5 – От сираци към наследници
Ако желаете можете да си изтеглите тази книга в някой от следните формати:
ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ние се нуждаем да си напомняме колко невероятно добър е Бог. Ние също се нуждаем да си напомняме колко много Бог се наслаждава да бъде добър. Трябва да ни се говори за неизмеримите дълбочини на наслада в Божието сърце когато става въпрос за Неговото отношение към децата Му. Бог наистина е добър, и Той наистина се наслаждава да върши добро за тези, които са Негови.
Вие можете да си мислите, че това звучи малко банално, дори несериозно. В края на краищата, това е едно от първите неща, които научаваме когато станем християни, един от основните уроци, който научаваме в неделното училище. Но в същото време това е също една от най-трудните истини за християните да я вярват.
Много християни живеят в страх, че Бог наистина не е добър по сърце и има малко желание да върши добри неща за тях. Аз не се опитвам да бъда грубо откровен. Просто искам да потвърдя открито това, което зная за един факт кипящ в собствената ти душа.
Задай си един прост въпрос: ”Намираш ли това, което четеш малко не за вярване? Идеята, че Бог те обича толкова много, че Той пее малко абсурдна ли е?” Върви напред и кажи да. Никой не може да те чуе освен Бог, а Той разбира твоите съмнения.
Вероятно нашия скептицизъм идва от виждането на толкова много зло в света. Ние гледаме наоколо, вероятно дори на нашия живот, и мислим, Ако Бог е наистина добър, защо света е пълен с толкова много поквара? Защо моя живот е такава безнадеждна бъркотия? Или може би мислим, Ако Бог е добър, Той е добър само към добрите хора. И тъй като аз на съм добър, Той няма да бъде добър към мен.
Ето защо ние се нуждаем ежедневно да ни се напомня колко невероятно добър е Бог. Исус със сигурност знаеше, че това е истина. Ето защо Той каза на Своите ученици (тогава и сега):
Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.
-Лука 12:32
Джон Пайпър обяснява:
Всяка малка дума в това зашеметяващо изречение е предвидена да подпомогне отнемането на страха, с който Исус знае, че се борим, а именно, че Бог дава неблагосклонно Своите облаги; че Той е скован и не Му подхожда когато прави добри неща; че в основата Си Той е ядосан и обича да дава израз на Своя гняв. Това е изречение за природата на Бог. Това е за това какво сърце има Бог. Това е стих за това какво прави Бог щастлив – не просто за това какво ще прави Бог или какво трябва да прави, но за това, което Той се наслаждава да прави, това, което Той обича да прави и се удоволства когато го прави.
Погледнете внимателно една част от този стих. Исус казва, че Отец “благоволи” да ни даде царството. ”Благоволи”се отнася до гръцкия глагол еудокео.
Този специфичен глагол се среща само 6 пъти в 4-те Евангелия. Това, което прави неговата употреба в Лука 12:32 значителна е факта, че във всяко едно от другите пет места където той се среща думата е изговорена от Татко когато Той говори за Исус, Неговия Син.
При кръщението на Исус, “глас от небето каза, ’Това е Моят Син, когото Аз обичам; в Него е Моето благоволение’” (Матей 3:17, курсивът е добавен; Матей 12:18; Марк 1:11; Лука 3:22). На планината на преображението Петър беше смълчан от Татко и му беше казано да слуша Сина, в когото Татко “благоволи” (Матей 17:5).
Исус избра глагола еудокео с цел. Това е думата, която Той чу Неговия Баща да използва за да изрази Своите чувства към Него, Синът. Така че Исус им казваше, ”Спомняте ли си когато ви разказвах за Моето кръщение, за гълъба, и за гласът от небето? Спомняте ли си какво ви казах, че Моя Баща каза за Своята любов към Мен? Това е, което Той чувства и към вас!”
Нека да спрем и да доловим дишането си! Колкото повече размишлявам за това толкова по-невероятно става то! Все пак, тук Исус казва това с думи, които никой не може да избегне: ”Бог е толкова щастлив и радостен относно това да ви даде царството, с всички негови благословения, колкото е за Мен когато върша това, което върша за да изпълня Неговата воля!”
Ето колко се наслаждава Бог да върши добри неща за теб и мен. Ето колко ни обича!
Татко благоволява в Исус понеже Той беше всичко, което Татко можеше да иска в един Син. Той беше съвършено покорен на волята на Татко (Йоан 5:19-21; 8:28-29) и винаги търсеше славата на Татко (Йоан 17:4). Нещо повече, Татко просто се наслаждаваше на приятелството, което Той и Синът споделяха. С други думи, Татко обичаше Синът (Йоан 5:20)!
Аз ще бъда първия, който да призная, че взаимоотношението между Татко и Исус Синът е уникално по много начини. В края на краищата, това е въпрос за Бог обичащ Бог. Исус е специалният, единороден Син на Бог (Йоан 1:14, 18).
Все пак, обаче, Исус знаеше това когато избра тази единствена дума еудокео за да опише какво чувства Татко относно това да върши добро за теб и мен. Не мога да избегна заключението, че това, което това означава е, че както Татко се наслаждава в Исус, както Той е удовлетворен и щастлив и развълнуван за Своя Син, по същия начин Той е щастлив и възбуден и удовлетворен относно това да даде на теб и мен всички благословения на Неговото благословено царство!
Всички от нас знаят за радостта от даването. Получавали ли сте някога подарък от някого само за да отговорите казвайки, ”Това е толкова красиво, толкова изящно, но аз не мога да го приема. То е просто твърде много. ”Неизменно лицето на даващия посърва. Той е съкрушен. Защо? Защото ти си го ограбил от радостта от даването. Неговата радост в даването идва от твоята радост в приемането. Ако ти не приемеш радостно, това ограбва неговата наслада в твоята наслада .
Истината е, че ние понякога не се доверяваме на даващите. Когато някой ни дава подарък или нещо ценно, и после още нещо, после още нещо, и после още повече, нашата първоначална радост се обръща в подозрение. Ние си казваме, Тя трябва да има някакъв скрит мотив. Тя ми дава с готовност за да ми сложи капан. Тя ме издига за нещо с всички тези подаръци.
Може би е така. Но не и Бог! Той дава и дава и дава защото се наслаждава да дава. Той се наслаждава на радостта, която вие получавате от получаването на това, което Той ви дава! Единственото нещо заради което Бог запретва ръкава Си е друго даване! Такава е природата на божествената любов.
Дарът на осиновяване
ТАКА ЧЕ КОЙ Е най-големият Божий дар? Кое е най-изящното благословение в царството, което Бог благоволява да даде?
Оправданието ли е? Прощението ли е? Може би вечния живот? Какво да кажем за Святия Дух, който Бог даде да обитава в нашите сърца?
Аз не обичам да сравнявам Божиите дарове, и със сигурност не искам да внушавам, че тези благословения са нещо друго освен скъпоценни и съвършени. Но аз искам да разгледаме какъв може да бъде вторият най-велик дар (следващия след този на Неговия Син умрял за нашите грехове). Освен демонстрацията на Божията любов на кръста на Голгота, по мое мнение най-чудното доказателство за Божията любов към теб и мен е това: Осиновяването. Правото и привилегията и властта, която ни е била дадена да станем децата на Бог.
Забележете думите на апостол Йоан:
Вижте каква любов ни е дал Татко – да се наречем Божии деца; а такива и сме!… Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем, но знаем, че когато стане явно, ще бъдем като Него, защото ще Го видим Такъв, какъвто е.
-1 Йоан 3:1-2
Тонът на Йоановите думи всъщност е изпълнен с неотложност и възбуда. ”Елате бързо и вижте! Погледнете! Слушайте! Вие не можете да си представите това, което ви казвам!”
Харесвам това. Това е един възрастен човек близо до края на живота, който все още е възбуден за любовта на Бог.
Защо? Защото Йоан знаеше, че Божията любов ни е дарила най-великото от всички благословения: осиновлението. Тук е мярката на Божията любов. Тук е изпита за това колко високо Той ни цени.
Библейската доктрина за осиновление се разбира само когато помним, че ние не сме Божии естествени деца. Истина е, че Бог е Бащата на всички мъже и жени дотолкова доколкото Той е Творецът. Но много такива “деца” на Бог ще прекарат цялата вечност в ада. Някой не може да стане духовно дете на Бог като се роди, но като се роди отново. Нека да обясня.
Моето сърце се къса всеки път когато виждам или чета за сираци в такива страни като Румъния или Афганистан. Комунистическата опресия е взела своите безбройни жертви на малки деца, които са били жестоко захвърлени. Те са самотни, изоставени, често болни и обезобразени, безпомощни, и без надежда.
Това не е приятна картина. Точно толкова е неприятно когато се погледне духовността. Защото ние всички сме родени духовни сираци. Отделени от Исус Христос ние също сме изоставени и поразени от фаталната болест грях. Ние нямаме семейство, нямаме баща, нямаме бъдеще.
Тук е където Божията неизмерима любов се появява. Чуйте отново думите на апостола:
Той [Исус] беше в света; и светът чрез Него стана; но светът не Го позна. При Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха. А на Онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца – на тези, които вярват в Неговото име; които се родиха не от кръв, нито от плътска воля, нито от мъжка воля, а от Бога.
-Йоан 1:10-13
Йоан описва славната истина за нашето осиновяване като синове и дъщери в семейството на Бог. Павел също говори често за това:
Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Татко! Така Самият Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.
-Римляни 8:15-16
Защото всички сте Божии синове чрез вяра в Христос Исус.
-Галатяни 3:26
Това по-късно изявление на Павел прави това неизбежно ясно. Няма спасително взаимоотношение с Бог като Баща без жива вяра в Христос Исус.
Да бъдеш дете на Бог, следователно, не е универсален ранг, до който всеки се добира чрез естественото раждане. Това е по-скоро свръхестествен дар, който някой получава вярвайки в Исус. Осиновението е изцяло и напълно действие на Божията спонтанна любов.
Дж. И. Пакър ни напомня, че в древния свят “осиновяването било практика обикновено ограничена за бездетните. Техните поданици… не били обикновено бебета, както днес, но млади възрастни, които са показали себе си подходящи и способни да носят семейното име достойно. В този случай, обаче, Бог ни осиновява с независима любов, не поради нашия характер и описание показващи ни достойни да носим Неговото име, но въпреки факта че те показват напълно противоположното. Ние не сме подходящи за място в Божието семейство; идеята, че ни обича и ни въздига като грешници както обича и въздига Господ Исус звучи нелепо и налудничаво – все пак това, и нищо по-малко от това, е което нашето осиновяване означава.”
Дори днес когато бездетни двойки посещават сиропиталища с намерение да осиновяват, те неизменно основават своя избор на физическа красота и интелектуални умения. Рядко някой чува за дете със синдрома на Даун да е осиновено. Рядко кривоглед сирак си отива в къщи с нови родители.
Бъдещите родители искат да знаят за естествения баща и майка на детето. Това дете продукт на изнасилване ли е? Какъв е неговия етнически произход? Идва ли тя от “добър род?” Каква е кръвната му група?
Божието избиране на нас е напълно и вечно различно. Той не ни прави Свои деца защото сме по-красиви от другите. Божественото осиновяване не е свързано с физическо здраве или финансово благосъстояние или потенциал или миналата история на някого. Бог обича не обичаните и не подлежащите на обжалване. Бог обича защото Бог обича. Ето защо ти си Негово дете. Защото Той те обича .
Йоан не се спира пред нищо за да подчертае, че достъпът до Божието семейство е на различно ниво от достъпа до някое земно семейство. (Виж Йоан 1:10-13). Някой не става дете на Бог чрез същия процес както някой става дете на някой физически родител. С други думи, духовния живот не е генетически предаван!
Моя земен баща беше християнин. Също и моята майка. Но това не е причината аз да съм християнин. Твоята майка и баща може да не са християни. Но това няма решаващо въздействие дали ти си или не си.
ДНК-то на родителите нищо не може да направи с това някой да стане дете на Бог. Твоето наследство, потекло, семейно дърво – няма значение колко е славно и внушително – няма да направи нищо с твоето влизане в небето. Факта, че ти произлизаш от благородна кръв или си продукт на селяни няма връзка. Аз съм горд с името “Стормс.” Но когато застана пред Бог Той казва , ”Кой?”
Да бъдеш осиновен в Божието семейство е едно от най-славните благословения, които един добър и любящ Бог може да даде. Аз се радвам на факта, че съм бил оправдан и простен и ми е даден вечен живот. Но да познавам и да преживявам Бог като мой Баща, Авва, Татенце, е все пак най-великото нещо.
Когато си оправдан чрез вяра в Христос, ти заставаш пред Бог като съдия и Го чуваш да заявява, ”Без вина! Праведен чрез вяра в Исус!” Слава на Бог! Но в осиновението, Бог Съдията става от Своята съдийска скамейка, сваля величествените Си одежди, навежда се, и те взема в Своите любящи ръце, казвайки нежно, ”Мой син, моя дъщеря, мое дете!”
Аз харесвам преживяването на всяко божествено благословение. Благодаря на Бог ежедневно, че съм член на тялото на Христос и гражданин на царството. Но нищо не може напълно да се сравни със знанието, че когато бях бездомен, безпомощен, и безнадежден, Бог ме спаси от мизерията на греха и ме направи свое дете. Нищо не може да се съревновава с вълнението от това да бъдеш осиновен като пълен и равен наследник с Христос Исус (Римляни 8:17).
Виждал съм тази любов илюстрирана чрез Роджер и Паула, на които след като им е било казано от няколко лекари, че никога не могат да заченат дете, осиновяват четири деца. Действително, Паула по-късно зачена и роди красиво момиченце. Но тя не е повече или по-малко обичана от другите четири. Заедно всички те носят фамилното име и стоят за да наследят семейното имущество.
Същото е и в Божието семейство. Пакър казва, ”Бог ни приема като синове и ни обича със същата непоколебима любов, с която Той вечно обича Своя възлюбен единороден Син. Няма разлика в любовта в божественото семейство. Ние всички сме точно толкова напълно обичани както Исус е обичан…Това, и нищо по-малко от това, е което осиновението означава. Не е чудно, че Йоан вика, ”Вижте, каква любов!” Когато веднъж разбереш осиновението, твоето сърце ще извика по същия начин.”
Това не е въобразяване. Това е по-реално отколкото някога можете да си представите. На всяка душа, която се съмнява, на всяко сърце, което се чуди дали това е само термин, етикет, без никакво съдържание, Йоан успокоително заявява, ”И това е, което сме!” (1 Йоан 3:1). Това е факт. Това е истина. Това е реалност.
О, да, има още едно нещо. Нито Йоан нито Павел нито някой друг библейски автор казва, че ние сме “храненици” на Бог. Ние сме Негови осиновени деца. Първото взаимоотношение е в най-добрия случай временно. Последното е вечно.
Два пъти осиновена: Любовна история
ПРЕЗ ГОДИНИТЕ аз съм наблюдавал, че християни, които се борят с това, че са били осиновени от техните земни родители често показват необикновено възприемчива проницателност в духовното осиновение. Това със сигурност е разбираемо за мен. Да бъдеш получателят на такава удивителна доброволна любов от хора, които не са биологичните ти родители трябва да е страхотно вълнение.
Аз съм усещал това не веднъж от една млада дама, която била осиновена при раждането. Нейната признателност за това да бъде осиновена в Божието семейство е разбираемо безмерна. Тя изглежда да се радва в тази славна духовна истина на ниво все още не достигнато от повечето от нас. Аз съм слушал много от нея когато е споделяла с мен своите мисли върху тази тема. Мисля, че вие ще направите същото.
Историята на Джени
БИОЛОГИЧНАТА МАЙКА НА ДЖЕНИ вече имала 4-ри деца, и поради лични причини се почувствала принудена да предаде петото си дете за осиновяване. От момента, в който Джени влязла в своя нов дом тя започнала да научава за любовта,която Бог има към Своите осиновени деца.
Любовта, която нейните нови родители имали към нея трудно можела да бъде по-голяма, ако тя била тяхно биологично дете. Това не се вижда никъде по-добре от поговорката, която новата майка на Джени пази в нейния бележник. Тя се чете така:
Не си плът от моята плът,
Нито кост от моята кост,
Но все пак по чудо си моя.
Никога няма да те забравя дори и за една минута,
Ти не си израснала под моето –
Но в него.
Малко ми е трудно да обясня как Джени може да се чувства, така че я помолих да постави това в собствените си думи. Нейните думи потвърждават факта, че осиновените деца често имат специално разбиране за истината за духовното осиновяване.
“Да бъда осиновена,” обяснява Джени, ”ми дава необикновена способност да разбирам моето осиновение в Божиите ръце. Моите родители са нямали идея дали ще бъда момче или момиче. Те са ме желали без значение от моя пол. Бог също ни обича независимо от пола. Да зная, че те са ме обичали преди да бъда родена задълбочава моята признателност, че Бог ме познава и ме е избрал преди основаването на света!
“Моите осиновители избраха да пренебрегнат моето разорено минало. Факта, че моята естествена майка не получаваше помощ от социални грижи не намали любовта й към мен. По същия начин, Бог познава нашето болезнено минало, нашето духовно осиромашаване, до най-малкия отвратителен детайл. Все пак Той ни обича въпреки всичко! Да бъда два пъти осиновена по този начин отива отвъд всякакви думи в моя речник.”
Джени ми донесе копие от последното осиновително постановление и посочи очарователния и назидателен параграф. Той гласеше, ”Във всяко отношение въпросното дете е обявено да бъде в същото взаимоотношение с Просителите [осиновяващите родители] като че ли е родено от тях чрез естествено раждане, и остава в това взаимоотношение като че ли детето е тяхно собствено дете…”
Това което това означава, заедно с другите неща е че Джени е толкова законно дете на тези родители колкото всяко друго родено от тях чрез естествени средства. Тя е сънаследник с всички други в това семейство. Ние също сме сънаследници с Христос, нашия брат. Добрите новини са, че докато това земно осиновително постановление е подпечатано и нотаризирано от щата, нашето “духовно осиновително постановление” е подпечатано с кръвта на Христос и е подписано от Бог, който не може да лъже!
Докато понякога любовта на земните родители запада и дори се изчерпва, любовта на нашия духовен Баща е неизменна. Никой на небето или на земята не може да предизвика вечната законност на това, което Бог е направил за нас правейки теб и мен негови възлюбени деца.
Джени посочи също още едно изявление в постановлението, което гласи, ”Правата на всички други хора, каквито и да са били, за грижа, контрол, и попечителство над въпросното дете са завинаги прекратени.” Ако не можеш да отидеш отвъд юридическия език, чуй как Джени обяснява това.
Тези думи могат да бъдат използвани за да опишат как Бог ме осиновява в Своето семейство. Когато бях осиновена от моите земни родители, моята стара самоличност беше прекратена. Аз станах Мери Джейн Фокс. Когато бях осиновена от моя небесен Баща аз също оставих назад моето старо аз и и бях преродена в нова самоличност, чисто досие, ново начало.
На скоро аз се радвах с Джени и нейния съпруг когато те празнуваха раждането на първото си дете. В един момент Джени каза, ”Че е толкова крехка и уязвима! Тя се спъва и пада и хленчи и често забърква каша. Но това е начина, по който ние сме с Бог. Всеки ден аз се спъвам и падам и забърквам каша, но моя Баща е там за да ме вдигне. Той ме утешава когато съм долу. Аз се оплаквам и влизам в неприятности. Въпреки това Той нежно ме коригира и ме обича по начин, който засенчва дори най-добрата семейна обич.”
Земната осиновителна любов е неизразимо специална. Въпреки това такава жертва и страст, с цялата си красота, с цялото си възхищение, бледнее пред брилянтната светлина на Божията любов към теб и мен, някога духовни сираци. ”Колко велика е любовта на Татко която ни е дал щедро, така че да се наречем Божии деца! И това е, което сме!” (1 Йоан 3:1-2).
Както казах, от време на време ние се нуждаем да си припомняме колко добър и любящ е Бог. И така колко добър и любящ е Той? ”Колко велика е любовта на Татко, която ни [ти] е дал щедро,” вика Йоан, ”така че да се [ти] наречем деца [дете] на Бог!”
Можеш ли да чуеш твоя Баща да пее за Своите деца? Можеш ли да Го чуеш да пее за теб?