Част първа: Вълнението на Небесния Баща
1 – Защо беше написана тази книга
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
EДНА ОТ НАЙ-объркващите сцени в цялата Библия се намира в навечерието на разпъването на Христос. Въпреки че Исус знаеше много добре, че Го очаква неописуема агония и мъчение, Той се обърна към Своите ученици и говори за… радост! “Тези неща ви говорих,” каза Исус, ”за да може да остане Моята радост във вас, и вашата радост да може да стане пълна” (Йоан 15:11, NКJV, курсивът е добавен). Срещайки се с почти невъобразимо страдание, Исус можеше да мисли по-малко от Своите ученици да се наслаждава на радостта от това да се наслаждава на Бог.
Исус знаеше, че когато Той си замине, когато живота е труден и изкушението е да се предадеш, само едно нещо ще запази Неговите последователи да Го следват – тяхната радост в това да познават Божията радост в тях. Това не е различно за нас днес. Следващата история е точна илюстрация.
Когато Сюзън най-накрая намери куража да получи помощ, тя беше на границата на пълно емоционално срутване. Това не е било първият път. Тя е била настанявана в болница веднъж преди това и е била уплашена, че ако това се случи отново семейството й ще я изостави и ще се отрече от нея. ”Аз загубвам контрол,” каза тя с ясно забележимо треперене от страх, ”и не зная какво да правя.”
Страшното нещо свързано с това да бъдеш пастор и съветник е, че знаех, че Сюзън очакваше аз да зная това, което тя не знаеше. Аз не бях напълно признателен за това показване на доверие! Докато слушах нейната история аз започнах да се чувствам толкова безпомощен колкото беше и тя .
Бащата на Сюзън бил егоистичен тиранин. Неговата така наречена “любов” към дъщеря му била жестоко и постоянно разклащана пред нея като пословичната примамка на пръчка. Обещанията му звучели възбуждащи интереса за Сюзън, но в края на краищата звънтели на кухо: ”Ако изглеждаш приятно, ще те обичам. Ако имаш добри оценки, ще те обичам. Ако си успешна и надеждна и не ме караш да се чувствам неудобно пред другите, ще те обичам.”
Чувал съм подобни истории преди това. Но това не прави нейните думи по-малко мъчни за издържане.
“Аз никога не бях достатъчно привлекателна, достатъчно стройна, достатъчно интелигентна,” каза тя. Сюзън никога не е получавала и частичка от това възнаграждение. Всичко, което тя можеше да си спомни беше горчивия вкус от пренебрежението и отхвърлянето на баща й.
Сюзън и аз прекарахме значително време справяйки се с разрушителните последствия от липсата й на преживяване на бащинска любов. Но не направихме голям напредък. Нищо нямаше въздействието, за което и двамата се надявахме докато не зададох въпроса: ”Какво чувства Бог когато те гледа?”
“Съжаление,” отвърна сопнато тя, без някога да е спирала да помисли за това.
“Защо?” попитах аз.
“Защото аз съм за съжаление. Аз съм покъртителна.”
За следващия час аз разяснявах на Сюзън колко много я обича Бог. Аз полагах усилия да намирам точните думи за да я убедя, че това е истина. Това беше трудна работа. Изпробвах образи, метафори, живи словесни картини. Всичко това не успя. Идеята за един любящ Баща, който й се наслаждава беше непонятна за Сюзън. Изглеждаше, че не е схванала нищо.
Тогава я помолих да прочете Софония 3:17, ”Господ, твоят Бог, е сред тебе, силният, който ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни ” (курсивът е добавен).
“Това е отношението на Бог към теб, Сюзън! Той гледа на теб, Той мисли за теб, и Той пее радостно за теб!”
Тя беше шокирана. ”Бог пее? Бог пее? За мен?”
След няколко мига на шокираща тишина започнаха да се надигат сълзи в очите й и да текат по бузите й. ”Сам, сигурен ли си?”
“Да, сигурен съм.”
“Но аз съм толкова патетична,” протестираше тя. ”Наистина съм. Аз съм с 30 паунда наднормено тегло, и бих умряла, ако някой види вътрешността на моя дом точно сега. Той е почти толкова разхвърлен колкото съм и аз! Съпругът ми ми е разярен отново. Не мога да върша нищо както трябва. И ти казваш, че Бог пее за мен с радост? Съмнявам се! По-вероятно е да крещи от възмущение. Моя татко имаше навик да прави това.”
Отново я помолих да прочете пасажа: ”Господ, твоят Бог, е сред тебе, силният, който ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни.”
Сълзите се върнаха. ”Само ако можех да повярвам, че е истина. Мисля, че тогава бих се изправила пред почти всичко. Само ако това беше истина.”
Реакцията на Сюзън към Софония 3:17 беше драматична, но не и необичайна. Виждал съм я отново и отново. Това ме е довело до просто, но потресаващо заключение: Единственото нещо, което прави живота поносим е да се наслаждаваш на радостта, която идва от това, че Бог изпитва удоволствие от теб.
Това не е начин да омаловажим нашата отговорност да обичаме Бога.. Най-голямата заповед в закона е да обичаме Господа с цялото си сърце и с цялата си душа и с целият си ум (Матей 22:37). Да не обичаме Бога следователно е най-лошият от всички човешки грехове. Това, което имам предвид, обаче, е Неговата любов към нас, Неговото дълбоко, емоционално, любящо раздвижване към хората, които е създал по Своя образ. Така че нека да не разместваме реда, който Библията поставя: ”В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни “ (1 Йоан 4:10, курсивът е добавен). Нашата любов към Бога е отражение на Неговата любов към нас. Той ни възлюби първи! Трябва да внимаваме да не обръщаме реда.
Аз съм християнин от 38 години Бил съм пастор за 24 години. Не се мисля за толкова стар или особено опитен, но съм видял повече отколкото искам за да запомня човешката болка и трудности. Съветвал съм бунтовни тийнейджъри и самотни по-стари граждани. Прекарвал съм часове с огорчени съпруги и с бездейни съпрузи. Ревал съм с жертви на сексуална злоупотреба и съм се радвал с тези, които са освободени от робство. Техните проблеми може да са различни. Някои са мъже; други са жени. Някои са възрастни, други млади. Но единственото нещо, което всички обикновено споделят е най-дълбоко усещаната нужда на човешката душа: Да знаят и да чувстват, че Бог ги обича и им се наслаждава.
Единственото нещо, което ни дава надежда, което побеждава отчаянието, и носи сила за мъчещите се е, че няма значение колко е лош проблема, Бог ни обича. Болката става поносима и утрешния ден повече не те плаши когато твоята душа е докосната с реалността на Божията наслада в теб. Това е причината, поради която написах тази книга.
Грижа ли Го е наистина Бог?
МНОЗИНА ЩЕ ПРОТЕСТИРАТ: ”Но Бог не е възможно да ме обича. Аз съм толкова малък, толкова незначителен. Защо Му е на Твореца на тази необятна вселена да мисли за мен? Аз съм нищо. Никога не съм направил нещо значително. Аз нямам талант. Никой няма да забележи когато умра. Не покровителствай с набожни изказвания за Божията любов – чувал съм всичко това преди.”
Ако никога не си си мислил по този начин, прескочи тази част. Искам да кажа накратко на тези, които разклащат главите си докато четат предния абзац. Вие знаете кои сте. Вие сте тези, които ходите незабелязани на църква. Никой не си дава труда да ви поздрави или да ви каже здрасти, освен формално. Вие не вярвате, че те го имат в предвид. Никой не ви раздрусва ръката, много по-малко пък ви прегръща. Вие рядко питате за обяд освен ако не сте част от група, която е била поканена. Никой не ви пита за мнението ви. Никой не сяда до вас освен ако това не е единственото свободно място.
Това е само естествено (дори спокойно мога да кажа греховно) да заключа, че ако хората се държат с мен по този начин, Бог вероятно прави същото. Ако това е всичко, което означавам за тях, съмнително е да означавам повече и за Бог.
Когато споменах на един приятел за темата на тази книга той се опита твърдо, но безуспешно, да прикрие своето разочарование. Аз го попитах за огорчението изписано на лицето му и го насърчих да бъде честен с мен. Той каза, че си има своите съмнения без значение дали една книга за любовта на Бог е наистина нужна. ”Всички знаят, че Бог ги обича. Защо не пишеш за пророчество или за нещо, което ще се продава по-добре?”
Той беше прав за едно нещо: Една книга за пророчество вероятно би се продавала по-добре! Той не можеше да греши повече за това как хората чувстват, че Бог се отнася с тях. Не дълго след нашия разговор аз вечерях с един друг близък приятел, Др. Джак Диър. Бивайки с учен като него, аз бях изненадан от простотата на нещо, което той каза. ”Мнозина в църквата днес,” каза той, ”са убедени, че Бог е разгневен на хората Си. Те нямат никаква идея колко е луд Той по тях!”
Трябва да призная, че звучи странно да се говори за Бог, че е луд по Своите хора. Но Той е! Умът Му е пълен с мисли за теб тъй като Той обмисля нови и вълнуващи начини да те обсипе с Неговата благодат. Когато се оттеглиш да спиш, Той мисли за теб. Когато се събудиш, Той все още е там мислейки за теб (Псалм 139:18).
Ако все още се бориш с това, чуй какво казва Исус. Мисля, че ще бъдеш по-малко склонен да спориш с Него за това отколкото с мен. Ти си този когото Той имаше в ума Си когато каза:
Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Баща ви. А на вас и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата.
-Матей 10:29-31
Когато Джони Ериксън Тада била малко момиче, много преди злополуката да я остави парализирана, родителите й имали обичай да я водят в зоопарка Балтимор. Поради причини, които тя не разбирала напълно, нейния любим експонат бил птичарникът. Не били маймуните или лъвовете или мечките, но птиците, които грабвали вниманието й. Тя била очарована от “ярко оцветените папагали, смешно изглеждащите южно американски птици, грамадните, силни орли и всички птици от семейството на совите.” Но тогава, пърхайки около клетките, тя забелязала дузини двойки врабчета, търсещи дом за себе си навсякъде където могат.
Тези врабчета не били достатъчно важни за да им се даде специална клетка. Никой не идвал в зоопарка за да види врабчета. Те нямали забележителни белези или примамливи за окото цветове. Както Джони казва, ”Те не били окичени с обяснителна табелка. Снимките им не се виждат в зоологическия пътеводител. Обикновено те дори не са забелязвани.”
Врабчетата не са били по-ценни в дните на Исус отколкото в дните на Джони. В същност врабчетата понякога са били използвани като храна за бедните. Те били продавани две за едно пени, приблизително 1/16-та от средната дневна надница.
Кой може да го е грижа за врабчетата днес? От какво значение са те за някого? Все пак Исус каза, че нито едно, нито дори едно, не пада на земята без волята на Бог. Нито едно врабче не пада на земята незабелязано от своя Създател. Бог се грижи за Своите врабчета. Той ги е направил. Той ги е надарил със силата да летят. Той ги снабдява с червеи и буболечки да ядат. Има милиони и милиони врабчета в света, и Бог познава всяко по име.
Намирам за интересно, че Исус избра врабчето за да посочи колко важни сме ти и аз за Него. Както Джони казва, ”Той можеше да използва орли. Или ястреби, или соколи, или бели щъркели. Все пак от 9-те хиляди птици в света, Господ избра едни от най-незначителните, най-незабележими птици летящи наоколо. Мърлявото малко врабче.
Защо? Защото ако Бог е толкова лично заинтересуван за създание толкова не впечатляващо и незначително колкото е врабчето, колко повече трябва да се грижи за единствените създания, които създаде по собствения Си образ и изкупи със скъпоценната кръв на собствения Си Син! Ако Бог отделя време да наблюдава живота и смъртта на една мъничка птичка, колко повече действително трябва да наблюдава теб!
Исус постави това дори по-нагледно когато каза, ”А на вас и космите на главата са всички преброени. Не бойте се; вие сте много по-скъпи от врабчетата” (30-31ст.). Има повече от 140,000 косми на една глава! Вие можете да имате малко повече – аз случайно имам доста по-малко! Но Бог е силно съзнаващ за всички тях. Така че, ако докато преминавате през тази книга, откриете себе си питащи се дали Бог въобще знае кои сте, много по-малко да ви се наслаждава, спомнете си врабчетата .
Ние се нуждаем да знаем, че Бог ни обича. Едно нещо е да знаеш, че Той обича другите. Аз съм добър да казвам това на другите. Аз мога да приема факта, че Бог е любов и че Той се наслаждава да излива Своята любов върху нас. Но моето сърце копнее да усеща благата и успокоителна топлина на Неговата любов към мен с всички мои дефекти и провали, с всички тайни грехове, за които никой друг не знае освен Бог, без първо да се променя и да стана различен…или по-добър. Аз се нуждая да зная, че Бог ме обича точно какъвто съм сега…днес!
Аз се нуждая да се придвижа отвъд това да се надявам, че Той ме обича. Надяването няма да го направи. Искането няма да го направи. Изучаването на това няма да го направи. Аз се нуждая да зная, да бъда толкова непреодолимо убеден, че нищо да не може да издърпа тази истина от моята душа. Моята съпруга, Ан, казва, че ме обича. Нейните действия потвърждават това. Тя е стояла до мен за повече от 25 години. Все пак няма сигурна гаранция, че тя ще бъде на моя страна утре. Но Бог ще бъде. Неговата любов е сигурна, постоянна, подписана, подпечатана, и освобождаваща. ”Никак няма да те оставя,” казва Той; ”никак няма да те забравя “ (Евреи 13:5).
Нуждаеш ли се от такава гаранция? Трепти ли сърцето ти с желанието да бъдеш обичан по този начин? Копнееш ли да се наслаждаваш на радостта от Божията радост в теб? Предполагам, че отговора е да в противен случай ти не би избрал тази книга.
Ако избереш да продължиш да четеш ти ще откриеш, че Бог не само те обича, сега и за винаги, но че Той се наслаждава да прави това. Той е възторжен в Своята привързаност към теб. Неговата любов към теб е едва ли не толкова много за да я понесе. Той пее и вика с неподтиснато щастие…за теб!