9 Глава – Борене за пълнотата на пророческото помазание
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
Писанието обещава глобално изливане на Святия Дух в последните времена. Това включва безпрецедентно освобождаване на духа на пророчество за църквата в поколението, в което Господ се връща.
И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка плът; и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите Си, и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни те ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе и знамения на земята долу – кръв и огън, и пара от дим; слънцето ще се превърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен. И всеки, който призове името Господно, ще се спаси.
—Деяния 2:17–21
Святият Дух ще освободи благодат за получаване на пророчески сънища и видения в поколението, в което Господ се връща. Това ще бъде общото действие на всички Божии хора. Той буквално ще излее духа на пророчество върху цялата църква, или върху всяка плът, която вярва в Исус, а не просто върху пророците. Това включва всички вярващи жени, а не само мъжете, и всички вярващи деца, не само възрастните или зрелите вярващи. Думата всички не се отнася за всички човешки същества без изключение, а за всички прослойки човешки същества без разлика. Това обещание е изговорено два пъти, наблягайки, че това е абсолютна реалност, която ще се случи. Бог желае, и винаги е желал, лично да среща Своите хора. От началото на творението Неговото желание е било да взаимодейства и да общува с нас по един много реален начин. Това въобще не се е променило по никакъв начин, обаче се е променил методът или начинът, по който Той е избрал да прояви това желание.
Той ще освободи знамения в природата, както горе в небесата (може и за метеорологично време), така долу на земята, включващи земетресения. Това ще се случи преди деня на Господ или второто идване на Исус. Това, което Святият Дух направи не деня на Петдесятница, беше предварителна илюстрация на по-голямото изливане в последното време.
Йоил пророкува, че когато се обърнем към Бог с цялото си сърце, в молитва с пост, Господ ще бъде ревностен и състрадателен и ще излее Духа Си върху нас (Йоил 2:12, 18, 28).
Исус обеща, че ако Неговите ученици чакат в молитва, Духът ще ги облече със сила. „Ето, Аз изпращам обещанието на Моя Баща върху вас; но чакайте в град Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре“ (Лука 24:49).
В Деяния 1-2 учениците следваха модела, описан от Йоил, докато търсеха даденото от Исус обещание. По този начин те се събраха, за да се молят в горницата. След 10 дни, на празника на Петдесятница, Духът дойде върху тях със сила (Деяния 1:14-2:4). Възможно е някои от тях да са очаквали пробива на Духа от Йоил 2:28 по това време, тъй като Исус скоро им го беше обещал (Лука 24:49). Петър обяснява това посещение на Духа като това, което е пророкувано от Йоил. Тези 10 дни на молитва се оказаха едно стратегическо и пророческо точно време. Те бяха предшествани първо от смъртта и възкресението на Исус, а след това и от една динамична история на молитва, която включваше най-великите ходатаи на Израел. Исус и Йоан Кръстител се молиха пламенно Божието благословение да бъде освободено, както направи Анна, която се молеше в продължение на 60 години (Лука 2:37). С други думи, апостолите стъпиха в една динамична история на молитва, която се беше случила, преди да дойде празникът на Петдесятница.
Те се качиха в горната стая, където живееха. . . . Всички тия продължаваха с един акорд в молитва и молба. . . . И когато настана денят на Петдесятницата, те всички бяха с един акорд на едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, където седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Святия Дух, и почнаха да говорят други езици.
—Деяния 1:13–14; 2:1–4
Петър каза, че това, което се случило в Ерусалим, е било изговорено от Йоил. За какво говори Йоил? Да, той подчертава факта, че Бог ще излее Духа, но също така подчертава и условията, в които това ще се случи. И двете са част от модела, намиращ се в Йоил 2. Петър насочи вниманието си към целия контекст на Йоил 2, а не просто към резултата от него. Моделът от Йоил 2:12-15 на обща молитва с пост е бил следван през цялата църковна история, водейки до много велики съживления. В наши дни ние също трябва да следваме модела от Йоил 2:12-15. Най-великото съживление предстои да дойде, надвишавайки това, което църквата преживя в книгата Деяния. Църквата днес трябва да види важността от събиране в общо ходатайствено поклонение, докато Бог не освободи пълнотата на Своето благословение. Ние имаме богата история на молитва зад нас – която продължава от Мойсей, Давид, Данаил, а после и Исус, Анна и Павел, без да прекъсва през цялата история на църквата. Чашите на ходатайство в небето със сигурност са пълни (Откровение 5:8).
Божието обещание, да излее Духа Си, е най-известният пасаж от книгата Йоил. Точно преди този момент в своето пророчество Йоил подчертава земеделските благословения, които Бог ще освободи върху Израел поради Своята ревност и милост, или състрадание (Йоил 2:18-27). Сега Йоил говори за идващото духовно благословение, което ще обнови хората (Йоил 2:28-32). Обещанието за изливането на Духа, което Йоил пророкува, не беше напълно изпълнено в поколението на Петър. Това е очевидно от значителните различия между Йоил 2 и Деяния 2. Изпълнението на това, което Йоил пророкува, все още не е станало. Само част от него беше изпълнено в дните на Петър. Йоил каза, че слънцето и луната ще потъмнеят, а също и знамения като кръв и дим ще се видят. Ранната църква не видя тези знамения. Йоил пророкува за голямо изливане на Духа върху всяка плът по целия свят. Духът в Деяния 2 почиваше върху 120 юдейски вярващи, намиращи се в Ерусалим, после върху 3 000, които бяха спасени през този ден. Изпълнението на пророчеството на Йоил изисква глобално измерение. Петър знаеше, че преживява само първите плодове на пророчеството на Йоил. Пълното изразяване на това няма да стане, докато Исус не се върне в Сион или в Ерусалим, когато Той ще царува (Йоил 3:16-21).
Точното време на пророкуваното от
Йоил изливане на Духа
Петър каза, че изливането на Духа ще стане в последните дни (Деяния 2:17). Новозаветните писатели използват фразата „в последните дни“ в пет случая и по два различни начина. В Деяния 2:17 и в Евреи 1:2 те говорят за последните дни, че са започнали в поколението на книгата Деяния. Обаче, във 2 Тимотей 3:1 и 2 Петрово 3:3 те говорят за последните дни като за поколението, в което Господ се връща. Яков 5:3 може да се използва и в двата случая. Ние знаем, че последните дни започнаха на деня на Петдесятница преди 2 000 години и ще завършат при идването на Исус. Това стеснява рамката на времето на пророчеството на Йоил. Поне знаем, че това не се е изпълнило в поколението на Йоил, но ще е в едно по-късно време, наречено последните дни.
Йоил пророкува за голямо изливане на Духа върху всички народи. Кога ще се случи изпълнението на това? Йоил ни казва, че то ще стане „след това“ (Йоил 2:28). Разбира се, въпросът е: След кое? Това е след нещо специфично. Някои разбират „след това“ от стих 28, че се отнася за второто идване. Това не е възможно, понеже Йоил заявява ясно в стих 31, че пророческият дух и знамения се случват преди деня на Господ или второто идване на Исус.
И ще покажа чудеса на небето. . . . Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен.
—Йоил 2:30–31
Изучавайки възможностите за какво се отнася изразът след това, добре е той да се разбере в контекста на призива на Йоил за пост и молитва (ст. 12-17). С други думи, след времената на обща искреност Бог ще излее Духа Си. Това е, сякаш Йоил казва: „Когато викате към Господ с пост и молитва, след това Той ще ви благослови като освободи Духа Си“. Някои коментатори свързват думата след това с предния пасаж (ст. 21-27), когато Йоил пророкува за земеделските благословения и поразяването на северния враг (ст. 20), което Бог обеща на Израел в милениума. Това ще бъде време, когато Израел никога повече няма да се посрами (ст. 26-27). Това ще се случи само след като Исус се върне. Обаче, Йоил каза в стих 31, че пророческият дух и знаменията в небето ще се случат, преди Исус да се върне и да започне милениума.
Даден е друг показател за точното време, когато Йоил повторно използва фразата „в онези дни“ (Йоил 2:29; 3:1). Тази фраза свързва заедно събитията, пророкувани в Йоил 2:28-32, с рамката от време на събитията, пророкувани в Йоил 3:1-21. Повторната употреба на тази фраза прави ясно, че темите в Йоил 2 и в Йоил 3 вървят заедно и не трябва да се разделят. С други думи, не трябва да има разделяне на глави. Йоил говори за изливането като времето, когато Израел е обграден от армиите на антихриста и после е избавен от тях.
Тъй като Йоил 2 и Йоил 3, в крайното изпълнение на пророчеството, са в една и съща рамка от време, ние знаем, че изливането на Духа ще стане в същия период от време, когато Господ събере пленниците на Израел от всички народи, за да ги върне обратно в Ерусалим. Това също ще бъде в същата рамка от време, в която Господ събира всички нации, за да излязат срещу Ерусалим, за да може Той да ги унищожи. С други думи, тези събития се случват в поколението, в което Господ се връща.
В голяма част от християнството днес виждането за спора за изпълнението на пророческото помазание да почива върху църквата остава малко неясно в най-добрия случай, или несъществуващо – в най-лошия. Обаче, навсякъде в Писанията има обещание, че преди Господ да се върне, Той ще излее Своя Дух и ще издигне църква, която ще пророкува и ще ходи в сила, на каквато земята все още не е била свидетел. Дори Исус, когато ходеше по земята, обеща, че „който вярва в Мен, делата, които Аз върша, и той ще ги върши; и по-големи дела от тези ще върши“ (Йоан 14:12). Докато има няколко момента в историята на църквата, които подтикват и сочат към тази реалност, на нас все още ни предстои да видим продължително помазание на сила да почива върху църквата, което е по-велико от служението на сила, в което ходеше Исус при първото Си идване. Църквата не трябва да се задоволява с нещо по-малко от обещанието, че ние ще ходим, както ходеше Исус.
Обаче, мнозина в църквата днес се задоволяват да четат и да слушат тези пророчески обещания и да ги отмахват като хипербола или като изпълнени от апостолите в книгата Деяния. Поради липсата ни на сила ние се опитваме да се безпокоим за нашето безплодие, като запълваме времето си с повече религиозни активности, програми и дреболийки, които дават усещането, че живеем в пълнотата на това, което Бог е възнамерил за нас, докато отпадаме от реалността на силата. Думите на апостола в Юда 3 остават точно толкова уместни за нас, както бяха и в неговите дни, когато той предизвика своите ученици да се „борят ревностно за вярата, която веднъж завинаги е освободена за светиите“. Ако това увещание е било необходимо за ранната църква през първи век, тогава колко по-необходимо е за нас сега да се надигнем и да се борим да разберем и да преживеем „вярата“, която ранните апостоли живееха? Точно както Юда говори на ранната църква за тяхното намаляващо видение да се борят за пълнотата на всичко, което Бог е определил за тях, на днешната църква ни е възложено да възстановим „вярата“, за която Юда насърчава ранната църква да се бори.
Борба за апостолската вяра
Съвсем типично християните днес ограничават значението на това „да се борим за вярата“ до борба за здрава доктрина и понякога включват и праведно живеене. Докато борбата за здравата доктрина и святото живеене пред Господ са добри стремежи, има нещо повече, свързано с борбата за апостолската вяра, която Юда описва, отколкото само усилие да имаме добра теология и свят начин на живот. Мога само да си представя отговора на Юда на някой вярващ от 21 век, казващ на Юда, че иска само здрава доктрина и свят начин на живот, но не иска или не се нуждае от това да изцелява болните, да гони демоните и редовно да пророкува. Сигурен съм, че Юда ще го коригира и ще каже: „Ако ти имаш само правилна догма и живееш праведно, но не демонстрираш силата на доктрината и външния облик на праведността, тогава ти не се бориш напълно за вярата“. Не е достатъчно да имаме добра доктрина с чист живот. Това е само част от уравнението. Ние трябва да имаме силата да освобождаваме угнетените и нуждаещите се с пророческо слово. В същото време не е достатъчно да преживяваме сила в служение, докато живеем в таен грях или прегръщаме фалшива доктрина. Трябва да се борим за всичките три елемента на истинската апостолска вяра: библейски идеи, библейски начин на живот и библейско преживяване.
Това е апостолската вяра, която беше веднъж завинаги освободена от Исус и апостолите. Това е вярата, за която се борим днес.
Преди да се придвижа към това да обясня петте начина, по които можем да се борим за пълнотата на пророческото помазание, искам първо да спомена две тънки обвинения, които често идват срещу хората, които желаят да се борят за пълнотата на Божията сила.
Фалшивата доктрина за Божия суверенитет и благодатта
Първото обвинение, пред което хората, които се борят за пълнотата на Божието пророческо помазание, се изправят, е неподходящото виждане на Божия суверенитет и благодат. В църквата на Запад има една фалшива доктрина за благодатта и суверенитета, която е станала широко разпространена. Тази фалшива доктрина учи мнозина „да уповават“ на Божия суверенитет по един небиблейски начин, като „се доверяват“ на Бог да направи това, което Той е определил ние да направим. Това е груба небрежност и арогантност от наша страна. Въпреки че Бог може да ни помогне да извършим нашата част, Той няма да извърши нашата част, а ние не можем да извършим Неговата.
Обаче, ясно е, че ние трябва да се борим за повече, понеже християнският живот се живее в сътрудничество с Божията благодат. Бог ни е дал динамична роля в определянето на част от мярката на нашето качество на живот, което преживяваме в естественото и в Духа, включително и дарбата на пророческото помазание. Яков ни казва в Яков 4:2: „Нямате, защото не искате“. Има дълбоки благословения, които Бог е избрал да ни даде, но само ако се надигнем да ги искаме (Исая 30:18-19; Езекиил 22:30).
Често хората са склонни да се доверяват на Божия суверенитет по начин, който Той не е възнамерявал за нас, понеже една такава фалшива доктрина ни кара да се чувстваме по-удобно в нашия мързел и пасивност. Това ни позволява да живеем в един притъпен компромис, себичност и мързел, вярвайки, че ще дойде пробив на суверенното Божие време без значение от това дали се борим за силата на пробива, или не. Това е небиблейска и опасна идея.
Понеже Бог ни е дал динамична роля в определянето на част от мярката на нашето качество на живот, ако Го търсим повече, Той ще ни дава повече. Ако Го търсим по-малко, Той ще ни дава по-малко. Това може да ви направи да се чувствате неудобно, и така трябва да бъде, понеже твърде много от нас се задоволяват да спят в нашия компромис, докато в същото време подкрепяме този компромис с фалшивата доктрина за благодатта и суверенитета, което позволява една такава свръходухотворена плътщина.
Търсене на Божието лице и на Неговата ръка
Второто обвинение, пред което хората, които се борят за пълнотата на Божието пророческо помазание, се изправят, се характеризира от известната поговорка, която изглежда, че става все по-популярна днес: „Ние трябва да търсим само Божието лице, но не и ръката Му“. Търсенето на Божието лице обикновено говори за търсене на интимност с Бог, докато търсенето на Неговата ръка говори за благословенията, които Той има за нас, включително освобождаването на Неговата сила в служение. Тази поговорка звучи страхотно, но не е библейска. Писанията никога не ни инструктират да поставяме интимността с Бог в някаква съперническа връзка с Божията сила в служение. Вместо това, те са активни партньори, а не противници. Ние търсим Божията сила, включително дарбата пророчество, за да правим хората свободни, така че те също да могат да преживеят интимност с Исус.
Единствената истина в тази фраза е, че търсенето на Божието лице трябва да бъде приоритетът, а търсенето на сила в служение трябва да бъде на второ място, но ние трябва да се съпротивим на всяка идея, която казва, че търсенето на Божията сила е грешно. Докато определено е грешно да се търси сила като по-голям приоритет от интимността (Деяния 8:18-22), също е грешно въобще да се пренебрегва търсенето на сила. Апостол Павел ясно ни увещава „ревностно да желаем по-добрите дарби“ (1 Коринтяни 12:31).
Пет начина на борба за пълнотата
на пророческото помазание
Докато мощното измерение на вярата, което описва Юда, включва много повече от това просто да пророкуваме, нека да се фокусираме на петте начина, чрез които можем да се борим да ходим в пълнотата на пророческото помазание.
1. Имайте ясно виждане за пълнотата на Святия Дух.
Ние се борим за пълнотата на пророческото помазание, като поддържаме ясно виждане за него. Открил съм много в тялото на Христос, които нямат виждане за това. Те имат виждане за „малко повече“, но не искат да се борят за качеството на пророческото помазание, в което първите апостоли ходеха. Ние трябва да се борим, за да имаме виждане да ходим във всичко, което Бог ще даде на човешкия дух в това поколение, с една свята болка относно нашето безсилие и духовно безплодие (Матей 5:4).
Исус ни казва в Марк 4:24: „Внимавайте какво слушате. Със същата мярка, която използвате, ще се отмерва и на вас; а на вас, които слушате, ще ви бъде дадено повече“. С други думи, ние трябва да бъдем внимателни в това, какво слушаме, или в това, което вярваме, че е Божията мярка на пълнота за нашия живот. Ние трябва да бъдем внимателни в това да решим за какво ще се борим в нашата опитност с Бог, тъй като повечето от нас твърде лесно се задоволяват с по-големи църкви или по-добра хвалебствена музика, или няколко лични пророчества, пръснати из нашите служби, когато Господ желае да освободи толкова много повече.
Аз вярвам, че Господ има толкова радикално различно виждане за пълнотата на пророческото помазание от това, което ние наричаме пророческо помазание в църквата днес. Ние трябва да изравним нашето виждане с Неговото виждане за пророческото помазание, вместо да се опитваме да Го манипулираме в нашите събрания и ценности. Спомням си, когато един пастор беше наистина разстроен и объркан от това. По-късно той ми каза: „Не можах да го схвана. Просто не мога да разбера какво се опитваш да кажеш. Изглежда сякаш очакваш нещо драматично да се случи“. Аз отговорих: „Не. Ти си го схванал. Ти слушаш. Аз наистина очаквам нещо драматично да се случи“. Той си мислеше, че отговорът ми беше странен, но аз вярвам, че това беше библейски отговор.
Приближаването, което Бог търси, е да изгорим нашите лодки, да изгорим мостовете и да имаме манталитета, който отказва да се отдръпва под натиска на обстоятелствата. Ние трябва да решим в сърцата си да натискаме, докато не умрем и не срещнем Господ, или докато Господ не ни посети със сила и пророческо помазание.
2. Развивайте дух на благодарност и вярност в малкото.
Ние се борим за пълнотата на пророческото помазание, като развиваме дух на благодарност и вярност за всичко, което Господ вече е освободил към нас, без значение колко малко може да изглежда то. Докато трябва да имаме ясно виждане за пълнотата, ние не трябва да презираме деня на малките начала. (Вижте Захария 4:10.) Ние трябва да се борим за повече, понеже виждаме липсата, но въпреки това трябва да благодарим за това, което имаме, без значение колко малко или незначително може да усещаме, че е. Тъй като, когато сме верни в малкото, Бог ще освобождава повече и повече от пророческото помазание в нашия живот (Лука 19:17).
3. Живейте живот на пост и молитва.
Ние се борим за пълнотата на пророческото помазание, като наблягаме на живот с пост и молитва. Ние трябва да решим да се предадем в молитва и пост по такъв начин, че да отказваме да отстъпваме по някакъв начин. Ние трябва да се стремим към Бог чрез молитва и пост и да уточним въпроса: „Защо не аз?“ Ако вие не искате да го направите, кой ще го направи? Ако не се случи по време на нашия живот, тогава кога?
Точно сега Господ организира едно световно движение на молитва и пост, смесени с поклонение. Сега молитвата и постът не ни спечелват повече благословения, но молитвата и постът позиционират нашите сърца по такъв начин, че да сътрудничат повече с Него в освобождаването на Неговите благословения към нас и нашите градове. Аз вярвам, че Господ ни призовава точно сега да се изместим от общия начин на християнско служение в духовен начин на живот на пост и молитва (Матей 11:12). За мнозина в църквата днес животът на молитва и пост изглежда, че пречи да се види Божието царство да се намесва в нашите градове. Обаче Писанието е ясно, че ние влизаме в по-големите области на пророческо помазание чрез простата слабост на молитва, пост, служене и издържане на преследване (2 Коринтяни 11-12).[1]
Посланието за съзнателна слабост чрез молитва и пост е едно противно послание за църквата. Проблемът е, че когато започнем да вървим по пътя на слабост, силата не избухва веднага. Господ изпитва вярата ни с време на божествено отлагане. След известно време на молитва и пост, но без да виждаме моменталните плодове от нашата молитва и пост, ние често искаме да се оттеглим. На това място ние често се предаваме на лъжата, че пътят към Бог не е наистина молитва и пост и че ние можем да прескочим тази стъпка и да го направим по нашия начин.
Повечето служители завършват, вярвайки на лъжата, че има повече сила в това да заобиколим слабостта на молитва и пост и да се въвлечем в безумна активност, вместо да поемем по пътя, по който се върви по-малко, и излеем времето си в молитва и пост в Божието присъствие. Твърде често те отмерват и преценяват сега, но в голямата картина на църковната история е ясно, че когато хората упорито са избирали да се молят и да постят, Бог винаги се е доказвал верен, като е освобождавал по-голяма мярка от Своята сила. Това може да отнеме години, понякога дори цял живот, но се случва без изключение.
4. Стремете се напълно да се покорите на Бог без компромис.
Ние се борим за пълнотата на пророческото помазание, като се стремим напълно да се покорим на Бог без компромис. Ние трябва да изберем да живеем живот, който отразява Проповедта на планината (Матей 5-7), живеейки свободни от всякакъв компромис, като обявим война на всеки известен грях в живота ни.
Много пъти хора, които желаят да бъдат свободни от всеки компромис, се обезсърчават, понеже има едно, две или няколко неща в живота им, от които чувстват, че не могат да се освободят. Никога не съм срещал човек, който да е напълно свободен от всичките грехове или неща в неговия или нейния живот, но аз вярвам, че ако се стремим да бъдем свободни от компромис, ние ще намерим свобода на точното време.
Познавам много хора, които скачат в движението на молитва и поклонение и носят това като значка на почест, мислейки си, че са се присъединили към някаква елитна група, която не се бори с грях и компромис. Те ходят на молитвени събрания, мислейки си, че са свободни от компромиса, понеже посещават молитвените събрания, но личният им живот не отговаря на това, което те казват в молитвените събрания. Молитвата и постът никога не могат да служат като заместител на живота на покорство във всичките други области на живота. За да получим пълнотата на пророческото помазание, наложително е да се борим срещу греха, за да живеем живот, свободен от компромис и изпълнен с честност.
5. Понесете порицанието и позора от помазанието.
Последно, но не на последно място, ние се борим за пълнотата на пророческото помазание, като понасяме порицанието, което идва с Божията сила. Това не е малко нещо. През годините Господ ми е позволил да бъда малка част от наредено от Бог опозоряване и порицаване, които съпровождат пророческото помазание. Ние имаме тази фалшива идея, че когато Бог освобождава пророческото помазание и сила, ние ще имаме достойнство и чест и ще изглеждаме „чудесно“ в очите на всички. Обаче, това, което съм забелязал през годините, е, че когато Бог освобождава Своето пророческо помазание върху Своите съдове, те също така стават мишени както за демоните, така и за хората, а понякога това идва и от добри и благочестиви хора. Това не е непременно съд от Бог срещу тях, а Неговата милост, за да ги запази смирени, докато Той освобождава по-големи мерки от Своето необикновено свръхестествено проявяване на сила.
Дори апостол Павел понесе опозоряването на пророческото помазание. Той прави това ясно във 2 Коринтяни 12:7, като пише: „А за да се не превъзнасям поради премногото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям“. Това опозоряване може да послужи, за да ни предпази от гордост и арогантност, като Бог ни защитава, обграждайки ни с такова порицаване.
Ние трябва да се научим да стоим и да понасяме порицанието, преди и след като Бог освободи Своето пророческо помазание. Бог ще допусне да изглеждаме глупаво заради нас самите, така че ние не трябва да чакаме, докато стане популярно да се търси Бог с духовна жар. Присъединете се към тези, които стоят, или бъдете първият, който ще стои сега.
Заключение
Има много обещания на Бог в писанието за освобождаването на Неговото пророческо помазание за поколението, в което Господ ще се върне. Аз вярвам, че ние живеем в това поколение. Ние не се борим за пълнотата на пророческото помазание, понеже то просто прибавя някакво вълнение към нашите събрания, а защото Господ обещава, че Той ще освободи Своя Дух, и ние желаем да съдействаме и партнираме с Него в Неговите цели за това поколение.
Бележки:
[1] Какво имам предвид със „слабостта“ на молитвата и поста? Мислете за това по този начин. Когато инвестирате времето си и енергията си в молитва, вие „губите“ ценни часове и енергия, които можете да използвате, за да изграждате служението си, бизнеса си или живота си по някакъв начин. Когато постите, вие изразходвате физическата си сила.