11 – Здравата хватка на любовта!
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
АЗ ПРАВЕХ хамбургери в един грил с дървени въглища когато това дойде до мен.
”Да! Това е точно начина, по който повечето хора мислят за Божията любов!” Нека да ви обясня какво се случи.
Аз не съм много търпелив когато идва време да хващам горящи дървени въглища. Аз съм склонен малко да се разочаровам след което минавам през цялата пачка кибрит и канче с лесно запалима течност. Би било толкова лошо, ако чувала дървени въглища не обещаваше, че само един кибрит и никаква запалима течност ще свърши номера. Не вярвайте на всичко, което четете.
Ако не беше за нашите гладни приятели, аз щях да се предам. Но аз исках да бъде добра тълпа. Така че аз намокрях брикетите с много течност и хвърлях същински пожар от кибрити върху купчината (противно на инструкциите и на обикновения здрав разум). Накрая, блясване на надежда. Пламъка постепенно се усилваше и жаравата постепенно ставаше бяло гореща. Топлината изглеждаше добре. Хамбургерите много вкусни.
След малко, обаче, огънят отслабваше. Жаравата изстиваше и топлината се разпръскваше. Всичко, което оставаше беше пепелива мръсотия. Ние често сме склонни да разглеждаме Божията любов като огъня в моя грил. Ние трябва да работим усилено за да я раздвижим. Добри дела – или поне добри намерения –десятък, посещение на църква, плащане на нашите данъци, доброта, и други такива усилия са преследвани в надежда, че те ще запалят огъня на Божията обич.
За малко това изглежда да работи. Ние усещаме топлината на Неговата страст, виждаме светлината на Неговото усмихващо се одобрение, и преживяваме благословенията на Неговата благосклонност. Нищо не се усеща толкова вкусно както аромата на Божията любов.
Но след известно време, няма значение колко здраво опитваме, Неговата любов към нас изстива. Пламъците затихват. Топлината на Неговото присъствие изчезва, и всичко, което е останало е пепелта от объркан живот.
Това ли е начина. По който ти мислиш за Божията любов? Живееш ли сякаш Неговата любов към теб някак си е зависима от твоята любов към Него? Живееш ли в страх, че някой ден всичко това ще свърши и ти ще останеш навън в студа, глада и самотата? Отвратен и уморен ли си от това да работиш да раздухваш пламъците на Неговата любов, отчаяно уплашен, че огъня на Неговата обич някой ден ще угасне?
Аз искам да поставя сърцето ти в почивка. Аз искам да те убедя, че твоите страхове са неоснователни, че те са лъжа на врага, който иска да те изпълни с осакатяващо безпокойство за състоянието на твоята душа. Аз искам да ти демонстрирам от Писанието, от Божието Слово, че Неговата любов към децата Му никога няма да умре. Аз искам да знаеш с непоклатима увереност, че Неговата любов ще те запази невредим и спасен завинаги и винаги.
Много голямата любов на Бог
ТИ СИ ВЕРОЯТНО напълно запознат с Римляни 5. Ти дори можеш да си я спомняш. Но аз искам да я видим още веднъж. Това, което виждаш може да те изненада.
Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните. Защото едва ли някой ще умре даже за праведен човек; макар че може би някой би дръзнал да умре за добрия. Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.
-Римляни 5:6-8
Кога умря Христос? Не, нямам предвид в 9 сутринта или в 3 следобед. Павел казва, че Христос умря “на определеното време,” на подобаващото време, още по-точно, на Божието време. Неговата смърт не беше инцидент на историята, или каприз на съдбата. Синът умря когато Бащата искаше Той да умре. Това не беше нещо, което се изплъзна сляпо от Бога или Го хвана заспал. Христос умря “на точно определеното време.”
За кого умря Христос? Павел осигурява четворно описание.
Исус умря за немощни хора, хора “без сила” (KJV), безпомощни хора (NAS), духовно грохнали хора. Исус умря за хора, които бяха неспособни да приготвят себе си за нещо духовно и неспособни да извършат нещо духовно. Той умря за хора, които бяха безсилни да направят, да извършат или да кажат нещо, което можеше да накара Татко да даде Своя Син за тях.
Ако Бог помага единствено на тези, които помагат на себе си, Той ще бъде по-безпомощен от нас. Бог помага на тези, които са напълно и абсолютно безпомощни.
Исус също така умря за безбожните хора. Той не умря само за един набожен мъж или жена. Той умря за тези, които не просто не приличаха на Бог, но хора, които бяха враждебни на Него. Това не е толкова, че ние сме различни от Него. Ние Го презираме. Все пак за такива хора Той изпрати Своя Син да умре!
Има и по-лошо. Исус също умря за грешници. Има две класи хора в света: благочестиви хора, които не грешат и неблагочестиви, които грешат. Всички са неблагочестиви грешници. За такива умря Христос.
Накрая, Той умря за врагове (ст.10). Христос умря за бунтовни, нахални, надменни, арогантни, себеправедни, себедостатъчни, отблъскващи, непокорни, във война с Бог грешници.
Защо подчертавам тази отличителна черта? Защото иначе ние ще вземем Божията любов за даденост. Докато виждаме себе си като имащи право на любов Неговата любов никога няма да хване нашите сърца като поразителното и неразбираемо нещо, каквото е наистина. Ние мислим за Божията любов и казваме, “Несъмнено, тя изглежда разумна за мен. Защо да не ме обича? Това създава съвършено разумно и логично чувство.
Ние мислим по този начин защото представяме себе си не безпомощни, а способни, не безбожни, а богоподобни, не грешници, а светии, не врагове, а съюзници. Същността е, че ние никога няма да разберем любовта на Бог, която не заслужаваме, докато не разберем Божия гняв, който ние без съмнение заслужаваме.
Забележете внимателно аргумента на Павел. Когато той говори за “праведен” човек и за “добър” човек, той говори в човешки термини. Ако се съмнявате за това, вижте Римляни 3:10.
Така нареченият “праведен” човек е този, който изпълнява своето задължение в живота. Той посреща своите ангажименти. Той е законен, но не непременно вежлив. Той е непоколебим, но не винаги приятелски настроен. Павел казва, че ние можем да почитаме някой такъв, ние вероятно няма да отидем толкова далече като да умрем за него.
“Добрият” човек, от друга страна, има допълнителните качества на добротата и състраданието. Той поражда нашето възхищение и обич. За такъв човек вие може би ще поискате да умрете. Шансовете са малко повече в негова полза отколкото за праведния човек.
Но погледнете какво направи Бог! Бог демонстрира Своята любов към нас като изпрати Сина Си да умре за безсилните, безбожните, грешните, враждебните мъже и жени. Не за праведния, не за добрия, но за неописуемо лошия. Това, което ти и аз само неохотно правим за някой когото смятаме за “добър,” Бог радостно и непринудено го направи за хора, които се считат от всички за лоши! Божията любов прави напречен разрез на структурата на всяко познато или скрито правило за човешко поведение. Това е защото Той е Бог!
Майко, чуй ме. Аз знам, че ти с готовност би умряла заради твоята дъщеря. Но били умряла заради перверзния човек, който я е изнасилил и удушил?
Татко, чуй ме. Знам, че ти би дал живота си за твоя син. Но какво би направил за бруталния човек, който го е отвлякъл и го е убил?
Това е, което Бог направи. Той не изпрати Исус да умре за тези, които Го обичаха или Го търсеха или Му помагаха и служеха на Него. Той изпрати Своя Син да умре за Своите убийци, за тези, които плюеха в лицето Му и Го презираха. Това е природата на Божията любов към нас!
Правителства често са бързи да плащат пари за случаен заложник уловен от вражеска нация. Но колко пари изхарчват търсейки освобождението на вражески затворници държани затворени в други страни?
По-рано ви разказах историята на Ах Пинг, малолетен гангстер, чийто криминален живот в Хонг Конг бил драматично променен когато чул за Божията прощаваща любов. Ах Пинг бил също така член на Тройките. Той бил дълбоко пристрастен към хероина и финансирал своята наркомания чрез доходите на една 14 годишна проститутка, която продал веднъж във живо секс шоу.
В опит да запазят живота на приятел от бандата, Ах Пинг бил свирепо пребит от няколко мъже с ножове и водопроводни тръби. Той чудотворно оцелял.
Няколко години след нападението, Ах Пинг се скитал в младежкия клуб на Джаки Пулинджър в сърцето на Оградения Град, отчаян за помощ да изрита своето пристрастяване към хероина.
Джаки сграбчила възможността. “Ах Пинг, какво мислиш за това да умреш за някой от другата банда? ” попитала тя.
“Хъм!” Съскане се изстреляло от неговата уста докато гледал злобно мисионерката от Англия. “Ти трябва да се шегуваш! Твоя брат е едно нещо, но никой не умира за своите врагове!”
“Исус го направи,” казала Джаки, и с това тя се опитала да му каже за любовта, която той никога не е мечтал, че съществува. Ах Пинг бил първоначално зашеметен и шокиран, но накрая спасен чрез тази неестествена любов. Той прибавил Ах Пинг като член на една нова “банда,” църквата на Исус Христос.
Какво е това, което е привлякло Бог към този свят и неговите обитатели? Какво е това, което го е подтикнало да направи жертвата на Своя Син за хора като Ах Пинг? Хора като теб и мен? Беше ли това в отговор на някакъв апел от човечеството за помощ? Погледна ли Бог надолу от небето към морето от издигнати ръце апелиращи за помощ? Не! Той видя само стиснати юмруци на подло съпротивление. Беше ли задвижен той от нашата хубава външност? Или видяли Той божествена “искра” мъждукаща в нашите души? Не!
Единственото обяснение защо Бог ни възлюби толкова, че да даде Своя Син е, че Той ни възлюби толкова, че да даде Своя Син. Не, това не е многословно. Бог ни възлюби защото Бог избра да ни обича защото Бог е Бог, който обича.
Надявам се, че съм направил ясно това. Исус не умря за теб когато или защото обичаше Бог, но въпреки факта, че ти и аз бяхме Негови горчиво установени врагове. Ако разбираш това, ти си готов Павел да направи своето най-трогателно посочване.
Логиката на любовта
Затова много повече сега, като сме оправдани чрез Неговата кръв, ще се спасим от гняв чрез Него. Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Неговия Син, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени ще се избавим чрез Неговия живот.
-Римляни 5:9-10
Ако е истина и е сигурно, че си бил оправдан чрез вяра в Христос в миналото, много повече е истина и е сигурно, че ще бъдеш спасен от Божия гняв в бъдещето.
Защо това е много по-сигурно? Защото, ако Христос умря за Своите врагове ти можеш да се обзаложиш на последния си долар, Той ще спаси Своите приятели! Ако Бог направи най-великото нещо изпращайки Своя Син да умре за нас докато бяхме Негови неприятели, колко по-лесно ще бъде за Него да ни спаси сега когато сме Негово семейство!
Ако Христос умря за теб когато беше чужд, колко повече Той ще живее за теб сега когато си съюзник! Ако Бог ни възлюби когато бяхме все още безпомощно грешни, безбожни врагове, няма ли да ни обича сега когато чрез Неговата благодат сме оправдани и праведни в Христос?
Ще обърне ли Богът, който ни възлюби и ни спаси когато бяхме сираци Своя гръб и ще ни остави ли сега когато сме Негови деца? Разбира се, че не! Посочването на Павел е, че ако Бог е направил най-великото нещо за нас Той напълно сигурно ще направи и последното.
Ако някога е имало време когато Бог е можел да не те обича, това би трябвало да е било докато си бил враг и чужденец, бездомник и сирак, враждебен и не свят. Но дори тогава Той те възлюби с вечна любов и направи най-великата жертва, която можеш да си представиш давайки единствения Си възлюбен Син за твоята грешна душа. Сега, обаче, ти вече не си чужденец, а член на Божието домочадие; вече не си не примирен, а си дете на Татко; не си вече определен на гняв, а си в любов с Господа на твоя живот.
По-късно в Римляни, Павел прави посочването още веднъж:
И така, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Той, който не пощади Своя Собствен Син, а Го даде заради всички нас, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?
-Римляни 8:31-32
Ако Павел просто беше попитал, “Ще ни даде ли Бог всичко?” ние можехме да се чудим. Ние можехме да си кажем, Е, знаеш, аз се нуждая от толкова много неща. Как мога да бъда сигурен, че Бог ще ги снабди? Но това не е въпроса на Павел. Бога за когото Павел говори е Бога “който не пощади Собствения Си Син, но Го даде заради всички нас!” Бога за когото питаме дали ще ни даде всичко е Бога, който вече ни даде Собствения Си Син!
Представете си, че един човек притежава всичките пари на света. Той свободно и любящо ти написва чек със сумата от 5 билиона долара. Въодушевен, ти го молиш за 25 цента за да можеш да се обадиш на жена си и да разпръснеш добрите новини. Но той стиснато отказва. Абсурдно? Да. Но далеч по-абсурдно е да предположиш, че добрият и вечно благосклонен Бог, който ти даде Своя Син някой ден ще откаже да ти даде това, от което се нуждаеш за да предпази твоята душа.
Както Дж. У. Александър изразява това:
Ако един цар, който е обрал със силната си ръка робите дава на своята годеница, всичките си притежания, и споделя цялото си царство, със сигурност тя може да разчита на него за парче хляб или глътка вода.
Аз не казвам, че ти винаги ще се чувстваш уверен в Божията любов. Бог иска ти да се чувстваш така, както показвам в следващата глава. Понякога бурността на твоя емоционален живот подкопава основите на твоето чувство за сигурност. Но Божията любов към теб e обект действително независещ от личното ти състояние на ума. Бог обича дори тези, които се съмняват, че Той ги обича.
“Но какво да кажа за моя грях? Не се ли насища Бог някога от моите неуспехи така че да оттегли Своята любов? “ Дж. И. Пакър отговаря на твоя въпрос:
Когато един християнин се подхлъзне в грях, не го ли отделя това от любовта на Бог? В основен смисъл, отговора е не, защото християнина, който е оправдан чрез вяра е бил приет от Бог за цялата вечност в божественото семейство. Така че, ако той съгреши, той не спира да бъде дете на Бог; той просто започва да се държи като лошо дете вместо като добро. Неговото взаимоотношение с баща му не е разрушено, но е повредено докато грешката е осъзната, простена, и оправдана. Лошите деца пропускат добрите неща, които родителите им планират за тях и те трябва да бъдат дисциплинирани така че да могат да се научат да бъдат по-добри деца. Така е и с Божиите деца. Но християните блудници, се окайват когато правят себе си, да престават да бъдат деца на Бога или да бъдат обичани от Него.
Аз знам защо се безпокоите за оставащата сила на Божията любов. Вероятно ти си стоял пред един олтар преди много години и си слушал когато човека когото обичаш със цялото си сърце да обещава своята неумираща страст към теб. Сега той обича някой друг.
Вероятно ти си спомняш обещанието на твоя баща, че той винаги ще бъде там да те завива през нощта и да те гледа като играеш на училище. Тогава една студена сутрин той си е заминал, и ти никога не си го виждал и не си го чувал през годините.
Трудно е да се повярва, че Божията любов е някак различна от любовта на другите, които накрая се оказват необичащи. Ние сме били опарени от празните обещания на други хора и се страхуваме, че Бог е като всеки друг.
Джордж Матесън е роден в Глазгоу, Шотландия, на 27-ми март, 1842 г. От 18 годишна възраст той бил напълно сляп. Въпреки тази недъгавост, той успял да стане блестящ библейски учен, пастор, и проповедник.
Матесън поел ангажимента да бъде женен докато неговата годеница научила за неговата неизбежна слепота. Тя го напуснала. Ненужно е да казвам, че Матесън бил опустошен. Страданието причинено от такава променлива обич има потенциала да огорчи и нашите души за Божията любов.
Но не и Джордж Матесън. След тази трагедия, той написва един от най-покъртителните химни на 19-ти в. Първия стих казва всичко това:
О, Любов, която не ме оставя да замина,
Аз облягам моята изтощена душа на Теб;
Аз Ти давам обратно живота, който дължа,
Така в Твоите океански дълбини нейния поток
Може да бъде по-богат, по-пълен.
Когато медения месец никога не свършва
НА ЕДНО НЕОТДАВНАШНО пътуване до Далас аз силно желаех нашите деца да видят хотела където майка им и аз прекарахме нашия меден месец. Когато пристигнахме в района ние бяхме съкрушени откривайки, че “прогреса” беше превърнал нашия спомен в паркинг!
Много хора скоро забравят своя меден месец. Спомена от обичайното е много повече отколкото те могат да носят. Страстта от тези първи няколко дни на брачно блаженство си е отишъл. Интимността, която те са се надявали да трае вечно е била краткотрайна. В апатичен опит да прикрият своята болка, те шеговито казват, “Е, медения месец свърши!”
Ти може би си склонен да мислиш, че развитието на твоята любовна история с Бог също е свършило. Но за Него медения месец никога не свършва! Неговата любов не намалява с времето. Нещо повече, “Както младоженец се радва на невяста, така твоя Бог ще се радва на теб” (Исая 62:5).
Аз съм напълно сигурен, че има неща относно мен сега, които Ан никога не може да предвиди, неща, които правят доста по-трудно за нея да ме обича по начина, по който ме е обичала преди 25 год. Както Джон Пипер ни напомня, “Ние не можем да поддържаме интензивността и обичта на нивото на медения месец. Ние не можем да предвидим раздразненията, които идват от дългите близки отношения. Ние не можем да идваме с достатъчно нови неща за да поддържаме взаимоотношението свежо.”
Но Исая 62:5 заявява, че Божията любов към теб сега не е по-малко пламенна отколкото е била първия ден когато си станал Негово дете. Бог е точно толкова възбуден и ентусиазиран за теб днес колкото е бил вчера. Както Пипър казва, Бог “няма проблем да поддържа интензивността на нивото на медения месец; Той може да предвиди всички бъдещи капризи на нашата личност и е решил, че ще поддържа това, което е добро за нас и да промени това, което не е; Той винаги ще бъде толкова благороден колкото винаги е бил, и ще гледа на това, че ние ставаме повече и повече красиви завинаги; и Той е безкрайно творчески за да измисля да правим заедно нови неща така че да няма отегчение за следващите трилиони векове.”
В хватката на Божията любов
БОГ НЕ ИСКА да седиш с маргаритка в ръка, и неспокойно да късаш листчета, и да казваш, “Той ме обича; Той не ме обича. Той ме обича; Той не ме обича.” Чуй как Павел забива в целта на нашите сърца непогрешимостта и неизменността на Божията любов към нас:
Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или страх, или гонение, или глад, или голота, или беда, или меч? Както е писано: “Заради Теб сме убивани цял ден; считани сме като овце за клане.” Но във всичко това сме повече от победители чрез Този, който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ.
-Римляни 8:25-29
Всеки път когато чета това аз си представям Павел претърсващ страниците на някой древен речник или енциклопедия, търсейки други думи, други синоними, за да направи своето посочване достатъчно ясно. Не оставяйки никакъв теологически камък не обърнат, Павел смело набляга, че просто няма абсолютно нищо – никъде, по никакъв начин, по никое време – което да може да те отстрани от здравата, но нежна прегръдка на Божията любов.
“Но аз не се чувствам като победител,” идва отговора. “Аз съм толкова често побеждаван.”
Но погледнете отново, защото това е “чрез Този, който ни възлюби,” че ние побеждаваме всички врагове и всички препятствия. Това в края на краищата не е силата на твоето хващане на Бог, което те държи сигурен, но Божието хващане.
Преди няколко години Ан и аз заведохме нашата дъщеря, Мелани, на щатското изложение в Тексас. Ние прочетохме стряскащ доклад за това, което се случило на едно дете, което било оставено да се скита из мястото на изложението не придружавано от никого. Не е нужно да казвам, че държах здраво слабата ръчичка на Мелани.
Понякога тя се бореше да се отскубне. Ако й беше даден шанса тя би се скитала в места на потенциална опасност. Но моята любов към нея вдъхваше една неразрушима сила в това да продължавам да държа нейната ръка. Нейната сигурност не зависеше от нейното решение да се държи за мен. То зависеше от моята непоколебимост да я държа.
Аз обичам децата си много. Дори самата смърт не може да подтикне да охлабя моята хватка. Но моята любов към Мелани напълно може да бъде наречена омраза когато се премери с любовта на нашия небесен Баща към Неговите деца.
Мислиш ли наистина, че Бог някога ще пусне ръката ти и ще позволи да се скиташ в духовно разрушаване? Мислиш ли наистина, че Божията любов към теб, демонстрирана в смъртта на Исус докато ти беше все още Негов враг, може да отслабне сега когато си Негов възлюбен и най-добър приятел?
Няма значение колко усилено можеш да се бориш за да се освободиш, Божията любяща хватка те държи здраво. Няма значение колко привлекателни може да са удоволствията на този свят, твоя Баща никога няма да позволи да бъдеш прелъстен толкова, че да отпаднеш окончателно и напълно от Него. Имай почивка и радост в успокоителните думи на Исус:
Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Моят Баща, който Ми ги даде, е по-голям от всичко; и никой не може да ги грабне от ръката на Татко.
-Йоан 10:27-29
Елиминиране на последната вратичка
“НО КАКВО АКО аз реша да отделя себе си от Бог? Не мога ли да извърша такива грешни дела, че Бог да няма друг избор освен да ме отхвърли настрана?” Не. И отново, не!
Павел знаеше, че можеш да зададеш този въпрос. Ето защо той включва фразата “нито каквото и да е в цялото творение” (Римляни 8:39). Нека да те попитам един глупав въпрос: “Ти творение ли си?” Е, разбира се, че си. Има само две съществуващи класи същества: Твореца и творенията. Ако не си Бог, Твореца, тогава ти си едно от Неговите творения, част от Неговото творение. Следователно, тази фраза включва теб. Следователно, няма нищо, което ти можеш да направиш, което да те отдели от любовта на Бог в Христос Исус твоя Господ.
Павел се мъчеше да бъде толкова изчерпателен колкото е възможно. Всяка възможна празнота е запълнена. Всички теологични основи са покрити. Нищо каквото и да е, било то най-малката молекула или най-мощния човек, демони или смърт, преследване или сили, не могат да направят нищо за да намалят или да разрушат Божията любов към теб.
Бог ти е пял за известно време сега. Надявам се, че си спрял за да Го послушаш. Ето още една от Неговите любими песни!
Душата, която се обляга на Исус за отдих,
Аз няма, Аз няма да я оставя на нейните неприятели.
Тази душа, въпреки че целия ад ще положи усилия да я разклати,
Аз никога, не, никога, не, никога няма да я забравя!