареже всичко. Въпреки това, словото на Господ е било като огън, горящ в него; той не е можел да го задържи, така че е продължавал да пророкува (Еремия 20:9). Това довежда до още повече отхвърляне и болка за него.
Една важна проверка на реалността
През моите години на пастируване аз съм наблюдавал един дневен ред, който действа в толкова много от нас. Той е неуловим и труден за обвързване. Това е нашето посвещение да се избягва болката почти на всяка цена. Дори като посветени християни, ние се стремим да установим безболезнена среда за живота си. Ще използваме Библията, други хора и дори духовните дарби, за да постигнем тази цел. Някои си представят, че ако могат да оперират повече в пророческото надаряване и по този начин по-ясно да различават Божия глас, тогава Той със сигурност ще ги води в по-безпроблемен и задоволителен живот.
Проблемът е, че когато Бог говори, Той понякога ни казва да вярваме и да правим неща, които накрая ни водят в повече изпити, смущение и болка! Някои от най-объркващите и духовно предизвикателни преживявания и сезони идват върху пророческите хора директно от това, че са използвани от Святия Дух. Често те викат Бог да ги използва, но когато Той го направи, те се оплакват, че се „чувстват използвани“!
Павел описва три категории на преживяване във 2 Коринтяни 6, които са характеристика на истинското апостолско християнство. Те са негативните напрежения (ст. 4-5), позитивните качества (ст. 6-7) и божествените парадокси (ст. 8-10) на служението в Духа.
Но във всичко ние се представяме като Божии служители: в голямо търпение, в скърби, в нужди, в страхове, в бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в постене.
[Ние се представяме като Божии служители] чрез чистота, чрез познание, чрез дълготърпение, чрез благост, чрез Святия Дух, чрез искрена любов, чрез словото на истината, чрез Божията сила, чрез оръжията на правдата в дясната и в лявата ръка.
[Ние се представяме като Божии служители] чрез слава и опозорение, чрез зли слухове и добри слухове; като измамници, и въпреки това истинни; като непознати, и въпреки това добре познати; като умиращи, и въпреки това, ето, живеем; като наказвани, и въпреки това неумъртвени; като наскърбени, но винаги радостни; като бедни, но обогатяващи мнозина; като непритежаващи нищо, и въпреки това притежаващи всичко.
—2 Коринтяни 6:4–10
Ако служим в силата на Духа и се стремим да живеем според Божието Слово, тогава всички тези неща ще се случват по пътя ни в различни мерки от сезон на сезон.
Трябва да разберем, че опониращите и объркващите аспекти на живота в Духа са толкова реални, колкото позитивните и приятните аспекти. Ако се примирим с тази реалност още от самото начало, тогава ние сме готови да откликнем в правилния дух.
Молейки се за Божията сила да бъде освободена в нашето служение, аз не насърчавам никого да търси изпитания и страдания. Не трябва да го правим. Те автоматично ще дойдат в нашия път, понеже ние живеем в един паднал свят, в който демоните атакуват Божиите хора. Бог възнамерява да използва тези неща, за да ни привлече в едно по-дълбоко взаимоотношение със зряла вяра.