10 – Любов, на която можеш да разчиташ
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
МАЙК ТРЯБВАШЕ ДА се довери на някого.Той беше уморен, но повече не можеше да го таи в себе си. Той се нуждаеше от силата, която идва от разбирането и насърчаването на друг християнин. Така че той разказа своята история на своя най-добър приятел, Джо.
Не беше лесно за Майк да се отвори и да разкаже на Джо за неговата борба със хомосексуални изкушения. Но той се довери на Джо. Освен това, той се нуждаеше някой да се моли за него. Той още не беше се предал на своите похоти, но се чувстваше отслабнал.
Джо обеща да запази тайната на Майк. Но не успя. Това беше дълго преди да изглежда като че ли всеки в града знаеше. Майк беше опустошен и вбесен. Едно доживотно приятелство се разби поради предаденото доверие.
Карла не можеше да си спомни колко голяма е била когато започнала злоупотребата. Тя се опитвала толкова дълго да я забрави, но като потопена плажна топка болезнения спомен отказвал да остане потопен под повърхността на нейната душа.
Терзанието било усилено от факта, че този, който злоупотребил с нея бил един чичо когото тя обожавала. Той се отнасял с нея като кралица. Той я е избрал за специално благоразположение и бил бърз да я защитава винаги когато някой заплашвал да я нарани.
“Как може някой когото обичам да се отнесе с мен по този начин? Аз му се доверявах, а той се облагодетелства от мен. Всички хора ли си такива?”
Тери бил верен като пословичното ловджийско куче. Мисълта да измами съпругата си никога не е минавала през ума му. Той никога не си е помислял, че ще й мине през ума да го измами.
Анжела твърди, че не е преследвала взаимоотношението. Но това не прави разлика и с Тери. Повредата е направена. След като Анжела си признала, Тери се свил в черупката си. “Ако не мога да разчитам на Анжела,” пита той, с насълзени очи, ”на кого мога да разчитам?“
След като съпругът на Сюзън починал от сърдечен удар, тя се обърнала към семейния счетоводител за финансов съвет. Тя никога не е била добра с цифрите. Съпругът й, Стиив, винаги се грижел за всичко. Тя дори не знаела колко пари имали.
Когато се разнесли новините, че счетоводителят е отклонявал пари в собствения си джоб, Сюзън се натъкнала на каменно дъно. “Как може някой да използва слабостта на една вдовица и нейните три деца? Какво ще правя сега? Аз съм разорена, и съм съвсем сама .”
Четири различни човека. Четири различни трагедии. Въпреки това всички те споделят едно общо нещо: Те поставят своето доверие в някой, който се оказва недостоен за доверие. Те залагат на характера на приятел и изгарят. Всичките четири човека са измамени. Всичките четири човека сега намират за почти невъзможно да се доверят на някого за нещо. Като резултат, и четиримата са напълно отчаяни.
Какво мислим, че ще направим когато нашето доверие е съборено? Към кого ще се обърнем когато най-близкия ни приятел се е отвърнал от нас? Това не са приятни въпроси, особено когато отговорите не идват бързо.
Всеки, в един или друг случай, е страдал от загубване на доверие. Хората са загубвали доверие в президента. Ние чуваме за кризи в доверието относно правителството. Доверието в характера и способността на нашите избрани длъжностни лица е било сурово разрушено. Хората не мислят много за нашата образователна система, и икономиката ги плаши много.
Ето ги истинските лоши новини. Когато разочаровани съпрузи и съпруги седят пред мен и ядосано заявяват, че никога няма да обичат отново докато този, който ги е предал се оказва недостоен за доверие, аз съм принуден да им кажа, че това означава, че те въобще никога няма да обичат. Истината е, че никой не е достоен за доверие.
Аз не съм скептичен, просто съм реалист. Ние всички сме грешници. Никой, дори най-зрелите християни, не могат да гарантират, че винаги ще бъдат там, никога няма да излъжат, винаги ще пазят тайна, и никога няма да се заблудят.
Ако си решил никога отново да не обичаш или да даваш докато някой човек не стане напълно достоен за доверие, ти си обречен на живот на себезащитно подозрение и друго разрушаващо манипулиране.
Така че какво да прави човек? Какво да прави един християнин? Ако никой не е непогрешимо достоен за нашето несъмнено доверие, накъде да се обърнем? Към кого в края на краищата да погледнем? В какво да поставим нашата надежда?
Вие трябва да сте прочели със затворени очи (как може някой да направи това?) без да знаете накъде ви водя. Отговора е очевиден. Единственото нещо в живота или смъртта, което заслужава нашето доверие е Божията любов. Долара може да се покачва или да пада, нации могат да залитат на ръба на унищожението, здравето може да се подобрява или да се влошава, но през всичко това увереността на Божието дете би трябвало да стои непроменлива и неповлияна, защото Божията любов никога не се проваля.
Три пъти в Псалм 33 ни се казва за Божията “непроваляща се любов.” Банките се провалят. Бракове се провалят. Но Божията любов към нас не се проваля. Когато всичко и всички потъват, псалмиста ни уверява, че “земята е пълна с Неговата (Божията) непроваляща се любов” (ст.5). Очите на Господа, ни казва той, са “върху тези чиято надежда е в Неговата непроваляща се любов” (ст.18). Неговата молитва отива точно да мястото: “Нека Твоята непроваляща се любов да почива върху нас, О, ГОСПОДИ, както се надяваме на Теб” (ст.22).
Бог е любов
НИЕ ВСИЧКИ СМЕ ЗАПОЗНАТИ с изявлението в 1 Йоан 4:8, че “Бог е любов.” Това не означава, че няма нищо в Бог освен любов. Когато си казал всичко за любовта на Бог, ти не си казал всичко за Бог. Богът, който е любов е еднакво и свят и истинен и праведен и милостив и мощен.
Вероятно Йоан има предвид, че “Бог е любовник.” Това звучи малко по-безпристрастно отколкото “Бог е любов.” Любовта е това, което Бог чувства и върши, не само това, което Бог е. Аз нямам проблем с това.
Каквото и да е точното намерение на Йоан казвайки, че Бог е любов, минимално той има предвид, че любовта е вечно и съществено качество на Божието съществуване и действие. Следователно, Бог никога няма да спре да обича (извинявам се за двойното отрицание). Божията любов е неизменна защото тя е Божия любов. Божията любов ще се провали когато Самия Бог се провали. Както казах в една по-предна глава, докато Бог живее, Бог обича.
Може ли нещо да бъде по-достойно за нашето доверие от това, което трае винаги? Ако Божията любов никога не се проваля, къде е най-добре да поставим нашата вяра? За разлика от “приятеля” на Майк, чичото на Карла, Съпругата на Тери, и счетоводителя на Сюзън, Божията любов идва с гаранция.
Каквото и да се случва в този свят, който и да ти обръща гръб когато се стигне до критичния момент, ти можеш да бъдеш сигурен за това: Този чието упование и надежда и увереност е в непровалящата се любов на Бог никога няма да се посрами.
Това е, за което се отнася Псалм 33. Той е написан за да напомни на теб и на мен, че има едно убежище, което е недостъпно за разочарование и предателство. Ти може да мислиш, че напълно си изчерпал доверието си, но колкото и малко да ти е останало, вложи го в непровалящата се любов на един не умиращ Бог.
Има добри причини за това увещание. Псалмиста не прави само шум или да пише привлекателна поезия. Има няколко неща, които той ни казва за Самия Бог, които правят това действие на доверие крайно приемливо. Нека да ги погледнем.
Божиите неопетнени принципи
Защото словото на ГОСПОДА е право и цялото Му дело – в истина. Той обича правда и правосъдие, земята е пълна с ГОСПОДНАТА милост.
-Псалм 33:4-5
Каквото и да прави Бог е праведно защото Бог го прави. Бог не прави праведни неща защото това е, което праведността изисква. Праведността се определя от това кой е Бог и от това какво прави Той. Не само това, но Той обича праведност. Той не просто я върши; Той се наслаждава да я върши!
Когато чувам Бог да казва, ”Сам, обичам те,” аз се подслонявам под факта, че “словото на ГОСПОДА е право и истинно.” Другите могат гръмогласно да заявяват своята обич към мен. Те могат да се кълнат до смърт, че нищо няма да намали тяхното посвещение към мен. Надявам се, че са честни. Но аз знам, че Бог е, защото “Той е верен във всичко, което върши.”
Божията неограничена сила
Чрез словото на ГОСПОДА бяха направени небесата и цялото им войнство – чрез дъха на устата Му. Той морските води събира като куб и бездните прибира в съдове. Нека се бои от ГОСПОДА цялата земя, нека се боят от Него всичките жители на света! Защото Той каза и стана; Той заповяда и се утвърди.
-Псалм 33:6-9
Както повечето родители, понякога аз говоря до посиняване на лицето когато се справям с моите деца. Поради някаква странна причина аз действително очаквам от тях да направят веднага това, което им казвам. Това не винаги работи по този начин!
Но Бог говори и то става! Толкова е лесно (по-лесно) за Бог да създаде всичко от нищо както е за теб да изречеш една дума. И така това е Богът, който подтиква към увереност! Бог казва Бъди! И става! Бог каза Светлина! И стана светлина! Земя! И стана земя; Цветя! и станаха цветя; Крави! И се чу първото му!
Този Бог на сила е този в чиято любов ние намираме убежище. Един анонимен псалмист заявява за себе си и за нас, че “който обитава под закрилата на Всевишния, той ще живее под сянката на Всемогъщия. Ще казвам на ГОСПОДА: Ти Си моето прибежище и моята крепост, моят Бог, на когото се уповавам” (Псалм 91:1-2).
Не много далеч от къщата, в която израснах в Шавни, Оклахома, има една област наречена Горите Бродуей. Тя трудно може да бъде класифицирана като гора, но за едно 9 годишно момче изглежда голяма и обширна като големите, тъмни джунгли на Африка.
Аз обичах да играя в Горите Бродуей. Приятелите ми и аз построихме малко грозно и тайно място за среща там, използвайки такива материали каквито можехме да отмъкнем. Ние събрахме няколко изоставени шперплата, покрихме ги с клони, и си направихме скрито клубно помещение. Всичко, което искахме беше да намерим убежище от родители, големи сестри, и по-големи момчета в махалата, които ни биеха. Беше велико.
Това е, за което Псалм 91:1-2 говори: тайно скрито място, намирайки убежище и защита от врагове; обитавайки в безопасност и сигурност. Но не в някоя лошо конструирана колиба. Нашата духовна крепост е Самият Бог! Той е нашето скрито място. Давид казва приблизително същото нещо в друг псалм:
Колко голяма е добрината Ти, която Си запазил за онези, които Ти се боят, която оказваш на онези, които се уповават на Теб, пред човешките синове! Ще ги скриеш под покрова на присъствието Си от човешките кроежи; ще ги запазиш тайно в шатър от препирането на езици.
-Псалм 31:19-20
И отново:
Защото Ти ми стана прибежище, здрава кула пред врага. Ще живея в Твоя шатър вечно, ще прибягна под защитата на Твоите криле.
-Псалм 61:3-4
Опитай се да си представиш Божията сила като събираща неговата любов в силна и непревземаема крепост. Бог не ни е построил колиба от останали и загнили дървета. Божията любов е нашето прибежище. Самият Той е нашето скришно място, нашата защита, нашия подслон.
За кого е това? То е за този, който “обитава” в прибежището на Всевишния. Живееш ли в Божието присъствие всеки ден, или просто Го посещаваш за един час в неделя? Обещаните благословения на този псалм не са за тези, които понякога бягат при Бог за помощ когато са в неприятности. Нито е за постоянните, които от време на време се молят. Бог е убежище за тези, които постоянно търсят своя дом в Него.
Нека да се върна към Горите Бродуей за момент. Накрая, приятелите ми и аз трябваше да напуснем нашата тайна крепост. Комфорта на нашата дървена къща траеше само за кратко. Дойде време за нас да изплуваме от потайността на нашето скривалище и да се върнем в реалния свят.
Но това никога не се случва с тези, които търсят прибежище във Всемогъщия. Бог е нашето постоянно убежище докато сме на работа или на училище или където и да е. Ние никога не трябва да напускаме Бог и да си отиваме в къщи. В Него и в Неговата любов е където ние се движим и живеем и имаме нашето съществуване.
Божията неспираема цел
ГОСПОД събаря съвета на езичниците, осуетява плановете на народите. Съветът на ГОСПОДА пребъдва до века, мислите на сърцето Му – от поколение в поколение. Блажена онази нация, чийто Бог е ГОСПОД, народът, който Той е избрал за Свое наследство.
-Псалм 33:10-12
Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на ГОСПОДА ще устои.
-Притчи 19:21
Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу ГОСПОДА. Конят се приготвя за деня на битката, но победата е от ГОСПОДА.
-Притчи 21:30-31
Който от началото изявявам края и от древността – не станалите още неща; който казвам: Намерението Ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно.
-Исая 46:10
Супер силите свикват срещи на високо равнище, мултинационални корпорации формулират техните стратегии, но намерението на Господа е, което ще устои. Дори твоя дневен ред “Да направя това” не се съединява с изпълнението на Божието намерение. Човешките планове и проекти винаги са обект на божествено ограничаване.
Нищо не е по-безсмислено от това хората да се противопоставят на намерението на Бог. Спърджън казва, ”Техните преследвания, клевети, лъжи, са като кълбета дим хвърлени срещу гранитна скала.” Каузата на Бог никога не е в опасност. Дори в този единствен случай в историята когато изглеждаше, че Божието намерение беше в опасност, Той имаше всичко в ръката Си.
Него [Исус], предаден според определената Божия воля и предузнание, вие разпънахте и убихте чрез ръката на беззаконници.
-Деяния 2:23
Разпъвайки Исус тези хора просто “извършиха всичко, което Твоята [Божията] сила и воля са предопределили да стане” (Деяния 4:28).
Когато Джони Ериксон Тада посети Оклахома Сити, Оклахома, за да говори на конференция за инвалидност и църквата, тя обясни как нейната първоначална перспектива за “нещастния случай,” който я оставил инвалид се променила. В началото тя си представяла, че Бог Си е обърнал гърба мигновено за да се погрижи за някой проблем в далечна земя. Сатана, завзема момента, поставя крака си на кръста й и я блъска в плитките води на залива Cheasapeake.
Бог потресен от нейния вик, се втурва…но твърде късно. Той е оставил да се съединят заедно разбитите останки на нейния живот. Не! И отново тя казва, не!
Джони не твърди, че разбира всичките сложности на Божия суверенитет, но нито пък е свободна да Го освободи от някаква роля в нейния “инцидент.” Можем да Му се доверим, дори когато Неговото намерение за нас не е еднакво с нашето.
Божието универсално предвиждане
ГОСПОД гледа от небето, вижда всичките човешки синове. От мястото на обиталището Си Той гледа всички земни жители. Този, който е създал сърцата на всички тях, внимава на всичките им дела.
-Псалм 33:13-15
За няколко години аз бях сезонен наемател на всички университетски футболни игри в Оклахома. Рядко пропусках някоя. Играчите от Университета на Оклахома често чуваха споменаване на “Окото в Небето,” стратегически поставена камера за да документира всичко на полето. ”Окото в небето не е лъжа,” както казват те. Но понякога е. Понякога един играч може да се размине с разправия или наказание. Понякога той може да се скрие.
Но има едно друго “Око в Небето,” което никога не пропуска която и да е сърдечна пулсация. Дори твоите неизговорени мнения за това, което си прочел в тази книга са знайни за Бог преди да са помислени. Както Давид казва другаде, ”ГОСПОД е в святия Си храм, ГОСПОДНИЯТ престол е в небесата, очите Му гледат, утринните Му лъчи изпитват човешките синове” (Псалм 11:4).
Бог вижда всичко това, едновременно и изцяло. От Северния Полюс до Южния Полюс, без значение дали е в Русия или в полето Рио Гранде, на върховете на хълмите и в речните корита, в пещерите и в палатите.
Божията непроменима страст
Царят не побеждава с много войска, силният не се избавя с голямо юначество. Конят е напразна надежда за спасение и не отървава с голямата си сила. Ето, окото на ГОСПОДА е върху онези, които Му се боят, върху онези, които се надяват на Неговата милост, за да избави душата им от смърт, в глад да ги запази живи. Душата ни чака ГОСПОДА, Той е наша помощ и наш щит. Защото в него ще се радва сърцето ни, понеже се уповавахме на неговото свято Име. Милостта Ти, ГОСПОДИ, нека бъде с нас, както на Теб се надявахме.
-Псалм 33:16-22
Защо нашите сърца отпадат от страх? Защо има кризи в доверието? Защото повечето са склонни да уповават на човешка сила и разчитат на земни стратегии. Човешката сила и човешките обещания са прословуто незначителни. Не е армията, която в края на краищата спасява царя нито войникът, който му носи победа.
Така че къде трябва да бъде поставено нашето доверие? В кого или в какво трябва да сложим надеждата си? В Божията непроваляща се любов! За израилтяните неотдавна освободени от Египет, Мойсей каза, ”С Твоята [Божията] непроваляща се любов Ти води народа, който си изкупил (Изход 15:13, курсивът е добавен).
И защо Бог не се удоволства в коне и колесници и в силата на хората? Не е ли Той, който ги е направил всички? Да, но това, което не се харесва на Господа е тези, които се надяват на такива земни опори. Джон Пипър обяснява:
Той е разочарован от хора, които поставят своята надежда, например, в реактивни снаряди или в измислици, в танкове или кабинети, в бомби или в сгради. Бог не се удоволства в обща продуктивност или в балансирани бюджети или в системи за благополучие или в нови ваксини или красноречие или в артистично превъзходство или в правни процеси, когато тези неща са съкровището, на което ние се надяваме, или постижението, в което ние се хвалим. Защо? Защото когато поставяме надеждата си в коне и опори, тогава конете и опорите получават славата, не Бог.
Какъв е очакваният отговор за всичко това?
Нашето неподтиснато хваление
Пейте радостно на ГОСПОДА, вие праведни; хвалението подобава на праведните. Хвалете ГОСПОДА с арфа, правете музика за Него с десетострунна лира. Пейте Му нова песен, свирете изкусно с радостно възклицание.
-Псалм 33:1-3
Това, което сега знаем за Бога и за Неговата непроваляща се любов ни призовава към силно и тържествуващо ликуване, не защото Бог трудно чува, но защото псалмиста знае, че е естествено за мъжете и жените да се радват силно в това, което са открили възхитително.
Ние трябва да пеем на Бог “нова песен.” Защо? Защото всеки път когато се събираме за да се покланяме като тялото на Христос ние имаме нови и пресни причини да пеем! “Няма да повярвате какво направи Бог за мен вчера!” “О, да, аз ще го правя. Но първо нека да ви кажа какво научих за Божия характер от Римляни!”
От известно време рекламата се появява редовно по телевизията, рекламирайки определено алкохолно питие. Добри момчета са обрисувани седящи около лагерен огън или на плажа, тъпчейки своята любима бира, когато един от тях казва, ”Да знам, не мога да получа нещо по-добро от това!”
Християнинът никога не може да каже това! Не защото има по-добра напитка, която той все още не е опитал, но защото с Бог винаги има свежо излагане на доброта и благодат. Всеки ден носи ново и мощно изявяване на Неговото величие и милост. Самият Бог създава нуждата за нови песни давайки ново прозрение в Неговите дела и пътища. Той постоянно върши нови и свежи неща, за които ние се нуждаем от ново и свежо деклариране в песен!
Одеало на любов
ЕРЕМИЯ ДЕНТОН ПРЕКАРВА 8 години във виетнамски затворнически лагер. Той бил освободен през 1973. Дентон има история, която всеки християнин се нуждае да чуе. Аз не мога да я разкажа цялата тука, но позволете ми да ви запозная с един случай, който казва малко за Дентон и много за неговия Бог.
Дентон бил подложен на многократно мъчение докато престоявал в затвора. В едно интервю, той описва едно сложно изобретение, което удряло тъп метал в сухожилията му и лост, който се управлявал от краката му. Ръцете му били държани здраво от болезнено заострени белезници наречени “вещици.”
За пет дена и пет нощи Дентон не ял нищо и спал много малко. След като издържал повтарящото се биене, той чувствал, че бил близо до смъртта.
Аз ще му позволя да каже какво се е случило след това:
Една вечер аз бях преминал през всички молитви, за които можех да се сетя… Това беше в края на второто поставяне в петдневно мъчение. Аз казах на Бог, “Господи, Аз нямам воля, никакви средства не са останали, с които да се съпротивя. Ти каза, ’Искай и ще получиш.’ Аз поисках; но не получих. Аз съм напълно безпомощен…така че аз се обръщам изцяло към Теб. Всичко. Изцяло във Теб е да ме изкараш от това или нека да умра тука.”
Аз бях издържал студ когато направих това действие на пълно себепредаване. В момента, в който свърших тази молитва – аз спрях да треперя; не чувствах никаква болка. Беше като одеало, като топъл въздух…нещо осезаемо, което дойде върху мен…не ми беше студено повече. Не чувствах никаква болка. Никакво безпокойство. Никакъв страх.
Какво се случило? Само Еремия Дентон знае със сигурност, но аз се осмелявам да отгатна. Аз предполагам, че е имало един човек, който нямал друга възможност освен да сложи доверието си в Божията непроваляща се любов. Това е всичко, което му е останало. Никакви опори, никаква сила, никакви пари за да си купи пътя към свободата, или медицина за да успокои тази болка. Само Бог. И като топло одеало, любовта на Татко обгърнала тялото и душата на Еремия Дентон и му донесла топлина, която никакви думи не могат да опишат.
Еремия Дентон бил все още в затвора. Но там бил и неговия Бог. И това било достатъчно за този човек за да намери волята да надживее това.
Можеш ли да ми се довериш? Е, поне едно нещо можеш. Довери ми се когато казвам, че винаги можеш да се довериш на Божията непроваляща се любов. Когато всичко друго се проваля, когато всички други се провалят, Бог все още ще бъде там пеещ за теб.