Приложение А – Авва! Татко!
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
КАКВО ИДВА в ума ти когато чуеш думата “Бог?” Каква е твоята представа за Създателя?
Говорил съм с хора, които се отнасят към Бог като че ли Той е нещо като треньор. Няма истинско взаимоотношение, поне на лично ниво. Присъединяването към църквата е като участие в тим. Когато Бог избира да общува, това не е с нежно изговаряни думи на любящо насърчение, а с гневен вик “Бягай по-бързо! Скачай по-високо! Две обиколки повече!” За някои отговорността е да се тренира усилено, да се представят добре в деня на състезанието, и вероятно да бъдат достатъчно щастливи неочаквано да седнат на скамейката и механично да им се каже “Добра работа.”
Други мислят за Бог повече като учител. За тях, християнин означава усилено изучаване, повече учене, помнене на доктрини и текстове от Писанието, и после възстановяване на всичко в деня на изпита. Важното нещо е да се получи всичко “Докато” и да се завърши до следващия “клас” на духовност. Божията главна роля е да бъде сигурен, че ние пишем правилно Неговото име и да определи наказание когато се държим зле.
После има такива, за които Бог е шеф. Да постигнеш добра работа в царството е приоритет номер едно. Толкова много християни са просто чиновници, които са отговорни за отиване на работа на време и оставайки там осем часа. Бог е там главно за да попълва доклади за постижения и да решава кой ще бъде повишен, кой ще има отпуска, и кой ще изгори!
Да се говори на такива за Бог, че е техен Баща може да бъде рисковано. Това не само е недопустимо, то ги обърква и ги ядосва. Причината не е трудна за разбиране. Самата дума Баща може да събужда образа на един злоупотребяващ грубиян с пръчка в ръката му. Други мислят само за празнотата в техния дом, никога не присъстващия баща чието пренебрежително незачитане на техните нужди ги наранява точно толкова сега колкото и преди.
Това може да бъде защо при чуването на думата Баща ти помирисваш миризмата на алкохол. Вероятно ти чувстваш злоупотребяващата ръка, опипваща там където не трябва, скоро след което заспиваш. Бог знае. Той е силно чувствителен за това колко ти е трудно да си повериш душата на друг когато твоите някогашни рани все още трябва да бъдат изцелени.
Но Той е Баща както никой друг. Неговата любов превъзхожда тази на дори най-грижовния земен родител. Ще Му позволиш да опише Своята любов към теб и потенциала на вашето взаимоотношение заедно? Всичко това е обгърнато в една дума. Исус я използва. Така трябва да правим и ние.
Татко обича най-добре
Исус винаги говори за Бог като “Моя Баща,” без значение дали е формално посочване или обръщение към Бог в молитва. Внимателното изучаване разкрива, че Исус използва това обръщение във всички Свои молитви, с едно изключение. От кръста Той извика, “Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил?” (Марк 15:34).
Причината за това единствено изключение не е просто защото Исус черпеше от един Старозаветен текст, в който формата на обръщението беше вече дадена. (Виж Псалм 22:2). Неговия вик, “Боже,” вместо “Татко Мой,” беше в следствие от осъждението, на което Той беше подложен.
Когато увисна на дървото на Голгота за греховете на хората, Исус очевидно гледаше на своята връзка с Бог като наказателна и съдебна, а не като на бащинска и синовна. Но в другите 21 случаи когато Исус се моли, Той винаги се обръща към Бог като към Свой Баща.
В Стария Завет, Бог се споменава по много начини, но рядко като Баща. Думата е използвана за Него само 15 пъти, отделно от няколко текста, в които Бог е сравнен със земен баща. (Виж Псалм 103:13; Притчи 3:12; Еремия 31:20.)
В седем случая Бог е представен като Баща на нацията Израел (Второзаконие 32:6; Исая 63:16; 64:8; Еремия 31:9;Малахия 1:6;2:10). В пет други пасажа Бог е наречен Бащата на рода в изпълнение на един елемент от Давидовия завет (2 Царе 7:14; 1 Летописи 17:13; 22:10; 28:6; Псалм 68:5). Бог е наречен Баща на сирачето в една песен на хваление за Неговата нежност (Псалм 68:8). В два случая където “Татко мой” е използвано като призоваване на Бог в молитва, това е молитва, не на някой отделен човек, но на нацията колективно (Еремия 3:4, 19).
Съдейки от тези пасажи, това не е нищо друго освен отличителна черта на Старозаветен духовен живот да се отнесеш към Бог като Баща в лична молитва и общение. Тази дълбочина на интимност с Всемогъщия действително била рядкост.
Обаче, освен изключението споменато по-горе, това е точно, което нашия Господ Исус Христос правеше всеки път когато се молеше!
Още по-показателен е факта, че Той използва думата Авва когато се обръща към Татко (Марк 14:36; повечето учени са съгласни, че арамейския термин авва лежи зад гръцкия термин баща). Авва бил термин използван в юдаизма за да изрази интимността, сигурността, и нежността на едно семейно взаимоотношение. По специфично, това била дума, която малките деца използвали за да се обърнат към своите бащи. Разбира се, тя не изключвала учтивост и почитание. Но над всичко тя била изразяване на топла обич и доверие.
Ние четем в Талмуда, че когато едно дете било отбивано “то се научавало да казва ‘авва’ (татенце) и ‘имма’ (маменце). Отново, посочването е, че “въобще няма аналогия в цялата юдейска литература (особено в палестинския юдаизъм в дните на нашия Господ) за Бог да бъде споменаван като Авва.”
Йоахим Йеремиас спори, че “за юдейския ум това би било непочтително и следователно немислимо да се обърнеш към Бог с тази обикновена Дума. Риска на Исус да предприеме тази стъпка било нещо ново и нечувано. Той говорил на Бог като дете на своя баща: просто, от душата си, уверено. Употребата на Исус на авва в обръщение към Бог разкрива сърцето на Неговото взаимоотношение с Бог.”
Когато апостол Павел пише на римските (8:15-16) и галатийските (4:6) християни, казвайки, че ние като Божии деца можем също да се обръщаме към нашия Баща по този начин, дълбочината на тази интимност с Бог осигурена за нас чрез кръста на Христос става радостно доказателство.
Просто помисли за това! Единствения истински Бог, който те повиква с обещанието за съвършена любов не е никой друг освен твоя Баща, Авва! Ти не трябва да се страхуваш от злоупотребяващо сграбчване или твърдо отхвърляне. Той копнее да те прегърне, да те освободи от твоите страхове, да облекчи раните нанесени от тези, които са използвали твоята слабост.
Има неизговорима радост в тази истина. Как мога да опиша утехата и вълнението знаейки, че Този в чиито ръце ние се хвърляме и, както е било, в чийто скут ние седим, е нашия Баща, нашият “Татко?” Този, на чието рамо ние почиваме, е нашият Авва. Никой земен баща никога не е прегръщал своето дете с такава обич и нежност както Този, който те прегръща с песен.