13 – Радостта от това да приемаш Божията любов
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
НЯКОЙ ВЕДНЪЖ се отнесе към един мой приятел като към човек, който “не приема добре.” В началото това ме удари като странен начин да се опише някой, но с по-нататъшния коментар аз трябваше да се съглася. Дамата, която той имаше в ума си беше даваща. Тя обичаше да дава и го правеше толкова щедро. Тя даваше неща, които й струваха скъпо, и физически и финансово. Но той беше прав. Тя не “приемаше” добре.
Не съм сигурен защо тя имаше трудност да позволи на другите да правят за нея това, което тя толкова милостиво правеше за тях. Вероятно тя се чувстваше недостойна или не заслужаваща техните дарове. Аз съм я наблюдавал когато хора са й предлагали своята помощ, и беше очевидно, че й е неудобно и се чувстваше неловко с всичко това. Подозирам, че има мнозина точно като нея.
Аз знам, че има когато става въпрос да приемаме Божията любов. Повечето християни се наслаждават в това да казват на другите, че Бог ги обича. Но им е трудно да седят тихи и да си отпочиват в любовта, която Бог има лично към тях.
Това беше особено убедително за мен една събота вечер по време на развитието на хвалебствената служба в църквата. В тази особена вечер ние изпяхме няколко песни, които потвърждаваха нашата любов към Татко. Изглеждаше естествено и правилно да правим това. Но към края на службата ние пяхме нова песен, в която ние трябваше да приемаме любовта на Татко към нас. Това беше мощно раздвижващо време, което няма скоро да забравя. Припевът беше кратък и прост. Ето ги стиховете:
О, Господи, Твоята нежност,
Стопява всичката моя горчивина,
О, Господи, аз приемам Твоята любов.
О, Господи, Твоята прелест,
Променя моето недостойнство,
О, Господи, аз приемам Твоята любов.
О, Господи, аз приемам Твоята любов,
О, Господи, аз приемам Твоята любов.
Докато ние пеехме нежно, Святия Дух правеше това, което никой човек не можеше да извърши. Той възцари Себе Си върху нашето хваление и се движеше мощно в сърцата на всички, които присъстваха. Сълзи течаха свободно и всяка съпротива се стопи във всеки от нас, някои за първи път, приемаха Бащината любов. От този момент ние спряхме да даваме. Бог беше единствения, който даваше. Ние стояхме, седяхме, и коленичехме в зашеметяващ захлас докато Татко прегръщаше Своите деца. Това беше един неизговоримо славен и животопроменящ момент.
Никой от присъстващите тази вечер не беше недокоснат. Това беше емоционално наситено и неминуемо осезаемо. Най важното от всичко беше, че Бог беше почетен. Нашите души намираха неописуемо задоволяване в Неговата обич към нас, и тогава децата възхваляваха Бащината вседостатъчност.
Това е, за което се отнасят тези две глави да се чувстваш обичан. Аз съм убеден, че Библията ни казва, че Бог иска да почувстваме Неговата любов, и че Той е направил всички необходими стъпки за да види, че ние го правим. В глава 12-та аз обсъждах, че не е само добре да се наслаждаваш на Божията любов – това е съществено.
В тази глава аз искам да изследвам с вас няколко текста от Писанието, които потвърждават тази истина и също и предлагат какво да се прави, ако Божията любов се усеща отдалечена, като че ли е мъртва.
Наводнен с Бащината любов
ПЪРВИЯ НИ ТЕКСТ е вероятно най-важния от всички. Той се намира в Римляни 5:5.
А надеждата не посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Святия Дух, който ни е даден.
Как знаем, че нашата надежда в Христос няма да се разпадне? Как знаем, че всичко това няма да свърши безславно накрая или да бъде погълнато от огньовете на Божия гняв в последния ден? Ние знаем, казва Павел, въз основа на действието, което Бог е направил за да ни увери в Своята вечна и непроменяща се любов. Тази любов Той изля в нашите сърца чрез Святия Дух.
Други английски преводи са неясни дали това е Божията любов към нас или нашата любов към Бог, която Павел е имал в ума си. Но NIV е със сигурност правилен, и то поради две причини.
Първо, “любовта на Бог” е предназначена да бъде доказателство за сигурността на нашата надежда. Как може нашия любящ Бог да направи това? Нашата любов към Бог е променлива и често нерешителна. Ако моята надежда е съградена върху това колко добре обичам Бог, ще има времена когато аз ще бъда напълно безнадежден.
Второ, стихове от 6 до 11 са очевидно разширение на природата на тази любов в ст.5. Там, несъмнено това е Божията любов към нас, която е демонстрирана чрез благодатния дар на Неговия Син да умре на наше място.
Сега когато установихме факта, че това е Божията любов към нас, забележете как Павел описва това, което Бог е направил за нас за да направи възможно за нас да я преживеем “ отблизо и лично.”
Той ни казва, че Бог “изля ” Своята любов “в нашите сърца.” Глагола изля е използван другаде за разливането на вино (Лука 5:37), проливането на христовата кръв (Мт.26:28), и за изливането на Святия Дух на Петдесятница (Деян.10:45). Много графична обаче е неговата употреба в Деян.1:18 за съдбата на Юда: “Той придоби нива със заплатата на своята неправда и като падна презглава, се пукна през средата и всичките му черва изтекоха” (курсива е добавен).
Павел набляга на изобилната щедрост, с която Бог е наводнил нашите сърца с чувството за Неговата любов към нас.
“Сърцата на вярващите,” пише Джон Мъри, “са разглеждани като такива, които да бъдат покрити с любовта на Бог; тя управлява и пленява техните сърца.”
“Като преливащ поток в суха земя,” казва Гифорд, “така богатия поток на божествената любов е изляна и проляна в сърцето.”
Това е продуктивна връзка на Божията любов.
Любовта на Бог, пише Чарлз Ходж, “не слиза върху нас като капчици роса, но като поток, който простира себе си надлъж и нашир през цялата душа, изпълвайки я с усещането за Неговото присъствие и благосклонност.”
Бог желае твоето сърце да бъде наводнено от вълна след вълна от Неговата бащинска обич, така че възторжено я изля за да се чувстваш заставен да искаш да я отдръпне за да не би да се удавиш в Неговата страст!
Павел не говори “за слаби и колебливи впечатления,” казва Пакър, “но за едно дълбоко и изумитилно впечатление.”
Аз предполагам, че известния евангелизатор Дуайт Л. Муди (1837-1899) е знаел точно какво е имал в предвид Павел. Муди често не му се е искало да говори за това какво се е случвало, но той отстъпва да даде следващото сбито описание:
Един ден, в Ню Йорк – о, какъв ден! – Не мога да го опиша, аз рядко споменавам за това; то е почти толкова свято преживяване за да се назове… Мога само да кажа, че Бог ми разкри Себе Си, и аз имах такова преживяване на Неговата любов, че трябваше да Го помоля да спре ръката Си. Аз отидох да проповядвам отново. Проповедите не бяха различни; аз не представих някакви нови истини, и все пак хиляди бяха обърнати. Аз сега не искам да бъда поставен обратно там където бях преди това благословено преживяване, дори и да ми дадете целия свят – това ще бъде незначителен боклук в сравнение.
Също е важно да се отбележи, че Павел използва завършено време на глагола. Това означава, обяснява Пакър:
Установено състояние вследствие на завършено действие. Идеята е, че познаването на любовта на Бог, е наводнила нашите сърца, изпълва ги сега, точно както едно поле веднъж наводнено остава пълно с вода. Павел приема, че всички негови читатели, като него, ще живеят в насладата от силното и постоянно чувство за Божията любов към тях.
С други думи, Божията любов не изтича! За разлика от водите на Ной, които се оттеглиха след известно време, Божията любов остава постоянно в наводняваща фаза в нашите души!
Святия Дух работи за да пробуди и да стимулира в твоето сърце поразителното убеждение, че Бог те обича. Простора и необятността на Божието посвещение не са отвлечени и общи, но конкретни и лични…не за всеки общо, но за тебе лично.
Аз винаги намирам за трудно да опиша по-точно това, което Павел казва тука. Вероятно това е защото той не говори за знание, което се добива чрез заключение от доказателства в тялото. Нито умозаключение или индукция могат да обяснят това, което той има в ума си. Практичното наблюдение не носи увереността на това да бъдеш Божия възлюбен.
Обективното доказателство за Божията любов е пожертвователния дар на Неговия Син (Римляни 5:6-8). Като много от вас аз съм израснал в църква пеейки, “Исус ме обича, това аз знам, защото Библията ми казва, че е така.” Аз все още се наслаждавам на тази истина. Но феноменалното обрисуване в Рим.5:5 е напълно лично по природа. Това е една увереност, че си Божия възлюбен, което в основата си е интуитивно. Някой знае, че това е истина защото чрез вътрешната работа на Духа някой може да знае, че това е истина!
Обичани като Исус
ЗНАЕТЕ ЛИ, че Божията любов има цел? Бог не ни обича безцелно. Апостол Йоан говори за съвършенството на Божията любов или за идването й до пълно изразяване в нас. Вижте какво казва той:
Чрез това, любовта е усъвършенствана в нас, че можем да имаме увереност в деня на съда; защото както Той [Исус] е, така сме и ние в този свят.
-1 Йоан 4:17
Аз вярвам, че Йоан казва повече за същото нещо, за което Павел казва в Рим.5:5. Бащината любов към Неговите деца достига до своята предназначена цел когато произвежда в тях чувство за сигурност толкова мощно, че те загубват всеки страх от осъждение. Когато нашето чувство за това, че сме обичани от Бог стане толкова силно вътрешно, че ние можем само да се усмихваме в очакването на съдния ден, Неговата страст е изпълнила своята цел!
Някой може да мисли, че това е самонадеяност да загубиш всеки страх от съда. Но Йоан ясно казва, че нашата увереност е основана на факта, че вярващия е “както Той [Исус] е.”
Какво може да означава това? В какъв смисъл християнина е “като Исус” в света?
Йоан може би има предвид, че ние сме праведни както Исус е праведен. Чрез вяра в Него ние сме оправдани, обявени за праведни пред Бог, и за това ние гледаме напред към съдния ден уверени, че сега няма никакво осъждение за тези, които са в Христос Исус (Римляни 8:1). Това е възможно, но аз мисля, че отговора лежи някъде другаде.
Погледнете отново 1 Йоан 4:17. Йоан казва, че нашата увереност и свързана с Божията любов към нас, и че в някакъв смисъл ние сме както Исус е. Тези две парчета от пъзела са поставени заедно в Йоан 17:23 където Исус потвърждава, че Татко обича учениците “както Си [Татко] възлюбил Мене [Исус].”
Това е поразително! Исус казва, че Татко ни обича точно както или както Той обича Исус! Помислете за момент за размера на обичта, която Бог Бащата има към Бог Сина. Ето това е колко много Бог те обича!
Следователно когато Йоан казва, че нашата увереност е основана на факта, че ние сме както Исус е, той има в предвид, че ние сме обичани от Татко както Исус е обичан от Него!
Не е чудно, че всеки страх е изхвърлен (1 Йоан 4:18).
Няма нужда да се страхуваш от този, който знаеш, че чувства само любов към теб.
Уверения вик на детето
АЗ ВЕЧЕ говорих за Божията осиновителна любов и радостта от това да знаем, че ние сме Негови деца. Но погледнете отново какво казва апостола за това в Римляни 8:15-16.
Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Татко! Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
Съмнявам се, че нещо може да конкурира на възхищението, което избухва в нашите сърца когато най-накрая осъзнаем, че сме Божии деца. Тук Павел говори за знание, дълбоко вътре, че Бог е наш Баща. Това не е нещо, за което ние се раздвижваме, или за което работим, или към което се придвижваме. Това е работата на Святия Дух в нашия дух.
Бог ни казва, че който вярва в Христос Исус е спасен. Ние вярваме. И тогава, като че ли за да ратифицира, да заздрави, и да подсили тази увереност Святия Дух казва на нашия дух, “Да! Да! Ти наистина си Божие дете. Той наистина е твой Баща!” Той не прави това чрез текста на Писанието, но директно и лично в нашите сърца.
Тази непоколебима увереност, че ние сме синове и дъщери на Бог не е резултат от това, че ние сме привлечени от факта, че викаме “Авва! Татко!” По-скоро, нашия детски вик “Авва!” е плода от това убеждение. Наистина уверен вик.
Знаейки незнайното
НЕКА ДА ПОДСЛУШАМЕ апостол Павел когато се моли за теб и мен в Ефесяни 3:16-19.
Аз се моля да ви даде според богатствата на Неговата слава да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете в състояние да разберете заедно с всичките светии какво е широчината и дължината, височината и дълбочината и да познаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.
Павел се моли за няколко неща тука, всяко от които има връзка с нашето сетивно преживяване на личността на Христос. Той се моли ние да можем да бъдем укрепени чрез Духа така че Христос да може да обитава в нашите сърца. Но как може да бъде това, ако ние вече сме приели Христос в нашите сърца когато сме били новородени?
Единственото жизнено обяснение е, че Павел се отнася към едно преживянo разширяване на това, което вече теологично е истина. Той желае ние да бъдем укрепени чрез духа така че Исус да може да упражни прогресивно по-голямо и интензивно лично влияние върху нашите души.
Резултата от това разширяване на божествената сила и присъствие в нашите сърца е способността да “разберем колко широка и дълга, висока и дълбока” е наистина Христовата любов към нас. И отново, това е Павловия начин да каже, че Бог има намерение за нас да почувстваме и да преживеем и да бъдем емоционално раздвижени от страстната обич, която Той има към нас, Неговите деца. Д. А. Карсон, според мен, уцелва право в целта когато казва:
Това не може просто да бъде едно интелектуално упражнение. Павел не се моли неговите читатели да могат да станат по-способни да говорят по-ясно за величието на Божията любов в Христос или да схванат единствено с интелекта колко значителна е Божията любов в плана за изкуплението. Той моли Бог те да могат да имат силата да схванат измеренията на тази любов в тяхното преживяване. Безспорно това включва интелектуално размишление, но не може да бъде сведено единствено до това.
Но как да пресметнем такава любов? Какви са нейните измерения? В метри ли са или са в мили? Да я измерим ли в ярдове или в паунди? Има ли в предвид Павел да мислиш в термини на математически пропорции, като че ли внушава, че Бог те обича сто пъти повече отколкото обича ангелите или 50 пъти по-малко отколкото обича тези, които претендират, че са по-благочестиви християни?
Напълно обратното, казва Павел. Има широчина и дължина, височина и дълбочина на Христовата любов към теб отвъд човешките мерки. Необятността и величието на тази любов е неизмерима. Нейните размери не се подчиняват на ограничение. Тя е отвъд знанието. Все пак Павел се моли да можем да я познаем! Това задълбочено внимание служи за да задълбочи това, което е вече е толкова дълбоко схванато.
Андрю Линкълн я преценява много добре като казва, “Най-висшия предмет на християнското знание, Христовата любов, е толкова дълбока, че нейните дълбочини никога не могат да бъдат измерени и е толкова необятна, че нейния обхват никога не може да бъде обхванат от човешкия ум.”
Живеене в любовта на Бог
ПРЕЗ НОЩТА когато Исус беше предаден, Той изговори тези думи на утеха на Своите ученици:
Както Баща Ми възлюби Мен, така и Аз възлюбих вас; стойте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще стоите в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Своя Баща и стоя в Неговата любов. Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да бъде пълна.
-Йоан 15:9-11
Какво има предвид Исус когато ни казва да “останем” или “да пребъдваме” в Неговата любов? Той не може да има предвид, че ние трябва да вършим неща за да Го убедим да ни обича. Любовта е изцяло от благодат, както видяхме отново и отново. Тя изтича от Божия суверенен и свободен избор. Нито пък може да има предвид, че ние трябва да работим така че Божията любов да не отслабне или да изчезне. Неговата любов е вечна.
Тогава изглежда, че когато Той ни казва да живеем в неговата любов, това означава, да й се наслаждаваме, да се наслаждаваме на нейната успокоителна и насърчителна топлина. Ключът да се отключи вратата за тази наслада на душата е покорство. Това не внушава, че нашите дела уговарят Бог или в някакъв смисъл спечелват Неговата любов.
Божията любов е като светлината на слънцето. Тя свети постоянно и непрекъснато. Понякога тя е скрита от погледа, както облаците, които правят един облачен ден. Ние трябва да бъдем особено старателни да не се крием под сянката на непокорство и неверие. Правенето на това, което Христос ни е заповядал ни дава възможност да се наслаждаваме и да чувстваме любовта, която никога не си отива.
Друга причина поради която вярвам, че Исус имаше предвид нашето преживяване на божествената любов е споменаването на “радост” в 11ст. Радостта на Исус е неговата наслада в това да бъде обичан от Неговия Баща. Той също остана в тази любов (Йоан 15:10). Нашата радост, следователно, е нашата наслада в това да бъдем обичани и от Бащата и от Сина. (Виж Йоан 14:23). Исус иска да се наслаждаваме в радостта от това да се наслаждаваме от Бог! Каква радост!
Това е, което мисля, че Юда описва в 21ст. на своето кратко послание. Там той ни заповядва да “пазим” себе си “в Божията любов.” Той не може да има предвид, че ние трябва да направим себе си достойни за любов. Както вече видяхме в Рим.5:6-8, това беше докато ние бяхме напълно недостойни за любов когато Той ни възлюби с вечна и безусловна любов.
И още веднъж, ние требва да си напомним, че Божията любов към нас в Христос е обективен факт, който нищо в цялото творение не може да промени (Римляни 8:35-39). Това ни оставя с една единствена алтернатива. Юда, както Исус, трябва да има предвид личното схващане на Божията любов. Какво трябва да направите, казва Юда, за да се възползвате от несравнимата радост от това да приемете Божията любов.
И така това преживяване, което в основата си е работата на Бог Бащата, чрез Святия Дух, е потвърдено от молитвата на Павел във 2 Солунци 3:5:
И нека Господ упъти сърцата ви към Божията любов и в Христовата твърдост.
-Курсивът е добавен
В края на краищата, ако ние ще се “чувстваме” обичани от Татко това е Самият Татко, който трябва (и ще) действа за да премахне всяка пречка и да даде пътя на всяка спънка за това неописуемо преживяване. Аз не мога да го направя. Четенето на тази книга не може да го направи. Бог трябва да го направи.
Пречките за това са много реални в действителност. Превъзходните сред тях са тези съчинявани от самия Сатана. Приемането на Божията любов е трудно когато врагът е напълнил ума ти с лъжи за това колко много те мрази Той. Най-голямата радост на Сатана е да измами християнина да мисли, че той или тя е емоционално затруднение за Татко, нещо по-малко от негодно, мъртво бреме за тялото на Христос.
Сатана ще направи всичко според своята дяволска сила за да посее семената на безпомощност и безнадеждност в твоето сърце. Той ще ти напомня непрекъснато минали неуспехи, заявявайки, че Бог не може да обича никой, който толкова често се е измърсявал с такива неща. Той ще направи легло с това, което аз наричам “сатанинското твърде” – “Ти си твърде противен за Бог, че да те обича, твърде тъп, твърде дебел, твърде беден, твърде слаб, твърде неталантлив, и най-лошото от всичко, дори ако победиш тези недостатъци, твърде си закъснял!”
Молитвата на Павел е Самият Бог да подейства за да премахне всички тези пречки за наслаждаването от това да си обичан. Със сигурност, тогава, ние трябва да започнем да се молим за себе си и един за друг както Павел се молеше за солунците.
Последно слово за “Как да”
АЗ ПОСВЕТИХ ДВЕ глави на важността от това да се усеща Божията любов. Все пак, обаче, има мнозина, които даже сега си казват, “Но какво да правя когато не се чувствам обичан?” Ето някои предложения.
Първо: Припомняй си и си опреснявай факта за Божията неумираща любов, въпреки твоята неспособност да я усещаш. Върни се и прочети първите 11 глави на тази книга. Семето на усещането е винаги във вяра. Така че започни като потвърждаваш това, което знаеш, че е истина. Въпреки че може да изглежда лицемерно и напразно, прави го. Не се поддавай на това, което чувстваш и се прилепи във вяра към Софония3:17.
Докато правиш тази първа стъпка, нека да ти припомня нещо абсолютно решаващо. Както казах преди, Божията любов към теб не зависи от твоята способност да вярваш в нея или да я чувстваш. Не прави грешката да мислиш, че Неговата любов е окачена със слабия конец на твоето посвещение към Него. Божията любов към теб не е възвратен отговор на твоята любов към Него.
Вероятно най-голямата пречка да се наслаждаваме на Божията любов е нашето погрешно вярване, че ние трябва да се наслаждаваме на себе си преди да можем да бъдем наслада за Бог.Ние познаваме себе си до болка. Ние гледаме на нашите недостатъци и провали и казваме, “Ако аз бях Бог никога нямаше да обичам себе си!” Ние мислим, че само след като сме направили тези неща, които ни правят способни да се наслаждаваме на себе си тогава Бог може да ни се наслаждава. Но Бог не ни вижда както ние се виждаме. Той ни вижда в Своя Син. Никога не позволявай на твоите чувства за теб да бъдат барометъра за Божията способност да обича.
Второ: Покори се.Исус каза в Йоан 15, че ключът да се наслаждаваш на радостта от това да бъдеш наслада за Бог е покорство. Възможно е грях да е втвърдил твоята душа и да е умъртвил твоите духовни чувства. Така че изпитай себе си, изповядай греховете си, и отново изяви чрез вяра, че твоя Баща ги е простил (1 Йоан 1:9).
Трето: Моли се. Ела пред Господа и Го моли да възстанови радостта от твоето спасение. Моли Го за свежо изливане и вливане на Неговия Дух така че да можеш още веднъж да познаеш непонятните измерения на Неговата любов към теб.
Четвърто: Покланяй се по твоя начин в преживяването на Неговата любов. Вземи си името на Бог на твоите устни и Му припиши славата дължима на името Му. Бог е обещал да възцари Себе си в нашата хвала и да освободи Своята непреодолима сила върху звука на нашите песни.
Понякога ние пеем толкова унило, че трябва да се покланяме до радост вместо от радост. Това е често “от дълбочините” когато хвалим Бог, и не винаги от “върха на височините.” Така че разказвай за неговото достойнство, уверен, че когато Бог те чува да пееш за Неговата любов Той, рано или късно, ще ти позволи и да я почувстваш.
Пето: Чакай. Другите четири стъпки са по-лесни в сравнение с петата. Но ние трябва да чакаме. Ние трябва търпеливо да постоянстваме, знаейки, че Бог ще възстанови и ще даде нов живот и ще съживи и ще запали отново пламъка, който някога е горял бляскаво. Така че чакай. И размишлявай върху думите на Еремия:
Спомни си скръбта ми и скитането ми, пелина и жлъчката! Душата ми ги помни непрестанно и се е смирила в мен. Това ще влагам в сърцето си, затова ще се надявам: Заради милостите на ГОСПОДА ние не се довършихме, защото милосърдията Му не свършват. Моят дял е ГОСПОД, казва душата ми, затова ще се надявам на Него.
-Плачът на Еремия 3:19-24