Част втора: Любовните песни на Всемогъщият
4 – Сквернословието на кръста
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
НЕ СЕ СМЕЙТЕ, но аз предложих на моята съпруга на първата ни среща. О, добре, продължавайте и се смейте. След 25 години брак това все още ме удря наивно.
Това в същност не беше предложение за женитба; то беше повече изказване на мнение за последствието, че бях убеден, че Бог ме беше запознал с момичето, за което се предполагаше да се оженя. Ан все още й доставя страшно удоволствие да разказва на хората за това. Ако сте спрели да се смеете можем да се придвижим на сериозната част на историята.
Истината е, избирането на другар в живота не е смешен въпрос, по-специално ако човека когото сте избрали казва не! Аз съм вечно благодарен, че Ан каза да! Тя е всичко, което някога съм желал в една съпруга – и дори повече.
Моето посочване е просто това: Аз помолих Ан да се омъжи за мен (на нашата първа среща и след това отново година по-късно) защото бях убеден, че тя ще бъде най-добрата съпруга, за която някой мъж е мечтал. Никога не е влизало в ума ми да предложа брак на друга жена, която съм срещал или съм познавал. Ан беше мила, чиста, нежна, любяща, и цялостно посветена – първо на Бог, и второ на мен. Двадесет и пет години брак не са я променили.
Това е причината защо аз чета старозаветната история за Осия с разтърсване и удивление. Осия може да е живял преди 270 години, но неговата идея за брака не е била много различна от моята. Както повечето други мъже, той искаше съпруга, която да е вярна, чиста, нежна и любяща. Той не получи такава .
Осия се ожени за проститутка. Съпругата на Осия, Гомер, беше блудница, проститутка. Тя беше невярна, неблагодарна, невярваща, и не любяща. Защо, тогава, той се ожени за нея? Защото Бог му каза да направи това.
Иди, вземи си блудна жена и добий чада от блудство; защото земята извърши твърде много блудства, като се отклони от Господа.
-Осия 1:2
Осия трябваше да представлява Бог. Гомер, неговата съпруга, трябваше да играе ролята на Израел. Вместо просто да каже на Своите хора колко грешни бяха и как Той беше решил да ги обича във всеки случай, Бог доведе Осия и Гомер на централната сцена за да го изиграят с драматизъм.
И така Осия се ожени за проститутка. Той осинови децата, които тя беше заченала от неморални срещи (Осия 1:2). После тя роди на Осия три деца, които Бог също използва за да илюстрира дълбочината на греха на Израел.
Аз съм очарован за причините, които хората дават за да нарекат децата си по начина, по който се казват. Често имената са избрани така че родителите се надяват да внушат сигурност в техните деца. Други родители избират имената, които са модерни по това време. Аз съм щастлив да бъда кръстен на моя дядо.
Баща ми веднъж ми разказа за едно семейство в неговия роден град, което кръстило 6-те си деца Виктор, Вада, Вида, Велда, Вестер, и Вернон! Един мой приятел, сравнително заинтересован от алитерация, избра библейски имена за своите седем деца.
Когато Бог наименува потомството на Осия и Гомер, Неговото решение беше оформено от уроците, на които Той искаше да научи Израел. Така първородният, син, беше наречен Езреел, което означава “Бог разпръсква .” Това ясно посочва осъждението, което ще сполети Израел. Второто дете беше дъщеря, Ло-Рухама, което означава “не помилвана.” Третото дете, друг син, беше наречено Ло-Амми, ”не мой народ.”
Бракът и майчинството не направиха нищо за да уталожат смесените страсти на Гомер. Тя изневери на Осия. Тя му обърна гръб, отблъсна любовта му, и се предаде на прелюбодеяние.
Любовта, както почти всичко друго, със сигурност има своите граници. Кой би посмял да говори лошо за Осия, ако той беше се развел с Гомер заради нейната изневяра? Но той не го направи. Божията любов, символично изразена в постъпката на Осия, различна от всичко друго, съсипа плесена. Действително, това разтегли границите на лековерието.
Как мога дори да започна да описвам любов толкова дълбока, че да преследва една постоянна блудница дори когато тя се стреми към забранени удоволствия в ръцете на своя любовник? Все пак това е точно това, което Бог каза на Осия да направи!
И Господ ми каза: Иди и пак залюби жена си, която макар че е залюбена от мъжа си, е прелюбодейка, също както Господ люби израилтяните, при все че гледат към чужди богове и обичат пити с грозде. И тъй, аз си я откупих за 15 сребърника, за кор и половина ечемик. И казах й: Остани при мене за дълго време; недей да блудстваш и не бъди жена на друг, така и аз ще бъда за тебе.
-Осия 3:1-3
Осия, играещ ролята на Бог, трябваше да откупи обратно за себе си своята своеволна и разпусната жена. Гомер, играеща ролята на невярната Израел, беше откупена чрез непреклонната любов на нейния съпруг.
Освен това, заплашителните подразбирания в имената на техните деца бяха благосклонно променени в благословения. Силата на Божията любов е такава, че Езреел вече не означава “Бог разпръсква,” но “Бог посажда” (Осия 2:22). Ло-Рухама става Рухама, ”помилвана.” И Ло-Амми става Амми, ”Мой народ.”
Не правете грешка. Изкупителната любов на Осия към Гомер, която е, на Бог към Израел, беше предвещание за Божията любов към църквата, към теб и мен. Позволете ми да бъда откровен: Ти и аз сме духовни прелюбодейци. Ние заслужаваме вечно отделяне в дълбочините на ада. Но “в това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога [нито пък Гомер Осия], но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни” (1 Йоян 4:9-19).
Гомер беше откупена от Осия за 15 сребърни шекела и за кор и половина ечемик. Бог ни изкупи чрез скъпоценната, неопетнена кръв на Своя любим Син, Исус Христос (1 Петрово 1:18-19)! Действително, ”Бог показва Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8; Йоан 3:16; Галатяни 2:20; Ефесяни 5:2).
Просто изпращайки Исус на света трудно можеше да бъде тълкувано като действие на безподобна любов. Но изпращайки Го да умре като изкупителната цена за душите на мръсни духовни прелюбодейци като теб и мен е любов без мярка.
Защото Бог толкова възлюби света
ЙОАН 3:16, СИГУРНО най-известния стих в Библията, посочва ясно това. За жалост сякаш мнозина пропускат значението на този текст напълно.
Ние често говорим, че Божията любов е велика защото тя се протяга към всеки човек, който някога е живял.” Само помислете, ”за това което е казано,” за множествата от мъже и жени, които са се трупали по лицето на земята. О, колко велика трябва да е любовта на Бог за да прегърне в ръцете Си това неизброимо множество от хора.”
Но аз не съм сигурен. Аз не съм убеден, че ние сме научили много за Божията любов чрез преброяване на хората. Божията любов е възхвалена не когато питаме колко? Но когато питаме какви? Така че, въпросът не е количеството, а качеството. Природата на хората, които Бог обича е решаваща, не техният брой.
Връхната точка на Йоан 3:16 е, че Бог възлюби света. Контраста е морален, не математичен. Разликата между Бог и света не е, че Той е един, а те са много. Посочването, което Йоан прави е, че Той е свят, а света е грешен! Това е, което прави Неговата любов към света толкова поразителна.
Божията любов към света е удивителна защото Обичащият е праведен, а обичаният не е. Този, който обитава в непристъпна светлина влезе във владението на тъмнината. Праведният умря за неправедният (1 Петрово 3:18). С други думи, ние се възхищаваме на Йоан 3:16 защото ни казва, че Бог възлюби моралната противоположност на Самия Него.
Когато апостол Йоан използва термина “свят,“ и тука и във всичките си писания, той го описва като грешен, отделен, и отчужден от Бога, и като предмет на Неговото проклятие. Светът е отвратителен защото е опровержението на всичко, което е свято, добро, праведно, и истинно. Света е тази система на падналото човечество разглеждана не в термините на нейния ръст, но като сатанински управляван бунт във война срещу царството на Христос.
Посочването, тогава, е не че света е толкова голям, че изисква всичката любов за да бъде обичан целия. Посочването е, че света е толкова лош, че се изисква удивителна любов за да се обича въобще.
Сквернословието на кръста
ЛЮБОВТА НА Господ Исус Христос към Неговата невяста, църквата, никъде не се вижда по-ясно от ужасите на кръста, които Той с желание издържа заради нея. Мнозина, обаче, не знаят почти нищо за кръста и за неговото значение като знак за Божията любов. Ние пеем за кръста. Ние го носим увиснал на нашия врат. Ние го рисуваме на върха на нашите църкви, но аз се чудя колко наистина разбираме какво означава това да се каже, че Исус беше прободен на един такъв кръст.
Няма избягване на факта, че почти 2 000 години на набожна християнска традиция и религиозно изкуство до голяма степен са култивирали кръста. Кръста на Исус е бил уравновесен и лишен от първоначалното му значение. Няма значение какво ти и аз мислим че знаем за разпъването като средство за смъртно наказание, кръста просто не означава същото за нас днес както за тези, които са били свидетели на сцената когато Исус беше прикован на него.
Спомням си когато щата Оклахома екзекутираха първия си затворник осъден на смърт след като Върховния Съд го осъди на смъртно наказание. Спора беше силен и беше фокусиран главно на най-“човешкия” начин да се нанесе смърт. Беше направено всякакво усилие да се сведе до минимум човешката болка и да се намали всеки унизителен или поставящ в неудобно положение фактор. Електрическия стол тогава беше заместен със смъртоносна инжекция.
Това не винаги е било по този начин. В древния свят разпятието било употребявано точно защото било безподобно в своята способност да причини болка и продължителна агония, точно защото било унизително и поставящо в неудобно положение.
Това идва напълно като изненада за много хора когато открият, че четирите Евангелия не казват почти нищо за разпъването на Исус. Във всичките 4-ри разказа за Неговата смърт, ние четем просто, че “те Го разпънаха” (Матей 27:35; Марк 15:24; Лука 23:33; Йоан 19:18).
Причината е, че хората в първи век са били всички мъчително запознати с детайлите на разпъването. Не е било необходимо за писателите на евангелието да бъдат по-точни отколкото са били.
Всеки ден когато напускам църквата за да си отида в къщи аз минавам покрай много складове, ресторанти, и газ станции. Нищо необикновено. Нищо дразнещо. Точно така, хората в дните на Исус са затваряли магазините си, тръгвали са към в къщи, и често са минавали край редица от разпънати жертви. Те знаеха всичко, което искаха да знаят за тези ужаси.
Какво точно виждаха те? Те виждаха кръстове в различни форми: някои във формата на Х, във формата на Т, и често най-обичайната форма t. Краката на жертвите не били на повече от една две стъпки от земята, давайки възможност на уличните кучета да се хранят с трупа. Един древен автор пише:
Наказани с разтворени крака, те виждат кола като тяхната зла участ; те са завързани и приковани за него в най-горчивото мъчение, пагубна плячка за птиците и зловещи остатъци за кучетата.
През 1968 г. В Палестинските гробища, един булдозер случайно изровил скелетните останки на човек, който е бил разпънат. Според едно описание, ”Краката били свързани почти успоредно, и двата прободени с един гвоздей в петите, бедрата били прибрани; коленете били сгънати, дясното застъпвало лявото; трупът бил разкривен; горните крайници били разкривени, всеки прободен от гвоздей в китката.”
Десния пищял на човека, най-голямата от двете кости в долната част на крака, е бил жестоко счупен на големи, остри тресчици. Въпреки че тази жертва е била окачена чрез гвоздеи през китките, възможно е някой да бъде окачен чрез гвоздеи през дланите, противоположно на това, което някой е казал. Ако гвоздеят влиза в дланта през вдлъбнатината на дланта той не счупва никоя кост и позволява да се издържат няколко стотин паунда.
Често малък чеп или къс дърво, наречен седекула, бил поставен по средата на вертикалната греда, осигуряващ някаква седалка. Неговата цел била да предотвратява преждевременното грохване. С други думи, той бил предназначен да удължава агонията на жертвата .
Все още бушуват спорове за точната причина за смъртта на Исус. Някои спорят, че Той е умрял от пръсване на сърцето. Други настояват, че е било загуба на кръв, докато удар изглежда най-вероятен.
Трудно е да си представим по-отвратителна форма на смъртно наказание. Ако някога е имало ядрено престъпление, това е било разпятието. Историците намират за странно иронично, че Юлий Цезар е бил акламиран като милостив към своите врагове в това, че той нареждал техните гръкляни да бъдат прерязвани преди разпъването за да им спести неописуемото страдание от продължителната агония на дървото.
Тук е където повечето християни спират, ако въобще стигнат до там. Осъзнавам, че такива описания не са приятно четиво. Но ако всички вие знаете за физическата болка, която причинява кръста, вие вече ще разбирате дълбочините на Христовата любов. Нека да ви обясня.
В 1Коринтяни Павел описва посланието на кръста като “глупост” за невярващите езичници и като “препънка” за отхвърлилите Христос юдеи (1:18,23). Имал ли е предвид Павел, че кръста е интелектуално несвързан, както да се каже, че две плюс две е равно на пет? Внушава ли той, че кръста е религиозно нелогичен, като да се каже, че спасението е и чрез благодат и чрез дела? Не. Посланието за прощение чрез кръста на Христос е глупост поради това, което кръста е означавал за древния свят. Той е бил олицетворение на най-лошата от човешките сквернословия.
Някой веднъж е бил помолен да дефинира скверен. Той отговорил, ”Аз не мога да го дефинирам, но аз го познавам когато го видя!” Аз съм съгласен. Когато се сблъскаме с нещо скверно ние преживяваме интуитивна отвращаваща реакция. Нашето чувство за лично достойнство е наранено; благоприличието е омърсено; и ние чувстваме емоционално терзание. Нещо не трябва да бъде сексуално за да е скверно. Нещо, което е отблъскващо, противно, или определено като погнусяващо. Едно сквернословие, без значение дали е видяно или изговорено, осквернява нашето чувство за естетика и социална принадлежност.
Аз мисля, че Павел казва, че кръста на Исус Христос беше сквернословие! Той беше много повече от един инструмент за смъртно наказание. Той беше символ на лично порицаване, публично неприличие, и социално унижение. Ако всичко, което искаха беше да убият Исус, те можеха да Го замярат с камъни (както Стефан) или да Го обезглавят (както Яков).
Разпъването, от друга страна, било специално предназначено да прави повече отколкото да убие един човек. Неговата цел била също да го унижи. Разпъването не само разрушава човешкото тяло, то смачква неговия дух. Разпъването не само разрушава човека физически, то го опозорява обществено. Колкото и трудно да е за теб и мен да разберем, по-лошо от страданието на кръста е срама от това .
Специфични стъпки били предприемани за да се осигури неговия срам. Разпъването винаги било публично. Ние спорим днес дали екзекуции трябва да се дават по телевизията. В древния свят е нямало спор. Най видимото известно място било избирано –на кръстопътища, в театъра, на хълм (като Голгота). Защо? За да се усили личното унижение на жертвата .
Хората винаги били разпъвани голи, въпреки че юдейската чувствителност изисквала да имат плат обвит около слабините им. Джон Калвин описва значението на това:
Евангелистите рисуват Божия Син като съблечен така че ние да можем да познаем богатството спечелено за нас чрез това събличане, защото то ще ни облече в Божиите очи. Бог склони Неговия Син да бъде съблечен така че ние да можем да се явим свободно с ангелите, в одеждите на Неговата праведност и в пълнотата на всяко добро нещо, докато преди, противно унижени, в окъсани дрехи, ни държеше далеч от това да се доближим до небесата.
Първият Адам, първоначално създаден в праведността на Бог, чрез своя грях ни съблече голи. Последния Адам, претърпявайки срама от събличането, чрез Своето покорство ни облече в праведността на Бог!
Това което древния свят е мислил за разпъването се вижда в начина, по който те приемат обноската в тяхната литература. Историците имат навика да мислят, че оскъдицата на обяснения за кръста в културните литературни източници било доказателство, че той е рядко употребяван като средство за екзекуция. Но сега ние знаем, че кръста бил рядко споменаван защото повечето изискани автори отказвали да опозорят и да омърсят своята творба споменавайки за нещо толкова отвратително и скверно като разпятието!
Не е чудно, че Плини Младши (112 г. сл. Хр.) нарича християнството “извратено и екстравагантно суеверие” защото то проповядва Христос разпнат. Християните са обвинявани че са победени от “болезнена самоизмама” защото дръзват да внушават, че Бог е бил съблечен на кръста! Напълно е възможно това да е било причината Савел от Тарс (по-късно апостол Павел) силно да се противопоставя на църквата, ”дишайки смъртоносни заплахи” срещу вярващите (Деяния 9:1; 8:3; 22:4; 26:11; Галатяни 1:13).
Опозицията срещу евангелието не се дължала главно на претендирането, че Исус бил Бог в плът или защото църквата заплашвала древните религиозни обичаи или защото живота на Исус не успял да отговори на месианските очаквания. Главното препятствие било, че Исус бил разпънат!
Един “разпънат Месия” бил противоречив термин. Някой можел да има Месия, или някой можел да има разпятие, но никой не можел да има разпънат Месия. Месията е олицетворение на сила, величие, и разбиване.
Да бъдеш разпънат било да паднеш под проклятието на Второзаконие 21:23: ”Всеки, който е окачен на дърво е под Божието проклятие”(Галатяни 3:13). Човек екзекутиран по някакъв друг начин или който може би е паднал в битка е бил окачван на дърво като знак за Божието крайно проклятие.
Това, което Савел беше чул (и по-късно сам проповядваше) беше, че Този, който трябваше да се наслаждава на Божието най-богато благословение вместо това изтърпя най-осъдителното Божие проклятие! Как могат тези юдеи да почитат като Бог някой, който Самият Бог открито и очевидно е осъдил?
По-лошо от противоречив термин, един “разпънат Месия” бил скандално богохулство за религиозно мислещите юдеи.
Оскърблението на кръста, следователно, възниква от факта, че самият кръст бил видим символ и физическо олицетворение на това, което е било морално позорно и естетически несъвместимо. Да се внушава, че “Господа на славата” е бил съблечен на кръста на позора било върха на глупостта .
Това обяснява защо самият Павел е бил толкова ужасно и яростно отричан и преследван заради проповядването на “Исус Христос и Неговото разпятие”(1 Коринтяни 2:2; Галатяни 6:14). Павел прави посочването още по-ясно в известния християнски химн от Филипяни 2:6-11. Той посочва към Исус:
Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога, а ограби Себе Си, като взе образа на слуга и стана подобен на хората, и като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст!
-Филипяни 2:6-8
Не пропускайте връзката, която Павел извлича между Синът вземащ образ на роб, или слуга, и Неговата смърт на кръста. Разпятието било запазено за робите, за утайката на обществото, изметта и отхвърлените от света. Ние никога не трябва да забравяме, че смъртта, с която Исус умря беше най-долното унижение, на което най-униженият социален парий може да бъде осъден.
Това, ”даже смърт на кръст” (Филипяни 2:8, курсивът е добавен) е последното горчиво последствие от вземането на образа на роб/слуга и стои в най-резкия и шокиращ контраст, който можем да си представим с това “да бъде в самия образ на Бог” (ст.6).
Исус Христос пострада не само за нашите грехове, но също и за срама от нашите грехове. Такава беше дълбочината на нашата поквара и големината на Неговата любов.
Така че следващия път когато си депресиран и се чувстваш изоставен, и си отчаян за някакво уверение, че Бог наистина те обича, постави очите си на “стария, груб кръст –символа на страдание и срам.” Това е колко Бог те обича .
Можеш ли да Го чуеш да пее?