3 – Бог баритон ли е или бас?
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
ТОЙ ТРЯБВА да беше около шест фута и пет инча висок и тежък повече от 500 фута. Косата му беше гъста и черна. Носеше тъмно сив костюм с тънички раета и жълта вратовръзка. Държанието му беше изпълнено с достойнство и гласът му дълбок, но въпреки това улегнал и спокоен.
Tой изглеждаше християнин. Нямах причина да се съмнявам за неговото спасение, но аз просто току-що го бях срещнал. Първото ми безпокойство започна когато събранието се изправи на крака и започна да пее “Колко Велик Си Ти.” Вместо да вземе песнарка в ръката си или може би да пее по памет, той стоеше изправен, ръцете му бяха скръстени пред масивните му гърди, и държеше устата си затворена. Това не беше предизвикателно отношение, но със сигурност беше дистанцирано и не въвличащо се.
Аз никога нямах възможността да говоря с него за причините му да не пее в хвалението с нас. Но мисля, че знам защо не пееше. Не мисля, че беше защото музикалния акомпанимент беше беден, или поради някаква неспособност от негова страна да хване тона или да чете музиката. Аз не вярвам, че той беше незапознат с песните.
Забелязах, че проблема беше просто в пеенето. Пеенето беше несъвместимо с неговото чувство за достойнство. Това изискваше емоционално въвличане, което заплашваше образа на сила и себе достатъчност, който той беше решил да изразява. Пеенето изискваше публично изразяване на неговото лично посвещение. Аз не мисля, че той беше облекчен от своите чувства, и мисълта да им даде израз в свята песен беше плашеща, дори за някой толкова голям и силен като него.
Ако беше помолен да говори за своите християнски убеждения, аз вярвам, че той можеше да говори без ни най-малко колебание. Моето предположение е, че той можеше да спори, да разисква, и да защитава грижливо доктрини, и да не чувства никакво отвращение правейки това. Но пеенето беше изцяло друг въпрос.
Аз мисля, че пеенето го правеше да се чувства уязвим, водейки го до повърхностните страсти, които той държеше скрити от своите очи. Той беше решил на всяка цена да остане в контрол. Пеенето беше без съмнение пропукване на неговото решение да държи контрол над чувствата си. Това може да е добре за жените и децата, но от мъжете се очаква да бъдат силни и стоически.
Просто няма никакво отричане на обширната разлика между говорене и пеене. Това отива отвъд простия факт, че някои хора са затруднени да пеят понеже нямат мелодичен глас.
Музиката има особена сила. Музиката вдъхновява думите с динамична енергия, която простото говорене никога не може да постигне.
Уорън Уирсби поставя това по този начин:
Аз съм убеден, че събранията научават повече теология (добро и зло) от песните, които пеят отколкото от проповедите, които чуват. Много проповеди звучат доктринално и съдържат сносно количество библейска информация, но им липсва това необходимо емоционално съдържание, което е в сърцето на Татко. Музиката, обаче, достига ума и сърцето по едно и също време. Тя има сила да докосне и да раздвижи емоциите, и поради тази причина може да стане чудесно оръдие в ръцете на Духа или ужасно оръжие в ръцете на противника.
Реформаторът на пеенето
МАРТИН ЛУТЕР (1483-1546) е добре познат със своята смела защита на доктрината за оправданието чрез вяра, истина, която Бог използва за да запали Протестантската Реформация. Въпреки това един от враговете на Лутер настоява, че той “е проклел повече души със своите химни отколкото със всичките си проповеди! ”Хора от всички векове са принудени да осъзнаят безспорната сила на песента .
Самият Лутер е бил страстно посветен на превъзходството на музиката и песента като средства и за разпространение на евангелието и за поклонение на Бог. ”Аз не използвам мърморковци, които презират музиката,” казва Лутер, ”защото тя е дар от Бог. Музиката пропъжда дявола и прави хората весели; по този начин те забравят целия гняв, необузданост, арогантност и други такива неща. След теологията аз давам на музиката най-високото място и най-високата почит.”
Някои са изненадани да чуят какво мисли този велик теолог за музиката. Такъв човек с такава непоколебима смелост и интелектуален блясък да поставя такава висока почит на песента е неочаквано, да не кажа нещо повече. ”Опита доказва,” пише Лутер, ”че след Словото на Бог само музиката заслужава да бъде възвеличена като повелителка и гувернантка на чувствата на човешкото сърце. Ние знаем, че за дяволите музиката е противна и непоносима. Моето сърце блика и прелива в отговор на музиката, която толкова често ме е освежавала и ме е освобождавала от ужасните безпокойства.”
Лутер никога не е бил такъв, който да спестява думите. Той е имал малко търпение към тези, които отхвърлят силата и превъзходството на пеенето. ”Този, който не намира това (пеенето) за неописуемо чудо на Господа е глупак и не е достоен да бъде считан за човек.” Аз знам какво правя с Лутер, той вероятно нямаше да се страхува да каже това в лицето на този 65 футов, 250 паундов приятел!
Лутер набляга, че “дарът на речта комбиниран с дарът на песента е даден на човека единствено за да го накара да познае, че той трябва да хвали Бога и със слово и с музика, именно прокламирайки [Словото на Бог] чрез музика.” Без значение дали искаш “да подкрепиш казаното, да се уплашиш от щастието, да насърчиш отчаяният, да смириш гордият, да успокоиш страстният, или да успокоиш тези, които са пълни с омраза, наречени емоции, наклонности, и привързаности, които тласкат човека към зло или към добро – какво по-ефективно средство от музиката можеш да намериш?”
Пеенето сравнено с говоренето
ТОВА, КОЕТО ЛУТЕР открил било, че пеенето дава способност на душата да изразява дълбоко чувстваните емоции, което говоренето не може. Пеенето канализира нашата духовна енергия по начин какъвто нищо друго не може. Пеенето пробужда силата на ума и на духа. То отваря вратите за идеи, чувства, и привързаности, които иначе биха останали завинаги затворени в дълбочините на нечие сърце.
Пеенето дава фокус и яснота на това, което думите самостоятелни го правят неясно. То издига нашите сърца до нови висоти на съзерцание. То раздвижва нашата надежда до безпрецедентни нива на очакване и наслада. Пеенето изостря чувствителността. То смекчава душата за да чуе Божия глас и вдъхновява волята да се покори.
Аз мога да говоря само за себе си, но когато съм щастлив аз пея. Когато моята радост нараства тя вика за изпускане. Така че аз пея. Когато съм докоснат с обновено чувство на прощение, аз пея. Когато Божията благодат осветява още веднъж моята тъмна пътека, аз пея. Когато съм усамотен и копнея за интимността на Божието присъствие, аз пея. Когато се нуждая да си отдъхна от хаоса в света, аз пея .
Нищо друго не може да направи за мен това, което музиката прави. Тя потапя иначе безвкусните идеи в освежителни води. Тя дава възможност на моя чудещ се ум да се концентрира с енергична сила. Тя раздвижва моето сърце да кажа на Господа колко Го обичам , отново и отново и отново, без най-слабия оттенък на повтарящо се отегчение.
Пеещият Бог
ВСИЧКО Е ХУБАВО И ДОБРО, казваш ти. Но какъв е смисълът? Смисълът е този: Бог също пее!
Със сигурност Той говори. Той ни казва какво да правим. Гласът Му изпълва въздуха. Той заявява и изобличава и поркламира и нашепва. Но най-доброто от всичко е, че Той пее!
Защо намираме за трудно да преглътнем това? Адам чуваше Бог да говори в Едем. Мойсей се разтрепери чувайки Божия глас при Синай. Исус и Йоан Кръстител чуха когато водите отекнаха през водите на река Йордан: ”Този е възлюбеният Ми Син, в когото е Моето благоволение”(Матей 3:17).
Ако Бог може да говори, защо да не може да пее? Ние знаем, че Той обича музиката. Повече от 85 пъти в Стария Завет ни е заповядано да “пеем” хваления на Бог или четем за някой друг, който прави това да Му причинява удоволствие.
Като какво трябва да звучи Божия глас? Преди няколко години Ан и аз имахме привилегията да чуем известния оперен певец Лучано Павароти в Тулса, Оклахома. Има нещо относно концерта на живо, което не може да бъде уловено от СД-то или от телевизията, без значение колко голямо е качеството на медията. Бевърли Силс пее с несравнима красота. Някои предпочитат страстта на Денис Джерниган или големия диапазон на Ленан Раймс.
Чудя се как звучи Божия глас когато Той избухва в песен. Бас? Тенор? Баритон? Или има някакво неопределено съчетание на всички? Или трябва ли да предположим, че пеещият Бог звучи някак далечно като пеещ човек? Какво чуваш когато си представяш Бог пеещ? Джон Пипър отговаря на този въпрос за себе си:
Aз съм чувал бумтежа от Ниагарския Водопад смесен с бавно движещите се планински потоци. Аз съм чувал вятъра от планината Хеленс смесен с мъркане на коте. Аз съм чувал силата на източен ураган и едва доловимото духане в снежна нощ по дърветата. И аз съм чувал невъобразимият тътен на слънцето, 865, 000 мили плътност, 1, 300, 000 по-голямо от земята, и нищо освен огън, 1, 000, 000 степени по Целзий на хладната повърхност на короната. Но аз съм чувал този невъобразим тътен смесен с нежното, топло пръщене на дърва във всекидневната на уютна зимна нощ.
Като изключим звука на пеещия Бог, какво пее Той и защо? Това е просто. Той пее за Своята любов към теб. Защо? Защото Той те обича!
Ето го върховното съкровище на Софония 3:17: Бог те обича с такава емоционална енергия, че “Той празнува за това кой си ти с радостно пеене!”
“Радостно пеене” е превода на една еврейската дума, която се среща няколко пъти в Стария Завет. Това буквално означава “звънлив вик,” но не трябва да бъде възприемано като нечленоразделно кряскане или викане. Когато хорът на Йосафат извика със “звънлив вик” това беше важното изявление, ”Славословете Господа, защото Милостта Му е довека” (2 Летописи 20:21).Божиите хора са увещани да “говорят за Неговите дела с песни на радост” (Псалм 107:22; Псалм 105:43; 126:2; Исая 12:6; 35:10). Това изисква членоразделно изразяване.
По-рано ние видяхме, че Божията любов към Неговите деца често Го довежда до тишина, до безмълвна, съзерцателна обич. Спомням си когато нашите две дъщери бяха съвсем малки, че Ан ги люлееше за да заспят всяка нощ. Въпреки че тя беше първата, която да признае, че нейният глас няма да действа, и Мелани и Джоана настояваха да им пее. Лекото притихване на майчината страст тогава ще бъде нарушено от звука на песента – любовни песни за нейните деца.
Бог също нарушава тишината със Своите песни на възхищение. Какво вероятно може да раздвижи мощния Бог на небето и земята да пее? Не какво, а кой – ти! Божията наслада е за теб. Ти Го правиш щастлив. Той е вън от Себе Си от радост заради теб. Ти, Неговото дете, си ябълката в очите Му, избраният между 10 хиляди.
Моята любов към моите две момичета е на практика неописуема. Аз им се наслаждавам. Приятно ми е присъствието им. Аз ги обожавам. Аз ценя високо всяка дума, която изговорят. Аз ценя високо душите им. Аз оценявам техните усилия, дори когато те се провалят. Аз ги обичам безумно публично. Аз съм отдаден на близкото им и на далечното им благополучие. Аз съм страстно влюбен и в двете.
Но Бог ме обича повече! Бог те обича повече! Нашата любов към нашите деца бледнее в сравнение със страстта на Татко към Неговите малки.
Любов, която не е за вярване?
ЗНАМ, ЧЕ ТОВА звучи твърде добре за да е истина. В същност, знаейки какво правим, това звучи абсурдно. Когато се опитах да обясня Божията любов на една млада жена на има Карен, тя можеше само да разклати глава в неверие.
Карен е омъжена и е майка на три деца. Както тя казва, нейната основна борба в живота винаги е била яденето. Тя е най-малко със сто паунда наднормено тегло и не й остава нищо друго освен да презира себе си. Карен е опитвала дузини програми за отслабване, само една от които е произвела успех за малко.
Тя е изгубила повече от 50 паунда и изглеждало, че е била на пътя си към най-здравословния живот. Но тя се обърна да се погледне в огледалото и каза, ”Аз съм все още дебела и отвратителна. Може да тежа по-малко, но аз съм все още отвратителния провал, който винаги съм била.” Знаейки, че тя гледа на себе си по този начин, не ме изненада когато теглото се върна.
През целия й живот на Карен й е било казвано, ”Ти си това, което правиш. Ти си това, което другите хора приемат да си. Ти си това, което изглеждаш.” Представянето, и по-специално физическата красота, става мярката за лично оценяване. ”Как може Бог да ме обича,” попитала тя един ден, ”когато съм заровила главата си в хладилника? Как може Бог да ме обича когато аз ям всичко освен пластмасови опаковки?”
Изглеждаше сякаш Карен имаше всяко извинение на света да постави под въпрос истината от Софония 3:17. ”Повтарящите се неуспехи и отблъскващата дебелина трудно ще подтикнат някой да пее,” настояваше тя. Това беше просто повече отколкото тя можеше да опипа. ”Любов като тази съществува само във вълшебните приказки,” ми каза веднъж тя .
Поразително откритие
Псалм 103 винаги е бил един от любимите ми. Чел съм го десетки пъти, но едва на скоро видях нещо, което ме порази. Виж с мен 10-13 ст.
Не е постъпил с нас според греховете ни, нито е въздал нам според беззаконието ни. Защото колкото е високо небето от земята, толкова е голяма нежната Му загриженост към онези, които се боят от Него. Колкото отстои изток от запад, толкова е отдалечил от нас престъпленията ни. Както баща има състрадание към децата си, така Господ има състрадание към онези, които се боят от Него.
-NAS
Колко високо е небето от земята? Милион мили? Билион? Трилион? Изпробвайте безкрайност! Ако можеш да определиш Божията милост към теб и мен, това се отнася за това колко близо може да дойде някой за проумяването на това. Дори тогава определянето на пространството е незначително в сравнение с непонятното протягане на Божията любов.
Нека да опитаме отново. Ти отиваш на изток, а аз отивам на запад, не на земята, но в пространството. Не спирай. Сега, кога мислиш, че ще се видим отново? Глупав въпрос, нали? Отговорът, очевидно, е никога! Това е точно кога ще видиш вината от твоя грях отново: никога! Хвани си дъха, и нека да го направим още веднъж.
Аз говоря на майки и бащи сега. Колко обичате своите деца? До каква степен ще ги защитавате и ще снабдявате за тях? Колко дълбоко е вашето състрадание когато те са наранени? Умножете това по завинаги. Такова е Божието състрадание към тези, които се страхуват от Него.
Какво е това нещо, което прави трудно за вярване, че нещо от това е истина? Аз мога да отговоря само за себе си, но за мен това е, което знам за собственото ми сърце. Всеки момент от всеки ден аз се изправям пред грозотията на моята душа, моята склонност да се отклонявам от Бог, моята безчувствена загриженост за никой друг освен за мен, и това ме отвращава. Така че какво трябва да мисли Бог? Въпреки всичко, Той е всезнаещ. Той ме познава много по-добре отколкото аз познавам себе си. Той вижда греховете, които аз удобно отхвърлям. Той знае “мислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:12, NAS), и това ме плаши. Мислейки за Божието мислене относно мен това заплашва да прекатури всичко, което псалмиста е казал. Но тогава идва 14 ст. на Псалм 103. Дори сега когато чета това, аз се боря с неверие: ”Защото Той познава нашия състав, Той не забравя, че ние сме само пръст” (NAS).
Единственото основателно нещо изглежда е, че Божието познаване на моя “състав” ще прекрати всяка надежда за интимност с Него. Как може Бог да се приближи близо до мен, когато ме познава? Понеже мислим по този начин ние бягаме от Бог вместо към Него когато съгрешим. Все пак погледнете внимателно това, което псалмиста казва: Това е защото Бог не забравя, че ние сме само пръст, че Той ни обича, прощава, и показва състрадание. Аз знам, че това звучи страшно нелогично. Обикновеното чувство ни казва, че Божието познаване на това кои сме ние трябва да го пропъди от нас. Но Псалм 103 казва точно обратното!
Не пропускайте малката дума “защото,” която е в началото на 14 ст. Каква шокираща малка дума. Това е само една дума, но тя ще обърне цялото ти схващане за това кой е Бог и как Той се отнася към теб с главата надолу. Земният ми ум ми казва, че именно защото Бог познава моя състав, Той няма да иска да има нищо общо с мен. Същественото и специфично чувство на вина в греховната склонност на нашите души е самото нещо, което ние мислим, че прави невъзможно за Бог да чувства нещо друго освен отвращение когато ни гледа. Но псалмиста казва, че понеже Бог има такова знание Той избира да не ни въздава според беззаконията ни, но по-скоро да ни залее със Своята милост, състрадание и прощение.
Ти си пръст. Аз съм пръст. Ние всички сме крехки, лесно забравящи, неблагодарни, слаби, ограничени създания, създадени от пръстта на земята. Все пак по-лошото е, че когато се смесим в реалността на греха, нашата пръст се превръща в тиня. Бог знае всичко това, и поради тази причина показва загриженост без мярка и милост завинаги. Може да не изглежда прекалено изискано да се прави това, но всичко, което мога да кажа е, ”Уоу!”
Едно слово на предупреждение, обаче. Нищо от това не означава, че Бог одобрява нашия грях, но само че Неговата любов е по-велика от нашия грях. Нашата слабост и окаяност не са бариера за Неговата суверенна благодат. Павел казва същото нещо в Римляни 5:6-8. Той предвижда, че някои от неговите противници биха използвали тази великолепна истина за да оправдаят своята слабост. Означава ли тази идея за Божията любов, която откриваме в Псалм 103, Римляни 5 и другаде, че ние трябва “да продължаваме в грях така че благодатта да може да се увеличи?” (Римляни 6:1, NAS). Не дай Боже! ”Нека никога да не бъде!” заявява Павел. ”Как ние, които сме умрели за греха все още ще живеем в него?” (Римляни 6:2, NAS).
Разделителната точка е това: Твоето знание, че Божието познаване на теб Го придвижва към състрадание би трябвало да те придвижи към предаване. Всичко по-малко от това е неприемливо.
Някои все пак могат да намират това за твърде тежко за да го преглътнат. С Карен беше така. ”Има просто твърде много сблъсквания срещу това,” казваше тя, на границата на отчаянието. Имаше време когато и аз се борех с това, докато Джон Пипър ми показа, че Самият Бог предприе стъпки за да победи всяко препятствие.
Питам аз, ”Можете ли да усетите чудото от това днес – че Бог се радва за вас с гръмогласно пеене?”
“Не,” казвате вие, ”Не мога, защото съм толкова виновен. Аз съм недостоен. Грехът ми е толкова голям, и осъжденията срещу мен са толкова много. Бог никога не може да се радва за мен.”
Но аз казвам, “Разгледай Софоия 3:15. Бог предвижда твоята колебливост. Той разбира. Така че Неговия пророк казва, ‘Господ е отменил Своите осъждения срещу теб’ (NAS). Не можеш ли да усетиш чудото от това, че Господ тържествува за теб с гръмогласно пеене днес, въпреки че си съгрешил? Не можеш ли да усетиш, че обвинението е било вдигнато защото Той нарани Собствения Си Син вместо теб, ако само повярваш?”
“Не,” казваш ти, “Не мога защото съм заобграден от врагове. Препятствията ме притискат от всяка страна. Има хора, които никога няма да ми позволят да вярвам това. Има хора на работа, които биха направили живота ми жалък, ако Бог беше мое съкровище. Има хора в моето семейство, които биха ме отлъчили. Имам приятели, които биха направили всичко за да ме съборят долу. Аз никога не мога да продължа във вярване. Бих имал толкова много врагове. Опресията би била твърде голяма за да я понеса. Никога не мога да направя това.”
Но аз казвам, ”Разгледай Софония 3:17, ’Господ…е…воин’ (NAS) който дава победа; и ст.19, ’В онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват,’ казва Господ; и ст.15, ’Той изхвърли неприятелят ти’ (NKJV). Можеш ли да усетиш чудото от това, че Бог прави всичко, което е необходимо да се направи за теб за да се наслаждава със Своята наслада за теб? Можеш ли да видиш, че враговете и угнетителите не са толкова силни за Бог? Нищо не може да Го спре когато той тържествува за теб с гръмогласно пеене. Можеш ли да видиш чудото от това сега? Можеш ли да повярваш, че Той се радва за теб?”
“Не,” казваш ти , ”все още не мога, защото Той е велик и свят Бог, и аз се чувствам, че Той сякаш е далеч от мен. Аз съм много малък. Аз съм никой…”
Но аз казвам , ”Разгледай Софония 3:15, ’Царят на Израел, Господ, е сред тебе’(NAS); и ст.17, ’Господ, твоя Бог, е сред тебе’ (NAS). Той не е далеч от тебе. Да, съгласен съм, че това разколебава въображението и разтяга правдоподобността почти до разрушаващата точка – че Бог може да присъства лично при всеки, който идва при Него и вярва в Него. Но кажи на себе си, отново и отново, ’Той е Бог! Той е Бог! Какво ще спре Бог да бъде близо до мен, ако Той иска да бъде близо до мен? Той е Бог! Той е Бог! Самото величие, което Го прави да изглежда твърде далечен за да бъде близо е величието, което Го прави способен да прави това, което Го удоволства, включително да бъде близо до мен…’”
Но все пак ти казваш, ”Не, ти просто не разбираш. Аз съм жертвата и слугата на срама. Бил съм безкрайно подценяван от моите родители…бил съм осмиван и заплашван и манипулиран и оклеветяван. В този пашкул от срам дори пеенето на Бог звучи слабо и далечно и нечетливо. Като че ли моят срам ме е направил глух за щастието на някой с мен, особено на Бог. Не мога да го усетя.”
Но аз казвам , ”Аз съм сигурен, че не чувствам всичко, което ти чувстваш. Не съм преминал през това през, което ти си преминал. Но Бог не е незапознат със срама. Невероятен срам беше отрупан върху Неговия Син (Евреи 12:2), ужасно оклеветяване, повтарящо се подценяване, дори от Неговите съграждани (Матей 13:55-58). Следователно, ’Ние нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите немощи’ (Евреи 4:15). Знам, че никога няма да ходя в твоите обувки. Няма да живея със семейството, с което ти живееш.
“Но Исус знае. Той усеща това с теб. И най-доброто от всичко е, че Неговия Баща казва, точно тук в Софония 3:19, ’Аз ще спася куцата и ще събера изгонените, и ще обърна техния срам в хвала и слава по цялата земя’ (NAS). Не е ли изненадващо колко добре те познава Бог? Можеш ли да почувстваш топлината на Неговото сърце когато Той снабдява всеки въпрос, който имаш? Не чуваш ли все още пеенето на Бог като си се приближил?”
Това е, за което се отнася тази книга: Чуване в твоето сърце небесната ария на Божията необяснима любов към теб. Той не просто казва това. Той не просто го пише. Той не просто казва на други, които се връщат да ти предадат това слово. Бог ти пее, ”Аз те обичам, о, как те обичам! Дете Мое, Аз те обичам!”